РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 299

 

Град Пловдив, 31 януари 2014 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесетата година в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2677 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по жалба на „ПД и ПЖ ВИНИМПЕКС“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ликвидатора О.Т.К., против ревизионен акт № 160901328 от 21.09.2010 г. издаден от С.К. - инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 821/11.11.2010 г. на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението“ - гр. Пловдив (понастоящем Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив), с който на дружеството са установени данъчни задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 1 647,18 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 522,14 лв. и за 2008 г. в размер на 27 962,71 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 615,71 лв.

Недоволен от така издадения РА, потвърден от директора на Дирекция “ОУИ”гр. Пловдив, жалбоподателят счита, че неправилно на дружеството са вменени данъчни задължения за корпоративен данък, като е прието същото да е осъществявало икономическа дейност „таксиметрови превози“. Представляващият към 2007 г. и 2008 г. дружеството управител счита, че не е съставил и подписал документи, свързани с осъществяване на твърдяната от органите по приходите икономическа дейност, както и не е извършил каквито и да било действия, които да породят правни последици на евентуално сключени търговски сделки. Твърдят се извършени престъпления от общ характер от лица, различни от него, включително от лицето, водило счетоводната отчетност на дружеството. Претендира се отмяна на обжалвания ревизионен акт като незаконосъобразен, както и присъждане на сторените по делото разноски. Подробни съображения по същество са изложени в депозирана по делото писмена защита от ликвидатора на дружеството О.К..

Ответникът по жалбата – директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика”– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. А., счита жалбата за неоснователна по мотивите изложени в потвърдителното решение на административния орган. Пре­тендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Пловдивският Административен Съд, Четиринадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за установено следното:

Със заповед № 900558/21.05.2009 г. /л.90/ на компетентния за това орган –Е.А. - началник сектор “Ревизии и проверки” при ТД на НАП гр. Пловдив е  било об­разу­ва­но по отношение на жалбоподателя ревизионно производство, насочено към установяване на задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2008 г., данък по чл. 194, 195 и 204 от ЗКПО за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2008 г. и данък по чл. 42, 43 и 49 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2008 г. С последващи ЗВР № 901129/27.08.2009 г. /л. 86/ и ЗВР № 901328/24.09.2009 г. /л. 78/, последната издадена във връзка със заповед № ЦУ – 169/15.09.2009 г. на Изпълнителния директор на НАП на основание чл. 114, ал. 4 от ДОПК за удължаване на срока на ревизията до 28.01.2010 г.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен ревизионен доклад от проверяващите органи по приходите № 901328/11.02.2010 г. /л. 40 - 75/, против който е подадено възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК вх. № 70-00-10443/05.08.2010 г.

Със заповед № К 901328/11.02.2010 г. /л. 29/ е опреде­лен съ­гласно чл. 119 ал. 2 от ДОПК компетентният да издаде ревизионния акт орган, а имен­но един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад – С.К. - инспек­тор по приходите. Компетентният орган по приходите е обсъдил доводите в подаденото възражение и ги е намерил за неоснователни.

Съгласно находящите се по делото запо­вед № РД-09-1/03.01.2007 г. /л. 4 - 5/ и заповед № РД-09-139/17.02.2010 г. /л. 3/,  издадени от директора на ТД на НАП - гр. Пловдив е налице компетент­ност за органа, издал цитираните по-горе ЗВР и на заповедта за определя­не на компе­тентен орган.

Въз основа на констатациите в РД, в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК е съставен процесният РА № 160901328 от 21.09.2010 г., с който на оспорващия са опре­делени данъчни задължения за корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г., ведно с прилежащите им лихви.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван изцяло пред ди­ректора на Дирекция “ОУИ” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК директорът на Д”ОУИ” - гр. Пловдив е постановил и решението си под № 821/11.11.2010 г., с което потвърдил обжалвания ревизионния акт. Така постановеното от решаващия административен орган решение, подаването на жалбата до съда от активно легитимирано лице и в законоустановения за това срок налагат извода за нейната ДОПУСТИМОСТ.

На първо място, от изложеното по–горе се установява, че изцяло е спазена процедурата във връзка с издаването на процесния РА, тоест не се констатира нарушение на административно производствените правила във връзка с постановяването му.

Ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 /данни за укрити приходи/ и т. 4 от ДОПК /липсва счетоводна отчетност съгласно ЗСч/. Същите са във връзка с установени като неотчетени приходи от таксиметрова дейност на дружеството, извършвана с леки автомобили, използвали ЕТАФП (електронни таксиметрови апарати с фискална памет), регистрирани на „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД.

Във връзка с установяването на определени факти и обстоятелства, на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на представляващия дружеството са връчени ИПДПОЗЛ. В отговор на искането част от изисканите документи са представени с писмо – опис вх. № 70-00-7341803.06.2009 г., като е декларирано, че за периода от 23.07.1999 г. до 03.09.2009 г. фирмата не е извършвала дейност, не са сключвани договори за извършване на дейност с предмет таксиметрови превози, съответно договори с превозвачи. Н.Ж. заявява, че е упълномощил лицето А.К. да води счетоводството на фирмата и да я представлява, но пълномощното се отнасяло само за дейността като земеделски производител.

Установено е, че освен Н.Ж. съдружници в „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД са били и лицата А.Н.Д., В.П.П. и П.Н.П., които не са открити на посочените от тях адреси за кореспонденция.

Във връзка с наличието на изискуеми от съответните закони и подзаконови нормативни актове специфични документи за извършване на дейност по таксиметрови превози, от определени държавни и общински учреждения са изискани документи и писмени обяснения. От страна на ОД „Полиция“ – гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“ са представени 30 броя разпечатки, касаещи собствеността на леките автомобили; от страна на ОП „Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив са представени издадените разрешителни за извършване на таксиметров превоз за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г., ведно със съпътстващите ги документи; от страна на РА „Автомобилна администрация“ – гр. Пловдив са представени издадените пътни книжки на автомобилите, с които е осъществявана таксиметрова дейност, ведно със съпътстващите ги документи.

Изготвени са ИПДПОТЛ до 48 броя физически лица, извършващи таксиметрова дейност към „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД, като е констатирано, че част от тях  - общо 21 лица депозират писмени обяснения, 6 лица не депозират писмени обяснения, независимо, че ИПДПОТЛ са им връчени редовно по пощата, а останалите 22 лица не са открити на декларираните от тях адреси за кореспонденция. Съгласно съдържанието на писмените обяснения 8 от лицата (Д.Д., К. Г., М.Л., С.И., С. З., Я.М., Г. Г. и А.) са осъществявали дейност по таксиметрови превози към „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД, като за необходимите разрешителни и други документи са заплащали различни суми (веднъж годишно или ежемесечно) на лица с малки имена А. и И.. Останалите 13 лица заявяват, че са извършвали такава дейност, но „към други фирми“.

Изготвени са ИПДПОТЛ до 10 броя фирми, регистрирани като превозвачи от ОП „Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив, с които са изискани разрешения за извършване на таксиметров превоз, удостоверения за извършване на таксиметров превоз, пътни книжки и счетоводни документи във връзка с осъществяваната от тях икономическа дейност. В отговор на исканията лицата представят изисканите им документи и писмени обяснения, включително: „Елма“ ООД представя 50 броя пътни книжки; „Елит радио такси“ ООД – 2 броя пътни книжки; „Вита 6“ АД – 2 броя пътни книжки; ЕТ „Гренд – Г. Ц.“ – 4 броя пътни книжки; ЕТ „Нани 86 – А.Б.“ – 2 броя пътни книжки; „Мигела“ ЕООД – 17 броя пътни книжки; „Викитранс“ ЕООД – 2 броя пътни книжки и „Транс максимум“ ЕООД – 5 броя пътни книжки.

След извършени проверки и събрани доказателства ревизиращия екип е връчил на ревизираното лице уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с което е информиран, че на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК основата за облагане с корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Заедно с уведомлението е връчено ИПДПОЗЛ, с което е изискано представянето на декларации за имуществено състояние за 2007 г. и 2008 г., съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

При определяне на основата за облагане с преки данъци е извършен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както следва:

-по т. 1 – вид и характер на фактическата дейност – съгласно писмо изх. № 155/25.06.2009 г. на ОП „Организация и контрол на транспорта“ са издадени разрешителни за извършване на таксиметров пътнически превоз за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2008 г. на следните фирми – превозвачи с ДЗЛ „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД: „Европа 1“ ООД, „Транс максимум“ ЕООД, „Вита 6“ АД, ЕТ „Нани 86 – А.Б.“, „Викитранс“ ЕООД, „Елма“ ООД, „Мигела“ ЕООДЕТ „Гренд – Г. Ц.“, „Елит радио такси“ ООД и „Мега транс 1“ ООД. Посочените фирми са представили 38 броя пътни книжки за извършване на таксиметров превоз с автомобили с ДЗЛ дружеството – жалбоподател, от които, ведно с издаваните касови бонове, е установено, че оборотът се отчита от него. Направен е извод, че извършваният от автомобилите таксиметров превоз е от името и за сметка на„ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД.

-по т. 2 – платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания – в подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО са декларирани нулеви стойности на приходи, разходи и счетоводен резултат и не са плащани данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски.

-по т. 4 – официални документи и документи с достоверни данни – анализирани са данни от представени официални документи и декларации.

-по т. 8 – брутните приходи/доходи (оборот) – съгласно информацията от писмо изх. № 08-17-23-632/26.06.2009 г. на ИА „Автомобилна администрация“ през 2007 г. и 2008 г. фискалната памет на таксиметровите апарати е дефискализирана, при което са разчетени обороти от фискалната памет на ЕТАФП с ДЗЛ „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД общо в размер на 420 147,54 лв., в т.ч. по автомобили и превозвачи. От справката са изчислени натрупаните обороти по години – за 2007 г. в размер на 23 475,06 лв. и за 2008 г. в размер на 396 672,48 лв.

-по т. 16 – други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата за облагане – по данните за реализирания оборот от автомобилите и средната цена за 1 км превоз са изчислени пропътуваните километри; от пътните книжки на превозвачите е определена средната цена за 1 км, както следва: за 2007 г. - в размер на 0,45 лв. (0,42 лв. дневна тарифа и 0,49 лв. нощна тарифа) и за 2008 г. – в размер на 0,60 лв. (0,56 лв. дневна тарифа и 0,64 лв. нощна тарифа). Пропътуваните километри за 2007 г. са 52 166 км (23 475,06 лв./0,45 лв./км) и за 2008 г. – 661 120 км (396 672,48 лв./0,60 лв./км).

Направена е справка за средни приблизителни пределни цени на бензин А 95Н на „Лукойл България“ АД по месеци за 2007 г. и 2008 г., въз основа на която е изчислена средна цена за 2007 г. в размер на 1,49 лв. (1,788 лв. с ДДС) и за 2008 г. в размер на 1,77 лв. (2,125 лв. с ДДС). Поради факта, че не са представени фактури за закупено гориво, както и заповеди за утвърждаване на разходни норми за гориво по марки и модели автомобили, са направени изчисления на предполагаемите разходи, като изминатите километри са умножени по единичната цена на литър бензин. Изчислени са разходи в размер на 7 003,22 лв. за 2007 г. (52 166 км х 1,788 лв.) и в размер на 117 045,38 лв. за 2008 г. (661 120 км х 2,125 лв.).   

Извършена проверка в интернет сайт www.bgstuff.net/content/view/1199/539 за разход за гориво на МПС при пътуване в командировка. Въз основа на изминатия пробег по марка автомобили, обобщен в табличен вид на л. 69 е посочено, че за общо изминатите километри 713 287,61 е разходван бензин на обща стойност 124 048,60 лв. с ДДС Разходът е изчислен при приемане на средна цена за литър бензин от 2,125 лв., въз основа на информация, предоставена от „Лукойл България“ АД. Извършена е и проверка в интернет сайт www.chevrolet.testdrive.bg с цел установяване разходните норми на гориво (бензин) за леки автомобили марка „Шевролет“, като е изготвена справка – приложение № 81 към ревизионния доклад.

Въз основа на гореописаното, данъчната основа за облагане с корпоративен данък по години е, както следва:

-за 2007 г. в размер на 16 471,84 лв., получена като разлика между реализирания от автомобилите оборот в размер на 23 475,06 лв. и общия разход за гориво в размер на 7 003,22 лв.;

-за 2008 г. в размер на 279 627,10 лв., получена като разлика между реализирания от автомобилите оборот в размер на 396 672,48 лв. и общия разход за гориво в размер на 117 045,38 лв.

Върху данъчната основа от 16 471,84 лв. е дължим корпоративен данък за 2007 г. в размер на 1 647,18 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 522,14 лв. Върху данъчната основа от 279 627,10 лв. е дължим корпоративен данък за 2008 г. в размер на 27 962,71 лв., ведно с приложимите лихви в размер на 4 615,71 лв.

В хода на съдебното производство по делото са приети допълнително следните писмени доказателства, в хронологичен ред: жалба от Н.Ж. до Районна прокуратура – гр. Пловдив (л. 1442 – 1443); писмо от трето неучастващо по делото лице – ЕТ „Мега – Г. М.“ (л. 1460); доказателства от процесуалния представител на ответника, подробно описани в молба (л. 1461 – 1495), включително пълномощни, издадени на името на А.К. и използвани за издаване на документи от ТД на НАП – гр. Пловдив, касаещи „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД (л. 1467, 1470, 1473, 1479, 1482 и 1491); информация, изходяща от трети неучастващи по делото лица – „Европа 1“ ООД и „Вита 6“ АД за липса на договорни отношения с „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД; Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ“ – гр. Пловдив при ИА „Автомобилна администрация – данни за фискализация на един брой ЕТАФП за 2007 г. и пет броя ЕТАФП за 2008 г.; писмо изх. № 10032/10.05.2013 г., съдържащо информация за образувано досъдебно № 254/2013 г. по описа на Четвърто РПУ – гр. Пловдив; документи от Областен отдел „Контролна дейност – ДАИ“ – гр. Пловдив при ИА „Автомобилна администрация в оригинал (л. 1701 – 1767); информация от Териториално звено „ГРАО“ относно съответствие на имена и ЕГН на лица.

Във връзка с твърденията на ликвидатора на дружеството за използване на неистински документи, с които неизвестни лица са ангажирали отговорността на „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД, по делото са ангажирани съдебно – графологична експертиза, по която са изготвени от основно и допълнително заключение, изготвени от вещото лице К.С., както и множество свидетелски показания.

В съдебно заседание на 23.09.2013 г. е прието основно заключение по СГрЕ (наименовано протокол № 53 от 09.04.2013 г.), изготвено от вещото лице К.С., без направени възражения от страните по делото. След извършено изследване на представени по делото доказателства, подробно описани, вещото лице е дало следното заключение:

-по т. І, т. 1 изследваният ръкописен текст в искания на л. 1465, 1468, 1471, 1474, 1477, 1480, 1485 и 1490, съответно удостоверения на л. 1466, 1469, 1472, 1475, 1478, 1481, 1486 и 1492; молби на л. 409, 412, 418, 421 и 421 и ръкописният текст „вярно с оригинала“ в пълномощни на л. 1467, 1470 гръб, 1473 и 1479 е изпълнен от лицето А.И.К.;

-по т. І, т. 2 – изследваните подписи в искане за издаване на документ на л. 1468, удостоверения на л. 1466, 1469, 1472, 1475, 1478, 1481 и 1492, пълномощно на л. 1472, стр. 2 и молби на л. 383, 409, 412, 418 и 421 са изпълнени от А.И.К.;

-по т. І, т. 3 – изследваните подписи в искания на л. 1465, 1468, 1471, 1474, 1477, 1480, 1485 и 1486 и пълномощни на л. 1467, 1470, 1473, 1479 и 1482 са изпълнени от А.И.К.;

-по т. І, т. 4 – ръкописният текст и подписите в искане на л. 1462, удостоверение на л. 1463, искане на л. 1483, удостоверение на л. 1484, искане на л. 1487, удостоверение на л. 1488, искане на л. 1493, удостоверение на л. 1495, молба на л. 383 и молба на л. 398 са изпълнени от едно и също лице, което не е нито А.И.К., нито Н.Г.Ж.;

- по т. ІІ – представените пълномощни (ксерокопия) на л. 1467, 1470, 1473, 1479, 1482 и 1491, издадени на името на А.И.К. и приложени към исканията и удостоверенията за наличие или липса на данъчни задължения (съгласно молба вх. № 22046/21.11.2012 г.) представляват фотокопирна обработка и манипулация на заверката на нотариуса и подписа на упълномощителя и добавянето на нов текст, като е използвано оригиналното пълномощно на Н.Г.Ж., като земеделски производител на л. 606.

В съдебно заседание на 11.11.2013 г. е прието допълнително заключение по СГрЕ, изготвено от същото вещо лице, без възражения от страните по делото. След извършено изследване на представени по делото доказателства, подробно описани, вещото лице е дало следното заключение:

-по т. 1 – изследваният ръкописен текст в молба за пускане в действие на таксиметров апарат на л. 377, 380, 386, 388, 390, 392, 394 (само името И. П.П. и ЕГН), л. 406, 415, 418, 428, 433, 436, 439, 448, 454 и 460 (ксероксно копие) и л. 1761, 1737, 1717, 1723, 1731, 1733, 1767 (само името И. П.П. и ЕГН), л. 1713, 1721, 1725, 1743, 1745, 1747, 1753, 1757 и 1763 (оригинал) и фактура № 375 (л. 116 и л. 1770 в ксероксно копие), в горния десен ъгъл, е изпълнен от А.И.К.;

-по т. 2 – ръкописният текст в молба за пускане в действие на таксиметров апарат на л. 396, 404, 400, 402, 463 и 394 (без името И. П.П. и ЕГН), в ксероксно копие и на л. 1711, 1707, 1705, 1709, 1765 и 1767 (без името И. П.П. и ЕГН), в оригинал, не са изпълнени от А.И.К. и Н.Г.Ж..

В съдебно заседание на 05.03.2013 г. е разпитан свидетелят Н.Г.Ж., бивш управител на „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД, понастоящем заличен от търговския регистър. Съгласно свидетелските му показания същият е учредил дружеството с още трима съдружници, като фирмата е имала само една банкова сметка, ***. Познава лицето А.К., която „му е била“ , като същата е била ангажирана от него в качеството му на земеделски производител. Не е сключвал с нея договор за счетоводно обслужване, но и е заплащал възнаграждение всеки месец, като сумата е била определяна от нея. Известно му е, че дружеството „ПД и ПЖ е било счетоводно обслужвано от К., която има счетоводна кантора, но след като той е бил заличен като управител не знае кой счетоводител обслужва дружеството. За извършваната ревизия е разбрал от данъчни органи, които му изпратили документ, в който е посочен подлежащ на плащане данък в значителни размери. След като е запознат с резултатите от ревизията е подал жалба, в която е заявил, че подписите, положени върху определени пълномощни не са изпълнени от него. В последствие е образувано „следствие“, при което му е поискано да представи оригиналното пълномощно, с което е упълномощил А.К. да представлява дружеството през държавни и общински учреждения. Сигурен е, че нито един от останалите съдружници във фирмата не е подавал документи за издаване на разрешителни за извършване на дейност по таксемитрови превози, тъй като те живеят извън гр. Пловдив. Според него неизвестно лице е съставило и е ползвало от „фалшиво“ пълномощно и това лице следва да бъде установено от съответните компетентни органи.

При предявяване на свидетеля на оригинала на пълномощно от 14.11.2005 г., представено от процесуалния представител на ответника, същият разпознава подписа си върху документа и уточнява, че го е издал на А.К. във връзка с дейността му като земеделски производител. Свидетелят разпознава и подписа си върху документ – пълномощно, находящ се на л. 593 по делото.

Свидетелят не разпознава подписа си върху документите, находящите на л. 568 и 563, като уточнява, че не е подавал искания за издаване на удостоверения от ТД на НАП – гр. Пловдив, тъй като от учредяването си „фирмата не е работила“.

Свидетелят не разпознава своя почерк и свой подпис върху документите, находящите се на л. 383, 388, 398, 400, 402, 404, 406, 409, 412, 415, 418, 421, 424, 427, 430, 433 документи. Заявява, че никога не е подавал молби с подобно съдържание, тъй като дружеството е било учредено във връзка със „закупуването на един Винпром“, но тъй като сделката не се е осъществила съдружниците се разделили. Уточнява, че не е упълномощавал никое лице във връзка с дейността на дружеството, като годишните данъчни декларации са били с нулеви стойности. Същите са изготвяни от счетоводителката А.К., която не е била изрично упълномощена за това (била е упълномощена от лицето само в качеството му на физическо лице – земеделски производител). Според него документите за учредяване на фирмата и печата на фирмата са били при К., която най-вероятно ги е използвала за изготвяне на ГДД през годините. Свидетелят е искал „да затвори“ фирмата, тъй като тя не е извършвала никаква дейност, но К. го е уверила, че ако 5 години се подават годишни данъчни декларации с нулеви стойности, същата ще бъде „служебно затворена“.

Печатът на дружеството се е намирал както при него, така и при нея, но той отрича да е сключвал договори за покупка на касови апарати, както и да упълномощава други лица да извършват действия от името и за сметка на „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД. 

Свидетелят не разпознава положен от него подпис на документа, находящ се на л. 1471 по делото. Според него е възможно положеният печат да е този на дружеството, но не е сигурен. В заверката на л. 1470 гръб положеният печат е на дружеството, но текстът „вярно с оригинала“ не е изписан с негов почерк, както и подписът на е изпълнен от него. Същите твърдения излага по отношение на документите, находящи се на л. 1474 и л. 1483 по делото. Заявява, че не познава лицата И. П.П., И. П.Г. и Н.Г. Жиков, като отрича да ги е упълномощавал, включително да подават документи в „Автомобилна администрация“ – гр. Пловдив.

В същото съдебно заседание е разпитана свидетелката А.И.К.. Според показанията й „познава“ дружеството “ПД и ПЖ Винимпекс” ООД и неговия управител Н.Ж., във връзка с изготвянето и подаването на ГДД и съответни отчети към тях. Няма спомен кой е подписвал изготвените от нея ГДД – тя или Н.Ж., възможно е да е била тя, тъй като подаването им не се изисква изрично пълномощно. Потвърждава, че е имала издадена пълномощно от него, но за дейността му като земеделски производител. Отрича да е използвала издаденото й пълномощно за подаване на искания в ТД на НАП – гр. Пловдив за издаване на документи от името на „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД.

При предявяването на свидетелката на оригинала на пълномощно, представено от процесуалния представител на ответника същата разпознава същото като такова, което е представяла пред органите на НАП, НОИ и други учреждения. Не може да каже с категоричност дали тя или Н.Ж. са представили оригинала в „данъчната служба“.

При предявяване на свидетелката на документите, находящи се на л. 593 и л. 553 по делото същата заявява, че пълномощните не са й познати и не ги е представяла пред съответните органи.

При предявяване на свидетелката на документите, находящи се на листове 1465, 1466, 1467, 1468, 1469, 1470, 1471, 1472, 1473, 1474, 1475, 1477, 1478, 1479, 1481, 1483, 1484, 1485, 1486, 1487, 1488, 1490, 1492, 1493 и 1495 по делото същата заявява, че няма спомен да е подавала такова искане като това на л. 1465, почеркът, с който е изписан текстът в документа, прилича на нейния, няма положен от нея подпис. По отношение на всеки един от предявените й документи прави изрични заявления за почерка на текста и положения подпис, подробно описани в протокола от съдебното заседание (л. 1598). Изрично заявява, че не е подавала документи за пускане в действие на касови апарати нито пред „ДАИ – Пловдив“, нито пред ТД на НАП – гр. Пловдив, не е подавала молби, не е подписвала „такива документи“.

При предявяване на свидетелката на документите, находящи се на листове 383, 409 и 412 по делото, същата заявява, че на на нито един от документите няма изпълнен текст с неин почерк и няма положен от нея подпис. Заявява, че не познава лицата М.Н., М.Л., И. П.П., И. П.Г., И. П. Христев, както и не е водила счетоводството и не е извършвала счетоводни услуги на фирмите “Елма” ЕООД, “Елит-радио такси” ООД, “Мигела” ООД, “Вита-6” АД, “Вики Транс” ЕООД, “Мегатранс 1” ООД, ЕТ “Гренд - Г. Ц.”, ЕТ “Нани 86 - А.Д.Б.”, “Транс Максимум” ЕООД и на други фирми, осъществяващи дейност по таксиметрови превози.

Няма спомен да съм „давала на някой нещо“, в това число и удостоверенията, на които има неин подпис. Фирмата „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД не е извършвала дейност, поради което не са били необходими удостоверения за наличие или липса на задължения. Спомня си, че еднократно е подавала такова искане и това е било по причина, че не е била подадена годишна данъчна декларация по ЗКПО за съответната година. Най-вероятно полученият документ е „занесен“ от нея в кантората й. Към настоящия момент документите на фирмата са предадени на Н.Ж., защото тя не водя счетоводството от година. Във фирменото досие следва да се намират удостоверенията за наличие или липса на данъчни задължения, както и молбите, към които са били прикрепени. Възможно е документите да са „попълнени“ от нейни служители в кантората, но предвид изминалото време не може да си спомни почерците им. Спомня си, че печатът на „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД се е намирал в кантората, но е използван само за подпечатване на годишните данъчни декларации. За счетоводното обслужване на фирмата нито веднъж не е получавала никакви парични суми, а по отношение на земеделския производител с Ж. са имали устна уговорка „да му върши услуга, без заплащане“.

Поради констатирани съществени противоречия между показанията на свидетелите Ж. и К. по делото е проведена очна ставка между тях по отношение твърденията за заплащане на извършваните от К. счетоводни услуги и по отношение на изготвяните документи и местонахождението им. Свидетелите потвърждават, че К. е извършвала счетоводно обслужване на Н.Ж., в качеството му на земеделски производител, през определени периоди на годината, преимуществено през летния сезон. К. не е била упълномощена да извършва счетоводни услуги на дружеството „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД, като действията по изготвяне на нулеви ГДД са извършвани на база на „устна договорка“, без заплащане. При започване на ревизията на дружеството всички годишни данъчна декларации са предадени на Н.Ж., който, от своя страна ги е предоставил на ревизиращите органи по приходите.

Свидетелката А.И.К. е разпитана повторно в съдебно заседание на 27.05.2013 г. В повторните си свидетелски показания К. потвърждава факта, че не е представлявала по пълномощие „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД пред органи на НАП или други държавни органи. Единствените действия, които е извършвала във връзка с дружеството, са изготвяне и подаване на нулеви годишни данъчни декларации. Още веднъж потвърждава, че не е подавала молби като тези, находящи се на л. 383, 409 и 412 по делото, в които почеркът и подписът „приличат на нейните“.

В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели лицата П.И.К. – прокурист на „Вита 6“ АД, М.Г.Л. – управител на „Мигела“ ЕООД, М.Г.К. – управител на „Европа 1“ ООД, Г.М.Ц. – като ЕТ „Гренд – Г.Ц.“, С.А.Д. – управител на „Вики транс“ ЕООД и А.Д.Б. – шофьор със собствен автомобил в „Елит радио такси“ ЕООД.

Съгласно показанията на свидетеля К., същият е бил прокурист на „Вита 6“ АД, но дейността по таксиметровите превози се е осъществявала от друго дружество – „Вита 6 такси“ ЕООД с управител А. Хорозов. Предметът на дейност на „Вита 6“ АД е ремонт на МПС и управление на пункт за извършване на годишни технически прегледи.

Съгласно показанията на свидетеля Л., същият е управител на „Мигела“ ЕООД и му е известна фирма „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД, но не познава Н.Ж.. Контактите му с фирмата са се осъществявали, тъй като представляваното от него дружество има лиценз за извършване на таксиметрови превози и дори към момента осъществява такава дейност. През 2007 г. и 2008 г. е имало изискване за фискализация на таксиметрови апарати и е било практика таксиметровите шофьори „да си намират фирми“, но да ползват неговия лиценз за таксиметрови превози. При ползване на неговия лиценз свидетелят „им е вадил“ пътни листове и пътни книжки. Отново той е подавал в общината исканията за издаване на разрешителни за таксиметров превоз, след като таксиметровите шофьори му показвали „бележка“ от данъчната служба, че нямат данъчни задължения. Обикновено удостоверенията са издавани на името на жалбоподателя „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД, които да му предоставяни от А.К. и лице с малко име А. (Н.). Удостоверенията обикновено са били в заверени копия със заверка „вярно с оригинала“ и печат на „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД, тъй като „общината ги е приемала така“. Свидетелят „не е имал договор“ с дружеството – жалбоподател, тъй като „само е вадил разрешителни“ от общината. При тази дейност единственото обстоятелство, което е проверявал, е било дали „бележката“ за наличие или липса на задължения е с актуална дата, защото в противен случай „го връщали от общината“.

На документите, находящи се на листове 249, 250, 209 и 302 по делото свидетелят разпознава своя почерк и своя подпис. Потвърждава, че е подавал заявления за издаване на разрешителни за таксиметров превоз, но не може да си спомни кой от таксиметровите шофьори „му е предал“ удостоверението за липса на задължения. Потвърждава, че е подавал заявления с фискализиран ЕТАФП с данни на различни фирми – едната притежаваното от него „Мигела“ ЕООД, другата – жалбоподателят „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД. „Не му е работа“ да контролира фискализираните касови апарати, само е „заверявал“ пътни книжки. Действията му били съобразно изискванията на „Наредба № 34“ и по-точно когато лицето Х дойде при него с пълен комплект документи, включително „бележка“ за липса на данъчни задължения, свидетелят „представя“ тези документи в общината за издаване на разрешително. По този начин е „извадил“ разрешителни на около 80 човека, които са имали 40 различни „фискализации“. С нито една от фирмите не е сключвал договори, само е следял да има извършена „фискализация“ и при извършване на заверка на пътната книжка е получавал по 10 лв. от шофьорите. Не е получавал пари за тази „услуга“ нито от А.К., нито от лицето с малко име А. (Н.), когото е търсил „някъде на „Брезовско шосе“, но не го е намерил.

Съгласно показанията на свидетеля К., същият е „един от управителите“ на „Европа 1“ ООД. За фирма “ПД и ПЖ Винимпекс” ООД чул за пръв път преди 10-ина дена, когато получил искане да представи определена информация.

Свидетелят няма спомен да е подавал искане за разрешително за таксиметров превоз, както и да е прилагал към тях удостоверение за липса или наличие на данъчни задължения. Не познава фирмата „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД, но си спомня, че в един период между 2004 г. – 2006 г. всички таксиметрови шофьори му носели документи, че имат фискализиран касов апарат и нямат данъчни задължения. Той е подавал тези документи в Общината, като е извършвал тази услуга на шофьорите, тъй като е имал лиценз за превозвач, а те са били „при тях“ на радиочестота и си плащали за ползването на ефира. Обикновено заплащането за ползване на радиочестота е било седмично и при заплащането, фирмата, под фирмата на услуга, е съдействала за издаване на разрешително на таксиметровия шофьор. Дейността е извършвана от неговата фирма, тъй като той има лиценз за превозвач. В момента има изискване от „Автомобилната администрация“ да се дава съгласие, че автомобилът, за който се иска издаване на разрешително, „работи от наше име, но за своя сметка“. Не познава лице на име А.И.К..

Съгласно показанията на свидетеля Б. фирма “ПД и ПЖ Винимпекс” ООД му е позната, във връзка с обстоятелството, че преди 6 - 7 години е било възможно да се „работи“ към фирма – превозвач и към друга – фирма ДЗЛ. Самият той е „работел“ към „Елит радио такси“, фирма с лиценз на превозвач, като шофьор с личен автомобил. До 2000 г. за извършването на таксиметрови превози се е плащал 650 лв. патент, но в последствие след „отмяната“ на патента, шофьорите с лични автомобили са работели към фирма, която се съгласи да им стане превозвач и друга фирма – ДЗЛ. Б. е собственик на ЕТ „Нани“, но не може да каже дали разрешителното за извършване на таксиметрови превози е издадено на неговата фирма.

Свидетелят е научил, че на улица „Трети март“ има офис, където „издават“ документи, с които „може да се работи“. Б. е имал удостоверения за издържан психотест и за правоспособност за водач, не си спомням дали е имал за лиценз , но “ПД и ПЖ Винимпекс” ООД му е била ДЗЛ, т.е. касовият апарат му е фискализиран на нейно име. Смята, че управител на фирмата е мъж с малко име А. (Н.), с когото се е видял веднъж. В посетения от него офис е имало две - три момичета. Работили са по този начин известно време, после му било казано, че не може да се работи по този начин, поради което са извади „паметта“ на касовия апарат. За тази „дейност“ е посетил офис в квартал „Кючук Париж“ където паметта „е извадена“ от оторизирано лице, сложена е нова памет, която той е фискализирал „на друга фирма“.

Офисът, който е посетил в квартал „Кючук Париж“ (всичко на всичко два пъти), се е намирал до паркинг за миене на коли, под „един блок“ на улица Трети март. До офиса се стига, като се влезе на първия етаж, слезе се по стълбите на приземния етаж и се върви направо. В офиса си спомня, че са работили няколко жени, на които не си спомня имената, спомня си името само на „Н.“.

По принцип уговорката за „уреждане“ на дейността е била на лицето с малко име А. , на два пъти в годината, през 6 месеца да се дава определена парична сума. Спомня си, че са му искани „едни сто и няколко лева“ за общинското разрешително, за пътната книжка, за печат и след това. Платена е еднократно сумата от 200 лв., трябвало да се платят и останалите, но тъй като „цялата работа нещо стана и не се получи“, не се е стигнало до заплащане на втората сума.

Не е ходил в общината да представя документи, в офиса са му казвали какви документи искат - копие от книжка, издържан психотест и правоспособност на водач. Хора от офиса са придвижвали документите, не може да си спомни фамилията на лицето с малко име „Н.“. За дейността, извършвана в офиса, е разбрал от колеги, които му казали, че в този офис могат да му издадат документи, които са редовни. Не познава лице с малко име А. и не може да каже точния адрес, на който се намира офиса, тъй като е ходил два пъти - единият път, когато е занесъл документите, вторият път – когато е трябвало да се извади паметта на касовия апарат.

Съгласно показанията на свидетеля Ц. през 2007 – 2008 г. е осъществявал „таксиметрова дейност“, с няколко фирми ЕТ “Гренд -  Г.Ц.”, “БГ” ООД и “Елит радио такси”, на които е собственик и управител. По принцип в таксиметровия бранш до преди няколко години фирма – превозвач е била едно лице, а данъчно задължено лице - друго лице, след това законът се е променил и сега изискването е фирмата превозвач и ДЗЛ са едно и също лице. Като фирма с лиценз за превозвач „е издавал“ пътни книжки, в лиценза му сигурно „е имало“ поне 20 автомобила, които са ползвали са лиценза, но не са им били ДЗЛ. За “ПД и ПЖ Винимпекс” смътно си спомня, че е имало такава фирма и най-вероятно автомобил с ДЗЛ тази фирма е била в лиценза. Като е вадил пътни книжки си спомня, че е имало такава фирма, но не може да каже автомобил с кой регистрационен номер става въпрос. Самият той е подписвал заявленията пред община Пловдив за разрешително. В „пакета“ документи е представял и удостоверения за липса на данъчни задължения, и по-точно това са документи, които „му се носят“ от шофьора. Не познава А.И.К., тъй като в лиценза е имало много автомобили. Всяко едно удостоверение му е носено от шофьорите, по принцип контактът се извършва между неговото дружеството, като превозвач, и шофьора, който „го взема“ от ДЗЛ. Към заявленията се представя един брой удостоверение, с валидност до един месец, т.е. когато е издадено на 29.04.2013 г. е валидно до 29.05.2013 г. Като фирма - превозвач няма взаимоотношения с ДЗЛ, към което „са шофьорите“ и не е виждал лицето К.. Ако фирмата ДЗЛ има два автомобила, за всяка кола си има отделно удостоверение, защото на кола може да има по двама шофьора.

Съгласно показанията на свидетеля Д. през 2007 г. е бил собственик и управител на “Вики транс” ЕООД, като е подавал молби пред общината за  разрешителни. От делото научава, че жалбоподателят “ПД и ПЖ Винимпекс” ООД „е било“ при него, като фирма превозвач, най-вероятно се касае за една кола. Във фирмата „Вики транс“ ЕООД има ръководител на транспортната дейност и когато шофьорът представи документ, че фирмата към която е няма данъчни задължения, той подава представените документи за „общинско“ разрешително. Не е искал пълномощното да е нотариално, тъй като превозвачът е една фирма, ДЗЛ - друга фирма, идва шофьор, който „носи“ изискуемите документи за общинско разрешително. Не познава лицето А.И.К., дейността по заверяване на пътни книжки се извършва от ръководителя на транспортната дейност, не знае „на кой“ касов апарат работят шофьорите. Този начин на действие е бил възможен до 2010 г., когато е извършена промяна в закона.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

На първо място следва да се посочи, че ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Съгласно константната съдебна практика за да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред за определяне на конкретното данъчно задължение, за конкретния данъчен пе­риод и за конкретния данъчен субект. Тези особени случаи са уредени изчерпа­тел­но от чл.122 от ДОПК и следва да са установени обективно от органа по прихо­ди­те в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл.122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание. В случая соченото в РА основание за формиране на основите за облагане с данък върху доходите е посочено това по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК – данни за укрити приходи/доходи и липса на счетоводна отчетност.

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната основа по чл. 122, ал. 1 се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в тт.1 - 16 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал. 2, с оглед тяхната разностранност. Достатъчно е да  направи анализ на онези от тях, които му позволяват да определи данъчната основа по възможно най – обективния и достоверен начин по отношение на конкретния ревизиран субект. В случая ревизиращите органи са извършили анализ на обстоятелствата по ал.2,  които са приели за относими към данъчната основа, и които биха допринесли за определянето й по възможно най - достоверния и обективен начин по отношение ревизирания субект.

           Неминуемо, така определената данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, което в случая, не е декларирало и не е заплатило данък върху доходите за процесните периоди. Същото обаче разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионният акт да опровергае установените фактически констатации, като ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав и докаже, чрез проведено пълно насрещно доказване, че размера на облагаемата му данъчната основа е друг, а не приетия от ревизиращите органи.

            В обсъжданата до тук насока, следва да се съобрази правилото възведено в чл. 124 ал. 2 от ДОПК, съобразно което – “В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.” Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред, материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя.

         За основанията за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК:

При доказателствена тежест на ответника в настоящото производство бяха установени и доказани обстоятелствата за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. От събраните по делото доказателства се установява, че от името на дружеството – жалбоподател са изготвяни документи, които са използвани от определени лица за снабдяване с други документи, изискуеми за извършване на таксиметрова дейност. В тази връзка, независимо от твърденията за злоупотреба от страна на лица с инвидивидуализаращите фирмени данни на жалбоподателя, доколкото в хода на съответното производство не се постанови надлежен съдебен акт, с който се установи извършено престъпно деяние, както и лицето, което го е извършило. В настоящия случай, по делото не се събраха доказателства за постановена влязла в сила присъда по отношение на лица, свързани косвено с дружеството – А.К. и неидентифицирано лице с малко име А., която по силата на разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК, вр. § 2 от ДОПК е задължителна за настоящият съдебен състав.

По настоящото дело се събраха доказателства за извършена подправка на истинско пълномощно, издадено от Н.Ж., към 2007 г. и 2008 г. управител на „ПД и ПЖ Винимпекс“ ООД, на А.И.К. за представляването му в качеството му на физическо лице – земеделски производител пред съответни държавни органи. В настоящия случай се събраха доказателства за използването от неизвестно лице на подправения документ – нотариално заверено пълномощно пред органите на ТД на НАП – гр. Пловдив за издаване на официални документи – удостоверения за наличие или липса на задължения на юридическото лице. Издадените официални документи са предоставяни на други лица – таксиметрови шофьори с лични автомобили, които, от своя страна, са ги предоставяли на дружества – превозвачи, към които са „работили“ с цел издаване на разрешителни от община Пловдив за извършване на дейност по таксиметрови превози.

По делото са събрани множество доказателства, включително писмени обяснения, депозирани в хода на ревизионното производство, от които е видно, че от дейността са реализирани приходи – лицата признават за заплащане на суми на лице с малко име А., в офис, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Трети март“. По делото се събраха и множество доказателства, доказващи съставянето на документи от А.К. (изпълнен в тях текст с неин почерк и носещи неин подпис). Сред констатираните като изготвени и подписани от нея документи са и такива за закупуване на ЕТАФП, които в последствие са фискализирани и това обстоятелство е надлежно удостоверено. Предвид на това, съдът намира, че независимо че по делото се събраха доказателства за престъпни обстоятелства, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 301 от Търговския закон, съгласно която разпоредба когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая, съдът намира, че бившият управител е узнал за извършените действия от А.К. в момента, в който е депозирал жалба в Районна прокуратура – гр. Пловдив, т.е. след приключване на ревизионното производство.

На следващо място, независимо от категоричното становище на вещото лице за извършена подправка на частен документ – пълномощно, този факт е констатиран едва в хода на съдебното обжалване. Следва да се има предвид, извършваната дейност по таксиметрови превози не може да се осъществява само и единствено въз основа на подправения документ, доколкото ползването му е свързано с издаването на официални документи от държавни учреждения, чиито служители не са имали основание да го приемат за неистинско и с невярно съдържание. Действително, в случай, че е налице неправомерно използване на чужда фирма дружеството по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Търговския закон, дружеството може да претендира за обезщетение за причинените вреди, но това следва да стане в рамките на производство, различно от настоящото. В настоящото производство следва да се установи единствено законосъобразността на установените при ревизията данъчни задължения на дружеството и техния размер.

Предвид изложеното, подадената против ревизионния акт жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което изчислено съгласно разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1 145 лв. (хиляда сто четиридесет и пет) лева.

         Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе Административен съд Пловдив, ХІV състав:

 

Р      Е      Ш      И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПД и ПЖ ВИНИМПЕКС“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ликвидатора О.Т.К., против ревизионен акт № 160901328 от 21.09.2010 г. издаден от С.К. - инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 821/11.11.2010 г. на директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението“ - гр. Пловдив (понастоящем Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив), с който на дружеството са установени данъчни задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 1 647,18 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 522,14 лв. и за 2008 г. в размер на 27 962,71 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 615,71 лв.

ОСЪЖДА „ПД и ПЖ ВИНИМПЕКС“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ликвидатора О.Т.К. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 1 145 лв. (хиляда сто четиридесет и пет) лева, представляваща равностойност на осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: