РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 


РЕШЕНИЕ

 

  213

 

гр. Пловдив, 29 януари 2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на трети септември две хиляди и дванадесетата година, в състав:

                                      Административен съдия: Георги Пасков

 

         при  секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2133 от 2010 г. по описа на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалба на от "РИНГ ХОЛИДЕЙ ДМ" ЕООД представлявано от управителя М. С. Г., с адрес за кореспонденция ****, ЕИК по БУЛСТАТ ****, против Ревизионен акт 241001293/18. 06. 2010 г. издаден от ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 616/13. 08. 2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив.

Недоволен от така издадения РА, жалбоподателят счита, че актът е незаконосъобразен, постановен при необосновано и неправилно обсъдени факти, и при съществени нарушения на материалноправните норми. Претендират се разноски по делото.

 Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОУИ ”– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита същата за неоснователна, поради аргументите, изложени в Решението на Директора на Дирекция “ОУИ” - Пловдив, както и в писмените си бележки, поради което настоява за отхвърлянето й. Пре­тендира присъж­дане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, ХІІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за установено следното:

При така установеното, настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима, като подадена в предвидения за това срок и от лице, имащо правен интерес от това.

Жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Ревизията на жалбоподателя е започнала със Заповед за възлагане на ревизия № 1000010/04.01.2010г., издадена от Началник сектор „Ревизии” Дирекция „Контрол” при  ТД на НАП, гр. Пловдив. Ревизията е следвало да обхване задълженията по Данък върху добавената стойност за периода 15.01.2009г .- 30.04.2004г. и е следвало да завърши в срок до 02.04.2010г. Със ЗВР № 1001096/21.04.2010г. срокът за завършване на ревизията е бил продължен до 07.05.2010г.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е бил съставен РД № 1001293/19.05.2010г. Със заповед за определяне на компетентен орган № К 1001293/20.05.2010г. М. Д. на длъжност ст. инспектор по приходите е била определена за компетентен орган по издаването на ревизионния акт. В срока по чл. 119, ал.2 от ДОПК е бил издаден Ревизионен акт № 241001293/18.06.20010 г.

РА в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, е бил обжалван пред Директора на Дирекция “ОУИ ” – Пловдив при ЦУ на НАП. Решаващият орган  е постановил  решението си под  616/13. 08.2010г., с което решение РА бил е потвърден в обжалваната част в която е допълнително начислен ДДС в размер на 545,68 лв. непризнат данъчен кредит в размер на 285757,02 лв. и лихва в размер на 78,89 лв.

Предвид гореизложеното Съдът намира, че обжалвания РА е издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила.

Относно констатациите в РА за данъчен период м.02.2009г.  по инвойс фактура № 1/27.02.09г. на стойност 2728,38 лв. с получател фирма F&P NUTZFAHRZEUNGE GmbH с VAT DE204768898 съдът намира за установено следното:

Декларираният от жалбоподателя ВОД по фактура № 1 издадена на 27.02.2009г. е с предмет доставката на шоколад SMAKY.

Органът по приходите не е признал извършването на горепосочения ВОД поради следното:

В представеното от жалбоподателя пред ревизиращите писмено потвърждение липсват подпис и печат на германското дружеството получател.

В представеното пред решаващия орган писмено потвърждение се съдържат тези реквизити, но не са представени документи за извършен транспорт и получено плащане. Органът по приходите е приел, че след като жалбоподателят е реализирал процесните стоки и не е доказал  напускането на същите на територията на Р България, дружеството неправилно е приложило нулева ставка на данъка.

         По делото бе назначена ССчЕ, като вещото лице в заключението си посочи, че продажбата на стоките по ф-ра 1/27.02.2009 г. е била отразена в счетоводството на дружеството, като  фактурата не е била платена към датата на изготвяне на експертизата. Вземането е било надлежно отразено в счетоводството на жалбоподателя.                                                                                                                   

От правна страна по тези констатации съдът намира за установено следното:

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Спрямо ВОД на основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС е приложима нулева данъчна ставка. Предпоставките за прилагане на режима на ЗДДС за ВОД за дадена доставка са кумулативно наличие на следните условия: доставчикът да е регистриран по ЗДДС в Р България, съответно получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на Общността, и стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка и възмездност на доставката. Според чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени в разпоредбите на чл. 45 ППЗДДС, като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка.

         За удостоверяване на транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка жалбоподателят представя писмено потвърждение от получателя.

Съгласно практиката на Съда на Европейските Общности, който съглас­но чл. 220 ал.1 ДЕО осигуря­ва спазването на законността при тъл­куването и прилага­не­то на учредителния акт и на актовете на институциите на Общността, които от своя страна са задължителни за РБългария от датата на присъединя­ването ни /чл.2 от ПРОТО­КО­ЛА относно условията и договорено­сти­те за прие­мането на Ре­пуб­лика България и Румъния в Европейския съюз/, в Решение от 27 Септември 2007г. по дело С-409/04, се е произнесъл в смисъл, че чл.28а, па­раграф 3, първа алинея и чл.28в, част А, букв а), първа алиниея от  Шеста ди­ректива от 17 Май 1977г., изменена с Директива 2000/ 65/ЕО на Съвета от 17 Ок­томври 2000г. /които норми са аналогични и на сега дейст­ва­щите такива на Ди­ректива 2006/112/ЕО от 28.11.2006г./ терминът “изпратени”, съ­дър­жащ се в тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреоб­щ­ност­ните придобивания на стока е извърше­но и освобождаването на вътреобщност­на­та доставка се прилага само когато пра­во­то на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя и доставчикът докаже, че тази стока е из­пра­те­на или транспортирана в друга дър­жа­ва-членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране стоката е на­пус­нала физически територията на държавата-членка на доставката, както и че чл.28в, част А, буква а), първа али­нея от Шестата дирек­ти­ва 77/388, изменена с Директива 2000/65, следва да се тълкува в смисъл, че той се противопоставя на това компетентните власти на държавата членка на доставката да задължат доставчик, който е действал доб­ро­съвестно и е представил доказателства, на пръв поглед обосноваващи него­вото право на освобождаване на вътреобщ­ност­на­та доставка на стоки, да зап­лати в последствие данък върху добавената стой­ност вър­ху тези стоки, когато тези доказателства се окажат фалшифицирани, без оба­че да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е пред­приел всички разумни мерки в рамките на възможностите си, за да под­си­гури, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до учас­тие в измама.

В тази връзка следва да се посочи и че в мотивите на цитираното по-горе ре­ше­ние на Съ­да на Ев­ропейските общности /пар. 50/ изрично е посочено и че ще про­ти­­во­речи на при­­н­ципа на правната сигурност държавата-членка, която е регламен­ти­ра­ла усло­вия­та за прилагане на освобождаването на дадена вътреобщностна дос­тавка, по-конк­рет­но определяйки списък с документи, които да се представят на ком­петентните вла­с­ти, и която първоначално е приела представените от дос­тав­­чика до­ку­менти, като до­ка­зателство, обосноваващо правото на освобождава­не, да може в пос­ледствие да за­дължи този доставчик да заплати полагащия се за та­зи доставка ДДС, когато се ока­же, че поради извършена от получателя изма­ма, за която достав­чи­кът не е знаел и не би могъл да знае, въпросните стоки в дей­ст­ви­телност не са на­пус­нали територия­та на държавата-членка на достав­ка­та

На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл.220 ал.1 ДЕО Съдът на Европейския Съюз оси­гу­ря­ва спа­зването на законността при тълкуването и при­­лагането на учредител­ния акт и на актовете на институциите на Общността, ка­то съгласно чл.234 ДЕО може да се про­из­нася и преюдициално, давайки т.н. “пре­юдициално заключе­ние”.

Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на пре­цедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова ре­ше­ние по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съди­лища тряб­ва да го при­е­мат като задъл­жи­тел­но по отношение на идентични въпро­си, които въз­никват пред тях, и от таза гледна точ­ка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били пред­мет на разглеждане.

С  Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Съдът на европейския съюз относно доставките на услуги и относно доставката на сто­ки, се е произнесъл категорично, че

1. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълку­ват в смисъл, че не допускат на­ционална практика, съгласно която данъчният ор­ган отказва да признае на да­нъч­нозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дъл­жи­мия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите дос­тав­чици са извършили на­ру­шения, без да доказва, въз основа на обективни дан­ни, че въпросното да­нъч­но­за­дължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сдел­ката, с която обос­но­ва­ва правото си на приспадане, е част от данъчна изма­ма, извършена от посочения из­дател на фактурата или от друг стопански субект на­горе по веригата на дос­тав­ки” и

2. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съг­ласно която данъчният орган отказва да приз­нае право на приспадане, поради то­ва че данъчнозадълженото лице не се е уве­ри­ло, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упраж­ня­ване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със сто­ките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил за­дълженията си за деклариране и за вна­сяне на ДДС, или поради това че въпрос­но­то данъчнозадължено лице не при­тежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са из­пъл­нени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни ус­ловия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евен­ту­ал­ни нарушения или измама от страна на въп­рос­ния издател”.

За да достигне до тези изводи Съдът на Европейския съюз за пореден път е подчертал категорично, че съобразно постоянната съдебна практика правота на приспадане на ДДС е основен принцип на въведената от законодателството на съ­юза обща система на ДДС, същото е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано и се упражнява принципно незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки; цели да освободи изцяло данъчния субект от тежестта на дължимия и платен ДДС, по който начин всъщност се гарантира неутралитета на ДДС, както и че въпросът дали дължимият ДДС за предходна или последваща про­дажба на отделни стоки/респ. за извършени услуги е бил внесен изцяло или в не в държавния бюджет е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получените доставки ДДС.

Следва действително да се посочи, че същата тази съдебната инстан­ция е постановила и че “борбата срещу да­нъч­ните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/ 112 /Решение по дело Halifax, Ре­шение от 7 декември 2010 г. по дело R, C‑285/09 Решение от 27 октомври 2011 г. по дело Tanoarch, C‑504/10/, че “правните субекти не мо­гат с из­мамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съю­за.

По делото жалбоподателят е представил всички изискуеми по чл. 45 ППЗДДС /в действащата му редакция към датата на издаване процесната фактура/ документи. Ето защо Съдът намира, че жалбоподателят е доказал извършения от него ВОД.

Видно от гореизложеното е, че ревизионният акт е незаконосъобразен, в тази му обжалвана част, предвид на което същият следва да бъде отменен, ведно с прилежащите лихви.

2. Относно непризнат данъчен кредит за м.02. и м.04.2009г. в размер на 183390,02 лв. по 24 броя фактури, издадени от „Олимпия 1" ЕООД гр. Варна, с предмет на доставките цигари, Съдът намира за установено следното:

В хода на ревизионното производство жалбоподателят е представил касови бележки за плащане в брой. Органите по приходите са констатирали, че в тях не е отразено, че предмет на продажбата са цигари, нито вида и количество им, съобразно изискването на чл.27, ал.3, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.06г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. В хода на предходната ревизия са били извършени две насрещни проверки на доставчика „Олимпия 1" ЕООД, документирани с протоколи № 2404-9002513912/30.05.09г. и № 2404-900357-4722/25.06.09г., като се е констатирало, че фактурите са били издадени и са били включени в дневника за продажби и в справката-декларация, разплащането е било в брой, като данъкът е бил начислен,.

В хода на повторната ревизия е била извършена насрещна проверка на „Олимпия 1" ЕООД, документирана с протокол № 2404-240-1000010-1628/26.02.10г. В хода на тази проверка е била представена декларация от С. С. в която същият е декларирал, че в склада на фирмата не са били оставени цигари на отговорно пазене и че жалбоподателят си е вдигнал стоките още при покупката им със собствен транспорт.

Жалбоподателят е посочил, че стоките са съхранявани освен в склада на доставчика в гр. Варна, и в друг нает склад в с. Златия, община Добрич.

В писмените си обяснения жалбоподателят е посочил, че произхода на средствата с които са били платени цигарите са от паричен заем, като в подкрепа на това му твърдение е представил договор за предоставяне на паричен заем от 01.02.09г. от лицето М. Н. Т. ЕГН **********, с адрес ****, както и  разписка от 01.02.09г. за предоставяне на сумата от 600000,00 лв. в брой на представляващата жалбоподателя М. С. Г..

Органът по приходите е извършил насрещна проверка на заемодателя на  постоянния му адрес в гр. Шумен, при която той не е бил открит. При проверка в информационния масив на НАП се е установило, че М. Н. Т. не е подавал годишни данъчни декларации за получени доходи, както и че за него няма подавани уведомления от работодател. Направено е било запитване до Агенция „Митници" дали лицето е декларирало внос на парични средства при влизане в страната, като в получения отговор е било посочено, че няма деклариран внос.

         Жалбоподателят е представил фактури за последваща продажба на цигарите, издадени от него през м.11.2009г.

Проверяващите са установили, че плащане по тези фактури не е имало, „Ринг холидей ДМ" ЕООД няма регистриран касов апарат, нито открити банкови сметки, като в счетоводството му също не е отразено плащане по фактурите.

Органът по приходите е анализирал цените на цигарите по фактурите, издадени от „Олимпия 1" ЕООД и е констатирал, че цените по фактурите са в сила до 31.12.2008г., валидни до 31.03.09г. , като не са били представени исканите му доказателства за преоблепяне на цигарите с нов бандерол. Направено е било запитване до Агенция „Митници", като в отговора си агенцията е посочила, че дружеството не е декларирало налични количества цигари с изтекъл бандерол, нито е направило заявка за преоблепяне с нов бандерол. Ревизиращият орган е приел, че не е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, тъй като няма годни доказателства за транспортиране на стоката, за местонахождение и съхранение на стоката, за извършено плащане по фактурите, нито за извършена последваща реализация, поради което на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС е отказал правото на приспадане на данъчен кредит.

В хода на съдебното производство по делото бе назначена ССчЕ, като вещото лице в заключението си посочи следното:

Данъчната основа и ДДС по процесните фактури са били платени, същите са били отразени в дневниците за продажби за съответните периоди в 2009 г. фактурите, отразен е в сметка 4532 ДДС като задължение към бюджета в счетоводството на доставчика „ОЛИМПИЯ I" ЕООД и може да се направи извода, че ДДС е начислен по смисъла на чл. 86 от ЗДДС. Процесиите фактури са били отразени като получени плащания по сметка 501 „Каса" на доставчика „Олимпия 1" ЕООД и съответно в с-ка 702 „Приходи от продажба на стоки" на същия за периода от м.02.2009 г. и м.04.2009 г. Вещото лице е приело, че  дружеството е разполагало с необходимия материален и технически ресурс, за да извърши доставките по процесиите фактури, доставчикът е разполагал с персонал, има ведомости за работни заплати и уведомления от ПОИ . Вещото лице е установило, че счетоводството на доставчика „ОЛИМПИЯ I" ЕООД, е било водено редовно.  Отразена е била наличността на кроасаните - закупени по ф-ра 1000007154/20.02.2009 г. от Олимпия 1 ЕООД. Заемът в размер на  600 000 лв., получен от М. Г. от М. Т. е  бил внесен като временна помощ, осчетоводен е бил като задължение на дружеството по К-т с/ка 493 Разчети със собственици.

         По делото бе назначена допълнителна ССч експертиза, като вещото лице в заключението си посочи следното:

         Налице е известно несъответствие между закупените   цигари   и   наличните   по   инвентаризационен   опис   от   08.06.2009   г.,  което несъответствие е подробно описано в заключението. Закупените цигари изцяло съответстват на предадените цигари с приемо предавателни прокотоколи от месец ноември 2009 г. Закупените количества цигари изцяло съответстват на  продадените количества по продажните фактури издадени от жалбоподателя на „ЕВРО ТУР 2" ЕООД, „ЕН ТРЕЙД комерс 2009" ЕООД, „ТМ Инвест" ЕООД и „Парти плейс" АД.  Наличните количества цигари по инвентаризационен опис от 08.06.2009 г. съответстват на продадените количества по продажните фактури издадени от жалбоподателя на „ЕВРО ТУР 2" ЕООД, „ЕН ТРЕЙД комерс 2009" ЕООД, „ТМ Инвест" ЕООД и „Парти плейс" АД.

От правна страна по констатации на РА в тази му част съдът намира за установено следното:

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стока. Наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.

Съобразно чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл.25, ал.1 от ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги.

Според легалното определение на чл.6, ал.1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока, а според чл.25, ал.1 от закона, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия слу­чай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

         Видно от изложеното по-горе е, че жалбоподателят изцяло е доказал положителният факт на извършване на доставките по стоковата верига, по която веднъж е получател по доставки от “Олимпия 1” ЕООД и веднъж е изпълнител по доставките към неговите клиенти, подробно описани в заключението на вещото лице. Наличието на стоките /цигари/, предмет на доставката, както и фактическото им държане от “Олимпия 1” ЕООД, се установяват по несъмнен начин посредством представения в хода на съдебното производство Протоколи за извършена проверка, съответно от 08.06.2009 г. /л. 755 и сл./, както и от представените пред горестоящия административен орган 4 броя приемо – предавателни протоколи от различни дати на месец ноември 2009 г. /л. 43 и сл./. Последващата реализация на стоките /цигари/ също е установена по делото, посредством заключенията на вещото лице, които се кредитират изцяло от настоящия съдебен състав, като изготвени компетентно и даващи обоснован отговор на поставените задачи.

         Ето защо Съдът намира обжалваният ревизионен акт за незаконосъобразен и в тази обжалвана му част, поради което и следва да бъде отменен, ведно прилежащите лихви.

Относно констациите в РА,  в които не е признат данъчен кредит за м. 03 и м. 04 2009г. в размер на 102367,00 лв. по 2 броя фактури, издадени от „Донитрейд сървис" ЕООД гр. Варна, с предмет на доставките цигари съдът намира за установено следното:

Доставчикът Донитрейд сървис" ЕООД  не е бил открит на адреса за кореспонденция както в хода на предходното ревизионно производство, така и в хода на настоящето. Проверяващите са установили, че доставчикът е бил дерегистриран по ЗДДС по инициатива на данъчен орган. Дружеството няма декларирани обекти за осъществяване на дейност, няма регистриран касов апарат, няма регистрирани трудови договори.

Жалбоподателят е представил  в хода на ревизията договорите за отговорно пазене от 15.01.09г.  С цел доказване на реалността на покупката на цигари, в хода на ревизията жалбоподателят е представил фактури за продажба на цигарите издадени от него през м.11.2009г.  Органът по приходите е установил, че жалбоподателят  няма регистриран касов апарат, нито открити банкови сметки, в счетоводството му не е отразено плащане по фактурите.

Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, като е констатирал, че не е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, тъй като няма годни доказателства за транспортиране на стоката и оттам за прехвърлянето на собствеността върху нея.

         В хода на съдебното производство бе назначена ССчЕ, като вещото лице  в заключението си посочи следното:

         Процесните фактури са били платени от жалбоподателя на Донитрейд сървис" ЕООД , същите са били отразени са в дневниците за продажби за съответните периоди в 2009 г.  като може  да се направи извода, че ДДС е начислен по смисъла на чл. 86 от ЗДДС. Получените плащания са били отразени в сметка 501 „Каса" на доставчика и съответно в с-ка 702 „Приходи от продажба на стоки" на същия. . Дружеството е имало необходимия материален и технически ресурс, за да извърши доставките по процесиите фактури и е разполагало с наличности на цигари за да извърши продажбата.

Счетоводството на доставчика е било  водено редовно, фактурите за продажба  са намерили отражение в дневника за продажби за съответният период-м. 11.2009 г. на „РИНГ ХОЛИДЕЙ ДМ" ЕООД за 2009 г. и са декларирани в СД по ЗДДС.

В допълнителното заключение вещото лице излага следното:

Налице е известно несъответствие между закупените   цигари   и   наличните   по   инвентаризационен   опис   от   08.06.2009   г.,  което несъответствие е подробно описано в заключението. Закупените цигари изцяло съответстват на предадените цигари с приемо предавателни проколи от месец ноември 2009 г. Закупените количества цигари изцяло съответстват на  продадените количества по продажните фактури издадени от жалбоподателя на „ЕВРО ТУР 2" ЕООД, „ЕН ТРЕЙД комерс 2009" ЕООД, „ТМ Инвест" ЕООД и „Парти плейс" АД.  Наличните количества цигари по инвентаризационен опис от 08.06.2009 г. съответстват на продадените количества по продажните фактури издадени от жалбоподателя на „ЕВРО ТУР 2" ЕООД, „ЕН ТРЕЙД комерс 2009" ЕООД, „ТМ Инвест" ЕООД и „Парти плейс" АД.

От правна страна съдът намира за установено следното:

В решение на СЕС от 6 декември 2012 година по дело C-285/11 в т. 31 е посочено, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. В т. 32 „Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото”; „Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано /т. 33/. От изложеното следва, че за да се признае правото на приспадане на ДДС, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки.

Вещото лице при изготвяне на заключението си се е ползвало от документи представени от жалбоподателя пред горестоящия административен орган и в съдебно заседание, като датата на съставяне на тези документи е били оспорена от ответната страна.

За разлика от констатациите по отношение на доставките с доставчик “Олимпиа 1” ЕООД, посочени по-горе в настоящото решение, в случая следва да се приеме, че не са доказани фактите на притежаване от доставчика Донитрейд сървис" ЕООД  на количествата цигари, за които се твърди да са продадени на жалбоподателя, съхранението им в собствени или наети складови помещения до момента на продажбата им, транспортирането им, както и разплащането по доставките, за което се твърди да е извършено в брой от “Ринг Холидей” ЕООД. Доказателства в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя, че доставчикът му е разполагал с материална и техническа обезпеченост за изпълнение на доставката, са представени едва при съдебното обжалване и по отношение на тях е повдигнато възражение от процесуалния представител на ответника за недостоверност на датата по смисъла на чл. 181 от ГПК. Съдът намира за основателно направеното възражение, доколкото в хода на ревизионното производство доставчикът “Донитрейд сървис” ЕООД не е открит на адреса за кореспонденция, съответно не е представил изисканите му документи и писмени обяснения.

От приложените по делото дневни финансови отчети не е видно името на фирмата и какво точно е продадено, като липсват касови бонове за всяка една от фактурите за продажба, от които да е видно вида и цената, съгласно изискването на чл.27, ал.З, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.06г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Нещо повече, към месец ноември 2009г., когато жалбоподателят твърди, че е получил цигарите, за да ги препродаде на свои клиенти, нито той, нито доставчикът му имат регистрирани фискални устройства, чрез които да се “маркират” извършените покупки, съответно последващи продажби. В тази връзка, твърдението на вещото лице за постъпили парични средства по сметка 501 “Каса” на жалбоподателя е необосновано и неподкрепено с каквито и да било доказателства. Представеното по делото извлечение от счетоводна сметка “Каса” представлява вторичен счетоводен регистър, записванията в който следва да бъдат извършени въз основа на първични счетоводни документи. Ето защо Съдът не кредитира изводите на вещото лице по отношение на този доставчик, тъй като е извършено само “документно” проследяване на веригата от предходни и последващи доставки, без да са съобразени констатациите на органите по приходите за липса на материална и кадрова обезпеченост за извършване на доставките.

Предвид на гореизложеното, Съдът намира обжалваният ревизионен акт, в тази обжалвана му част, за законосъобразен, поради което жалбата, в тази й част, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на правния спор, съобразно ч. 161, ал.1 от ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата, които са в размер на 3360,45лв. На ответника следва да се присъдят направените от него разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, които по делото са в размер на 2497,34лв.

Воден  от горното съд реши:

 

        Р Е Ш И :

                      

ОТМЕНЯ  Ревизионен акт № 241001293/18.06.2010 г. издаден от ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 616/13. 08. 2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив в частта в която е начислен допълнително ДДС в размер на 2728,38лв. и непризнат данъчен кредит по доставките от “Олимпия 1” ЕООД в размер на 183390,02 лв., ведно с прилежащите лихви.

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на " РИНГ ХОЛИДЕЙ ДМ" ЕООД представлявано от управителя М. С. Г. с адрес за кореспонденция ****, ЕИК по БУЛСТАТ 128029845 против Ревизионен акт № 241001293/18.06.2010 г. издаден от ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 616/13. 08. 2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив в останалата й част.

ОСЪЖДА  Дирекция  «ОДОП» /старо наименование Дирекция «ОУИ»/, гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на " РИНГ ХОЛИДЕЙ ДМ" ЕООД представлявано от управителя М. С. Г., с адрес за кореспонденция ****, ЕИК по БУЛСТАТ **** сумата в размер на 3360,45 лева /три хиляди триста и шестдесет лена и четиридесет и пет стотинки/.

ОСЪЖДА  " РИНГ ХОЛИДЕЙ ДМ" ЕООД представлявано от управителя М. С. Г., с адрес за кореспонденция ****, ЕИК по БУЛСТАТ 128029845 да заплати на Дирекция  «ОДОП» /старо наименование Дирекция «ОУИ»/, гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 2497,34 лева /две хиляди четиристотин деветдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/.

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: