РЕШЕНИЕ

      27                                     гр. Пловдив,                          08.01.2015год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на 11.12.2014 година в състав :

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.З.                                                                                            

при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1901 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава десета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.14,ал.2 от НАРЕДБА № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.  и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ .

Обжалва се Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ № 02-240-2600/120 от 22.05.2014г.,издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд земеделие  Н.Д., с който е определено задължение в размер на 12 958,16лв.,представляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2008г.,2009г.,2010г.,на основание чл.14,ал.1 и ал.2,т.3 от Наредба № 11/03.04.2008г.

Жалбоподателят „Роял Парк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, Западна индустриална зона,представлявано от изпълнителния директор Т.Д.М., чрез процесуален представител адвокат Д., оспорва акта с възражения за нищожност поради липса на компетентност на издалия го орган и с възражение за незаконосъобразност поради съществено нарушение на административно –производствените правила и на материалния закон, изразяващи се в липса на извършени проверки,съгласно изискването на чл.37,ал.2 от ЗПЗП и чл.24,ал.2 от Наредба № 105/22.08.2006г. и в неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Не представя доказателства. Претендира разноски.

Ответникът Заместник Изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие, чрез процесуални се представител старши юрисконсулт Владимиров, оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът,като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на доказателствата по приложената административна преписка,намери за установено следното: 

 

 

 

 

По допустимостта:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок,видно от приложената към АУПДВ обратна разписка, и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че актът за публично общинско вземане се обжалва по административен ред пред кмета на общината, а за публично държавно вземане - пред ръководителя на съответната администрация по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в специален закон или в кодекса е предвидено друго. В приложимия Закон за подпомагане на земеделските производители не е предвиден друг ред за обжалване, освен предвидения в чл. 166, ал. 3 от ДОПК, поради което не е налице изискване за задължително обжалване по административен ред, като процесуална предпоставка за допустимост на съдебно обжалване.

По същество:

Възражението за нищожност на оспорвания акт съдът намира за неоснователно.

Съгласно чл.27, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

Нормата препраща към чл.166 на ДОПК, според който установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.

В ЗПЗП не съдържа правила за установяване на публичните държавни вземания, нито се определя кой е органа,компетентен да издава тези актове. Поради това, съобразно чл.166, ал.2, предл.2 от ДОПК,ръководителят на съответната администрация, в случая изпълнителният директор на ДФЗ, като ръководител на администрацията, следва да посочи органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания.

Установено е по делото, че със заповед №03-РД/2866/12.11.2013г. изпълнителният директор на ДФЗ е възложил на Николай Милчев Дачев, заместник – изпълнителен директор на ДФЗ да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания.

Да, в заповедта се използва терминът „делегирам“, но в действителност е издаден административен акт,с който по  силата на законова делегация се възлага на друг административен орган изпълнението на определена административна дейност. Компетентността за издаването на актове за установяване на публични държавни вземания е проявление на специализирана функция, извън основните функции, които има изпълнителният директор на ДФЗ. Поради това правомощието за издаване на актове не може да се изведе от общата компетентност на изпълнителния директор, която той притежава като ръководител на фонда и която се определя от задачите, възложени на тази институция. При отсъствието на норма, която изрично урежда подобно правомощие на изпълнителния директор, компетентен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания е този орган, който е бил определен по реда на чл.166, ал.2, изр.1 ДОПК от ръководителя на съответната администрация,който ред в случая е реализиран с издаването на посочената заповед.

От това следва, че именно заместник – изпълнителният директор е органът,  в чийто правомощия попада издаването на актове за установяване на публични държавни вземания, произхождащи от надвзети или недължимо платени суми по схемите и проектите, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет в областта на Общата селскостопанска политика.

Неоснователни са и възраженията относно нарушение на процесуалния и на материалния закон.

Не се спори между страните,че дружеството жалбоподател е бил одобрен кандидат за участие по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“.  

Не се спори и за това, че поетият петгодишен ангажимент е за периода 2008-2012г., както и, че за годините 2008,2009 и 2010г. на жалбоподателя са изплатени общо 25 916,31лв. по мярка 211.

Сам жалбоподателят твърди,че през 2011г. е прекратил дейността си на земеделски производител. По административната преписка е приложено удостоверение от ОД“Земеделие“ Стара Загора,видно от което „Роял парк“ АД е отписано от регистъра на земеделските производители на 17.01.2011г.

Със заявление вх.№ 35/14.01.2011г. жалбоподателят е заявил отказ от участие за кампания 2010г. за агроекологични плащания. Последното несъмнено сочи липсата на воля да се подаде заявление за подпомагане за 2011г. Не се и твърди да е подавано такова.

Липсата на подадено заявление е дало основание за административния орган да започне производство по прекратяване на многогодишния ангажимент по реда на чл.14 от Наредба № 11.

В НАРЕДБА № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., в  Чл.14.,в редакцията  към ДВ бр.103/23.12.2011г.,  Земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките, както следва: 1) след първата година - 100 %; 2) след втората година - 75 %; 3) след третата година - 50 %; 4) след четвъртата година - 25 %. И ал.2 - Средствата по ал. 1 се възстановяват заедно с натрупаните върху тях законни лихви от датата на уведомяването на земеделския стопанин за възникване на задължението му да възстанови сумата до датата на действителното възстановяване или приспадане на сумата.

Именно на това основание е издаден Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент с изх.№ 02-240-2600/1013 от 02.07.2013г., който акт не е оспорен и е бил стабилизиран към момента на постановяване на оспорвания АУПДВ.

Последвало е започване на производство по издаване на АУПДВ по реда на Глава пета от АПК, касателно вземането, установено като санкция с разпоредбата на чл.14 от цитираната наредба. С писмо изх.№ 02-240-2600/120 от 25.02.2014г. административният орган е уведомил задълженото лице,в изпълнение на задължението си по чл.26 от АПК. Писмото е получено от жалбоподателя,видно от отговора на лист 18 от делото. С това писмо е дадена възможност за представяне на допълнителни доказателства,за възражения и изясняване на относимите обстоятелства, в унисон с разпоредбите на АПК. В отговора си, жалбоподателят не се е позовал на нови обстоятелства,нито е представил някакви доказателства. Посочил е само факта на отказа си от Агроекологични плащания за 2010г., факта на отписването му от регистъра на земеделските производители и се е позовал на съдебни решения на ВАС и на АС-София,които обаче са по повод на АУПДВ,издаден на съвсем различно основание  са без значение за настоящото производство.

Всъщност, единствената възможност за жалбоподателя тук е било да се позове на обстоятелства от кръга на тези по чл.15 от Наредба № 11, според която разпоредба е предвидена възможност разпоредбите на чл. 14 да не се прилагат и, при прекратяване на ангажимента, да не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ, в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства. За това обаче е следвало,с оглед ал.2 на същата разпоредба, самият земеделски стопанин да съобщи в писмена форма на ДФЗ-РА.

За наличието, настъпването на подобни непредвидими, непрогнозируеми събития, не се твърди, включително и в рамките на производството пред съда. Изложеното в жалбата,че полагащите се средства не са били получавани своевременно,а получените суми се оказали напълно недостатъчни, не обосновава наличието на непреодолима сила.

При така развилото се производство и с оглед основанието,на което е прието възникването на публичното държавно вземане, проверката по чл.37 от ЗПЗП не е била дължима. Преценката на административния орган се е свеждала единствено до това дали са осъществени предпоставките по чл.14 от Наредба № 11 и какъв е размера на изплатените суми,с оглед определяне размера на задължението за  възстановяване на получените до момента компенсаторни плащания.

Ето защо съдът намира,че възраженията на жалбоподателя не са основателни,а оспореният акт е правилен и законосъобразен и следва да се потвърди.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на ответния административен орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер съобразно  НАРЕДБА № 1/09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед приложимата норма на чл.161,ал.1 от ДОПК, предвиждаща възможност юрисконсултското възнаграждение да се определи в размер до минимални,т.е. и по-малък от минималния. Ето защо съдът намира,че дължимото възнаграждение следва да е в размер на 300лв.

Водим от горното, съдът

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  оспорването на „Роял Парк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, Западна индустриална зона,представлявано от изпълнителния директор Т.Д.М., против Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ № 02-240-2600/120 от 22.05.2014г.,издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд земеделие  Н.Д., с който е определено задължение в размер на 12 958,16лв.,представляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2008г.,2009г.,2010г.,на основание чл.14,ал.1 и ал.2,т.3 от Наредба № 11/03.04.2008г.

 

ОСЪЖДА „Роял Парк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, Западна индустриална зона,представлявано от изпълнителния директор Т.Д.М. да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ сумата от 300/триста/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14 -дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

МЗ