Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 58

 

гр. Пловдив, 14  януари 2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Д.К., като разгледа административно дело №1730 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Г.Д.А.,***, представляван от адвокат Н.Б.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №161101559 от 30.06.2011г., издаден от И.К.К.- старши инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение №901 от 26.09.2011г. на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” (Д”ОУИ”), гр. Пловдив, а понастоящем Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя е определен допълнително данък по чл.35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, отм.) за 2004г. в размер от 7 451,27 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 5 818,40 лв.; допълнително е определен данък по чл.48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2007г. в размер от 1 915,47 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 736,34 лв.; допълнително е определен данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008г. в общ размер от 14 617,93 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 3 414,70 лв.

Претендира се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”, а понастоящем Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт Й. Б.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изрично възразява за възлагане разноските изцяло на жалбоподателя, предвид наличието на хипотезата по чл.161, ал.3 от ДОПК.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на акта по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.  

Първоначално по жалба на А. против РА с №161101559 от 30.06.2011г. е образувано административно дело №3337 по описа на Административен съд- Пловдив за 2011г., ІХ-ти състав. С Решение №1923 от 15.08.2013г. жалбата на Г.А. е отхвърлена изцяло, а жалбоподателят е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер от 1 128,01 лв. По касационна жалба на А. против Решение №1923 от 15.08.2013г. на Административен съд- Пловдив е образувано дело №14254 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2013г., Осмо отделение. С Решение №8164 от 16.06.2014г. на ВАС, Осмо отделение, е отменено Решение №1923 от 15.08.2013г. на Административен съд- Пловдив по дело №3337/2011г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ревизионното производство е повторно. С решение №873 от 02.10.2010г. (листи 261-265, дело №3337/2011г.) на директора на Д”ОУИ” (Д”ОДОП”) е отменен РА с №161001862 от 27.09.2010г. (листи 1492-1496) и преписката е върната за провеждане на нова ревизия.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №1005084 от 13.12.2010г. (лист 23, дело №3337/2011г.) на С.И.Ш.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък по чл.35 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, отм.) за периода 01.01.2004г. – 31.12.2006г. и задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007г. – 31.12.2008г. За ревизиращи органи са определени И.К.К. и Л.Х.Г.- инспектори по приходите. Заповедта е връчена на жалбоподателя А. на 03.01.2011г. Със ЗВР с №1101090 от 01.03.2011г. (лист 22) на С.И.Ш.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 03.04.2011г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е връчена на А. на 13.04.2011г. Със ЗВР с №1101559 от 30.03.2011г. (лист 21) на С.И.Ш.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 03.05.2011г., като ревизираните периоди, ревизираните задължения и ревизорите не са изменени. Заповедта е връчена на А. на 13.04.2011г. Ревизионният доклад (РД) с №1101559 (листи 32-67) е изготвен на 13.05.2011г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и връчен на А. на 09.06.2011г., като по делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против доклада. Със Заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) с №К1101559 от 13.05.2011г. (лист 26) на З.Г.К.- началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД- Пловдив на НАП, И.К.К. е определен за компетентен орган, който да издаде ревизионен акт. Посочената ЗОКО е връчена на Г.А. на 09.06.2011г. Ревизионният акт с №161101559 (листи 27-31), предмет на настоящето производство, е издаден на 30.06.2011г. и връчен на А. на 07.07.2011г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, по дело №3337/2011г. е прието заверено копие на Заповед №РД-09-1 от 04.01.2010г. (листи 4-5) на териториалния директор на ТД- Пловдив на НАП, според която заповед, на С./И./Ш. и на заместващата го при отсъствие З./Г./К. е делегирано правомощието да издават заповеди за възлагане на ревизии и съответно да определят компетентния орган по приходите, който да издава РА. Посоченото делегиране на правомощия съдът намира за надлежно направено, поради което процесният РА се явява издаден от компетентен орган.

В рамките на ревизията е установено, че през ревизирания период Г.А. не е подавал годишни данъчни декларации (ГДД) по смисъла на чл.41 от ЗОДФЛ, отм. и по чл.50 от ЗДДФЛ, съответно за 2004г., за 2005г., за 2006г. и за 2008г., според писмо с Изх.№14491 от 04.06.2010г. (лист 344). Подадена е ГДД за 2007г. с Вх.№130А7466 от 30.04.2008г. (листи 346-351), с която е деклариран облагаем доход в размер от 4 500,00 лв., получен от прехвърляне на права или имущество. Няма данни за декларирани съпруга и ненавършили пълнолетие деца през ревизирания период. Според нарочна справка от Търговския регистър (листи 366-368), считано от 07.06.2006г. Г.А. е ограничено отговорен съдружник, собственик на 50% (2 500,00 лв.) от капитала и управител на “Стейт” ООД, ЕИК *******. Също така, в периода 30.11.1995г. – 09.06.2006г. Г.А. е ограничено отговорен съдружник, собственик на части от капитала и управител на “Мултигап” ООД, ЕИК ******, според нарочна справка (листи 1069-1070). Според нарочно удостоверение от Областна дирекция на МВР- Пазарджик (листи 310-311), в периода 15.02.2004г. – 25.10.2008г. А. многократно е напускал територията на Република България. Посоченото се удостоверява и от нарочна справка за регистрирани пътувания в периода 01.01.2004г. – 31.12.2008г. (листи 574-580), както и от справка за регистрирани пътувания за периода 01.01.2003г. – 31.12.2005г. (листи 902-905). Според нарочна справка от Служба по вписванията- Пазарджик (листи 537-547), в периода 01.01.2004г. – 29.04.2010г., А. е страна по множество сделки за прехвърляне на права върху недвижими имоти, както и според справка от Служба по вписванията- Бургас (550-551), през периода 28.01.1997г. – 13.05.2010г. За нуждите на ревизията е изискана информация от Областна дирекция “МВР”- Пазарджик относно наличието на регистрирани собствени пътни превозни средства (ППС) на Г.А. (листи 566-567). В отговор на Искане за извършване на действия от други контролни органи (ИИДДКО) с Изх.№06-00-154 от 19.02.2010г. (лист 585), като приложение към писмо с Изх.№13-17-26 от 04.03.2010г. (лист 586) от страна на община Пазарджик, Дирекция “ФСДУС”, Отдел “МДТ” са представени множество документи (листи 587-628) относно декларирани права върху недвижими имоти по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Направено е изследване на движението на парични средства по банковите сметки на А.. С Протокол №1101012 от 25.01.2011г. (листи 107-110) към ревизионната преписка са присъединени събраните в рамките на предходната ревизия писмени доказателства.

При съпоставка на установените спрямо жалбоподателя доходи и общо извършените разходи през ревизирания период, е констатирано превишение на установените доходи/приходи над извършените разходи; констатирано е получаване на суми с неизяснен произход, както и извършване на продажби на недвижими имоти, които не са декларирани в ГДД. Посоченото се квалифицира като обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.т.2 и 7 от ДОПК, предвид наличието на данни за укрити приходи или доходи, както и несъответствието между имущественото и финансово състояние на жалбоподателя и декларираното от негова страна за периода на ревизията, поради което основата за облагане по реда на ЗОДФЛ, отм. и ЗДДФЛ за периода 01.01.2004г. – 31.12.2008г. следва да бъде направено по особения ред на чл.122, ал.2 от ДОПК.

За целта са изготвени Уведомление с Изх.№РД-22-27 от 26.01.2011г. (листи 121-122) и Уведомление с Изх.№Д1/РД-21-386 от 26.01.2011г. (листи 123-125), с които жалбоподателят е информиран, че данъчната основа на задълженията му по ЗОДФЛ, отм. и ЗДДФЛ за периода на ревизията ще бъдат определени по реда на чл.122 от ДОПК. По делото са налични 5 броя декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК, съответно за 2004г. (листи 276, 278-282, 1579-1584), за 2005г. (листи 283-288, 1585-1590), за 2006г. (листи 289-294, 1591-1596), за 2007г. (листи 295-300, 1597-1602) и за 2008г. (листи 301-306, 1603-1608), представени в рамките на предходната ревизия.

Според разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК, данъчната основа по чл.122, ал.1 от ДОПК се определя след анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2, т.т.1-16 от кодекса, като органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2, а е достатъчно да направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по възможно най-достоверния начин спрямо ревизираното лице.

В случая след извършен подробен анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК и събраните в рамките на ревизията доказателства; при съобразяване с данните за разходите за издръжка на домакинството, според публикувана от Националния статистически институт (НСИ) информация; при съобразяване с информацията за банковите операции на жалбоподателя; при съобразяване с направените от жалбоподателя задгранични пътувания и нормите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ); при съобразяване с платените местни данъци и такси през годините; както и при съобразяване с останалите доказателства, органите по приходите приемат за установено следното:

2004г.:

За начално салдо е приета сумата от 22 500,00 лева, декларирана от жалбоподателя (лист 279, 1581) като “парични спестявания и продажби” в периода 2000г. – 2003г. Установен е дебитен оборот (приходи) в общ размер от 203 326,05 лв. и дебитен сбор от общо 225 826,05 лв. (22 500,00 лв. + 203 326,05 лв.). Установен е кредитен оборот (разходи) в общ размер от 253 895,26 лв., представляващи кредитен сбор. Разликата между установения за годината кредитен сбор (разходи) и дебитен сбор (приходи) е сумата от 28 069,21 лв. Последно посочената сума е приета за данъчна основа за облагане с данък по чл.35, ал.1 от ЗОДФЛ, отм. Следващият се данък върху определената данъчна основа е в размер от 5 451,27 лв. (1 399,20 лв. + 29 на сто за горницата над 7 200,00 лв.). Върху определения данък са начислени законни лихви в размер от 5 818,40 лв.

2005г.:

За начално салдо е приета сумата от 0,00 лв. Установен е дебитен оборот (приходи) в общ размер от 826 078,42 лв., представляващ дебитен сбор. Установен е кредитен оборот (разходи) в общ размер от 790 779,00 лв., представляващи кредитен сбор. Разликата между установения за годината дебитен сбор (приходи) и кредитен сбор (разходи) е сумата от 35 299,42 лв., поради което не е налице основание за облагане по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.

За 2006г.:

За начално салдо е приета сумата от 35 299,42 лева, представляваща установеното превишение на доходите над разходите през 2005г. Установен е дебитен оборот (приходи) в общ размер от 159 160,90 лв. и дебитен сбор от общо 194 460,32 лв. (35 299,42 лв. + 159 160,90 лв.). Установен е кредитен оборот (разходи) в общ размер от 194 563,64 лв., представляващи кредитен сбор. Разликата между установения за годината кредитен сбор (разходи) и дебитен сбор (приходи) е сумата от 103,32 лв. Тъй като последно посочената сума е по-малка от 2 160,00 лв., то същата е необлагаема (чл.35, ал.1 от ЗОДФЛ, отм., в приложима редакция).

2007г.:

За начално салдо е приета сумата от 0,00 лв. Установен е дебитен оборот (приходи) в общ размер от 826 078,42 лв., представляващ дебитен сбор. Установен е кредитен оборот (разходи) в общ размер от 790 779,00 лв., представляващи кредитен сбор. Разликата между установения за годината кредитен сбор (разходи) и дебитен сбор (приходи) е сумата от 518,17 лв.

Освен това, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 28.05.2005г., с №161, том І, рег.№1782, Н.дело №102/2005г. (лист 437, 519, 618), Г.Д.А. и М.И.П. закупуват поземлен имот (ПИ) с №649, съставляващ урегулиран поземлен имот (УПИ) ХІХ-4571, кв.371”а”, кадастрален район №503, гр. Пазарджик, с административен адрес: гр. Пазарджик, ул. “Батак” №27, за сумата от общо 15 000,00 евра или половината от която сума (7 500,00 евра) е платена от жалбоподателя. По силата на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 03.07.2006г., с №5, том ІV, рег.№6405, Н.дело №540/2006г. (лист 438), “Банка ДСК” ЕАД предоставя на Г.Д.А. жилищен кредит в размер от 180 000,00 лв., със срок на погасяване от 240 месеца. През 2007г. от отпуснатия заем са усвоени 81 300,00 лв., включени в дебитния оборот (приходите) на жалбоподателя за годината. Издадено е Разрешение за строеж №38 от 13.02.2006г. (лист 148), с което на М.И.П. и Г.Д.А. е разрешено изпълнението на жилищна сграда с височина (h) от 12 м. и цокъл с едноетажно тяло с h=3,5 м. в ПИ с №649, УПИ ХІХ-4571, кв.371”а”, гр. Пазарджик, ул. “Батак” №27. представени са Акт за приемане на конструкцията от 12.07.2007г. (лист 149), представляващ Приложение №14 (Образец 14) към чл.7, ал.3, т.14 от Наредба №3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (Наредба №3/2003г.) и констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 03.10.2008г. (листи 150-159), представляващ Образец 15 към чл.7, ал.3, т.15 от Наредба №3/2003г. Застроената площ (ЗП) в имота е 216,02 кв.м., а разгънатата застроена площ (РЗП) е 1 170,16 км.м. Според количествено-стойностна cметка (КСС), представена от жалбоподателя (лист 146), общата стойност на изпълнените строително-монтажни работи (СМР) по изпълнението на разрешения строеж е в размер от 485 769,40 лв. или по 415,13 лв./кв.м. Половината от общо направените разходи за строителство или сумата от 242 884,70 лв. са за жалбоподателя, като 20% (48 576,94 лв.) са разход за 2006г., 50% (121 442,35 лв.) са разходи за 2007г. и 30% (72 865,41 лв.) са разходи за 2008г., според нарочно обяснение с Вх.№94-00-3040 от 03.05.2011г. (лист 163). Според посоченото обяснение, нормата на печалба, заложена в строителството е около 15%. С нарочен Протокол №1105525 от 28.04.2011г. (листи 77-78) към преписката са присъединени извадки от списание “Строителен обзор” (листи 79-83), според които средната печалба за построяване на 5-етажна сграда от вида на разрешената на жалбоподателя и М.И.П., явяващи се възложители на строежа по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), е 15%. Тъй като през 2007г., жалбоподателят, М.И.П. и С.Г.П. (съпруга на М.И.П.) продават апартаменти на обща стойност от 198 519,83 лв. (с включена печалба от 15%), то отчетната стойност на продадените апартаменти, според нарочна таблица в РД (листи 56-57), е сумата от 172 625,94 лв. Прието е, че печалбата от продажбата на апартаментите или сумата от 25 893,89 лв. (198 519,83 лв. – 172 625,94 лв.) е доход от дейност, приравнена на дейност като едноличен търговец. Половината от този доход или сумата от 12 946,95 лв. е за жалбоподателя и представлява облагаем доход по чл.26 от ЗДДФЛ.

Както бе посочено по-горе, за 2007г. е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с деклариран доход от 4 500,00 лв. и следващият се данък върху тази сума от 450,00 лв. е внесен. През годината са направени задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) в общ размер от 759,00 лв. Също така, е прието за установено, че установеното за годината превишение на разходите над приходите от 518,17 лв., представлява други облагаеми доходи по чл.35 от ЗДДФЛ. От сбора на доходите за годината или от сумата 13 465,12 лв. (12 946,95 лв. + 518,17 лв.) е изваден размерът на внесените за годината ЗОВ от 759,00 лв. Получена е основа за облагане по ЗДДФЛ в размер от 12 706,12 лв. Следващият се данък върху посочената данъчна основа е 2 365,47 лв. (1 044,00 лв. + 24 на сто за горницата над 7 200,00 лв.). Тъй като през годината е внесен данък от 450,00 лв., то с РА е определен данък за довнасяне в размер от 1 915,47 лв. (2 365,47 лв. – 450,00 лв.), върху която сума са начислени законни лихви в размер от 736,34 лв.

2008г.:

За начално салдо е приета сумата от 0,00 лв. Установен е дебитен оборот (приходи) в общ размер от 229 352,90 лв. и кредитен оборот (разходи) в общ размер от 375 096,39 лв., представляващи кредитен сбор. Разликата между установения за годината кредитен сбор (разходи) и дебитен сбор (приходи) е сумата от 145 743,50 лв.

Освен това, по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот от 26.03.2008г., с №114, том ІІ, рег.№3077, Н.дело №262/2008г. (лист 508), Г.А. продава на М.И.П. и съпругата му С.Г.П. ½ идеална част от апартамент №7, находящ се в сграда, построена в УПИ ХІХ-4571, кв.371”а”, кадастрален район 503, за сумата от 8 140,00 лв. Прието е за установено, че отчетната стойност на продадения апартамент е сумата от 7 313,04 лв., като в продажната цена на апартамента е включена 15% печалба или 1 096,96 лв. Така определената печалба е приета за доход от дейност като едноличен търговец, представляваща облагаем доход по чл.26 от ЗДДФЛ.

От облагаемия доход по чл.26 от ЗДДФЛ или от сумата 1 096,96 лв. е извадена сумата от общо 806,40 лв., представляващи внесени през годината ЗОВ. Получена е данъчна основа от 290,56 лв., върху която е начислен данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер от 43,56 лв. (15 на сто). Освен това, върху разликата между кредитния сбор (разходи) и дебитния сбор (приходи) за годината, приета за доходи по смисъла на чл.35 от ЗДДФЛ, е начислен данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ (10 на сто) в размер от 14 574,35 лв. Съответно, с РА е пределен данък за внасяне в общ размер от 14 617,93 лв. (43,56 лв. + 14 574,35 лв.) и законни лихви върху посочената сума в общ размер от 3 414,70 лв. (10,18 лв. + 3 404,52 лв.).

Съгласно установеното с разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, когато ревизията е извършена по реда на чл.122, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, когато те са подкрепени от събраните доказателства. Съответно, в тежест за жалбоподателя е оборването на констатациите в РА, което обстоятелство е изрично указано на жалбоподателя с изрично разпореждане от 19.06.2014г. (лист 3), обективирано в призовката за насоченото по делото открито заседание на 18.09.2014г. (лист 5).

В тази връзка, по делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) с вещо лице Д.Т.К.. Заключението на вещото лице К. (листи 48-60), прието по делото с изрично възражение относно правилността му от страна на процесуалния представител на ответника, представя различни варианти за облагане на жалбоподателя, въз основа на варианти на паричните потоци на жалбоподателя, определени чрез включване в същите на различни парични суми.

Също така, по дело №3337/2011г. са приети заключение (листи 1482-1489, дело №3337/2011г.) и допълнително заключение (листи 1556-1559, дело №3337/2011г.) по назначена ССЕ с вещо лице Г.М. М.. А като свидетел по дело №3337/2011г. са снети обяснения от свидетеля Д. В.А. (лист 1561, дело №3337/2011г.).

Относно представения по делото Договор за заем от 30.11.2003г. (листи 171, 316, 1621-1622), по силата на който Г. И. Д., от една страна като заемодател, предоставя на Г.Д.А., от друга страна като заемополучател, сумата от 18 000,00 лева, със срок на връщането и до 30.11.2010г., включително, по делото се приеха писмо с Рег.№РГ03.2-692 от 09.10.2014г. (лист 26) от Военно окръжие- Пловдив, Областен военен отдел- Пазарджик, удостоверяващо, че Г. И. Д. е изпълнявал кадрова военна служба в периодите 15.08.1979г. – 10.10.1981г. и 30.04.1994г. – 15.10.1998г., за което е получавал възнаграждение; както и множество разпореждания (листи 32-42) на Териториално поделение- Пазарджик на Националния осигурителен институт (НОИ), удостоверяващи размера на получавана от Г.Д. пенсия в периода 01.07.1999г. – 31.12.2004г. Още в рамките на ревизията в отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица (ИПДПОТЛ) с Изх.№70-00-1318 от 26.01.2011г. (листи 168-170), от страна на Г. И. Д. е представено обяснение с Вх.№70-00-1318 от 08.02.2011г. (лист 175), според което сумата от 18 000,00 лв. по договора за заем от 30.11.2003г. му е възстановена от Г.А. през 2010г., за което представя нарочна разписка от 30.11.2010г. (лист 172).

На следващо място, по делото е прието заверено копие на Договор за кредит за текущо потребление с доказване на доходи в EUR от 30.07.2004г. (листи 450-454, 1569), по силата на който договор “Банка ДСК” ЕАД, от една страна като кредитор, отпуска на Г.Д.А., от друга страна като кредитополучател, сумата от 15 000,00 евра (с левова равностойност от 29 337,45 лв. при фиксиран курс евро/лев от 1,95583). Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 29.07.2004г., с №170, том ІІ, рег.№4183, Н.дело №299/2004г. (листи 317-318, 939-940, 1623-1624), за обезпечаване вземането на “Банка ДСК” ЕАД по договора за кредит за текущо потребление. Ипотеката е вписана от Служба по вписванията- Пазарджик (лист 545). А според извлечение от банковата cметка в EUR с №8439119305 в “Банка ДСК” ЕАД, с титуляр жалбоподателя (листи 62-64), на 30.07.2004г. по cметката е преведена сумата от 15 000,00 евра; кредитът е напълно погасен на 31.03.2006г.

Договорът за заем е неформален и реален, като същият се счита за сключен с предоставяне на съответната парична сума. В случая, е налична писмена форма на множество договори за заем през ревизирания период, които договори за заем са кредитирани от ревизорите, при все, че за реалността на същите са представени доказателства, идентични с представените за реалността на договора от 30.11.2003г. със заемодател Г. И. Д.. При това положение, съдът намира, че сумата от 18 000,00 лв. е получена от жалбоподателя на 30.11.2003г. и при липсата на доказателства за нейното разходване до 31.12.2003г., то същата следва да се включи в началното салдо на жалбоподателя за 2004г. Също така, в паричния поток за 2004г. като дебитен оборот (приходи) следва да се включи и сумата от 29 337,45 лв. (15 000,00 евра) по Договора за текущо потребление с доказване на доходите в EUR от 30.07.2004г. с кредитор “Банка ДСК” ЕАД, предвид посочените по-горе доказателства за получаването и от жалбоподателя по банковата му cметка в евра. Що се отнася до направените разходи за пътувания в чужбина през ревизирания период, определени от ревизорите по аналогия с разпоредбите на НСКСЧ, то същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като, от една страна, НСКСЧ е в сила от 01.07.2004г. и на същата не е придадено изрично обратно действие, а от друга страна, правоприлагане по аналогия за установяване на данъчни задължения е недопустимо. Съответно, за нуждите на съдебното производство, настоящият състав на съда намира, че следва за такива разходи да се приемат определените от вещото лице Г.М. (листи 1483-1485). Що се отнася до получените суми от 7 000,00 лв. по Договор за кредит за текущо потребление от 17.10.2003г. (листи 935-936), с кредитор “Банка ДСК” ЕАД, и от 4 500,00 лв. по Договор за потребителски кредит на граждани с поръчителство с №612 от 30.12.2003г. (листи 937-938), с кредитор Търговска банка “Биохим” АД, то съдът намира, че за определяне на разполагаемите средства на жалбоподателя към 01.01.2004г., същите не следва да бъдат взети предвид, доколкото от страна на жалбоподателя няма изрично направено възражение в тази насока. Твърденията на жалбоподателя за наличието към 01.01.2004г. на сумата от 8 000,00 лв., представляваща наследство от родителите му, не са подкрепени с доказателства, поради което тази сума не следва да се има предвид при определяне размера на разполагаемите средства на жалбоподателя в началото на ревизирания период.

Предвид изложените съображения, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

2004г.

Към ревизионно приетото начално салдо от 22 500,00 лв. следва да се прибави сумата от 18 000,00 лв. по договор за заем от 30.11.2003г., а към дебитния оборот (приходи) за годината следва да се прибави сумата от 29 337,50 лв. по Договор за текущо потребление с доказване на доходите в EUR от 30.07.2004г. Съответно, получава се дебитен оборот за годината от 232 663,55 лв. и дебитен сбор (приходи) от 273 163,55 лв. От своя страна, разходите за пътувания в чужбина следва да бъдат намалени от 3 117,36 лв. на 884,00 лв., вследствие на което кредитният сбор (разходи) за годината е сумата от 251 681,90 лв. Разликата между дебитния сбор (приходи) и кредитния сбор (разходи) е сумата от 21 481,65 лв., поради което не е налице превишение на разходите над приходите за годината и не е налице основанието по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на кодекса. Респективно, тази част от процесния РА е незаконосъобразна и същият следва да бъде отменен за сумата от 7 451,27 лв., начислен данък по чл.35, ал.1 от ЗОДФЛ, отм. за 2004г., и начислените законни лихви върху тази сума в размер от 5 818,40 лв.

2005г.

За начално салдо следва да се приеме сумата от 21 481,65 лв., представляваща съдебно установеното превишение на приходите над разходите за 2004г. Съответно, за годината е налице дебитен сбор (приходи) от 847 560,07 лв. (21 481,65 лв. + 826 078,42 лв.). Разходите за пътувания в чужбина следва да бъдат намалени от 2 956,97 лв. на 1 164,00 лв., в резултат на което кредитният сбор (разходи) за годината е сумата от 788 986,03 лв. Разликата между дебитния сбор (приходи) и кредитния сбор (разходи) е сумата от 58 574,04 лв., поради което не е налице основание за облагане с данък по ЗОДФЛ, отм.

2006г.

За начално салдо следва да се приеме сумата от 58 574,04 лв., представляваща съдебно установеното превишение на приходите над разходите за 2005г. Съответно, за годината е налице дебитен сбор (приходи) от общо 217 734,94 лв. (58 574,04 лв. + 159 160,90 лв.). Разходите за пътувания в чужбина следва да бъдат намалени от 782,32 лв. 294,00 лв., в резултат на което кредитният сбор (разходи) за годината е сумата от 194 075,32 лв. Разликата между дебитния сбор (приходи) и кредитния сбор (разходи) е сумата от 23 659,62 лв., поради което не е налице основание за облагане с данък по ЗОДФЛ, отм.

2007г.

За начално салдо следва да се приеме сумата от 23 659,62 лв., представляваща съдебно установеното превишение на приходите над разходите за 2006г. Съответно, за годината е налице дебитен сбор (приходи) от общо 276 919,40 лв. (23 659,62 лв. + 253 259,78 лв.). Разходите за пътувания в чужбина следва да бъдат намалени от 2 283,15 лв. на 1 582,00 лв., в резултат на което кредитният сбор (разходи) за годината е сумата от 253 076,80 лв. Разликата между дебитния сбор (приходи) и кредитния сбор (разходи) за годината е сумата от 23 842,60 лв., поради което не е налице основание ревизионно установеното превишение на разходите над приходите от 518,17 лв. да се приеме като основа за облагане по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.

Що се отнася до ревизионно определената данъчна основа по чл.26 от ЗДДФЛ за облагане с данък на включената 15-процентна печалба в продадените през годината жилища на обща стойност от 99 259,92 лв. от страна на жалбоподателя (1/2 от общата продажна стойност на жилищата от 198 519,83 лв.) или сумата от 12 946,95 лв., то по делото не са ангажирани доказателства за оборване на констатациите в тази част от РА. Наред с това обаче, към същата не следва да бъде прибавяна сумата от 518,17 лв. Съответно, данъчната основа по чл.26, ал.6 от ЗДДФЛ е сумата от 12 946,95 лв. От посочената сума следва да се приспаднат направените през годината вноски за ЗОВ в общ размер от 759,00 лв., за да се получи основа за облагане от 12 187,95 лв. Следващият се данък върху посочената данъчна основа е сумата от 2 241,11 лв. След като за годината е внесен данък от 450,00 лв., то за довнасяне се дължи данък в размер от 1 791,11 лв. Респективно, РА е незаконосъобразен за сумата над 1 791,11 лв. до пълния размер на определеното данъчно задължение от 1 915,47 лв. Определени по простото тройно правило, законните лихви върху посочената сума са в размер от 688,33 лв.

2008г.

За начално салдо следва да се приеме сумата от 23 842,60 лв., представляваща съдебно установеното превишение на приходите над разходите за 2007г. В дебитния оборот (приходи) за годината следва да се включи сумата от 800,00 лв. по Договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен на 09.07.2008г. (лист 1564). Съответно, за годината е налице дебитен сбор (приходи) от общо 253 995,50 лв. (23 842,60 лв. + 800,00 лв. + 229 352,90 лв.). Разходите за пътувания в чужбина следва да се намалят от 6 294,92 лв. на 1 580,00 лв., в резултат на което кредитният сбор (разходи) за годината е сумата от 370 381,47 лв. Разликата между кредитния сбор (разходи) и дебитния сбор (приходи) за годината е сумата от 116 385,97 лв., представляваща основа за облагане по чл.122 от ДОПК. Следващият се данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ върху посочената основа е в размер от 11 638,60 лв.

Освен това, при липсата на доказателства, опровергаващи констатацията за формирана основа за облагане по чл.26, ал.6 от ЗДДФЛ в размер от 1 096,96 лв., представляваща включена 15-процентна печалба в продажната цена на ½ апартамент за сумата 8 140,00 лв., следва същата да се включи в доходите на жалбоподателя, подлежащи на облагане. От посочената сума следва да се приспаднат внесените през годината ЗОВ в общ размер от 806,40 лв., за да се получи основа за облагане от 290,56 лв. по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ (15%) и дължим данък от 43,58 лв.

Следователно, РА е незаконосъобразен за сумата над 11 682,18 лв. (11 638,60 лв. + 43,58 лв.) до пълния размер на определеното данъчно задължение от общо 14 617,93 лв. Определени по простото тройно правило, законните лихви върху посочената сума са в размер от 2 728,92 лв.

С оглед очерталия се изход на делото, жалбоподателят има правото на разноски, съразмерно на уважената част от жалбата /17 063,37 лв./ за доказано направените такива по делото и съгласно представения по делото списък на разноски (лист 66). На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата /16 890,74 лв./ в минимален размер, определен по реда на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направеното възражение от страна на процесуалния представител на ответника за възлагане изцяло в тежест на разноските на жалбоподателя в хипотезата на чл.161, ал.3 от ДОПК е неоснователно, тъй като представените в рамките на настоящето производство писмени доказателства не биха могли да бъдат представени от жалбоподателя в рамките на административното производство.

Ето защо, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №161101559 от 30.06.2011г., издаден от И.К.К.- старши инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, потвърден с Решение №901 от 26.09.2011г. на директора на Д”ОУИ”, а понастоящем Д”ОДОП”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на Г.Д.А.,***, е определен допълнително данък по чл.35 от ЗОДФЛ, отм. за 2004г. в размер от 7 451,27 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 5 818,40 лв.; допълнително е определен данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер от 1 915,47 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 736,34 лв.; допълнително е определен данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008г. в общ размер от 14 617,93 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 3 414,70 лв., както следва:

- в частта му, с която на жалбоподателя е определен данък по чл.35 от ЗОДФЛ, отм. за 2004г. в размер от 7 451,27 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в размер от 5 818,40 лв.;

- в частта му, с която на жалбоподателя е определен допълнително данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2007г. за сумата над 1 791,11 лв. до пълния размер на задължението от 1 915,47 лв. и за законните лихви над сумата от 688,53 лв. до пълния им размер от 736,34 лв.;

- както и в частта му, с която на жалбоподателя е определен данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2008г. за сумата над 11 682,18 лв. до пълния размер на задължението от 14 617,93 лв. и за законните лихви над сумата от 2 728,82 лв. до пълния им размер от 3 414,70 лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата и част.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, да заплати на Г.Д.А., сумата от 1 289,02 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от жалбата.  

ОСЪЖДА Г.Д.А., ЕГН **********, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП сумата от 1 036,72 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.  

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:/п/.........................

/Н.Бекиров/