РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                                              Административен съд  Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 245

гр.Пловдив, 18.02.2011г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди и единадесета година, в състав :

                                                                                                                                                                                              Председател : Здравка Диева

                                                                                       Членове : Милена Дичева

                                                                                                       Недялко Бекиров

 

            При секретаря Гергана Георгиева и с участието на прокурор Ст.Черешарова, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 2757/ 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, чл.63 ал. 1 от ЗАНН.

Директорът на Дирекция “ИТ”-Пловдив чрез процесуален представител – ст.юрисконсулт К. обжалва Решение № 1971/02.11.2010г., постановено по н.адм.д.№ 5095/2010г. на Районен съд-Пловдив, с което е отменено НП № 16-1600451/19.02.2010г. за наложена имуществена санкция на кооперация “Аграстар”, *** в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.303 ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 КТ.

Касационният жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на закона. Счита, че случаят не е маловажен, както е приел РС-Пловдив. Аргументира се с формалният характер на нарушението – не е необходимо да е породило вредни последици, а е достатъчно да е нарушен установеният ред на държавно управление. Предвидената специална закрила за непълнолетните е намерила израз и в чл.192а НК. Фактът на издадено НП, когато лицето вече е било пълнолетно не е релевантен. Поискана е отмяна на съдебният акт с произнасяне по същество и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът в производството – кооперация “Аграстар“, ***, представлявана от адв.А. счита жалбата за неоснователна по аргумент от настъпили изменения в КТ относно размерът на санкциите и прилагане на чл.3 ал.2 ЗАНН.

Окръжна прокуратура – Пловдив предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила поради липса на отменителни основания.

Касационният състав намира жалбата за процесуално допустима-подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК от страна с право и интерес от оспорване.

Съгласно нормата на чл. 15, ал. 2, т. 2 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда "Директорите на дирекции "Инспекция по труда" осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. Лицата, заемащи длъжността директор на Дирекция "Инспекция по труда" /независимо дали са титуляри или временно назначени при условията на вътрешно съвместителство/ са надлежно оправомощени да издават НП по силата на подзаконов нормативен акт. В адм.нак.преписка се съдържа заповед №186/13.06.2008г. за изрично оправомощаване на директорите на Дирекция "Инспекция по труда" да издават НП при установени нарушения на трудовото законодателство.

ПРС е приел съобразно фактите от адм.нак.преписка и представените във връзка с тях доказателства по делото, че процесуалните правила, гарантиращи законосъобразност на провежданото административнонаказателно производство, установени в ЗАНН са съобразени; правилно констатираното нарушение е квалифицирано от правна страна. Решаващ мотив за отменителния диспозитив е констатация за елементи от състава на чл.28 ЗАНН – маловажен случай. Според РС-Пловдив характера на конкретната работа-прибиране на зеленчукова реколта по никакъв начин не водел до неблагоприятни за собственото здраве на А. последици и не препятствал правилното му физическо развитие. Тези придадени на конкретния вид труд характеристики, обосновали извод за ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение. Последното обстоятелство ведно с липсата на настъпили вредни последици, както и с навършено пълнолетие на лицето А. към дата на издаване на НП мотивирали съда да приеме случая за маловажен по см. на чл.28 ЗАНН.

Спор по фактите не е формиран, поради което касационната инстанция не преповтаря установяванията с АУАН и съдържанието на адм.нак.преписка. Без съмнение и потвърдено от събраните в съдебно производство доказателства е налице извършено от страна на работодателя – кооперация “Аграстар”, ***, състав на административно нарушение, съставомерно по чл. 303, ал. 3 от КТ и правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност, доколкото същата има качеството на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ. Именно на работодателя за неизпълнение на задължението по чл. 303, ал. 3 от КТ следва да се ангажира административно-наказателната отговорност с налагане на административно наказание - имуществена санкция. Правилно деянието е квалифицирано по см. на чл.303 ал.3 КТ, според която императивна норма: Лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Алинея трета е изключение от забраната, установена с чл.303 КТ: Забранява се приемането на лица от 16 до 18 години на работи, които са тежки, опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. За лицата от 16 до 18 години е предвидена възможност да упражнят трудова дейност, след процедурата по ал.2 - Лица от 16 до 18 години се приемат на работа след обстоен предварителен медицински преглед и медицинско заключение, което установява годността им да извършват съответната работа. Нормата на чл.303 КТ е императивна и изключенията в хипотезите на ал.2 и ал.3 не подлежат на разширително тълкуване. Съставомерността на деянието изключва опровергаване констатациите на контролните органи с наличието на граждански договор, както и присъда по н.ох.д.- в конкретния случай. Упражняването на труд не е поставено като резултат от волята на страните. След като едната страна по безспорно упражнявана трудова дейност е непълнолетно дете – при всички случаи следва да се спазват ограниченията на КТ. Без значение е характерът на работата, както и видимото здравословно състояние на кандидатът за трудовата дейност. Именно с цел – осъществяване на специалната закрила по КТ е установено провеждането на обстоен предварителен медицински преглед и медицинско заключение, което установява годността за извършване на съответната работа. Тоест, не е предвидена собствена преценка на съда, както е сторено в случая. Разрешението от Инспекцията по труда за всеки отделен случай гарантира индивидуалния подход към личността и осигурява надлежна проверка. Следователно, мотивите за приложимост общата хипотеза на чл.28 ЗАНН не са правилни.

Нарушената норма защитава и гарантира важно и от първостепенно значение конституционно право /чл.53 ал.2 Конституция на РБългария/. Имуществената санкция на юридическите лица и ЕТ е гражданска санкция независимо от външните белези на сходство с глобите като административни наказания /чл.83 ЗАНН/. Имуществените санкции на юридическите лица според текста на нормата не са административни наказания по смисъла на чл. 12 от ЗАНН. Сами по себе си нарушенията, за които те се налагат, също не са административни нарушения по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, а са свързани с неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. В случая не се установиха данни за прилагане правилата на гражданското право, и по-конкретно на института на "непреодолима сила", която представлява непредвидено и непредотвратимо обстоятелство от извънреден характер, което лицето не е могло и не е било длъжно да предвиди, нито би могло да предотврати, каквито и грижи да положи. Подобно състояние не е твърдяно от работодателя, липсват конкретни доказателства в тази насока, които биха могли да изключат съставомерност на нарушението по см. на чл.28 ЗАНН.

С оглед присъдата по н.ох.д.№ 2204/2010т. – без данни за влизане в сила, се констатира, че няма повдигани възражения по см. на чл. 32, ал. 1 ЗАНН, където е посочено, че ако деянието, което съставлява административно нарушение не съставлява престъпление, се наказва по административен ред. Същият принцип процесуално е проявен в чл. 33 ЗАНН, според който не се образува административно наказателно производство, ако деянието съставлява престъпление, а ако е образувано производство, същото се прекратява и материалите се изпращат на прокурора. Това е така само когато с деянието се нарушават едновременно наказателни и административни норми, които охраняват един и същ обект на защита. В другата хипотеза - деянието засяга два различни обекта на защита, единият от които се охранява от административна норма, а другият - от наказателна норма, тогава е налице както административно нарушение, така и престъпление с независими едно от друга отговорности. В настоящия случай с решението по н. о. х. д № 2204/2010 год. физическото лице В.Д. е осъден на шест месеца пробация за престъпление по чл. 192а от НК във вр. с чл.26 ал.1, чл.55 ал.1 т.2, б.Б вр. с ал.3 вр. чл.58А ал.4 НК. Разпоредбата на чл. 192а от НК се намира в Раздел II "Престъпления срещу младежта" на Глава IV "Престъпление против брака, семейството и младежта", т. е. не е налице идентичност между съставомерните признаци на деянието от гледна точка на административната норма и от гледна точка на наказателната норма, поради което липсва поглъщане на административното нарушение от престъплението.

Извън това, по делото е установимо, както правилно ПРС е констатирал, че НП е издадено след като лицето А. вече е навършил пълнолетие. По същество тезата на адм.нак.орган е правилна, но от процесуален аспект е било необходимо да се прецени съгласно чл.52 ал.4 ЗАНН прилагане на специалната норма на чл.415в КТ. В адм.нак.преписка няма документирани данни за това, че извънредни обстоятелства или пречки са наложили издаване на НП на 19.02.2010г. Към този момент лицето А. вече е пълнолетен, считано от 24.12.2009г. Административнонаказващият орган е могъл да съобрази задължението си и да приключи законосъобразно производството.

Цитираната разпоредба представлява привилегирован състав на нарушение, установен в чл. 415в от КТ - "Отговорност за маловажно нарушение" и очертава привилегировани състави на всички нарушения на КТ, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители. При тълкуване на нормата според съдебната практика се налагат следните изводи: 1. нарушението, което законът квалифицира като маловажно, може да е само за неизпълнение на задължение, вменено на съответното административно-наказателно отговорно лице с разпоредбите на КТ, а не на друг нормативен акт, тъй като самото нарушение следва да е отстранимо съобразно предписана в КТ /а не в друг закон/ процедура; 2. приложимостта на разпоредбата е функция от установяването на конкретното нарушение по КТ по надлежния ред, но преди издаването на наказателното постановление; 3. разпоредбата намира приложение само при ангажиране на отговорност на лице, различно от работник или служител с оглед на изискването за тях да не са налице неблагоприятни последици; 4. следва нарушението да не е резултатно, или ако е формално, да не са настъпили други неблагоприятни за работника или служителя негативни последици, като обратното следва да се установи надлежно пред наказващия орган, респ. пред съда, който е инстанция по съществото на спора. Прилагане на посочената разпоредба при наличие на предпоставките за това има за последица стабилитет на постановения акт - арг. от чл. 416, ал. 7 от КТ. Нормата изисква само обективна възможност да бъде отстранено нарушението, като отстраняване следва да се реализира до издаване на наказателното постановление. Адм.нак.орган следва да съобразява случаи, при които към издаване на НП не е налице съставомерност на деянието /на обжалване подлежи не АУАН, а НП/ .

По изложените съображения следва решението на ПРС да бъде оставено в сила като резултат. Мотивиран така и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд-Пловдив, XXIII състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Оставя в сила решение № 1971/02.11.2010г., постановено по н.адм.д.№ 5095/2010г. на Районен съд-Пловдив.

Решението е окончателно.

 

Председател :

Членове :   1.

                                                                                          2.