РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 


РЕШЕНИЕ

 

  5

 

гр. Пловдив, 02 януари 2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІІІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на трети септември две хиляди и дванадесетата година, в състав:

                                      Административен съдия: Георги Пасков

 

         при  секретаря Пламена Станева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2065 от 2011г. по описа на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалба на "Елит транспорт и спедиция"ЕООД, ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Д.Х., против Ревизионен акт №131005444/04.05.20011 г., издаден от ТД на НАП гр.Пловдив, ИРМ Пазарджик, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 616 от 07.07.2011 г., на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр.Пловдив при Централно управление на НАП в обжалваната част на допълнително начислен ДДС в размер на 18023,35лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4505,51лв.

Недоволен от така издадения РА, жалбоподателят счита, че актът е нищожен тъй като е издаден от некомпетентен орган, алтернативното твърдение е, че актът е незаконосъобразен, постановен при необосновано и неправилно обсъдени факти, и при съществени нарушения на процесуалните и материалноправните норми. Претендират се разноски по делото.

 Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОУИ ”– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита същата за неоснователна, поради аргументите, изложени в Решението на Директора на Дирекция “ОУИ” - Пловдив, както и в писмените си бележки, поради което настоява за отхвърлянето й. Пре­тендира присъж­дане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, ХІІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за установено следното:

При така установеното, настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима, като подадена в предвидения за това срок и от лице, имащо правен интерес от това.

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Ревизията на жалбоподателя е започнала със Заповед за възлагане на ревизия № 1005444/29.12.2010г.издадена от Началник сектор „Ревизии” Дирекция „Контрол” при  ТД на НАП, гр. Пловдив.

Ревизията е следвало да обхване задълженията по Данък върху добавената стойност за периода 01.12.2004г .- 30.12.2004г. евизията е следвало да бъде извършена до 2 месеца, считано от датата на връчването на заповедта, което връчване е било извършено на 17.01.2011г.

В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК е бил съставен РД № 1005444/29.12.2011г. Със заповед за определяне на компетентен орган № К 1005444/01.04.2011г. Величка Кочева на длъжност гл. инспектор по приходите е била определена за компетентен орган по издаването на ревизионния акт.

С Ревизионен акт №131005444/04.05.20011 г., издаден от ТД на НАП гр.Пловдив, ИРМ Пазарджик, на жалбоподателя е бил допълнително начислен  ДДС в размер на 18023,35лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4505,51лв.

РА в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК е бил обжалван пред Директора на Дирекция “ОУИ ” – Пловдив при ЦУ на НАП. Директорът на Дирекция “ОУИ” - гр. Пловдив,  е постановил  решението си под  616/07. 07.2011г. с което решение РА бил е потвърден.

Относно наведените доводи за нищожност на РА Съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят и в хода на ревизионното и в жалбата си до съда е посочил, че с влязъл в сила ДАПВ № 94 от 18.01.2005 г. са установени данъчни задължения за ревизирания период. Твърдението е, че не е спазена процедурата по чл.133 и сл. от ДОПК, за промяна на данъчни задължения установени с влезли в сила данъчни актове, и органа издал ревизионният акт, не с упълномощен от компетентния в случая орган - Директора на ТД на НАП.

Органът по приходите е приел, че съобразно действащата разпоредба на чл.129, ал.3 няма законова пречка, след издаване на ДАПВ в резултат на проверка да бъде издаден РА, с който да бъдат направени корекции по включени в тях данъчни периоди, като ревизия не следва да се извърши при условията на чл.133 от ДОПК.

Настоящият съдебен състав не кредитира твърденията на органът по приходите поради следното:

 

 

 

         С Тълкувателно решение № 1 от 25.06.2012г по т. д. № 1/2011 г., ОСГК,    ВАС на Р България е решил следното:

            Издадените и влезли в сила до изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК актове за прихващане или възстановяване са формирали стабилитет и са проявили своето съдържание. Стабилитетът и осъщественото съдържание на актовете предшестват изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК, те са заварени от него, поради което не могат да бъдат отлагани във времето след промяната на нормата.  Актът за прихващане или възстановяване, придобил статута на окончателност преди 19.12.2007 г., не може да бъде оттеглян или изменян след цитираната дата чрез възлагане и извършване на ревизия, приключваща с ревизионен акт, издаден по реда на чл. 112, чл. 113 ДОПК.  Незачитането на стабилитета на акта за прихващане или възстановяване, проявил своите последици до изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК, е в противоречие с принципа на правовата държава и нарушава правната сигурност. Този стабилитет може да бъде преодолян след 19.12.2007 г. само чрез възлагане и извършване на ревизия по особения ред на чл. 133, чл. 134 ДОПК.

            Като краен извод ВАС е приел, че след допълнението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК - ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.) задълженията за данък или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила преди това допълнение актове за прихващане или възстановяване, се установяват чрез особеното производство по чл. 133 и чл. 134 ДОПК.

Съгласно чл. 134, ал.1 от ДОПК орган по приходите, който установи основание за изменение по чл. 133, ал. 2, е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. След преценка за наличие на основание за изменение териториалният директор може да възложи ревизия, с която могат да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

         Видно от тази разпоредба е, че компетентен да възложи ревизията по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК  е единствено Териториалния директор. В случая процесния РА е издаден от некомпетентен орган, поради което същият е нищожен.

Предвид изхода на правния спор, на жалбоподателя следва да му бъдат присъдени направените от него разноски по делото, които в случая са в размер на 50 лв. внесена ДТ.

Воден  от горното съд реши:

 

        Р Е Ш И :

                      

ОБЯВЯВА за нищожен Ревизионен акт №131005444/04.05.20011 г., издаден от ТД на НАП гр.Пловдив, ИРМ Пазарджик, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 616 от 07.07.2011 г., на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр.Пловдив при Централно управление на НАП в обжалваната част на допълнително начислен ДДС в размер на 18023,35лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4505,51лв.

 

ОСЪЖДА  Дирекция «ОУИ», гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на "Елит транспорт и спедиция"ЕООД, ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Д.Х. сумата в размер на 50/петдесет/лева.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: