РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 223

 

Град Пловдив, 30.01.2013 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІІІ състав, в публично заседание на двадесети март две хиляди и дванадесетата година в състав:

 

Административен съдия: Георги Пасков

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2070 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.

Образувано е по жалба на “ЦЕНТУРИЙ – НК” ЕООД, със седалище и адрес на управление, ****,  ЕИК ****, представлявано от управителя Н.Ц.К. против Решение № 138/21.05.2012г. на  Директора на ТД на НАП гр. Пловдив с което е потвърдено Постановление изх. № РД-10-300/27.04.2012г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.1 от ДОПК. на публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение.

Според ответната страна жалбата е неоснователна. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Със ЗВР № 1106367/28.11.2011г., изменена със ЗВР № 1201249/07.03.2012г.  е било възложено извършването на ревизия на жалбоподателя.  С Постановление изх. № РД-10-300/27.04.2012г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.1 от ДОПК е бил наложен запор върху върху налични и постъпващи суми по банкови сметки по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми представени за доверително управление до размера на задължението – 13400лв.,  находящи се в “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД.

Против постановлението е била подадена жалба до Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, който със свое Решение № 138/21.05.2012г е оставил жалбата без уважение.

Жалбоподателят излага следните доводи за незаконосъобразност:

1.                От изложеното в постановлението не може да се направи извод дали събирането на предполагаемите публични вземания ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

2.                С налагането на запор върху на банковата сметка на дружеството блокира изцяло дейността на дружеството.

Искането е съдът да отмени обжалваното решение, алтернативно искането е за искането за замяна на наложената мярка запор върху върху налични и постъпващи суми по банкови сметки по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми представени за доверително управление до размера на задължението – 13400лв.,  находящи се в “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД със ЗАПОР ВЪРХУ 10%  ВЪРХУ НАЛИЧНИ И ПОСТЪПВАЩИ СУМИ ПО БАНКОВИ СМЕТКИ.

По така наведените доводи съдът намира за установен следното:

Съгласно чл. 121, ал.1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

По делото е приложено Искане за предварително обезпечаване на задължения изх. № РД-23, неразделна част от което са мотивите за налагане на ПОМ по образец. Видно от посоченото в тази бланка, е че органът по приходите е констатирал, че дружеството не притежава достатъчно активи/имущество освен банковата сметка върху която е е предложил да бъде наложен запор.

Органът по приходите е приел, че за да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, в следствие на които ще се затрудни събирането на задължения в очаквания размер е било необходимо да се наложат и процесните обезпечителни мерки. Размерът на наложеното обезпечение е съобразен с очакваните задължения. Преценката за това дали действително  ще се затрудни събирането на горепосочените задължения е в правомощията на публичния изпълнител. Дейстително в ал.3 на чл. 121 на ДОПК е предвидено предварителните обезпечителни мерки да се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, но както бе посочено по-горе  публичният изпълнител не е констатирал каквито и да е други активи върху които да се наложи обезпечението. В прил.2-ро на ал.3 на чл. 121 от ДОПК е въведено изискването наложените обезпечителни мерки да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Налагането на запор върху налични и постъпващи суми по банковата сметка на жалбоподателя обаче не би следвало да доведе до спиране извършваната от лицето дейност.  Законодателят в чл. 229 от ДОПК изрично е предвидил в правомощията на публичния изпълнител, той да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. Жалбоподателят може във всеки един момент да изиска да бъдат изплатени всички неотложни плащания във връзка с дейността му.

Неоснователно е и искането за замяна на наложената мярка запор върху върху налични и постъпващи суми по банкови сметки по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми представени за доверително управление до размера на задължението – 13400лв.,  находящи се в “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД със ЗАПОР ВЪРХУ 10%  ВЪРХУ НАЛИЧНИ И ПОСТЪПВАЩИ СУМИ ПО БАНКОВИ СМЕТКИ поради следното:

Съгласно, чл. 199, ал.1 от ДОПК публичният изпълнител или съдът, след като обсъди възраженията на публичния взискател, може по искане на длъжника да допусне заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение. По същество направеното предложение от жалбоподателя не представлява заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение. В случая не са налице и изискванията на ал.2 на чл. 199 от ДОПК, тъй като дружеството не предлага замяна на наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. 

Ето защо съдът намира жалбата за неоснователна.

С оглед изхода на правния спор на ответната страна следва да й бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Пловдивски административен съд, ХІІІ състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ЦЕНТУРИЙ – НК” ЕООД, със седалище и адрес на управление, ****,  ЕИК ****, представлявано от управителя Н.Ц.К., против Решение № 138/21.05.2012г. на  Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е потвърдено Постановление изх. № РД-10-300/27.04.2012г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал.1 от ДОПК. на публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. Пловдив.

ОСЪЖДА ЦЕНТУРИЙ – НК” ЕООД, със седалище и адрес на управление, ****,  ЕИК ****, представлявано от управителя Н.Ц.К. да заплати на ТД на НАП, гр. Пловдив сумата в размер на 150/сто и петдедест/ лева.

        

Решението е окончателно.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: