Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 10.02.2009 година

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІV състав, в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди и девета година, в състав:    

Административен съдия: А.Х.

при секретар А.Х., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2132 по описа на съда за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Ц.Д.В. *** против заповеди №№ ОА-3114 и ОА-3115 от 20.10.2008 г. на кмета на Община Пловдив, с които на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „главен юрисконсулт” в дирекция „Правно-нормативно обслужване” към Община Пловдив.

В жалбата се твърди, че оспорените заповеди са неправилни и незаконосъобразни, издадени при съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание  не съдържа задължителни реквизити – дължими обезщетения, придобит ранг, не е посочено пред кой орган и какъв срок актът може да се обжалва. Твърди се, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на чл.94 ЗДС (Закон за държавния служител) след изтичане на предвидения от закона двумесечен срок от откриване на нарушението. Не е спазен и чл.91 ЗДС и при определяне на наказанието не са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на жалбоподателя в цялост. Жалбоподателят работи от много години в Община Пловдив и няма други нарушения и наказания. Поддържа се, че оспорената заповед е издадена без правно основание, тъй като не са извършени твърдяните в нея нарушения на дисциплината, жалбоподателят не е пропуснал процесуално действие или срок по своя вина. Иска се отмяна на атакуваните заповеди и присъждане на направените разноски.

Административният орган чрез процесуалния си представител счита, че оспорените заповеди са правилни и законосъобразни. Поддържа се, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена при спазване на императивните изисквания на Закона за държавния служител в частта относно дисциплинарното производство и налагането на дисциплинарното наказание. Твърди се, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание е спазен, тъй като двумесечният срок за налагане на наказанието тече от момента на откриване на нарушението, което не е било известно на кмета на 11.08.2008 г. Към този момент той не е знаел, че прехвърлянето на акциите на „Ритон”  ЕАД е резултат от бездействието на жалбоподателя. Нарушението, изразяващо се в бездействие на служителя, е било открито след завръщане на работа на директора на дирекция „Правно-нормативно обслужване” и кметът е уведомен за нарушението с доклада на главния секретар на общината. Счита, че срокът за налагане на дисциплинарно наказание не тече през времето, докато жалбоподателят се е намирал в отпуск поради временна нетрудоспособност, поради което срокът е спазен, дори ако се приеме, че началната дата, от която тече, е 11.08.2008 г. Поддържа се, че фактът, дали за общината са настъпили вредни последици, е без значение при налагане на дисциплинарното наказание. От значение е само фактът на самото нарушение на служебната дисциплина. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърдят оспорените заповеди.

Настоящият състав на Административен съд Пловдив намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, чиито права и интереси непосредствено са засегнати от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок, доколкото в административната преписка липсват данни кога и как оспорените заповеди са съобщени на жалбоподателя, съответно не може да се прецени от кой момент започва да тече срока за обжалване. Освен това, съдът намира за правилно възражението на жалбоподателя, че оспорените заповеди не съдържат указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 АПК срокът за обжалване следва да се счита удължен на два месеца. Крайният извод, който се налага, е, че жалбата е подадена в срок срещу административни актове, които съгласно разпоредбата на чл.121, ал.1 ЗДС подлежи на оспорване пред съд по реда на АПК. Всичко изложено налага извода, че жалбата е допустима.

От събраните по делото доказателства и становищата на страните настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е заемал длъжност „главен юрисконсулт” в Община Пловдив, на която е бил назначен със заповед № 50 от 31.07.2000 г. на кмета на Община Пловдив.

На 18.07.2008 г. в 16,50 часа в Община Пловдив от главен специалист Андон Кисьов е получена покана с изх.№ 03014 от 17.07.2008 г. за доброволно изпълнение по изп. дело № 20088270400290, с която покана е даден двуседмичен срок на Община Пловдив да изпълни задълженията й, произтичащи от решение № 256 от 08.07.2008 г. по в.гр.д. № 904/2007 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, послужил като основание за образуване на цитираното изпълнително дело.

На 04.08.2008 г. жалбоподателят като пълномощник на Община Пловдив е депозирал в деловодството на Апелативен съд Пловдив касационна жалба с вх.№ 3307 против решението по в.гр.д. № 904/2007 г. На стр.4 от касационната жалба е направено особено искане за спиране на изпълнението на въззивното решение.

С писмо с изх.№ 13007506 от 11.08.2008 г. жалбоподателят е информирал кмета и зам. кмета на Община Пловдив за последващите действия на частния съдебен изпълнител по изп. дело № 20088270400290, а именно, че с постановление по чл.515, ал.3, т.1 ГПК вместо плащане на дълга на взискателя са възложени ценни книги – 50 000 акции от капитала на „Ритон” ЕАД, които Община Пловдив е притежавала. Възложените акции представляват 100 % от капитала на дружеството, което е в процес на приватизация, и следва да бъде уведомена Пловдивската общинска агенция по приватизация за изготвяне на нов правен анализ на дружеството и преразглеждане на решението за приватизация.

На 15.08.2008 г. кметът на Община Пловдив е подал сигнал в Окръжна прокуратура Пловдив относно действията и бездействията на служители от дирекция „Правно-нормативно обслужване” по изп. дело № 20088270400290 на частен съдебен изпълнител с рег.№ 827. Сигнализирана е и Областната дирекция на МВР – град Пловдив, сектор “БОП”. Приложена е разпечатка от деловодната система на дирекция „Правно-нормативно обслужване” относно гр.д. № 2331/2006 по описа на Окръжен съд Пловдив (по което във фазата на въззивното обжалване е издаден изпълнителният лист и е образувано цитираното изпълнително дело), от която е видно, че делото е било разпределено на жалбоподателя.

С доклад с изх.№ 13007501 (1) от 29.09.2008 г. на главния секретар на общината кметът е бил информиран, че процесуален представител на Община Пловдив по цитираните по-горе дела е бил Ц.В., че в периода на получаване на поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело В. е изпълнявал и длъжността на директор на дирекцията поради отсъствие на титуляра (заповед № 1137 от 18.07.2008 г.), че в посочения в поканата срок не е извършено плащане и не е изготвено становище, че поисканото спиране на изпълнението, направено с касационната жалба, не е постигнало целта си.

Със заповед № ОА-2908 от 06.10.2008 г. кметът на общината е наредил на жалбоподателя да се яви при него на 08.10.2008 г. в 9 часа за изслушване съгласно чл.93 ЗДС, а също жалбоподателят да изготви  и представи писмени обяснения за извършеното нарушение по изп. дело № 20088270400290.

Със заявление с вх.№ 9400А11151 от 08.10.2008 г. Ц.В. е поискал да бъде определена друга дата за изслушване и даване на обяснения, тъй като по здравословни причини не може да яви. Към заявлението е приложен болничен лист.

С писмо от 13.10.2008 г. от Окръжна прокуратура Пловдив до Община Пловдив кметът е информиран, че е образувано досъдебно производство дознание № 33/2008 г. по описа на ОДМВР Пловдив, сектор „БОП”, и в качеството на обвиняем за престъпление по чл.217, ал.2 във връзка с чл.26,ал.1 НК е привлечен жалбоподателят Ц.Д.В..

Със заповед № ОА-3003 от 14.10.2008 г. на кмета на Община Пловдив е наредено да се образува дисциплинарно производство срещу Ц.Д.В. с дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 ЗДС – неизпълнение на служебни задължения по повод изп. дело № 20088270400290, насрочено е заседание на Дисциплинарния съвет при Община Пловдив на 17.10.2008 г. и е наредено съветът да изясни фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение и представи мотивиран доклад с предложение за решение.

С писмо с изх.№ 9400А11151(1) от 14.10.2008 г. Ц.В. е поканен да се яви на 17.10.2008 г. в 9 часа при кмета на общината за изслушване съгласно чл.93, ал.1 ЗДС и са посочени въпросите, на които следва да даде обяснения. Дадена е възможност на служителя в същия срок да представи писмени обяснения по допуснатото нарушение. Няма данни в административната преписка жалбоподателят да се е явил за изслушване или да е представил писмени обяснения.

На 17.10.2008 г. се е състояло заседание на Дисциплинарния съвет, на което В. също е бил поканен (покана с изх.№ 9400А11151(2) от 14.10.2008 г.) да се яви пред Дисциплинарния съд за изслушване и да даде обяснения по конкретни въпроси. За заседанието е съставен доклад с изх.№ ОА3003(1) от 17.10.2008 г. Решението на Дисциплинарния съвет е да се предложи на кмета на Община Пловдив да наложи на Ц.В. дисциплинарно наказание уволнение. Приложено е и самото решение № 1 от 17.10.2008 г. на Дисциплинарния съвет, в което подробно са изложи съображенията и мотивите на съвета за вземане на решението.

Въз основа на решението на Дисциплинарния съвет кметът на общината е издал оспорените заповеди, с които е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение.

По тези факти страните не спорят. Същите се установяват по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства.

Въз основа на установите факти настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна поради следните съображения:

Дисциплинарната отговорност е един от видовете юридическа отговорност и се изразява в задължението на държавния служител да понесе законоустановените санкции при извършени нарушения на служебните задължения, представля-ващи основания за дисциплинарна отговорност, които основания са изчерпателно изброени в закона. По своята същност и предназначение дисциплинарната отговорност цели да осигури и гарантира чрез установения от закон ред стриктно изпълнение на служебните задължения. Съгласно легалната дефиниция на чл.89, ал.1 ЗДС дисциплинарната отговорност е виновно нарушение на служебните задължения от страна на държавния служител, за което се наказва с предвидени-те в закона наказания.

Процедурата по налагане на дисциплинарно наказание започва с констатиране на нарушението, неговото квалифициране съобразно изчерпателно посочените в чл.89, ал.2 ЗДС видове дисциплинарни нарушения и проверка за спазване на сроковете по чл.94 ЗДС.

В настоящия казус административният орган е констатирал нарушението на 11.08.2008 г. с подаване на писмото от жалбоподателя до кмета и зам. кмета на Община Пловдив. Вярно е, че в самото писмо не се съдържа информация кое е лицето, упълномощено да представлява Община Пловдив по делата в Окръжен съд Пловдив, Апелативен съд Пловдив и по изпълнителното дело, но още с това писмо за дисциплинарно наказващия орган са били ясни фактите и настъпилите последици за Община Пловдив, въз основа на които след това е образувано дисциплинарното производство. Дисциплинарното производство, обаче, е образувано едва на 14.10.2008 г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 20.10.2008 г., т.е. след изтичане на определения в чл.94, ал.1 ЗДС двумесечен срок от откриване на нарушението. Ето защо оспорената заповед е незаконосъобразна.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на административния орган, че установяването на нарушението и нарушителя е станало едва с доклада на главния секретар на общината, тъй като още на 15.08.2008 г. кметът на Община Пловдив е сигнализирал Окръжна прокуратура Пловдив за станалите събития и за настъпилите вредни последици за общината. Не се възприема и възражението за удължаване на срока по чл.94, ал.1 ЗДС, тъй като представеният болничен лист от Ц.В. касае период преди образуване на дисциплинарното производство. Спазването на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание е абсолютна процесуална предпоставка за неговата законосъобразност и тяхното нарушаване представлява съществено нарушение на процедурните правила, което обосновава незаконосъобразността на наложеното наказание.

Настоящият съдебен състав намира, че дисциплинарното производство в останалата си част е извършено съобразно изискванията на закона. Спазена е процедурата по чл.93 ЗДС и дисциплинарно наказващият орган е поканил жалбоподателя за изслушване и приемане на писмените му обяснения, но такива не са постъпили. Т.е. липсата на устни или писмени обяснения в хода на дисциплинарното производството се дължи на липсата на активност от страна държавния служител, на факта, че не е упражнил това свое право, а не на допуснати от страна на административния орган процесуални нарушения.

Съдът намира, че при доказателствена тежест за административния орган да установи, че жалбоподателят е бил упълномощен да извършва процесуални действия по изпълнителното дело № 20088270400290, такива доказателства не се представиха. Изпълнителното производство е отделно и самостоятелно производство, различно от исковото производство пред съда, за което е необходимо съответно упълномощаване. Ето защо, съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че не е извършил нарушения, изразяващи се в непредприемане на действия по цитираното изпълнително дело. По делото безспорно се установи, че поканата за доброволно изпълнение е получена от друг служител на Община Пловдив. Не се ангажираха доказателства кога на жалбоподателя е станало известно получаването на въпросната покана за доброволно изпълнение, съответно не може да се прецени, доколко навременни или ненавременни са по-нататъшните му действия. Но дори и да се възприеме крайният извод на административния орган, че е налице виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на Ц.В., наказанието е наложено извън срока по чл.94, ал.1 ЗДС.

Водим от гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че жалбата като основателна и доказана ще следва да бъде уважена, като се отмени оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение като незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административно производствените правила. Доколкото заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е следствие на наложеното дисциплинарно наказание уволнение и предвид обстоятелството, че заповедта за неговото налагане се отмяна, последващата заповед за прекратяване на служебното правоотношение няма своето правно основание, поради което също следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски, на основание чл.143, ал.1 АПК на жалбоподателя следва да бъдат възстановени от бюджета на Община Пловдив разноските за настоящото съдебно производство в размер на 500 лева, представляващи възнаграждението за един адвокат.

Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ІІ отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразни заповеди №№ ОА-3114 и ОА-3115 от 20.10.2008 г. на кмета на Община Пловдив, с които на Ц.Д.В. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „главен юрисконсулт” в дирекция „Правно-нормативно обслужване” към Община Пловдив.

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Ц.Д.В., ЕГН **********,***, сумата 500 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

 

                                                           Административен съдия: