РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

  49

 

гр. Пловдив, 9 януари  2013 год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на  единадесети  декември   през две хиляди и дванадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

                                                          

при секретаря М.Чиракова и прокурора …,  като разгледа докладваното от съдията административно  дело № 2067  по описа за 2012 г. ,  за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по жалба на О.Б., гражданин на Турция, род. На *** г., притежаващ национален паспорт № *****, с настоящ адрес в РБългария *****, против отказ рег.№ ИЯ/РЗМ-1100/22.05.2012 г. на ОДП на МВР – Пловдив, служба Миграция, относно издаване на разрешение за продължаване на срока на пребиваване чужденец в РБългария. В жалбата са изложени подробни съображения, поради които жалбодателят смята отказа за незаконосъобразен. В СЗ процесуален представител поддържа жалбата.

 Ответникът по жалбата – Началник сектор Миграция при ОД МВР – Пловдив,  не се представлява и не взема становище по жалбата.

 Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, единадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и наведените от страните доводи, намира за установено следното:

 На първо място съдът намира, че жалбата против индивидуалния админист­ра­тивен акт е подадена в предвидения за то­ва срок и от лице имащо правен ин­терес, поради което се явява и процесуално ДО­ПУС­ТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Самият отказ за издаване на разрешение за продължаване на срока на пребиваване на чужденец в РБългария е по повод заявление вх.№1048/08.05.2012 г. от страна на жалбоподателя.

Като фактически основания за отказа органът е посочил, че се не изпълнява условието на цитирания член /чл.24, ал.1, т.2 от ЗЧРБ/ - от представеното удостоверение от НАП е видно, че работните места за български граждани не са поддържани за срока на разрешеното му пребиваване.

Жалбодателят е постоянно пребиваващ чужденец в РБългария, като основанието му за пребиваване е по чл.24, ал.1, т. 2 от ЗЧРБ – осъществяване търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването. Цитираната норма е изменена с ЗИДЗЧРБ, ДВ, бр. 9 от 28.01.2011 г.,  като в т.2 след думите „български граждани“ е поставена запетая и е добавено „поддържани за срока на пребиваването“.  С влизане в сила на това изменение пребиваващите чужденци са задължени да изпълняват изискването на закона постоянно и непрекъснато във времето, а неизпълнението на изискването за постоянно осигуряване на 10 работни места е нарушение на установено с нормативен акт публичноправно задължение, което е вменено в тежест на чужденеца - титуляр на разрешението на продължително пребиваване и чието неизпълнение е скрепено от закона със санкция, а именно: отнемане на правото на пребиваване, съответно отказ за продължаване срока на това пребиваване.  От представените по делото справки от административния орган и от жалбодателя /по отношение релевантните факти справките са идентични/ е видно, че през определени периоди от време жалбодателят не е изпълнявал изискванията на закона. Въпросното обстоятелство не се и оспорва от страна на жалбоподателя – в жалбата се признава, че за месеците 09-12 на 2011 г. например в дружеството на жалбоподателя „О. Инженеринг“ЕООД са работили по трудово правоотношение 9 български граждани по „независещи“ от жалбоподателя причини. Въпросното обстоятелство е ирелевантно към предмета на спора -  законът предвижда като материално-правна предпоставка за постановяване на процесния отказ единствено наличието на разкрити по-малко от 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, което, каза е установено по делото по безспорен начин.

При това положение се налага извода, че жалбата е неоснователна. Оспореният с нея отказ е законосъобразен – същият е издаден от компетентен орган /Заповед на л.45 по делото/, при спазване на материалноправните разпоредби на закона и административнопроизводствените правила.

Водим от изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІ състав,

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на О.Б., гражданин на Турция, род. на *** г., притежаващ национален паспорт № *****, с настоящ адрес в РБългария *****, против отказ рег.№ ИЯ/РЗМ-1100/22.05.2012 г. на Началник сектор Миграция при ОД МВР – Пловдив относно издаване на разрешение за продължаване на срока на пребиваване чужденец в РБългария.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

Председател: