Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 18  Година  2014, 06.01.   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Второ отделение, VІІ състав

 

   на 13.05.2013 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

 

като разгледа докладваното от СЪ­­ДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2446 по описа за 2011 година и ка­то об­съди :

                            

         Производство пред първа инстанция.

Жалбоподателят „ДАЛВ КЪМПАНИ“ ЕООД с адрес на управление *** е ос­по­рил ревизионен акт /РА/ №261101899/23.06.2011г., издаден от П. К. на длъжност Главен инспектор при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Хасково потвърден с Решение № 787 от 18.08.2011 г. на зам. Директора Дирекция “ОУИ” – Плов­див при ЦУ на НАП /се­га Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/, с който на жалбопо­да­теля е отказано право на приспадане на ДДС общо в размер на 67853,19 лева и са начислени съответните лихви за забава за несвоевременното разчитане с бюджета на задълженията за ДДС за внасяне.

Оспорващият счита, че РА е необоснован и постано­вен при нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложените възра­же­ния се субсумират в твър­дението, че органите по приходите, незаконосъоб­разно са сче­ли, че не са на­лице предпоставките за признаване правото на данъчен кредит по процесните фактури. Според жалбоподателя от значение е наличието на изда­дени данъчни документи/фактури/, които са били надлежно отразени в отчетните регистри по ЗДДС. Твърди, че обстоятелства извън посочените, и по-специално за материал­на­та и кадрова обезпеченост на доставчиците, са ирелевантни за приз­на­ване пра­вото на данъчен кредит. Релевират се допуснати процесуални нару­ше­ния при извършване на насрещните проверки на преките доставчици и при връ­ч­ване на ис­канията за представяне на документи и писмени обяснения по ре­да на чл. 32 от ДОПК. Подробни мотиви са изложени в депозираната по делото писмена за­щи­та.

Претендира се отмяна на РА и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Пловдив счита жалбата за неоснователна. Претен­дира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд – VІІ състав, след като прецени поот­делно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателст­ва, на­ми­ра за установено следното.

Със Заповед за възлагане на ревизии /ЗВР/ № 1100207/11.01.2011г. /л. 174/ на Д. А. – Гл. инспектор по приходите, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Плов­­див, било об­ра­зувано по отношение на жалбоподателя ревизионно произ­вод­­ст­во, насочено към установяване на задължения за данък върху добаве­на­та стойност за периода от 01.10.2008г. – 31.03.2010г., със срок на приключване на ревизията до три месеца от връчването на заповедта, което е редовно сторе­но на 19.01.2011г. С пос­лед­ваща ЗВР № 1101899/18.04.2011г. (л.173) сро­кът за при­­ключване на ревизията е удължен съот­ветно до 19.05.2011г.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от про­ве­ря­­ва­щите органи по приходите №1101899/02.06.2011г. /л.58 и сл./

Със Заповед за определяне на компетентен орган №К 1101899/03.06.2011г. /л.29/ органът, възложил ревизията, опре­де­­лил съ­гласно чл.119 ал.2 ДОПК /в дей­­стващата към онзи момент редакция/ ком­пе­тен­тния да издаде ревизионния акт орган, а имен­но един от органите по прихо­ди­те, съставил ревизионния доклад – гл. инс­пек­­тор по приходите П. К. Тук следва да се посочи, че съвмес­тя­ването на две­те каче­ства /съставител на ревизионния доклад и на ревизионни акт/не влияе върху законо­съ­об­разността на оспорвания админист­ра­тивен акт.

Видно от находящите се на лист 5 и сл. от делото Заповед № РД-09-1 от 04.01.2010г. и приложение № 1 към нея е налице компе­тент­ност за орга­на, издал всички ЗВР и на Заповедта за определя­не на компе­тен­тен орган.

Въз основа на РД в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК бил съставен и про­цес­ният РА № 261101899/23.06.2011г., който в срока по чл.152 ал.1 ДОПК бил обжал­ван  пред Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП. В срока по чл. 155 ал.1 от ДОПК зам. Директора на Дирекция „ОУИ“ Пловдив е постановил Ре­шение № 787 от 18.08.2011г., с което потвърдил РА относно неприз­натия данъ­чен кредит общо в размер общо на 67853,19 лева по упоменатите в РА фактури. В тази връзка по делото е представена Заповед № ЗЦУ/100 от 20.01.2010 г. на изп. директор на НАП, с която Г. А. е оправомощен в от­съствието на ти­туляра В. А. да изпълнява правомощията на Дирек­тор на Дирек­ция“ОУИ“ Пловдив, включително тези по чл. 155, ал. 2 от ДОПК.

Така постановения от решаващия административен орган резултат и по­да­ване на жалбата до съда в законоустановения за това 14-дневен срок, обос­нова­ва извода за нейната процесуална допустимост.

По същество.

Актът е издаден от компетентен орган и в предвидената за това форма.

Не се установиха и процесуални нарушения.

Така в унисон с изискванията на чл.3 и чл.5 от ДОПК органите по прихо­ди­те са положили всички необходими усилия за пълното и всестранно изясняване на фактическата обстановка по казуса – изискали са определени доказателства и обя­с­­нения от доставчиците и след като не са били открити и/или не са предста­ви­ли такива, съответно документите са били изискани и от самия ревизи­ран субект, из­вършили са необходимите служебни проверки.

Непра­вил­но в тази връз­ка се со­чи, че в раз­рез с тези принципи на процеса в тежест на ревизирания субект е въз­ло­жено да до­казва реалността на всяка една доставка. Касае се за положителен факт от обек­тивната действителност, който на общо ос­но­вание под­ле­жи на до­каз­ване от субекта, който го твърди и който черпи благоп­ри­ят­ни за се­бе си прав­ни после­ди­ци. Отделен е въпросът в какъв обем органите по приходите изискват провеждането на това доказване, респ. пра­вил­ни и законо­съ­образни ли са изгра­де­ните от тях изводи въз основа на съб­­ра­­ни­те доказател­ст­ва, но тези въпроси ка­­саят материалната законосъобраз­ност на ак­та.

В този смисъл и възраженията за допуснати съществени процесуални на­ру­ше­­ния от органите по приходите в рамките на проведеното ревизионно произ­вод­ст­во спрямо оспорващия не се споделят от съда. Отделно от това дори и да са до­пуснати такива, при положение че не водят до опорочаване валидността на РА, не могат да доведат на самостоятелно основание до отмяна същия като не­за­ко­но­съ­образен при положение, че съдът е инстанция по съществото на спора /така чл. 160 ал.1 от ДОПК/.

Спори се и относно приложението на материалния закон.

Всъщност с оспорения пред съда РА на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит по доставчици и фактури, както следва :

1. В размер общо на 22 872 лева по фактури с №2508/29.04.2009г. и №2519 от 29.05.2009г.,издадени от „А-КОМЕРС”ЕООД – гр.София, с Булстат ***. Като предмет на доставката в издадените първични счетоводни документи е по­со­чено „Авансово плащане за доставка на машини” и „Доплащане по аван­со­во­то плащане по ф-ра №2508 от 29.04.2009г.” .

За извършената на доставчика насрещна проверка е бил съставен Про­токол № 26-01-1100207-1/02.03.2011г. /л.124/ при ТД на НАП София, офис „Сер­ди­ка”, в който е посочено, че „А-КОМЕРС” ЕООД е със служебно прекратена реги­ст­рация по ЗДДС, считано от 02.03.2010г. В резултат на извършена проверка в ин­формационния масив на НАП е установено, че спорните фактури са издадени на „ДАЛВ КЪМПАНИ” ЕООД и са отразени в дневника да продажби и в справката-декларация по ЗДДС, касаещи съответните данъчни периоди.

Проверяващите органи при ТД на НАП София, офис „Сердика” са съста­ви­ли ИПДПОЗЛ с изх.№05-74-06-4/27.01.2011г. Искането е било връчено по реда на чл.32 от ДОПК. В указания 7-дневен срок от страна на дружеството не са били представени изисканите документи и писмени обяснения относно издадените към „ДАЛВ КЪМПАНИ” ЕООД фактури.

На 15.03.2011г. в ИРМ – Хасково са входирани документи от името на „А-КО­­МЕРС” ЕООД по опис. Същите включват спорните 2бр. фактури, дневници за по­­купки и за продажби, оборотни ведомости и главна книга, журнали на опреде­ле­ни счетоводни сметки /304, 411, 4531, 4532, 501, 702, 421/ за месец май и април на 2009г., приходни касови ордери за месец Април 2009г. /при твърдяно плащане в брой на стойността на двете фактури/ и 4бр. фактури от посочения като пред­хо­ден доставчик – „МИ­ДЕКС 56” ЕООД, касаещи продажба на машини към прекия дос­тавчик „А-КО­МЕРС” ЕООД.

Ревизиращият екип е разгледал така представените документи  и е уста­но­вил, че съгласно приложените оборотни ведомости доставчикът не разполага с ни­­какви ДМА/сгради,машини, оборудване, стопански инвентар, транспортни сред­ства и др./, необходими за осъществяване на облагаеми доставки. Относно фак­ту­рите от предходния доставчик - МИДЕКС 56” ЕООД/л.127/, е посочено, че същи­те са с предмет на доставките – машини на обща стойност 208 298 лева. Предс­та­вен е приходен касов ордер от 29.04.2009г. за изплатена сума от „ДАЛВ КЪМ­ПА­НИ” в раз­мер на 78 232 лева. Не са представени писмени обяснения и доку­менти относ­но транспортирането на въпросните машини, пътни листове, товари­тел­ни­ци, при­е­­мо-предавателни протоколи и др.документи, съпровождащи стоки­те. Не са пред­­ставени доказателства къде са били съхранявани тези машини от момента на тях­ното закупуване до датата на продажбата им. Не е представена инфор­ма­ция за наети лица по трудов или граждански договор, както и документи за на­чис­ля­ва­не и изплащане на работна заплата, начислявани и внасяне на здравно оси­гу­ри­тел­ни вноски на персонала. Не са представени копия на подадени уведом­ле­ния по реда на чл.62, ал.4 от КТ относно наличие на трудови ресурси или такива по граждански договор, съгласно подавани декларации /обр.1/ и /обр.6/.

Независимо от така установените обстоятелства, касаещи доставчика „А-КОМЕРС” ЕООД, в хода на извършеното ревизионно производство, органът по при­ходите е инициирал извършването на насрещна проверка и на посочения като предходен доставчик – „МИДЕКС 56” ЕООД. Същата е документирана с Протокол №147400139/20.05.2011г./л.335/, в който е посочено, че посочените 4 бр. фактури не са издавани на „А-КОМЕРС” ЕООД, не са отразени в дневника за продажби и справката-декларация, касаещи м.04.2009г. или в следващи данъчни периоди. На дружеството е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като на посо­че­ния адрес за кореспонденция не може да бъде открит управителя на дружеството или упълномощено от него лице за контакт с органите на приходната админис­т­ра­ция. В изпратения Протокол е посочено, че „МИДЕКС 56” ЕООД не е подало ГДД за 2009г. по чл.92 от ЗКПО.

Органът по приходите при ИРМ – Хасково е връчил на управителя на реви­зи­раното дружество ИПДПОЗЛ с изх.№К8-713/ 18.01.2011г., с което на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК е изискано представянето на платежни документи, удостоверяващи извършено реално плащане по сумите, отразени във фактури с №2508/29.04.2009г. и №2519/29.05.2009г., издадени от „А-КОМЕРС” ЕООД, с по­со­чен в тях предмет на доставката „Авансово плащане за доставка на машини” и „Доплащане по авансовото плащане по ф-ра №2508 от 29.04.2009г.”

На 04.02.2011г. в деловодството на ТД на НАП – гр.Пловдив са входирани документи по посоченото искане, съгласно опис на л.135-гръб от делото – в по-го­ля­мата си част всички те, представени още в хода на първоначално образуваното спря­мо “Далв Къмпани”ЕООД ревизионно производство.

Последвало е връчването на ново ИПДПОЗЛ изх. № К8-1000 от 25.01. 2011г. /л.137 и сл./ по повод на което ревизирания субект е представил подробни обяс­нения по въпросите за местонахождението на оригиналните фактури и фис­кал­ните бонове за извършено разплащане в брой към тях и за начина на транс­пор­та на оборудването /л.139/.

От дадените обяснения е видно, че транспортът е осъществен от лицето И. Д. /негови са и самите обяснения/ с камион рег. № СА 0600 ВХ и ре­марке рег. № С 0060 ЕН, соб­ст­ве­ност на “Рали 2002”ЕООД, чийто управител и соб­ст­веник е било същото то­ва ли­це.

Все в тази връзка органите по приходите са осъществили проверка на ма­те­риалите по дело №7621/2010г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, за което са съставили и нарочен Протокол №1102220 от 18.02.2011г. /л.146/. От констата­ци­­ите в същия документ е видно, че част от материалите по посоченото дело са ори­­­гиналите на процесните две фактури, включително придружени с фискални бо­нове за извършено разплащане в брой. В РД изрично е отразено, че фис­кал­ни­те бонове са издадени от регистрираните ФУ, като от друга страна е констатирано раз­минаване в датите на фактурите и тези по фискалните бонове.

Тези противоречия са дали основания на ревизиращия екип да приеме, че не са представени достатъчно доказателства, от които да се направи категоричен из­вод за извършено разплащане. От своя страна в решението на горестоящия ад­ми­­ни­стративен орган е прието, че “до издаване на оспорения Ревизионен акт, от стра­на на „ДАЛВ КЪМПАНИ”ЕООД не са били представени доказателства относ­но извършено реално разпла­ща­не на сумите, посочени в спорните фактури”, ко­й­то извод само по себе си всъщност не отговаря на събрания доказателствен ма­те­риал, а и на констатациите в самия РД.

В хода още на предходното ревизионно производство по повод връчени му ИПДПОЗЛ от “Дал Къмпани”ЕООД са депозирани писмени до­ка­зателства и са да­де­ни обяснения, идентични на тези събрани в хода на настоя­що­то ревизионно про­­изводство, включително е депозиран и Договор за продажба на машини от 02. 04.2009г., сключен с “А Комерс”ЕООД като продавач, в който са­ми­те стоки са кон­к­­ретно индивидуализирани по вид, марка, сериен номер /л. 550/. Част от депози­ра­ните доказателства е и амортизационен план за 2009г. /л.551-гръб/ от който се ус­тановява, че спорните машини са заведени като ДМА в счетоводството на “Далв Къмпани”ЕООД и за същите са начислявани амортизации.

Отделно от това органите по приходите на основание чл.37 ал.7 от ДОПК са осъществили и проверка са място в собствения на дружеството недвижим имот в село Голям Чардак, резултатите от която са обективирани в Протокол № 1010240 от 17.09.2010г. /л.546/. Съобразно отразеното в същия на място същест­ву­­ва функционираща производствена база на “Далв Къмпани”ЕООД като в обекта са въведени в експлоатация и се използват за направата на готовата продукция ма­шините, предмет на Договора за продажба от 02.04.2009г., включително орга­ни­­те по приходите са описали същите по вид, марка и фабричен номер, които на­пълно съвпадат с индивидуализиращите данни на същите тези стоки, дадени в До­­­­­го­вора за продажба.

Въпреки тези доказателства ревизиращия екип е приел, че липсват такива относно финализирането на доставките по спорните фактури – такива за приемо-предаването на стоките, за техния транспорт, за натоварването им, за тяхната точна индивидуализация, както и такива за техния произход и по-конкретно за то­ва, че доставчикът е притежавал правото на собственост, за да може да се раз­по­ре­ди с него в полза на “Далв Къмпани”ЕООД.

С оглед така установените обстоятелства и факти, ревизиращият екип е от­ка­зал на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кре­дит в размер на 22 872 лева по фактурите, издадени от „А-КОМЕРС” ЕООД, с ар­гумента, че същите не са издадени във връзка с възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС и не документират реално извършена доставка по сми­съла на чл.6, ал.1 от същия закон. Именно този извод – за липсата на реално осъ­ществена доставка по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС на стоките,е дало осно­ва­ние и на горестоящия административен орган да потвърди РА в тази му част.

2. Отказан е право на данъчен кредит в размер общо на 12 016,67 лева по фак­тури с №124/02.09.2009г., №154/29.09.2009г., №239/02.12.2009г. и №286/29. 12.2009г., издадени от „ГЕОРГИЕВ ТРЕЙД 2009” ЕООД - гр.София, с Булстат ***. Предмет на доставката са „материали – покривна ламарина” и „ма­ши­ни – компресор и  ел. агрегат”.

За извършената на доставчика насрещна проверка е бил съставен Про­то­кол за извършена насрещна проверка №26-01-1100207-2/18.03.2011г./л.296 гръб./ при ТД на НАП София, офис „Възраждане”, в хода на която е установено, че фак­ту­рите са издадени и отразени в дневника за продажби, касаещи съответ­ните да­нъчни периоди. Съставеното в хода на проверката искане за представяне на до­ку­менти е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като доставчикът не може да бъ­де открит на декларирания от него адрес за кореспонденция–гр.София, ул.„По­зитано”№8, ет.2. Изисканите документи и обяснения от дружество не са били пред­с­тавени.

В съставения Протокол за извършена насрещна проверка е посочено, че дру­жеството-доставчик не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2009г., а работниците на трудов договор, с които е разполагало са били назначени на длъ­ж­ност – „общ работник в строителството”.

С цел изясняване на всички обстоятелства относно реалността на извър­ше­ните доставки, органът по приходите при ИРМ - Хасково е изготвил и връчил лич­но на управителя на „ДАЛВ КЪМПАНИ” ЕООД ИПДПОЗЛ с изх.№К8-713/18.01. 2011г. и ИПДПОЗЛ изх. № К8-100 от 25.01.2011г. В отговор от страна на реви­зи­ра­но­то дружество са представени доказателства съгласно опис /л.138/, включител­но и писмени обяснения /л.140/. В последните се сочи, че закупеният винкел и по­к­ривна ламарина са били необходими за ремонт на покрив на производствена сгра­да и склад за готова продукция; че компресорната машина и ел.агрегатът са за­купени за нуждите на производствената дейност на фирмата; както и че стоката е била натова­ре­на в индустриална зона в близост до гара Фили­пово с наето тран­с­портно средст­во - „Форд Транзит” с рег. № СА 1536 СА.

Част от депозираните до­казателства са и аналитична ведомост на с-ка 203 “Сгради и конструкция” и с-ка 302 “Материали” /съответно “ламарина 9” и “винкел 10”/ от месец Януари до ме­сец Декември 2009г. във връзка със счетоводното от­чи­тане на материалите при тяхното влагане в ремонта на собствената на дру­жест­вото сграда /л.140-гръб – 142/.

Връчено е и ИПДПОЗЛ изх. №К8-3256 от 20.04.2011г. като от представ­ля­ва­­щия ревизирания субект са депозирани и копия на фискалните бонове към фак­ту­рите, издадени от този доставчик /л.144 и сл./ - така и изричните конста­та­ции в РД, включително и относно това, че фискалните бонове са издадени от регистри­ра­ния на този търговец ЕКАФП /стр.12 от РД/.

В хода още на предходното ревизионно производство по повод връчени му ИПДПОЗЛ от “Дал Къмпани”ЕООД са депозирани писмени до­ка­зателства и са да­де­ни обяснения, идентични на тези събрани в хода на настоя­що­то ревизионно про­­изводство, включително е депозиран и Договор от 01.10.2008г. във връзка с пре­доставеното ползване на Форд Транзит с рег. № СА 1536 СА /л.587-гръб/, как­то и аналитична ведомост на с-ка 204 и амортизационен план за 2009г., от които е вид­но заприхождаването на компресора и ел.агрегата като ДМА и начисляването на амортизации за същите.

В цитирания по-горе протокол Протокол № 1010240 от 17.09.2010г. /л.546/, обективиращ констатациите на органите по приходите от извършената проверка на място, изрично е записано, че в имота на оспорващия са налични компресор и агрегат за ел.енергия, “които са закупени от “Георгиев Трейд”ЕООД по фактура № 239 от 02.12.2009г. и № 286 от 29.12.2009г.”.

Въпреки тези доказателства /без дори да коментира данните от последно­ци­ти­рания протокол, като е прието че липсват и доказателства за наемането на транспортното средство, въпреки депозирания договор от 01.10.2008г./ревизира­щият екип е приел, че липсват такива относно реалността на доставките по спор­ните фактури – такива за приемо-предаването на стоките, за техния тран­с­порт, за натоварването им и за техния произход.

С оглед така установените обстоятелства и факти, ревизиращият екип е от­ка­зал на основание чл.70, ал.5, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кре­дит по фактурите, издадени от „Георгиев Трейд 2009”ЕООД, с ар­гумента, че същите не са издадени във връзка с възникнало да­нъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС и не документират реално извър­ше­на доставка по сми­съла на чл.6, ал.1 от същия закон.

3. Отказано е правото на данъчен кредит в размер общо на 9 704,58 лева по 6 бр. фактури, подробно описани в констативната част на издадения Ревизио­нен доклад, издадени през м.10.2009г.,м.11.2009г. и м.12.2009г. от „ДИ ВИ АУ­ТО” ЕООД,гр.София, Булстат ***. Предмет на доставката е „дизелово гори­во”.

Съгласно Протокол за извършена насрещна проверка №26-01-1100207-3 от 07.03.2011г./90, 178/ при ТД на НАП София, офис „Център” се удостоверява, че по дан­ни от досието на дружеството-доставчик, въпросните фактури са издадени и отразени в дневника за продажби, касаещи съответните данъчни периоди. Про­ве­ря­ващите органи са съставили ИПДПОЗЛ с изх.№10-74-06-7/31.01.2011г., което е връчено на упълномощено от управителя на дружеството лице З. М. В отговор на горното Искане от страна на „ДИ ВИ АУТО” ЕООД са били пред­с­та­ве­ни– свидетелство за регистрация на касов апарат от 29.10.2009г.; копия на фак­тури от предходни доставчици „Хемус Трейдинг” ЕООД – гр.София и „КА ЕМ КО” ЕООД; дневници за продажби и справки-декларации по ЗДДС; аналитични регист­ри на счетоводни сметки 702, 4532 и 411. Не са представени договори, документи за транспортиране на дизеловото гориво, доказателства за неговото съх­ранение и др. Към изпратения Протокол за извършена насрещна проверка са приложени ГДД,счетоводен баланс и ОПР, касаещи 2009г. От същите е видно, че „ДИ ВИ АУ­ТО”ЕООД не разполага с ДМА - складове, транспортни средства и други за търго­вия с горива. Съгласно данните от ОПР, дружеството не е отчитало разходи за пер­сонал – работна заплата и осигурителни вносни, което е доказа­тел­ство за лип­­­са на кадрова обезпеченост.

С цел изясняване на всички обстоятелства относно реалността на извър­ше­ните доставки, органът по приходите при ИРМ - Хасково е изготвил и връчил лично на управителя на „ДАЛВ КЪМПАНИ” ЕООД ИПДПОЗЛ цитираните по-горе ИПДПОЗЛ, с които е изискал представянето на доказателства относно реалното получаване на съответното количество гориво.

Въпреки, че в РД и Решението на Директора на Дирекция “ОУИ” – Плов­див е посочено, че в отговор от страна на ревизирания субект не са депозирани доказателства, всъщност се констатира, че в опис на л.135-гръб изрично е посо­че­но, че изисканите доказателства, съставляващи утвърдени разходни норми, ко­пия от счетоводни регистри на материалите и разходни сметки за отчитане дви­же­­ние­то на горивата, са депозирани още в хода на предходното ревизионно про­из­вод­ст­во и са съгласно опис на л.554 от делото и опис на л.582 от делото. Вклю­чи­телно част от тях са Заповед №1 от 01.10.2008г. за определяне на разходна норма за ко­тел ПКМ – 1,6, горелка тип “Спартак” – “Г 80Н2К – 3С” /л.588/, Заповед №2 от 10.10.2008г. за разходна норма на гориво за 1 бр. изделие /л.588-гръб/; Те­х­ни­чес­ки паспорт на автоматични нафтови горелки /л.599-гръб-591/ и Справка за необ­хо­­димите разходи за изработване на 1 бр. изделие от “Далв Къмпани”ЕООД към ”Либ­хер – Хаусгерете Марица”ЕООД /л.592/, включително и всички данни от сче­товодното на данъчния субект относно отчитането на процесните доставки и из­­­пис­ването на материалите при тяхното потребление във връзка с производ­ст­во­то на готовата продукция и последващата реализация на последната.

Показателно е, че в РД се съдържат изрични констатации /стр.5, л.62 от де­ло­то/ за отчитането на разхода за гориво. Ревизиращия екип е установил на ба­за така представените му документи и данните от счетоводството на оспорващия /при изрични констатации за редовност на същото/, че най-голям относителен дял в разходите на материали във връзка със спецификата на производството на го­то­вата продукция са тези са соли за експандиране на стиропор и дизелово гори­во. Разходът за гориво е установено, че е за производство на пара, с която се из­вър­шва процеса експандиране на солите до стипороп и втори път участва във фор­­­моване на съответното изделие.От представените заповеди за разходни нор­­ми, за произведените изделия по месеци и подробна оборотна ведомост на ма­териалите(аналитична за дизеловото гориво) и извършения количествено-стой­ностен анализ не са констатирани отклонения за преразход на гориво.

Данни за начина на съхранение на горивото от ревизирания субект се съ­дър­жат в цитирания вече нееднократно Протокол №1010240 от 17.09.2010г./л. 546/, обективиращ констатациите на органите по приходите от извършената про­верка на място, които касателно този факт се свеждат до следното: “разположена е трайно монтирана цистерна за дизелово гориво с вкопан в земята горивопровод към парното помещение. В парното помещение са разположени и 2 бр. бидони за тран­спорт и съхранение на дизелово гориво.” Тези констатации също са останали без коментар от ревизиращия екип.

Въпреки така събраните доказателства,органите по приходите са приели, че относно извършването на тези доставки са представени единствено и само фак­турите, касови бележки и регистри за счетоводното им отчитане, без други до­ка­зателства, включително и такива за получаване и транспортиране на горивото от предходен доставчик,за произхода на горивото, за кадровата, материалната и ре­­сурсната обезпеченост за осъществяването на доставката.

При така установеното от фактическа страна, правото на данъчен кредит е било отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл.6, чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС.

4. Отказано е право на данъчен кредит в размер общо на 9 670,70 лева по 7бр. фактури, подробно описани в констативната част на издадения Ревизионен док­лад, издадени през м.02.2010г. и м.03.2010г. от „КА ЕМ КО ГРУП” ЕООД - гр. Со­фия. Предмет на доставката е „дизелово гориво”.

Съгласно Протокол за извършена насрещна проверка №26-01-1100207-4 от 04.04.2011г./241/ при ТД на НАП София, офис „Център” фактурите са издадени и от­разени в дневника за продажби, касаещи съответните данъчни периоди. Прове­ря­ващите органи са съставили ИПДПОЗЛ с изх.№10-74-00-68/23.01.2011г., което е връчено по реда на чл.32 от ДОПК. В указания 7-дневен срок от страна на про­веряваното дружество не са били представени исканите документи и писмени обяс­нения по повод издадените фактури. В приложения Протокол за извършена нас­рещна проверка е посочено, че дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2009г., в която не са декларирани налични ДМА, а по данни от ин­­формационния масив на НАП, „КА ЕМ КО ГРУП” ЕООД не е разполагало с наз­начен на трудов договор работници и служители, към периодите на издаване на спорните фактури.

На 15.03.2011г. в ИРМ – Хасково са входирани документи от името на „КА ЕМ КО ГРУП” ЕООД по опис. Същите включват въпросните 7 бр.фактури, дневни­ци за продажби и журнали на определени счетоводни сметки. Не са представени оба­че документи, удостоверяващи наличието на материална и кадрова обезпе­че­ност за извършване на доставките с гориво.

От ревизираното лице „ДАЛВ КЪМПАНИ” ЕООД с ИПДПОЗЛ с изх.№К8-713/18.01.2011г. и №К8-3256/20.04.2011г. е били изискано да представи доказа­тел­ства относно реалното получаване на съответното количество гориво. Отново е прието, че такива не са били представени, а съдът констатира обратното съоб­раз­но изложените съображения в относно доставките, осъществени от “Ди Ви Ау­то”ЕООД.

На основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на ревизираното дружество е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 9 670,70 лева, по идентични на изложените в предходната точка съображения.

5. Отказано е право на данъчен кредит в размер общо на 6 579,24 лева по фак­тури с №58/15.07.2009г., №62/20.07.2009г. и №68/27.07.2009г., издадени от „ВОСАЛ 9273” ЕООД- гр.Сандански. Предмет на достав­ка­та е „дизелово гориво”.

Съгласно Протокол за извършена насрещна проверка №26-01-1100207 от 07.02.2011г. /л.-/ и Протокол № 26-01-1100207-5#2/25.03.2011 г./л.103/ при ТД на НАП София, офис „Благоевград” се удостоверява, че по данни от досието на дру­же­ството-доставчик, въпросните фактури са включени в дневника за продажба, касаещ м.07.2009г. „ВОСАЛ 9273” ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС, счи­­тано от 28.07.2009г.  Проверяващите органи са съставили ИПДПОЗЛ с изх. № КПД-1010/17.02.2011г., което е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като дос­тав­чикът не може да бъде открит на декларирания от него адрес за кореспон­ден­ция – гр.Сандански, ул.„Спартак”, бл.16, ет.7, ап.19. В указания 7 - дневен срок от страна на проверяваното дружество не са представени исканите документи и пис­мени обяснения по повод издадените фактури. В изпратения Протокол за извър­ше­на насрещна проверка е посочено, че Дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2009г., в която не са декларирани налични ДМА, а по данни от информационния масив на НАП, „ВОСАЛ 9273” ЕООД не е разполагало с наз­на­чен на трудов договор работници и служители, за периодите на издаване на спор­ните фактури.

От ревизираното дружество с ИПДПОЗЛ изх.№К8-713/18.01.2011г. и №К8-3256/20.04.2011г. е било изискано да представи доказателства относно реалното получаване на съответното количество гориво. Такива е прието, че не са били пред­­ставени.

 И тук важи казаното относно представените и събрани в хода на ревизията доказателства и изрични констатации на органите по приходите в т.3 от това из­ло­жение.

Отново на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на ревизираното дружество е отказано правото на прис­па­дане на данъчен кредит общо в размер на 6 579.24 лева, поради липсата на до­ка­зателства за реалността на доставките, по съображения идентични на изложе­ни­те в т.3.

6. Отказано е правото на данъчен кредит в размер общо на 4 510,03 лева по фактура №0000000055/30.03.2009г., издадена от „НОТЕН 187” ЕООД - гр.Со­фия. Предмет на доставката са „16 460 литра  дизелово го­ри­во”.

Съгласно Протокол за извършена насрещна проверка №26-01-1100207-6 от 11.03.2011г. /л.232/ при ТД на НАП София, офис „Център” фактурата е отразена в дневника за продажби, касаещи съответния данъчен период. Проверяващите ор­га­ни са съставили ИПДПОЗЛ с изх.№10-74-06-9/ 31.01.2011г., което е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като доставчикът не може да бъде открит на дек­ла­ри­ра­ния от него адрес за кореспонденция. В указания 7-дневен срок от страна на про­веряваното дружество не са представени исканите документи и писмени обяс­не­ния по повод издадената фактура. В приложения Протокол за извършена нас­рещ­на проверка е посочено, че дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за фи­нансовата 2009г., а по данни от информационния масив на НАП, „НОТЕН 187” ЕООД няма наети лица по трудово и извънтрудово правоотношение.

От ревизираното лице „ДАЛВ КЪМПАНИ”ЕООД с ИПДПОЗЛ с изх.№К8-713/ 18.01.2011г. и №К8-3256/20.04.2011г. е било изискано да представи на дока­за­телства относно реалното получаване на съответното количество гориво. Таки­ва не са били представени, която констатация е сторена отново въпреки предста­ве­ните доказателства и констатации на самите органи по приходите, изложени в т.3 от това изложение.

Отново по идентични съображения на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС на ревизираното дружество е от­казано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 4 510.04лв.

7. Отказано е правото на данъчен кредит в размер на 2 500 лева по фак­ту­ра №4192/29.10.2009г., издадена от „ТРАНС КОНСУЛТ” ЕООД - гр.Перник, с Бул­с­тат ***. Предмет на доставката е „Транспортна услуга”.

В съставения Протокол за извършена насрещна проверка №26-01-1100207-7/02.03.2011г. /л.205/ при ТД на НАП София, ИРМ - Перник е посочено, че про­ве­ря­ващите органи са съставили ИПДПОЗЛ с изх.№ИТ-00-778/26.01.2011г., което е връ­чено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като доставчикът не може да бъде открит на декларирания от него адрес за кореспонденция – гр.Перник, ул. „Младен Стоя­нов” бл. 2А, вх. ”Е”, ап. 111. В указания 7-дневен срок от страна на проверяваното дру­жество не са представени исканите документи и писмени обяснения по повод издадените фактури. В изпратения Протокол за извършена насрещна проверка е посочено, че дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2009г., в която не са декларирани налични ДМА, а по данни от информационния масив на НАП, „Транс Консулт” ЕООД не е разполагало с назначен на трудов договор ра­ботници и служители.

От ревизираното лице „ДАЛВ КЪМПАНИ”ЕООД с ИПДПОЗЛ с изх.№К8-713/18.01.2011г. и №К8-3256/20.04.2011г. е било изискано да представи доказа­тел­­ства относно реалното получаване на фактурираната транспортна услуга. Как­то в указания в горното Искане срок, така и до датата на издаване на обжалвания РА, от страна на дружеството не са представени доказателства в тази насока. Всъ­щност съдът констатира, че в представения опис на л.135-гръб от делото, по по­вод връчено му ИПДПОЗЛ с изх.№К8-713/18.01.2011г., ревизирания субект е уточ­нил, че договорът и протоколите касателно тези доставки са представени в хо­да на предходното ревизионно производство, възложено със Заповед № 1002723 от 12.08.2010г.

Съдът констатира, а и това е намерило изрично отражение и в констата­ци­и­те на РД, че от страна “Далв Къмпани”ЕООД са представени копия на факту­ри­те, ведно с фискалните бонове към тях /които не са издадени от регистрираното на този търговец фискално устройство/, данни за счетоводното отразяване при по­лучателя на тези доставки, Договор от 29.07.2009г. и три броя констативни про­то­коли за приемане на извършена работа /всички те на л.576 и сл./. В същите констативни протоколи е посочен, че е приета извършената от изпълнителя рабо­та, изразяваща се в съответния за месеца общ брой курсове всеки един от по 40 км за транспортиране на готовата продукция на “Далв Къмпани”ЕООД /възложи­тел/ от базата в с.Голям Чардак до базата в землището на с.Радиново на получа­те­ля “Либхер Хаустгерете Марица”ЕООД, която транспортна услуга е извършена с товарен автомобил марка “Мерцедес”, модел 709, рег. № ЕВ 5959 АС.

Предвид липсата на други представени доказателства за реалното осъще­ст­вяване на транспортната услуга, включително пътни листове, както и такива за кадровата, материалната и ресурсната обезпеченост на доставчика е прието, че на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.6, ал.1, чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС следва на ревизираното дружество да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 500 лева.

В хода на съдебното производство към писмените доказателства по делото бяха приобщени и :

- РА № 23-1007200/15.04.2011г., ведно с РД към него /без приложенията/ издаден по отношение на „Транс консулт“ ЕООД и предмет ДДС за периода 01.01.2008 г. – 30.06.2010г.

- РА № 2101007894/19.01.2011г. и РА № 2000907715/08.02.2010г., ведно с ревизионните доклади към тях, за извършени на „Ди ви аутро“ ЕООД ревизии с предмет съответно ДДС за периода 01.07.2009г. – 31.01.2010г., корпоративен да­нък за периода 11.03.2009 г.- 31.12.2009г. и съответно ДДС за периода 25.03. 2009г.-30.06.2009г.

- РА № 2000908061/14.05.2010г. и № 20000907244/15.03.2010г., ведно с ревизионните доклади към тях, за извършени на „КА ЕМ КО ГРУП“ ЕООД ревизии с предмет съответно ДДС за периода 01.03.12009г. – 30.11.2009г. и корпоративен да­нък, ДДС за периода 21.08.2008г. – 02.02.2009г., данък по чл. 194,195,204 от ЗКПО.

- издадените на „А-КОМЕРС“ ЕООД ДРА № 249/25.06.2004 г. с предмет на ревизията ЗДДС за периода 01.12.2000 г.- 29.02.2004 г.; Ревизионен акт № 2000906387/07.01.2010 г., ведно с ревизионния доклад към него, с предмет на ревизията ДДС за периода 01.01.2009 г. – 30.06.2009 г.; Ревизионен акт № 2001004946/27.09.2010 г., ведно с ревизионния доклад към него, с предмет на ревизията ЗДДС за периода 01.07.2009г.-31.01.2010 г.

- РА № 0100-900654/18.12.2009 г. издаден на „ВОСАЛ 9273“ ЕООД с предмет на ревизията ДДС за периода 06.03.2009 г. – 30.04.2009 г.

- РА № 2001008231/17.01.2011 г., ведно с ревизионния доклад към него, издаден на „Георгиев трейд 2009“ ЕООД и с предмет на ревизията ДДС за периода 02.04.2009г.-18.06.2010г.

- РА № 200905332/08.01.2010 г., ведно с ревизионния доклад към него, издаден на „НОТЕН 187“ ЕООД с предмет на ревизията ДДС за периода 01.10.2008г.-30.06.2009г.

- РА № 2000900475/24.02.2009 г., ведно с ревизионния доклад към него, издаден на „КА ЕМ КО ГРУП“ ЕООД и с предмет на ревизията ДДС за периода 25. 08.2008 г. – 31.08.2008 г.

В относимите към спора ревизионни актове липсват каквито и да е дока­за­тел­ства, за това че процесните доставки са били предмет на изрично обслед­ва­не, поради което и не може да се приеме, че със същите е призната реалността на която и да е доставка. При това положение тези ревизионни актове сами по се­бе си не установяват в условията на пълно доказване релевантни за спора фак­ти и об­стоятелства, до­кол­ко­то са изготвени в производство без участието на “Далв Към­­па­ни”ЕООД и по ни­ка­къв начин констатациите им не обвързват този да­нъчен су­бект или съда при пре­цен­­ката която дължи относно наличието на куму­ла­тив­ни­те материално правни пре­д­поставки /които всъщност са спорния момент в този про­цес/ за възникването на правото на данъчен кредит за ревизирания су­бект.

С цел установяване именно наличието на тези предпоставки и по-спе­ци­ал­но оспорената такава относно наличието на реално осъществена доставка на сто­ка, респ. на услуга, по спорните фактури от страна на “Далв Къмпани”ЕООД бя­ха представени писмени доказателства, разпитани свидетели, респ. изготвено и прието бе заключение по ССчЕ.

От така събрания доказателствен материал съдът приема за установено следното фактическа страна.

В съдебно заседание от 27.06.2012г. са приети като доказателства по де­ло­­­­­то представените от процесуалния представител на жалбоподателя писмени до­­казателства, а именно свидетелства за регистрация на влекач с рег. № СА 00 60 АХ и на полуремар­ке с рег. № С 0060 ЕМ; два броя фактури, с получател жал­бо­подателя издадени от “А Комерс”ЕООД, ведно с фискалните бонове към тях; договор за продажба на машини от 02.04.2009 г. и приемо-предавателен про­то­кол от същата дата между жалбоподателя и „А-КОМЕРС“ ЕООД.

В следващото съдебно заседание по делото от 10.10.2012г. и с оглед да­де­ната възможност, процесуалния представител на ответника е оспорил досто­вер­ността на датата на така представените и приети по делото Договор от 02.04. 2009г. и приемо-предавателен протокол към него, с аргумента, че същите не са представени в хода на ревизията.

Това възражение относно Договора от 02.04.2009г. не се възприема от съ­да и всъщност е необосновано. Същият този договор е част от доказателст­ве­ния материал, събран още в хода на първоначалното ревизионно производство, като съобразно Протокол №1010240 от 17.09.2010г. /л.546/, обе­к­тивиращ констата­ци­и­те на органите по приходите от извършената проверка на място, не само ма­ши­ните с конкретните индивидуализиращи данни са налични и фун­кционират в обе­к­та на оспорващия, а и този договор е пре­доставен на ревизиращия екип и е при­общен от тях към доказателствения материал по ревизията. Същият договор е коментиран и в Решение № 6 от 04.01.2011г. на Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив/л.444 и сл./, с което е отменен предходно съставения РА в интересу­ва­щите ни части и преписката е върната за извършване на нова ревизия, в хода на която е издаден и процесния РА. Същият този договор е коментиран и в РД, със­­­тавен в хода на това ревизионно производство. Т.е. категорично не може да се твърди, а и да се приеме, че договорът е антидатиран и съставен за нуждите на съдебното оспорване на ревизионния акт.

Единствено съдът споделя възражението, че не може да се приеме, че при­емо – предавателният про­то­кол има достоверна дата, предвид това, че на ни­то един етап от ревизията такъв не е представен, съответно дори не е споменато да е бил съставян.

Това обаче няма съществено значение за разрешаване на настоящия пра­вен спор, при положение че самите стоки, са индивидуализирани в сами Договор за покупко-продажбата от 02.04.2009г. по всичките си съществени бе­лези – мар­ка, модел и фабричен номер, поради което и всъщ­ност се касае не за родово оп­ре­делени вещи, а за индивидуално определени та­ки­ва, поради което и факти­че­с­ко­то им предаване/предвид уговореното отлага­тел­но условие за пре­х­­върляне пра­­вото на собственост – при окончателното пла­ща­не на цената/ на ос­но­вание чл.6 ал.2, т.2 от ЗДДС е приравнено на доставка на сто­ка, данъчното съ­би­тие по ко­ято съобразно чл.25 ал.3, т.1 от ЗДДС е настъ­пи­ло при самото фак­ти­чес­ко пре­да­ване на стоките.

Именно относно начина на предаване на стоките по казаната доставка и в съдебно заседание 27.06.2012г. са разпитани свидетелите Валери Лападатов, Иван Думбалски и Цветозар Атанасов.

Св. Лападатов – бивш собственик и управител на „А-КОМЕРС“ ЕООД, сви­де­телства, че фактурираните от „А-КОМЕРС“ ЕООД по процесните фактури ма­ши­ни са били получени от Й. А., с което последният погасил свои за­дъл­жения към дружеството.Според показанията на свидетелят, транспорта е бил осигурен от А. (управителя на дружеството жалбоподател), натовар­ва­не­то е станало на камион “Актрос” от кв.Горубляне, където са били ма­ши­ните. Са­мото пре­даване на стоките се сочи да е станало на 02.04.2009г. за което са се със­та­ви­ли и документи, а първата вноска е била на 29.04.2009г. Свидетелят по­соч­ва и че е ходил в базата в село Голям Чардак и е виждал машините да работят.

В показанията си св. Д. заявява, че има транспортна фирма „РАЛИ 2002“ ЕООД /което не е спорно по делото/, с която е вършил безвъзмездно услуги на „ДАЛВ КЪМПАНИ“ ЕООД, с чийто управител били в приятелски отношения. Твър­ди, че през април 2009г. е транспортирал машини за стиропор от кв.Горуб­ля­не, гр.София, до с. Голям Чардак, за което били съставени пътни листове и това­ри­телници, а самият камион, с ко­й­то е осъществен транспортът, е бил взет на ли­зинг от “Пиерос Банк”, марката е “Ме­рцедес” с рег. № СА 0060 /което се потвърж­да­ва и от представените доказателства за собственост, цитирани по-го­ре/, като сви­­детелят не си спомня последните букви, а ре­маркето е било същия номер мар­ка “Коргер”. За транспортът е съставен и пътен лист.

От своя страна св.А. свидетелства, че лично е участвал при разто­вар­ването на машините през пролетта на 2009г., които са дошли от гр.София, ко­и­то машини и в момента функционират в цеха в с.Голям Чардак.

Съдът кредитира така дадените свидетелски показания в съвкупната им пре­­ценка с останалия събран по делото доказателствен материал, доколкото иден­­тични факти са излагани още в хода на първоначалното ревизионно произ­вод­ство, вкл. са дадени и аналогични обяснения от св.Д. Представени са и доказателства за собствеността на въпросното транспортно средство. Всъщ­ност в хода на ревизията от страна на Д. погрешно е представен Пътен лист от 01.04.2010г., който е несъотносим към правния спор, но в хода на съ­деб­ния процес е представен Пътен лист от 02.04.2009г., данните от който напълно съв­­падат с дадените свидетелски показания. Всички тези доказателства съответ­ст­ват и на уговорките по Договора за покупко-продажба от 02.04.2009г.

Отделно от това фактическата наличност именно на спорните машини в обек­та на “Далв Къмпани”ЕООД е потвърдена и от констатираното на място от са­мия ревизиращ екип. Отделно от това още през 2009г. по счетоводните данни при оспорващия /което счетоводно е редовно водено/ същите тези машини са за­ве­дение като ДМА и за тях са начислявани амортизации, което още веднъж пот­вър­ждава тяхното придобиване през процесната 2009г.

Или в обобщение се следва изводът на съда, че по делото категорично е ус­тано­ве­но както фактическата наличност именно на машините, предмет на дого­во­ра за по­­купко-продажба от 02.04.2009г., сключен между оспорващия и неговия пряк дос­­тавчик – “А комерс”ЕООД, така и тяхното фактическо получаване и въ­веж­­да­не­то им в експлоатация и използването им реално в производството на ос­пор­ва­щия още през месец Април 2009г. – т.е. установи се наличието на доставка по смисъла на чл.6 ал.2, т.2 от ЗДДС, респ. настъпило данъчно събитие по сми­съла на чл.25 ал.3, т.1 от ЗДДС.

Тук следва да се посочи, че съдът приема че е доказано и плащането на данъчната основа и на начисления ДДС за тези доставки в пълния им размер в полза на доставчика от ревизирания субект, за което противно на твърденията на при­ходната администрация самата тя е констатирала наличието на редовни фис­кал­ни бонове, издадени от регистрираното на “А Комерс”ЕООД фискално устрой­ст­во, които съставляват доказателство за извършеното плащане в брой. С този факт е настъпило и отлагателното условие по Договора от 02.04.2009г., респ. е прех­върлена и собствеността върху спорните машини. Изводите, че липсват до­ка­зателства за плащане, обосновани единствено и само с аргумента, че датите на фискалните бонове се разминават от тези на фактурите, са необосновани.

Фактът дали същите тези машини са били или не собственост на “А ко­мерс”ЕООД е ирелевантен в случая, доколкото се касае за движими вещи, про­даж­бата на чужди каквито не е нищожна сделка, а от друга страна липсват какви­то и да било доказателства представляващия “Далв Къмпани”ЕООД да е бил на­яс­­но и да е действал със съзнанието, че неговия праводател /лицето което му е предало стоките/ не е собственик на ма­шините. Такива твърдения /за знание или че според конкретните обстоя­тел­ст­ва получателят е бил длъжен да знае/ не са на­ведени от органите по приходите.

По отношение на втората група доставки – тези за които са издадени фак­ту­рите от “Георгиев Трейд 2009”ЕООД св.Д., посочва че през 2009г. е из­вър­шил и транспорт на ламарина за покрив на хале и метални ферми от гара Фи­ли­пово-Пловдив до с. Голям Чардак, което е станало на два курса. Като към края на годината е карал и агрегат и компресор /в тази им част показанията на този сви­детел не се кредитират, по съображения, изложи по-долу в това изложение/.

Свидетеля А. от своя страна потвърждава получаването през 2009г. на ламарини, ферми, профили и шини за покрива на склада, в чието разтовар­ва­не той лично участвал. Тези материали са били вложени в ремонта на покрива на базата в с.Голям Чардак. Отделно свидетелства и че лично е участвал и при раз­то­варването на агрегата и компресора, които и понастоящем се намират в база­та.

Св. Калоферов, разпитан в същото съдебно заседание от 27.06.2012г. – ра­ботил при „Георгиев Трейд 2009“ЕООД в складовете до гара Филипово до януари ме­­сец 2010г., след което напуснал поради неплащане на дължимите за него оси­гу­ровки/обстоятелства които изключват заинтересоваността на свидетеля/, сви­де­тел­ства, че жалбоподателят през септември 2009г. е закупил от дружеството ме­­­талните конструкции – ламарини в голямо количество, като свидетелят е пома­гал в натоварването. Отделно от това според същия свидетел в края на 2009г. – декември месец, “Далв Кълпани”ЕООД е закупила и компресор и агрегат – втора употреба, но добре запазени.

Така дадените показания/с изключение тези относно транспорта на сто­ки­те/ всъщност се подкрепят напълно от събрания още в хода на ревизията дока­за­тел­ствен материал – а именно аналитична ве­до­мост на с-ка 203“Сгради и кон­ст­рук­ция” и с-ка 302 “Материали” /съответно “лама­ри­на 9” и “вин­кел 10”/ от месец Яну­ари до ме­сец Декември 2009г. във връзка със сче­товодното отчитане на ма­те­ри­алите при тяхното влагане в ремонта на собст­ве­ната на дру­же­ството сграда /л. 140-гръб – 142/; и аналитична ведомост на с-ка 204 и аморти­за­ционен план за 2009г.,от които е вид­но заприхождаването на ком­п­ресора и ел. агрегата като ДМА и начисляването на амортизации за същите, при редовно водено счетоводство; как­то и отразе­но­то в Про­токол № 1010240 от 17.09.2010г. /л.546/ - че на място в имо­­та на оспор­ва­щия са налич­ни ком­пресор и агрегат за ел.енергия, “които са за­купени от “Геор­ги­ев Трейд” ЕООД по фактура № 239 от 02.12.2009г. и № 286 от 29.12.2009г.”.

Спор относно плащането на цената – данъчната основа и начисления ДДС по всяка една от фактурите по делото липсва. Такива констатации в РД няма, на­п­ротив изрично е отразено, че за плащането са представени фискални бонове от регистрираното на този търговец фискално устройство.

Т.е. при съвкупната преценка на така събрания доказателствен материал съ­дът приема за доказано както наличието и на тези спорни машини – ел.агрегат и компресор при оспорващия, тяхното функциониране и използването им в дей­но­ст­та на оспорващия, така и фактът че “Далв Къмпани”ЕООД през 2009г. е полу­чил и спорните строителни материали, които е вложил в ремонт на сградата, на­хо­­дяща се в собствения му недвижим имот в с.Голям Чардак, съставляваща про­из­водствената база на същия този търговец.

Действително доказателствата събрани в хода на ревизията и тези приоб­ще­ни към доказателствения материал в рамките на съдебното оспорване на РА относно начина на транспортиране на стоките, по фактурите, издадени от “Геор­ги­ев Трейд 2009”ЕООД са твърде противоречиви. В хода на ревизията последо­ва­телно се е поддържала тезата /така обясненията на управителя на “Давл Към­па­ни”ЕООД/, че транспортът се е осъществил с предоставения за ползване на дру­жеството, съгласно Договор от 01.10.2008г. /л.587-гръб/, товарен автомобил Форт Транзит с рег. № СА 1536 СА, а на съда, вкл. и на вещото лице, са предста­ве­ни пътни листове за осъществен транспорт включително и по тези достави от стра­на на “Рали 2002”ЕООД, в която насока са и свидетелските показания на И. Д. Тези пътни листове са оспорени от процесуалния пред­­ставител на ответника, което възражение съдът приема за основателно, при така констати­ра­ните противоречия между тезата на оспорващия и депозираните от него дока­за­телства в хода на развилото се спрямо него ревизионно произ­вод­ст­во, и тази, застъпена при съдебното оспорване на РА. Т.е. изводът е, че липс­ват доказа­тел­ст­ва за начина, по който е осъществен транспортът на доставените от “Георгиев Трейд 2009”ЕООД стоки.

Този последен извод обаче е ирелевантен и няма отношение към безс­пор­но установените факти за това, че всяка една от тези стоки реално е получена от ос­порващия именно от сочения търговец, че същите стоки са налични и в мо­мен­та в производствената база на “Далв Къмпани”ЕООД – едната група като вло­же­ни в ремонта на сградата, а останалите маши безспорно функционират на място и се използват и към настоящия момент в производствената дейност /така свиде­тел­ските показания, фак­турите, доказателства за извършено плащане, счетовод­ни­те отразявания при оспорващия при редовно водено счетоводство и кон­ста­та­ци­ите на самите органи по приходите/. Т.е. оспорващият е придобил правото да се разпорежда като собственик с въпросните стоки и ги използва за осъществява­не­то на последващи об­лагаеми доставки.

Всички тези извод, относно тези две групи спорни доставки – по фактурите, из­дадени от “А Комерс”ЕООД и “Георгиев Трейд 2009”ЕООД, се под­кре­пят напъл­но и от експертните изводи на прието без възражения заключението на ве­­щото ли­це Т. Р. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза /ССЕ/.

Въз основа на събраните по делото доказателства и проверка на място в счетовод­ст­вото на оспорващия, вещото лице е дос­тиг­на­ло до следните експертни изводи:

Процесните фактури са отразени в СД и дневника за продажби по ЗДДС от всеки един от двамата доставчици, съответно – в дневника за покупки и СД за съответния данъчен период от получателя.

От представените от “А Комерс”ЕООД доказателства в хода на ревизията вещото лице е установило, че доставчикът по счетоводни данни е заприходил спор­ните машини като закупени от “Мидекс-56”ЕООД, след което е изписал същи­те при продажбата им на “Далв Къмпани”ЕООД, като двете фактури са намерили от­­ражение по дебита на сметка 501/кредит 411 във връзка с полученото плащане в брой и дебит 4532, 702 /кредит 411 при продажбата им. Данъкът е начислен ка­то задължение към бюджета.

Вещото лице е констатирало, че закупените от „А-КОМЕРС“ ЕООД и „ГЕ­ОРГИЕВ ТРЕЙД 2009“ ЕООД машини са заприходени по дебита на сметка 204 Ма­­­шини и са налични към момента на изготвяне на заключението. За същите е на­­­­числявана амортизация през отделните години. Закупените ламарина и винкел от „ГЕОРГИЕВ ТРЕЙД 2009“ ЕООД са отразени по дебита на сметка 302 Мате­ри­а­ли като впоследствие са изписани като вложени в ремонт на покрива на произ­вод­ствена сграда и склад за тогова продукция. Със стойността им е увеличена стой­­­ността на ремонтирания ДМА заведен по сметка 203.

За доставката на тези машини и материали са били представени пътни лис­тове издадени от „Рали-2002“ ЕООД, които доказателства се кредитират от със­тава на съда относно доставката от “А Комерс”ЕООД и не – относно тези, по фак­турите издадени от “Георгиев Трейд 2009”ЕООД поради изложените по-горе съображения, още повече че вещото лице не е констатирало отразяването на ня­ка­къв разход в счетоводството на оспорващия във връзка с така осъществения тран­спорт.

При оспорващия плащанията са намерили отражение по дебита на сметка 501 “каса в лева”. Тук следва да се посочи, че съдът не констатира органите по при­ходите да са установили “кредитно” салдо на с-ка 501 към датите на плаща­ния­та, самото счетоводство е редовно водено, т.е. следва да се изводът, че ос­по­р­­ващия реално е разполагал с въпросните средства в брой, за да се разплати с дос­тавчиците си.

Вещото лице е установило,че за процесния период,счетоводството на жал­­боподателя е редовно водено, който експертен извод е даден на база про­вер­ка на място в счетоводството на “Далв Къмпани”ЕООД след като на база пре­г­ле­да на първичните и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри, хро­но­ло­гич­ните и аналитичните счетоводни записвания по счетоводните сметки, глав­на кни­га и оборотни ведомости и констатирано, че формата на счетовод­ст­во­то оси­гу­рява синхронизирано хронологично и систематично /аналитично и синте­тич­но/ сче­товодно отчитане, извършените счетоводни записвания съответстват на ЗСч и Счетоводните стандарти, а вторичните и обобщени счетоводни отчети съ­ответ­ст­ват на първичните счетоводни документи.

Този последен извод напълно кореспондира и с констатациите на самите органи по при­ходите, изложени подробно в РД.

Съдът кредитира изцяло така даденото заключение по допусната ССчЕ, като компетентно дадено,съответно на събрания доказателствен материал, вклю­­чително и на констатациите на самите органи по приходите, изложени в РД, ци­ти­ра­ни по-горе в това изложение.

По отношение на третата група доставки – на дизелово гориво, за което са издадени фактурите от доставчиците „ДИ ВИ АУТО“ЕООД, „КА ЕМ КО ГРУП“ ЕООД, „ВОСАЛ 9273“ ЕООД и „НОТЕН 187“ ЕООД от събрания по делото дока­за­тел­ствен материал от фактическа страна се установява следното.

Всеки един от доставчиците е издал фактурите, отразил ги е в дневника за продажби и СД за съответния период, респ. “Ди Ви Ауто”ЕООД и “Ка ЕМ Ко Груп” ЕООД са отразили в счетоводствата си и получените плащания в брой, и начис­ле­ния данък като задължения към бюджета и прихода от осъществените продаж­би.

Във връзка с тези доставки на гориво в счетоводството на “Далв Към­па­ни” ЕООД вещото лице е констатирало, че ко­ли­чествата гориво са били заприходени по сметка 302 Материали и са отразени плащания в брой по кредита на сметка 501 Каса, за което са издавани касови бонове /част от тях от регистрираните на те­зи търговци фискални устройства, а останалите не – така констатациите в РД, ци­тирани по-горе, а липсата на такива за “кредитно” салдо по сметка 501 обос­но­ва­ва и извода, че последният по сче­то­вод­ни данни е разполагал с достатъчно сред­ств­а за осъществяване на тези пла­ща­ния, бел.моя/.

Отделно от това вещото лице е дало и още един експертен извод, който отново кореспондира напълно с изричните констатации в РД /отново цитирани по-горе в т.3 от това изложение/ и със събрания доказателствен материал, който се свежда до следното:

Основният продукт, необходим за производството на продукцията на “Далв Къмпани”ЕООД е пара под високо налягане, която се произвежда от парен котел, която се захранва с дизелово гориво. Основното перо в производствения разход е именно разхода на гориво.

И на вещото лице са представени находящите се по делото като част от материалите по ревизията Заповеди за определяне на разходи норми /за работа на котела и за производство на 1 бр. изделие/, същото е констатирало че “Далв Къмпани”ЕООД разполага със съдове за съхранение на гориво в общ обем от 20  000 литра /което кореспондира и с установеното на място от органите по прихо­ди­те, съобразно цитирания по-горе протокол/, съобразно които данни и прос­ле­дя­ва­нето на записванията по партидата Дизел на сметка 302 “Материали” и оста­на­ли­те счетоводни записвания, са дадени и следните експертни изводи:

Ежемесечно е изписвано съобразно именно разходната норма количество гориво, чиято стойност е отразявана по дебита на сметка 601 “Разходи за мате­ри­­али”, като при отнасяне на разходите по предназначение същата стойност е от­ра­зявана по дебита на сметка 611 “Разходи за основната дейност”, по който на­чин участва при формиране себестойността на продукцията. Последната е про­да­ва­на през месеца на производство или през следващия го. Самото гориво се из­­разходва през месеца на закупуването му или през следващия.

Отделно от това експертът е категоричен, че цялата продукция, произ­ве­де­на посредством процесното гориво (общо 106 560 литра) е реализирана, отразе­на като приход, респ. плащанията са по банков път. Единственият клиент на дру­же­ството е “Либхер Хаусгерете Марица”ЕООД.

Установено е пълно съответствие между закупените количества горива по спорните фактури и последващата реализация на продукцията.

Тези изводи са онагледени и в изготвените приложения, и се кредитират из­цяло от съда, още повече че същите напълно кореспондират и със заклю­че­ния­та на самия ревизиращ екип относно изразходването на дизеловото гориво за нуж­­дите на дейността на “Давл Къмпани”ЕООД, цитирани по-горе и находящи се на страница 5 от РД, л.62 от делото, т.3 от констатациите по Закона за сче­то­вод­ст­вото.

При така установеното всъщност се формира изводът, че процесното ко­ли­че­ство дизелово гориво реално е било доставено на оспорващия и е реално из­­раз­ходвано в производствената дейност, която от своя страна е било невъз­мож­­­но да се осъществи без него/и като вид на горивото и като конкретно коли­че­ст­во/. Т.е. явно е, че органите по приходите не оспорват фактът на получаването, съх­ранението и използването на дизелово гориво именно в спорните количества и през спорните периоди от “Далв Къмпани”ЕООД, а оспорват обстоятелството, че същото е било доста­ве­но от страна на посочените доставчици, поради лип­са­та на доказателства за тра­н­­спорт, за произход, за приемане и предаване и на та­ки­ва за кадрова и ма­те­ри­ална обезпеченост на търговците за осъществяване на търговия с течни гори­ва.

Тук следва да се посочи, че съдът не кредитира дата на съставяна на пред­­с­та­ве­ни­те по делото и приети в проведеното съдебно заседание на 10.04. 2013г. писмени доказателства,а именно приемо-предавателни протоколи и експе­ди­ционни бележки за доставката на дизеловото гориво от “Ди Ви Ауто”ЕООД и “Ка Ем Ко Груп”ЕООД, при основателно възражение от процесуалния предста­ви­тел на ответника за съставянето им с оглед нуждите на съдебното оспорване. От друга страна обаче предвид липсата на оспорване авторството на същите се дос­ти­га до извода, че тези частни документи всъщност материализират волеизяв­ле­ние­то на подписалите ги лица – представляващите съответния доставчик и полу­ча­теля по всяка една от доставките, за доставянето от първите и получаването от втория на спорните стоки.

По отношение на последната група доставки – тези на транспортни услуги от страна на “Транс Консулт”ЕООД съдът констатира, че в хода на ревизията са пред­ставени единствено Договор и три броя приемо-предавателни протоколи към него, данните от които са твърде общи – не става ясно цената на единица кило­ме­тър, посочените като брой извършени курсове не са обвързани с конкретни дос­­тав­­ки спрямо всъщност единствения клиент на дружеството, липсват предста­ве­ни пътни листове, липсват доказателства за собствени или наети транспортни сред­ства, липсват документите въз основа на които са извлечени данните от при­е­мо-предаватените протоколи, т.е. отчетните такива за извършените доставки с пе­риодично изпълнение.

За доставката от „Транс Консулт“ ЕООД вещото лице е констатирало, че ус­­­лугата е осчетоводена като е отразено плащане в брой по кредита на сметка 501 Каса срещу дебитиране на сметка 602 Разходи за външни услуги. За уста­но­вяване извършването на транспортната услуга и на него са представени един­ст­ве­но и само Констативни протоколи от 31.08.2009 г., 30.09.2009 г. и 29.10. 2009 г. 

При така установеното от фактическа страна съдът приема жалбата за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛ­НА, поради следното.

За да се признае на получателя по обла­га­е­ма доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл.68 от ЗДДС, следва да е изпъл­нено ня­­кое от условията посочени в чл.71 от ЗДДС, като при изследване пред­постав­ки­те за възникване правото на данъчен кредит, винаги трябва да се дър­жи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 или чл. 9 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните пред­пос­тав­ки, ре­г­ламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с при­­тежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на преките доставчици, кои­то са издали процесните фактури, отразили са ги в дневниците за продажби и справките-декларации и са начислили данъка по сми­съла на чл. 86 от ЗДДС.

Тук единствено следва да се посочи, предвид изложеното относно достав­ка­та на мишини от страна на “А Комерс”ЕООД, че късното издаване на фактурата от страна на доставчика, съобразно трайната съдебна практика не лишава полу­ча­теля от правото на данъчен кредит за доставката.

Основната и всъщност един­ствената спорна предпоставка за възникване пра­вото на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 от ЗДДС, в процесния слу­­чай /според мотивите на ревизиращия екип и на горестоящия админист­ра­ти­вен орган/ е наличието на осъ­ще­ствена облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 респективно по чл. 9 от ЗДДС по спорните фактури.

Според легалното определение на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока, като според легалното определение на чл.9 ал.1 от ЗДДС дос­тавка по смисъла на закона е извършването на услуга, а според чл.25 ал.1 от за­кона, да­нъч­но събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно за­дължени по този закон лица, вътре­общностното придобиване, както и вносът на сто­ки по чл.16. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното съ­битие в об­щия слу­чай,възниква на датата, на която собствеността върху сто­­ката е прех­вър­лена или услуга­та е извършена.

От направения кратък нормативен анализ следва, че наличието на дейст­ви­тел­но осъществена доставка е предпоставка за възникване на право­то на да­нъ­­чен кре­дит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъ­де направена пре­­ценка да­ли ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декла­ри­рал в подадената справка-декларация.

Отделно от това от съществено значение е и до­казване, използването на пред­­ме­та на тази доставка в икономическата дейност на “Далв Къмпани”ЕООД за по­с­лед­ва­ща облагаема доставка.

Именно в този смисъл в Решение от 06 Декември 2012г. постановено по дело № С – 285/11, Съдът на Европейския Съюз се произнесе че “за да се уста­но­ви обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на при­с­па­да­­не, ..., е не­об­ходимо да се провери дали последните са били реално осъ­ще­ст­­ве­ни и дали съот­вет­ните стоки са били използвани .... за извършването на об­ла­га­еми сдел­ки” /т.31/.

По отношение на начина по който следва да бъде проведено това доказ­ва­не в съ­щото това решение е припомнено, “че в рамките на производството, обра­зу­вано на ос­нование член 267 ДФЕС, Съдът няма компетентност да проверява, ни­то пък да пре­ценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по глав­но­­то производст­во. Следователно запитващата юрисдикция е задължена в съот­вет­ст­вие с правилата за доказване, установени в националното право, да извър­ши гло­бална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи дали .... може да упражни право на приспадане на осно­ва­ние на споменатите доставки на сто­ки (вж. в този смисъл Решение от 6 септемв­ри 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C‑ 273/11, все още непубликувано в Сборника, точка 53)” /т.32/.

Като краен резултат е обобщено че единствено и само в случаите, в които при та­ка сторената преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в пос­лед­ствие същите за използвани за целите на извършвани от самото да­нъч­но задъл­же­но лице облагаеми доставки,по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано.

Действително по аргумент от чл.154 от ГПК във връзка с § 2 от ДОПК в те­жест на жалбоподателя е да докаже реалността на доставките по спорните фак­ту­ри. Ре­ал­ността на фактурираните доставки представлява положителен факт – еле­мент от фак­тическия състав, от из­­пъл­нението на който за жалбоподателя въз­ник­ват благо­п­ри­ятни правни после­ди­ци – право на приспадане на данъчен кре­дит.

С тази си тежест оспорващия успя да се справи по отношение на дос­тав­ките на стоки.

Така безспорно машините и оборудването по фактурите, издадени от “А Ко­мерс”ЕООД и “Георгиев Трейд 2009”ЕООД са фактически налични и се изпол­з­ват в производствената му дейност, включително и към 2010г. /датата на провер­ка­та от органите по приходите/ и към настоящия момент, осъществяването на са­мия процес е практически невъзможно без наличието на такива, а още през 2009 г. са би­ли получени и са заприходени като ДМА и за тях са начислявани аморти­за­ции в счетоводството на оспорващия, които счетоводни записвания предвид ре­довността на тяхното водене се кредитират изцяло от съда.

На второ място доказа се, че и строителните материали за доставката на които са издадени останалите фактури от “Георгиев Трейд 2009”ЕООД са вло­же­ни в ремонта на находящата се в недвижимия имот на оспорващия произ­вод­ст­ве­на сграда, като с тяхната стойност е увеличена стойността на този ДМА.

На трето място доказа се, че горива от вида и в количеството, за дос­тав­ката на които са издадени фактурите от „ДИ ВИ АУТО“ЕООД, „КА ЕМ КО ГРУП“ ЕООД, „ВОСАЛ 9273“ ЕООД и „НОТЕН 187“ ЕООД също са реално получени и из­разходвани в технологичния процес по изработването на реализираната от “Далв Къмпани”ЕООД продукция, тъй като последното всъщност е било практически не­възможно без използването именно на този вид и количество гориво.

Действително в конкретната хипотеза изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка на тези стоки между пре­ките доставчици и жалбоподателя са обос­но­ва­ни, с липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост за дос­тав­чи­ци­те да осъществят фактурираните доставки, както и с липсата на дока­за­телства за пре­­х­върляне собствеността върху стоките /като приемо-преда­ва­тел­ни протоколи, доказателства за транспорт и прочие/. 

Органите по приходите принципно не оспорват нито на­личието на всяка ед­на от спорните машини и то с индивидуализиращите им бе­ле­зи съобразно дан­ни­те от представения Договор за покупко-продажба и факту­ри­те, издадени от дос­тав­­чиците /за което са налични изрични констатации/, нито заприхождаването им в счетоводството на ос­порващия като ДМА, нито използ­ва­не­то им в дейността на “Далв Къмпани”ЕООД, по повод на което всъщност са из­да­дени и фактурите от “А Комерс”ЕООД и тези от месец Декември 2009г. от “Ге­ор­гиев Трейд 2009”ЕООД, нито че всъщност оспорващия е използвал в дейността си количествата доставе­но му дизелово гориво,които са абсолютно необходими за осъществяване на тех­но­логичния процес по изработването на продаваната от него готова продукция, ко­ето изразходвана количество напълно отговаря на пред­ста­вените разходи нор­ми и количествата произведена и реализирана продукция /така РД и заключение­то на вещото лице/.

Или иначе казано може да се приеме, че органите по приходите оспорват не самото наличие на процесните машини и при оспорващия и всъщност при­до­би­ването на правото на собственост от този търговец по отношение на тях, нито че “Далв Къмпани”ЕООД е реално е получател на дизелово гориво в процесните количества /да се приеме обратното би били алогично, доколкото самото гориво всъщност е абсолютно необходимо във връзка с осъществяване на самия тех­но­ло­гичен процес по изработването на продукцията, реализирана от жалбопо­да­те­ля/, нито реалното им използване за последващи облагаеми доставки, а ос­пор­ват фактът, че именно посочените доставчици са доставили същите.

Всъщност тези изводи на органите по приходите не могат да се споделят от състава на съда.

Нито ЗДДС, нито приложимото общностно право, свързват възникването и упражняването на правото на данъчен кредит с доказване произхода на стоката, с начина на транспортирането й и/или с наличието на материална, кадрова и/или тех­ническа обезпеченост за доставчика да осъществява доставки на стоки по сми­съла на това.

Трайна е и съдебната практика, че тези обстоятелства сама по себе си съ­що не могат да доведат до отказ от право на данъчен кредит, с аргумента че лип­сва реално осъществена доставка, поради факта че недоказания произход, респ. не­доказания транспорт, не означават а приори, че стоката не съществува или правото на собственост върху същата не е прехвърлено на получателя.

В случая безспорно е установено именно това, че всяка една от стоките ре­ално съществува /респ. е изразходвана в дейността на оспорващия/ и “Далв Към­па­ни”ЕООД е придобил собствеността върху същите. Именно това са пред­пос­тав­ките, с които, според цитираното по-горе легално определение, ЗДДС свързва по­нятието “доставка на стока” и те са на лице.

Като обобщение може да се приеме за доказано, че са изпъл­не­ни всички ма­­териалноправни предпоставки за възникването и надлежното уп­ражняване на правото на данъчен кредит по всяка една от процесните доставки.  

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че тази част от процесните фак­­­­ту­ри, удостоверяват осъ­ще­ст­ве­на облагаема доставка по сми­съ­ла на чл.6 ал.1 ЗДДС, надлежно доку­мен­тирани с първични счетоводни до­ку­мен­ти, и ос­че­товодена на ба­за същите, респ. по нея данъкът е начислен при настъпило да­нъч­­но събитие по смисъла на чл.25 ал.1 от ЗДДС, което води до извода за над­леж­но въз­никнало право на данъчен кредит за получателя и за неправилно поста­но­­вения отказ на същото на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС.

За да достигне до този извод съдът и като съобрази относимата прак­ти­ка­та на Съда на Европейския Съюз.

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл.220 ал.1 ДЕО Съдът на Европейския Съюз оси­гу­ря­ва спа­зването на законността при тълкуването и при­­лагането на учредител­ния акт и на актовете на институциите на Общността, ка­то съгласно чл.234 ДЕО може да се про­из­нася и преюдициално, давайки т.н. “пре­юдициално заключе­ние”.

Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на пре­цедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова ре­ше­ние по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съди­лища тряб­ва да го при­е­мат като задъл­жи­тел­но по отношение на идентични въпро­си, които въз­никват пред тях, и от таза гледна точ­ка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били пред­мет на разглеждане.

Тук съдът констатира, че с Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Съдът на европейския съюз при идентична фактическа обста­нов­ка на настоящата – относно доставката на сто­ки, се е произнесъл категорично, че

1. ...

2. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат на­ци­о­нална практика, съг­ласно която данъчният орган отказва да приз­нае право на приспадане, поради то­ва че данъчнозадълженото лице не се е уве­ри­ло, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упраж­ня­ва­не на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със сто­ките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил за­дълженията си за деклариране и за вна­сяне на ДДС, или поради това че въпрос­но­то данъчнозадължено лице не при­те­жава други доку­мен­ти, освен фактурата, от които да е видно съществуване­то на посочените об­с­тоятелства, макар да са из­пъл­нени предвидените в Дирек­тива 2006/112 про­цесуални и материалноправни ус­ловия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евен­ту­ал­ни нарушения или измама от страна на въп­рос­ния издател”.

За да достигне до тези изводи Съдът на Европейския съюз за пореден път е подчертал категорично, че съобразно постоянната съдебна практика правота на приспадане на ДДС е основен принцип на въведената от законодателството на съ­юза обща система на ДДС, същото е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано и се упражнява принципно незабав­но по отношение на целия данък, начислен по получени доставки; цели да осво­боди изцяло данъчния субект от те­же­ст­та на дължимия и платен ДДС в разтикана ця­ла­та му икономическа дей­ност, по който начин всъщност се гарантира неутралитета на ДДС, както и че въпросът дали дължимият ДДС за предходна или последваща про­дажба на отделни стоки/респ. за извършени услуги е бил внесен изцяло или в не в държавния бюджет е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получените доставки ДДС.

Тук следва действително да се посочи, че същата тази съдебната инстан­ция е постановила и че “борбата срещу да­нъч­ните измами, избягва­не­то на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/ 112 (вж. по-конкретно Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точка 71, Ре­шение от 7 декември 2010 г. по дело R, C‑285/09, все още непубли­кувано в Сбо­р­ника, точка 36 и Решение от 27 октомври 2011 г. по дело Tanoarch, C‑504/10, все още непубликувано в Сборника, точка 50)”, че “правните субекти не мо­гат с из­мамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съю­за (вж. по-конкретно Решение от 3 март 2005 г. по дело Fini H, C‑32/03, Recueil, стр. I‑1599, точка 32, Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точ­ка 68 и Ре­шение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точ­ка 54) и че пред­вид на тези имен­но съображения “националните админист­ра­тивни и съдебни ор­га­ни следва да откажат да признаят право на приспа­да­не, ако въз основа на обек­тив­ни данни се установи, че това право е уп­раж­нено с из­мамна цел или с цел злоупотреба (вж. в този смисъл Решение по дело Fini H, по­сочено по-горе, точки 33 и 34, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, по­сочено по-горе, точка 55 и Решение от 29 март 2012 г. по дело Véleclair, C‑414/10, все още непубликувано в Сборника, точка 32).”.

От друга страна съдът е бил категоричен, че при положение, че сдел­ка­та по която е отказано правото на данъчен кредит обективно е осъщест­ве­на /така на­лич­на е фактура, същата съдържа данните, изисквани от Директира 2006/112, стоката реално обективно е придобита от получателя/, по­ра­ди което  “са изпъл­нени предвидените в тази директива процесуални и матери­ал­ноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане”, как­то и че не се установява данъчно задълженото лице да е извършил неправомер­ни действия, като например представяне на невер­ни декларации или изгот­вя­не на нередовни фактури, на данъчнозадъл­же­но­то лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдеб­на­та практика, изведена от точки 56—61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обек­тив­ни данни трябва да се ус­танови, че данъчнозадълженото лице, което е полу­чи­ло стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е тряб­ва­ло да знае, че въп­росната сделка е част от данъчна измама, извършена от дос­тав­чика или друг стопански субект нагоре по веригата.

Категорично също така и прието, че режимът на правото на прис­па­да­не, предвиден в посочената директива, не “допуска данъчнозадължено ли­це — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от из­вършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС — да бъде санкцио­ни­ра­но, като не му бъде признато право на приспа­да­не (вж. в този смисъл Решение по дело Optigen и др., посочено по-горе, точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точки 45, 46 и 60)”, както и че “установяването на ре­жим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на дър­жав­ното съкровище (вж. в то­зи смисъл Решение от 11 май 2006 г. по дело Federation of Technological Industries и др.,C‑384/04,Recueil,стр. I‑4191, точка 32 и Решение от 21 фев­ру­а­ри 2008 г. по дело Netto Supermarkt, C‑271/06, Сборник, стр. I‑771, точка 23).”.

Като краен мотив изрично е формирано, че при положение, че “отка­зът да се признае право на приспадане в съответствие с точка 45 от настоя­що­то реше­ние, е изключение от основния принцип, какъвто се явява право­то на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обектив­ни­те обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчноза­дъл­женото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обос­но­вава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.”

Такива обективни обстоятелства в настоящия процес не само, че по ника­къв на­чин не бяха доказани от органите на данъчната администрация, но дори и липсва твърдения за такива.

Отделно от това в същия този акт Съда на Европейския съюз изрично е от­бе­лязал и че данъчната администрация “не може по принцип да изисква от данъч­но­задълженото лице, което иска да упражни правото на приспада­не на ДДС, от ед­на страна, да провери, че издателят на фактурата за сто­ки­те, във връз­ка с кои­то се иска упражняване на това право, има качеството на данъчноза­дължено ли­це, разполагал е със стоките, предмет на достав­ка­та, бил е в състоя­ние да ги дос­тави и е изпълнил задълженията си за декла­риране и за внасяне на ДДС, за да се уве­ри, че доставчиците нагоре по вери­гата не са извършили нарушения или изма­ма, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение”, доколкото имен­но “данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необ­хо­димите проверки по отношение на данъчноза­дължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санк­ции на извършилото ги данъч­но­за­дължено лице”, като именно “държавите членки следва да проверят декларациите на данъчнозадължените лица, отчетите на същите и другите относими документи (вж. Решение от 17 юли 2008г. по дело Комисия/Италия, C‑132/06, Сборник, стр.  I‑5457, точка 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jóźwiak, Orłowski, C‑188/09, Сбор­ник, стр. I‑7639, точка 21)” и че “като на­лага на данъчнозадължените лица изброе­ните в точка  61 от настоящото реше­ние изиск­ва­ния — при чието неизпълнение може да бъде отказано право на прис­па­дане, — данъчната администрация прех­върля, в разрез с посочените разпоред­би, собст­ве­ните си контролни задължения върху данъчнозадължените лица”.

Т.е. следва се извода, че в конкретната хипотеза не само, че данъчната ад­ми­нистрация не е доказала каквото и да е участие в данъчна измама от реви­зи­рания субект, не само че не установи наличието на обективни данни от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извърш­ва­не­то на такава от някой от прекия му доставчик, не само че дори липсват и твърдения за такива факти, а и пос­ред­­ством конкретната практика, която всъщност изисква “Далв Къмпани”ЕООД да доказва т.нар. “кадрова, техническа и материална обезпеченост”, транспортът на стоките и прочие, за да му признае правото на данъчен кредит,  всъщност е прехвърлила вър­ху данъчния субект собствените си задължения за контрол върху данъчно-задъл­жените лица, при които положение съобразно цитираната задължителна практика на Съда на Европейския съюз е недопустимо да се откаже правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с настоящия РА.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фак­­­­­­тури удостоверяват осъществена облагаема дос­та­вка по смисъ­ла на чл.6 ал.1 от ЗДДС, надлежно документи­ра­ни с първичен сче­то­во­де­н до­ку­мент, и осчетоводени на база същия, по които е начислен пра­во­мер­но да­нък, и които фор­мират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл.68 ал.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС и така постановения отказ следва да бъда отменен.

На следващо място следва да се отбележи, че изводът на приходната ад­ми­нистрация, че доставчиците не притежават кадрова, техническа и материална обезпеченост, не може да обоснове отказ за признаване на данъчен кредит, при усло­вие че събраните доказателства безспорно удостоверяват извършените дос­тав­ки – вида и характера на стоките и фактическото им предоставяне от страна на доставчика.

Отказът на органа по приходите да признае право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата за стоките не е доказал кадрова, техническа и материална обезпеченост противоречи в случая на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и споменатото по- горе решение му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Тези решения след­ват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недоб­ро­съвестност на неговия доставчик. В случая не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключения договор и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи.

В процесният РА вече се посочи, че липсва констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното полу­ча­ва­не на стоките. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчна фактура, отразяваща действително извършени дейности, по които дружеството е платило данъчните основи и има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите.

Непредставянето на достатъчно доказателства за кадрова, материална или техническа обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, при наличието на данни за безспорно получени и заведени на получа­теля стоки, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона пра­во на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. Не е налице основа­ние за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит.

Всъщност интересна е обосновката на органите по приходите с очевидна “теза” – за различен от доставчика субект на изпълнението,при която обаче изключ­­ва­­нето на правото на приспадане е обусловено от неминуемо установя­ване за съществува­що или дължимо познание у получателя по доставката за злоупотреба с ДДС по ве­ригата от доставките.

В случая задължението за такова познание у получателя не следва от броя на наетите от доставчика лица, произхода на стоките,  подаването на ГГД, запла­щането на осигуровки и прочие от страна на лицето, издало фактурата. В този сми­съл е и решението на СЕС по дело С-324/11, според което Директива 2006/ 112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото да приспадне дължимия или платен ДДС за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е тряб­вало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански су­бект нагоре по веригата на доставки.

Уредбата на съюзното право, националното позитивно право и практиката на СЕС са разяснени в същия смисъл от изпълнителния директор на НАП в Указание № 20-00-134 от 21.06.2013 г.

Така в раздел трети т. 1 от указанието се утвърждава, че "...не е допустимо да се обосновава теза за липса на доставка в условията на абсолютна симулация само с доказателства за нередности при доставчика или предходни доставчици, включително такива за липса на персонал, активи и т. н. Подобни доказателства биха могли само да подкрепят други основни доказателства, с които се установяват нередности при самия получател по така издадени фактури.".

Липсата на материален и персонален субстрат у доставчика за извърш­ване на облагаемата доставка на услуга е само индиция за несъ­ществуваща доставка без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т.т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11.

Не се установиха и "нередности" при получателя по издадените фактури. Органите по приходите не оспорват редовността на воденото от ревизираното лице счетоводство. По записванията в счетоводствата на получателя е оставена информационна следа за доставките, а позоваването на счетоводните записва­ния е допустимо при действието на чл. 51 от ДОПК.

На позна­ние за участие от ДЗЛ в сделка част от данъчна измама не сочи дори прикрепването към фактурата на фискален бон от нерегистриран ЕКАФП или от такъв от различен обект. Представените касови бележки притежават съдър­­жанието по чл.26 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12. 2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а за платеца не съществува задължение да проверява регистрацията на ФУ.

Ирелевантно за правото на приспадане е също така следващо във времето дерегистриране на доставчиците по ДДС. Понятието за данъчно задължено лице по чл.9 от Директива 2006/112 /вж. чл.3 ал.1 ЗДДС/ няма за белег да е изпълнено задължението за идентификация по чл.213 от Дирек­тивата / респ. за регистрация по чл.94 и сл. от ЗДДС/. Идентификацията не е елемент от механизма за обла­гане с ДДС независимо от значението му за доброто функциониране на систе­мата на ДДС (вж. т.т. 30 и 31 от решението на СЕС по дело С-324/11; т.т. 60 до 63 от С-284/11 и т.т. 50, 51, 53 и 54 от С-385/11). Не случайно разпоредбата на чл.168 от Директива 2006/112 не съдържа изискване за идентификация на доставчика /в отлика от националния ЗДДС - чл. 69, ал. 1, т. 1/.

Или иначе казано в случая според този състав на съда е установено прех­вър­ляне правото на собственост вър­ху сто­ките от всеки един от преките достав­чи­ци на жалбоподателя, което със­тавлява дос­­тавка на стока по смисъла на това понятие, вложено в нормата на чл.6 от ЗДДС.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фак­­­ту­ри, издадени от всеки един от преките доставчици, удостоверяват осъщест­ве­ни облагаеми доставки по сми­съла на чл.6 ал.1 ЗДДС, надлежно докумен­тирани с първични счетоводни до­ку­мен­ти, и осчетоводени на ба­за същите, респ. по всяка една от тях данъкът е начислен при настъпило да­нъч­но събитие по сми­съла на чл.25 ал.1 от ЗДДС, което води до извода за надлежно въз­никнало право на данъчен кредит за получателя и за неправилно поста­но­вения отказ на същото на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС.

Не така стоят нещата според този състав на съда обаче относно дос­тав­ки­те на услуги–транспортни такива, по фактурите, издадени “Транс Консулт” ЕООД.

Извън цитираните по-горе Договор за услуга от 29.07.2009г. и три броя Конс­тативни протоколи съответно от 31.08.21009г., 30.09.2009г. и 29.10.2009г. липсват каквито и да било други доказателства за реалното изпълнение на тези доставки.

Липсват пътни листове, липсват заявки, липсва дори обвръзка на транс­порта с конкретни доставки към клиента на дружеството. В самия Договор е уго­во­ре­на твърда цена – 15 000 лева, не е уточнено за какъв брой курсове става въп­рос, за какъв период от време и прочие, като предмет е цитирано единствено и само “транспортна услуга”.

При това положение на нещата явно е, че не може да се приеме, че реви­зирания субект се е справил с казаната доказателствена тежест, а именно да уста­нови материално правните предпоставки за възникването на правото на да­нъ­чен кредит – в случая реалното извършване на услугата.

При това положение, съдът намира, че представените по делото писмени до­­казателства не позволяват да се направи обоснован извод, че е на лице реал­ност на пряката доставка, а още по-малко за последващото й влагане в дейност­та на търговеца.

Такъв извод не може да се направи от наличието на самите пър­вич­ни сче­то­водни документи и тяхното счетоводно отразя­ва­не във вторичните сче­то­вод­ни ре­гистри.

Тук отново следва да се има в предвид и общото пра­ви­ло на чл.154 от ГПК, във връзка с §2 от ДР ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кредит, след­ва да докаже по пътя на пълното доказване, че са на­ли­це законо­устано­вените пред­­по­ставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на пра­во­то на данъчен кре­дит. Като лице, черпещо и бла­го­п­ри­ятни за себе си последици от пред­ставе­ни­те в хода на ревизията документи, именно жалбоподателят и пред ре­визи­ращите ор­­гани е следвало по несъмнен на­чин да установи, че отноше­нията са такива, как­ви­то са се твърдяли от него.

Поради всички изложени съображения, се налага изводът, че процес­ната фа­­к­тура, издадена от “Транс Консулт”ЕООД не удостове­ря­ва осъ­ще­ст­вени спря­мо “Далв Къмпани”ЕООД облагаеми доставки по сми­съла на чл.9 ал.1 ЗДДС в сила от 01.01.2007г. и възникнало данъчно събитие по сми­съла на чл.25 ЗДДС, поради което и следва да се приеме, че по нея е на­числен неп­­ра­во­­ме­рно данък, и на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС следва да се от­каже пра­во­то на да­нъчен кредит за получа­те­ля.

В тази му част РА като правилен и законосъобразен следва да бъде пот­върден, а жалбата отхвърлена.

По отношение на разноските.

Неоснователно е искането на ответната страна за приложението на чл.161 ал.3 от ДОПК, доколкото частичната отмяна на РА не е последица от представе­ни едва в съдебната фаза на процеса доказателства от страна на данъчно-за­дълженото лице.

На жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като липсва своевременно направено искане в тази насока съгласно задължителните разяс­не­ния на т.11 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС/ГПК се явява приложим субси­диар­но на основание §2 ДР на ДОПК/, а действително такова е направено след съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред тази инстанция.

На Д “ОДОП” – Пловдив се дължат разноски съобразно отхвърлената част на жалбата, а именно в размер на 290 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №261101899/23.06.2011г., издаден от П. К. на длъжност Главен инспектор при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Хасково, потвърден с Решение №787/18.08.2011г. на Директор Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП/сега Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/, В ЧАСТТА, с която на „ДАЛВ КЪМПАНИ“ЕООД с адрес на управление *** е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 65 353,19 лева, по фактурите издадени от доставцитие “А-Комерс”ЕООД, “Георгиев Трейд 2009”ЕООД, “Ди Ви Ауто”ЕООД, “Ка Ем Ко Груп”ЕООД, “Восал 9273”ЕООД и “Нотен 187”ЕООД, ведно с прилежащите лихви за забава, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, като ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 ОСЪЖДА „ДАЛВ КЪМПАНИ“ЕООД с адрес на управление *** да запла­ти на Ди­ре­к­ция “Обжалване и данъчно – оси­гу­ри­телна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 290/двеста и деветде­сет/лева разнос­ки по де­ло­то.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :