РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

 

гр.Пловдив,  02  . 01 . 2013г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:

                                                           Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Гергана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2175/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

“Строителна механизация” ЕАД, седалище и адрес на управление – ***, представлявано от О.А. чрез адв.М.Г. обжалва Ревизионен акт № 261107152/28.03.2012г. издаден от К. Делчева - гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, офис Кърджали потвърден в обжалваната част на непризнат данъчен кредит в размер на 13 333.12 лв., ведно с прилежащите лихви с Решение № 656/12.06.2012г. на Директора на Дирекция “ ОУИ “- Пловдив.

С жалбата се оспорват изводите на приходния орган, основани на прилагане на Регламент № 2658/1987г. на Съвета за тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа и разпоредбите на Постановление № 289/20.12.2011г., за приемане на Комбинираната номенклатура на ЕС и въвеждане на Интегрираната митническа тарифа на Република България във вр. с §1 т.18 ДР ЗДДС. Твърди се, че становището на Митница – Пловдив не е относимо в случая, тъй като комбинираната номенклатура и утвърдените с нея тарифни кодове за тарифно класиране на преминаващи през митниците на страните-членки стоки, се използва за митнически цели при въвеждане на стоки на територията на страна-членка. Поддържа се, че казусът касае закупен автомобил от страната чрез официалния представител на марката автомобили, като автомобилът е хомологиран от производителя като такъв от категория N1 и е със свидетелство за регистрация на товарен автомобил /функционално и конструктивно N1 версиите са идентични на аналогичната им пътническа версия от категория М1/. Данните определят сделката като такава с право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.69 ЗДДС.

По същество адв.Г. поддържа доводите в жалбата и се позовава на събраните по делото доказателства – автомобилът не подлежи на митническо деклариране и становището на Митница Пловдив не може да бъде основание за определяне типа на автомобила; налице са всички документи, определящи автомобила като товарен, категория N1, потвърдено от СТЕ /типът на автомобила се определя по натоварването на осите/. Поискана е отмяна на РА с присъждане на направените съдебни разноски /адвокатско възнаграждение, д.такса и депозит за в.л./.

Ответникът Директор на Дирекция “ ОУИ “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител гл.юрисконсулт М.Г. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение, с присъждане на разходи за превод на документи от преписката. Поддържа мотивите в решението на Д “ОУИ”-Пловдив.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения за това срок, от страна с право и интерес от оспорването. Упражненото процесуално право на жалба е по реда на чл.156 ал.2 от ДОПК.

Като съобрази доказателствата за фактите и доводите на страните, в съответствие с разпоредбата на чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът установи следното:

Със Заповед № 1105613/25.10.2011г.  /л.19/ издадена от началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП-гр.Пловдив на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено ревизионно производство по прилагане на ЗДДС на търговското дружеството жалбоподател за периода 01.11.2009г. – 30.06.2011г. със срок до 2 месеца от дата на връчване. С последваща ЗВР №1107152/30.12.2011г. е удължен срокът на ревизионното производство до 03.02.2012г.

Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл.112 ал.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК орган по приходите, видно от представена по делото Заповед № РД-09-1/04.01.2010г. на Териториален директор-Пловдив, ведно с Приложение № 1 /т.4 - поименно е посочен П.Стоев - началник сектор “Ревизии”, офис Кърджали, издал ЗВР / и Приложение № 2 към заповедта.

Със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1107152/17.02.2012г. е определена К.Делчева-гл.инспектор по приходите за издаването на РА на Строителна механизация, л.52.

Ревизионен доклад № 1107152/17.02.2012г. е редовно връчен на 29.02.2012г. на представляващият търговското дружество. Приложено е възражение против РД /л. 24/, съдържащо доводите в жалбата при административното и съдебно оспорване – регламент 2658/1987г. и постановлението за приемане на Комбинираната номенклатура и въвеждане на Интегрирана митническа тарифа са неприложими при тълкуване на понятията – лек и товарен автомобил и процесния автомобил е посочен в свидетелството за регистрация като товарен автомобил, което съответства на издадения сертификат от фирмата-производител.

1. В хода на ревизията е установено, че през месец юни 2011г., дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13 333.12 лв. по фактура № 0000716096/27.06.2011г., издадена от „МОТО - ПФОЕ” ЕООД, във връзка с покупката на автомобил VOLVO XC60, с рег. № Х 5490 ВР, с данъчна основа 66 665.60 лв.

2. За извършените от приходния орган процесуални действия са представени опредметяващи ги писмени документи в съответствие с чл.37, чл.53 и чл.56 ал.1 ДОПК, описани в РД и в РА. Във вр.с ИПДПОЗЛ от 01.11.2011г. /л.40/, ревизираното лице /РЛ/ представило документация по опис /л.34 и сл./ - счетоводна и обяснения относно дейността си – предимно дейности, свързани с услуги със строителна техника, вкл. данни за автомобил Волво ХС закупен за подпомагане основната дейност на дружеството – превоз на водачи на тежките машини до обекта на работа.

Представена била Декларация от доставчика и сертификат, съгласно който VOLVO XC60 е от тип категория N1 /товарен автомобил/, съгласно процедура за поетапно одобрение по чл. 4  ал. 2 от Наредба 60 от 24.04.2009г. В свидетелството за регистрация, издадено от КАТ, автомобилът е посочен като товарен, с брой места за сядане в талона, съответно 4+1.

3. Отправени са запитвания и искания за представяне на документи и писмени обяснения до външни институции и трети лица /чл.37 ал.5, чл.57 ДОПК/ - МОТО – ПФОЕ ЕООД, Национална Агенция “Митници”.

С ИПДПОТЛ са изискани документи и писмени обяснения от „МОТО - ПФОЕ” ЕООД /л.42/ за продажбата на автомобил VOLVO XC60. Към отговор на това лице /л.44, гръб/ са приложени договор за продажба на автомобили от 23.06.2011г., сертификат за съответствие от производителя, приемо-предавателен протокол от 29.06.2011г. и поръчка № 1/23.06.2011 г., в която данните на VOLVO XC60 Momentum са: обем на двигателя: 2.4 D3 AWD 163PS Auto;  Цвят: Ice White;  Шаси: YV1D2/Z – л.39, л.49 гръб 8756C224816;  Двигател: D5244T171012198;  екстри: хомологация № 1;  автоматична скоростна кутия тип GEARTRONIK;  постоянно включени светлини;  електронно задвижване на колелата AWD; аларма; пепелник; потъмнени задни стъкла; чистачки на фаровете; секретни болтове; активни Bi-Xenon светлини; салон – неопределен /текстил – G600/; резервна гума; мултимедийна система High Performance* 1-DVD/* 40+8 spkrsq 7’’display, MY2012.

С Искане за извършване на действия от други контролни органи /л.50/ е изискана информация и от Национална Агенция „Митници” – какъв тип е автомобила според техническите характеристики и в коя позиция се класира VOLVO XC60 с рег. № Х 5490 ВР, съгласно „Комбинирана номенклатура” на ЕС, създадена с Регламент № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. за тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа на Общността.

В отговор на Агенция “Митници” /л.51/ е посочено, че в конкретния случай за VOLVO XC60 Momentum се касае за лек автомобил предвид брой местата за сядане, наличието на прозорци върху двете странични стени в задната част на купето, които са потъмнени, наблюдавани елементи на комфорт в купето, показващи, че същия е главно предназначен за транспорт на хора, а не на стоки. Направен е извод, че представен в този вид автомобилът следва да се класира в позиция 8703 /лек автомобил/. Според Агенция Митници, за определяне на код по КН било необходимо да се уточнят вид на двигателя, работния му обем, дали автомобилът е нов или употребяван по см. на номенклатурата /нови превозни средства – които никога не са били регистрирани; употребявани превозни средства – които са били регистрирани, обяснителни бележки към КН, ОВ на ЕС, бр.с 137/06.05.2011г./.

4. За да установи дали автомобилът отговаря на изискванията за лек автомобил, съгласно ЗДДС, във връзка с чл. 70 ал. 1 от същия, приходният орган анализирал данните на  VOLVO XC60 с рег. № Х 5490 ВР. С позоваване на § 1 т. 18 от ДР на ЗДДС е прието, че конкретни характеристики за квалифициране на едно превозно средство като леко или товарно се съдържат в митническото законодателство на РБългария и на ЕС. Изтъкнати като мотиви са Регламент № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987г. за тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа на Общността, Регламент № 638/2004 г. „Комбинирана номенклатура” на ЕС и в частност нейното работно разширение ТАРИК, определено за използване със Закона за статистиката, Постановление № 289 от 20 декември 2001г.

Ревизиращият екип приел, че автомобилът не притежава конструктивните характеристики на товарен автомобил, описани в митническа позиция 8704 от комбинираната номенклатура на ЕС, а отговаря на условията, предвидени за леките автомобили, описани в позиция 8703 - съобразно дефинирани критериите, които да отличават автомобилите, предназначени за товаропътнически превози - наличие на две отделни помещения за превоз на хора и стоки, с каквито придобитият автомобил не разполага.

Приходният орган аргументирал извода си със ЗДДС в сила от 01.01.2007г., ясно разграничаващ случаите, в които е налице право на данъчен кредит при придобиване на лек автомобил и това право зависи от вида и целите, за които ще бъде използван той от получателя :  

“Съгласно чл. 70 ал. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 от същия закон, когато: т.4. е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил /преди изм. с ДВ, бр.94 от 2012г., в сила от 01.01.2013г./ .

„Лек автомобил”, по смисъла на § 1 т. 18 от ДР на ЗДДС е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, автомобилът, предназначен за превоз на товари или лек автомобил, който има вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне на броя на местата за сядане по изречение първо, се вземат предвид само местата, монтирани от производителя. “.

Ревизиращият екип отчел, че законодателят борави с понятията: „автомобил, предназначен за превоз на товари” и автомобил „с вградено допълнително оборудване”, които не са дефинирани в ЗДДС и тяхното действително съдържание е извлечено по пътя на тълкуването и съобразно принципите, посочени в чл. 46 ал. 2 от ЗНА : когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

От събраните по преписката материали не е констатирано автомобилът да има вградено допълнително оборудване за целите на дейността на дружеството и в поръчка № 1/23.06.2011г. към договора не били посочени данни за допълнителна окомплектовка. Придобитото превозно средство от „СТРОИТЕЛНА МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕАД е квалифицирано като лек автомобил.

5. На основание чл. 70 ал. 1 т. 4 от ЗДДС, е счетено, че „СТРОИТЕЛНА МЕХАНИЗАЦИЯ” ЕАД няма право на ползване на данъчен кредит по фактура № 0000716096/27.06.2011 г., във връзка с покупката на автомобил VOLVO XC60, с рег. № Х 5490 ВР, през данъчен период 01.06.2011 г. – 30.06.2011 г., в размер на 13 333.12 лв.

РА е допълнително мотивиран с изложените в решението на Д “ОУИ” – Пловдив съображения : Обсъдена е възможност за прилагане спрямо автомобил VOLVO XC60 другата хипотеза по § 1 т. 18 от ДР на ЗДДС - дали превозното средство притежава характеристиките на автомобил, предназначен за превоз на товари.

В тази насока  е позоваването на § 6 т. 12 ДР на Закона за движението по пътищата /ЗДв.П/ : „автомобил” е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства. В зависимост от предназначението си автомобилите биват: а/ леки - за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8; б/ товарни - за превозване на товари и/или за теглене на ремарке; т.н.

Според чл. 149 ал. 1 от ЗДв.П, за нуждите на типовото одобряване пътните превозни средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви - т.3 категория N - моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, които имат най-малко четири колела, към които спадат - б. „а” категория N1 - моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 t.

Прието е за необходимо, при определянето на автомобила като товарен да се изследва дали той по съществото си е предназначен за превоз на товари. В тази вр. е посочено, че конкретни характеристики по отношение на квалифицирането на едно превозно средство като леко или като товарно, се съдържат в митническото законодателство на Република България  и  Европейския съюз : С Регламент № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987г. за тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа е създадена номенклатура на стоките, наричана „Комбинирана номенклатура”, която отговаря на изискванията на Общата митническа номенклатура, на статистиката на външната търговия на Общността и на други политики за вноса или износа на стоки. В рамките на комбинираната номенклатура на ЕС, превозните средства, предназначени за превоз както на пътници, така и на товари, могат да се класират в позиция 8703, като пътнически или в позиция 8704, като предназначени за транспорт на стоки. Решаващо за избора на едната или другата позиция е основното предназначение на автомобилите - дали те са предназначени главно за превоз на пътници или главно за превоз на товари. Разграничителните критерии за класирането са посочени в Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките и са свързани основно с конструктивните особености на купето.

Съгласно обяснителните бележки към позиция 8704 от Комбинираната номенклатура на ЕС, отнасяща се до „Автомобили и превозни средства за транспорт на стоки”, класирането на автомобилите по тази позиция се определя от някои техни характеристики, които показват, че те са предназначени за транспорт на стоки, а не на хора. По-конкретно тези превозни средства се отличават със следните конструктивни особености: а/ наличие в задната част, която е разположена зад частта от превозното средство през предназначена за водача и за пътниците на седалки тип пейки без защитни приспособления /напр. предпазни колани/ и без аксесоари, предназначено за тяхното монтиране. Тези седалки обикновено могат да бъдат демонтирани, което позволява оптималното използване на задната част /превозни средства тип камионетка/ или на отделената платформа /превозни средства от вида „pick-up”/ за транспорт на стоки;  б/ наличие на отделна кабина за водача и пътниците, както и на отделна отворена платформа, снабдена със странични капаци и спускащ се борд на каросерията /превозни средства от вида „pick-up”/;  в/ липса на прозорци върху двете странични стени в задната част. Наличие на една или няколко врати без прозорци, отварящи се стандартно или чрез плъзгане и повдигане, разположени на страничните стени или в задната част, така че да позволяват оптималното товарене и разтоварване на стоките;  г/ наличие на капак или постоянна преграда между кабината или задната част;   д/ липса на елементи на комфорт, на елементи, показващи завършеност на интериора и на аналогични на присъстващите в кабините на пътническите автомобили, на аксесоари /напр. мокет, вентилация, вътрешно осветление, пепелници/ върху платформата за товарене.

При съпоставка с посочените конструктивни особености и характеристики, наличието на които у даден автомобил показват, че той е предназначен за транспорт на стоки, а не на хора, с тези на спорния автомобил е прието, че същият не притежава характеристиките на товарен автомобил, дадени в позиция 8704 от Комбинираната номенклатура на ЕС, а напротив отговаря на условията, предвидени за леките автомобили в позиция 8703, тъй като същият не притежава две отделни помещения. В подкрепа на тезата е посочено писмото на Национална агенция „Митници” и писменото обяснение на ревизирано дружеството.

Според извода - в случая придобитият автомобил от една страна попада в обхвата на така цитираното определение дадено в § 1 т. 18 от ДР на ЗДДС, тъй като броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5 /пет/, а от друга страна - същият не се използва за извършване на посочените в чл. 70 ал. 2 от ЗДДС дейности.

6. Констатациите в РА покриват тези от ревизионния доклад, който е неразделна част от РА. Фактическите основания и правните изводи от доклада представляват мотиви за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, в който се съдържат подробни констатации и изводи. Взето е отношение по възражението против РД – относно отказан данъчен кредит на основание чл.70 ал.1 т.4 ЗДДС.

 Ревизионното производство е проведено съответно на предвидените в ДОПК условия и ред - изпратени са искания за представяне на писмени обяснения и документи от ревизираното лице и са събирани писмени доказателства от трети лица, вкл. доставчика. Всички актове са връчени на ревизираното лице. За извършените от приходния орган процесуални действия са представени опредметяващи ги писмени документи. Доказателствата са събрани в срок, поради което може да бъдат ценени.

При преглед на приложената преписка се установи, че представени под опис документи /л.34/ от ревизираното лице, сред които : главни книги и оборотни ведомости към 31.12.2009г. и 31.12.2010г.; инвентаризационни описи към 31.12.2009г. и 31.12.2010г.; касови книги; първични документи, разпечатки по счетоводни сметки и СД по ЗДДС, дневници за покупки и продажби, Данъчен амортизационен план, ГДД за 2010г.; фактура, регистрационен талон и счетоводна справка за завеждане на актива – за автомобил Волво – в три броя папки по години – не се съдържат в преписката и не са обсъждани в РД и РА. Дружеството е посочило, че разполага с активи, подробно отразени в предоставения на приходните органи амортизационен план.

В РД общо е посочено, че :  - през ревизирания период лицето е извършвало основно строителни услуги /по код на основна икономическа дейност/; - организирало е и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч. и сч.стандарти и утвърдения от ръководството индивидуален сметкоплан, като ГФО са изготвени в съответствие с принципите по чл.4 ЗСч. и са заведени отчетни регистри /ДПокупки, ДПродажби/ съгласно чл.124 ЗДДС; издаваните документи отговарят на чл.7 ЗСч. и за сч.отчитане на ДС са използват синтетични сметки 4531, 4532, 4538, 4539.

По отношение извършените доставки и начисления данък, в РД е посочено, че ЗЛ начислява ДДС във вр. с извършвани от него услуги със строителна техника и през ревизирания период Строителна механизация ЕАД е извършвало само облагаеми доставки.

Дружеството е ползвало ДК във вр. с получени доставки на гориво, смазочни материали, за електроенергия, резервни части, геодезически услуги, телефон, консумативи и др.

При тези данни във вр. с допълнително посоченото правно основание в решението на Д “ОУИ”-Пловдив, следва да бъде прието, че :  - приходният орган не е счел за спорно обстоятелството – вид извършвана икономическа дейност от ревизираното лице през проверявания период; - не е констатирана нередовност на счетоводството на дружеството, включително относно представените с отговора /л.34/ счетоводни документи и в частност – счетоводната справка за завеждане на актива – автомобил Волво, данъчен и счетоводен амортизационен план.

Поради неприложени към преписката документи /3 папки по години, л.34/ относими към приложените правни основания, следва, че допълнителното по чл.70 ал.2 ЗДДС не е било подложено на преценка в хода на ревизията и с оглед констатациите в РД, не е обосновано.

7. В хода на съдебното производство е изслушано заключението по съдебно-техническа /автотехническа/ експертиза, прието без оспорване. Въз основа на събраните по делото доказателства и ползваните източници – Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.09.2007г. за създаване на рамка за одобрение на МПС и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства; Европейски сертификат за одобрение на типа на МПС, вещото лице е дало следното заключение : Съобразявани са данните за ППС съгласно Свидетелството за регистрация част I, л.39 /рег.№ Х 5490 ВР; категория на превозното средство N1G; VIN – YV1DZ8756C2243816; дата на първа регистрация – 28.06.2011г.; типово одобрение, номер на двигател, вид гориво, превозно средство – товарен автомобил, марка; тип, вариант, версия, технически допустима максимална маса, маса на превозното средство; брой места за сядане + място на водача – 4 + 1; цвят, притежател на СРМПС – собственика, дата на издаване на СРМПС – 14.07.2011г., ведно с данните от ЕС Сертификат за съответствие, издаден на 09.06.2011г. /марка VOLVO; тип  D; вариант  DZ87; версия  DZ8756; търговско наименование   XC60; категория на ПС - M1G; VIN – YV1DZ8756C2243816; наличие на съответствие във всички отношения на типа, описан в одобрение c9*2001 / 116*0068*09, издаден на 08.04.2011г.

Този сертификат е приложен от Д “ОУИ” /л.93 и сл. – по указанието за представяне на официален превод на съдържащите се в преписката документи на чужд език/.

Приложен е и сертификат за съответствие на ЕО /л.99 и сл./, данните от който също са част от констативно-аналитичната част от експертизата / марка VOLVO, тип D – N2E, вариант D687, версия, търговско наименование; категория на ПС – N1G и др. – съответства във всички отношения на типа, описан в одобрение e13*2007 / 46*1213*00.

Според данните от ЕС сертификат за одобрение на типа /приложен от жалбоподателя/ : ЕС номер на одобрение e13*2007 / 46*1213*01, дата 27.09.2011г.; секция 1, марка VOLVO, тип - D – N2E; категория на превозното средство – N1, N1G; секция 2 – одобрението е разширено . Налице е Приложение за разширение 01 на одобрение за процесното МПС с номер на одобрението e9*2001 /116*0068*10; категория на ПС : M1, M1G; дата 18.07.2011г.; фаза 2 – тип – D-N2E; категория на ПС : N1, N1G.

Анализирана е директива / Регулация 2007/46/ЕС – нов тип на ПС : дата 13.05.2011г., разширение на базовото одобрение; вариант / версия / фаза 1 и фаза 2 – с конкретно посочените технически параметри, л.120.

Цитирано е Приложение II от Директивата – дефиниране на категории и типове превозни средства /л.121 и сл./.

Експертът се позовава на Директива 2007/46/ЕО и прилага формула на неравенство по отношение предмета на експертизата, като математически изразеният резултат в съответствие с цитираната директива определя процесното превозно средство за такова, което не се счита за ПС от категория М1 /лек автомобил/, тъй като не отговаря на критериите от Приложение II, т.В, подточка 3 и същевременно отговаря на критериите от Приложение II, т.в, подточка 1. масата на товара надвишава два пъти масата на пътниците. Тоест, по критериите на директивата процесното превозно средство е от категорията N.

Ведно с математическия резултат, въз основа на резултатите от анализа, експертът счита, че Типа на Волво-то е преминал през 2 фази на одобрение – фаза 1 с одобрен тип на МПС от категория М1 и след това фаза 2 с одобрен типа на МПС от категория N1. Уточнено е, че след всяка фаза е издаден ЕС сертификат за съответствие /което обяснява двата приложени - част от преписката/.

Без съмнение, в.л. квалифицира автомобила според техническите критерии на Директивата /въз основа на която е издаден Европейски сертификат за одобрение на типа и Европейски сертификат за съответствие от 22.06.2011г./ - като МПС от категория N1 /товарен автомобил/.

 Заключението е съобразявало данните по делото, цитирани са документите приложени при регистрация на автомобила в РБ. Изготвено е компетентно и съдът цени експертизата.

В съдебно заседание, проведено на 12.11.2012г., експертът потвърди анализираните данни с конкретизация – сертификатът за одобрение на типа е първичният документ, удостоверяващ процедурата, типа на МПС, критериите, параметрите. Въз основа на него се издават сертификатите за съответствие. В случая автомобилът е преминал през две фази – първата касае одобрено МПС като категория М1, след което преминава през фаза 2. Направени са конструктивни изменения, отразени в сертификата за одобрение на типа и е налице одобрен автомобил в типа N1. Според в.л. от сертификата най-важна е стр.16/23, съдържаща информация за масите. Въз основа на масите в сертификата за одобрение на типа са извършени изчисленията по формула от директивата, който резултат определя категорията, в случая припокриваща със Сертификата за одобрение на типа.

 Предвид твърдението в жалбата за хомологиран от производителя автомобил, се отбелязва, че уеднаквяване /хомология – сходство, еднаквост/ и без конструктивни промени е възможно, но от производителя. В случая данни за това са представени именно от производителя /ЕС Удостоверение за съответствие на завършени автомобили, л.77 и сл.; Сертификат за съответствие на ЕО за комплектовани превозни средство, л.93/.

Към дата на издаване на фактурата следва да бъде прието съответствието на автомобила с анализираните документи от в.л. и придадената му квалификация за категория на товарен автомобил.

8. Допустимо е да се представят писмени доказателства при обжалването на РА по административен ред и пред съда, и няма основание да не се кредитират тези доказателства само поради фазата на производството, на която са представени, тъй като на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, както и че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. От този аспект, представените в превод документи и тези, послужили за констатациите в приетото заключение, практически не са нови писмени доказателства, а от вида – потвърждаващи вече приети и обсъдени в хода на ревизията.

8.1. Съгласно чл. 37 ал. 1 ДОПК доказателствата се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта, като всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ. Правомощието на приходния орган, съобразено във вр. с основанието, посочено в Решението на Д “ОУИ”-Пловдив – автомобилът не се използва за извършване на посочените в чл.70 ал.2 ЗДДС дейности, в случая не е упражнено изцяло. Така, в ИПДПОЗЛ от 01.11.2011г. са вписани конкретни документи – главна книга и оборотна ведомост за 2009г., 2010г. и 6-те месеца на 2011г.; инвентаризационни описи към 31.12.2009г. и 31.12.2010г.; документи за начислените амортизации – данъчен амортизационен план и счетоводен амортизационен план; компютърна разпечатка на аналитична ведомост на см. 304-стоки, 303-продукция, сметки от група 60 – разходи по икономически елементи, група 61, 50, 70, 40, 41 през ревизирания период и др. От ревизираното лице са представени под опис документи /л.34/, сред които : главни книги и оборотни ведомости към 31.12.2009г. и 31.12.2010г.; инвентаризационни описи към 31.12.2009г. и 31.12.2010г.; касови книги; първични документи, разпечатки по счетоводни сметки и СД по ЗДДС, дневници за покупки и продажби, Данъчен амортизационен план, ГДД за 2010г.; фактура и регистрационен талон и счетоводна справка за завеждане на актива – за автомобил Волво – в три броя папки по години. Посочено е, че дружеството разполага с активи, подробно отразени в предоставения на приходните органи амортизационен план.

Както бе отбелязано, всички тези документи не се съдържат в приложената преписка. Те не са коментирани в РД и РА. Изводът, че автомобилът не се използва за извършване на посочените в чл.70 ал.2 ЗДДС дейности е направен само въз основа на информация в т.9 от писменото обяснение на представляващия РЛ. Тук се отбелязва, че за автомобилът е посочено – закупен е с цел да подпомага основната дейност на дружеството /превоз на водачите на тежки машини до обектите на работа/. Тоест, освен да подпомага конкретно посочена дейност за превоз на водачи на тежките машини до обектите, автомобилът е закупен с цел, свързана с основната дейност на дружеството.

Предоставените за целите на ревизията писмени доказателства под опис не са представени и по делото, поради което следва, че същите не попадат в обхвата на спора. Съдът не може да коментира съдържание на липсващи документи, но предвид констатацията по чл.70 ал.2 ЗДДС, посочените факти я определят на необоснована.

8.2.  Съгласно разпоредбата на чл. 2 т. 1 от ЗДДС, с ДДС се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Според чл. 12 ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. Данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл. 68 ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчният кредит се дефинира като сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Според разпоредбата на чл. 69 ал. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъка за стоките или услугите, които доставчикът е доставил или предстои да достави, възниква само когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.

 Целта на системата за облагане с ДДС е данъците върху вложените средства на стоки или услуги, използвани от облагаемото лице за облагаемите му сделки да могат да се приспадат. Правото на приспадане на данъка е пряко свързано с неговото събиране, като целта е да се избегне двойното данъчно облагане. Независимо от това обаче, когато стоките или услугите, придобити от данъчно задължено лице се използват за целите на сделки, които са освободени, или не попадат под обхвата на ДДС, или функционално по никакъв начин - пряко или косвено не са свързани със стопанската дейност на лицето, правото на приспадане на данъка не възниква.

В тази вр. се отбелязва, че при административното обжалване /л.18/, оспорващото дружество се е позовало на чл.69 ЗДДС, но решаващият орган не е коментирал посочените под опис доказателства, за да отговори на това възражение.

8.3. Ограниченията при възникването на правото на приспадане на данъчен кредит са изрично изброени в разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от ЗДДС. В конкретния случай  се спори, че процесния автомобил е с 4 + 1 места и въпреки, че има сертификат N1 от производителя, представлява "лек автомобил" по смисъла на § 1 т. 18 от ЗДДС, поради което по отношение на същия са приложими ограниченията по чл. 70 ал. 1 т. 4 ЗДДС. В случаите на претендирано право на данъчен кредит, в тежест на ревизираното лице е да установи всички предпоставки за възникването и правомерното упражняване на правото, тоест, че в тежест на жалбоподателя е да опровергае изводът по посоченото правно основание – чл.70 ал.1 т.4 ЗДДС, а и допълнителното основание в решението – чл.70 ал.2 ЗДДС - активът е придобит за нуждите на икономическата му дейност, т. е. ще се използва за извършване на облагаеми доставки.

Понятието "икономическа дейност" е дефинирано в чл. 3 ал. 2 от ЗДДС и се определя като всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него, т. е. има се предвид стопанската дейност на съответното предприятие. При дадената дефиниция за икономическа дейност, ограничението на правото на данъчен кредит по чл. 70 ал. 1 т. 2 от ЗДДС /което правно основание не е посочено в РА и в решението на Д “ОУИ”, но е посочен чл.70 ал.2 ЗДДС/ ще е налице, когато стоките и услугите се придобиват за извършване на стопанска дейност, различна от икономическата дейност на конкретното задължено лице. Въведеното ограничение е пряко свързано с принципа на облагане с ДДС и характера на данъка - ДДС е общ данък върху потреблението, чиято тежест изцяло се носи от крайния потребител. До стадия на крайния потребител данъчно задължените лица, които участват в процеса на производство и разпределение, превеждат на данъчната администрация начисления на клиентите си ДДС, като се приспада платения ДДС на техните доставчици. При положение, че данъчно задълженото лице придобива стоки и услуги за облагаеми доставки, а не като краен потребител, му се предоставя право да приспада ДДС, с който се облага придобиването на стоките и услугите. ДДС се характеризира със своя неутралитет на всички стадии на производството и разпределението, като по силата на принципа на неутралитет, лицето понася тежестта на данъка само, когато той се отнася за стоки или услуги, които по никакъв начин не обслужват икономическата му дейност, тоест нито пряко, нито косвено се отнасят към извършваните от лицето облагаеми доставки. В допълнение - под "дейност, различна от икономическата дейност на лицето", следва да се разбира икономическа дейност различна от тази формираща оборота му, а не всяка нестопанска дейност, тъй като тази хипотеза излиза извън приложното поле на ЗДДС и въпросът за приспадане на начисления по доставката данък изобщо не стои.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства не следва категоричен извод автомобилът да е придобит не за нуждите на икономическата дейност на жалбоподателя. В тази вр. бяха изложени съображения за липса на приложени към преписката счетоводни документи, които са били представени от РЛ в хода на ревизията във вр. с конкретно искане от ревизиращия екип и които на практика не са коментирани като спорни във вр. с ревизията, а РД съдържа данни за редовно счетоводство и характера на извършваната дейност, както и извършване на облагаеми достави от РЛ в ревизирания период.

В случая се касае за придобит дълготраен актив, а при дълготрайните активи, предназначени за стопанката дейност на ЗЛ, потреблението се разсрочва за периода до пълната им амортизация, т. е. икономическата изгода от тях се очаква в един по-продължителен период от време. В този смисъл, доколкото самите дълготрайните активи обслужват дейността на субекта, те участват косвено в облагаемия оборот. За да възникне за тези активи право на приспадане на начисления при закупуването им данък, следва да е безспорно установена обвързаността на съответния актив с икономическата дейност - настояща или бъдеща. Ако изначално един актив, независимо, че е включен в стопанските активи на ЗЛ, е предназначен за неикономическа дейност /т. е. извън обхвата на ЗДДС/, или за дейност, различна от тази, която формира облагаемия оборот на лицето, то за ДЗЛ няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит, защото на практика в този случай лицето се приравнява на краен потребител и като такъв то следва да понесе данъчната тежест. Относим от гледна точка на признаването на правото на данъчен кредит е не въпросът дали за определен период лицето е развивало дейност, а как активът или стоката за които лицето претендира право на данъчен кредит се включват в тази дейност, която без съмнение няма пречки да е бъдеща.

В хода на ревизионното производство, РЛ е описало “накратко извършваната стопанска дейност през ревизирания период”, както е посочено в ИПДПОЗЛ, л.40. Други доказателства не са му изискани, което не означава невъзможност от процесуален аспект, да бъдат приложени от дружеството. Отделно от това, в реда на изложените съображения за икономическата изгода, очаквана в по-продължителен период, ревизиращите органи не са обсъдили счетоводната документация относно придобиване на автомобила. Същият е предаден фактически с приемо-предавателен протокол от 29.06.2011г., в  който е посочено “допълнително оборудване – хомологация  N1”. Следователно, към момента на придобиване на автомобила, същият вече е от посочената категория.

РЛ е представило счетоводна справка за завеждане на актива – за автомобил Волво, която не е приложена към преписката, нито коментирана от приходните органи. Следователно, за наличието й не се спори.

По отношение нуждите на икономическата дейност на търговското дружество съставът се позовава на Решение № 15784/11.12.2012г., ВАС, с оглед прилагане разрешенията, дадени от СЕС в тълкувателно приложимото Решение от 16.02.2012 г. по дело C-118/11. В т. 53 от същото е посочено, че при сделка, състояща се в придобиването на дълготраен актив, предназначен отчасти за лично и отчасти за професионално ползване, данъчно задълженото лице има възможност да направи избор. За целите на ДДС то може или да включи изцяло този актив в имуществото на своето предприятие, или да го запази изцяло в частното си имущество, като по този начин го изключи напълно от системата на ДДС, или да го включи в своите стопански активи само в частта, която се използва ефективно за професионални цели / Решение от 4 октомври 1995 г. по дело Armbrecht, C-291/92, Recueil, стр. I-2775, точка 20, както и Решение от 14 юли 2005 г. по дело Charles и Charles-Tijmens, C-434/03, Recueil, стр. I-7037, точка 23 /. Ако данъчно задълженото лице избере да разглежда като стопански актив даден дълготраен актив, който се използва едновременно за професионални и за лични цели, дължимият при придобиването на този актив ДДС по принцип подлежи изцяло и незабавно на приспадане. При тези условия, когато включена в стопанските активи стока дава право на пълно или частично приспадане на платения по получени доставки ДДС, употребата ѝ за лични нужди на данъчно задълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги съгласно член 26, параграф 1 от Директивата ДДС /в този смисъл Решение по дело Charles и Charles-Tijmens, посочено по-горе, точки 24 и 25 и Решение по дело Vereniging Noordelijke Land- en Tuinbouw Organisatie, точка 37/. СЕС подчертава още, че придобиването на стоката от данъчно задълженото лице в това му качество е определящо за прилагането на системата на ДДС и следователно — на механизма на приспадане, а използването на стоката или намерението за нейното използване определят само обхвата на първоначалното приспадане, на което данъчно задълженото лице има право /в този смисъл Решение от 11 юли 1991 г. по дело Lennartz, C-97/90, Recueil, стр. I-3795, точка 15/. Въпросът дали данъчно задълженото лице е придобило стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9 от Директивата ДДС, следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване. Същевременно, този въпрос се свързва и с това дали стоката е използвана за целите на икономическата дейност на лицето и се определя от използването й или намерението за нейното използване /ако данъчно задълженото лице е с намерението за използването на стоката както за икономическата си дейност, така и за свои лични цели, то следва да я заприходи в стопанските си активи не с цялата и стойност, а частично, т.е. частта, която е съответна на използването за икономическата му дейност, респективно ще има право да ползва данъчния кредит за ДДС, платен върху тази част/. Ако данъчно задълженото лице при придобиването на стоката е с намерението, че тя ще обслужва само икономическата му дейност, но впоследствие с нея извърши услуги за задоволяване на лични негови или на другиго цели, то лицето следва да заприходи изцяло стоката в активите си, респективно ще има правото на данъчен кредит за платения ДДС върху цялата й стойност.
С Решение от 26.09.1996г. по дело Enkler, С-230/94, точка 24 СЕС е приел, че лицето, което иска намаляване на ДДС, трябва да установи, че то отговаря на условията за получаване на намаляване и по – специално да докаже, че отговаря на критериите да бъде сметнато за данъчно задължено лице. Според точка 26 от същото решение, един от факторите, на основата на които данъчните органи трябва да преценят, дали данъчно задълженото лице е придобило стоки за целите на неговата икономическа дейност, е естеството на стоките. Фактът, че имуществото е подходящо само за икономическо ползване, по принцип би бил достатъчен за установяването на това, че собственикът му го използва за целите на неговата икономическа дейност, а следователно – с цел получаването на редовни приходи. От друга страна, ако поради характера си имуществото може да бъде използвано както за икономически цели, така и за лични нужди, трябва да се разгледат всички обстоятелства, при които то е било използвано, за да се определи, дали то действително е използвано с цел получаване на редовен приход.

В случая, придобитият автомобил може да бъде използван както за облагаеми доставки, така и за лични нужди, поради което определящо е намерението на лицето към момента на придобиване на автомобила. В тази връзка от значение е да се установи дали автомобилът е закупен от дружеството в качеството му на данъчно задължено лице и заведен ли е същият като актив в предприятието. Относимият факт с правно значение – закупуване на автомобилът от дружеството в качеството му на данъчно задължено лице е установен, а за завеждането му като актив в предприятието - според посочените факти, следва да се приеме, че спор между страните няма.  Според разбирането на цитираното решение на СЕС, следва да се приеме, че автомобилът се използва за икономическата дейност на жалбоподателя.

8.4. По отношение за наличието на основанието по чл.70 ал.1 т.4 от ЗДДС :  N1 е категория превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3.5 т. Основното изискване за сертификат N1 за автомобили с общо тегло до 3.5 тона е полезният товар да бъде над 2 пъти по-голям от теглото на допустимия брой пътници.

Автомобилът, хомологиран от производителя като автомобил от категория N1, разполага със свидетелство за регистрация като товарен автомобил. В случая посредством експертиза бе установено, че Типа на Волво-то е преминал през 2 фази на одобрение – фаза 1 с одобрен тип на МПС от категория М1 и след това фаза 2 с одобрен типа на МПС от категория N1. След всяка фаза е издаден ЕС сертификат за съответствие /което обяснява двата приложени от ответника, част от преписката/ и според техническите критерии на Директивата /въз основа на която е издаден Европейски сертификат за одобрение на типа и Европейски сертификат за съответствие от 22.06.2011г./ - МПС е от категория N1 /товарен автомобил/.

Относно тезата на приходните органи за прилагане становището на Агенция Митници – пряко приложими Комбинираната номенклатура в ЕО и утвърдените с нея кодове за тарифно класиране на преминаващи през митниците на страните – членки, се отбелязва : Комбинираната номенклатура в ЕО и утвърдените с нея кодове за тарифно класиране на преминаващи през митниците на страните – членки стоки се използва за митнически цели при въвеждане на стоки на територия на страната – членка, а в случая процесният автомобил е закупен от официалният представител на марката в България /в този см. Решение № 15784/11.12.2012г., ВАС/.  

Съгласно § 1 т.18 ДР ЗДДС /изм. - ДВ, бр. 19 от 2011г., в сила от 8.03.2011г. – приложима редакция/ - за целите на този закон: "Лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5.  Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.  При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.

Според данните по делото, към датата на фактурата, към която дата следва да се преценява правото на данъчен кредит за получателя, автомобилът не е попадал в класификация на лек такъв по смисъла на цитираната разпоредба та т.18, §1 ДР ЗДДС. Предвид установеното, с прилагане решението на СЕС от 16.02.2012г. по дело C-118/11. и цитираната в същия акт друга съдебна практика относно ползване на автомобила за икономическата дейност на жалбоподателя и с оглед официалната информация за същият - по силата на сертификат, издаден от производителя и талон за регистрация в МВР е товарен, не са налице основанията на чл. 70 ал. 1 т. 4 от ЗДДС във вр. с чл.70 ал.2 от с.з. досежно отказ за правото на приспадане на данъчен кредит.

По изложените съображения РА се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. От страна на жалбоподателя се претендира присъждане на направени по делото разноски – 50 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за в.л. и 858 лв. – адвокатско възнаграждение /л.72 – пълномощно за договорена и реално внесена сума от 28.09.2012г. с фактура от 28.09.2012г. и банков превод от същата дата/. Същите следва да бъдат присъдени в цялост.

Мотивиран така и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Отменя  Ревизионен акт № 261107152/28.03.2012г. издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден в обжалваната част на непризнат данъчен кредит в размер на 13 333.12 лв., ведно с прилежащите лихви с Решение № 656/12.06.2012г. на Директора на Дирекция “ ОУИ “- Пловдив.

Осъжда Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на “Строителна механизация” ЕАД, седалище и адрес на управление – ***, представлявано от О.А., сумата от 50 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за в.л. и 858 лв. – адвокатско възнаграждение, съдебни разноски .

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Административен съдия :