Р Е Ш Е Н И Е

 

№11

 

гр. Пловдив, 03 януари 2013 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от Председателя АХД № 2063 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, във вр. с чл.219, ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

         Образувано е по жалба на С.А.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес ****, чрез адв. А.А., против Заповед № ДК-02-ЮЦР-47/08.02.2012г. на Началника на РДНСК - ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 222, ал.1, т.10 от ЗУТ и Заповед № РД-13-297/14.12.2011г. на Началника на ДНСК, е наредено да се премахне незаконен строеж: “Пристройка към съществуваща жилищна сграда”, в урегулиран поземлен имот УПИ-І-1290, кв. 497б, по плана на Първа градска част, гр. Пловдив, с административен адрес ул. ****, с извършител С.А.А..  В жалбата и в депозираните писмени бележки се поддържа, че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона – основания, предвидени в чл. 146, т. 3, 4 и 5. Оспорват се изцяло констатациите, залегнали в констативните актове, въз основа на които е издадена процесната заповед, тъй като неправилно от проверяващите е прието, че се касае за “Пристройка към съществуваща жилищна сграда”. Жалбоподателят твърди, че единственото извършено към онзи момент “ново строителство” е строеж на обект “Ограда към уличната регулационна линия, разположена изцяло в УПИ”, за което има издадено Разрешение за строеж № 120/24.06.2009г. и съответната проектантска документация. Сочи, че с така извършения строеж е била премахната част от съществуваща паянтова жилищна сграда, разположена върху съседната ул. ****, с оглед правилното ситуиране на оградата при трасирането. При това събаряне старата сграда е започнала да се самострутва, таванът е започнал да пада и част от стените също, поради което и се е наложило извършване на козметичен ремонт, който според жалбоподателя по никакъв начин не може да се приеме за строеж по смисъла на чл. 137 от ЗУТ. Иска се отмяната на оспорения административен акт.

        Ответникът – Началник на РДНСК - ЮЦР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., намира жалбата за неоснователна, подробни съображения излага в писмена защита, претендира юрисконсултско възнаграждение.

          Административен съд-Пловдив, ХVІІІ състав намира жалбата за подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима.

          Като съобрази доказателствата, становищата и доводите на страните и приложимия закон, при служебната съдебна проверка на осн. чл. 168 от АПК за валидност на оспорения административен акт и за неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Заповедта е постановена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с правомощията по чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ и Заповед № РД-13-297 от 14.12.2011г. на Началника на ДНСК. Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП, без необходимите строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, при което обстоятелство началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице е овластен да издаде заповед за премахване.

По делото са представени Нотариален акт за продажба на идеални части на недвижим имот № 13, том VІ, рег. № 8624, дело № 941 от 2001г. /лист 53 по делото/, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 12,том ІІ, рег. № 8072, нот. Дело № 212 от 2008г. /л.6/ и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 121, том ІІ, рег. № 12383, нот. Дело № 321 от 2008г. /л.5/, видно от които УПИ І-1290, кв. 497 б, по плана на Първа градска част гр. Пловдив е собственост на С.А.А..

Квалифицираният като незаконен строеж е установен при проверка, документирана с Констативен акт № 110 от 21.09.2010г. /л. 26/ и Констативен акт № 111 от 21.09.2010г. /л.29/, съставени по реда на чл. 225, ал.3 от ЗУТ от длъжностни лица при РДНСК-ЮЦР-Сектор Пловдив. Като възложител на строежа “Пристройка към съществуваща жилищна сграда” е посочен С.А.А., който е и негов собственик. За неговото изпълнение в констативния акт е посочено следното: започнато е изграждане на пристройка към съществуваща двуетажна жилищна сграда. Изпълнено е масивно строителство по имотните граници от юг и запад на имота. Изградени са изба с h=1,60 м и жилищен етаж с h=2,45. Пристройката е с приблизителна застроена площ 65 кв.м. Направен е извод за извършен строеж без одобрени проекти, без разрешение за строеж. Посочено е, че са нарушени разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, както и че установените нарушения са съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ, не могат да бъдат отстранени и безспорно квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, предвид на което и са налице основания за започване на административно производство по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежа. И двата констативни акта са връчени лично на С.А. на 27.09.2010г. Подадено е възражение от същия против констативните актове, в което се твърди на първо място, че некоректно е посочено, че същият е присъствал на проверката, както и че никой на тази дата не е извършвал проверка в имота му, за да бъдат направени описаните в констативните актове констатации. Твърди се още, че в акта е записано, че има издадена Заповед на Кмета на Район “Централен” – Община Пловдив за спиране на строителство, която заповед същият спазва безпрекословно, но към настоящия момент няма направено предписание какво е нарушил и какво трябва да предприеме за отстраняване на евентуални нарушения.

За пълнота следва да се добави, че видно от писмо на Главния архитект на Община Пловдив, Район “Централен” с изх. № 94006-26873 от 29.06.2010г., административното производство е започнало по сигнал с вх. № 9406-22502/02.06.2009г. до Кмета на Район “Централен” – Община Пловдив, въз основа на който са извършени няколко проверки, които са установили, че е започнато изграждането на обект “Ограда към улична регулационна линия, разположена изцяло в имота”, за който има издадено разрешение за строеж № 120 от 24.06.2009г. на Главния архитект на Район “Централен” – Община Пловдив и протокол за трасиране на оградата от правоспособно лице геодезист – инж. Иванка Политова. След постъпила нова жалба с вх. № 94006-22502(1)/14.08.2009г. е била извършена нова проверка на място, от която е установено, че се изгражда обект “Пристройка на един етаж”, за който не са били представени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Предвид така направените констатации на нарушителя е съставен Констативен акт № 31 от 28.08.2009г. и издадена Заповед № РД-09-973/30.10.2009г. на основание чл. 224 от ЗУТ – за спиране на строителството. За резултатите от проверката жалбоподателят е уведомен с писмо изх. № 94006-22502/28.09.2009г., а цялата преписка е изпратена в РДНСК Пловдив за последващи действия.

В процесната заповед за премахване на строежа същият е описан при съответствие с констативните актове относно височина, размери в план, незавършен. Строежът е индивидуализиран словесно в заповедта и графично в констативния акт към нея по начин, който я определя еднозначно, поради което разпореждането е валидно. Окомерната скица не представлява извадка от план с координати на подробните точки за геодезично заснемане на строежа, но такова изискване в ЗУТ не съществува. Освен това, в обстоятелствената част на заповедта обектът е конкретизиран с площ, височина, конкретно местонахождение, вид, начин на изпълнение. Началникът на РДНСК - ЮЦР се е позовал на констативните актове, поради което фактическите установявания в същите се считат за част от мотивите на заповедта /аргумент от чл.225 ал.1 ЗУТ, съгласно която заповедта за премахване на незаконни строежи или на части от тях, се издава въз основа на констативния акт/.

В заповедта подаденото възражение не е уважено, тъй като няма представени строителни книжа за пристройка към съществуваща жилищна сграда. Строежът е квалифициран за незаконен на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Според представените по делото писмени доказателства, оспорващото лице е собственик на УПИ І-1290, кв. 497 б, по плана на Първа градска част гр. Пловдив, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда с площ от 48 кв.м.  С жалбата, а и с възражението се оспорва описанието на строежа в заповедта, като се сочи, че не става въпрос за “Пристройка към съществуваща жилищна сграда” и за ново строителство, а за извършван ремонт на съществуващи постройки в имота. Не се отрича изграждането на строежа от страна на жалбоподателя в констатирания му вид.

Във връзка с възраженията в жалбата е представено единствено разрешение за строеж № 8 от 12.01.2004г., издадено от Гл. архитект на Община Пловдив, Район “Централен”, както и е изслушана свидетелката М. Н. Т., от показанията на която се установява, че същата е продала на жалбоподателя идеални части от имота си, ведно с построените в него жилищни постройки, като за къщата, в която е живеела, твърди, че е била построена върху част от улица **** и след измерване се е наложило да се направи ограда, която да влезе три метра навътре, сиреч наложило се е да се разруши част от къщата, за да се построи оградата, съгласно протокола за трасиране, което пък е наложило извършването на процесния ремонт.

Разпоредбата на чл.225, ал.3 ЗУТ не изисква актът да се съставя в присъствие на нарушителя-собственик или фактическия извършител. Условието в закона е да бъде връчен на заинтересуваните лица. Констативните актове имат доказателствена сила за съществуването и вида на строежа. След преглед на административната преписка не се констатират съществени процесуални нарушения от значение за издаване на разпореждането. Нередовности при съставяне и връчване на констативния акт не могат да повлияят върху съдържанието му. Констатациите на техническите органи може да се потвърдят или опровергаят от събраните по делото доказателства, което е определящо за законосъобразност на оспорената заповед.

Преди издаване на заповед за премахване на незаконен строеж административният орган следва да извърши проверка за търпимост на строежа по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. Проверката е наложителна поради императивния характер на цитираната правна норма, забраняваща премахването на незаконни строежи при наличието на посочените в нея предпоставки. Обстоятелството, че главният архитект не е издал удостоверение за търпимост на процесната сграда, не е от значение, тъй като проверката за това дали даден строеж е търпим или не - следва да бъде направена във всички случаи от органа, издаващ заповед за премахването му, а и от съда. Преценката за търпимост в случая се основава на събраните писмени доказателства и дори да бе издадено удостоверение за търпимост, удостоверените в него факти също биха подлежали на самостоятелна преценка във връзка със събраните по делото доказателства. По делото не са събрани доказателства, от които да е видна годината на построяване, а и от жалбоподателя не се претендира търпимост на строежа по смисъла на § 16 от ЗУТ.

При така събраните факти, изложени до тук, съдът намира жалбата за неоснователна.

В настоящото производство, съгласно чл. 168 от АПК, Съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона. Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - началник на РДНСК – ЮЦР - Пловдив, съгласно правомощията, предоставени му със Заповед № РД – 13 – 297/14.12.2011 г., в установената писмена форма, при наличие на законово регламентираните реквизити за неговото издаване, спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.

По отношение възраженията за незаконосъобразност на същата:

Съгласно § 5, т. 38 от ЗУТ “Строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Установеното от проверяващия орган изпълнение на пристройка с размери 6,00/10,50м. и Н 2,45м. без одобрени строителни книжа и разрешение за строеж, разположена на уличната регулационна граница, има характера на строеж по смисъла на цитираната легална дефиниция на понятието “строеж”.

Безспорно е установено по делото, че строежът не съответства на предвижданията на ПУП и няма никаква строителна документация. Съгласно чл.225, ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Не се спори по делото, че жалбоподателят не притежава строителни книжа за изградената пристройка така, както е обективиран строежът в констативните актове и съответно в обжалваната заповед. Изявления в насока, че строежът е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПРЗУТ не се правят.

Съдът намира, че описанието на постройката съответства на описанието, направено в констативните актове, доколкото същото не беше оспорено от жалбоподателя и не бяха ангажирани доказателства, които да оборят тези констатации, въпреки изричните указания, дадени от Съда с разпореждането за насрочване на делото, получени лично от пълномощника на жалбоподателя адв. А. със съобщение на 03.09.2012г.

Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона. Каза се по-горе в настоящото решение, че по делото не са приложени одобрени проекти и разрешение за строеж. В случая, с Констативен акт № 110 и 111 е установена липсата на каквито и да било строителни книжа, в това число на одобрен инвестиционен проект и на издадено разрешение за строеж по отношение на процесния такъв. Дори да се допусне хипотетично, че постройката представлява строеж от допълващото застрояване по чл.46, ал.1 от ЗУТ и за неговото изпълнение не е необходимо одобряването на инвестиционен проект, съгласно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, то това не попада в нито едно от изчерпателно изброените изключения на чл.151, ал.1 от ЗУТ, позволяващи изпълнението без издаване на разрешение за строеж. В тази връзка, нито в рамките на административното производство, при гарантирано и от закона и осигурено от административния орган право на участие, нито пък в рамките на съдебното производство от страна на жалбоподателя бяха ангажирани доказателства, оборващи установената липса на разрешение за строеж. Разпореденият за премахване строеж, Съдът намира да е допустим по реда на ЗУТ само въз основа на издадено разрешение за строеж, каквото липсва.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, спазена е изискуемата от закона форма, правилно е приложен материалният закон, съобразена е с целта на закона, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, ето защо следва да бъде оставена в сила, а жалбата да бъде отхвърлена.

 Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно. Такива се констатираха в размер на 150 лв. възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, изчислено, съгласно чл. 8, във вр. с чл.7, ал.1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС.

 

Водим от горното Административен съд – Пловдив, първо отделение, ХVІІІ състав,

                                                                 Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.А., с ЕГН **********, с постоянен адрес ****, против Заповед № ДК-02-ЮЦР-47/08.02.2012г. на Началника на РДНСК - ЮЦР, като неснователна.

ОСЪЖДА С.А.А., с ЕГН **********,*** за заплати на РДНСК – ЮЦР-Пловдив сумата от 150 /сто и петдесет/ лева за осъществената юрисконсултска защита.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението с препис за страните.

 

 

 

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :