Описание: Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 10 януари 2013 година

 

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар С.Д. и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2382 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на “Фокус компани” ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя И.К., против ревизионен акт № 161200012 от 27.03.2012 г., издаден от П.К.К., главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 723 от 21.06.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 119 855,92 лева.

Твърди се, че ревизионният акт е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Твърди се, че са представени всички необходими документи, доказващи реалното изпълнение на доставките – декларации за произход и добра земеделска практика, констативни протоколи за предаване на стоките, платежни нареждания. Налице са и двата елемента на доставка – прехвърляне на правото на собственост чрез предаване на стоките срещу заплащане на цена. Правото на данъчен кредит според дружеството-жалбоподател не се влияе от обстоятелството, че по веригата има предходни или последващи доставки, при които не са изпълнени законовите изисквания, свързани с данъка, защото ревизираното дружеството не може да упражнява контрол или да въздейства върху предходните сделки. Претендират се разноски.

Директорът на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив чрез процесуалния си представител моли да се потвърди ревизионния акт като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че ревизионният акт е правилен и законосъобразен, а жалбата е неоснователна.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от заинтересована страна, пряко засегната от ревизионния акт, с който за нея се установяват нови публични задължения, в преклузивния 14-дневен срок от издаване на решението на горестоящия в йерархията на приходната администрация решаващ орган, след проведено задължително оспорване по административен ред, което налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

Настоящата ревизия е започнала въз основа на заповед за възлагане на ревизия № 1104932 от 26.09.2011 г., издадена от началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол” при ТД Пловдив на НАП, изменена със заповеди за възлагане на ревизия № 1105605 от 25.10.2011 г. и № 1200012 от 04.01.2012 г., издадени от началник сектор „Ревизии” в Дирекция „Контрол” при ТД Пловдив на НАП. Ревизията обхваща установяване на задължения за ДДС за периода 01.08.2011 г. – 30.09.2011 г. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства е издаден ревизионен доклад № 1200012 от 20.02.2012 г. Със заповед за определяне на компетентен орган № К1200012 от 22.02.2012 г. на началник сектор „Ревизии” в Дирекция „Контрол” при ТД Пловдив на НАП е определен П.К.К. за компетентен орган по издаването на ревизионен акт на дружеството. На 27.03.2012 г. е издаден оспореният ревизионен акт № 161200012 – предмет на настоящото съдебно производство. Съдът намира, че при извършване на процесуалните действия по събиране на доказателствата в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Събирани са доказателства, допустими по ДОПК, и по реда и начина, определени в същия кодекс. Заповедите са издадени от надлежно упълномощено въз основа на заповед № РД-09-1 от 04.01.2010 г. на териториалния директор на ТД Пловдив на НАП длъжностно лице. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.3 ДОПК. Въз основа на тези факти се налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.  

При ревизията за м.08 и м.09.2011 г. на “Фокус компани” ЕООД не е признат данъчен кредит общо в размер на 66 799,92 лева по 13 броя фактури, подробно описани в ревизионния доклад, издадени от „Йорик” ЕООД, с предмет на доставките – слънчоглед и царевица.

В хода на извършената насрещна проверка на доставчика от същия са представени документи (фактури, справки-декларации по ЗДДС, товарителници, банкови извлечения, кантарни бележки, декларации за произход и добра земеделска практика, констативни протоколи), от които, макар че е записано в констативните протоколи, че стоките са доставени на купувача „Фокус компани“ ЕООД, според органите по приходите не може да се направи такъв извод, защото Кантарни бележки към протоколите не са представени кантарни бележки, не може да се установи кой е превозил стоките. Представените две кантарни бележки, издадени от „Ен инженеринг” ЕООД, не могат да се отнесат към процесните доставки, тъй като касаят доставка на пшеница, а процесните доставки са на слънчоглед и царевица. Не са представени товарителници, експедиционни бележки и други съпътстващи стоката документи, договори за доставка, документи за земеделски производител, документ за собственост или наем на земеделска земя, на складови помещения, транспортна или специализирана механизация за обработка на земеделска земя, трудови договори, ведо­мост за заплати, както и не са посочени предходни доставчици. Липсват доказателства за мястото, от което „Йорик” ЕООД транспортира стоката и откъдето тя е предадена на „Фокус компани” ЕООД, както и материално-отговорното лице, което е предало стоката. Не е посочен получателят на стоката по процесните фактурите от името на „Фокус компани” ЕООД. Липсват доказателства за чия сметка е транспортът по всяка фактура; как се заявя­ва стоката от контрагента, с какъв документ, води ли се регистър на тези документи; издават ли се приемно-предавателни протоколи или друг вид документи за изписаната и предадена от склада стока.

Проверката в информационните масиви на НАП е установила, че за процесния период „Йорик” ЕООД има назначени 5 лица по трудови правоотношения на длъжност „обслужващ бензиностанция“. Подадени са декларации обр. 6. В справките-декларации и дневниците за покупки и продажби за м.08 и м.09.2011 г. дружеството купува предимно горива и търгува с горива. Извършени са покупки на стока от фирма „Карагент” ЕООД, с ЕИК **** (рисков профил), която е продадена на „Фокус компани” ЕООД.

Въз основа на тези констатации – липса на договори и анекси към тях и приемопредавателни протоколи във връзка с фактурираните доставки, доказващи реалността на сделките, документи за произхода на стоките от предходен доставчик или доказателства, че „Йорик” ЕООД е производител на фактурираното количество слънчоглед и царевица, на транспортни документи (пътни листове и товарителници), на доказателства за наличие на кадрова, материална и технологична обезпеченост, нает персонал, складова база) – органите по приходите са направили извод, че „Йорик” ЕООД фактически е осъществило процесните доставки на стоки по смисъла на чл.6 ЗДДС, поради което на основание чл.70, ал.5 ЗДДС във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС органът по приходите е отказал на „Фокус компани” ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Йорик“ ЕООД, общо в размер на 66 799,92 лева.

При ревизията за м.08.2011 г. на „Фокус компани“ ЕООД не е признат данъчен кредит общо в размер на 53 056 лева по 4 броя фактури, подробно описани в ревизионния доклад, издадени от „Хлебопроизводство Чирпан” ЕООД, с предмет на доставките – слънчоглед.

При извършената насрещна проверка на доставчика въз основа на представените доказателства (копия на фактурите, издадени на „Фокус компани” ЕООД, хронологична ведомост, извлечение по банкова сметка, ***ц на зърно и регистрационна карта за земеделски производител, писмено обяснение от управителя на „Хлебопроизводство Чирпан” ЕООД) са направени констатации, че дружеството е регистрирано през 2008 г., до м.юли 2011 г. не е извършвало дейност. Основната дейност на дружеството е търговия на едро със селскостопанска продукция, предимно зърно, за което е вписано в регистъра на търговците на зърно под № 195008627. Дружеството има регистрация като земеделски производител под № 68850. Към датата на проверката дружеството не разполага с налични материални и нематериални активи, ползва под наем недвижим имот в землището на с.Хрищени. Транспортът на стоката е за сметка на купувача и е извършен от транспортна фирма. Товарителниците, издадени от транспортната фирма, както и приемо-предавателните протоколи към всяка от издадените фактури не са изпратени на „Хлебопроизводство Чирпан” ЕООД. За процесния период дружеството не е имало назначени работници по трудов договор и всички действия по получаване и предаване на стоките, издаване на счетоводни документи, са извършвани от съдружниците. Стоката е  предадена от базата на дружеството в с.Опан, област Стара Загора от управителя Александър Велев на представител на „Фокус компани“ ЕООД И.Д.. Няма сключен договор за доставка. Заявката е еднократна и е направена по телефона или факс.

Органите по приходите са извършили насрещни проверки на предходните доставчици – „Кедър пи“ ООД и „Карвел“ ООД –  с цел установяване на реалността на доставките. Насрещната проверка на „Кедър пи” ООД съгласно постъпилото писмено обяснение е установила, че не са издавани фактури с № 45 от 18.08.2011 г. и № 46 от 24.08.2011 г., с получател „Хлебопроизводство Чирпан” ЕООД. При проверка в информационния масив на ТД Варна на НАП е установено, че тези фактури не са включени в дневника за продажби и справката-декларация по ЗДДС на „Кедър пи” ООД за периода м.08. 2011 г.

В хода на насрещната проверка на „Карвел” ЕООД от дружеството не са представени исканите документи и писмени обяснения. При проверка в информационния масив на ТД Варна на НАП е установено, че процесната фактура № 33 от 26.08.2011 г., за която се сочи, че е издадена на „Хлебопроизводство Чирпан” ЕООД, не е включена в дневника за продажби и справката-декларация по ЗДДС на „Карвел” ЕООД, както и че назначените лица по трудови правоотношения са от ресторантьорския бизнес (готвачи, чистачи, сервитьори и бармани).

При тези данни органите по приходите са приели за недоказани фактите и обстоятелствата, касаещи наличието на материална и техническа  обезпеченост на доставките, на доказателства за наличието на съответните количества слънчоглед към датата на прехвърляне на собствеността и неговия произход. От това следва, че не е налице доставка по чл.6 и чл.12 от ЗДДС, тъй като няма доказателства за наличие на стоките. Не са установени основание по чл.113 ЗДДС за издаване на фактури и не е налице изискуемост на данъка по чл.82 ЗДДС, тъй като доставките по установения стоков поток –„Фокус компани” ЕООД – „Хлебопроизводство Чирпан” ЕООД „Кедър пи” ООД и „Карвел” ЕООД – не са материално обезпечени, не може да се докаже придобиването и наличието на стоките, тяхното транспортиране, реалното извършване на доставките, документирани с процесните фактури, издадени от „Кедър пи” ООД и „Карвел” ЕООД, следователно и от „Хлебопроизводство Чирпан” ЕООД. Затова на основание чл.70, ал.5 ЗДДС във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС органът по приходите е отказал на „Фокус компани” ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Хлебопроизводство Чирпан” ЕООД, общо в размер на 53 855,92 лева.

В хода на съдебното производство по искане на дружеството-жалбоподател са събрани доказателства за наличие на издадени ревизионни актове на преките доставчици „Йорик“ ЕООД и „Хлебопроизводство Чирпан“ ЕООД. От представеното от Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ Пловдив писмо (л.417 от делото) е видно, че за „Йорик“ ЕООД е издадена заповед за възлагане на ревизия № 1204888 от 11.10.2012 г. за определяне на задължения по ДДС, касаещи периода 01.05.2011 г. – 22.03.2012 г., като заповедта е в процедура на връчване, т.е., ревизионното производство предстои да се развие.

Представени са ревизионен доклад № 1201270 от 06.04.2012 г. и  ревизионен акт № 241201270 от 04.06.2012 г., издадени на „Хлебопроизводство Чирпан“ ЕООД, с обхват – задължения по ДДС  за периода 01.07.2011 г. – 31.08.2011 г. Съгласно писмо (л.405 от делото) на ТД Пловдив ревизионният акт е влязъл в сила на 12.07.2012 г., тъй като не е бил обжалван. С този ревизионен акт на дружеството е отказан данъчен кредит в размер на 189 250,43 лева ведно с лихва за просрочие в размер на 11 774,23 лева. Видно от ревизионния доклад на дружеството е било отказано правото на данъчен кредит и по фактурите, издадени от „Кедър пи“ ООД и „Карвел“ ЕООД, поради липса на реална доставка на слънчоглед.

По отношение на поддоставчиците „Кедър пи“ ООД и „Карвел“ ЕООД според писмата (л.418 и 419 от делото) на ТД Варна за „Карвел“ ЕООД е налице текуща ревизия за установяване на задължения по ЗДДС за периода 01.08.2011 г. – 01.11.2011 г., която следва да приключи на 29.10.2012 г. За „Кедър пи“ ЕООД е посочено, че е издаден ревизионен акт № 191200308 от 19.06.2012 г., който с решение № 533 от 03.09.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ Варна е отменен в частта на установените задължения по ЗДДС за периода м.10.2010 г. В частта относно задълженията по ЗДДС за периода м.08.2011 г. ревизионният акт не е обжалван и е влязъл в сила на 06.07.2012 г. Представени са копия на ревизионния акт № 191200308 от 19.06.2012 г. и на ревизионен доклад № 1200308 от 14.05.2012 г., от които е видно, че за процесния данъчен период м.08.2011 г. е определен за внасяне ДДС в размер на 7114,25 лева ведно с лихва за закъснение в размер на 489,22 лева, като нито извършените, нито получените доставки са с предмет слънчоглед.

При тези факти съдът намира, че издаденият ревизионен акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна. Новопредставените доказателства също потвърждават основателността и законосъобразността на изводите на органите по приходите, че данъкът по процесните фактури е начислен неправомерно. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл.70, ал.5 ЗДДС, тъй като по фактурите не е налице основание за начисляване на данък. Съгласно нормата на чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата  на   данъка   за   стоките   или   услугите  по облагаеми доставки, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Правото на приспадане на данъчен кредит се обуславя не единствено от наличието на фактури, а зависи и от това, дали доставчикът е извършил посочените в издадените от него фактури доставки на стоки или услуги. Тъй като по своята правна същност това право представлява сложен фактически състав, правните последици от него могат да възникнат, само ако са изпълнени всички образуващи го елементи. Основният и най-важен елемент на този сложен фактически състав е наличието на доставка. Реалното извършване на доставка не се доказва само с издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневника за покупки и продажби или счетоводните регистри за съответния период. Необходимо и задължително е да се установи обективното извършване на доставката.

Съгласно чл.6, ал.1 ЗДДС, съдържащ легалното определение на понятието доставка на стока, това е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. С оглед установените факти при проследяване на процесните доставки на стоки не се установява реалното им престиране, а е налице само фиктивното им фактуриране от страна на „Йорик” ЕООД и „Хлебопроизводство Чирпан” ЕООД, защото не е доказан произходът и местонахождението на селскостопанската продукция, предмет на доставките, начина на индивидуализирането или фактическото предаване, транспортирането, товаренето, разтоварването, съхранението и наличието на необходимите документи, доказващи осъществяването на тези действия, лицата, осъществили тези действия и наличието на необходимата кадрова и материално-техническа обезпеченост за извършването им. Още повече, че се касае за родово определени вещи, собствеността върху които съгласно чл.24, ал.2 ЗЗД се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Нито в хода на ревизията преките доставчици са представили доказателства, установяващи отделянето и транспортирането на процесната  продукция от склад на прекия доставчик до дружеството-жалбоподател, нито в хода на съдебното производство са представени такива доказателства. Възраженията на дружеството-жалбоподател в тази насока са неоснователни, защото констативните протоколи са издадени и подписани само между продавача „Йорик“ ЕООД  и купувача „Фокус компани“ ЕООД, като липсват товарителници и пътни листове, не са посочени имената на лицата,  извършили приемането и предаването на стоките, не е посочено също мястото, откъдето е натоварена стоката и където е разтоварена. Макар че непредставянето на документи от страна на доставчика не е основание за отказ на данъчен кредит, този факт следва да бъде преценяван в съвкупност с всички останали доказателства, които в случая обаче не могат да обосноват еднозначен извод, че декларираните доставки са били осъществени. Доставката винаги е свързана с прехвърлянето на право на собственост върху стока и от тази гледна точка е необходимо да бъде установено в хода на ревизията, че съответният доставчик е имал обективна възможност да достави въпросните количества стоки. Видно от влезлия в сила ревизионен акт на доставчика „Хлебопроизводство Чирпан“ ЕООД, с който е отказано правото на данъчен кредит за същите доставки на слънчоглед от неговите доставчици „Кедър пи“ ООД и „Карвел“ ЕООД поради нереалността им, след като „Хлебопроизводство Чирпан“ ЕООД не е разполагало с процесното количество слънчоглед, защото не му е било прехвърлено правото на собственост върху такава стока, съответно и това дружество не е могло да прехвърли на своя получател правото на собственост върху стоката, която не е притежавало. По отношение на другия доставчик „Йорик“ ЕООД, както вече се каза, не са представени документи, установяващи реално предаване на стоката. Фактурите, издадени от „Йорик” ЕООД, са  придружени с  декларации, издадени от законния представител на „Йорик” ЕООД, за произход и добра земеделска практика, в качеството му на регистриран земеделски производител на маслодаен слънчоглед, в които обаче липсва регистрационен номер и информация за произхода на слънчогледа. От извършените проверки в базата данни на НАП е установено, че „Йорик” ЕООД има наети лица за съвсем друг предмет на дейност – търговия с горива.

Неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател, че плащането е факт, удостоверяващ извършването на доставките. Доколкото в конкретния случай се установява липса на самите стоки, то не може да се приеме, че плащанията са свързани с облагаеми доставки на същите тези стоки, за да се породи право на приспадане на данъчен кредит.

Всъщност дружеството-жалбоподател разполага единствено с първични счетоводни документи, което автоматично не доказва отразените в тях обстоятелства. Като вид счетоводен документ, използван в случая да докаже изгодни за получателя факти, фактурата се ползва с доказателствена сила, доколкото отговаря на останалите събрани документи, които разгледани в своята съвкупност обосновават единствено възможния извод, че процесните стоки не са реално доставени от посочените във фактурите доставчици. Издадените фактури не документират извършени стопански операции, следователно данъкът по тези фактури е начислен неправомерно и по тях не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Нормата на  чл.70, ал.5 ЗДДС изрично регламентира, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

Неоснователно е възражението на дружеството-жалбоподател, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано поради недоказване на предходни доставки. За да откажат правото на данъчен кредит, както вече се посочи, органите по приходите са обосновали отказа си с липсата на доказателства за реално извършени доставки по фактурите, по които „Фокус компани“ ЕООД е получател, защото липсват доказателства за реалното предаване на стоките по тези фактури. Изследването на предходните доставки само е потвърдило тези изводи на органите по приходите и е било необходимо с оглед установяване на реалността на процесните доставки, защото не притежаването на фактури и тяхното отразяване в справките-декларации и дневниците за покупки и продажби е основание за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, а именно реалното извършване на доставките е основният и най-важният елемент от сложния фактически състав на това право. След като не се е осъществил този елемент, не може да възникне и самото право на приспадане на данъчен кредит.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, същото като основателно следва да бъде уважено и на основание чл.161, ал.1, пр.3 ДОПК да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 847 лева. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Фокус компани” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И.К., против ревизионен акт № 161200012 от 27.03.2012 г., издаден от П.К.К., главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 723 от 21.06.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част за непризнат данъчен кредит в размер на 119 855,92 лева.  

ОСЪЖДА “Фокус компани” ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр****, представлявано от управителя И.К., да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (преди Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”; сменено наименование съгласно § 44, т.2 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС, ДВ, бр.94 от 30.11.2011 г.) град Пловдив при ЦУ на НАП сумата 2 847 (две хиляди осемстотин четиридесет и седем) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

 

                                                           Административен съдия: