Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 39

 

 

гр.Пловдив,08.01.2013г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд- Пловдив, петнадесети състав, в публично заседание на десети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                             Административен съдия: Любомира Несторова

 

При секретаря  М.Г.

Като разгледа докладваното АД № 2059 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 216 ал.6 във вр. с чл.219, ал.3 от Закона за устройство на територията / ЗУТ /.

     Образувано е по жалба на Н.А.А., ЕГН **********, депозирана чрез адвокат Г. с посочен съдебен адрес:*** против Заповед № ДК-02-ЮЦР-09 от 16.01.2012г. на Началник РДНСК ЮЦР, с която на основание чл. 225 ал.1 във вр. с чл. 222 ал.1 т.10 от ЗУТ е наредено  премахването на незаконен строеж: “допълваща застройка, разположена на регулационна линия запад, намиращ се в УПИ VІ-737, кв. 44 по действащия план от 1989г. на гр. Перущица с административен адрес: ул. “Свещ. П. Велчев” № 12, гр. Перущица, област Пловдив, изпълнен от Н.А.А..

      В жалбата се инвокират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Твърди се, че констативните актове, коментирани в оспорения административен акт не са връчвани на жалбоподателя като по този начин му е нарушено правото на защита. Твърди, че не е изграждал постройката, тъй като същата е наследствено придобита от родителите му.

Претендира се отмяната на оспорения административен акт и разноските по делото.

       Ответникът –Началникът на РДНСК-ЮЦР, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Твърди, че оспорената заповед е издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

       Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, тъй като в писмо с изх. № Пр-2502-01-029 от 19.06.2012г. на РДНС /л. 8/ изрично е посочено, че съобщението за  оспорената заповед е лично връчено на 16.05.2012г. на Н.А., а жалбата е депозирана  на 23.05.2012г. 

Като съобрази доказателствата, становищата и доводите на страните и приложимия закон, при служебната съдебна проверка на осн. чл. 168 АПК за валидност на оспорения административен акт и за неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК съдът намира следното от фактическа и правна страна:

        На 14.06.2011г. е извършена проверка от  инспектори на РДНСК ЮЦР Сектор Пловдив на строеж: “допълваща застройка, разположена на регулационната линия запад, с размери 3,50/2.40м и височина 2.55м в УПИ VІ-737, кв.44 в действащия план от 1989г., с адм. адрес: гр. Перущица, ул. “Свещ. П. Велчев” № 12, проверката е обективирана в Констативен акт № 227 от 14.06.2011г. Установено е, че строежът е собственост на Н. А. А. по НА № 60, т. ІV,д. № 1206/25.01.1996г., НА № 61, т. ІV,д. № 1207 от 25.01.1996г., НА за поправка на НА № 76, т. VІІІ, д. 2621 от 27.02.1996г. Констатирано е, че за строежа няма одобрен проект и строителни книжа в нарушение на изискванията на чл. 148 ал.1 и чл. 137 ал.3 от ЗУТ. Описани са размерите на строежа и е изготвена окомелна скица. Констатирано е още, че постройката не е отразена в КП на гр. Перущица от 1989г., строежът е V категория, съгласно наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. КА е съставен в отсъствието на изпълнителя на строежа- А., подписан е от извършилите проверката: инж. Ф.Я. и мл. инспектор Г.К.-С. и от свидетелите Р. и М.. Съставен е и КА № 227А от 14.06.2011г. Констатирано е, че описаният по-горе строеж не съответства на предвижданията на ПУП, допълващата постройка е разположена на регулационната линия запад, в нарушение на чл. 137 ал.3 и чл. 148 ал.1 от ЗУТ. КА е оформен по начина, коментиран по-горе. Констативните актове са съобщени по реда на §4 ал.1 от ДР на ЗУТ, като е изготвено съобщение № Пр-2502/4/ от 14.06.2011г. и служебни бележки от 14.06.2011г., подписани от Я. и С., от които се установява, че съобщението е поставено чрез залепване, също и на информационното табло в сградата на Община Перущица. В определения срок не са постъпили възражения, което е установено с протокол от 22.06.2011г.

       По делото са приобщени: КА №100 от 13.09.2010г. съставен от инспектори на РДНСК ЮЦР, констатациите са аналогични като горекоментиранети като срещу КА е депозирано възражение от Н.А. на 21.09.2010г.; Становище на Главния архитект на Община Перущица от 10.05.2007г. относно сградите в УПИ VІ-737 кв. 44 по действащия ПРЗ на гр. Перущица. Относно съществуващата пристройка от запад е изразено становище, че същата е незаконно изградена, недопустима по действащата тогава нормативна база, построена е на регулационна линия без съществуваща или прадвидена сключена застройка и като неподлежаща на определяне за търпим строеж по §16 от ПР на ЗУТ, както и на процедура за узаконяване по § 184 от ПЗР на ЗУТ. Приети по делото са декларации от Рангел Стоянов М., от Н.А. с нот. заверка от 28.03.2007г.; Заповед № 232 от 25.04.1996г. на Кмета на Община Родопи.

       По делото са изслушани свидетелите Рангел Стоянов М. и Йорданка Костадинова А.. Според свидетеля М. помещението е построено преди повече от двадесет години от бащата на А.. Свидетелката А. е в родствени отношения с жалбоподателя- първа братовчедка. Същата твърди, че тоалетната и банята са построени някъде около 1980г. от чичо й, т.е. от бащата на Н.А.. Съдът кредитира свидетелските показания, но следва да се посочи, че същите не определят годината на построяване на процесната постройка, тъй като свидетелят М. твърди, че не помни дати и години, а свидетелката А. посочва, че е построена някъде към 1980г., без посочване на конкретен период от време, дали става въпрос за период от 1980г. до 1985г. или за период след 1985г. или за по къс период от време.

         По делото е изслушана и приета СТЕ, изпълнена от вещото лице инж. Л. Л.-Е., оспорена в пункт 7 от процесуалния представител на жалбоподателя, която Съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, съответстваща на писмените доказателства, приобщени по делото.

         Вещото лице посочва, че в УПИ VІ-737, кв. 44 по плана на гр. Перущица, ул. “Свещ. П. Велчев” № 12 е изпълнена допълваща едноетажна постройка, разположена на западната регулационна линия, при съседния УПИ V-736, и на юг от сграда, означена МС по деистващия ЗРП от 1989г. Сградата е едноетажна, полумасивна, монолитна, стени от тухлена зидария, плосък покрив-ст.бет. плоча и външна мазилка към вътрешен двор, предназначена за санитарен възел, състояща се от санитарно помещение /тоалетна и душ/ и преходно помещение с врата към съседната постройка от север, означена с МС и врата към вътрешен двор. За да се влезе в постройката от север означена като МС от 1989г., се минава през предверието на процесната сграда, двете сгради са функционално свързани. Според експерта  за западната стена, която е неизмазана, за основа и част от нея, е използвана съществувалата преди изграждането на постройката масивна каменна ограда. Оградата е надзидана до височина на покривната плоча с тухлена зидария, същата е изцяло в УПИ VI-737 и така е оформена западната стена на санитарния възел. За северна стена служи, стената на постройка от север, означена като МС, пристройката няма самостоятелна стена от север. Другите две стени са към дворното място, с прозорец и врата. Вещото лице изрично посочва, че не може с точност да определи годината на построяване, като вероятният период на построяване е около 1985г. и 1990г. Отбелязва, че в Община Перущица  по отношени на процесната сграда няма данни за одобрени проекти, искани разрешения за строеж и др. строителни книжа. Има одобрено изменение на Застроителен и регулационен план /ЗРП/ и КЗСП, одобрен с протокол № 5 от 08. 04. 1996г.,  за  частта  от кв. 44, включваща   парцел   VI -737   и съседния  му парцел   V-736,   в  което  се  предвижда   ново  сключено застрояване  в двата  съседни  имота,   като  основното застрояване  в парцел   VI -737   е   предвидена   нова  двуетажна жилищна  сграда и допълващозастрояване - гараж. Това изменение на ЗРП от 1996г. е действащият ПУП по отношение на този имот. В обезсиления КП и РП от 1956г. в действащия към настоящия момент ЗРП от 1989г. и ПУП за имота от 1996г, процесният обект не е нанасян.  Експертът изрично уточнява, че сградата е изградена на регулационна линия, няма съществуване или предвиждане на такъв строеж в съседния УПИ.

Оспорената Заповед № ДК-02-ЮЦР-09 от 16.01.2012г. на Началник РДНСК ЮЦР е издадена на основание чл. 225 ал.1 от ЗУТ, т.е. преди изменението на ЗУТ от 26.11.2012г. Съгласно § 126 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) започнатите до влизането в сила на този закон производства по премахване на незаконни строежи или на части от тях от четвърта до шеста категория се довършват по досегашния ред. Съгласно разпоредбата на чл. 225 ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.)  от ЗУТ: Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях. Представена е упълномощителна Заповед № РД-13-297 от 14.12.2011г. на Началника на ДНСК, следователно атакуваната заповед е постановена от компетентен административен орган, който е действал в кръга на дадените му правомощия, издадена е в необходимата писмена форма, като съдържа фактически и правни основания.

При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дадена е пълна възможност на оспорващите страни да участват пълноценно в административното производство. Уведомявани са своевременно за всички действия по движението на преписката, констативните актове са връчени по предвидения от закона ред. Производството пред административния орган е започнало надлежно в хипотезата на чл. 24, ал. 1 от АПК - по инициатива на Сектор-Пловдив РДНСК ЮЦР. Проведената процедура от Сектор-Пловдив РДНСК ЮЦР е изцяло в съгласие с предписанията на закона - извършени са всички необходими действия за събиране необходимия за произнасяне по същество доказателствен материал - извършени са проверки на място, на документи, съставен е КА /актове/ в режима на чл. 225, ал. ал. 3 от ЗУТ. Констативният акт е предвидено от специалния закон на чл. 225, ал. 3 ЗУТ доказателство /огледен протокол/ за съществуването и вида на строежа. В случая КА са редовно съставени. Констативният акт е императивна процесуална предпоставка за законосъобразен фактически състав на крайния акт на процедурата по ЗУТ - заповедта за премахване на строеж. Поради това, е без значение какво точно е отразено в констативните актове на други органи и дали съдържанието им кореспондира с тези на  Сектор Пловдив РДНСК ЮЦР.

Преценена по същество, заповедта е правилна и законосъобразна и е адекватен отговор на установените факти. Безспорно се установи от доказателствения материал по делото - събран в съдебно заседание - чл. 171, ал. ал. 2 от АПК и приобщен по реда на чл. 171, ал. 1 от АПК, че обектът на заповедта подлежи на премахване. Следва да се има предвид, че в хода на съдебното производство нито едно от доказателствата не бе оспорено, поради което същите следва да се ценят изцяло.

Безспорно по делото е, че оспорващият е собственик на незаконния строеж, подробно описан по-горе, по това обстоятелство не се спори, не се ангажираха никакви доказателства, обосноваващи извод, че са налице надлежни строителни книжа. Установи се, че обектът е строеж – пета категория, съгласно чл. 10 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи, с оглед приетата по делото СТЕ и събраните гласни доказателства Съдът приема, че сградата е построена в периода 1985г.-1990г. Чл. 148, ал. 1 от ЗУТ забранява съществуването на строежи, които не са разрешени, съобразно изискванията на закона. Наличието на предвидените по закон строителни книжа е абсолютна предпоставка за законността на един строеж.

Съдът намира, че не е приложима разпоредбата на §16 от ПР на ЗУТ, според която норма строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

Съдът намира, че за процесния строеж не е приложима разпоредбата на § 127 ал.1 ПЗР към ЗИД на ЗУТ /в сила от 26.11.2012 г./, според която строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Това е така, защото с оглед на приетата по делото СТЕ се установи, че има одобрено изменение на ЗРП и КЗСП, одобрен с протокол № 5 от 08. 04. 1996г.,  за  частта  от кв. 44, включваща   парцел   VI -737   и съседния  му парцел   V-736,   в  което  се  предвижда   ново  сключено застрояване  в двата  съседни  имота,   като  основното застрояване  в парцел   VI -737   е   предвидена   нова  двуетажна жилищна  сграда и допълващо застрояване - гараж. Това изменение на ЗРП от 1996г. е действащият ПУП по отношение на този имот. В обезсиления КП и РП от 1956г., в действащия към настоящия момент ЗРП от 1989г. и ПУП за имота от 1996г, процесният обект не е нанасян, не е отразяван. Тези изводи от експертизата потвърждават направените с КА констатации. Налага се изводът, че нито по отменените планове, нито по действащия има предвиждане за процесната постройка. Установи се, от Констативните актове и от СТЕ, приета по делото,  че сградата е изградена на регулационна линия-запад, в нарушение на изискванията на чл. 137 ал.3 от ЗУТ, тъй като не отговаря на изискванията на ПУП, не е имало предвиждане по плановете за тъкъв строеж.

С оглед на посоченото по-горе Съдът стига до извода, че  процесният обект, имащ характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, осъществен е без одобрен проект и строителни книжа. Нормата на § 127 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, респективно §16 от ПР на ЗУТ е императивна. Както административният орган, така и съдът са задължени да установят дали незаконния строеж е търпим или не. Той подлежи на премахване само ако не е търпим. За процесния обект не са налице предпоставките, водещи до приложимостта на § 127 ал.1 от ЗУТ /в сила от 26.11.2012 г./, респективно на §16 от ПР на ЗУТ.

Съдът намира, че атакуваната заповед е законосъобразна и постановена съответно с целта на закона. Проведеното оспорване и депозираната жалба, която го материализира, следователно са неоснователни.

Процесуалният представител на ответника претендира юрисконсултско възнаграждение, което се установи в размер от 150лв. /сто и петдесет лева/, която сума жалбоподателите дължат в полза на ответника-РДСК ЮЦР.

                Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2  вр. с чл. 143 ал.4 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХV административен състав

 

 

Р Е Ш И:

        ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.А., ЕГН ********** против Заповед № ДК-02-ЮЦР-09 от 16.01.2012г. на Началник РДНСК ЮЦР, с която на основание чл. 225 ал.1 във вр. с чл. 222 ал.1 т.10 от ЗУТ е наредено  премахването на незаконен строеж: “допълваща застройка, разположена на регулационна линия запад, намиращ се в УПИ VІ-737, кв. 44 по действащия план от 1989г. на гр. Перущица с административен адрес: ул. “Свещ. П. Велчев” № 12, гр. Перущица, област Пловдив.

 

        ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН ********** да заплати в полза на РДНСК ЮЦР сумата в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

        Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                                            Административен съдия: /п/