РЕШЕНИЕ

 

98

 

гр. Пловдив, 19 януари 2015 г.

 

                                                                       

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IІ състав, в открито заседание на  седемнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ     

                                                     

при секретар П.С. като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1618 по описа за 2014 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Делото е образувано по жалба на А.А.Б.,***, срещу Решение №109 от 26.03.2013 г. на Директора на ТП на НОИ град Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 20 от 28.01.2013 година, издадено от длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ.  В  съдебно заседание – жалбоподателката се явява лично и с адв.Ч., поддържат оспорването, претендират разноски, представят писмени бележки.        

 Директорът на ТП на НОИ  - Пловдив чрез  юрисконсулт В. намира жалбата за неоснователна, претендира  присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 РУ “Български пощи” ЕАД – гр.Пловдив  чрез процесуален представител оспорва жалбата и претендира разноски.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. В ТП на НОИ гр. Кърджали е била подадена декларация с вх. № 27/28. 11.2012 г. за трудова злополука от А.А.Б. като пострадало лице.  Според данните от декларацията, злополуката е станала на 29.02.2012 г.  В ТП на НОИ гр. Кърджали е била извършена проверка, при която се установило, че се касае за осигурител - Регионално управление /РУ/ "Български пощи" ЕАД  гр. Пловдив и с писмо - изх. № К-6311#5/18.12.2012 г. горепосочената декларация е изпратена в ТП на НОИ - Пловдив, където е заведена с вх. № ТЗ-321 от 20.12.2012 г. по описа на входящия регистър.  Административния орган е преценил, че са налице неизяснени обстоятелства относно злополуката и след като инцидентът е възникнал на територията на област Кърджалийска, с писмо изх. № ТЗ-321#2/21.12.2012 г. преписката е изпратена в ТП на НОИ  - Кърджали, за провеждане на разследване, резултатите от което  са оформени  в  Протокол №   1/ 14.01.2013     г. на ТП на НОИ гр. Кърджали.  

Няма спор, че А.А.Б. е била назначена на работа в ТП "Български пощи" ЕАД  Кърджали с трудов договор № 18/22.03.2006 г., сключен на основание чл.70 от Кодекса на труда /КТ/, на длъжността "началник ПС V кат.", с място на работа Пощенска станция - с. ***.  На 01.08.2010 г. е сключен трудов договор между Регионално управление "Български пощи" ЕАД - гр. Пловдив и А.А.Б., а впоследствие и нов трудов договор – от  16.02.2011  г.   В съставения протокол за разследване № 1/ 14.01.2013 г. на ТП на НОИ - гр. Кърджали е отразено, че на 29.02.2012 г. преди обяд са докарани дърва за огрев за Пощенската станция в с. ***, като пострадалата А.Б. и пощальонът В.А.Ш. са пълнили дървата в чували и са ги внасяли в станцията. В процеса на работа, около 10,15 часа,  А.Б. се подхлъзнала на заледените стълби и паднала, при което усетила силна болка в дясната ръка.  Пострадалата е транспортирана с лек автомобил до ЦСМП - гр. Кърджали.  Няма спор също, че дясната ръка на А.Б. е била гипсирана и пострадалата е настанена в МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски" АД - гр. Кърджали, Отделение по ортопедия и травматология. От Епикриза, издадена от МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски" е видно, че А.Б. е постъпила в болницата на 29.02.2012 г. за лечение с диагноза "Счупване на долния край на лъчевата кост" на дясна ръка. След проведено закрито наместване на фрактурата, пострадалата е изписана на  01.03.2012 г.

В писмените си обяснения, дадени в хода на административното производство А.А.Б. е отразила, че при изписването и от болницата не е поискала, поради което не и е издаден болничен лист, тъй като е решила да продължи да ходи на работа. Горепосоченото се потвърждава и от писмените обяснения на пощальона В.Ш., дадени в хода на административното производство, както и от свидетелските му показания, дадени в хода на съдебното производство. В съдебно заседание  свидетелят  Ш. заявява, че А.Б. е продължила да ходи на работа след зпололуката с гипсирана ръка, като  му е показвала как да върши нейната работа на компютъра. Веднага след злополуката, Ш. се е обадил на служителката Ю. А. - началник на РПС Момчилград, на чието подчинение е пощенската станция в с.***. Свидетелят Ш. за около два месеца вършил работата на жалбодателката, като обслужвал клиентите за плащане на ток, вода,  раздавал пенсии, като Б. е идвала и му показвала, а той е вършил цялата работа, заедно с пощальонската дейност. Според свидетелят Ш. за регулиране на тези вътрешни отношения в хода на трудовата дейност на пощенската станция, по времето когато Б. е била гипсирана, заповед не е била издадена.

По несъмнен начен е установено също и не се спори, че  няма издаден болничен лист за отпуск поради временна неработоспособност на името на А.А.Б.. В протокол за разследване № 1/14.01.2013 г. на ТП на НОИ - гр. Кърджали е констатирано, че А.А.Б. не е представила болничен лист при осигурителя РУ "Български пощи" ЕАД - гр. Пловдив и няма изплатено обезщетение за временна неработоспособност за месец февруари 2012 г. и месец март 2012 г. Съгласно Протокол от 13.12.2012 г. от вътрешно разследване на злополуката, при проверка на разплащателните ведомости е установено, че А.А.Б. има отработени 21 дни за месец февруари 2012 г. и 22 дни за м. март 2012 г. и е получила в пълен размер договореното основно месечно трудово възнаграждение за месеците февруари 2012 г. и март 2012 г., както и полагащите се допълнителни трудови възнаграждения.  През този период не е постъпвала молба от името на Б. и не и е издавана заповед за ползване на друг вид отпуск – платен годишен или неплатен.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайна неработоспособност или смърт. Разпоредбата на чл. 6. (1) от Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/ /Д.В. бр. 36 от 2010 г./ гласи, че временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; и др., а съгласно чл. 6, ал. 2. от същата Наредба, отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец, утвърден от Управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) и от Министъра на здравеопазването. В рамките на административното и съдебното производство са събрани доказателства, че на 29.02.2012 г. е възникнало внезапно увреждане на здравето А.А.Б., работеща по трудово правоотношение и че инцидентът е станал през време на извършване на работа в интерес на предприятието.  Обстоятелствата, при които е станала злополуката и причиненият от нея резултат, я квалифицират като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Установено е кумулативното наличие и на двете материалноправни предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО - настъпило внезапно увреждане на здравето на работника по време на извършване на възложената от работодателя работа и причинена временна неработоспособност. Липсата на вътрешно-ведомствена организация на трудовия процес в пощенската станция, след увреждането на Б., представлява пропуск на работодателя, който не опровергава характера на злополуката. Наведеното твърдение за допуснати нарушения на чл. 6, ал. 1 от  Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) е ирелевантно към спорното обстоятелство относно причинена от злополуката временна неработоспособност.  Съгласно чл. 6, ал. 1 от НМЕ  временната неработоспособност е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради злополука или други причини. В разглеждания случай временната неработоспособност, поради която осигуреното лице не е можело да работи поради претърпяна злополука, е доказано с издадената епикриза от МБАЛ"Д-р Атанас Дафовски", както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена. Обстоятелството, че  осигуреното лице е съобщило, че не е поискало издаване на болничен лист за ползване на отпуск по болест, не опровергава доказаното състояние на временна неработоспособност.  Според чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод извършваната работа, причинило неработоспособност на пострадалото лице, наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и злополуката. По делото са безспорно установени характерът и степента настъпилото увреждане на здравето, както и причинната връзка между увреждането на здравето и конкретната злополука, станала на 29.02.2012 г.

Според чл. 60, ал. 1 КСО длъжностното лице издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова въз основа на документите в досието.  Разследване на злополуката не е необходимо само когато между работодателя и пострадалия работник не се спори относно нейния характер или относно причините и обстоятелствата за нейното възникване.  При спор по характера на злополуката, респ. при спор за причините и обстоятелствата, при които е възникнала, разследването и винаги необходимо и поради това задължително - само чрез него могат да бъдат събрани релевантни за спора или доказателствени факти, надлежно отразени в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. В процесния случай разследване на злополуката е извършено формално, като в значителна степен е обусловено от Протокола за вътрешно разследване на инцидент, декларарин като трудова злополука /от 13.12.2012 г./, с който  базиран на отрицателния факт, че ръководството на ОПС Кърджали не е било уведомено нито устно, нито писмено, е прието, че няма данни за настъпила трудова злополука с А.А.Б..   Няма пречки обаче липсата на разследване на трудовата злополука да бъде отстранена последством доказване, проведено пред съда. Последният намира, че липсата на издаден болничен не обвързва органа по чл. 60, ал. 1 от КСО при решението му дали злополуката е трудова или не е, тъй като административният орган по чл. 60, ал. 1 от КСО е  този, който е компетентен да реши дали злополуката има характер на трудова или не. В обобщение на изложеното до тук настоящият съдебен състав констатира проявлението на всички признаци характерни за трудовата злополука, каквато  намира, че е била претърпяна от А.Б. на 29.02.2012 година.   Изложените съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение и потвръденото с него Разпореждане, което налага извод за основателност на жалбата.

 При този изход на делото в полза на А.Б. следва се се присъдят разноски в размер на 810 лв./ действително направени и установени съгласно представения Списък на разноските/

 Мотивиран от изложеното, съдът

 

 РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 109 от 26.03.2013 г. на Директора на ТП на нОИ град Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 20 от 28.01.2013 година, издадено от длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ.

ПРИЕМА за трудова злополуката, декларирана с вх.№ ТЗ-321 от 20.12.2012 г. от А.А.Б., станала на 29.02.2012 година.

ОСЪЖДА Териториалното поделение на НОИ - Пловдив, да заплати на А.А.Б.,***, разноски в размер на 810 лв..

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                           

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: