РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  *****

РЕШЕНИЕ

 

№ 206

 

гр. *****, 25  януари  2013 год.

 

                                                                                         

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – *****, І отделение,  ХІ с., в открито заседание на  двадесет и пети октомври  през две хиляди и дванадесета година,  в състав:

 

Председател:  Милена Несторова - Дичева

                                                      

                  

при секретаря Марина Чиракова и участието на прокурора Стефани Черешарова,  като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 2857 по описа за 2011 г., и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

          Образувано е по жалба на ЕТ“Т-В.Н.“ с адрес по чл.8 от ДОПК гр***** и адрес за кореспонденция гр.*****, против РА № 241101445/08.07.2011 г., издаден от Е.С.Ц., на длъжност гл.инспектор по приходите, потвърден с Решение № 944/05.10.2011 г. на Директора на Д“ОУИ“ гр.*****. Твърди се, че с обжалвания РА неоснователно не е признато правото на данъчен кредит на жалбоподателя като се излагат конкретни и подробни аргументи за всеки от доставчиците. Иска се отмяна на РА. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Представя се писмена защита и допълнение към нея с изложени съображения в подкрепа на заявената теза. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. ***** /сега Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.***** - § 44, т.2 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС – ДВ бр.94/30.11.2012 г./, чрез своя процесуален представител  взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура, чрез прокурор Черешарова, счита жалбата за неоснователна.

*****ският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. ***** резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Предмет на настоящото оспорване е Ревизионен акт № 241101445/08.07.2011 г., издаден от Е.С.Ц. – гл.инспектор по приходите при ТД на НАП гр.***** /л.89 и следващите по делото/, потвърден с  Решение № 944/05.10.2011 г. на Директора на Дирекция ”ОУИ”- гр. *****  при ЦУ на НАП /л.15 и следващите по делото/, в обжалваната  част за  непризнат данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 80 408.53 лева и прилежащите лихви.

Процесният РА е резултат от извършена на жалбоподателя ревизия. Същата е относно правилното прилагане на  ЗДДС и обхваща данъчните периоди от 01.10.2007г. до 31.10.2010г.

Ревизиращият екип е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС в обжалвания размер по фактури, издадени от изброените по-долу доставчици, тъй като е установил, че по тях не  е налице основание за начисляване на данък.

1.По отношение на доставчика „И.О.-2008“ЕООД гр.***** не е признато правото на данъчен кредит в размер на 45 478.56лв. по 18 бр. фактури, подробно описани в мотивната част на оспорения Ревизионен акт, издадени през периода от 01.07.2008г. до 31.10.2009г.  с предмет на доставките  дизелово гориво.

Съгласно Протокол за извършена насрещна проверка №2401-1005176-812/01.03.2011г. при ТД на НАП ***** се удостоверява, че фактурите са издадени и са отразени от доставчика в подадените от него отчетни регистри по ЗДДС за съответните данъчни периоди. По повод проверката е съставено ИПДПОЗЛ с изх.№1737/10.02.2011г., което е връчено на доставчика по електронен път на 11.02.2011г. В отговор на същото с писмо от 28.02.2011г. от страна на проверяваното дружество са представени спорните 18бр. фактури, с приложени към тях експедиционни и пътни листове; извлечения от счетоводни сметки 304, 411, 4532 и 702; договор от 01.07.2008г. за наем на автомобил - камион „МАН" с рег.№РВ 1252 НН и цистерна „РЕНО" с рег. №РВ 6531 НН, с наемодател - „ГОРДИС" ООД; ведомост за заплати и декларации /обр.1/.

Ревизиращият екип е разгледал обстойно така представените от страна на доставчика документи, както и информацията, съдържаща се в тях е и установил липсата на приложени доказателства за извършено плащане по спорните фактури за дизелово гориво. От представената разпечатка на счетоводна сметка 411 „Клиенти" е видно, че същата кореспондира със сметка 503 „Разплащателна сметка в левове", но доказателства за извършено плащане по банков или по касов път не са приложени. Не са представени и документи от регистрация на фискално устройство или на електронна система с фискална памет /ЕСФП/ за отчитане на обороти от продажба с течни горива и калибровани таблици за съхранение на горива. Органът по приходите е посочил също така, че доставчикът не представя информация от кой обект е извършено зареждането на горивото, предназначено за ЕТ „Т - В.Н.". От страна на дружеството не е представена и справка за стоковия поток относно произхода на горивото, не са посочени предшестващите доставчици на горивото и не са приложени издадени от тях фактури. Относно приложените към съставените фактури пътни листове е посочено, че в някои от тях като МПС за превоз на горивото се визира „ГАЗ 53" с рег.№ РВ0580ВА, но за това транспортно средство не е представен документ за собственост или за наемане на същото. Относно приложения договор за наем на камион „МАН" с рег.№ РВ 1252 НН и цистерна „РЕНО" с рег. №РВ 6531 НН от наемодателя „ГОРДИС" ООД е установена липсата на представени свидетелства за регистрация на МПС, както и на документ, от който да е виден капацитета, възможностите и товароносимостта на автомобилите за превоз на дизелово гориво, както и наличие на съставени фактури за платен наем на превозните средства. Съгласно чл.5 от сключения на 01.07.2008г. договор месечната наемна цена е в размер на 100 лева без ДДС. Освен това, органът по приходите е констатирал и липсата на представени от страна на „ИНТЕР ОИЛ - 2008" ЕООД доказателства относно съхранението на горивата от момента на тяхното получаване до продажбата им на ЕТ „Т - В.Н.". Не е представена и информация кога, къде, как и от кого са предадени/получени съответните количества дизелово гориво. Дружеството не е приложило нито един документ за наличие на собствени или наети обекти /складови помещения, бензиностанция и др./, от където да осъществява търговска дейност с дизелово гориво, с посочване на точен адрес. Липсват и данни проверяваното дружество да разполага с необходимите издадени разрешителни и лицензи за търговия с течни горива. Не са представени товарителници, акцизен данъчен документ, /АДД/, сертификат за качество и други документи, придружаващи дизеловото гориво.

В хода на извършеното ревизионно производство, органът по приходите е изготвил и връчил на едноличния търговец ИПДПОЗЛ с изх.№2542/07.03.2011г., с което на основание чл.37, ал.2 и ал.З от ДОПК от лицето е изискано представянето на документи и писмени обяснения относно реалното получаване на съответните количества дизелово гориво, фактурирано от „И.О. - 2008". В отговор на горното Искане от страна на ЕТ „Т - В.Н." с писмо от 19.03.2011г. са представени хронологична ведомост за доставчика „ИНТЕР ОИЛ - 2008" ЕООД за периода от 2007г. - 2010г. и копия на спорните 18бр. фактури. Ревизираното лице обяснява, че горивото е доставяно с предварителна заявка от страна на РЛ по телефона към търговски представител на фирмата-доставчик, с който се договаря количеството, цената и срока на доставката и плащането. Посочено е, че горивото е доставено с цистерни на доставчика до гаража на фирмата в *****. Относно разплащането по фактурите е посочено, че поради закъснялото плащане е заведено дело в Районен съд - гр.*****. Лицето твърди, че разполага с ресурс за съхранение на горива - цистерни, но тъй като същите са напълно амортизирани не фигурират в описа на ДМА на фирмата.

В резултат на всички констатирани в хода на ревизията факти и обстоятелство и събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, органът по приходите е направил заключението, че по спорните 18 броя фактури издадени от „И.О. - 2008" ЕООД липсва реално осъществяване на доставка на стока по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Това е така, тъй като фактурираната стока /дизелово гориво/, представлява родово определена вещ и за доказване прехвърляне на собственост е необходимо отделяне на стоката и нейното предаване. Такива обстоятелства в конкретния случай обаче не са установени. С оглед на това на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1, чл.25 и чл.6, ал.1 от ЗДДС на ревизираното лице е отказано правото на данъчен кредит в размер на 45 478.56лв. по фактурите издадени от „И.О. - 2008" ЕООД, поради липсата на годни доказателства, удостоверяващи реално извършено прехвърляне на собственост върху стока /дизелово гориво/.

Така направените крайни изводи не се споделят от този състав на съда. Противно на прието от органите на приходната администрация, съдът счита, че и в хода на ревизията, и в настоящото съдебно производство са събрани достатъчно доказателства, които да наведат на извод за действителното осъществяване на доставките по процесните фактури. Представени са достатъчно доказателства още в хода на ревизионното производство касателно осъществения транспорт. В РД /л.413/ са направени констатации за транспортните средства, с които е осъществен превоза на горивото като е прието, че представените доказателства не са достатъчни, който извод не се споделя от съда. Транспортирането на горивото е извършено с камион МАН, рег.номер РВ 1252 НН и цистерна Рено, рег.номер РВ 6531 НН, собственост на „Гордис“ООД, предоставен с договор за наем от 01.07.2008 г. Жалбоподателят е представил и доказателства/л.243 и сл./ за капацитетните възможности и товароносимост на транспортните средства – изпитвателен протокол № 0606101-20/31.10.2006 г. за камион и изпитвателен протокол № 0606101-20/31.10.2006 г. за цистерна Рено. За товарен автомобил ГАЗ 53 рег.№ 0590 ВА, предмет на договор за наем от 01.01.2009 г. между „Симакс“ООД и „И.О.-2008“ЕООД, посочен за транспорт по фактура № 490/12.02.2009 г. е представен протокол за контрол на номинален и свободен обем на цистерни за превоз на опасни товари по шосе № 4737/29.09.2006 г., от който е видно, че капацитета е 4 160 литра, а количеството по фактурата е 4 000 литра.

 За всяка доставка има представен пътен лист и експедиционен лист с данни за приел и предал, както и подписи на съответните лица. Тези доказателства са представени още в хода на ревизията – същите са част от административната преписка – л.1595 и сл., том 6 по делото. В хода на ревизията са представени и доказателства за това къде са съхранявани горивата – представени са снимки на цистерните, където се извършва съхранението, закупени от „Петрол“АД, с приложени и заверени копия от документи за собственост на „Петрол“АД, както и фактура № 0060002832/02.08.2002 г. и фактура № 0060002820/30.07.2002 г. В хода на ревизията е представено и съдебно решение № 346/26.01.2011 г. по гр.дело № 4514/2010 г. – л.249. От решението става ясно, че между доставчика и жалбоподателя се е водило гражданско дело с предмет обективно съединени искове по чл.86 от ЗЗД по повод забавено плащане от страна на ЕТ“Т – В.Н.“ за доставено й гориво от страна на „И.О. 2008“ЕООД. Решението касае фактури № 846/07.09.2009 г. и №939/26.10.2009 г., сумите, по които са заплатени в хода на съдебното производство, което е било и предмет на спора, съответно следва да се приеме за безспорно установено действителното осъществяване на въпросните доставки с получател жалбоподателя. Доказателства за това плащане са представени и в хода на това съдебно производство – л.2071.

В хода на съдебното производство са разпитани трима свидетели, всички работещи в „И.О.-2008“ЕООД – св.П. касателно механизма на обработване на получените от жалбоподателя заявки за гориво, а двамата шофьори – И. П. и В.П.  за това как заявеното количество гориво е доставяна на жалбоподателя.

Предвид посоченото се налага извода, че жалбата е доказана и основателна в тази си част. При преценка на обсъдените по-горе доказателства в тяхната съвкупност се налага извода за наличието на действително осъществени доставки по процесните фактури. Видно от събраните доказателства между страните са съществували регулярни търговски отношения като по спорните фактури доставките са действително реализирани с оглед събраните доказателства за транспортирането на горивото, механизма на извършените доставки, данните за предаване-приемане на стоката /по експедиционните листове/ и техническата обезпеченост на доставките.

В този смисъл, РА в тази му част следва да бъде отменен.

2.Касателно непризнат данъчен кредит в размер на 13 334,48лв. по 5бр. фактури, подробно описани в мотивната част на оспорения Ревизионен акт, издадени през м.04.2010г., м.05.2010г. и  м.07.2010г. от доставчика  „М.-Т."  ЕООД - гр.*****, с Булстат ******. Предмет на доставките са скоростни кутии, диференциали, автомобилни гуми, автомобилно масло и брезент.

Съгласно Протоколи за извършени насрещни проверки с №2401-1005176-265/15.02.2011г. и №2401-1005176-2768/26.04.2011г. при ТД на НАП ***** се удостоверява, че дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 05.10.2010г. по инициатива на органа по приходите. По повод извършените проверки са съставени ИПДПОЗЛ с изх.№70-00-530/ 13.01.2011г., респ. с изх.№70-00-3932/19.03.2011г., които са връчени при спазване на процедурата за прилагане към досие, регламентирана в разпоредбата на чл.32 от ДОПК, тъй като при извършени посещения на посочения от дружеството адрес за кореспонденция органът по приходите не е открил управител, негов представител или упълномощено лице за получаване на съобщения и книжа. В указания 7-дневен срок от страна на дружеството-доставчик не са представени изисканите документи и писмени обяснения относно издадените към ЕТ „Т-В. Н." фактури.

Ревизиращият екип е извършил допълнителна проверка на данните, съдържащи се в информационната система „СУП" на НАП, при която е констатирано, че „М.-Т." ЕООД декларира дейност, свързана с осъществяване на товарен автомобилен транспорт от офис, намиращ са в -гр.*****, *****. Дружеството е подавало уведомления по чл.62 от КТ за сключени трудови договори с един шофьор на лек автомобил до 9 места и две сътруднички в областта на товарния транспорт.

По повод връчено на ревизираното лице ИПДПОЗЛ, от страна на същото е посочено, че резервните части, автомобилните гуми и маслото са били необходими за стопанската му дейност. Твърди се, че стоките са получени от склад на „М.-Т." ЕООД, намиращ се в района на гр.Шумен. Материалите са били транспортирани от ревизираното лице, а плащането е извършено в брой.

След съвкупната преценка на установените в хода на ревизията обстоятелства и факти, органът по приходите е отказал данъчния кредит в размер на 13 334.48лв. по издадените от „М.-Т." ЕООД фактури с мотива, че както доставчикът, така и получателят по доставките не са представили никакви доказателства за реално извършено прехвърляне на собственост върху стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Отказът е мотивиран с разпоредбата на чл.70, ал.5 във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от същия закон.

Така изложеното като фактически констатации и изводи се споделя изцяло от този състав на съда. За разлика от установяванията по т.1, за този доставчик нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство се ангажираха доказателства, които да наведат съда на различен извод. Правото на признаване на данъчен кредит е благоприятстващо жалбоподателя обстоятелство и върху него тежи доказателствената тежест за доказване на наличните предпоставки за признаването му. В конкретния случай нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство се ангажираха доказателства за действителното осъществяване на процесните доставки, за тяхната кадрова и материално-техническа обезпеченост.

3.По абсолютно аналогичен начин стои и въпроса касателно непризнат данъчен кредит в размер на 11986.41лв. по 5бр. фактури, подробно описани в мотивната част на оспорения Ревизионен акт, издадени през м.06.2010 г., м.08.2010г. и м.10.2010г. от доставчика „Т.Г." ЕООД - гр.*****, с предмет на доставките  моторно масло, автомобилни гуми, резервни части и антифриз.

Съгласно Протокол за извършена насрещна проверка №2401-1005176-810/07.03.2011г. при ТД на НАП ***** се удостоверява, че фактурите са издадени и отразени от доставчика в подадените от него отчетни регистри по ЗДДС за съответните данъчни периоди. По повод проверката е съставено ИПДПОЗЛ с изх.№1738/10.02.2011г., което видно от приложената разписка е връчено на 15.02.2011г. лично на управителя на проверяваното дружество. В отговор на горното Искане с писмо от 01.03.2011г. от страна на „Т.Г." ЕООД са представени следните документи, а именно - спорните 5бр. фактури; дневен финансов отчет; свидетелство за регистрация на ФУ от 22.06.2010г.; хронологични регистри на счетоводни сметки 411, 4532, 501 и 702; обобщена оборотна ведомост за периода от 01.06.2010г. до 31.10.2010г.; дневници за продажби и справки -декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди на 2010г.; справка за стоковия поток, от която е видно, че предходен доставчик се явява „М.-Т." ЕООД по Збр. приложени фактури. Управителят на „Т.Г." ЕООД е представил писмено обяснение, в което сочи, че няма сключени договори, транспортирането на стоките е извършено от ЕТ „Т -В. Н.", като същите са натоварени от наета складова база в С..

Ревизиращият екип е разгледал обстойно така представените от страна на доставчика документи, както и информацията, съдържаща се в тях и е установил липсата на приложен договор за наем на складово помещение в гр.С., както и документ, удостоверяващ заплащане на наемната цена. По данни от представената оборотна ведомост, дружеството не разполага с активи, като няма счетоводни записвания за извършени разходи за външни услуги /наем/. Относно наличието на трудов ресурс е установено, че „Т.Г." ЕООД е назначавало на трудов договор считано от 04.11.2010 г. лица на длъжност „работник в строителството", а към периодите на издаване на фактурите дружеството разполага с един счетоводител.

В хода на ревизионното производство, органът по приходите е инициирал извършване на насрещна проверка на посочения като предшестващ доставчик „М.-Т." ЕООД, при която е установено, че по повод връчено по надлежния ред ИПДПОЗЛ от страна на дружеството не са представени изисканите документи. Констатирано е също така, че предшестващият доставчик не разполага с изискващия се материален и трудов ресурс, необходим за извършване на търговска дейност.

По повод връчено на ревизираното лице ИПДПОЗЛ, от страна на същото е посочено, че резервните части, автомобилните гуми и маслото са използвани за стопанската дейност на фирмата. Твърди се, че стоките са получени от склад, намиращ се в района на гр.С.. Материалите са транспортирани от ревизираното лице, а разплащането е извършено в брой.

След съвкупната преценка на установените в хода на ревизията обстоятелства и факти, органът по приходите е отказал данъчния кредит в размер на 11986.41лв. по издадените „Т.Г." ЕООД фактури с мотива, че както доставчикът, така и получателят по доставките не са представили никакви доказателства за реално извършено прехвърляне на собственост върху стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Отказът е мотивиран с разпоредбата на чл.70, ал.5 във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал. 1, т. 1 от същия закон.

В този смисъл и за двамата доставчици следва да се има предвид и следното с оглед направените възражения от страна на жалбоподателя за приложението на Решения на Съда на Европейския съюз:

Неосигуреността от кадрова и материално-техническа страна  на процесните доставки налага безспорен извод за липсата на действително им осъществяване. За нито един от двамата обсъдени по-горе доставчици  не се представят в хода на ревизията, нито пък в хода на това съдебно производство доказателства за това, че притежава складове например, където да е съхранявал доставените стоки или работници, които да са участвали в извършването на доставките. Доставяните стоки представляват родово определени вещи, а в случая  липсват доказателства за натоварването им и техния транспорт, от които да може да се установи по безспорен начин, че те са били предадени на купувача по смисъла на чл.24 ал.2 ЗЗД досежно прехвърляне на собствеността върху същите. Неустановеността на прехвърлянето на собствеността върху съответните родово определени вещи чрез тяхното отделяне или предаване, налага извода, че единствено счетоводното отразяване на доставките не е основание да се приеме, че същите са реално осъществени. Ангажираните в хода на съдебното производство свидетелски показания /св.П./ не могат да наведат съда на извод, различен от вече направения, тъй като същите страдат от липса на конкретизация и не могат да бъдат съотнесени към конкретна доставка при непредставянето на писмени доказателства за осъществен транспорт на стоките.

След като по делото /за последните двама доставчици/ не е доказано фактурираните стоки да са доставени от издателите на фактурите и в предмета на делото не е установяване дали са доставени услугите от трето лице, то правилно органите на приходната администрация са приложили  чл.70 ал.5 ЗДДС, който обхваща и процесния случай на издадени фактури без основание – без да е настъпило данъчно събитие по чл.25 ЗДДС като възраженията на жалбоподателя в тази насока не са основателни. Съгласно чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит и неговото упражняване има изискване получателят по доставката да разполага с фактура за доставката и доставката да е осъществена. Изводът следва от редакцията на текстовете. В този смисъл няма противоречие между уредбата на правото на приспадане на данъчен кредит в Директивата и ЗДДС. По чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която данъчно задълженото лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги. По чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС получателят регистрирано по закона лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът му е доставил или предстои да му достави. Фактурите не са авансови, поради което втората хипотеза не е приложима в случая. И двете разпоредби изискват да е налице осъществена доставка, за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит. Доводите  на жалбоподателя за прилагане практиката на СЕО и СЕС са неоснователни. По приложимата Директива 2006/112/ЕО, както и по отменената с нея Шеста директива относно общата система на данъка върху добавената стойност СЕО в решение по дело С-152/02г. приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура,  а и доставката да е осъществена. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-324/11. Евентуално позоваване на решенията по дело С-80/11 и дело С-142/11 на СЕС е неоснователно. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставка на стоки и услуги в случая. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице.

4.Относно непризнат данъчен кредит в размер на  6 590.93лв. по 11 бр. фактури, подробно описани в мотивната част на оспорения Ревизионен акт, издадени през периода от 01.10.2007г. до 30.06.2008г. от доставчика ЕТ „Т.А." - гр.Хасково, с предмет на доставките  гуми и резервни части.

Съгласно Протокол за извършена насрещна проверка №2401-1005176-811/01.03.2011г. при ТД на НАП ***** се удостоверява, че спорните фактури са издадени и са отразени в подадените от доставчика отчетни регистри по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Във връзка с проверката е съставено ИПДПОЗЛ с изх.№1735/10.02.2011г., връчено на доставчика по електронен път на 15.02.2011г. В отговор на това Искане от страна на ЕТ „Т.А." са представени следните документи, а именно: копия на 11 бр. фактури; хронологичен опис за счетоводно отразяване по сметки от гр.30, гр.41, гр.70 и сметка 4532; дневници за продажби;  извлечения  от  банкови  сметки и  месечни  финансови  отчети; свидетелство за регистрация на ФУ. В представените писмени обяснения се сочи, че транспортът на стоките е за сметка на клиента, а съхраняването им е извършено в търговски обект, собственост на ЕТ „Т.А.".

Ревизиращият екип е разгледал представените документи и е установил, че доставчикът не е представил доказателства за наличие на активи през 2007г., липсват платежни документи за по-голяма част от издадените фактури, не са представени изисканите справки за стоков поток, не са посочени предшестващите доставчици на стоките, както и издадени от тях фактури.

По повод връчено на ревизираното лице ИПДПОЗЛ, от страна на същото е посочено, че резервните части и автомобилните гуми са доставени от магазина на фирмата-доставчик в гр.Хасково. Материалите са транспортирани от ревизираното лице, а плащането е в брой при получаване от МОЛ. От приложените към съответните фактури пътни листове е установено, че същите са без дати, час на тръгване и на пристигане, не е отразен товарът, липсват и данни за километропоказателя на съответното МПС. С оглед на това обстоятелство, ревизиращият орган е направил извода, че така приложените бланки на пътни листове не представляват годно доказателство за реално извършено транспортиране на конкретните стоки, закупени от доставчика ЕТ „Т.А.".

След съвкупната преценка на установените в хода на ревизията обстоятелства и факти, органът по приходите е отказал данъчния кредит в размер на 6 590.93лв. по издадените фактури с мотива, че както доставчикът, така и получателят по доставките не са представили достатъчно доказателства относно реално извършено прехвърляне на собственост върху стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Отказът е мотивиран с разпоредбата на чл.70, ал.5 във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от същия закон.

Съдът не споделя изложените изводи за липсата на доказателства за действителното осъществяване на процесните доставки.

В хода на ревизията са представени доказателства, обсъдени в РД /л.414,415,416/ касателно наличието на материална и кадрова обезпеченост за извършването на процесните доставки. В РА е прието, че не са представени доказателства за произхода на стоката и транспортирането й, съответно за приемането и предаването й. В хода на съдебното производство по безспорен начин се установи произхода на стоката посредством ССЕ, която съдът кредитира, като я преценя в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства /справка за стоков поток и фактури към нея от предходни доставчици – л.260 и сл. по делото/. Видно от ССЕ /таблица III от заключението на л.2084/ и представените по административната преписка доказателства /справка за стоков поток и фактури към нея от предходни доставчици – л.260 и сл. по делото/ категорично се установява, че доставчикът е разполагал с резервните части, предмет на процесните фактури. Не е спорно по делото, а и експертизата го установява, че закупените от жалбоподателя резервни части по процесните фактури са осчетоводени, сумите са включени в месечните ДП и са отразени в СД. От заключението на ВЛ става ясно и, че по процесните фактури е извършено плащане  - таблица в раздел три от заключението на ВЛ /л.2086/. От разпита на св.Т.А. в хода в съдебно заседание също се установява обстоятелството, че жалбоподателя е закупувал от нея резервни части.

При преценка на всички тези доказателства в тяхната съвкупност, съдът счита, че по безспорен начин се установява действителното осъществяване на процесните доставки. Съдът намира за нужно да посочи, че приемането и предаването на стоките и индивидуализирането им  следва да бъде прието за доказано с оглед представените спецификации към фактурите още в хода в ревизията.

Предвид посоченото жалбата в тази си част се явява доказана и основателна и РА следва да бъде отменен по отношение на този доставчик.

5.Касателно непризнат данъчен кредит в размер на  3 018.15лв. по 2бр. фактури, подробно описани в мотивната част на оспорения Ревизионен акт, издадени през м.06.2010г. и м.08.2010г. от доставчика „К.И." ЕООД - гр.*****, с предмет на доставките  дизелово гориво и евродизел.

Съгласно Протокол за извършена насрещна проверка №2401-1005176-266/02.02.2011г. при ТД на НАП ***** се удостоверява, че спорните фактури са издадени и са отразени в подадените от доставчика отчетни регистри по ЗДДС за съответните данъчни периоди. Във връзка с проверката е съставено ИПДПОЗЛ с изх.№584/10.02.2011г., връчено на доставчика по електронен път на 17.02.2011г. В отговор на това Искане от страна на „К.И." ЕООД с писмо от 01.02.2011г. са представени следните документи, а именно: копия на 2бр. фактури; справки на счетоводни сметки 304, 411 и 4532; дневник за продажби; ПКО; като предходен доставчик на горивото е посочена фирма „С.Б.Т." ЕООД по издадени от него 2бр. фактури, ведно с приложени копия на товарителници, АДД, сертификати за качество; свидетелство за регистрация на ФУ; посочени са наетите от дружеството обекти, където „К.И.“ ЕООД осъществява дейността си; ведомости за работни заплати. В представеното писмено обяснение се твърди, че въпросното количество гориво е заредено от бензиностанция „Симакс“ и е транспортирано с МПС на ЕТ „Т - В.Н.“.

След обстойно извършена преценка на информацията, съдържаща се в представените от страна на доставчика документи, /подробно изложена в констативната част на издадения Ревизионен доклад/ органът по приходите е направил заключението, че доставчикът не е представил изисканите му по реда на ДОПК неоспорими доказателства относно обекта, от който се твърди, че са извършени доставките на дизелово гориво, както и липсата на доказателства за произхода на фактурираните количества евродизел. Ревизията е отказала правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 018.15 лв. по издадените „К.И." ЕООД фактури поради наличие хипотезата на чл.70, ал. 5 във връзка с чл.68, ал. 1, т.1, чл. 69, ал. 1, т.1, чл.25 и чл.6, ал.1 от ЗДДС.

Противно на приетото от приходната администрация съдът намира, че с представените в хода на ревизията доказателства по безспорен начин се установява реалността на доставките по тези две фактури. В отговор на ИППОДЛ изх.№584/14.01.2011 г. доставчикът е представил всички съпътстващи доставката документи, които съдържат безспорни доказателства за стоковия поток и предходния доставчик, както и за материалната, кадровата и техническата обезпеченост на доставката.  Приложени са копия на товарителници, АДД, сертификати за качество, свидетелство за регистрация на ФУ, посочени са наетите от дружеството обекти, където „К.И.“ ЕООД осъществява дейността си, ведомости за работни заплати. В тази връзка, съдът намира за основателни изложените подробни съображения в представената писмена защита, като, каза се, счита за безспорно доказано, предвид представените в хода на ревизията писмени доказателства, действителното осъществяване на процесните доставки.

Жалбата се явява основателна и в тази й част и РА следва да бъде отменен.

При този изход на делото на жалбоподателя  следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, изчислени по компенсация в размер на 893 /осемстотин деветдесет и три лева/   лева съобразно уважената част на жалбата.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

  ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 241101445/08.07.2011 г., издаден от Е.С.Ц. – гл.инспектор по приходите при ТД на НАП гр.*****, потвърден с  Решение № 944/05.10.2011 г. на Директора на Дирекция ”ОУИ”- гр. *****  при ЦУ на НАП в частта му по отношение на доставчика „И.О.-2008“ЕООД-гр.***** за непризнато право на данъчен кредит в размер на 45 478.56лв. по 18 бр. фактури, издадени през периода от 01.07.2008г. до 31.10.2009г.  с предмет на доставките  дизелово гориво, както и за  непризнат данъчен кредит в размер на  6 590.93лв. по 11 бр. фактури, издадени през периода от 01.10.2007г. до 30.06.2008г. от доставчика ЕТ „Т.А.“ - гр.Хасково, с предмет на доставките  гуми и резервни части и за непризнат данъчен кредит в размер на  3 018.15лв. по 2бр. фактури, издадени през м.06.2010г. и м.08.2010г. от доставчика „К.И." ЕООД - гр.*****, с предмет на доставките  дизелово гориво и евродизел.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.***** при Централно управление на Национална агенция за приходите, да заплати на ЕТ“Т-В.Н.“ с адрес по чл.8 от ДОПК гр***** и адрес за кореспонденция гр.***** сумата в размер на 893 /осемстотин деветдесет и три/ лева, представляваща  направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

         

 

 

                           Председател: