РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

                            Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер...............Година  2010,  02 декември,  Град  ПЛОВДИВ

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ПЛОВДИВ, ХХІ състав в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЯВОР КОЛЕВ

                        ЧЛЕНОВЕ:                    ЯНКО АНГЕЛОВ

                                                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря С.С. и при присъствието на прокурора Георги Димитров, като разгледа докладваното от съдия ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА к.н.а.х. дело номер 2090 по описа за 2010 година.

 

      Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от РИОКОЗ – Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт Мариана Томова срещу постановеното по НАХД № 165/2010г. по описа на Районен Съд – Асеновград съдебно решение № 109/20.08.2010г., с което е отменено издаденото от Директор на РИОКОЗ - Пловдив наказателно постановление/НП/ № І-Б-85/19.03.2010 г., с което на ЕТ “Зафер – 30 – М.Х.” БУЛСТАТ **********със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ***,  представлявано от М.К.Х. е наложена на основание чл. 48, ал. 2 от ЗХ ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 15, ал. 2 от ЗХ

Жалбоподателят редовно уведомен за съдебното заседание, не се представлява. В касационната жалба излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в противоречие на материалния закон.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП - Пловдив – редовно призован се явява лично. Моли Съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

      Пловдивският административен съд в настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното :

      Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Районният съд е възприел правилно фактическата обстановка по делото, по която впрочем не се спори, и по същество на спора е отменил НП.

За да отмени НП районният съд е приел, че при извършена проверка на 10.03.2010 г. от двама здравни инспектори в кафе – аператив, намиращ се в гр. Асеновград, кв. Горни Воден, стопанисван от ЕТ “Зафре-30-М.Х.”, представлявано от М. К. е констатирано, че в работното помещение на обекта във фризери, на които няма надписи, че са за храни за лична употреба, се съхраняват два пакета замразена цаца. Установено е, че търговеца разполага с удостоверение за регистрация на обекта за търговия с храни № Т 167110730 от 22.01.2007 г., в което е отбелязано, че има право да предлага и рибни консерви, но не е посочено, че може да се предлага риба, рибни продукти и други морски храни. За така установеното предлагане на риба, без това да е вписано в удостоверението на търговеца за регистрация по чл. 12 от ЗХ, на последния в негово присъствие е съставен АУАН от 11.03.2010 г., въз основа на който е издадено НП № І-Б-85 от 19.03.2010 г.

В хода на първоинстанционното производство е разпитан като свидетел актосъставителя А. и свидетелката К. К. Е..

Така възприетата от РС фактическа обстановка не е спорна между страните, подкрепя се от събраните по делото доказателства, с оглед на което се възприема и от настоящият касационен състав. Въз основа на правилно възприетата фактическа обстановка РС е потвърдил решение в съответствие със ЗХ, за което са изложени и съответните мотиви, които се споделят и от настоящият съдебен състав.

Нормата на чл. 15, ал. 2 от ЗХ задължава търговците да уведомяват писмено РИОКЗ за промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване по чл. 14 в деня на настъпване на промяната, като в случаите, когато обекта ще търгува с нови групи храни се извършва нова регистрация по чл. 12 от ЗХ. Нормата на чл. 12 от ЗХ предвижда търговията с храни да се извършва единствено в обекти регистрирани по реда на ЗХ, като изрично е посочено в ал. 3, т. 4 на чл. 12 от същият закон, че регистрацията се извършва въз основа на заявление подавано от търговеца, в което са посочени и групите храни, с които същият ще търгува. Тоест ЗХ изисква търговията с храни да се извършва единствено в регистрирани по съответния ред обекти, в които могат да се предлагат само такива храни, които са регистрирани от търговеца като групи предлагани храни.

В представеното по  делото удостоверение за регистрация са посочени групите храни, с които жалбоподателя може да тъгува, сред които и “рибни консерви”. Същевременно списъкът на “групите храни” в § 1, т. 12 от ДР на ЗХ не съдържа подобна група храни – в същият са посочени като групи храни - риба, рибни продукти и други морски храни и месни и месно-растителни консерви. При така даденото от РИОКЗ разрешение за търговия, правилно районният съд е приел, че не може да се вменява във вина на едноличния търговец обстоятелството, че административния орган е допуснал грешка като е регистрирал за продажба група храни, която не е посочена в списъка на групите храни по § 1, т. 12 от ДР на ЗХ. Недопустимо е от така допуснатата грешка от страна на РИОКОЗ впоследствие да се ангажира административно-наказателната отговорност на търговеца, без да е безспорно установено от тяхна страна, че така даденото разрешително не се отнася именно за посочената в закона като група храни - риба, рибни продукти и други морски храни. Още повече, че от РИОКОЗ е установено, че въпросната риба се съхранява по установения ред и не са дадени предписания. Не е доказано и че въпросните два пакета риба се предлага на клиенти,  с оглед твърдението на жалбоподателя, че същата е за лична консумация.

Поради изложените съображения, настоящата инстанция не констатира сочените от жалбоподателя касационни основания и жалбата му се явява неоснователна, а решението на районния съд, като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Съдът

 

 

Р      Е      Ш      И

 

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 109/20.08.2010г., с което е отменено издаденото от Директор на РИОКОЗ - Пловдив наказателно постановление/НП/ № І-Б-85/19.03.2010 г., с което на ЕТ “Зафер – 30 – М.Х.” БУЛСТАТ **********със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ***,  представлявано от М.К.Х. е наложена на основание чл. 48, ал. 2 от ЗХ ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 15, ал. 2 от ЗХ.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: