Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 107

гр. Пловдив, 20 януари 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХХV състав, в открито заседание на 27.ХI.2014г. в състав:                                                           

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

Секретар Д.Т., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1424 по описа за 2014 год. и взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и във вр. с чл.145 - чл.178 Административно -процесуалния кодекс(АПК ).

Образувано е по жалба на С.И.Г.-А., в качеството й на ЕТ“Лео-С.Г.“, ЕИК ******* с адрес *** срещу Отказ за издаване на разрешение за ползване на общински имот,находящ се в гр.Пловдив, *****, УПИ I- жилищно строителство и подземни гаражи, кв.3,  наименован Мотивиран отказ с изх.№ 3-7000-2548 от 28.04.2014г. на кмета на Район Северен, Община Пловдив, и срещу Протокол № 6/14.04.2014г. на РЕСУТ при Район „Северен“ Община Пловдив.

Жалбоподателката моли да се отмени отказа на кмета на район „Северен, като незаконосъобразен и да се върне преписката за ново произнасяне със задължителни указания за издаване на разрешение за ползване или, евентуално, иска от съда да издаде разрешение за ползване. Моли да се прогласи за нищожен, евентуално да се отмени като незаконосъобразен протоколът на РЕСУТ,с който, според жалбоподателката е отменена схема за разполагане на маси за открито сервиране и слънцезащитно съоръжение. Излага подробни възражения за незаконосъобразност. В подкрепа на твърденията си представя писмени  доказателствени средства. Претендира разноски.

Ответникът –Кметът на Район „Северен“,Община Пловдив инж.Ральо Ралев,чрез процесуалния си представител  юрисконсулт  Б., оспорва жалбата . Излага доводи за нейната неоснователност и моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски .

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По допустимостта:

В частта,в която се обжалва отказ за издаване на разрешение за ползване на общински имот жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Подадена е срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и от лице, за които е налице правен интерес от оспорването. Видно от административната преписка е, че актът е съобщен на жалбоподателката на 16.05.2014г.,според приложеното известие за доставяне, а жалбата е постъпила на 26.05.2014г., което е в изискуемия 14-дневен срок за обжалване.

В частта,в която се обжалва Протокол  № 6/14.04.2014г. на РЕСУТ при Район „Северен“,Община Пловдив и се претендира неговото прогласяване за нищожен, жалбата е НЕДОПУСТИМА. Оспореният протокол няма характер на индивидуален административен акт.

Видно от същия е, че с него не се засягат непосредствено права на жалбоподателката,защото само е решено да се отмени схема за разполагане на маси за открито сервиране и слънцезащитно съоръжение. Но самата отмяна на схемата не е в правомощията на РЕСУТ. Касае се за акт с характер на становище.

Приетата от общинския съвет по законовата делегация на чл. 56 и чл.57 ЗУТ правна уредба, придава на решенията на Районните Експертни съвети по устройство на територията /РЕСУТ/ характер на становище по отправеното от съответния правен субект искане за издаване на разрешение за поставяване - чл.11,ал.1 от Наредба за разполагане на преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на община Пловдив /Наредбата/. В същия смисъл е и чл.7 от Наредбата. Според разпоредбите на чл.8 и чл.9 от Наредбата, правомощие на кмета на съответния район за имоти като процесния, представляващи частна общинска собственост, е издаването на разрешение за ползване, което представлява и разрешение за поставяне, съгласно чл.9,ал.2 от Наредбата. В хипотезата на чл.11, регламентираща реда за поставяне на маси за открито сервиране, какъвто е процесния случай, се предвижда одобряване на схема,но не от РЕСУТ,а от главния архитект на съответния район след положително решение на РЕСУТ. Нито одобряването на схема от главния архитект, нито решението- становище на РЕСУТ представляват акт, рефлектиращ непосредствено върху правата на заявителя. Защото заявлението е за издаване на разрешение за ползване,/чл.11,ал.14 от Наредбата/,респективно актът който се дължи или чието издаване се отказва е именно това разрешение. Предхождащите го и подготвящи издаването му актове не са такива,които подлежат на самостоятелен съдебен контрол,тъй като с тях не се създават права или задължения,нито се засягат законни интереси на отделни граждани или организации.

Ето защо в тази част жалбата е недопустима и образуваното въз основа на нея производство ще следва да се ПРЕКРАТИ.

 

По същество:

         Предмет на оспорване е отказ да се издаде разрешение за ползване на общински имот.

Видно от контролираният акт е,че същият се издава въз основа на решение на РЕСУТ. Това решение на РЕСУТ обаче не е скрепено с някакви конкретни правни последици,доколкото с него само е дадено мнение за отмяна на схема за разполагане на маси за открито сервиране и слънцезащитно съоръжение. До отмяна на тази схема, видно от развилото се административно производство не се е стигнало,доколкото няма нарочен акт за това,компетентен да издаде който е главният архитект на район „Северен“,Община Пловдив, по аргумент от разпоредбите на чл.11,ал.1 от приложимата наредба на ОС Пловдив. Така, оспореният отказ е постановен при наличието на одобрена схема за поставяне на маси за открито сервиране,но с мотив, че схемата е отменена. Налице е противоречие между обективните обстоятелства и възприетото от административния орган, издал оспорения акт.

Мотив за издаване на отказа е и разпоредбата на чл.11,ал.10 от приложимата наредба, според която не се допуска одобряването на схеми и издаването на разрешения за разполагане на маси за открито сервиране, хладилни витрини и други такива в прилежащи площи на съществуващи сгради, определени по смисъла на приложение №1 към чл.21 от Наредба № 7/2003г. за ПНУОВТУЗ, без положително решение на Общото събрание на етажната собственост, взето по реда на чл.17 от Закона за управление на етажната собственост. Твърди се от общинската администрация такова решение да няма, а и не се установява  противното. Но в акта изобщо не са изложени мотиви за това да са налице предпоставките на ал.10. Няма обосновано описание на това,въпросната площ да е прилежаща по смисъла на НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Вероятно става въпрос именно за такава площ, но заявителят-жалбоподателката, в рамките на административното производство не е длъжен да гадае какви са предпоставките за издаване на искания от него положителен административен акт, след като до този момент такива условия не са му били поставяни.  Впрочем, следва да се отбележи, че противно на становището на жалбоподателката, Наредба № 6/18.09.2006г.на МРРБ тук не намира приложение, доколкото видно от чл.1, същата намира приложение само в случаите, когато прилежащите площи не може да се урегулират като поземлени имоти по смисъла на чл. 21 от Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Но проблемът в контролирания административен акт е, че изобщо не се очертава прилежащата площ по начин да е ясно,че същата попада в УПИ.

В случая, доколкото се касае за хипотеза на чл.11 от наредбата,то правилно би било според разпоредбата на чл.11,ал.14 оспореният акт да се нарече отказ за издаване на разрешение за ползване на общински имот за разполагане на маси за открито сервиране и разполагане на леко слънцезащитно устройство. Но тук идва другият процесуален проблем. Издаването на отказ би следвало да става в случай, когато заявление за издаване на разрешение за ползване се подава за първи път. В случая това не е така. Видно от преписката е, че на жалбоподателката вече са били издавани разрешения за ползване, чийто срок към момента на подаване на заявлението от месец февруари 2014г. е изтичал. Нещо повече, към момента на подаване на това заявление и към момента на постановяване на оспорения отказ е било и понастоящем е налице и разрешение за поставяне № 02/08.01.2013г. със срок от 5 години. Впрочем, ако се съди по разпоредбата на чл.9,ал.2 от наредбата, разрешението за ползване на общински имот за мобилни преместваеми обекти,за каквито в случая става въпрос, представлява и разрешение за поставяне. Тоест, мислимо е и обратното-разрешението за поставяне представлява разрешение за ползване.

Тогава, поставя се въпросът как при действащо и с неизтекъл срок разрешение за поставяне може да се издаде отказ за издаване на разрешение за ползване?

Така, при наличието на разрешение за поставяне и без да е издадена по надлежния ред заповед за отнемането му, издаденият отказ е създал допълнителна колизия в съществуващите административни правоотношения без да ги изясни и да доведе до някакво разрешение, защото по отношение на правната сфера на жалбоподателката в един и същи момент са проявили действие два взаимно противоречиви акта.

От друга страна, според приложимата наредба- чл.45, чл.45а и чл.46 е предвиден ред за отнемане на вече издадени разрешения за ползване, респ. на разрешения за поставяне на преместваеми обекти, който ред предвижда издаването не на откази като процесния, а на заповед за отнемане и то от кмета на община Пловдив и/или упълномощено от него лице, при изчерпателно изброени предпоставки за това, каквито в случая изобщо не са изследвани, а и очевидно не кмета на район е компетентният орган да издава такава заповед без надлежно и изрично упълномощаване.

Това, което е бил компетентен да издаде ответния административен орган е заповед за премахване по чл.46,ал.4 от наредбата, но след повеждане на предвидената за това процедура-изследване на предпоставките на ал.1 от чл.46, съставяне на констативен акт от компетентните за това служители,съгласно чл.46,ал.2 и при спазване на установения 7-дневен срок от констатиране на нарушението, връчване на констативния акт на собственика на преместваемия обект, даване на възможност в 3-дневен срок за възражения, при постъпване на възражения, произнасяне на кмета с писмено мотивирано решение по чл.46,ал.3 и едва след това съответно издаване на заповед за премахване на обекта. Спорният административен акт не може да се възприеме и като такава заповед, доколкото изобщо не са спазени предпоставките за издаването по чл.46 от наредбата.

Всъщност, оспорваният отказ недопустимо компилира в себе си два различни по предназначението си и по предпоставките за издаването си административни акта- разрешение,респ. отказ за издаване на такова за ползване на общински имот и разрешение,респ.отказ за издаване на такова за поставяне по смисъла на чл.56 и чл.57 от ЗУТ. Впрочем, отбеляза се по-горе, проблемът следва от самата наредба,приета от Общинския съвет на гр.Пловдив, в която доста несистематично и почти безразборно се определят условия за издаване и отнемане на разрешения за ползване на общински терени,  на разрешения за поставяне, на разрешения за разполагане.  Липсата на систематичност,а и на противоречие с по-горния по степен нормативен акт,в приложение на който е издадена-ЗУТ, се налага като извод с оглед и на това,че в ЗУТ изобщо не става въпрос за разрешения за ползване. Последните са уредени в ЗМДТ и то във връзка с регулиране на правоотношенията по заплащане на дължимите такси за ползване на общински имоти. На какво основание се въвежда като предмет на наредбата и издаването на разрешения за ползване,след като е издадена в приложение на чл.56 от ЗУТ, в който става въпрос само за поставяне на преместваеми обекти, така и не е ясно, но това е допълнителна предпоставка за незаконосъобразност на постановяваните по реда и на основание на тази наредба актове, наименовани „разрешения за ползване“, респ. откази за издаване на такива. Нещо повече, видно от наредбата е, че в чл.45 са развити основания за отнемане на издадените разрешения за ползване на общински имот, различни от предвидените в чл.80 на ЗМДТ. Тоест, с подзаконов нормативен акт се предвиждат допълнителни конкретни основания за отнемане на разрешение за ползване, извън посочените и изрично уредени в закона условия за това, което,с оглед правилата на ЗНА е недопустимо, тъй като се касае за санкционни норми, които могат да се въвеждат само със закон.

Така, по изложените съображения, се налага извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, който следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на изложените тук мотиви по тълкуването и прилагането на закона.

По разноските: С оглед изхода на спора, на страните следва да се присъдят разноски по съразменост, които следва да се определят в съответствие с разпоредбата на чл.8,ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В полза на общинската администрация, за частта от производството, която се прекратява, се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на половината от минималния определен размер, а именно 300лв.

В полза на жалбоподателката следва да се присъдят половината от разноските, съгласно представеният списък на разноските, а именно 250лв.

Водим от гореизложеното,Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по оспорване на С.И.Г.-А., в качеството й на ЕТ“Лео-С.Г.“, ЕИК *******   Отказ за издаване на разрешение за ползване на общински имот, находящ се в гр.Пловдив, *****, УПИ I- жилищно строителство и подземни гаражи, кв.3,  наименован Мотивиран отказ с изх.№ 3-7000-2548 от 28.04.2014г. на кмета на Район Северен, Община Пловдив и ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА за ново произнасяне по заявление вх.№ 3-7000-2548/07.02.2014г. в съответствие с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона,  дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 10518 от 26.05.2014г.  на С.И.Г.-А., в качеството й на ЕТ“Лео-С.Г.“, ЕИК ******* против Протокол № 6/14.04.2014г. на РЕСУТ при Район „Северен“ Община Пловдив и        ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм.д.№ 1424/2014г. на Пловдивски Административен съд в тази част.

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, Район „Северен“ да заплати на С.И.Г.-А., в качеството й на ЕТ“Лео-С.Г.“, ЕИК ******* с адрес *** сумата от 250лв. разноски по съразмерност.

ОСЪЖДА С.И.Г.-А., в качеството й на ЕТ“Лео-С.Г.“, ЕИК ******* с адрес *** да заплати на Община Пловдив, Район „Северен“ сумата от 300лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.

В частта,в която се прекратява производството по делото, решението е с характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред Върховен Административен съд в седем дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/

 

 

 

МЗ