РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№. 95

 

гр. Пловдив, 19 януари 2015 год.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ касационен състав, състав в открито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                       

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                                             ТАТЯНА ПЕТРОВА  

                              

при секретаря Д.Т. и участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от член съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.н.а.х дело № 1593 по описа на съда за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба предявена от Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията /КРС/, чрез процесуалния му представител С.Х., против Решение № 781 от 04.04.2014 г. на Районен съд Пловдив, ХХІІ н.с. постановеното по н.а.х.д. № 6031 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 0063 от 01.02.2012 г. на Председателя на КРС, с което на “Българска Телекомуникационна Компания” (“БКТ”) АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Б.Ж.Л.М., е наложена имуществена санкция в размер на 60000 лв. за нарушение по чл. 325, ал. 1 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, във вр. с т. 2.9.1, пр. 1 от Разрешението, вр. чл. 44, ал. 1 от Функционалните спецификации (ФС).

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

3. Ответникът по касационната жалба - „БКТ” АД, чрез процесуалния си представител адв. М., счита касационната жалба за неоснователна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта :

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите :

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от “БТК” АД, срещу НП № 0063 от 01.02.2012 г. на Председателя на КРС, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 60 000 лв., за извършено нарушение по чл. 325, ал. 1 от ЗЕС, във връзка с т. 2.9.1, пр. 1 от Разрешението, вр. чл. 44, ал. 1 от ФС.

Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН № П - 456 от 08.08.2011 г., съставен от И.А.Т. – мл. инспектор в Главна дирекция “Контрол на съобщенията” при КРС. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

При извършена проверка на 15.02.2011 г., в гр. Пловдив, е установено, че ЕТ “Р.П. 98”, абонат на фиксирана телефонна услуга, предоставяна от “БТК” АД чрез географски телефонен номер 029523618, е подал чрез Й.Ц. – търговски представител корпоративни продажби на „Космо България Мобайл” ЕАД заявление за пренасяне на използвания от него фиксиран телефонен номер.

На 15.02.2011 г. приемащият доставчик е изпратил заявление за пренасяне с № GLOB60055343 до даряващия доставчик – “БТК” АД, касаещо горепосочения номер. Заявлението е било надлежно получено от “БТК” ЕАД на 15.02.2011 г.

На 18.02.2011 г. “БТК” АД е уведомило, че отказва преносимост на заявения номер. Като причина за отказа е посочена: “номерът не съществува или не е на този абонат” с код “0001”.

По отношение на заявения за пренасяне номер не са били налице основанията за отказ, посочени в чл. 43, ал. 1 от Функционалните спецификации за преносимост на географски номера при промяна на доставчика на фиксирана телефонна услуга и/или при промяна на адреса в рамките на един географски национален код за направление (ФС).

Съгласно разпоредбата на т.2.9.1 от издаденото от Комисията за регулиране на съобщенията на “БТК” АД разрешение № 1577/25.09.2009 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – номера, за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа и предоставяне на фиксирана телефонна услуга (Разрешението), предприятието е длъжно да осигурява възможност на своите абонати да запазват географски номер при промяна на доставчика на фиксирана телефонна услуга.

По силата на чл. 44, ал. 1 от ФС, в случай че не са налице основанията за отказ по чл. 43, ал. 1 и 2 от ФС, доставчиците осъществяват процеса по пренасяне на номера/та съобразно определеното в тези функционални спецификации, процедурата по чл. 38, ал. 1 и общите им условия за взаимоотношения с крайните потребители. Ето защо, “БТК” АД е следвало да осъществи процеса по пренасяне на номер 029523618 съгласно определеното във ФС.

С неизпълнение на горепосоченото задължение “БТК” АД не е осигурило възможност на ЕТ ““Р.П. 98” да запази географския си телефонен номер при промяна на доставчика на обществена телефонна услуга, с което е нарушило т.2.9.1. от Разрешението.

Така описаното деяние представлява нарушение по чл. 325, ал. 1 от ЗЕС, вр.т.2.9.1 от Разрешението, вр.чл. 44, ал. 1 от ФС.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. За да отмени оспореното наказателно постановление Районен съд – Пловдив е приел, че при така посочената дата на извършване на нарушението – 18.02.2011 г., към настоящия момент е изтекъл срокът на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване.

ІV. За правото:

8. По отношение на възведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното повтаряне.

9. Действително към настоящия момент е изтекъл срока на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване и НП следва да бъде отменено, без да бъде обсъждан спора по същество, само на това основание. Съображенията на касационната инстанция за това са следните:

10. Несъмнено е, че по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в административнонаказателното производство, следва да се прилагат правилата от­носно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидени в НК, когато съ­щите не са намерили уредба в ЗАНН.

В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК е обстоятелството изключващо отговорността /по аргумент на нормата и на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, съобразно която правна норма, изтеклата давност е обстоятелство, изключващо отговорността, така и Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г., по н.д. № 96/82г. на ОСНК/, то безспорно, при липса на съответната уредба в ЗАНН /в последния липсва уредба именно на такава абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече административнонаказателно производство, да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено ли­це за извършено от него нарушение/, следва този институт да намери приложение и в административнонаказателното производство.

Все в тази насока е необходимо да се добави, че институтът на абсолютната погасителна давност, няма своята изчерпателна уредба в нормата на чл. 82 от ЗАНН. Последната регламентира единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, включително на абсолютната погасителна давност за изпълнение на вече наложено наказание, но не абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, която няма уредба в ЗАНН и съответно, както се каза, по силата на чл. 11 от същия закон, следва да се приложи нормата на чл. 81, ал. 3 от НК.

Прилагането, поради липса на изрична правна уредба в ЗАНН, на института на абсолютната давност уреден в чл. 81, ал. 3 от НК, следва да бъде сторено обаче не във връзка с правилата възведени в чл. 80 от НК, а с правилата и сроковете установени в чл. 34 от ЗАНН. Последно посочения нормативен текст от ЗАНН съдържа изчерпателна правна уредба на давностните срокове /сиреч, в случая не е налице непълнота в уредбата по ЗАНН/ и точно поради това, именно те следва да се съобразят при приложението на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК.

11. В случая отговорността на дружеството е била ангажирана на основание чл. 325, ал. 1, във връзка с чл. 336 от ЗЕС, като е констатирано, че нарушението е извършено на 18.02.2011 г.

При това положение срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е една година и половина и е изтекъл 18.08.2012 г.

Давността за наказателно преследване е период от време, определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване, то на основание чл. чл. 81, ал. 3 от НК, вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН /ред. ДВ бр. бр. 97 от 2007 г./.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.   

 

Воден от изложеното, настоящият касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 781/04.04.2014 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХХІІ н.с., постановено по н.а.х. дело № 6031 по описа на същия съд за 2013 година.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                              2.