Р Е Ш Е Н И Е

 

 173

 

гр. Пловдив, 21 януари 2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2758 по описа на съда за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.26, ал.9 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

            С.Г.Д., гражданин на Руската федерация, представляван от адвокат Ч.Х.- пълномощник, със съдебен адрес: ******, и чрез родителите си С. Ю. В. и С.Д.Ю., обжалва Отказ с Рег.№ИЯ/РЗМ-1906 от 03.10.2011г. на началника на сектор “Миграция” при Областна дирекция “МВР” (ОД”МВР”), гр. Пловдив, с който му е отказано издаването на разрешение за продължаване срока на пребиваване в Република България. Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност.

Ответникът- началник на сектор “Миграция” при Областна дирекция “МВР”- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Според направеното върху процесния отказ отбелязване (листи 7-8), жалбоподателят е запознат със същия на 10.10.2011г. чрез своята майка С. Ю. От своя страна, жалбата (листи 3-6) е подадена чрез ответника на 13.10.2011г. или в рамките на законоустановения срок за оспорване на актове от вида на процесния. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.09.2011г. от страна на жалбоподателя, представляван от своите родители, е подадено Заявление с Вх.№1811 (лист 14) за продължаване срока на пребиваването му в Република България. Къто приложение към заявлението са представени ксерокопие от руския паспорт (лист 15); декларация от бащата на С. (лист 16), че ще осигурява подслон и издръжка на детето си; декларация от двамата родители на жалбоподателя (лист 17), че ще осигурят жилище и необходимите средства за издръжка на сина си; удостоверение за сключен граждански брак от 07.07.2002г. (лист 20/18-19); удостоверение за раждане на жалбоподателя (лист 24/22-23); копия от разрешения за пребиваване в България на родителите на С. (листи 26, 27); застрахователна полица за комбинирана медицинска застраховка за чужденци, пребиваващи продължително на територията на България (лист 28). На 03.10.2011г. е издадено Решение с Рег.№1906 (лист 30) за отказване продължаване срока на пребиваване в България на основание чл.26, ал.2 по ЗЧРБ. Също така, на 03.10.2011г. са постановени Отказ с Рег.№ИЯ/РЗМ-1904, с който е отказано продължаване на срока на пребиваване в страната за бащата С.Д.Ю., и Отказ с Рег.№ИЯ/РЗМ-1905, с който е отказано продължаване на срока на пребиваване в страната за майката С. Ю. В., след което е издаден и оспореният отказ.

При така посочената фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено от компетентни органи и при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Според посочената като правно основание за издаването на Отказ с Рег.№ИЯ/РЗМ-1906 от 03.10.2011г. разпоредба на чл.26, ал.2 от ЗЧРБ, отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото е установено, че не отговаря на условията по чл.24, 24а – 24г, 24е, 25, 25б, 33а, 33г и 33к – 33м.

Освен това, според разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а според чл.142, ал.2 от кодекса, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

Процесният отказ е мотивиран от фактическа страна с обстоятелствата, че на родителите на малолетния жалбоподател е отказано продължаване на срока на пребиваването им в Република България. Съответно, спрямо самия жалбоподател в настоящето производство е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.13 от ЗЧРБ, според която норма, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл.15, ал.1 и са членове на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване. И след като по отношение на родителите на жалбоподателя са налице постановени откази за продължаване на пребиваването им в република България, то и по отношение на жалбоподателя е налице фактическо основание да му бъде отказано продължаване на срока на пребиваването му в страната.

В случая обаче, като доказателства по делото са приети Решение с №149 от 20.01.2012г. по дело №2759 по описа на Административен съд- Пловдив за 2011г., ХІ-ти състав (листи 61-62), с което е отхвърлена жалбата на Д.Ю.С. (баща на жалбоподателя) против Отказ с Рег.№ИЯ/РЗМ-1904 от 03.10.2011г.; Решение с №86 от 24.07.2012г. по дело №С-33 по описа на Върховния административен съд за 2012г., Седмо отделение (листи 75-76), с което е отменено Решение с №149 от 20.01.2012г. на Административен съд- Пловдив, ХІ-ти състав, по дело №2759 по описа на съда за 2011г. и преписката е изпратена на ответника за ново решаване по същество при съобразяване с указанията, дадени в решението на съда; влязло в сила на 07.12.2012г. Решение с №2415 от 05.11.2012г. по дело №2760 по описа на Административен съд- Пловдив за 2011г., ХІV-ти състав (листи 64-65), с което е отменен Отказ с Рег.№ИЯ/РЗМ-1905 от 03.10.2011г., с който е отказано продължаване на срока на пребиваване в страната на С.Ю.В. (майка на жалбоподателя); Отмяна на отказ с Рег.№ИЯ/РЗМ-2581 от 12.11.2012г. (лист 73), с който е отменен издадения Отказ с Рег.№ИЯ/РЗМ-1905 от 03.10.2011г. спрямо С.Ю.В.; Отмяна на отказ с Рег.№ИЯ/РЗМ-1708 от 07.08.2012г. (лист 74), с който е отменен Отказ с Рег.№ИЯ/РЗМ-1904 от 03.10.2011г. спрямо С.Д.; писмо с Рег.№ИЯ/РЗМ-1712 от 07.08.2012г. (лист 77) на началника на Сектор “Миграция при ОД”МВР”- Пловдив, с което бащата С.Д. е уведомен да се яви незабавно в сектора за оформяне на срок на пребиваване; както и писмо сРег.№ИЯ/РЗМ-2597 от 13.11.2012г. (лист 78) на ответника, с което майката С. Ю. е уведомена да се яви незабавно в сектора за продължаване срока на пребиваване в страната.

При това положение и с оглед посочената разпоредба на чл.142, ал.2 ат АПК, съдът намира, че оспореният в настоящето производство отказ е постановен в противоречие с материалния закон, доколкото по отношение на жалбоподателя не са налице посочените фактически основания, послужили за издаване на процесния акт. Следователно, жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. По делото няма направено искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Отказ с Рег.№ИЯ/РЗМ-1906 от 03.10.2011г. на началника на сектор “Миграция” при ОД”МВР”-Пловдив, с който на С.Г.Д., гражданин на Руската федерация, е отказано издаването на разрешение за продължаване срока на пребиваване на чужденец в Република България.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на сраните.

Адм. съдия:/п/.........................

/Н.Бекиров/

 

 

 

Вярно с оригинала

 

Секретар:

 

 

 

НБ