РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

46

 

гр. Пловдив, 8 януари 2014 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К. и участието на прокурор ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2328 по описа за 2012 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба, предявена от ”ПЪЛДИН АГРО 5” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Л.Х., против Ревизионен акт /РА/ № 161105877/16.03.2012 г., издаден от И.К.К., на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 685/15.06.2012 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” /”ОУИ”/ гр. Пловдив, в частта, относно непризнат данъчен кредит в размер на 521 628,98 лв., ведно със законните лихви в размер на 46 476,10 лв., по фактури издадени от “Ник 97” АД, “Стивинекс 97” ЕООД и “Холи флайт” ЕООД.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт в обжалваната част и се иска неговата отмяна. Претендират се направените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Допълнителни съображения се излагат в писмени бележки приложени по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на окръжна прокуратура Пловдив, дава заключение за неоснователност на жалбата.

ІІ. За допустимостта:

4. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1102700/03.06.2011 г., издадена от С.И.Ш. – Началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив, е сложено начало на ревизията на жалбоподателя с обхват Данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 24.08.2010 г. до 30.04.2011 г., като е определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед (заповедта е връчена на 07.07.2011 г.). Последвало е издаването на ЗВР № 1105169/06.10.2011 г. и ЗВР № 1105877/04.11.2011 г., всички издадени от същия орган по приходите, с които срокът на ревизията е удължен до 06.01.2012 г.

6. В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № 1105877 от 20.01.2012 г. Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК, в приложимата редакция, е издаден и оспореният РА.

7. Този резултат е обжалван от дружеството, като с Решение № 685 от 15.06.2012 г., Директорът на Дирекция “ОУИ” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.

8. Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди –  Заповед № РД-09-1/04.01.2010 г., издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив и Заповед за определяне на компетентен орган № К 1105877/23.01.2012 г., издадена от С.И.Ш. – Началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив.

9. В хода на ревизията на “ПЪЛДИН АГРО - 5” ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 521628,98 лв. по фактури и доставчици, както следва:

9.1. За м.04.2011 г. не е признат данъчен кредит в размер на 38208,88 лв. по фактура с 2541/30.04.2011 г., издадена от “Ник 97” АД, като предмет на доставката е 92,74 тона рафинирано олио. По фактурата са платени само 60000 лв., в брой.

В тази насока на доставчика Ник 97” АД е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена насрещна проверка (ПИНП) № 16-02-1102700-02/25.07.2011 г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив. При проверката доставчикът е представил фактурата, дневни финансови отчети – 4 броя, ПКО – 4 броя, свидетелство за регистрация на ФУ, фактури от предходен доставчик – 3 броя, банкови извлечения – 2 броя, фактури за транспорт- 4 броя, хронологични ведомости – 4 броя, инвентарна книга, оборотна ведомост, амортизационен план и обяснение.

При преглед на представените документи е установено, че предходните доставчици са:

-  “Диус” ЕООД с фактура № 18/20.03.2010 г. за 24,48 тона рафинирано олио, който от своя страна е закупил стоката от Balkan drinks srl – Румъния. Представена е международна товарителница от 19.03.2010 г., в която е отразен изпращач на стоката Balkan drinks srl, получател “Диус” ЕООД и дружество, осъществяващо транспорта - S.C.Vlase Spedition S.R.L VIN RO24716431. В товарителницата е отразено, че стоката е получена в Харманли от “Диус” ЕООД, но няма дата на получаване. Според обясненията олиото е съхранявано в Харманли, в база на “Слънчева Тракия” ООД.

- “Холи флайт” ЕООД с фактура № 488/15.11.2010 г. за 25,36 тона рафинирано олио. Представена е международна товарителница 14.11.2010 г., в която е отразен изпращач на стоката Balkan drinks srl - Румъния, получател “Вен партнер груп” ЕООД и дружество, осъществяващо транспорта – “Фиданка Казакова 13” ЕООД. В товарителницата е отразено, че стоката е натоварена в Харманли, България и разтоварена в Балти, Молдова,  получена от “Вен партнер груп” ЕООД.  Според тази товарителница олиото е напуснало страната и не може да е било предмет на продажба на “Пълдин агро 5” ЕООД.

 - “Зърнени храни България” АД с фактура № 6312/14.04.2011 г., с предмет на доставка сурово масло 49,180 тона. Към фактурата няма приложени приемо-предавателни протоколи или други първични документи за предаване на стоки. Относно транспорта са представени следните фактури, издадени от “Фиданка Казакова” ЕООД: ф. № 1002/13.04.2011 г. Транспортна услуга Пловдив - Ямбол – Харманли и ф. № 1004/16.04.2011 г. Транспортна услуга Ямбол – Харманли - Пловдив. Предмет на фактурата от предходния доставчик е сурово масло, а предмет на фактурата към “Пълдин агро 5” ЕООД е рафинирано олио, поради което органите по приходите са приели, че не може да се направи връзка между двете доставки.

Представена е декларация от Н.С.Х., според която по фактура № 18/20.03.2010 г. и № 488/15.11.2010 г. транспортът е включен в цената на олиото. По фактура № 6312/14.04.2011 г. транспортът е за сметка на “Ник 97” АД. Дружеството, осъществило транспорта, е “Фиданка Казакова 13” ЕООД. Цялото количество стока е разтоварено в складова база на “Слънчева Тракия” ООД в гр. Харманли. Товаро-разтоварните работи са извършени с помпа. Стоката е съхранявана в складовата база на “Слънчева Тракия” ООД в гр. Харманли. “Ник – 97” АД не разполага със собствена или наета база за съхранение на наливно рафинирано олио.

Извършена е насрещна проверка на “Фиданка Казакова 13” ЕООД, при която са представени фактурите, банкови извлечения, пътни листове, товарителници, кантарни бележки, тахошайби от 12.04.2011 г. до 16.06.2011 г. на влекач ДАФ рег. № РВ1850ВН, полуремарке цистерна рег. № РВ3310ЕМ, трудов договор на шофьор И.Г.О., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 от КТ, допълнително споразумение № 68/01.01.2011г., свидетелство за регистрация на влекач марка ДАФ рег. № РВ1850ВН, полуремарке цистерна рег. № РВ3310ЕМ, лиценз за международен превоз на товари, оборотна ведомост за периода 01.01.2011 г. до 30.04.2011 г., журнал на сметки 703, 411, 504, 503, 502 за периода 01.01.2011 г. до 30.04.2011 г. Представена е декларация от управителя на дружеството относно транспортни услуги, съгласно която е извършен следният транспорт на рафинирано олио, собственост на “Ник 97” АД: “Дата на товарене 13.04.2011 г. гр. Ямбол, дата на разтоварване 13.04.2011 г. гр. Харманли. Дата на товарене 16.04.2011 г. гр. Ямбол, дата на разтоварване 16.04.2011 г. гр. Харманли. Олиото, предмет на доставките, е изтеглено/натоварено от “Унибел” АД Ямбол и доставено до “Слънчева Тракия” ООД Харманли.”

При преглед на представените товарителници и пътни листове е установено, че “Фиданка Казакова 13” ЕООД е извършило транспорт по маршрут Ямбол – Харманли, доставчик е “Унибел” АД/”Тракия 2006” ЕООД, получател е „Ник 97” АД. Няма данни да е превозвано олио от Румъния или от друго място, свързано с представените от “Ник 97” АД предходни доставчици.

На представените товарителници и пътни листове няма подпис на представител на “Ник 97” АД, удостоверяващ, че е получено олио от дружеството в гр. Харманли. Няма данни какво количество олио е превозвано от “Фиданка Казакова 13” ЕООД. Няма данни за получено и транспортирано олио от “Зърнени храни България” АД до “Ник 97” АД.

При тези данни е посочено, че “Ник 97” АД не е представило доказателства, че е разполагало с 92,74 тона рафинирано олио, които да продаде на “Пълдин агро 5” ЕООД. Не е представило доказателства, че е съхранявало стоката в посоченото от него място в базата на трета фирма. От “Ник 97” АД не са представени приемо-предавателни протоколи, складови разписки, експедиционни бележки, кантарни бележки, товарителници, пътни листове и др. доказателства, нито за закупено олио от посочените предходни доставчици, нито за продадено олио по фактура № 2541/30.04.2011 г. на “Пълдин агро 5” ЕООД. Не е представен сертификат за произход и качество на продаденото олио с фактура № 2541/30.04.2011 г. 

От ревизираното лице е представена декларация, че дружеството не разполага със собствени транспортни средства. За закупеното олио от “Ник 97” АД не е посочено транспортно средство, а единствено е отбелязано “налично в град Харманли”.  В справка за стоков поток е посочено, че закупеното с фактура № 2541/30.04.2011 г. олио е предмет на продажба от “Пълдин агро 5” ЕООД с фактура № 63/11.03.2011 г. Според писменото обяснение част от стоките са били налични в град Харманли, в базата на “Слънчева Тракия” ООД, а другата част от закупените стоки са доставени с транспортно средство с рег. № РВ1850ВН и ремарке РВ3310ЕМ, с което са извършени два курса. Първият на 13.04.2011 г. и е доставено 24440 т. раф. олио и вторият на 15.04.2011 г., с който са доставени 24800 т. раф. олио. Транспортът е за сметка на доставчика “Ник 97” АД.

От ревизираното лице не са представени приемо-предавателни протоколи, складови разписки, транспортни документи или други, удостоверяващи получаване на олио от “Ник 97” АД. От доставчика “Ник 97” АД също не са представени доказателства да е получил олио от своите доставчици.

Въз основа на така установената фактическа обстановка органите по приходите са формирали извод, че не са налице реално извършени доставки на стоки между ревизираното дружество и “Ник 97” АД по процесната фактура, поради което на основание чл. чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС на " Пълдин агро 5” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 38208,88 лв. за данъчни периоди м.04.2011 г.

9.2. За м.02.2011 г. не е признат данъчен кредит в размер на 9573,90 лв. по фактура № 7/01.02.2011 г., издадена от “Стивинекс 97” ЕООД, като предмет на доставката е 15830 кг. рафинирано олио и 22950 бр. бутилки.

В тази насока на доставчика Стивинекс 97” ЕООД е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 16-02-1102700-01/25.07.2011 г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив. При проверката са представени: фактурата, приемо–предавателен протокол, банкови извлечения – 2 броя, фактури от предходни доставчици – 2 броя, декларация относно транспорт, хронология на счетоводни сметки гр. 20, гр. 70, гр. 30, гр. 50, оборотна ведомост, декларация, ведомост работни заплати.

При преглед на представените документи е установено, че предходните доставчици са:

- „Готмар” ЕООД с фактура № 35228/24.11.2010 г., с предмет на доставката 36585 броя бутилки.

- „Холи флайт” ЕООД с фактура № 660/22.01.2011 г., с предмет на доставка сл. раф. олио 22,51 тона.

“Стивинекс 97” ЕООД представя: приемо-предавателен протокол от 01.02.2011 г. между “Стивинекс 97” ЕООД и “Пълдин агро 5” ЕООД за предаване на раф. сл. олио 15830 кг. и бутилки 22950 бр., в който е посочено място - в база на “Слънчева Тракия” ООД. Декларация, според която дружеството не разполага със собствени транспортни средства, транспортът по доставка на стоката се извършва франко склада на фирмата, извършваща ишлемето, т.е. бутилиране на олио - “Слънчева Тракия” ООД - Харманли. Стоката се съхранява склада на дружеството, извършващо ишлемето.

Доставчикът не е представил доказателства, че има взаимоотношения със “Слънчева Тракия” ООД, нито, че стоките са се намирали в склада на това дружество към момента на продажбата им на “Пълдин агро 5” ЕООД.

От представляващия ревизираното лице са дадени писмени обяснения, според които дружеството не разполага със собствени транспортни средства, справка за стоков поток за ревизирания период, съгл. която за закупеното олио и бутилки от “Стивинекс 97” ЕООД не е посочено транспортно средство, а единствено е отбелязано “налично в град Харманли”. Според писмените обяснения, “Пълдин агро 5” ЕООД и “Стивинекс 97” ЕООД са с един и същ едноличен собственик на капитал. Последното се занимава с търговия на едро с хранителни стоки, но продава стоките си на “Пени маркет България” ЕООД и “Плюс България търговия” КД. В края на 2010 г. договорите с гореспоменатите клиенти са приключили и в дружеството са останали налични 22950 бр. бутилки по 1 л. и 15830 кг. наливно рафинирано олио, което се съхранявало в град Харманли. През м. януари 2011 г. са се опитали да сключат нови договори за доставка, но това се оказало невъзможно. Затова на 01.02.2011 г. са продали останалите им в наличност стоки. Количеството олио и бутилките били налични в същата база в град Харманли.

Според органите на приходна администрация, от обяснението не проличавала причината да се прехвърли собствеността върху остатъците от стоки от едното на другото дружество, чийто собственик е един и същ.

Към ревизионната преписка са присъединени налични в досието на “Стивинекс 97” ЕООД документи и писмени обяснения събрани при извършена на дружеството ревизия, както следва: 

Протокол за насрещна проверка на “Холи флайт”  ЕООД относно фактура № 660/22.01.2011 г., при която е установено следното: фактура № 660/22.01.2011 г. е придружена от приемо-предавателни протоколи към договор за продажба на олио между “Стивинекс 97” ЕООД и “Холи флайт” ЕООД. “Холи флайт” ЕООД и “Стивинекс 97” ЕООД нямат собствени транспортни средства. За осъществяване на превоза на стоките се ползват външни транспортни фирми, но не са представени фактури за транспорт и товарителници. Представена е справка за стоков поток от “Холи флайт” ЕООД за стоките, продадени на “Стивинекс 97” ЕООД, съгласно която предходен доставчик по фактура № 660/22.01.2011 г. е фирма “Вен партнер груп” ЕООД. Съгласно същата представена справка от “Холи флайт” ЕООД, олиото се товари в Румъния. Съгласно представения договор за продажба на олио, в чл. 4, ал. 1 от същия е записано, че стоките се приемат по кантар на експедиращата страна. Не са представени кантарни бележки нито от “Стивинекс 97” ЕООД, нито от “Холи флайт” ЕООД.

С цел анализ на доставките от “Вен партнер груп” ЕООД, като предходен доставчик на “Холи флайт” ЕООД, е извършена насрещна проверка на “Вен партнер груп” ЕООД, в хода на която, на упълномощено лице е връчено ИПДПОЗЛ. В законоустановения срок не са представени изисканите документи.

При това положение е прието, че “Вен партнер груп” ЕООД, доставчик на “Холи флайт” ЕООД, не е представило доказателства, с които да се удостовери реалното осъществяване на доставката на олио.

Крайният извод на приходна администрация е, че не е налице реалност на доставката по фактура № 7/01.02.11 г., издадена от “Стивинекс 97” ЕООД на „Пълдин агро 5” ЕООД. Няма доказателства, че “Стивинекс 97” ЕООД е притежавало стоките и че същите са се намирали в базата на “Слънчева Тракия” ООД в гр. Харманли, тъй като няма доказателства как и кой ги е транспортирал до тази база. Няма доказателства и да са приети от “Слънчева Тракия” ООД.

Въз основа на така установената фактическа обстановка органите по приходите са формирали извод, че не е налице реално извършена доставка на стоки между ревизираното дружество и Стивинекс 97” ЕООД по процесната фактура, поради което на основание чл. чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС на "Пълдин агро 5” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 9573,90 лв. за данъчни периоди м.02.2011 г.

9.3. За м.01., м.02, м.03 и м.04.2011 не е признат данъчен кредит в размер на 475820,92 лв. по 43 броя фактури, издадени от “Холи флайт” ЕООД. Предмет на доставките са захар и олио.

В тази насока на доставчика Холи флайт” ЕООД е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в ПИНП № 16-02-1102700-03/19.08.2011 г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив. При проверката са представени фактурите ведно с приемо-предавателни протоколи. Протоколите са от датите на фактурите. Констатирано е, че в протоколите не е посочено място на предаване на стоките, нито са приложени документи, с които да е измерено предаденото количество стоки. В протоколите е записано количество и рег. № на камиона и ремарке, като в част от протоколите са отразени повече от едно превозни средства. Представените протоколи са за предадени в един ден големи количества захар и олио, като същевременно няма данни от кого и къде са извършени разтоварните работи.

Представени са банкови извлечения за получени банкови преводи от “Пълдин агро 5” ЕООД, без да е посочено по кои фактури е плащането. Общо са получени 1372400,00 лв., което е само част от стойността на издадените фактури.

Представен е договор за продажба на рафинирано слънчогледово олио в наливно състояние, произведено в Румъния, сключен на 05.01.2011 г. между “Холи флайт” ЕООД - продавач и “Пълдин агро 5” ЕООД - купувач. Продавачът доставя стоката с включени транспортни разходи, които са изцяло за негова сметка, като е определена локацията на разтоварване на цистерните с олио - складова база на “Слънчева Тракия” ООД в град Харманли.

Представен е договор за продажба на захар в торби по 50 кг., сключен на 03.01.2011 г. между “Холи флайт” ЕООД - продавач и “Пълдин агро 5” ЕООД - купувач. Съгласно договора продавачът доставя стоката с включени транспортни разходи, които са изцяло за негова сметка, като е определена локацията на разтоварване на камионите със захар - в гр. Пловдив, ул. “Брезовско шосе” № 170, в склад на “Г и С комерс” ЕООД.

Представени са фактури от предходен доставчик на олио и захар, издадени от “Вен партнер груп” ЕООД, “Стор партнер груп” ЕООД и “МСМ 84” ЕООД, с международни товарителници и с банкови извлечения от банкова сметка ***.

Представена е справка за стоков поток относно продадените стоки на “Пълдин агро 5” ООД, в която са посочени по всяка фактура транспортна фирма и регистрационен номер на превозното средство,  място на товарене, място на разтоварване на стоките.

Установено е, че предходни доставчици на захарта са:

- “Вен партнер груп” ЕООД, който е издал на “Холи флайт” ЕООД четири фактури за захар с произход Гърция и шест фактури за захар с произход Румъния.

- “Стор партнер груп” ЕООД, който е издал на “Холи флайт” ЕООД три фактури за захар с произход Румъния.

- “МСМ 84” ЕООД, който е издал на “Холи флайт” ЕООД една фактура за захар с произход Румъния.

При преглед на приложените международни товарителници е установено следното:

В товарителниците за олио, в кл. 4 е посочено, че стоките ще се разтоварват в Харманли, но в кл. 24 на товарителниците не е посочено мястото и датата на получаване на стоката, няма печат на получателя. Следователно не е удостоверено получаването на товарите и товарителниците не са годни доказателства за това, че стоките са получени от посочения в тях купувач, нито от “Холи флайт” ЕООД, нито от “Пълдин агро 5” ЕООД.

В товарителниците за захар получател е “Вен партнер груп” ЕООД. В кл. 4 е посочено, че стоките ще се разтоварват в София, но в кл. 24 на товарителниците не е посочено мястото и датата на получаване на стоката, има печат за получател на “Холи флайт” ЕООД. Същевременно “Вен партнер груп” ЕООД не притежава собствена или наета складова база, нито кадрова обезпеченост за товарене, разтоварване и съхранение на посочените в документите големи количества захар. Представените товарителници противоречат на твърденията на ревизираното лице и неговия доставчик “Холи флайт” ЕООД, че захарта е разтоварвана директно в базата на пакетиращата фирма “Г и С комерс” ЕООД в гр. Пловдив, поради което е прието, че тези товарителници не са годни доказателства за това, че стоките са получени от посочения в тях купувач, нито от “Холи флайт” ЕООД, нито от “Пълдин агро 5” ЕООД.

Приложено е писмено обяснение от “Холи флайт” ЕООД, че “Холи флайт” ЕООД продава стоката на “Пълдин агро 5” ЕООД с включен транспорт, който е описан в справката за стоков поток. Стоката не е съхранявана и разтоварвана в склад на “Холи флайт” ЕООД, тя директно се продава с транспортните средства на доставчика.

Ревизираното лице е представило справка за стоков поток, в която фактурите за покупка са с дати, по-късни от фактурите за последващата реализация на стоките. Същевременно са представени приемо-предавателни протоколи между “Пълдин агро 5” ЕООД и “Холи флайт” ЕООД на датите на фактурите на “Холи флайт” ЕООД. Така представеният стоков поток е невъзможен, тъй като не може “Пълдин агро 5” ЕООД да продава стоки, които все още не е получил и не е притежавал.

От ревизираното лице са представени: Договор за изработка на ишлеме от 03.01.2011 г. между “Пълдин агро 5” ЕООД - възложител и “Г и С комерс” ЕООД - изпълнител за пакетиране на захар с материали на възложителя. Договори за изработка на ишлеме от 11.01.2011 г. и от 01.02.2011 г., между “Пълдин агро 5” ЕООД - възложител и “Слънчева Тракия” ООД - изпълнител за бутилиране на рафинирано слънчогледово масло, с материали на възложителя.

9.3.1. Извършена е насрещна проверка на предходен доставчик “Вен партнер груп” ЕООД, при която са представени следните документи: копия на 28 броя фактури, издадени от “Вен партнер груп” ЕООД на “Холи флайт” ЕООД, с предмет на доставка олио и захар, оборотни ведомости и хронологии на счетоводни записвания, договор и приемо-предавателни протоколи между “Вен партнер груп” ЕООД и “Холи флайт” ЕООД, справка за стоков поток с посочени предходни доставчици по приложените фактури, декларация относно транспорта на олиото и захарта, 27 броя международни товарителници. В приемо-предавателните протоколи не е посочено място на предаване, посочени са само транспортните средства и имената на шофьорите. Не са представени документи за разплащания по фактури с предходен доставчик на “Вен партнер груп” ЕООД.

За предходен доставчик на стоките са посочени:

- за олиото – SC MSNDRS SA и SC BALKAN DRINKS SRL - Румъния

- за захарта - SC ZAHAR CORABIA SA – Румъния и HELENIK SUGAR INDUSTRI SA – Гърция.

“Вен партнер груп” ЕООД декларира, че не притежава транспортни средства и че транспортът на олиото е за сметка на доставчиците, а на захарта - за сметка на клиента.

9.3.2. Извършена е насрещна проверка на предходен доставчик “МСМ 84” ЕООД, при която са представени следните документи: две фактури за доставка на олио и на захар, издадени на “Холи флайт”, приемо-предавателни протоколи, 2 броя международни товарителници с приложен към тях инвойси от Румъния и банкови разплащателни документи, Договор за продажба на захар от 24.05.2011 г., сключен между “МСМ 84” ЕООД и “Холи флайт” ЕООД, Договор за продажба на олио от 24.05.2011 г., сключен между “МСМ 84” ЕООД и “Холи флайт” ЕООД, счетоводни сметки, справка за стоков поток, обяснения. От проверяваното дружество не са представени разплащателни документи по цитираните фактури.

Сключените договори са след периодите на издаване на фактурите на “Холи флайт” ЕООД. В приемо-предавателните протоколи не е посочено място на предаване, посочени са само транспортните средства и имената на шофьорите. В товарителниците не е посочено място на разтоварване.

9.3.3. Извършени са насрещни проверки на транспортните фирми, посочени в представените от “Холи флайт” ЕООД международни товарителници.  Транспортните фирми са представили документи и обяснения, от които е видно следното: Всички са наемани от “Холи флайт”  ЕООД. Представени са справки, пътни листове и ЧМР. Дадените обяснения са, че стоките са разтоварвани в Харманли или в Пловдив. Не е посочено от кого са получавани стоките. В РД подробно са анализирани представените от транспортните фирми обяснения и документи и е посочено за всеки от тях установените несъответствия, липса на реквизити, противоречия. Някои от цистерните, посочени като превозващи олио, са всъщност цистерни за гориво. Според обясненията стоките са доставяни в Харманли, а в ЧМР е отбелязано, че са за София.

9.3.4. Извършена е насрещна проверка на “Слънчева Тракия” ООД, при която са представени обяснения, че дружеството е извършвало бутилиране на олио на ишлеме за “Пълдин агро 5” ЕООД по два договора с този контрагент. Според договорите наливното олио, етикетите и бутилките са доставяни от “Пълдин агро 5” ЕООД. При всяка доставка е съставян приемо-предавателен протокол за доставяните материали, които са осчетоводявани задбалансово по сметка 930 “Чужди материални запаси”. “Слънчева Тракия” ООД не разполага с информация откъде е закупувано олиото и коя е фирмата, която го е транспортирала. Изключение правят покупките с фактура № 7/03.03.2011 г., издадена от “Ниви” ООД и фактура № 7/01.02.2011 г., издадена от “Стивинекс-97” ЕООД, които представляват остатъци от материали по договори за изработка на ишлеме между гореспоменатите фирми и “Слънчева Тракия” ООД и които материали са налични в базата на “Слънчева Тракия” ООД към 31.12.2010 г. Готовото бутилирано олио е извозвано с камиони на “Слънчева Тракия” ООД до склада на “Кауфланд България” ЕООД, където е предавано със стокова разписка на “Кауфланд България” ЕООД.

В ревизионния доклад подробно са описани, включително и в табличен вид, установените несъответствия в представените документи, направен е подробен анализ, въз основа на който е изграден извод, че по фактурите от “Холи флайт” ЕООД не са осъществени реални доставки.

Посочено е в тази връзка, че е установена поредица от търговци, които са префактурирали стоките една на друга и които не са разполагали със складови бази. Видно от обясненията и документите са извършвани транзитни доставки по смисъла на чл. 329 от ТЗ. Стоките са закупувани от търговци от други държави-членки, натоварвани са от места извън територията на страната, но няма данни къде в България са разтоварвани и няма данни да са получени от “Пълдин агро 5” ЕООД. Документът, който би следвало да удостоверява мястото на получаване и получателят, е международната товарителница. В представените международни товарителници не е посочено мястото на разтоварване, както и няма никакви данни, свързани с “Пълдин агро 5” ЕООД.

Въз основа на така установената фактическа обстановка органите по приходите са формирали извод, че не са налице реално извършени доставки на стоки между ревизираното дружество и Холи флайт” ЕООД по процесните фактури, поради което на основание чл. чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС на " Пълдин агро 5” ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 475820,92 лв. за данъчни периоди м.01, м.02, м.03 и м.04.2011 г.

10. По делото са изслушани основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), приети без заявени резерви от страните.

В основното заключение вещото лице подробно е проследило начина, по който в “Пълдин агро 5” ЕООД са осчетоводени стоките по процесните фактури, включително и начина на тяхното плащане.

Счетоводните записвания в баланса и по отделните счетоводни /синтетични и аналитични/ сметки за отделните видове стоки съответстват на записванията в издадените от преките доставчици първични и вторични счетоводни документи.

Взети са следните счетоводни операции: дебит сметка 302 "Материали"; кредит сметка 401 “доставчици"; кредит сметка 4531 "Начислен ДДС за покупките".

Всички получени от преките доставчици стоки, са обект на последващи доставки от страна на "ПЪЛДИН АГРО 5" ЕООД, получател по които е "КАУФЛАНД БЪЛГ АРИЯ" ЕООД & КО КД. Доставките са документирани с издаване на първични счетоводни документи. Съставяни са стокови разписки, подписани и подпечатани от получателя "КАУФЛАНД БЪЛГ АРИЯ" ЕООД & КО КД. Стоковите разписки носят дати, съвпадащи с датите на издадените от страна на "ПЪЛДИН АГРО 5" ЕООД данъчни фактури. Всички издадени от "ПЪЛДИН АГРО 5" ЕООД фактури са намерили отражение по сметка 411 "Клиенти", аналитичност "Кауфланд България" ЕООД и сметка 701 "Приходи от продажба на продукция" и аналитичните регистри. Място на доставка - Централен склад на "КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД & КО КД село Стряма, Пловдивска област.

След извършване на бутилиране на рафинирано слънчогледово олио в съответните разфасовки /по договор за ишлеме с РЛ/ "Слънчева Тракия" ООД доставя на "КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД & КО КД продукцията в централния склад на дружеството. По доставката между "Слънчева Тракия" ООД и “Пълдин агро 97" ЕООД са съставени приема-предавателни протоколи /стр.331-373/. Стоката е приета в складовата база на дружеството получател “Кауфланд България" срещу издаване на Стокови разписки /стр.314-330 гръб/.

Според записванията в счетоводството на "ПЪЛДИН АГРО 5" ЕООД към датата на извършването на последващите доставки, стоките предмет на тези доставки са отразени като налични.

В Приложение 1, Таблица 1 е показана хронологична справка на записванията по сметка 302 "Материали - захар" /постъпили, налични/ количества и сметка 701 "Приходи от продажба на продукция" за доставени количества захар.

В Приложение 1, Таблица 2 е показана хронологична справка на записванията по сметка 302 "Материали - рафинирано слънчогледово олио" /постъпили, налични/ количества и сметка 701 "Приходи от продажба на продукция" за доставени количества олио. Няма отразявания като "стоки на път".

През отчетния период "Пълдин агро 97" ЕООД е водило аналитично материалните записи по сметки и регистри съгласно изискванията на ЗСч.

Стоките /захар и рафинирано слънчогледово олио/ доставени по процесните фактури, издадени от преките доставчици са заприходени с първични счетоводни документи /фактури/ и са отразени в счетоводните сметки и регистри, като са взети следните операции: дебит сметка 302 "Материали"; сметки 401 “доставчици" 4531; "Начислен ДДС за покупките"; 601 "Разходи за материали".

Между "Холи флайт" ЕООД и "Пълдин агро 97" ЕООД са сключени договори за продажба на олио и захар съответно на 05.01.2011 г. и 03.01.2011 г.

По доставките между "Холи флайт" ЕООД и "Пълдин агро 97" ЕООД са съставени приемо-предавателни протоколи /стр. 437 гръб - 459/.

При осъществяването на последващи доставки, по които "ПЪЛДИН АГРО 5" ЕООД се явява изпълнител, същите са отразени по сметка 303 "Продукция"; сметка 611 "Разходи за основна дейност"; сметка 411 "Клиенти"; сметка 4532 "Начислен ДДС за продажбите"; сметка 701 "Приходи от продажба на продукция”.

Стойността на доставките от посочените по-горе преки доставчици стоки /рафинирано слънчогледово олио и захар/, документирани с издадените от тях фактури, е включена в себестойността на последващите доставки извършени от "ПЪЛДИН АГРО 5" ЕООД на клиент "КАУФЛАНД БЪЛГ АРИЯ" ЕООД & КО КД през ревизионния период. Процесните доставки са отразени счетоводно в сметка 611 "Разходи за основна дейност".

Плащането на стоките, предмет на издадените фактури от "НИК 97" АД, "НИВИ 97" ЕООД и "СТИВИНЕКС 97" ЕООД, преки доставчици на "ПЪЛДИН АГРО 5" ЕООД - в т.ч. и ДДС начислен по тях, са показани в Таблици 5, 6 и 7.

Плащането на стоките, предмет на издадените от прекия доставчик на "ПЪЛДИН АГРО 5" ЕООД - "ХОЛИ ФЛАЙТ" ЕООД фактури, показана в Таблица 4, в т.ч. и ДДС начислен по тях са плащани касово с РКО и по банков път.

Начинът и датите на отделните плащания са показани в Таблица 7 и Таблица 8.

Към 30.04.2011 г. по банков път е платена сума в размер на 1725400 лева и касово по РКО сума в размер на 675 000 лева. Общо платена сума в размер на 2 400 400 лева.

По фактурите с издател "ХОЛИ ФЛАЙТ" ЕООД към 30.04.2011 г. не е разплатена сума в размер на 442 677.20 лева. Последната е платена касово с РКО на равни вноски от по 15 000 лева с дата на окончателно погасяване на задължението към доставчика 26.10.2011 г.

Ревизираното лице е внесло изравнителни вноски за начислен ДДС за покупките и ДДС за продажбите за данъчен период февруари 2011 г. и май 2011 г. показани в Таблица 9.

При извършените от "ПЪЛДИН АГРО 5" ЕООД последващи доставки със стоките получени от посочените по-горе преки доставчици дружеството не е реализирало печалба - полученият резултат за финансова 2011 г. е с отрицателно салдо - загуба в размер на 26 511,77 лева. Последната е основно в резултат на продажба на асортимент захар под себестойност.

Реализираната загуба в размер на 26511,77 лева участва в сумата, съставляваща данъчната основа за облагане с корпоративен данък по ЗКПО за финансовата 2011 година.

"ПЪЛДИН АГРО 5" ЕООД е декларирало по предвидения в закона ред, финансовите си резултати за съответните финансови години - съответно 2010 и 2011 г.

За финансовата 2010 година "ПЪЛДИН АГРО 5" ЕООД не е декларирало извършване на дейност. Подадените ОПР и Отчет за паричния поток са с нулеви стойности. В баланса на дружеството е отразен само записан капитал и парични средства в брой - 1000 лева.

За финансовата 2011 година "ПЪЛДИН АГРО 5" ЕООД е декларирало отрицателен финансов резултат - счетоводна загуба в размер на 168 000 лева.

От страна на приходната администрация не са извършвани корекции на декларираните финансови резултати на дружеството за финансовите 2010 и 2011 година.

Констатациите на вещото лице по допълнителното заключение се свеждат до следното:

Всички получени от посочените по основното заключение преки доставчици стоки, са обект на последващи доставки от страна на "ПЪЛДИН АГРО 5" ЕООД, получател по които е "КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД & КО КД.

Доставките са документирани с издаване на първични счетоводни документи и стокови разписки.

Всички издадени от "ПЪЛДИН АГРО 5" ЕООД фактури са намерили отражение по сметка 411 "Клиенти", аналитичност “Кауфланд България" ЕООД и сметка 701 "Приходи от продажба на продукция" и аналитичните регистри.

Място на доставка Централен склад на "КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД & КО КД село Стряма, Пловдивска област.

Процесните последващи доставки извършени от "Пълдин агро 5" ЕООД, гр. Пловдив са осчетоводени в счетоводството на "Кауфланд България" ЕООД& КО КД както следва:

Сметка 160075 "Задължения към стокови доставчици местни до 1 година", Сметка 10004921 "Доставчици", доставчик "Пълдин агро 5" ЕООД, гр. Пловдив, Сметка 155700 “Данък върху добавената стойност на покупките"

Начина на отразяване на всяка от фактури издадени от "Пълдин агро" ЕООД с получател на доставките /захар и олио/ “Кауфланд България" ЕООД & КО КД, приложени по делото по опис на доказателства /стр.1659-1920/ е показан в Приложение 1.

Номера на всяка от процесните фактури; дата на издаване; платена сума и дата на плащане; сума на начисления ДДС са показани съответно в колони 4,5,10,12 и 13 от Приложение 1. "Кауфланд България" ЕООД & КО КД в качеството си на получател е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит по всички доставки извършени от "Пълдин агро 5" ЕООД, респективно по всяка една от посочените в справката фактури в периода на тяхното осчетоводяване.

На получателя "Кауфланд България" ЕООД & КО КД е извършена ревизия въз основа на която е издаден PA № 291200322 от 14.12.2012 г. Ревизията е с обхват по ДДС и се отнася за периода от 01.09.2009 г. до 31.05.2012 г., който обхваща периода на извършените от "Пълдин агро 5" ЕООД доставки. За данъчния период от 01.09.2009 г. до 31.05.2012 г. при ревизията не са установени основания за корекция на ползвания данъчен кредит и начисления данък.

На "Кауфланд България" ЕООД & КО КД не е отказан, респективно е признат данъчен кредит по доставките, получени от "Пълдин агро 5" ЕООД, гр. Пловдив.

11. Към доказателствения материал по делото са приобщени РА издадени на "КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД & КО КД, „НИК 97” ЕООД, „ХОЛИ ФЛАЙТ” ЕООД, „НИВИ” ЕООД, обхващащи процесните данъчни периоди.

ІV. За правото :

12. В случая, релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизия осъществена по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения РА, който е постановен в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.

13. Въз основа на констатираните в хода на административната процедура факти и обстоятелства във връзка с упражненото от жалбоподателя право на данъчен кредит по процесните фактури издадени от “Ник 97” АД, “Стивинекс 97” ЕООД и “Холи флайт” ЕООД, е констатирано, че същите представляват документи, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като не отразяват реално извършени доставки на стоки. Този извод е изведен въз основа на данните от извършената насрещна проверка на дружествата-доставчици, на дружествата, явяващ се предходни доставчици на жалбоподателя и преки доставчици на “Ник 97” АД, “Стивинекс 97” ЕООД и “Холи флайт” ЕООД, поради недоказан произход на стоките и непредставяне на безспорни доказателства за извършването на доставките на процесните количества олио и захар.

При съотнасянето на тези обстоятелства с останалите данни по преписката, е направен извод, че процесните данъчни фактури не биха могли да документират “реално” извършване на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Последица от това е крайния извод, че в случая не е налице правно основание за начисляването на процесния косвен данък, поради което пък не се е породило и правото на данъчен кредит, т.е. налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

Спорният между страните въпрос се концентрира именно по отношение наличието на осъществени от посочените доставчици спрямо жалбоподателя доставки на процесните стоки. По делото няма спор относно наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, визирани в  чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС – доставчиците са регистрирани по ЗДДС лице, а жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред.

14. По отношение на този спорен по делото въпрос, свързан с наличието на процесните сделки като проявен юридически факт е необходимо да се отбележи следното:

В ревизионния доклад, въз основа на който е издаден оспорения акт, спрямо счетоводството на жалбоподателя е констатирано, че:

Ревизираното лице е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, счетоводните стандарти и утвърден от ръководството индивидуален сметкоплан. Съгласно изискванията на счетоводното законодателство са заведени задължителните регистри по чл. 124 ЗДДС, както и четирите подсметки към сметка 453 Разчет за данък върху добавената стойност. Формата на счетоводството осигурява синхронизирано, хронологично и систематично счетоводно отчитане.

15. Както от констатациите извършени от ревизиращите органи, така и от данните по делото, включително и от основното заключение по допусната ССЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че дружеството жалбоподател е осъществявало стопанската си дейност, която е намерила вярно отражение в едно редовно водено, според изискванията на закона счетоводство.

Няма съмнение и спор, че дружеството е упражнило процесното право на данъчен кредит въз основа на данъчни фактури, съответстващи на изискванията на закона относно формата, в която следва да са обективирани.

16. При това положение, правото на данъчен кредит е отказано единствено въз основа на данните получени от извършените насрещни проверки на преките и предходни доставчици, така както бяха изложени в предходните части на настоящото решение. Въз основа на тези данни, на извършените проверки в информационния масив на администрацията и отговорите на отправените до жалбоподателя искания за представяне на документи и писмени обяснения са направени крайните констатации, за това че процесните фактури не документират реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

17. Дефиницията на понятието данъчен кредит се съдържа в чл. 68 от ЗДДС и това е сумата от начислен данък върху добавената стойност на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго.

Съответно, според чл. 71, т. 1 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.

В конкретния случай, тези предпоставки, каза се, са налице.

18. С оглед разрешаването на текущият административно правен спор, необходимо тук на първо място е да се посочи следното:

Според чл. 110, ал. 2 от ДОПК – “Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.”. Принципът на “Законност”, установен в чл. 2, ал. 1 от ДОПК изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. На следващо място, принципът за “Обективност” възведен в чл. 3 от ДОПК, безусловно налага задължението, органите по приходите в производствата по ДОПК, да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. Най-сетне, принципът на служебното начало, възведен в чл. 5 от ДОПК, според който – “Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения”, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на органите по приходите. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на необходимата пълнота от данни /доказателства/ за установяването на законосъобразното, респективно на незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделния данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на данъчните органи и да представя поисканите му документи и писмени обяснения.

19. Приходната администрация обаче, не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за счетоводното им отразяване, за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Още по-малко данъчна администрация може да изисква от данъчнозадължените лице да провери казаната информация относно доставчиците на своите доставчици.

Както се посочи в предходния пункт, всъщност органите по приходите по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице.

20. В конкретния казус, именно с оглед обстоятелството, че доставчиците (преки и предходни) не са представили убедителни доказателства за извършването на спорните доставки, е направен крайния извод за липсата на реално осъществени доставки.

В тази насока би било необходимо да се отбележи следното:

Повече от ясно е, че такова едно поведение на прекия или предходните нему доставчици, очевидно по никакъв начин не би могло да бъде контролирано от получателя по доставката, нито пък да бъде отнапред гарантирано, че прекият или предходен доставчик ще изпълнят надлежно задълженията си, и при поискване, ще се отзоват и представят исканите от администрацията документи.

Несъмнено е при това положение, че ако предположенията на приходна администрация, изградени на база преценка на тези действия от страна на търговците преки и/или предходни доставчици, се приемат за релевантни по отношение на възникване на процесното право на данъчен кредит, то жалбоподателят би бил поставен в неравностойна позиция, доколкото той не е разполагал със сигурност по отношение на това дали, въпреки стриктното спазване на своите задължения, ще има право да приспадне, платения на доставчика данъчен кредит, тъй като признаването или правото на приспадане, ще зависи и от оценката на данъчните органи за това, дали доставчикът е изпълнил своите задължения за представяне на искани документи и обяснения. Обратното разбиране, би имало за последица, нарушаването на принципа за “справедлив баланс” между нуждите на общия интерес и изискванията на защита на основните права на отделната личност /в този смисъл е параграф 69 и параграф 62 от Решение от 22.01.2009 г. на ЕСПЧ по делото на "Булвес" АД срещу България, по жалба № 3991/2003 г., Пети състав, председател Пиър Лорензен /.

Не на последно място следва да се посочи, че изводът на органите по приходите, че спорните доставки не са извършени „реално” е основан единствено на поведението на доставчиците на жалбоподателя, но не и на негово неправомерно поведение. В този смисъл липсват доказателства събрани в хода на ревизионното производство, че ревизираното лице е знаело или е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС.

21. В контекста на казаното, доколкото жалбоподателят е спазил изцяло и надлежно правилата за поведение, наложени му от ЗДДС, и не е имал средства да наложи спазване на задълженията на доставчика, както и че не е имал възможност да е знаел, че доставчикът не е спазил или няма да спази предписаните му от нормативния ред правила, то той е имал законово основание да очаква да му бъде разрешено да се възползва от едно от основните права на системата за облагане с ДДС, като му бъде разрешено да приспадне ДДС, което е заплатил на доставчика. Ето защо, в случая правото на упражняване от страна на жалбоподателя на процесния данъчен кредит е най-малкото "легитимно очакване" за получаване на ефективно възползване от право на собственост, свързано със "собственост" по смисъла на първото изречение на чл. 1 на Протокол No. 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Гарантирането и защита на това право е възведено като основен принцип в чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България.

22. Несъмнено следва да бъде съобразена относимата в случая практиката на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС).

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 220, ал. 1 ДЕО, Съдът на Европейския Съюз оси­гу­ря­ва спа­зването на законността при тълкуването и прилагането на учредител­ния акт и на актовете на институциите на Общността, ка­то съгласно чл. 234 ДЕО може да се про­из­нася и преюдициално, давайки т.нар. “пре­юдициално заключе­ние”.

Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на пре­цедент и при тях важи принципа, че след като е било постановено такова ре­ше­ние по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съди­лища тряб­ва да го при­е­мат като задъл­жи­тел­но по отношение на идентични въпро­си, които въз­никват пред тях, и от тази гледна точ­ка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били пред­мет на разглеждане.

23. В тази връзка следва да се посочи, че по аналогичен казус с настоящия административноправен въпрос, е налице произнасяне на Съда на ЕС с Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела С-80/11 и C-142/11 (Mahagében kft срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (C-80/11), и Péter Dávid срещу Nemzeti Adóés Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága (C-142/11)), което, както вече бе казано, като преюдициално заключение на Съда на ЕО се ползва със сила на тълкуваното нещо не само по отношение на националния съд, автор на преюдициалното запитване, и евентуално на по-горните инстанции, сезирани по същото дело, но и по отношение на всички други национални юрисдикции в страните-членки. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1), изменена с Директива 2001/115/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 година, и на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Запитванията са отправени в рамките на спорове съответно между Mahagében kft и Nemzeti Adóés Vámhivatal Dél-dunántúli Regionális Adó Főigazgatósága (Регионална данъчна дирекция, Южна дунавска област) и между г-н Dávid и Nemzeti Adóés Vámhivatal Észak-alföldi Regionális Adó Főigazgatósága (Регионална данъчна дирекция на Észak-Alföld) по повод отказа на данъчната администрация да признае право на приспадане на данъка върху добавената стойност, платен по счетени за съмнителни сделки.

Настоящият съдебен състав намира, че е налице идентичност между предмета по настоящото дело и този по коментираното преюдициално заключение, доколкото и в двете производства спорът е свързан с действителното извършване на разглежданите сделки и по-конкретно с непредставяне на достатъчно доказателства в тази насока от страна на доставчика.

24. В диспозитива на коментираното Решение на Съда (трети състав) от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11, ясно и точно е постановено : “...1) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. 2) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.....”.

Даденото разрешение от Съда на Европейския съюз следва да бъде съобразено изцяло в конкретния казус, с оглед неговия задължителен характер.

Следва да се посочи, че при тези обстоятелства на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от точки 56—61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обективни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по веригата - така т. 45 от Решение на Съда от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11. По нататък в т. 47 - 49 е посочено, че режимът на правото на приспадане, предвиден в посочената директива не допуска данъчнозадължено лице — което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС — да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Optigen и др., посочено по-горе, точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точки 45, 46 и 60). Всъщност, установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавното съкровище (вж. в този смисъл Решение от 11 май 2006 г. по дело Federation of Technological Industries и др., C‑384/04, Recueil, стр. I‑4191, точка 32 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Netto Supermarkt, C‑271/06, Сборник, стр. I‑771, точка 23). Доколкото отказът да се признае право на приспадане в съответствие с точка 45 от коментираното решение, е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

Както вече бе казано, такива обективни обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че процесните сделки, с които обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, не са установени в хода на настоящото ревизионно производство от страна на органите на приходна администрация.

25. Констатираното по делото редовно и навременно изпълнение на задълженията за отчитане на процесния данък добавена стойност от страна на жалбоподателя; начисляването на размера на данъка като задължение към бюджета от страна на доставчика; невъзможността на жалбоподателя да осигури изпълнение на задълженията, възложени от ревизиращите органи на прекия и преходния нему доставчици, а именно да представят исканите от него документи било по обективни, било пък по субективни причини, както и че в казуса не се констатират каквито и да е данни за наличие на измама или нарушаване на реда за отразяване и разчитане на ДДС с бюджета, за която ревизираното лице да е знаело или да е имало начин да знае, налага да се приеме, че от жалбоподателя не може да се изисква да носи всички последствия от неизпълнението или ненавременното изпълнение на задълженията от доставчика, като бъде отказано правото да приспадне платено ДДС и в резултат на това, бъде наложено да се заплати сумата за ДДС втори път заедно с лихва. Съдът в случая счита, че фактическият състав, от който жалбоподателят черпи за себе си спорното право на данъчен кредит е надлежно установен в процеса и не са налице несъмнени данни, които да основат извод за неговото незачитане.

26. Не на последно място следва да се констатира, че по делото се съдържат достатъчно данни, обосноваващи несъмнен извод за действително извършени доставки на олио и захар между жалбоподателя и неговите преки доставчици, като тези данни са установени от самите органи по приходите.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, което възниква на датата, на която  собствеността върху стоката е прехвърляне  или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). От така цитираните законови разпоредби следва, че наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

26.1. За преценката дали е осъществена реална доставка по конкретните данъчни фактури е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици.

Приобщените в хода на ревизионното производство доказателства, както и тези събрани в настоящото съдебно административно производство, налагат несъмнения извод, че процесните количества олио и захар са транспортирани и фактически предадени от доставчиците на жалбоподателя. В тази насока са представени многобройни писмени доказателства, както от доставчиците (преки и предходни), така и от ревизираното лице - приемо-предавателни протоколи, договори, пътни листове, свидетелства за регистрация на МПС, товарителници вкл. и международни, сертификати, стокови разписки, множество счетоводни документи във връзка със счетоводното отразяване на спорните в процеса доставки, трудови договори, кантарни бележки, експедиционни бележки (приложени по делото от лист 138 до лист 1430).

Установява се плащане на цената на стоките предмет на процесните фактури и тяхната последваща реализация, за което в приетите по делото заключения по допуснатата ССЕ се съдържат изрични констатации. Именно вещото лице е проследило счетоводно отчетния стоков поток и за разлика от органите по приходите не е установило покупките на стоките да следват продажбите. Впрочем това е елементарно установимо при преглед на първичните счетоводни документи за покупка и продажба на спорните количества олио и захар (подробно описани в приетите по делото заключения).

Коментираните заключения по допуснатата ССЕ, съдът възприема като обективни и компетентно изготвени, въвеждащи в процеса с необходимата пълнота релевантни за разрешаването на административноправния спор факти и обстоятелства свързани с действителното осъществяване на процесните доставки. Вещото лице е проследило счетоводните отразявания и след извършена съпоставка на счетоводните записвания по съответните хронологични и аналитични сметки, е дало заключение за начина на осчетоводяване на процесните доставки и за редовно водено счетоводство от жалбоподателя (което впрочем е констатирано и самата приходна администрация). Това обстоятелство, наред с дадения изчерпателен, обоснован и логичен отговор в счетоводен аспект на поставените въпроси, включително и за последващата реализация на спорните количества стоки, кореспондиращ със събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, според настоящия състав на съда, е основание за кредитиране заключенията на вещото лице. Това следва по аргумент от разпоредбата на чл. 51 от ДОПК, съгласно която вписванията в счетоводните регистри се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, и с оглед другите данни, установени в хода на производството.

Съвкупната преценка на коментираните данни, налага несъмнения извод, че процесните доставки са факт от обективната действителност, с който се свързват възникването на определени правни последици, една от които е правото на данъчен кредит.

26.2. Каза се по делото няма спор, че жалбоподателят разполага с данъчни фактури, които са съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 от ЗДДС, като дължимият косвен данък е посочен на отделен ред. Не се спори, че страните по сделките, обективирани в тези фактури са регистрирани по реда на ЗДДС лица. Както се посочи, събраните в хода на производството данни, налагат да се приеме, че въпросните доставки са фактически осъществени. Крайният извод при това положение е, че установеният в закона фактически състав, от който се поражда правото на данъчен кредит е проявен. Следователно, в случая това право е надлежно упражнено от жалбоподателя.

27. При това положение жалбата, с която е сезиран съда се явява основателна и ще следва да се уважи.

V. За разноските :

28. При посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК на жалбоподателя се следва присъждане на сторените разноски в производството. Те се констатираха в размер на 650 лв., представляващи заплатената държавна такса и възнаграждения за вещо лице.

 

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 161105877/16.03.2012 г., издаден от И.К.К., на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 685/15.06.2012 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. Пловдив, в частта, с която на ”ПЪЛДИН АГРО 5” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Л.Х., не е признат данъчен кредит в размер на 521 628,98 лв., ведно със законните лихви в размер на 46 476,10 лв., по фактури издадени от “Ник 97” АД, “Стивинекс 97” ЕООД и “Холи флайт” ЕООД.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, да заплати на ”ПЪЛДИН АГРО 5” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Л.Х., сумата от 650 лева, представляваща заплатената държавна такса и възнаграждения за вещо лице.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: