РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                                                        Административен съд  Пловдив

 Р Е Ш Е Н И Е

№ 207

 

гр.Пловдив, 28  . 01 . 2013г.

Административен Съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Гергана Георгиева, като разгледа административно дело № 2262 по описа за 2012г., взе предвид следното :

Производство по реда на чл.215 във вр. с чл.216 ал.6 ЗУТ.

К.П.И. и В.Н. ***, представлявани от адв.Р.М. обжалват Заповед № ДК-10-ЮЦР-44/28.05.2012г., издадена от Началника на РДНСК, ЮЦР, с която на основание чл.216 ал.5 ЗУТ е отхвърлена жалбата им против Разрешение за строеж № 39/29.03.2012г. на Гл.архитект на Район Централен – Община Пловдив за обект : “Заведение за обществено хранене – дюнер, пица, пиле със зала за консумация, вътрешно преустройство на помещения от първи етаж на кота + 0.00 на сгради с идентификатор 496.2, 496.5, 496.6, партер, втори етаж и мазе от сграда с идентификатор 496.3 – Промяна предназначение по чл.53 ЗУТ / изцяло в имота на възложителя / в УПИ VI – 551, ПИ с идентификатор 56784.518.496, кв.186 по плана на Втора градска част, на основание чл.148 ал.2 ЗУТ и въз основа на оценка за съответствие по чл.142 ал.6 т.2, от Стройконтрол ООД № 022-А-П / 2012г.

Според доводите в жалбата : 1. Оспорен е изводът на административния орган за липса на заинтересованост от страна на оспорващите лица по см. на чл.149 ал.2 т.1 ЗУТ, обосновал довод за липса на правен интерес от обжалване на строителното разрешение /РС/ - В.Н. е носител на вещно право – 1/6 ид.ч. от правото на строеж в УПИ XIX – 546, кв.186, който имот е непосредствено съседен на УПИ VI – 551, в който е разрешено преустройството и смяната на предназначението на сградите /Договор за продажба на общински недвижим имот, вписан под Акт № 118, т.56 от 06.08.2009г. в АВп.-СВ Пловдив, л. 106/; Кр.И. по силата на договор от 15.11.2004г., вписан на 20.12.2004г. е закупила от Община Пловдив ½ ид.част от УПИ XIX-546, кв.186, Втора гр.част, Пловдив. 2. Не е изследвана относимата разпоредба за случая – чл.149 ал.2 т.2 ЗУТ. Изтъкнато е, че в случая не е налице хипотезата на нов строеж, а за преустройство и промяна на предназначението и функцията на сгради и заинтересовани са лицата по чл.38 ал.3 и ал.4 и чл.39 ал.2 ЗУТ. Твърди се, че е променено предназначението на значителна част от жилищна сграда /жил.сгради, заемащи почти 100 % от площта на непосредствено съседен УПИ/ и постройките, част от които са с налично незаконно строителство са непосредствено разположени на регулационна линия с УПИ XIX – 546. В реда на това възражение се поддържа, че УПИ XIX – 546 и УПИ VI – 551 попадат в “жилищна зона” по см. на чл.39 ал.2 ЗУТ, съгласно действащия ПУП ; преустройството е от “жилищна” функция в “заведение за обществено хранене – дюнер, пица, пиле със зала”, т.е. обществена функция с масов достъп на хора и предполагаща значително наднормено шумово и друго замърсяване /промяна на функцията на съседния имот трайно ще засегне правата на жалбоподателите и ще видоизмени незаконно – без тяхно съгласие и противна на всички отправени протести, жилищната им среда, в насока на влошаването й/.   3. Не е изследван въпроса с наличното незаконно строителство, вкл. на регулационната граница с парцела на оспорващите лица, което незаконно строителство на практика “се узаконява” с обжалваното РС.  Тук са цитирани сигнали от жалбоподателите до ДНСК, РДНСК, ЮЦР и до Община Пловдив от 16.02.2012г. и от 12.04.2012г., с които началникът е осведомяван за незаконното строителство в УПИ VI – 551, включително в част от сградите, предмет на РС. В тази вр. е посочено, че Началникът на РДНСК, ЮЦР не е коментирал изрично изразено несъгласие на жалбоподателите по см. на чл.39 ал.2 ЗУТ. Твърди се, че сигналите имат пряко връзка с хипотезата на чл.148 ал.7 ЗУТ.  4. Не е анализирана и предпоставката за разрешаване на преустройството – промяна на ПУП за предназначението на УПИ VI – 551, ПИ с идентификатор 56784.518.496, кв.186 по плана на Втора градска част /аргумент от текста на чл.39 ал.4 ЗУТ/. Извън това, твърди се неяснота в посоченото от гл.архитект “…промяна на предназначение по чл.53 ЗУТ ” – предвиденото в чл.53 ЗУТ и промяна предназначението на преустройваната жилищна сграда са несъвместими понятия. 5. Твърди се, че към момента на издаване на обжалваното РС, почти всички СМР по него били извършени, поради което актът е лишен от предмет, тъй като РС се издава за бъдеща дейност, а не за вече приключили строителни работи. Поддържа се нищожност на РС поради липса на предмет.

Поискано е заповедта да се отмени и преписката да бъде върната на Началника на РДНСК, ЮЦР с указание за разглеждане на жалбата по същество, ведно с присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът РДНСК, ЮЦР е процесуално представен от юрисконсулт И.. Счита жалбата за неоснователна и подлежаща на отхвърляне, поддържа законосъобразност на оспорената заповед по изложените в административния акт съображения.  Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Вторият ответник Главен архитект на Район Централен - Община Пловдив чрез процесуален представител юрисконсулт Е. – И. счита жалбата за неоснователна, а заповедта за законосъобразна и съответна на данните от административната преписка и събраните в съдебно производство доказателства. Претендира разноски.

В писмени съображения по същество поддържа правилно приложено правно основание за издаване на оспорената заповед. Счита за законосъобразно издаденото разрешение за строеж, като обема на разрешеното вътрешно преустройство и нормата на чл.53 ЗУТ касаят обект, изцяло в имота на възложителя, без проекта да предвижда изменение във вертикален и хоризонтален аспект. Твърди, че конкретния случай не покрива хипотезата на чл.39 ал.2 ЗУТ с позоваване на съдебна практика на ВАС в тази насока. Изпълнението на строежа не е пряко относим факт към спора и при отклонение от проекта последиците водят до друго самостоятелно производство.

Заинтересованата страна Аладин Фуудс ООД, *** се представлява от юрисконсулт Л. – Г. и моли жалбата да бъде отхвърлена изцяло. Намира оспорването за недопустимо и неоснователно, поддържа писмени съображения в молба от 05.10.2012г. : жалбоподателите обосновават процесуална легитимация с вещни права върху съседен УПИ XIX – 546 ; не е налице хипотезата на чл.38 ал.3 ЗУТ поради липса на собственост на жалбоподателите в сграда с режим на етажна собственост спрямо РС; не е налице хипотеза на чл.149 ал.2 т.2 във вр. с чл.39 ал.2 ЗУТ, тъй като съгласно ОУП, УПИ VI – 551 попада в смесена централна зона, а не в жилищна или вилна зона по см. на чл.39 ал.2 ЗУТ; обектите – предмет на вътрешно преустройство по РС № 39/29.03.2012г. са помещения от първи партерен етаж на кота + 0.00 на сгради с идентификатори 496.2, 496.5, 496.6, партер, втори етаж и мазе от сграда с идентификатор 496.3, т.е. – не са с жилищна функция и чл.39 ал.2 ЗУТ не е приложим.

Окръжна прокуратура-Пловдив не е встъпила в съдебното производство.

Като съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните по оспорвания акт, съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в 14 дневен срок и от лица – адресати на неблагоприятен административен акт. Допустима е за разглеждане по основателност.

1. Съображения за допустимост на жалбата във вр. с възражение на заинтересованата страна Аладин Фуудс ООД, поставено в молба от 05.10.2012г. /л.112/ са изложени в първото редовно съдебно заседание – оспорващите лица са адресати на административният акт, отрекъл заинтересованост по см. на ЗУТ да оспорят РС № 39/ 29.03.2012г., поради което разполагат със субективно право на жалба. Изводът на Началникът на РДНСК, ЮЦР за недопустимост на жалбата против РС, произтекъл от преценка на вещни права и нормите, регламентиращи заинтересованост в специалния закон, е въпрос по същество на спора. Спорът в случая е за наличие или липса на предпоставки за заинтересованост от оспорване на РС, тоест установяване на допустима жалба или потвърждаване тезата на административния орган.

2. Компетентен административен орган, определен да се произнася по чл.216 ал.5 ЗУТ е Началникът на РДНСК, ЮЦР. Оспорената заповед е издадена от началника, без делегиране на права или в хипотеза на заместване.

2.1. В съдебно заседание с ход по същество, проведено на 16.01.2013г. бе отхвърлено искане за прекратяване на делото с определение във вр. с изменения в ЗУТ /ДВ, бр.82 от 2012г. в сила от 26.11.2012г./. Изменението в закона касае нормата на чл.216 ал.5 ЗУТ и редът за произнасяне от страна на административния орган и от страна на съда, поради което се прилага за заповеди на началника на РДНСК, издадени след влизане в сила на ЗИД ЗУТ / в този см. Определение № 403/10.01.2013г., ВАС, Второ О./.

2.2. Оспорената заповед на Началника на РНДСК, ЮЦР е постановена в производство по реда на чл.216 ЗУТ. Съгласно чл. 216 ал. 1 ЗУТ, строителното разрешение, когато не е съставна част на комплексен проект за инвестиционна инициатива, не подлежи на пряко обжалване пред съд - на пряк съдебен контрол подлежи заповедта на началника на РДНСК, с която той се произнася по подадената пред него жалба срещу РС. Заповедта представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 т. 2 ЗУТ и подлежи на обжалване по реда на чл. 215 във вр. с чл. 216 ал. 6 ЗУТ /в действаща редакция към момента на издаване на акта производството по чл. 216 ал. 2 - 5 ЗУТ е процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол върху първоначалния административен акт и началникът на РДНСК е длъжен да се произнесе по подадената жалба; със заповедта може да се отмени изцяло или отчасти оспорения акт или да се отхвърли жалбата, с оставяне в сила на РС и липсваше изрично установена законова възможност за прекратяване на административното производство, при отрицателен извод за наличието на правен интерес – при преценка за недопустимост/.

Диспозитивът на оспореният административен акт съответства на правното основание за издаването му към момента на произнасяне, който момент е от значение при проверка за законосъобразност от съда /Решение № 6030 от 18.06.2003 г. на ВАС по адм. д. № 3488/2003 г., II О. – за приложимите отменителни основания според конкретиката на настоящия спор/, извън което е приложима и нормата на чл.142 ал.2 АПК по препратка от чл.219 ал.3 ЗУТ /установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания и се касае за факти, които променят съществувалото към момента на издаване на акта правно положение  - Решение № 2586/12г., ВАС /.

2.3. Срокът за произнасяне от административният орган съгласно чл.216 ал.5 ЗУТ /сега чл.216 ал.7/ състава приема за инструктивен. Актът на началника на РДНСК, ЮЦР не представлява първоначален административен акт. Срокът е в полза на страните и от значение е жалбата да бъде разгледана при наличие на относими доказателства /в тази насока Определение № 10835 от 24.09.2010 г. на ВАС, Второ О./. Тоест, при произнасяне по жалбата, актът на началника подлежи на разглеждане за законосъобразност дори и издаден след 15-дневния срок / по сега действащата норма на чл.216 ал.7 ЗУТ – изм. с ДВ бр.82 от 2012г. срокът тече от постъпване на жалбата и преписката/.

В разглеждания случай Заповедта от 28.05.2012г. е издадена след постъпване в РДНСК, ЮЦР на преписка с изх.№ 944012-1053/04.05.2012г. от район Централен – Община Пловдив по повод жалба на Кр.И. и В.Н.  против РС № 39/29.03.2012г.

3. Факти от приложената административна преписка :

 А / Оспорващите лица не са уведомени за издаденото строително разрешение, което обстоятелство е посочено във възражение чрез гл.архитект на р-н Централен до РДНСК, ЮЦР /л.37/. Настоящите жалбоподатели са заявили възражението им да се счита по чл.216 ЗУТ и за инвестиционния проект към разрешение за строеж за вътрешното преустройство на заведение за обществено хранене – дюнер, пица, пиле със зала за консумация.

За разрешението за строеж са уведомени Аладин Фуудс ООД, Т.Б.К., Г. И.Б. и И.П.Б., а РО “НСК” – Пловдив е получило уведомлението по чл.149 ал.5 ЗУТ на 06.04.2012г. /л.39, 40/.

В РС е вписано, че в срока по чл.156 ЗУТ не е издавана заповед от РДНСК-Пловдив за отмяна на строителното разрешение.

Б / Искането за издаване на РС е подадено от Аладин Фуудс ООД на 22.03.2012г. /л.45/ с приложени Оценка за съответствие на инвестиционен проект и Инвестиционен проект /части Архитектура, СК, Електро, ВиК, ПБЗ, ОВ, Технология, Газификация с пропан-бутан, ПБЗН/, след като търговското дружество е придобило възмездно и срочно за една година право на строеж по силата на нот.акт № 99 / 16.03.2012г.

Тук се отбелязва, че на л.81 – Конструктивно становище, същото е посочено за изготвено на основание на писмо за преустройство № 11П 5534/02.08.2011г. от Община Пловдив. Данните индикират започнало производство преди сделката по нот.акт от 16.03.2012г.

В /  Вещни права на уведомените лица към дата на издаване на РС и правата на адресата на строителното разрешение /данни и към молбата на заинтересованата страна от 05.10.2012г.  под опис /л.114 и сл./ :

С нотариален акт № 99 / 16.03.2012г. Г. Б., действаща лично и със съгласието на майка си Т.К. като собственик – учредител, учредила на Аладин Фуудс ООД възмездното и срочно за една година право на строеж върху ПИ с идентификатор 56784.518.496 по КККР – гр.Пловдив, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, ниско застрояване. В т.4 от нот.акт е вписано следното : „Дружеството приемател като носител на ограниченото вещно право на строеж може да се снабди на свое име със скица виза за проектиране, да подготви и одобри строителни книжа и инвестиционни проекти, както и да осъществи цялостната процедура във вр. с горното“. 

С поредица от сделки за прехвърляне на ограничени вещни права /първоначално на ползване/, а впоследствие и самостоятелни обекти в ПИ , за който е отреден УПИ VI-551, кв.186, както и самостоятелни обекти по КККР от сградите, ведно с последователно придобиване на ид.части от имота, Г.Б. става собственик на дворното място и сгради, което обстоятелство е намерило отражение в КККР на гр.Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009г.

3.1.  Вещно право от Аладин Фуудс ООД също е отразено в КККР /л.136, 137/ - схема № 14674/19.05.2012г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.496.3.3.

Самостоятелният обект е отразен в кадастъра със заповед за изменение № КД-14-16-555/14.05.2012г. с предназначение – “за обществено хранене”, с брой нива на обекта – 3.

Констатира се грешка при изменението или в последиците от същото, графично отразени – Аладин Фуудс ООД е вписан като носител на други вещни права – наем, като наемното правоотношение е облигационно, а не вещноправно. Като се има предвид посоченото в чл.44 ЗКИР за установяване на самостоятелните обекти в сграда със строителни книжа, актове за собственост и описание на място, следва да бъде отбелязано, че в скицата на схема за самостоятелен обект 496.3.3 /л.137/  за Аладин Фуудс ООД е вписан нот.акт от 08.07.2011г., за който данни в преписката няма. По същия начин, но без заповед за изменение на КККР – поради посочен в скица на сграда 496.6 – наем и договор от 07.07.2011г., Аладин Фуудс ООД е вписано неправилно като носител на други вещни права /л.138/.

Към дата на изменението в КККР – 14.05.2012г. е сключена сделката по нот.акт от 16.03.2012г. : Правото на строеж включва правомощията да се извърши строителството, да се придобие собствеността върху сградата, да се държи тя върху чуждата земя и да се ползва земята, доколкото е нужно за ползването на сградата. С построяването на сградата и придобиването на собствеността върху нея се погасяват само първите две правомощия, но според чл. 23 ЗКИР единствено сградата, не и правомощието по чл. 64 ЗС, е обект на кадастъра. Нанасянето на границите на последното върху поземления имот противоречи на тази норма и на чл. 27 ал. 1 т. 2 ЗКИР.

В изложения ред, се отбелязва, че с нот.акт от 16.03.2012г. на търговското дружество – заинтересована страна е учредено срочно право на строеж върху ПИ 518.496, който обаче към този момент е застроен по данни от кадастъра, а нот.акт не съдържа яснота досежно обема на правото на строеж, вкл. според уточненията в т.4. Правото на собственикът да се разпореди се упражнява при спазване на нормативните изисквания и предвижданията на действащия план.

Действително, предметът на РС попада в обхвата на дефиницията на “строеж” /ДР ЗУТ §5, т.38 – преди изм. с ДВ бр.82 от 2012г./, но учреденото право на строеж по нот.акт върху целия ПИ 496 само формално доказва ограничено вещно право за целите на поисканото преустройство със смяна предназначение по чл.53 ЗУТ. При удостоверено от район Централен – Община Пловдив незаконно строителство, може да се приеме, че този нот.акт е ползван за аргумент против прилагане на чл.148 ал.7 ЗУТ. В тази вр. ще бъдат изложени съображения за данните от кадастъра, а следва да се има предвид, че ограниченото вещно право е срочно и през 2013г. – м.03,  то се погасява и строежът остава собственост на учредителя – титуляр, поради което и настъпва хипотезата на чл.148 ал.7 ЗУТ при установените по делото незаконни строежи в различни части от УПИ /в сгради – надстрояване посредством завишаване; в различни части от сгради – предмет на промяна предназначението по чл.53 ЗУТ и на тези от обхвата на преустройството; пристройка/ - освен ако не бъде премахнато до 16.03.2013г.

3.2.  Данни от кадастъра :

Съгласно чл.17 ал.1 от Наредба № 3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри : “Схемите на самостоятелните обекти в сгради по етажи се изработват за сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици или се владеят с отделни документи за собственост”.  Случаят не попада в тази хипотеза, поради което прилаганите схеми не съответстват и на разпоредбите на чл.33, чл.35 от същата Наредба.

Освен това и предвид основателните възражения в хода на делото от страна на жалбоподателите, се отбелязва :

Преди учредяване правото на строеж /16.03.2012г./, в ПИ 496 съществуват отразените в кадастъра сгради /л.66 и сл./ с идентификатори 496.1 – жил.сграда еднофамилна, ЗП 78 кв.м., брой етажи – 3; 496.2 – сграда за търговия, 1 етаж, ЗП 66 кв.м.; 496.3 – друг вид сграда за обитаване, бр. етаж – 2, ЗП 70 кв.м.; 496.4 – селскостопанска сграда, 1 етаж, ЗП 168 кв.м. Това е състоянието на сградния фонд към 09.02.2011г.

Към 04.04.2011г. – без заповед за изменение на КККР /л.67/, В ПИ 496 /с НТП – ниско застрояване до 10 м/, състоянието на сградите вече е различно като номера, етажи и предназначение.  Така сграда 496.2 със ЗП 66 кв.м. вече е с бр.етажи – 4, сграда със смесено предназначение; 496.3 със ЗР 70 кв.м., бр. етажи 2, друг вид сграда за обитаване /без промяна/; 496.5 – със ЗР 85 кв.м., бр. етажи – 4, сграда със смесено предназначение /нова сграда спрямо 09.02.2011г./; 496.6 – ЗП 162, , 1 бр. етаж, селскостопанско предназначение.

Промяната е установима и по отношение конфигурацията им при сравнение между скиците от 09.02.2011г. и от 04.04.2011г. /л.66 – л.67/. Положението от 04.04.2011г. е идентично с това към 06.01.2012г. /скица на л.68/.

Към 06.01.2012г. в сграда с идентификатор 496.5 е показан самостоятелен обект – 496.5.3 с предназначение – за търговска дейност и площ по документ за собственост 74.35 кв.м. на първо ниво и със стар идентификатор 496.1.1 /Аладин Фуудс ООД е посочено като наемател по договор от 08.07.2011г., л.69/. Така и за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 496.3.1 с предназначение – за склад, площ 63 кв.м., без стар идентификатор. По същия начин е отразен и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 496.2 – 496.2.1 с предназначение – за търговска дейност, без стар идентификатор и за наемател отново е посочено Аладин Фуудс ООД.

Сграда с идентификатор 496.6 /л.72/ към 06.01.2012г. е с предназначение – селскостопанска сграда и площ 162 кв.м. и със стар идентификатор 496.4 /при сравнение със скицата на л.66 – променена конфигурация на сградата/.

Става ясно, че предназначението на отделни сгради е променяно, отпаднало е предназначението на жил.сграда, променяна е конфигурацията на сградите, запазено е предназначението на селскостопанската сграда, което е с номер идентификатор 496.6 към м.01.2012г., а не 496.4 както е към 2011г.

Данните касаят възраженията на жалбоподателите относно съществуващо незаконно строителство, което бе доказано за отделни сгради и части от сгради посредством приложени към преписката констативни актове и заповеди на РДНСК, ЮЦР, който факт е относим към издаване на РС при жалба на заинтересовани по дефиницията на ЗУТ лица, както и при служебно произнасяне на началника по реда на чл.156 ЗУТ.

3.3. Предметът на спора изключва произнасяне по същество относно законосъобразност на РС и инвестиционните проекти, но е необходимо да се  отбележи следното :

- общинската администрация е обвързана от данните на СГКК – Пловдив относно обем на право на собственост и носител на вещно право в ПИ – обект на кадастъра /чл.23 – чл.27 ЗКИР/

- в искането за издаване на РС, заявителят Аладин Фуудс ООД се е наименовал  за възложител – ползвател /л.45/

- проектната документация съдържа посоченото в допълнителното заключение по приетата СТЕ, разрешение за строеж № 278/09.11.2007г. за обект – Преустройство на полумасивна едноетажна сграда по чл.53 ЗУТ и преустройство на едноетажна масивна сграда и част от първи етаж на съществуваща триетажна сграда в магазин за хранителни стоки, в УПИ VI-551, кв.186, Втора гр.част, Пловдив, ул.Цоко Каблешков № 1 /л.64/. Този строеж е въведен в експлоатация с Удостоверение № 98/21.11.2008г. /с ОФГ относно номер на УПИ, л.63/.

- съгласно Обяснителната записка /л.73/ е посочено , че се преустройват : Партерен етаж /кота +0.00/ на сгради с идентификатори 496.2 и 496.5, които са с постоянен градоустройствен статут по действащ ПУП; партер на сграда с идентификатор 496.6 при условията на чл.53 ЗУТ – без да се променят очертанията им в хоризонтално и вертикално отношение и не се правят промени в носещата конструкция на сградата;

Проектът по обяснителна записка предвижда вътрешно преустройство и промяна предназначението на съществуващи помещения /по предишна функция – магазин за хр. и промишлени стоки/, като за яснота се отбелязва, че частта от обяснителната записка /л.73 гръб/ – Вътрешно разпределение е пренесена частично на л.98, но съдържанието на проекта в цялост е описано в обяснителната записка

- Оценка за съответствие на инвестиционния проект, л.48 : - 9.1. „Статут“ – Сградата, в която се помещава обекта, поради промяна на устройствения план, отразено в приложените скици – е с временен статут“; 9.2. „Обхват“ – Преустройват се следните помещения – партер /кота 0.00/ на сгради с ИД 496.2, 496.3, 496.5, 496.6;

- л.81 – Конструктивно становище - съществуващи помещения на партерен етаж в сгради 496.2 – масивна сграда и сграда 496.5 – 4 етажна масивна сграда със смесено предназначение – от към бул.Шести септември;

На сградата е придадена Първа категория /чл.137 т.1 ЗУТ/. Според техническите показатели РЗП е 507 кв.м. Преустройството е показано в щрихи на ситуация, л.75.

В Конструктивното становище са описани предвидените промени, като е посочено, че с преустройството не се засяга носеща конструкция, няма събаряне на съществуващи зидове, има отваряне на нови отвори с укрепване за същите. Според архитектурния проект помещенията се преустройват като функционално се обединяват помещенията с леки намеси в конструкцията и минимални СМР /като категорията на сградата по степен и значимост не се променят/.

Разрешението за строеж е издадено при условията на чл.53 ЗУТ и за да приеме недопустимост на жалбата, административният орган в изпълнение на задълженията си, е трябвало да изследва въведените предпоставки по посоченото правно основание - разрешеното преустройство касае ли собствена сграда, по утвърдените проекти липсва ли изменение, /вертикално и хоризонтално/, на външното й очертание, липсват ли промени във вида, обема, квадратурата, площта на сградата, или съществено укрепване на носещи конструкции; да прецени дефиницията на § 5 т. 41 ДР ЗУТ за "промяна на предназначението" на обект или на част от него - промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове по неговото прилагане. Посоченото – след установяване предпоставки по см. на чл.149 ал.2 ЗУТ.

4. Правно основание за издаване на оспорената заповед – чл.149 ал.2 т.1 ЗУТ : не съответства на документацията от преписката за издаване на РС, тъй като предметния обхват на РС включва вътрешно преустройство  и промяна на предназначение по чл.53 ЗУТ.

Констатацията сочи на незаконосъобразен административен акт по приложеното правно основание и е самостоятелно основание за отмяна. Извън това, предвид възражения в жалбата за прилагане нормата на чл.149 ал.2 т.2 ЗУТ – в хода на делото бяха събрани доказателства за установяване наличие или липса на предпоставките на чл.39 ал.2 във вр. с чл.149 ал.2 т.2 ЗУТ. Тоест, изследвана бе възможността за прилагане на тази норма по възражение на жалбоподателите и оспорване на заинтересованата страна.

Законосъобразността на административния акт се преценява по приложеното правно основание, но съществено значение имат фактическите основания за издаване на заповедта - непосочването или погрешното посочване на правни основания не е отменително основание, тъй като съдът не е обвързан от правната преценка на органа /Коментар на АПК, изд.Сиела-2006г.; в административноправната доктрина се застъпва и становище, че дори актът да е издаден без мотиви, не следва да се отменя, когато е ясно отнапред, че и след повторното разглеждане на преписката пак би се стигнало до акт със същото съдържание – такъв порок на акта би бил основание за неговата отмяна, само когато липсата на мотиви или тяхната недостатъчност водят до невъзможност за правилно упражняване на съдебния контрол върху оспорения административен акт – мотиви от Решение № 1232/2013г., ВАС/. Правото на защита на жалбоподателите не е ограничено именно поради събиране на доказателства в тази насока / СТЕ с данни за зоната, в която се намират частите от сградите в УПИ VI – 551/.

Няма спор за притежавано право на собственост от страна на оспорващите лица в съседен УПИ XIX – 546.

Право да обжалват разрешенията за строеж имат само лицата по чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Категориите заинтересовани субекти обхващат случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж /чл.149 ал.2 т.1 ЗУТ/ - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон; при преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж – лицата по чл.38 ал.3 и ал.4 и чл.39 ал.2. Носителите на вещни права върху съседните имоти на този, в който е разрешено осъществяването на строежа не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 149 ал.2 от ЗУТ – когато не се установят предпоставките по чл.38 ал.3 или чл.39 ал.2 ЗУТ.

Съгласно чл.149 ал.2 т. 2 от ЗУТ заинтересовани лица "в случаите на преустройство и промяна предназначението на заварен строеж са лицата по чл.38, ал.3 и 4 и чл.39, ал.2". Цитираната разпоредба урежда случаите на преустройство и промяна предназначението на заварен строеж, като в нея не се съдържа конкретизиране за вида на строежа, поради което е относима за всички видове строежи, а не само за жилищни. Зоните в тази хипотеза са жилищни, курортни или вилни.

5. По делото е приложена документация – сигнали и жалби за съществуващо незаконно строителство в УПИ VI-551, кв.186 /л.140 и сл./, която се съпоставя с предмета на РС – сгради 496.2, 496.5, 496.6 и мазе от сграда 496.3 – промяна предназначение по чл.53 ЗУТ, издадено на адресат – Аладин Фуудс ООД по нот.акт от 16.03.2012г. и съобразно посочената документация, сред която изброените по-горе скици на обекти на кадастъра.

            От данните за строежи в УПИ VI - 551, става ясно, че преди издаване на РС от 29.03.2012г. вече е започнало осъществяване на строеж - писмо на Община Пловдив от 02.03.2012г. с информация от проверки, извършени на 11.01.2012г., 14.02.2012г. /л.141/.

Констатираното незаконно строителство е описано от гл.архитект на Район Централен-Община Пловдив  до жалбоподателите, от 07.02.2012г. /л.142/, като са разграничени сградите – в 496.6. не е посочено незаконно строителство, и че този обект/сграда  представлява част от строеж  по РС № 278/09.11.2007г. /описан по-горе/; в сграда с идентификатор 496.3  има надстройка с един етаж в южната част, а в северната е променена конфигурацията на покрива със завишавана на височина – без строителни книжа; в североизточната част на УПИ VI-551, непосредствено по имотната граница с УПИ XIX-545 е изградена пристройка към сградата с идентификатор 496.3 – помещение с площ около 15 кв.м. било напълно завършено с положени инсталации и мазилки, а фасадата към ул.Ц.Каблешков представлявала стъклена витрина и врата.

По тези констатации имало съставен констативен протокол на Т.К., изпратен в РДНСК. Установен е без съмнение обемът от незаконно строителство в УПИ VI-551, в конкретни сгради, части от които са предмет на обжалваното РС.

Подробни данни за съществуващо и констатирано редовно незаконно строителство в сградите в УПИ VI – 551 съдържа  отговор на зам.началник ДНСК от 18.06.2012г. /л.149 и сл./. Издадени са заповеди по чл.225 ЗУТ за премахване на незаконни строежи /от 22.05.2012г. – надстройка на двуетажна съществуваща сграда - без посочен идентификатор/;  от 22.05.2012г. – пристройка между съществуваща двуетажна сграда и съществуваща ограда в УПИ VI-551/;  за 3 етажна жил.сграда и едноетажна масивна сграда в същия УПИ имало издадено РС № 272/05.11.2007г.  – за преустройство на втори и трети етаж и надстрояване на 13.0 м. на съществуваща едноетажна сграда за две ателиета за индивидуална творческа дейност – като етап от застрояване в УПИ, като едноетажната сграда е с идентификатор 496.2 /н.а. от 2006г.; три етажната – 496.1 по н.а.а от 2006г. Посочено е, че четвърти и пети мансарден етаж на три етажната жил.сграда са изградени в отклонение от стр.книжа, както и преустройството и надстрояването на едноетажната жил. сграда било изпълнено в отклонение от одобрен проект и РС № 272/2007г.

Тук се отбелязва, че фактът на незаконно строителство в сгради, части от които са и предмет на разрешеното преустройство, сам по себе си отрича позволеното от гл.архитект, независимо от промяна в номерата на сградите в КККР като идентификатори – както бе посочено, схемите на самостоятелни обекти в отделните сгради не съответстват на изискването по чл.17 ал.1 от Наредба № 3/2005г. от една страна, а от друга – според проекта помещенията се преустройват като функционално се обединяват помещенията с леки намеси в конструкцията и минимални СМР. Тоест, не е законосъобразно направеното разграничение на законни самостоятелни обекти в сгради /помещения от първи партерен етаж, партер, втори етаж и мазе/ от незаконно строителство в самите сгради. Помещенията на първи партерен етаж на сградите 496.2, 496.5, 496.6 не са описани с индивидуализиращи признаци, вкл. в проектната документация.

В тази вр. бе посочено, че администрацията е зачела правото на заявителя, за който не е имало констатации за незаконно строителства.

6. В съдебното производство основанията в жалбата бяха допълнени със следното : със строителното разрешение, с което се разрешава преустройство, се променя категорията на обектите от първа на пета категория, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта дотолкова, доколкото че това е индиция, че има засегнатост на жалбоподателите.

ЗУТ не е въвел като предпоставка за заинтересованост по см. на чл.149 категорията на даден строеж. Действително, няма съответствие между посочената в РС категория и посоченото в проекта - Конструктивното становище /категорията на сградата по степен и значимост не се променят/.

Строежите се категоризират в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация /чл.137 ал.1 ЗУТ, Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи/. Категорията на строежа към момента на издаване на РС може да не съответства на категорията в удостоверението за ползване – при промяна в нормите, регламентиращи посочената характеристика, което не води до нищожност на втория акт. Категорията определя компетенциите на различни административни органи – ДНСК, главния архитект, органите по чл.148 ал.3 ЗУТ.

Тук е необходимо да се посочи, че липсата на правен интерес от оспорване по смисъла на ЗУТ отрича процесуална възможност да се възразява и по отношение нищожност на административния акт. Административните актове се проверяват за съответствието им със закона към датата на издаването и правен интерес да искат прогласяване нищожност на административен акт имат лицата, чиито права и законни интереси са засегнати към същия момент и които са идентични с кръга на заинтересуваните лица, имащи право да оспорват акта като незаконосъобразен.

В тази насока се отбелязва, че по делото бе изяснено в каква зона попадат обектите – предмет на преустройството и по чл.53 ЗУТ и се отчита изявлението на адв.М. /”.. не оспорваме, че преустройвания обект е изцяло в имота на възложителя”, л.162, 163/.

7. По делото са приети : заверен препис на заповед № ОА-730/12.05.2004г. относно компетенции на гл.архитект на Район “Централен”, издадена на основание § 1, ал.4 от ДР на ЗУТ;  заверен препис на Заповед № ОА-799/23.05.1995г. на кмета на Община Пловдив и заверен препис от графична част от действащия към датата на издаване на строителното разрешение ПУП. Същите са обсъдени в заключението по СТЕ.

Видно от текстовата и графична част на заповедта то 1995г., в двата УПИ VI и XIX е предвидено – запазване на съществуваща застройка, с пристрояване и надстрояване на съществуващата застройка до два, три и четири етажа и нова застройка на да, три и четири етажа по корекцията на регулацията със сини и червени линии, надписи, зачертавания и щрихи и на застройката в кафяв, оранжев и зелен цвят и КЗСП на част от кв.186, в които попадат двата УПИ – по нанесените застройки, етажност и котировки.

РС прилага чл.53 ЗУТ, поради което не сочи предвижданията на действащ ПУП, но не изяснява статута на сградите, отразени в кадастъра с функцията им на такива в имоти по чл.49 ЗУТ /чл.49 – чл.53 ЗУТ; строежите от раздел Осми ЗУТ са временни/. Според ЗКИР в действаща редакция кадастрално се отразяват и незаконни сгради /чл.44 ал.2 – отм./.

При тези данни бяха заявени и допуснати доказателствени искания за СТЕ / с цел – установявания за предвиждането на действащия регулационен и застроителен план за въпросния имот, респ. съседния; в каква зона попадат; изследване на постройките, които са по този ПУП - съответстват ли на постройките, които са нанесени в кадастъра и др. /. Разяснено на страните бе, че  фактическото застрояване на УПИ, намерило отражение в кадастралната карта, не е предмет на спора.

7.1. СТЕ  - първо заключение :

Експертите поясниха устно, че кадастралната карта е изменена, във връзка с което е променена номерацията, като сгради № 2, 3, 5 и 6 се запазват, изчезнали са сгради № 1 и 4, като в експертизата се отчели това изменение на кадастралната карта с новите номера – така “Сграда 5 съответства на стария номер на сграда № 1 по кад.карта преди изменението, а сграда 6 съответства на сграда 4 ПМС-едноетажна. Сграда 6 в момента съответства на сграда 4. “.

 А / - Съгласно ПУП-ПРЗ/ЗРП/ и РУП/КЗСП/, одобрен със заповед N ОА 799/23.05.1995г., действащ към датата на издаване на строително разрешение N 39/29.03.2012 г., за УПИ VI-551 кв.186 по плана „Втора градска част- гр. Пловдив" се предвижда регулация по имотни граници и застрояване, както следва : запазване и надстрояване на част от едноетажна сграда с Н=13.00 м. разположена на улична регулация и странична регулация към УПИ VII-550; запазване на съществуваща триетажна сграда,изградена на улична регулационна линия по двете улици -„Цоко Каблешков" и „6-ти септември" с Н=11.00 м. и ново триетажно застрояване на улична регулация и на 4 м. от УПИ XIX -546 с Н=11.50 м.

Новото застрояване одобрено със заповед N ОА 799/23.05.1995г., не е предвидено на калкан с УПИ XIX-546. Съгласно действащия ПУП, одобрен със заповед ОА 799/23.05.1995г. няма предвидени намалени отстояния на застрояване в УПИ VI-551 към УПИ XIX-546.

- Към момента на одобряване на ПУП-ПРЗ със заповед ОА 799/23.05.1995г. няма предвидени устройствени зони за територията. Към настоящия момент съгласно Общия устройствена план на град Пловдив /ОУП/ от 2007г. за тази територия е предвидена устройствена зона СМФ2 , предназначена за обитаване, средно етажно застрояване, за социална и бизнес инфраструктура и други функции, като не се допускат обекти с вредни отделяния и влияние, минимум 50% озеленена с висока дървесна растителност. Показатели по ОУП за зона СМФ2 са : плътност -25-50%; Кинт 1,2 -2,5; озеленяване 30-50%; Н - до 15м.

Съответни показатели по Наредба 7 /2004г. за правила и норми за устройство на територии и устройствени зони , глава X - „Смесена централна зона": плътност 50-100 %; Кинт 2 -5; озеленяване 20-30%;

Б / В кадастрална карта /КК / на Пловдив съгласно скицата на л. 68 по делото в ПИ 56784.518.496 са заснети сгради с номера 2,3,5 и 6, като по ПУП, одобрен със заповед ОА 799/23.05.1995г., се запазват част от сграда 2 и цялата сграда 5. За сгради 3 и 6 не е предвидено запазване по ПУП. По общата граница между ПИ 491 и ПИ 496 са разположени сгради 3 и 6. Същите са на границата.

Строителни книжа за сградите в ПИ ИД 518.496 не са представени – с добавка, че РС № 278/2007г. се намира в преписката.

Съгласно удостоверение на л. 63 по делото въведени в експлоатация са: преустройство на полумасивна 1-етажна сграда и преустройство на 1-етажна масивна сграда и част от етаж 1 на съществуващата 3-етажна сграда в магазин за хранителни стоки .

Съгласно писмо на РДНСК на л. 149 от делото е описано незаконно строителство в УПИ VI-551,kb. 186 по плана Втора градска част Пловдив както следва: - Надстройка на втори етаж съществуваща сграда с размери 9.25/8м, изградена без строителни книжа и Н= 1.50м двускатен покрив; - Пристройка между двуетажна ПЖ сграда и съществуваща ограда / северна граница на УПИ VI-551/, като върху съществуващата сграда е изпълнена стоманобетонна площадка за помещение с размери 3.80/3.85м, откъм улицата затворено с витрина с изба 2м, над плочата е обособена тераса; - 3-етажната жилищна сграда и 1-етажната масивна сграда на бул. „Шести септември" са надстроени, както следва : 4-ти и 5-ти мансардни етажи на триетажната сграда в отклонение от строителните книжа; - Преустройство и надстрояване на едноетажната жилищна сграда в отклонение от одобрените строителни книжа.

Старата функция на сградите, заснети през 1995г. е означена в сигнатурите на сградите от КП към ПУП-а, одобрен със заповед ОА 799/23.05.1995г. и е както следва /л.75- л.200 / : - Сграда 2 от КК съответства на сграда МС по кадастъра към 1995г. - масивна стопанска сграда; - Сграда 1 от КК съответства на сграда З МЖ по кадастъра към 1995г, триетажна масивна жилищна сграда; - Сграда 3 от КК съответства на сграда 2ПЖ по кадастъра към 1995г. - двуетажна паянтова жилищна сграда; - Сграда 4 от КК съответства на сграда ПМС по кадастъра към 1995г. - полумасивна стопанска сграда /преди изм. на КККР/.

Видно от ситуацията описана в т.З и приложената скица 1, преустройството по разрешение за строеж 39/29.03.2012г. касае съществуващите сгради ИД 518.496.6 и ИД 518.496.3, които са на границата с УПИ XIX-491 на жалбоподателите – приложена е скица 2 - извадка от КК, върху ситуацията описана в т.З в която са означени преустройствата.

С преустройството съгласно издаденото разрешение за строеж 39/29.03.2012г. се предвижда нова функция "Заведение за обществено хранене". Функцията се свързва с масов достъп на хора.

Входа за имота на жалбоподателя е самостоятелен и няма връзка с входовете на Заведението за обществено хранене.

В./ Допълнителна СТЕ :

Сграда № 3 - в сградата е констатирано незаконно строителство.

Незаконното строителство е констатирано с констативен протокол от 11.01.2012г. на район Централен с който е установен незаконен ремонт и преустройство на покрива на двуетажната сграда с № 56784.518.496.3 по КК на гр.Пловдив, като част от нея е била надстроена с един етаж.

На разстояние от около 3.40м. от имотната граница с УПИ XIX-546, кв. 186, съществуващата двуетажна сграда е била надстроена с един етаж, по цифри 5,3,9,8,5 в скица № 3, приложена към настоящата допълнителна експертиза,като са изпълнени нови ограждащи стени, дограма, топлоизолация, нова дървена покривна конструкция, настилки и ел. инсталация. Избата в сградата в частта по цифри 5,3,9,8,5 не е включена в обема на констатираното незаконно строителство.  

В проекта по част „Архитектура” в чертеж „Архитектурно заснемане” същата изба е съществуваща.

В частта непосредствено до границата е била премахната старата покривна конструкция и е била изпълнена нова - дървена с променена конфигурация /от трискатен в двускатен покрив/ по цифри 7,1,4,5,6,7 и в резултат по оградата е издигнат нов зид по линията 7,1 с височина 2.20 м. Покривът е напълно завършен с положена обшивка и битумни керемиди и отводняване.

На имотната граница е изградена пристройка към двуетажната жилищна сграда с площ около 15 кв.м.,по цифри 1,2,3,4 в скица 3,с изба . Съществуващата ограда по линията 1,2 от скица 3 е надзидана с около 80 см. Помещението е напълно завършено, с положени инсталации, мазилки, като фасадата към ул.Цоко Каблешков е витрина.

Налице е промяна на обема на сградата, /не е констатирана промяна на конструкцията, съгласно конструктивно становище приложено на лист 81 от делото/ поради изменение покривната конструкция от трискатна в двускатна.

По СТЕ - с разрешение за строеж № 39/29.03.2012 г. е предвидено преустройство на партер , първи етаж и мазе от сграда с ИД 56784.518.496.3, т.е не са включени в обема на преустройството незаконната надстройка по цифри 5,3,9,8,5 над двуетажната жилищна сграда, както и незаконната пристройка по цифри 1,2,3,4 от скица 3 .

Според експертите -  променен е обема на сградата, само в частта по цифри по цифри 7,1,4,5,6,7, където е променена покривната конструкция /от трискатен в двускатен покрив, съгласно констатации в акта за незаконно строителство/ и е променено предназначението от жилищна сграда /склад по кадастрална карта/ в заведение за обществено хранене съгласно одобрения проект към строително разрешение № 39/29.03.2012г., който е изпълнен.

Сграда № 6 - в сградата не е констатирано незаконно строителство.

От архива на район Централен било предоставено строително разрешение № 42/06.05.1994г. за преустройство на партерни магазинни помещения в магазин за промишлени стоки и основен ремонт на същите. В проекта към това строително разрешение, включващ и тази сграда е предвидено изграждане на стоманена конструкция м/у съществуващите зидове и покривна обшивка с трапецовидна ламарина в/у стоманени ферми. В този проект сградата е означена с височина 4.25м. + 0.20м., денивелация м/у парцелите.

С разрешение за строеж № 278/09.11.2007г. и с удостоверение за въвеждане в експлоатация № 98/21.11.2008г. е извършено преустройство на същата полумасивна едноетажна сграда по чл. 53 от ЗУТ в магазин хранителни стоки /заедно с част от първи етаж на съществ. триетажна сграда/. В одобрения проект към това строително разрешение сградата е показана със съществуваща стоманобетонова и метална конструкция, метална покривна конструкция и покрив с термопанели, стени със зидария с височина 4.52 м. в най-високата си част.


От огледа на място се установило, че сградата е с височина 4.00 м, със смесена стоманобетонова и метална покривна конструкция, покрив с термопанели, въз основа на което в.л. считат, че не е променяна конструкцията и обема на сградата.

В одобрения проект към строително разрешение №39/29.03.2012г., предмет на настоящето дело са предвидени входове, които обслужват бъдещото заведение откъм улица „Цоко Каблешков”: - вход за техническо помещение на 5.00 м от имотната граница;  - вход за клиенти на 10.00 м от имотната граница; - вход за горните етажи на 14.50 м. от имотната граница;  - вход за зареждане персонал на 16.00 м от имотната граница;  - гише за продажба на дюнер на 20.00 м от имотната граница /забележка от в.л. - “Отстоянията на входовете, които обслужват бъдещото заведение откъм улица „Цоко Каблешков” сме означили от имотната граница между ПИ ИД 56784.518.491 и ИД 56784.518.496,изчертана с лилав цвят в скица 4, тъй като на това място е и входната врата на УПИ XIX-546, кв.186, а съществуващата жилищна сграда , повдигната с жълт контур е разположена на дъното на УПИ”/.

Експертите поясниха, че избата в сграда № 3, в заключението е разделена на две части : едната изба, която е в скица № 3 е означена с цифри 5, 3, 9, 8, 5, е означена в проектите в част “Архитектурна” в заснемането като съществуваща. Има още една изба, която по цифри 1, 2, 3, 4 от скица № 3, която е построена под незаконната пристройка, която е описана подробно и е на границата с имота на жалбоподателите.

Посочено бе още : “В момента е изпълнен проекта към разрешението за строеж, което е предмет на това дело. Предназначението в момента е за обществено хранене в триетажната сграда. В кадастъра като цяло съществуват грешки и според мен трябва да се имат предвид строителните книжа, а не само по кадастралната карта.”.

Изяснено бе, че строителното разрешение за сграда № 6 касае сграда 6 и триетажната сграда към бул.Шести септември. Било е магазин. За сграда № 6 -  предназначението е било за обществено обслужване и се променя пак в търговско и обществено предназначение, няма промяна - предназначенията произтичат от кодове в ЗКИР; сградата е едно, самостоятелният обект е друго.

„Застрояването в момента надвишава устройствените показатели, но това е съществуващо застрояване и е 100 % застроено. Откъм бул.Шести септември плътността също надвишава. Цялото дворно място в момента е застроено изцяло със сгради, които нямат застроителен план.“

Допълнено бе и това, че преустройството по проект е функционално свързано. Свързано е в избата, под двуетажната сграда има обслужващи помещения, на партерния етаж са залите към ул.Ц.Каблешков; на първи етаж са свързани залите към бул.Шести септември, само със съществуващата, а не с новата сграда. В първи и втори етаж на двуетажната сграда няма констатирано незаконно строителство към проекта.

8. Във вр. с данните от двете заключения : Зоните се определят с ОУП или ПУП. УПИ VI-551 , както и УПИ XIX-546, съгласно Общия устройствен план на град Пловдив /ОУП/ от 2007г. попадат в територия за която е предвидена устройствена зона СМФ2 /Наредба № 8 – Таблица 2/, предназначена за обитаване, средно етажно застрояване, за социална и бизнес инфраструктура и други функции, като не се допускат обекти с вредни отделяния и влияние, минимум 50% озеленена с висока дървесна растителност. Показатели по ОУП за зона СМФ2 са: плътност -25-50%; Кинт 1,2 -2,5; озеленяване 30-50%; Н - до 15м.; по Наредба 7 /2004г. за правила и норми за устройство на територии и устройствени зони, глава X -„Смесена централна зона" : плътност 50-100 %; Кинт 2 -5; озеленяване 20-30%, чл.36 ал.2 т.3, т.4.

Жалбоподателите са придобили вещни права в недвижим имот, който не попада в изцяло жилищна, курортна или вилна зона. Значението на зоните обуславя изискуемост на нотариално заверено съгласие на собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседен поземлен имот. Правилото е възможност за проява на изключение в застрояването в тези зони, предвид жилищната функция и тази за отдих. Изключението е постижимо, ако собствениците на съседни ПИ решат да го допуснат. Докато в останалите зони, в частност – СМФ 2, е предвидена тази възможност без положителната воля на собствениците на съседни ПИ.

В тази вр., хипотетично лицата биха могли да бъдат засегнати от вредни влияния при надвишаване на параметрите за шум и замърсяване,  които са отстраними по реда на специалните закони, контролиращи осъществяваната в обекта дейност, вкл. с принудителни административни мерки.

При разглеждане възможността разрешението за строеж да е в хипотеза на чл.39 ал.2 ЗУТ се установи, че предпоставките на нормата не са проявени в конкретния случай. Изпълнението на строеж не е в обхвата на проверка от началника на РДНСК, но както бе посочено по-горе : липсата на конкретен обем на правото на строеж за Аладин Фуудс ООД при 100% и в повече вече осъществено застрояване в ПИ 496; наличието на редовно констатирано незаконно строителство и в част от сградите – самостоятелни обекти от които са предмет на РС /без необходимата индивидуализация на помещения от първи етаж/ и срочност на ограниченото вещно право при осъществен по проекта строеж, предпоставя след 29.03.2012г. - издадено РС при наличие на незаконно строителство, осъществено от адресата на разрешението /чл.148 ал.7 ЗУТ – приложима по аргумент от прилагане за нов строеж, което е повече от преустройство/.

По изложените съображения за данните от кадастъра се добавя, че в самите сгради, където се намират самостоятелните обекти има незаконно строителство. Сградите са самостоятелни обекти, но преустройството касае обекти от различни самостоятелни обекти, които са функционално свързани. Самите сгради се състоят от самостоятелни обекти но по см. на кадастъра, а няма данни дали тези самостоятелни обекти, в които няма незаконно строителство могат да съществуват самостоятелно с функционалната си обвръзка във вр. с предназначението по РС.

Вътрешно преустройство има когато се използва съществуващата конструкция на сградата без да се променя или допълва. "преустройство", което има технически смисъл и като по-тясно понятие се включва в законовото понятие по § 5, т. 40 ДР на ЗУТ - "строителни и монтажни работи". Второто понятие - "промяна на предназначението" на строеж или на част от него, съгласно § 5, т. 41 ДР на ЗУТ, представлява промяна на начина му на ползване, при което не се извършват строителни и монтажни работи. В.Л. посочиха, че не е променяна конструкцията и обема на сградата по проект.

При промяна на предназначение на обекта с оглед промяна в начина на ползване /Таблица 3 към Наредба № 3/28.04.2005г./, кодовете са определящи при наличен имотен регистър, като в случая се установи предходно състояние за част от обема на преустройството – вече допуснато за преустройване в магазин.  

9. В случая не е издадена заповед на правно основание чл.156 ЗУТ. Визираният в разпоредбата срок за обжалване е преклузивен, както за заинтересованите лица, така и за органите на ДНСК, от което следва, че пропускането му погасява правото на обжалване - за първата категория субекти, респ.погасява правото на отмяна от органите на ДНСК, РДНСК / Решение № 8436/2010г. на ВАС, Второ О. /.

Законовата забрана след сроковете по чл.156 ЗУТ не се разпростира върху възможността да се иска, при наличие на основания за това, прогласяване нищожност на влязло в сила строително разрешение. Тъй като този въпрос не е уреден в ЗУТ, на основание препратката по чл. 219 ал.2 ЗУТ, приложими са общите норми от АПК. В такава хипотеза, при мотивирана жалба или протест, с фактически констатации и правни изводи за радикално нарушени разпоредби от специални материални закони, които по същество обосновават нищожност - Началникът на РДНСК образува производството по правилата на чл. 216 във вр. с чл. 215 ал.3 ЗУТ / в тази насока Решение № 12176 от 2008г., ВАС, Седмо О.; Решение № 12050 от 2008г., ВАС, Седмо О./ - при самостоятелна преценка по критериите за нищожност административният орган издава заповед на основание чл.216 ал.5 ЗУТ, по аргумент от нормата на чл. 156 ЗУТ, изключваща възможността необжалваеми строителни разрешения да бъдат отменяни по извънредния способ на глава седма АПК, включително когато е съществено нарушено някое от изискванията за законосъобразността им /чл. 99 т. 1 АПК/.

10. Касае се за упражнено право на жалба, в производство по което най-напред се установява предпоставката – заинтересованост. Качеството на заинтересована страна следва да се преценява към момента на издаване на обжалвания акт.  Не се установи хипотеза на чл.142 ал.2 АПК.

Мотивиран така, съдът

Р    Е    Ш    И    : 

 

      Отхвърля жалбата на К.П.И. и В.Н. ***, против Заповед № ДК-10-ЮЦР-44/28.05.2012г., издадена от Началника на РДНСК, ЮЦР.

     Осъжда К.П.И. и В.Н. *** да заплатят 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение на РДНСК, ЮЦР и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение на Район Централен – Община Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                                             

               Административен съдия :