РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ … …

 

гр. Пловдив, 8 януари  2014 год.

                                                                       

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение,  ХІ с.,

в открито заседание на  осми октомври  през 2013 г.,  в състав:

         

    Председател:  Милена Несторова - Дичева                                                            

                  

при секретаря М.Ч.,  като разгледа докладваното от съдията административно  дело № 2077 по описа за 2012 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Т. ЕС“ООД, ЕИК ******, срещу Решение № 600 от 23.05.2012 г. на Зам.директора на Дирекция“ОУИ“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с което е потвърден РА № №131105560/07.12.2011 г. на А.М.К. – ст.инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, ИРМ Хасково.

Иска се отмяна на РА като се сочи, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушаване правото на защита в процеса на жалбоподателя. Твърди се, че при издаването на оспорения акт  административният орган не е изпълнил задължението си за разкриване обективно на всички факти и обстоятелства, релевантни към предмета на ревизията, по-конкретно, че не са взети предвид представените Актове обр.19 и тяхната връзка със спорните доставки, което е довело до постановяване на РА в противоречие с материалния закон. Посочва се също, че процесния РА е издаден в несъответствие с целта на закона.

         В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

         Претендират се направените по делото разноски.

         Представят се  писмени бележки.

         Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр.Пловдив /преди Директор на Д“ОУИ“-гр.Пловдив/, чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представя се писмено становище.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Зам.директора на Дирекция „ОУИ” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Предмет на настоящото оспорване е Ревизионен акт № 131105560/20.02.2012 г., издаден от А.М.К.– ст.инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, ИРМ-Хасково,  потвърден  с Решение № 600/23.05.2012 г. на Зам.директора на Дирекция ”ОУИ”- гр. Пловдив  при ЦУ на НАП.

С посоченото решение оспореният по административен ред РА е потвърден изцяло в обжалваната част за непризнат данъчен кредит  по ЗДДС в размер на 92 132,7  лева ведно с прилежащите лихви в размер на 6760,80 лева.

До този резултат се е стигнало в резултат на извършена ревизия на жалбоподателя с обхват ДДС за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г.

Процесната ревизия е образувана по повод Заповеди за възлагане на ревизия № 1103491/11.07.2011 г., № 1105560/21.10.2011 г. Същите са издадени от надлежно упълномощени лица видно от представената Заповед № РД-09-01/04.01.2010 г. на Териториалния директор на ТД на НАП-Пловдив, посочваща поименно органите по приходите, оправомощени да издават заповеди за възлагане на ревизия, както и техните заместници в случай на отсъствие на титуляра, ведно с Приложение 1 към нея –л.4 и сл. Направените в тази връзка доводи касателно компетентността на органите издали актовете в хода на ревизията са неоснователни – в хода на съдебното производство посредством приетата като компетентно дадена СГЕ се доказа, че всички оспорени подписи са положени от лицата, които са посочени, че са ги положили – заключение по СГЕ на л.1315 и сл.

На основание чл.117 от ДОПК е издаден РД № 1105560/06.12.2011 г. – л.601 по делото.

В крайна сметка е издаден и процесния РА от компетентен орган /Заповед за определяне на компетентен орган № К 1105560/07.12.2011 г./.

Извършената на жалбоподателя ревизия е по повод правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС и обхваща данъчните периоди от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г.

 Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 92 132,76 лева по фактури, издадени от „Р.К.“ ЕООД и „М.Р.“ЕООД с предмет  строителни материали.

1.По отношение на „Р.К.“ЕООД  е отказан данъчен кредит за период  м.11/2010г. по 14 броя фактури с ДДС общо в размер на 43434,10лв. с предмет на доставка различни строителни материали.

За изясняване на фактите и обстоятелствата по ревизионното производство по отношение на този доставчик е  извършена насрещна проверка, приключила с  ПИНП, в който е установено, че лицето не е открито на декларирания от него адрес за кореспонденция като  ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32, ал.6 от ДОПК.  

При  извършената  служебна проверка в информационните масиви на НАП се установява, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 10.09.2010г. и е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на органите по приходите на 12.04.2011г. Има данъчни задължения. Няма деклариран търговски обект и складова база. Съгласно справка за актуално състояние към 31.10.2010г. дружеството има сключени 2 трудови договори.

С цел установяване на произхода на стоките е извършена проверка в информационната система VAT 8 на НАП, като е извършена проверка на Дневниците за покупки за м.10.2010г. и 11.2010г. на всички доставчици на материали. Установено е, че предходни доставчици са фирма „О.консулт” ЕООД с ЕИК по Булстат BG******; „П.т.” ЕООД BG****** и „Ф.о.” ЕООД BG******, дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на орган на приходите през 2010г. и 2011г. Всички те, имат регистрирани ЕКАФП с обект – офис. От подадени от тях ГДД за 2010г. се установява, че са декларирани големи приходи, около 7-8 милиона лева, и минимални печалби.

         От фактическа страна, също така, в хода на ревизията е установено касателно  приемо-предавателни и транспортни документи, че експедиционните бележки за експедираните стоки на „Т. ЕС” ООД, приложени към фактурите издадени от „Р.К.” ЕООД, са с дата на която е издавана и съответната фактура, от което се налага  извода, че стоката е напуснала склада на доставчика на същата дата на която е издавана и съответната фактура.

Представените от „Т. ЕС” ООД транспортни документи - пътни листи и товарителници са издадени през месеците август, септември и октомври и не съответствуват на датите на издадените експедиционни бележки, удостоверяващи излизането на стоката от склада. Издадени са  еднотипни транспортни документи, с еднакви по видове и количества материали / Товарителница 35 / 29.08.2010г.-пътен лист №000709 /29.08.2010г.; Товарителница 35 / 18.08.2010г.-пътен лист №000708 /18.08.2010г.; Товарителница 35 / 17.08.2010г.-пътен лист №000707 /18.08.2010г./

Като шофьор извършил превозите е вписан С.Н.Б., назначен в „Т. ЕС” ООД на длъжност „монтьор вътрешно отоплителни инсталации, съгласно НКПД.

Въз основа на тези фактически установявания, органите по приходите извеждат извод,  че липсват достоверни документи за извършен транспорт по доставките.

Касателно  наличието на обект на „Р.К.” ЕООД, откъдето да бъдат осъществявани доставките, по представените експедиционни бележки е записан обект на доставчика - К. Склад № 8, от който са предадени стоките. В писмените обяснения управителят на „Т. ЕС” ООД е посочил, че стоките са товарени от складова база на „Р.К.” ЕООД, находяща се в гр. ***

Разплащането по всички фактури е извършено в брой, съгласно приложени към фактурите касови бонове издадени от ЕКАФП с ФУ с инд. № ***; ФП инд. № ***. При справка в информационния масив на НАП – СУП е констатирано, че фирмата няма регистриран ЕКАФП с посочения номер на фискално устройство. В случая фискалните бонове прикрепени към фактурите, не са издадени от регистрирано устройство по реда на Наредба № Н-18/13,12,2008г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Това обстоятелство е накарало приходната администрация да приеме, че представените фискални бонове не са годно доказателство за извършено плащане по фактурите.

Във връзка с предаването и приемането на стоките е констатирано, че по всички експедиционни бележки са посочени едни и същи лица: от страна на „Р.К.” ЕООД е записано лице предало стоката С.П., а от страна на „Т. ЕС” ООД лице приело стоката С.Г..

Чрез справка по информационния масив на НАП по БУЛСТАТ на „Р.К.” ЕООД се установява, че няма данни за действащ трудов договор на лицето С.П., през ревизирания период. В случая С.П. няма легитимност на представител на доставчика и оформянето на експедиционните бележки с нейно име и подпис, като страна предала стоката, води до тяхната негодност като доказателствено средство за целите на ревизията.

Представени са противоречиви доказателства относно лицата приели стоката от „Р.К.” ЕООД. Съгласно писмените обяснения фактурите са представяни в офиса на фирма „Т. ЕС” ООД от управителя на фирмата Й.М. и Р.А.. От страна на фирма Т. ЕС ООД фактурите са получавани от управителя С.Г.. Управителят С.Г. е посочен и като лице приело стоката в представените експедиционни бележки.

Експедиционната бележка е документ който се съставя от МОЛ на доставчика и се съставя при напускане на стоката от неговия склад и се предава на клиента при получаване на стоката. Следователно управителят на „Т. ЕС” ООД, в качеството си на лице, което е получило стоката, би следвало да получи и фактурата в момента на получаване на стоката, т.к. те са издадени на една и съща дата.

За мястото на получаване на стоките се установява съгласно представените писмени обяснения на управителя на дружеството, че разтоварването на стоките доставени от „Р.К.” ЕООД е извършено в складовата база в гр.П., където са разтоварвани по-голяма част от материалите, за което се представя договор за наем с лицето Н.Р.К.. При извършена насрещна проверка на лицето, то представя Декларация с приложени документи –нотариален акт и актуален учредителен договор. С декларацията лицето декларира, че е сключвало договор за наем на недвижим имот с фирма „Т. ЕС” ООД, находящ се в гр.П., за ползване на складови помещения. Документите за собственост на имота се намират в централата на Райфайзен банк, т.к. имота е закупен с ипотечен кредит. Собственик на имота и ипотечния кредит е фирма „Х.К.” ЕООД, която е закупена от него на 10.08.2010г. Лицето декларира, че при сключването на договора с „Т. ЕС” ООД, е допусната грешка, като имота е отдаден под наем от физическото лице.

В същото време се установява, че не са представени доказателства за ползването на въпросната складова база от „Т. ЕС” ООД в гр.П.. Не са представени документи за платени разходи за ползването на имота от страна на ревизираното лице, което е вписано като задължение на наемателя, съгласно сключения договор. Не са представени и документи за плащания на наемната цена на имота от проверяваното лице.

2.По отношение на втория доставчик  „М.Р.С” ЕООД е отказан данъчен кредит по 15 броя фактури от м.11/2010г. с ДДС 48698,66лв. с предмет на доставка различни строителни материали.

При извършена проверка на дружеството е връчено му по реда на чл.32 от ДОПК искане за представяне на документи лицето не е представило такива.

Извършена от органите по приходите служебна проверка в информационните масиви на НАП установява, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 20.08.2010г. и е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на органите по приходите на 23.06.2011г. Има данъчни задължения в размер на 700045,84лв. към 06.12.2011г. Няма деклариран търговски обект/склад. Деклариран е офис в гр. *****.

На дружеството е извършена ревизия за определяне на задължения по ЗДДС за периода 20.08.2010г.-31.12.2010г. В хода на същата с цел установяване произхода на стоките са извършени проверки на всички предходни доставчици на „М.Р.с” ЕООД на материали за ревизирания период. Установено е, че предходни доставчици са: „О.т.и.д.” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ****, „Д.е. т. 2008” ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ******, „П.т.” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ******, „О.консулт” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ****** и „Ф.о.” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ******. Всички те са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на орган на приходите през 2010г. и 2011г., имат регистрирани ЕКАФП с обект – офис, но не и търговски обект или склад.

При извършените насрещни проверки, поради непредставяне на документи от тяхна страна, не са установени данни, относно осчетоводяване, извършено плащане между контрагентите, предмет на доставката, съхраняване, предаване, транспортиране на стоките, наличието на договори, анекси, приемо-предавателни протоколи и др. свързани с възлагането и изпълнението на доставките, използвани подизпълнители и предходни доставчици, наличие на материална база, техническа, технологична и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката и др. доказващи реалността на същата.

 Справки в информационната система на НАП показва, че към 31.12.2010 год. в „М.Р.с” ЕООД има действащи 4 трудови договора. Съгласно справка „Данни за осигуряването по Булстат” за периода 01.11.2010 г. – 31.12.2010 г. няма данни за осигурени лица. Съгласно справка за подадени Декларации Обр.6 за периода 01.11.2010 г. – 31.12.2010 г. няма данни за изплатени възнаграждения. Това показва, че през тези периоди лицата назначени на работа в дружеството не са полагали труд, за който да им бъдат начислени и изплатени възнаграждения

         При анализ на представени приемо-предавателни и транспортни документи приходната администрация установява, че експедиционните бележки за експедираните стоки на „Т. ЕС” ООД приложени към фактурите издадени от „М.Р.с” ЕООД са с дата на която е издавана и съответната фактура, от което  е изведен извода, че стоката е напуснала склада на доставчика на същата дата на която е издавана и съответната фактура. В същото време представените от „Т. ЕС” ООД пътни листи и товарителници са издадени през месеците октомври и ноември и не съответстват на датите на издадените експедиционни бележки към съответните фактури.

От документираните превози на материали от „Т. ЕС” ООД извършени през месец ноември 2010г. следните съответстват на датата на представените експедиционна бележка:

- Пътен лист от 04.11.2010г. и товарителница от 04.11.2010г.

- Пътен лист от 05.11.2010г. и товарителница от 05.11.2010г.

- Пътен лист от 08.11.2010г. и товарителница от 08.11.2010г.

Изпращач по същите е „М.Р.с” ЕООД. Съпоставка на експедиционните бележки и товарителниците издадени на тези дати, показва, че в двата документа са описани различни материали. Като шофьор извършил превозите е вписан С.И.Т., който е назначен в „Т. ЕС” ООД на длъжност „ шофьор лек автомобил до 9 места” съгласно НКПД.

В представените експедиционни бележки не е посочен обект на „М.Р.с” ЕООД от който са предадени стоките. В писмените обяснения управителя на „Т. ЕС” ООД е посочил, че стоките са товарени от складова база на М.Р.с” ЕООД, находяща се в гр. *****.

 Разплащането по всички фактури е извършено в брой, съгласно приложени към фактурите касови бонове издадени от ЕКАФП с ФУ с инд. № ***; ФП инд. № ***. При справка в информационния масив на НАП – СУП е констатирано, че фирмата има регистриран ЕКАФП с посочения номер на фискално устройство, но в обект ОФИС гр. *****.

Във всички експедиционни бележки са посочени едни и същи лица, които са предали – приели стоките -  от страна на „М.Р.с„ ЕООД е записано лице предало стоката Т.П. и Й.М., а от страна на „Т. ЕС” ООД лице приело стоката С.Г. .

При извършена справка в информационния масив на НАП по БУЛСТАТ  на „М.Р.с” ЕООД се установява, че няма данни за регистриран трудов договор на лицето Т.П. през ревизирания период. В случая Т.П. няма легитимност на представител на доставчика и оформянето на експедиционните бележки с нейно име и подпис, като страна предала стоката, което, според приходната администрация, води до тяхната негодност като доказателствено средство за целите на ревизията.

Представени са противоречиви доказателства относно лицата приели стоката от „М.Р.с” ЕООД. Съгласно писмените обяснения фактурите са представени в офиса на фирма „Т. ЕС” ООД от управителя на фирма „М.Р.с” ЕООД Й.М.. От страна на фирма „Т. ЕС” ООД фактурите са получавани от управителя С.Г.. Управителят С.Г. е посочен в представените експедиционни бележки и като лице приело стоката.

Съгласно представените писмени обяснения на управителя на „Т. ЕС” ООД разтоварването на стоките доставени от „М.Р.с” ЕООД е извършено в складовата база в гр. П., където са разтоварвани по-голяма част от материалите. За целите се представя договор за наем с лицето Н.Р.К.. Фактите по преписката показват, че липсват доказателства въпросният обект да е ползван от ревизираното лице, като склад за материали. Мотивите за това вече са изложени в настоящото решение, в частта му касаеща доставките от „Р.К.” ЕООД, за които също се твърди, че са разтоварвани и съхранявани там.

При тези факти и установявания, приходната администрация приема, че от страна и на двамата доставчици не са представени доказателства, които да наведат на извод, че те имат кадрова, техническа и материална обезпеченост да осъществят процесните доставки. По отношение на доставчика „Р.К.“ЕООД е установено, че няма складова база/търговски обект, откъдето да бъдат извършени доставките, не е доказан произхода на строителните материали, липсват документи за транспорт. Представените пътни листове и товарителници предхождат датата на издаването на фактурата и на експедиционните бележки – алогично е строителните материали първо да са превозени, а едва след това да са излезли от обект на доставчика /съгласно експедиционните бележки, които доказват освобождаването от склад/. Не може да се изведе и извод, че е осъществено плащане по фактурите при положение, че фискалните бонове не са издадени от регистрирано фискално устройство. По аналогичен начин стои и въпроса с втория доставчик – събраните по отношение на него доказателства взаимно си противоречат и на база на тях не може да се изведе категоричен извод, че същия притежава материална, кадрова и техническа обезпеченост да осъществи процесните доставки. В представените екпедиционни бележки липсват данни от кои обект същите освобождават стоки от склад, представените фискални бонове са от фискално устройство от офис и същото е  различно от това, откъдето се сочи, че са приети стоките. Налице са разминавания между описаните по товарителниците и експедиционните бележки строителни материали.

Всички тези изводи се споделят изцяло и от съда. Същите са обосновани с надлежно събрани доказателства в хода на редовно проведено ревизионно производство.   Действително, от страна на жалбоподателя, който носи доказателствената тежест, не се доказа и в съдебното производство процесните строителни материали да му са доставени точно  от доставчиците по процесните фактури. Последните не притежават нужната материална, кадрова и техническа обезпеченост за целта. Не се доказа транспортирането на процесните стоки. Представените от „Т. ЕС” ООД пътни листи и товарителници са издадени през месеците август, септември и октомври и не съответстват на датите на издадените експедиционни бележки към съответните фактури. За пътните листове и товарителници издадени през месец ноември, т.е. периода на издаване на фактурите, се установява че не съответстват на датите на издадените експедиционни бележки към съответните фактури. При извършена съпоставка на експедиционните бележки и товарителници се установява, че в двата документа са описани различни по вид материали.

Изводите за липса на реално извършени доставки по процесните фактури не могат да бъдат оборени с ангажираната в хода на съдебното производство комплексна експертиза, чийто предмет на изследване се явява ирелевантен към предмета на спора.

При неангажирането на релевантни за предмета на спора доказателства, жалбата се явява недоказана и следва да бъде отхвърлена. Заключението на ВЛ-счетоводител почива единствено на находящи се при жалбоподателя счетоводни данни. Освен това, на база счетоводните записвания у жалбоподателя не може да се изведе извод, че доставчиците, чието счетоводство не е проверявано,  притежават необходимата кадрова и материална обезпеченост за осъществяването на процесните доставки.

В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че част от заприходените каличества са отразени в обща аналитична партида и по счетоводни данни не може да се установи от кои точно количества строителни материали са изписани на разход през м.12 2010 и от кои точно са продадени – тези по процесните фактури и/или тези от други доставчици. ВЛ изрично посочва, че от начина на воденето на счетоводните записвания у жалбоподателя не може да се изведе извод, че наличните количества строителни материали към 31.12.2010 г. са тези, доставяни от процесните доставчици – л.1275 по делото, л.6 от заключението – долу. ВЛ по техническата експертиза е отговорило, че материали от рода на процесните са вложени в обектите, изпълнявани от жалбоподателя, в количество дори по-голямо от доставеното по процесните фактури. По начина на заприхождаването им обаче не може да се изведе категоричен извод, че това са процесните материали – разпит на ВЛ-счетоводител Ш. в с.з., проведено на 20.06.2013 г. – л.1287 на гърба.

Анализът на всички събрани доказателства налага извода, че обосновано и правилно ревизиращият екип е приел, че процесните фактури не документират реално осъществени доставки на стоки/услуги по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и чл.9 от същия закон. Това означава, че не е доказано настъпило данъчно събитие и основание за издаване на тези фактура. То от своя страна прави данъкът, отразен в тях начислен неправомерно и представлява изпълнен фактически състав на нормата на чл.70, ал.5 от ЗДДС.

Каза се, тези изводи не бяха опровергани и пред тази съдебна инстанция. Ангажираната комплексна експертиза не може да наведе съда на друг извод - същата почива единствено на документална проверка, а осчетоводяването на фактурите не може да формира извод за реалното осъществяване на процесните доставки при непредставяне на каквито и да било доказателства за кадровата и материалната обезпеченост на доставчиците да осъществят процесните сделки.

Този извод не се разколебава и от свидетелските показания на св.К., който работи в дружеството-жалбоподател и преценката на показанията му следва да се осъществи на плоскостта на чл.172 от ГПК с оглед неговата заинтересованост от изхода на делото.

След като по делото не е доказано фактурираните стоки да са доставени от издателите на фактурите и в предмета на делото не е установяване дали са доставени услугите от трето лице, то правилно органите на приходната администрация са приложили  чл.70 ал.5 ЗДДС, който обхваща и процесния случай на издадени фактури без основание – без да е настъпило данъчно събитие по чл.25 ЗДДС като възраженията на жалбоподателя в тази насока не са основателни.

Съгласно чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит и неговото упражняване има изискване получателят по доставката да разполага с фактура за доставката и доставката да е осъществена. Изводът следва от редакцията на текстовете. В този смисъл няма противоречие между уредбата на правото на приспадане на данъчен кредит в Директивата и ЗДДС. По чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която данъчно задълженото лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги. По чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС получателят регистрирано по закона лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът му е доставил или предстои да му достави. Фактурите не са авансови, поради което втората хипотеза не е приложима в случая. И двете разпоредби изискват да е налице осъществена доставка, за да възникне и се упражни правото на приспадане на данъчен кредит. Доводите  в насока на прилагане практиката на СЕО и СЕС са неоснователни. По приложимата Директива 2006/112/ЕО, както и по отменената с нея Шеста директива относно общата система на данъка върху добавената стойност СЕО в решение по дело С-152/02г. приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура,  а и доставката да е осъществена. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-324/11. Позоваването на решенията по дело С-80/11 и дело С-142/11 на СЕС е неоснователно. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да установи наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на стоки в случая. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице.

Предвид посоченото, жалбата следва да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна относно отказания данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.

При този изход на делото, на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 428  /две хиляди четиристотин двадесет осем/ лева съобразно отхвърлената част на жалбата.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „Т. ЕС“ООД, ЕИК ******, чрез адв.Я., против Ревизионен акт № 131105560/20.02.2012 г., издаден от А.М.К.– ст.инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, ИРМ-Хасково,  потвърден  с Решение № 600/23.05.2012 г. на Зам.директора на Дирекция ”ОУИ”- гр. Пловдив  при ЦУ на НАП.

 

          ОСЪЖДА „Т. ЕС“ООД, ЕИК ******,  да заплати на  Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата в размер на  2 428  /две хиляди четиристотин двадесет осем/ лева, представляваща  възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

          Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

         

 

                           Председател: