О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 70 / 13.01.2014г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, V състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и тринадесета година в състав

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от Председателя частно административно дело № 1786 по описа за 2013 год. на Пловдивския административен съд,  за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 34, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба Вх. № 94-00-6903/05.06.2013 г. от М.В. Р.ЕГН: **********, с ЕТ “М. Р. – М.“, ЕИК по БУЛСТАТ: **** със седалище и адрес на управление: *****, против Решение № 1300462/12.04.2013 г. за отказ за спиране на ревизионно производство, издадено от В.А.– орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково.

Жалбоподателят твърди невъзможността си да участва в ревизионното производство. Претендира, че е налице внезапно заболяване, надлежно документирано с издаден болничен лист, представляващо предпоставка ревизионното производство да бъде спряно до изтичане на срока на временната му неработоспособност (08.05.2013 г.). В съдебно заседание същият не се явява, не се представлява и не ангажира допълнителни доказателства. Претендира отмяна на обжалвания административен акт.

Ответникът по делото – В. А.– орган по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково, възложила ревизионното производство, се представлява от юрк. М. – Тодорова взема становище за недопустимост на подадената жалба, поради отпаднал правен интерес и за неоснователност на същата.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, предвид следните аргументи: Ревизионното производство на жалбоподателя е възложено със ЗВР № 1300269/18.01.2013 г., като е определен срок за приключване на същото до 3 месеца, считано от датата на връчване (27.02.2013 г.). Преди изтичане на срока от ревизираното лице е подадена молба вх. № ВхК-1817/10.04.2013 г., с която е поискано спиране на ревизионното производство на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК. С обжалвания административен акт, на основание чл. 34, ал. 3 от ДОПК, е отказано спиране на възложеното ревизионно производство. Решението е съобщено на лицето на 21.05.2013 г., видно от разписката към него (л. 6 гръб по делото), а жалбата е подадена на 05.06.2013 г., в срока по чл. 34, ал. 5 от ДОПК.

Възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на жалбата при отпаднал към настоящия момент правен интерес за обжалване е неоснователно, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК, приложим съгласно разпоредбата на § 2 от ДР на ДОПК, правният интерес от обжалване на един индивидуален административен акт е абсолютна процесуална предпоставка, наличието на която подлежи на преценка от решаващия съдебен състав при разглеждане на жалбата. Наличието на правен интерес следва да се преценява към момента на подаване на жалбата, като отпадането му в един по-късен момент не води до недопустимост на същата. Отпадането на правния интерес от обжалване може да е стане причина жалбоподателят да оттегли подадената жалба или да направи изрично изявление за неподдържане на същата.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява следната фактическа обстановка:

Ревизионното производство на М.В.Р.с ЕТ „М. Р.– М.“ е образувано със ЗВР № 1300269/18.01.2013 г., като срокът му е продължен със ЗВР № 1302562/23.05.2013 г.

  На 10.04.2013 г. с молба вх. № ВхК – 1817/10.04.2013 г. М. Р. е поискал спирането му за срока на представения от него болничен лист № 288/09.04.2013 г. (л. 8 по делото), т.е. за 31 календарни дни.

  За да постанови обжалваното решение за отказ издалият го орган по приходите е установил, че временната неработоспособност на ревизираното лице е за сравнително непродължителен период. Лицето е настанено в болнично заведение само за първия ден от временната неработоспособност, през останалото време му е предписан домашен амбулаторен режим на лечение, което означава, че не е възпрепятствано за оказване на съдействие на ревизиращите органи по приходите.

  В хода на съдебното обжалване от страна на процесуалния представител на ответника е представен като доказателство РА № 131302562/07.10.2013 г. (л. 27 – 70 по делото), в подкрепа на твърдението, че към датата на насрочване на настоящото дело ревизионното производство, чието спиране се иска, е приключило.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Административното производство по постановяване на оспореното решение, е осъществено по реда на чл. 34 от ДОПК от материално компетентен орган, възложил ревизията, и е завършило с издаването на решение за изричен отказ, който е постановен в писмена форма. Основанията за спиране на производството са изброени в чл. 34, ал. 1, тт. 1 – 5 от ДОПК, като в ал. 3 е предвидено, че при наличие на основание по ал. 1 или 2 преценката се прави от органа, възложил производството, а при административно обжалване - от решаващия орган, като производството се спира със заповед, която се връчва на заинтересованите лица. Разпоредбата на чл. 34, ал. 5 от ДОПК в последната си редакция (ДВ бр. 82/2012 г.) дава възможност да се обжалва заповедта за спиране на производството, съответно отказът да бъде издадена такава, пред съответния административен съд. Нормата на чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК изисква като задължителни предпоставки за спиране да е налице заболяване на лице, чието участие е наложително след удостоверяване с надлежен медицински документ. Безспорно е, на следващо място, че наличието на това заболяване трябва и да води до ефекта на физическа невъзможност за лицето да участва в ревизионното производство.

Издаденият болничен лист действително оценява намалената трудоспособност на заболялото лице за определения в него период на възстановяване, но това не означава несъмнено, че ревизираното лице е възпрепятствано да оказва съдействие на ревизиращите органи да приключат ревизионното производство. Следва да се има предвид и възможността, която съществува за жалбоподателя да ангажира пълномощник, който да го представлява в ревизионното производство и да извършва от негово име действия по представяне и получаване на документи, обяснения и други подобни.

При това положение, Решение № 1300462/12.04.2013 г. за отказ за спиране на ревизионно производство се явява законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, на основание чл. 34, ал. 6 от ДОПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В. Р. ЕГН: **********, с ЕТ “М. Р.– М. ЕИК по БУЛСТАТ: ***** със седалище и адрес на управление: ***** , против Решение № 1300462/12.04.2013 г. за отказ за спиране на ревизионно производство, издадено от В. А. – орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.                                                                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: