Р Е Ш Е Н И Е

 

54

 

гр. Пловдив, 10 януари 2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в закрито заседание на десети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                       НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 като разгледа административно дело №2820 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.175, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §2 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

ЕТ“Димитър Христов”, със седалище и адрес на управление: * , представляван от адвокат Г.Г.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №241106610 от 20.02.2012г., издаден от П. К. К.- главен инспектор по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение №521 от 11.05.2012г. на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” (Д”ОУИ”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на едноличния търговец е отказано право на приспадане на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 84 110,01 лв., допълнително е начислен данък върху добавената стойност (ДДС) в общ размер от 178,32 лв. и са определени прилежащи лихви върху посочените задължения в общ размер от 22 3109,66 лв. Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

С Решение №29 от 07.01.2013г. жалбата е отхвърлена като неоснователна, а жалбоподателят е осъден да заплати на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП сумата от 2 581,96 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Наред с това обаче, съдът е допуснал очевидна неточност в диспозитива на решението, тъй като с §44, т.2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (ЗИДЗДДС), обнародван ДВ, бр.94 от 30.11.2012г., в сила от 01.01.2013г., в чл.152, т.2 от ДОПК думите “Обжалване и управление на изпълнението“ се заменят с “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (“ОДОП”).

Ето защо и на основание чл.175, ал.1 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка поради очевидна неточност в Решение №29 от 07.01.2013г. по административно дело №2820 по описа на съда за 2012г., като в диспозитива на решението да се чете:

ОСЪЖДА ЕТ“Димитър Христов”, със седалище и адрес на управление: ** , да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП сумата от 2 581,96 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, вместо

“ОСЪЖДА ЕТ“Димитър Христов”, със седалище и адрес на управление: *** , да заплати на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП сумата от 2 581,96 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение”.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:.........................

/Н.Бекиров/