Р Е Ш Е Н И Е

 

11.03. 2009 г. гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и девета година в състав:

 

 

                            Административен съдия: Милена Дичева

 

 

При секретаря К.К. и с участието на прокурора Г.Г..

Като разгледа докладваното АХД №2317 по описа за 2008г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2 т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс  / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./ във връзка с чл. 84 от Закона за убежището и бежанците / ЗУБ/.

           Образувано е по жалба на П. Л.А., гражданка на Армения, депозирана чрез адв. Х.Д.К. *** против Решение № УП -127/24.11.2008 г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при МС, с което е отхвърлена молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Инвокират се доводи за нарушение на материалноправните и процесуалноправните правила.

       Ответникът по делото –  Държавна агенция за бежанците не изразява становище по жалбата.

        Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата.  

        Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, при наличен правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в преклузивния срок за неговото обжалване, пред компетентния съд.

         След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

         С молба с рег. № 1157/19.11.2008 г. до Държавната агенция за бежанците жалбоподателката е поискала предоставянето на  статут на бежанец и хуманитарен статут. Административното производство е образувано с регистрирането на чужденката с Регистрационен лист с Рег.УП-2695 от 19.11.2008г. Не притежава документи за самоличност. ЛНЧ:1000512397. А. за първи път е поискала да й бъде предоставен статут на бежанец с молба с вх. № 639 от 06.03.2007г. до Държавната агенция за бежанците. Мотивите са били свързани с липсата на арменски паспорт, което е възпрепятства да се върне в Армения и съответно по-добрите условия за живот в Р България. С Решение № 271 от 15.06.2007г. Председателя на Държавната агенция за бежанците е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут. С молба с вх. № 632 от 27.02.2008г. жалбоподателката отново е поискала да й бъде предоставен хуманитарен статут. В молбата са изложени аналогични мотиви като в посочената по-горе молба. Молбата  отново е отхвърлена с Решение № УП-27 от 29.02.2008г. на интервюиращия орган при РПЦБ-София. Решението е обжалвано по съдебен ред като жалбата е отхвърлена с Решение № 422 от 22.04.2008г. на ПАС. По повод молба с вх. № 1157 от 19.11.2008г., депозирана от Погосова Л.А.  е проведено интервю на 20.11.2008г. Изследвани са причините, поради които жалбоподателката не желае да се върне в Армения.  Обсъдени са твърденията й, че от арменското посолство в Р България, били и казали, че след като е родена в Грузия, не е арменска гражданка и отказали издаването на паспорт, респективно на пасаван. Грузинското посолство също устно й отказало издаването на грузински паспорт, въпреки, че е родена в Грузия. Интервюиращият орган е приел, че липсват нови обстоятелства от съществено значение за личното й положение или относно държавата й по произход, от вече изложените в предходното административно производство.

 

 

Административният орган в мотивите на атакувания административен акт е приел, че по отношение на жалбоподателката не са установени причини за основателен страх от преследване в Армения, поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. В подкрепа на изложените мотиви е приложена Справка относно актуалната обществено-политическа обстановка и състоянието на човешките права /л.19/. Административният орган е приел, че по отношение на жалбоподателката  не са налице условия за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като за нея няма реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал.1, т.1-3 от Закона за убежището и бежанците.  

          Атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, видно от Заповед № 186/03.07.2007 г. на Председателя на ДАБ при МС, с която Х. Ш., главен експерт в отдел “ Производство и настаняване” на Регистрационно-приемателния център за бежанци в гр. София е определен за интервюиращ орган, провеждащ ускорено производство по реда на Глава Шеста, раздел  Втори от Закона за убежището и бежанците.

          С атакувания административен акт интервюиращият орган на ДАБ на основание чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗУБ е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателката, като посочва, че това е поредната молба /трета по ред/ и отново няма позоваване на нови обстоятелства от съществено значение за личното й положение или относно държавата й по произход. По отношение на Погосова Л.А. не се установяват причини за основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убежище. Спрямо жалбоподателката не са налице условия и за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като за нея не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал.1, т. 1-3 от ЗУБ. 

       При така установената фактическа обстановка се достига до следните правни изводи по основателността на жалбата:

        Съдът намира, че обжалваният акт е законосъобразен- постановен е в изискуемата писмена форма с посоченото в чл. 59 АПК и чл. 70 ал.2 от ЗУБ съдържание. Административният акт е издаден от компетентен орган по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ.

         Жалбоподателката твърди, че след разпада на бившия СССР нито една от бившите съветски републики не е уредила статута на лица като А. и тя е бежанец, тъй като е пристигнала в Р България през 1994г. като турист със съветски паспорт. Сочените от жалбоподателката причини не обосновават предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. В тежест на кандидата за съответния статут е да обоснове наличието на основанията по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, което жалбоподателката не е сторила нито пред административния орган , нито в настоящото съдебно производство. С оглед на горното Съдът намира, че не са допуснати нарушения на материалноправните и процесуалноправните разпоредби, както се твърди в жалбата. Административният орган е обсъдил всички представени и събрани доказателства и правилно е приел, че молбата за закрила е неоснователна, тъй като молителката се позовава на основания извън предмета на закона /чл. 13 ЗУБ/, не посочва никакви причини за основателен страх от преследване и не твърди на предприети спрямо него дискриминационни мерки. Административният орган правилно е преценил наличието на изчерпателно изброените предпоставки по чл. 13 от ЗУБ и е приел, че молбата за закрила е неоснователна.

        Като взе предвид горепосоченото Съдът намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

         Така мотивиран Административен съд Пловдив, петнадесети състав, на основание чл. 172, ал.2 от АПК 

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля като неоснователна жалбата на П. Л.А., гражданка на Армения, депозирана чрез адв. Х.Д.К. *** против Решение № УП -127/24.11.2008 г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при МС, с което е отхвърлена молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците.

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: