Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер               Година  2015, 21.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 30.06.2014 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: М.Н.

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 1274 по описа за 2014 година и като обсъди :

 

Производството е по реда на чл. 197, ал.2-4 ДОПК, вр. чл.92 ал.11 ЗДДС.

Образувано е по жалба на "ПЪРВОМАЙ - БТ ЕКСПОРТ"ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, пред­став­лявано от управителя К.Н., против Решение № 179/22.04.2014 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърден Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 1407403 от 24.03.2014г. на ТД на НАП – Пловдив, с кой­то на дружеството „Първомай БТ - Експорт"ООД на основание чл. 92, ал. 11 от ЗДДС не е възстановен декларирания по СД по ЗДДС с вх. № 16002361685 от 04.02.2014г. данък за възстановяване за данъчен период месец Януари 2014 г.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административ­ния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати на­ру­шения на административнопроизводствените правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно както решение № 179 от 22.04.2014г. на Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което е потвър­ден АПВ № 1407403 от 24.03.2014г. на ТД на НАП – Пловдив, така и самият акт за прих­ващане и възстановяване. Претендира се присъждането на сторените дело­вод­ни разноски.

Ответникът - Директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Атанасов е на становище за неоснователност на жал­бата и моли съда да я остави без уважение. Поддържа се, че оспорения админи­ст­ра­тивен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира се присъждане на следващото се юрискон­сул­т­ско възнаграждение в полза на ТД на НАП - гр. Пловдив.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жал­бата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и до­во­дите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за ус­та­но­вено следното :

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 197, ал.2 от ДОПК и от лице, за което обжалвания акт е неблагоприятен, имащо правен интерес от об­жал­ване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

На дружеството е възложена ревизия със ЗВР № 1400720 от 17.02.2014г. за определяне на задълженията по ЗДДС за периода 29.12.2011г. - 31.01.2014г., връ­чена на 28.02.2014г.

Поводът за възлагане на ревизия е деклариран ДДС за възстановяване за м.01.2014г. в размер на 209 608,56 лева, по реда на чл. 92, ал. 3 от ЗДДС.

В хода на ревизионното производство е извършена проверка по прихва­ща­не или възстановяване, при която е констатирано въз основа на получена инфор­ма­ция от Полските данъчни власти касаеща контрагенти на дружеството, че дек­ла­­ри­­раният ДДС за възстановяване в размер на 209 608,56 лева за данъчен пе­риод 01.01.2014г. - 31.01.2014г., за доставки по чл.92 ал.3 от ЗДДС, не следва да бъ­де възстановен на дружеството по реда на чл.92 ал.11 от ЗДДС и за него след­ва да се приложат разпоредбите на чл.92 ал.8 от ЗДДС.

За извършената проверка е издаден и процесният АПВ № 1407403 от 24.03. 2014г. на ТД на НАП – Пловдив.

Проверката обхваща периода от 01.01.2014г-31.01.2014 г. и е във връзка с подадена в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС справка-декларация по ЗДДС с вх. № 16002361685 от 04.02.2014г., съгласно която е деклариран ДДС за възстановя­ва­не в размер на 209 608,56 лева, посочен в клетка 81 от справката - декларация на ос­нование чл. 92, ал. 3 от ЗДДС.

Според органите, издали обжалвания акт за прихващане и възстановяване, „за доставки по чл. 92, ал. 3 от ЗДДС, не следва да бъде възстановен на дружест­во­­то по реда на чл. 92, ал. 11 от ЗДДС, тъй като към настоящия момент, въз ос­но­ва на събраните доказателства, стойността на декларираните ВОД, за които не са представени документи, удостоверяващи извършването им възлиза на 2 446 661, 19 лева и размерът на данъците, които обосновано се очаква да бъдат устано­ве­ни при ревизията е ДДС в размер на 489 332, 24 лева" /стр. 10 от АПВ/.

В обжалваното решение, директорът на ТД на НАП - Пловдив изцяло възп­риема изложените мотиви в издадения акт, и приема, че обосновано е направено предложение за установяване на данъчни задължения. Същият отрича правната стойност на извършваните проверки по прихващане и възстановяване за цялата 2013 година, а и преди това. Счита, че разпоредбата на чл. 129 от ДОПК допуска правната възможност, въпреки това, че е извършвана проверка по прихващане и възстановяване, чрез ревизия да се констатират окончателно фактите относно за­дъл­женията за данъци и осигурителни вноски. Акцентира върху изпратения об­мен на информация от Полша - а именно искания за отговор по формуляри СКАК, как­то и основно върху пропуски по документите, с които са удостоверени обстоятел­ст­вата относно извършените вътреобщностни доставки към лицата Жакец Ковал­ски и Сергиус Ковалски. Твърди, че ЧМР, които удостоверят транспортирането на стоките, нямали дати на получаване на стоките в Полша, което било пропуск, кой­то сочел на това, че стоките били отклонени от режим ВОД. Отбелязва, че „на стр. 56 от административната преписка бил приложен приемо-предавателен протокол съставен в град Първомай на 30.09.2013 г. подписан от К.Н. от стра­на на „Първомай БТ Експорт" ООД и „за J. K.i" е записано името на Цве­тан Михайлов Дзорхин, като е положен параф. Видно от приемо-предавател­ния протокол лицето е шофьор на камион, като не са пред­ста­вени доказателства същият да притежава пълномощия да ангажира с подпи­са си, полския контра­гент." Коментира, че представените с жалбата писмени до­ка­зателства /искане за съдействие от Прокуратурата в Полша до „Първомай БТ Експорт” ООД/, не били получени по официален път, а били получени по електро­нен път и не удостове­ря­вали никакви правно значими факти, тъй като не били съб­ра­ни по съответния процесуален ред за междунорадно сътрудничество.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Адми­ни­­ст­ративен съд - гр. Пловдив, намира следното от правна страна :

С изменението на разпоредбата на чл. 92, ал. 11 от ЗДДС /в сила от 01.01. 2014 г., предвид публикуването й в ДВ бр. 101 от 2013 г./, е предвидено - „в слу­чаи­те по ал. 3 при възложена проверка данъкът се прихваща или възстановява в 30-дневен срок, а при възложена ревизия данъкът се прихваща или възстановява изцяло, или отчасти в 30-дневен срок от връчване на заповедта за ревизия в раз­мер, представляващ разликата между декларирания данък за възстановяване и раз­мера на данъците и задължителните осигурителни вноски,които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията. Актът, с който се възстановява или от­каз­ва възстановяването при възложената ревизия, се обжалва по реда на Данъч­но-осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на обезпечи­тел­ни­те мерки. За невъзстановената част от декларирания данък за възстановяване се прилага ал. 8". Предмет на проверка при настоящото съдебно производство е наличието именно на горепосочените законови предпоставки за приложението на чл.92 ал.11 от ЗДДС – обосноваността на данъците и задължителните осигури­тел­ни вноски, които се очаква да бъдат установени при ревизията, с чийто размер е на­мален декларираният от дружеството данък за възстановяване.

АПВ № 1407403 от 24.03. 2014г. на ТД на НАП – Пловдив е издаден на ос­но­вание чл.92 ал.11 ЗДДС в хода на възложена със ЗВР от 17.02.2014г., изме­не­на последващо със ЗВР № 1401322 от 26.03.2014 г. ревизия на дружеството. Същият е издаден от компетентен орган, по предвидения от закона ред и в съответната фор­ма, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

Решение № 179/22.04.2014 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив е из­да­дено по реда на чл.92 ал.11 ЗДДС вр.чл.197 ал.1 ДОПК от компетентен орган и в съ­ответната форма.

Дружеството „Първомай БТ Експорт" ООД по СД по ЗДДС за данъчен пе­риод месец Януари 2014 г. е декларирало данък върху добавената стойност за въз­становяване. За този период е възложена ревизия със ЗВР от 17.02.2014 г., из­ме­нена последващо със ЗВР № 1401322 от 26.03.2014 г., връчени на дружество­то.

 Не е спорен и въпросът, че по повод на така декларирания данък върху добавената стойност за възстановяване е издаден и обжалвания сега АПВ, с кой­то прави твърдение да има „обосновано" очакване на задължения по ЗДДС, които ще бъдат установени в резултат на извършвана ревизия.

Следва да се отбележи, че по съществото си всички изложени от админист­ра­тивния орган мотиви касаят наличието или липсата на осъществени ВОД, фак­ти и обстоятелства, които следва да бъдат установявани едва с издавания в края на производството ревизионен акт. Липсват мотиви по съществения за законосъ­об­разността на процесното АПВ въпрос, а именно-налице ли е обоснованост на предположенията за размера на данъците и задължителните осигурителни внос­ки, които се очаква да бъдат установени при ревизията. В тази насока не се ко­мен­тират наличните многобройни предшестващи АПВ и констатираните в тях фак­ти и обстоятелства, относно наличието на редовни от външна страна докумен­ти, доказващи осъществяването на ВОД. Въпреки, че според чл.129 ал.3 от ДОПК, наличието на проверки по прихващане и възстановяване, не изключва извършва­не­то на ревизия, то този текст не може да обоснове извода, че задълженията, по повод на които е издаден обжалваният акт за прихващане, потвърден с решение на директора на ТД на НАП - Пловдив, са обосновани, така както изисква чл. 92, ал. 11 от ЗДДС.

За периода 01.01.2013 г. 31.12.2013 г. на дружеството „Първомай БТ Екс­порт" ООД има издадени 12 броя АПВ /всички налични по делото/. Във всеки един от въпросните АПВ, които са връчени, необжалвани и влезнали в законна сила, се прави преглед и коментар относно това дали дружеството като доставчик по ЗДДС, притежава всички необходими документи за удостоверяване на извършен ВОД към Полша /включително с получатели Ж. К. и С. К./, както и се установява, че същите имат валидни ДДС номера към момента на до­ставките. Във всяко едно от АПВ има изрично отбелязване, че дружеството прите­жа­ва всичките необходими документи за доказване на ВОД, че същите отговорят на изискванията на закона и правилника. Влизането им в сила е безспорно обс­тоя­телство по настоящия процес. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изречение второ и трето, посочват, че независимо от издаването на АПВ, задълженията за данъци и осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Т.е. само издаден ревизионен акт, като административен акт, може да отмени и за­личи правното действие на вече издавани актове за прихващане и възстано­вя­ване.

Единствено за пълнота на изложението следва да се отбележи и обстоя­тел­ството, че самите формуляри за обмен на информация, които са цитирани в об­жалваното решения на директора на ТД на НАП - Пловдив и акта за прихва­щане, имат неправилна интерпретация. Дори и в решението, тази неправилна ин­тер­претация, продължава своето поддържане. Първата неправилна интерпрета­ция е относно това, до кой момент получателят Ж.К. има валидна ДДС регистрация. Некоректно е твърдението, че същият няма такава ДДС регистрация, считано от 29.08.2013 г. Реално, същият е дерегистриран едва през месец фев­руа­ри 2014 г. И това се вижда от последната молба на полската администрация с Реф. № \/АТ_Р1__432549_ВС_014675_20140220_С_51_Р. В този формуляр се по­сочва, че лицето вече е дерегистрирано, като това е станало обаче по данните от същия този формуляр на дата 03.02.2014 г., а не през месец август 2013 г.

В решението и АПВ се твърди, че тези формуляри, били своего рода дока­зателство, че „невъзможността търговецът да бъде открит на обявения от него адрес /липсващ търговец/ е пряка индицияза наличието на данни за измама и зло­у­потреби със системата на ДДС. Този извод се оборва безспорно от събраните по делото доказателства, а именно от полученото от жалбоподателя запитване от прокуратурата в Полша. В същото изрично се посочва, че лицата се разследват за това, че са отклонили стоки от заплащане на акциз. За да се дължи акциз, следва стоките да са пристигнали в Полша. Явно е, че полската данъчна администрация, чрез тези три молби за обмен на информация, има за цел да установи именно, че лица, за които се отправя запитването, са получили стоките на територията на Полша, но са отклонили същите от деклариране по реда на законодателството, включително за целите на вътреобщностното придобиване. Това обстоятелство без­съмнено противоречи на формирания от ответника извод, че българското дру­жест­во не е осъществило ВОД.

Извършените проверки и от Агенция “Митници” също установяват обстоя­тел­ството, че стоките са напуснали България и са пристигнали в Полша, където е следвало да бъде заплатен и дължимият акциз. Това се подкрепя и от събраните по делото писмо от Агенция “Митници” с изх. № 4400-0266 от 12.03.2014 г. и при­ло­же­ните към него документи.

Доказателствата и документите, които са били налични в ТД на НАП – Плов­див към момента на издаване на въпросния АПВ, водят до извода, че не е на­лице „обосновано" очакване на задължения, които ще бъдат установени. Твър­де­нието за такова е плод на неправилната интерпретация на доказателствата, при условие, че във всичките издавани на дружеството до момента, АПВ е ясно посочено, че получателите Ж. К.и С. К. са с валидни ДДС номера, както и че за всичките, осъщестявани ВОД /и към всички останали кон­т­рагенти/, са доказани с необходимите по ЗДДС и ППЗДДС документи. В тази на­сока е и обстоятелството, че всъщност въпросните полски лица са предмет на раз­следване в Полша, именно във връзка с това, че се отклонили декларирането на стоките, след като същите са постъпили на територията на Полша.

Предвид липсата на императивните условия, заложени в разпоредбата на чл. 92, ал. 11 от ЗДДС, за органите по приходите не са били налице основания на посоченото правно основание да откажат възстановяване на декларирания данък за възстановяване за период м. Януари 2014 г.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното Решение № 179 от 22.04.2014 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърден Акт за прихващане и възстановяване № 1407403 от 24.03.2014г. на ТД на НАП – Плов­див,е неправилно и незаконосъобразно. То следва да бъде отменено, както и пот­върденият с него АПВ, който поради изложеното по-горе също се явява неправи­лен и незаконосъобразен.

Предвид характера на самото административно производство искането на ли­цето не може да бъде разрешено по същество от съда, поради което и препис­ка­та следва да бъде върната на органа по приходите за произнасяне по същество.

На основание чл.161 ал.1 изр.1 от ДОПК съобразно изхода на спора на жал­боподателя се дължат разноски. Надлежно доказаните извършени разноски от жал­боподателя се констатираха в размер на 50 лв. държавна такса.

Воден от горното, на основание чл. 197, ал. 2 от ДОПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И

 

ОТМЕНЯ Решение № 179/22.04.2014 г. на Директора на ТД на НАП – Плов­див и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Акт за прихващане и възстановяване № 1407403 от 24.03.2014г. на ТД на НАП – Пловдив, издаден на основание чл.92 ал.11 от ЗДДС.

ИЗПРАЩА административната преписка на органа по приходите при ТД на НАП - Пловдив за произнасяне по искането за възстановяване на декларирания по СД по ЗДДС вх. № 16002361685 от 04.02.2014г., данък добавена стойност за въз­становяване по чл.92 ал.3 от ЗДДС и разрешаване на въпроса по същество при съобразяване с указа­ния­та на съда по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториална Дирекция на НАП - гр.Пловдив да заплати на "ПЪР­ВОМАЙ - БТ ЕКСПОРТ"ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управ­ле­ние ***, представлявано от управителя К* *, сумата от 50 /петдесет/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: