Р Е Ш Е Н И Е

 

     № 159

 

гр. Пловдив, 29 януари 2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОРДАН  РУСЕВ

 

при секретаря Т.К. като разгледа докладваното от съдия Й.Русев административно дело № 1271 по описа на съда за 2014год., за да се произнесе взе предвид следното:  

  Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

  Образувано е по жалба на ЕТ „А. Я.“, ЕИК ** против Ревизионен акт /РА/ № 161304554/10.01.2014г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП-Пловдив изменен с Решение № 348 от 11.04.2014г. на и.д.директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на търговеца е отказано право на данъчен кредит в размер на  26888,82лв. и прилежащи лихви в размер на 5332,53лв.      

  В жалбата се излагат доводи, че РА е незаконосъобразен. Оспорва се извода на органите по приходите, че липсват доказателства за реалността на процесните доставки, тъй като са налице достатъчно доказателства за извършване на сделките по фактурите от доставчиците на ревизирания търговец. Жалбоподателят твърди, че безспорно били налице доказателства за наличие на доставки-издадени фактури, начисление на дължимия данък от доставчика. Изтъква се, че обстоятелството, че единият от преките доставчици, както и на някои от предходните такива, не са били открити на данъчните адреси не може да бъде основание да се оспорва реалността на доставката. Твърди се, че констатациите за постановения отказ за възстановяване на ДДС са напълно необосновани и недоказани, при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с практиката на СЕС. Претендира присъждане на разноски. 

         Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение като претендира и юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в представена по делото писмена защита.

         Пловдивският административен съд, в настоящия състав, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:  

Производството е започнало със Заповед № 1302878/14.06.2013г., изменена със ЗВР № 1304554/19.09.2013г. на компетентния за това орган – на­чал­ник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив. Ревизионното производство е насочено към установяване на публични за­дъл­жения за данък добавена стойност за пе­риода 01.11.2010г.–30.09.2012г. В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад /РД/ от прове­ряващите органи по приходите № 1304554/03.12.2013г. Съгласно чл.119, ал.2 ДОПК /в съответната редакция/ и в срока по чл.119,ал.3 от ДОПК бил издаден и процесният Ревизионен акт № 161304554 от 10.01.2014г.   

 С оглед доказване делегиране правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК по делото е представена Заповед № РД-09-1125/02.10.2012г. и РД-09-1301/01.11.2011г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив, от която е видно, че цитираните по горе ЗВР и актове са издадени от надлежно овластени за това органи по приходите.   

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Ди­ректора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл. 155 ал.1 ДОПК постановил и решението си под № 348 от 11.04.2014г., с което го изменил. Така постановеният от контролния административен орган в структурата на НАП резултат от обжалването и подаването на жалбата от надлежна страна и в предвидения за това процесуален срок налагат извода за нейната процесуална допустимост.

Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият състав на Административен съд Пловдив намира за установено следното от фактическа страна:

Ревизиращите органи не са признали правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС по фактури, издадени от „Й.-03“ ЕООД, „Семера 2011“ ЕООД и ЕТ“М.-10-М.Ц.“.   

На доставчика „Й.-03“ ЕООД е извършена насрещна проверка, документирана с протокол № 24-02-1302878-7795/09.07.2013г. При проверката е констатирано, че дружеството е издало посочените в искането фактури на ЕТ „А. Я.”, представени са копия от същите и стокови разписки към тях. Във фактурите е записано плащане в брой. Не са представени отчети от ФУ и ПКО. Представен е договор за доставка между „Й.-03” ЕООД и ЕТ „А. Я.”, счетоводни справка на сметки 302 - Материали, 401- Доставчици, 701 - Постъпления от продажби на продукция, ведомости, дневници по сметки,  месечни оборотни ведомости за периода 01.09.2011г. - 31.08.2012г. и други. В писмено обяснение от управителя на „Й.-03” ЕООД е посочено, че предметът на дейност е производство, дообработка и продажба на каучукови смеси. Доставчикът е посочил, че в повечето случаи транспортът на готовите изделия е за сметка на клиента, но когато доставките са по-леки, превозът е извършван с лек автомобил, собственост на пълномощника Р.д.Й..

В писменото обяснение е посочено, че в конкретния случай превозът на стоките, закупени от ЕТ ЕТ „А. Я.”, е извършен с автомобили и за сметка на пълномощника Р.д.Й.  с рег. № СА ** ТР и с рег.№ СА ** ТР по фактура № 163, ф-ра № 157, ф-ра № 143, ф-ра № 119 и по ф-ра № 100. Като доказателства са приложени копия от рег. талони на леки автомобили, собственост на лицето, но ревизиращите са отчели, че няма представени транспортни документи - пътни листове или товарителници.    

За доказване на материална обезпеченост от страна на „Й.-03“ ЕООД  е представен договор за наем от 21.06.2010г., сключен с МVЙVЛV, ЕГН ********** за временно и безвъзмездно ползване на недвижим имот - сглобяеми халета, на адрес гр. София, **, нает за производствени нужди за срок от две години. Представени са били още договор за доставка от 01.05.2012г. с „Екстра Строй" ЕООД за доставки на каучукови смески, приемо-предавателни протоколи към договора от 01.05.2012 г., договор за доставка на материали и смеси от 01.09.2011г. между „Семера 2011" ЕООД и „Й.-03" ЕООД и приемо-предавателни протоколи към Договор за доставка от 01.09.2011 г. Приложен е също и договор за доставка на материали и смеси от 01.11.2011г. между „Ер-Транс" ЕООД и Й.-03" ЕООД и приемо-предавателни протоколи към договора от 01.11.2011г. Ревизиращите са извършили проверка в информационната база данни на НАП за доставчика „Й.-03“ ЕООД, при която е установено, че няма назначени лица по трудов договор, няма подавани декл. обр.6 за задължения на осигурител, няма подадени декларации по чл.73 от ЗДДФЛ за 2011г. и 2012г.  за изплатени суми за граждански договори и наеми. 

От страна на жалбоподателя са били представени копия на фактури, издадени от  Й.-03" ЕООД и фискални бонове с приложени към тях стокови разписки, оборотни ведомости за 2011г. и 2012г. 

Като предходни доставчици на прекия доставчик „Й. 03” ЕООД са посочени фирмите „Семера 2011“ ЕООД, „Екстра Строй“ ЕООД и „Ер Транс 2011“ ЕООД, на които са извършени насрещни проверки, документирани с протоколи, описани подробно в ревизионния доклад. Проверяваните предходни доставчици на прекия доставчик „Й. 03” ЕООД не са представили на ревизиращия екип изисканите документи и доказателства. Органът по приходите е констатирал, че „Екстра Строй“ ЕООД и „Ер Транс 2011“ ЕООД не са декларирали в дневник за продажбите, посочените от прекия доставчик фактури като предходни. Въз основа на тези установявания ревизиращите са приели, че и двете страни по доставката не са представили документи за реалното изпълнение на процесните доставки. На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Й.-03“ ЕООД. 

С РА е отказан данъчен кредит по 9 бр. фактури, издадени от ЕТ“М.-10-М.Ц.“ с предмет на доставката каучукова смес. 

Извършена е била насрещна проверка на доставчика ЕТ „М.- 10 - М.Ц.“, документирана с протокол № 24-02-1302878-7796/19.07.2013г., в хода на която е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх. № 1134-00-68/ 11.07.2013г.

При проверка в информационната база данни на НАП ревизиращите са установили, че доставчикът е декларирал и включил в дневник за продажбите и в СД издадените фактури с получател ЕТ ЕТ „А. Я.”. От страна на търговеца са представени копия на посочените в искането фактури с приложени към тях приемо-предавателни протоколи, справки-декларации по ЗДДС и копия на дневници за продажби. Във фактурите е посочено, че разплащането е в брой.  Представен е бил договор от 01.11.2010г. между ЕТ„М.-10-М.Ц.” и ЕТ”А.Я.-98” за продажба на каучукова смес за производство на каучукови изделия, извлечение на сметка 204 - Машини и оборудване за налични ДМА, хронологични счетоводни извлечения на сметки, отчитащи материали, клиенти, парични средства и постъпления от продажби и други. 

Представени са копия на фактури от предходен доставчик. В писмените обяснения доставчикът е заявил, че датата на предаване на стоките е датата на фактурата. Стоките са предавани в склада на   ЕТ„М.-10-М.Ц.” и не е отговорно за транспорта на стоките.  При ревизията доставчикът ЕТ„М.-10-М.Ц.” не е представил доказателства за наличието на обект – склад – собствен или нает.

От ревизирания търговец са били представени копия на фактури, издадени от обсъждания тук доставчик и фискални бонове с приложени към тях приемо-предавателни протоколи, оборотни ведомости и други. Не са представени документи за превоз на стоките.

На основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от ЕТ „М. -10 - М.Ц.“.  

На следващо място е бил отказан данъчен кредит за периода 01.08.- 30.09.2011г., по 2 фактури, издадени от  Семера 2011“ ЕООД, с предмет на доставката каучукови изделия. Към фактурите са приложени фискални бонове за извършено плащане в брой.

         На доставчика „Семера 2011“ ЕООД са били извършени насрещни проверки, документирани с Протокол № 24-02-1302878-7797 от 14.08.2013г., в хода на която е изготвено ИПДПОЗЛ № 0374-05-43 от 11.07.13г., връчено по реда на чл.32 от ДОПК на 06.08.2013г. В законоустановения срок не са представени исканите документи и Протокол № 24-02-1302878-10070/16.09.2013г.

Дружеството е било регистрирано по ДДС на 15.07.2011г. по инициатива на лицето и е дерегистрирано от дата 08.11.2011г. по инициатива на данъчен орган. Едноличен собственик на капитала е А.Г.Я., ЕГН **********. При проверка в регистър ЕСГРАОН е установено, че лицето е починало на 03.07.2012 г. При направена проверка в търговския регистър е установено, че няма приключила процедура по вписване в Агенцията по вписванията на нов собственик и управител на Семера 2011“ ЕООД. При проверка в информационната база данни на НАП ревизиращите са установили, че „Семера 2011“ ЕООД е декларирало и включило в дневник за продажбите и в справка-декларация посочените в ревизионния доклад фактури с получател ЕТ ЕТ „А. Я.”. Също така има назначени лица по трудов договор, има подавани декл. обр. 6 за задължения от осигурител за м.08/2011г. и м.09/2011г. и е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2011г. От настоящия жалбоподател са били представени копия на фактури, издадени от „Семера 2011“ ЕООД и фискални бонове.

С мотивите по горните двама доставчика и за този, ревизията е отказала заявеният данъчен кредит за м. 08/2011г. в размер на 500 лв. и за м. 09/2011г. в размер на 900 лв.   

          С акта на решаващия орган установяванията са били изменени на отказан данъчен кредит в общ размер 26888,82лв. и лихви за забава 5332,53лв.

По искане на жалбоподателя беше допусната съдебно-счетоводна експертиза. В заключението вещото лице И.С.  е изследвало фактурите, издадени от „Й.-03“ ЕООД и ЕТ“М.-10 М.Ц.“. Фактурите са заведени в счетоводствата на доставчиците и е описана счетоводната контировка. Проследена е предходната доставка на стоките при доставчиците. Дава се заключение, че за проверявания период счетоводството на доставчиците е водено редовно. Обследвана е кадровата и материална обезпеченост на доставчика „Й.-03“ ЕООД. На вещото лице е бил представен договор за наем от 21.06.2010г. с МVЙVЛV за отдаване на сглобяеми халета, договор за наем от 21.06.2010г. с ЕТ“Л.-М.Л.“ за валц машина. Представен е бил и договор за покупка на МПС- Форд Транзит, модел „Фургон“ от 26.10.2009г. между М.Н.Н. и Р.д.Й.- пълномощник на „Й.-03“ ЕООД. Въз основа на счетоводните записвания при двамата доставчици вещото лице е посочило, че произведената продукция е изцяло реализирана. Проследено е счетоводното отразяване на фактурираните стоки при жалбоподателя. Експертът посочва, че „Й.-03“ ЕООД не разполага с нает персонал, а при ЕТ“М.-10 М.Ц.“ е посочено въз основа на разчетно-платежни ведомости за м.01.2011г., м.05.2011г. и м.08.2012г. какъв нает персонал е имал. Съдът дава вяра на заявеното от вещото лице, като изготвено професионално и отговарящо на задачите, за които е била допусната по делото ССЕ.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя и по реда на чл. 192 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК бяха събрани РА № 2111208019/25.02.2013г. на ЕТ“М.-10-М.Ц.“ и РА № 2141200195/05.04.2012г. на „Й.-03“ ЕООД.

 При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав, намира следното: 

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 от ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 или чл. 9 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на прекия доставчик, който е издал процесната фактура, отразена в дневниците за продажби и справките-декларации и е начислен данъкът по смисъла на чл. 86 от ЗДДС. Единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ал. 1 от ЗДДС, в процесния случай е наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка между прекия доставчик и жалбоподателя са обосновани с липсата на технически и човешки ресурс за изпълнение на доставките по фактури от „Й.-03“ ЕООД, ЕТ“М.-10-М.Ц.“ и „Семера 2011“ ЕООД и липса на доказателства за извършен транспорт с получател точно настоящият жалбоподател.  

Според легалното определение на чл. 6 от ЗДДС „Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стока“, а според чл. 25 ал.1 от същия  закон, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

 Ангажираните от жалбоподателя по време на ревизията, а и при съдебното обжалване доказателства, преценени в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал, не навеждат на извод, че на датата на съставянето на проблемните фактури сделките са били осъществени реално.  

 Съгласно т.53 от решение на СЕС с дата 19.09.2000 г. по дело № С-454/98, упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактурата, а се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка.  

 В решение на СЕС от 6 декември 2012 година по дело C-285/11 в т. 31 е посочено, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. В т.32 е записано: "Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото"; "Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано (т. 33). От изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. От друга страна в т.37 съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност (т.38). Това означава, че ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика и получателя стоки, то правото на приспадане не следва да се признае. Логично е да се приеме, че ако данъчно задълженото лице получава фактура от неговия доставчик без посочените стоки/услуги да са му доставени, то самото извършва данъчна измама, ползвайки данъчен кредит по тази фактура и намалявайки по този начин дължимия за внасяне ДДС за съответния данъчен период. Според изложеното в това решение на СЕС и в решение от 21 юни 2012 по съединени дела С-80/11 и С-142/11, ако е установено предаването и приемането на стоките между доставчика и получателя и последващата им реализация чрез облагаеми доставки или за целите на икономическата дейност, неизпълнението на задълженията на прекия доставчик или предходните във връзка със заприходяване на стоките в тяхното счетоводство или други неизпълнения на задължения във връзка с воденото от тях счетоводство и доказване произход на стоката или направени съпътстващи разходи, могат да обоснован отказ на право на данъчен кредит само, ако въз основа на обективни данни е установено, че получателят на стоките е знаел или е трябвало да знае, че конкретната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или стопански субект по веригата. В настоящото дело не се доказа по безспорен начин, че стоките са били разменени между страните. 

Само по себе си издаването на фактури и надлежното им счетоводно отразяване не е достатъчно, за да се признае възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит. То е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламенирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките и услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл.6, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на правото на собственост или извършването на услугата. При доставките на стоки релевантно е установяването на фактическото им извършване и получаване на продаденото от получателя, като необходимостта от доказване на реалното им осъществяване не е отречена с цитираните в жалбата Решения на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-342/11. Каза се, че те не отменят задължението на националния съдия да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това е изрично подчертано от СЕС в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка."

Не може да обоснове възникване на право на данъчен кредит и реалност на доставките установеният факт на плащане от жалбоподателя на ДДС на базата на издадените фактури от доставчика и като е отразил доставките в дневниците за покупките и в справките-декларации по ДДС за съответния период. Не само плащането на ДДС по фактурите, но и на данъчната основа, не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на доставките, ако не е доказано по делото предаването и приемането на стоките, извършено между доставчика и получателя, посочени във фактурите.

Понеже отказът на данъчен кредит по фактурите от тримата доставчика е направен при сходна фактическа установеност, това позволява да се направят и обобщени правни изводи.

         Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит – чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал.1 и чл. 69, ал.1 ЗДДС. Това е така, защото след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, негово е задължението да притежава документи за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. Затова съдът е на становище, че не е достатъчно само издаването на фактури, стокови разписки и сключени договори за доставка. Последният може да бъде заместен само от фактурите, но това не означава, че те обективират реално извършени доставки, а само съвпадане на волеизявленията на страните в него, че са съгласни да постигнат като резултат договореното между тях по една доставка. Затова и нееднократно в свои решения ВАС застъпва схващането, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това е причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, то при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС – чл. 6, ал.1 ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване – предаване на стоката. Важно е да се посочи, че предаването на стоките следва категорично да е установено. В чл. 6, ал.1 ЗДДС е предвидено като условие за доказване наличието на облагаема доставка, въз основа на която да се приспадне ДДС като данъчен кредит да се установи, че е прехвърлено правото на собственост върху определена стока. В чл. 14 от директива 2006/112/ЕО не се изисква доставчикът да е собственик, а да се установи фактическото предаване на стоката. Това означава, че е допустимо за целите на данъчното облагане доставката на стока да се осъществи и от лице, което не е собственик, но при всички случаи, както в ЗДДС, така и в Директива 2006/112/ЕО се изисква да се установи реалното предаване на стоките. В тази насока на мисли, следва да се отбележи, че от доказателствата по делото се установява, че дружеството-доставчик „Й.-03“ ЕООД не притежава кадрова и техническа обезпеченост – няма назначени лица на трудов или граждански договор. Същото се потвърждава и от заключението по ССчЕ. По подобен начин стоят нещата и при доставчика ЕТ „М.-10 М.Ц.“. Въпреки, че вещото лице по експертизата дава справка от платежните ведомости, че за съответни периоди търговецът има назначени работници, по делото не се доказва, че притежава собствени имоти или нает обект /склад/, както и документи за платен наем, разходи за ток и охрана. Не са оборени и констатациите на органите по приходите за доставчика „Семера 2011“ ЕООД.  

Наистина за признаване правото на данъчен кредит на получателя по доставката, е необходимо да се докаже по категоричен начин пряката, а не предходните доставки. В случая обаче изследването на приходните органи на предходните доставки е с оглед установяване на обстоятелство, че преките доставчици са притежавали фактурираното на ЕТ“А.Я.-98“ количество каучукови продукти.  

При изричното твърдение на ревизиращите, че доставчиците не разполагат със складова база и съоръжения за осъществяване на дейността, определящо за извода относно обективното осъществяване на доставките е представянето на доказателства за транспортирането на стоките. По време на съдебното производство от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, касаещи транспорта. От събраните по време на ревизията доказателства става ясно, че за стоките от „Й.-03“ ЕООД са приложени копия на регистрационни талони на два леки автомобила, собственост на пълномощника  на дружеството Р.д.Й.. Същите не могат да бъдат годно доказателство за извършен превоз на каучукови смески, тъй като не са представени транспортни документи – пътни листове или товарителници, не са представени документи, отчитащи покупката и разхода на гориво.  Същите изводи важат и за ЕТ „М.-10 М.Ц.“ и „Семера 2011“ ЕООД.

При тези данни, че доставчиците не разполагат със складова база и при липсата на посочените косвени доказателства, които да подкрепят верността на изявленията в представените частни свидетелстващи документи за получаването на стоките, следва да се приеме, че те не обосновават убедителен извод, че правото на разпореждане върху стоките като собственик е предадено именно от тези доставчици на получателя. Този изискуем транслативен ефект не би могъл да бъде установен само въз основа на осъществени плащания, тъй като те са индиция, но не и пряко доказателство за реални стопански операции. Определящо е, че съвкупният анализ на ангажираните доказателства не сочи непротиворечиво към извод за действително осъществяване на доставките от издателите на фактурите, а обосновава заключение за тяхната привидност. То от своя страна съгласно приложимите към случая поради сходство на фактическия състав тълкувания в практиката на СЕС налага да се прецени доколко наличните обективни данни сочат, че получателят е знаел или е следвало да знае, че сделките са привидни и е положил грижата на добър търговец, като е взел необходимите мерки, за да проучи редовността им. При формирания извод за нереалност на доставките, невъзможност на доставчиците да осъществят същите, издадените от тях фактури на получателя през целия ревизиран период и липса на документи за транспорт, настоящият състав намира, че получателят е знаел или е следвало да знае, че участва в привидни доставки. Като не е избегнал това чрез полагане на грижата на добър търговец, ревизираният субект е нарушил изведеният от практиката на СЕС общ принцип на добросъвестност на данъчно задълженото лице в областта на ДДС, в резултат на което законосъобразно органът по приходите му е отказал претендираното данъчно предимство.

Представените РА на доставчиците „Й. 03“ ЕООД и ЕТ“М.-10 М.Ц.“, в които начисленият данък не е коригиран,също не обосновава извод за реалност на доставките.

Съгласно т.53 от решение на СЕО /СЕС/ с дата 19.09.2000 г. по дело № С-454/98, упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактурата, а се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка.

В решение на СЕС от 6 декември 2012 година по дело C-285/11 в т. 31 е посочено, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. В т.32 е записано: "Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото"; "Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано (т. 33). От изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки. От друга страна в т.37 съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност (т.38). Това означава, че ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика и получателя стоки, то правото на приспадане не следва да се признае. Логично е да се приеме, че ако данъчно задълженото лице получава фактура от неговия доставчик без посочените стоки да са му доставени, то самото извършва данъчна измама, ползвайки данъчен кредит по тази фактура и намалявайки по този начин дължимия за внасяне ДДС за съответния данъчен период.

В тази логическа последователност СЕС в свое Решение от 31.01.2013г. по дело С-643/11 е приел, че Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че:

–       данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка,

–       само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Принципите на данъчен неутралитет, на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на данък върху добавената стойност, платен за получена доставка, по съображение че липсва действително извършена облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния данък върху добавената стойност. Ако все пак поради данъчни измами или нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с данък върху добавената стойност, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери.

Изложеното налага извод за неоснователност на жалбата. 

От ответния административен орган се претендират сторените по делото разноски за осъществената юрисконсултска защита, които при посочения изход на спора и на основание чл. 161 от ДОПК, следва да бъдат присъдени. Техният размер се установи на 1497 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Съдът,

                                        Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „А. Я.“, ЕИК ** против Ревизионен акт /РА/ № 161304554/10.01.2014г. издаден от органи по приходите в ТД на НАП-Пловдив изменен с Решение № 348 от 11.04.2014г. на и.д.директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на търговеца е отказано право на данъчен кредит в размер на  26888,82лв. и прилежащи лихви в размер на 5332,53лв.    

ОСЪЖДА ЕТ „А. Я.“, ЕИК ** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив сумата от 1497 /хиляда четиристотин деветдесет и седем/лева юрисконсултско възнаграждение. 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с препис за страните.

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/