Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  15             Година  2013, 04.01.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІІ състав

 

   на 04.12.2012 година

  

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

и в присъствието на прокурора БОРИС МЕНДЕВ, като разгледа докладвано­то от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА а.х. дело номер 2389 по описа за 2012 година и ка­то обсъди :

 

Жалбоподателят “Томика Метал”АД, със седалище и адрес на управление *******, ЕИК *****, представлявано от изпълни­тел­ния директор М.Ц., чрез процесуалния си представител адв.Хр.Х. е ос­порил ос­­по­­рил Ревизионен акт /РА/ № 16251200045 от 09.04.2012г., из­даден от Н.И.П. – старши инс­пек­­тор по прихо­ди­те в ТД на НАП – Пловдив, пот­вър­­де­н с Ре­ше­ние № 753 от 27.06.2012г. на Ди­рек­тора на Дирекция “Обжалване и уп­рав­ление на изпълнението” гр.Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с която на жал­бо­подателя са определени публични задължения за данък добавена стойност за вна­ся­не, в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 51 037 лева по 7 броя фактури, издадени от “Полис Хард 2008”ЕООД, ведно със съответните лих­ви за забава.

В жалбата се иска отмяна на РА в обжалваната част като незаконосъоб­разен – постановен в противоречие на материалния закон. Излагат се подробни доводи за ре­алността на всяка една от доставките, по които не е признато право на данъчен кре­­­дит, като в тази насока оспорващия се позовава и на практиката на Съда на Ев­ро­пей­ския Съюз по аналогични казуси. Съображенията са доразвити и в представената по делото писмена защита. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “ОУИ” – гр.Пловдив, чрез про­цесуалния представител юрк.С., счита жалбата за неоснователна, пора­ди което настоява за отхвърлянето й. Претендира се присъж­да­не на юри­с­­ко­нсултско въз­награждение.

Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на жалбата и настоява за отхвърлянето й.

Пловдивският Административен Съд – ІІІ състав, след ка­то прецени поот­дел­но и в съвкупност събраните в настоящото производст­во до­ка­зателства, нами­ра за ус­та­но­вено следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1100456/10.11.2011г. на компе­тен­т­ния за това орган – А.К. – На­ча­л­ник отдел “Кон­т­рол”, Дирекция “СДО” при ТД на НАП – гр.Плов­див, в изпълнение на Решение № 1057 от 01.11.2011г. е об­разу­ва­но по отношение на жалбоподателя ре­ви­зи­онно производство, насо­че­но към установя­ване на пу­­б­лични за­дъл­же­ния за данък добавена стойност за пе­риода 01.12.2009г. – 31.12.2009г., със срок за приключване на ревизията до 2 месеца, счи­та­­но от датата на връчване на ЗВР. Заповедта е ре­дов­но връчена на 17.11.2011г.

Със ЗВР №1200005/09.01.2012г. и ЗВР № 1200045/09.02.2012г. на същия орган по възлагане първоначално оп­ределеният срок е последователно продължен до 10. 03.2012г., като и тези заповеди са редовно връчени.

По делото е представена Заповед № РД-09-1/04.01.2010г., от която е видно, че ЗВР са издадени от над­леж­но упълномощен орган да издава заповеди за възлагане на ревизии по реда на чл. 112, ал. 2 и чл. 114 от ДОПК.

Тук следва да се посочи, че съдът намира, че е спазена в пълнота нормата на чл. 114, ал. 2 от ДОПК.

В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от проверя­ва­щите органи по приходите - РД № 1200045/19.03.2012г., връчен на представлява­щия дружеството на 20.03.2012г.

В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК от проверяваното лице не е по­дадено възра­же­ние против така съставения реви­зионен доклад.

Със Заповед № К 1200045/20.03.2012г. органът, възложил ревизията, е опре­де­­­­­лил съгласно чл.119 ал.2 от ДОПК компетентния да издаде ревизионния акт ор­ган – старши инспектор по приходите Н.П.

Въз основа на същия ревизионен доклад, оп­ределеният за това ком­пе­тен­тен ор­ган издал и процесния Ревизионен акт № 16251200045/09.04.2012г., видно от моти­ви­те на който изцяло е възприета фактическата обстановка, установена с РД, и нап­ра­­ве­ните правни изводи.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Ди­ректора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му относно установените задължения на данъчния субект, в резултат на отказано право на данъчен кредит по 7 броя фактури /конкретно индивидуали­зи­ра­ни/, с издател “Полис Хард 2008”ООД, за данъчен период м.12 на 2009г., като в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК е постановено Реше­ние № 753/27.06.2012г. от Дирек­то­ра на Дирекция “ОУИ” – гр.Плов­див, с което РА е потвърден изцяло в обжалваната му част.

При така установеното настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съ­да е процесуално допустима – подадена е в предвидения за това срок, от ли­­­­це с правен интерес от обжалването и срещу РА, потвърден с решение на Ди­рек­тор на Д”ОУИ” - гр. Пловдив в тази му част, поради което съгласно нормата на чл. 156 от ДОПК същият подлежи на съдебен контрол.

 След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се устано­вя­ва следната фактическа обстановка:

Каза се с РА не е признато право на данъчен кредит в размер на общо на 51 037 лева по 7 броя данъчни фактури, издадени от “Полис Хард 2008”ЕООД, с пред­мет на доставките – различни видове ламарина и винкели, за данъчен пе­рио­д м.12 на 2009г. и подробно описани в РД и РА.

От материалите по административната преписка е видно, че още в хода на пред­ходната ревизия, образувана спрямо оспорващия, от последния и от неговия пряк доставчик са изискани съответните писмени доказателства и обяснения каса­тел­но отношенията помежду им, начина на осъществяване на процесните доставки, съ­ответно разплащането по тях, използването на материалните в дейността на “То­ми­ка Метал”АД и прочие относими към спора такива.

Видно от мотивите на Решение № 1057 от 01.2011г. на Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив на изготвеното ИПДПОЗЛ не е редовно връчено на “Полис Хард 2008”ЕООД, а от страна на “Томика Метал”АД са представени многобройни писмени доказателства – искания за изписване на материални за клиенти; копия на издаде­ни­те фактури, ведно с касови бележки към тях за тези фактури, за които плащането е в брой, съответно такива за плащане по банков път по две от фактурите; пътни лис­то­ве за извършен превоз от страна на “Томика Метал”АД от Горна Яна до “Томика Ме­тал”АД  на стоки, идентични с фактурираните такива. Именно наличието на послед­ни­те е дало основани на горестоящия административен орган да приеме констата­ци­я­та за отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от този доставчик, за немотивирана, съответно да отмени РА в тази му част и да върне преписката за из­вършване на нова ревизия за данъчен период месец Декември 2009г.

След възлагането на настоящото ревизионно производство на “Полис Хард 2008”ЕООД е извършена насрещна проверка, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена насрещна проверка № 1625-1100456-1 от 01.02.2012г., със­та­вен от органи по приходите при ТД на НАП – гр.София /л.134 и сл./. Видно от съб­ра­ните доказателства е, че на търговеца е редовно връчено ИПДПОЗЛ /л.143/, в от­го­вор на което от представляващо го лице в дадения за това срок в ТД на НАП – гр. София са входирани писмени доказателства по опис /л.149 и сл./. Представени са про­цесните фактури, придружени с приемо-предавателни протоколи /общо 12 бр./, път­ни-листове за извършен транспорт на стоките от получателя – “Томика Метал”АД; сто­кови разписки /7 бр./; фактури за предходни доставчици – “Витол”ЕООД и “Денил и КО”ЕООД; банкови извлечения по cметка 503 за извършени плащания по банков път от “Томика Метал”АД, хронологичен регистър на cметка 503, 501, Справка-декла­ра­ция, дневник покупки, дневник продажби, хронологичен регистър на cметка 4531, 4532, 411, 401 и оборотна ведомост за м.12.2009г.

От констатациите в Протокола за насрещна проверка е видно, че след напра­ве­­на служебна справка органите по приходите са установили, че към м.12.2008г. е дек­лариран 1 трудов договор, не е представена информация за обекта от който са из­­вършени продажбите и договорните отношения между фирмите, както и че на дру­же­­ството е извършена данъчна ревизия, приключила със съставянето на РА № 21001009451 от 10.05.2011г., въз основа на констатациите в РД № 1009451 от 16.03. 2011г. /л.206 и сл./; съответно констатирано е несъответствие между данните от Обо­рот­ната ведомост и тези в подадена СД за данъчен период м.12.2009г. (такива са на­лич­ни между декларираните по СД данъчни основи на осъществените от търговеца доставки и тези, по които същият е получател, и данните за оборотите по кредита и де­бита на cметка 304 за същия отчетен период, бел.моя), от друга страна всяка една от процесните фактури е отразена в Дневника за продажби и СД по ЗДДС, като дори ед­на от тях е отразена два пъти.

В хода на ревизията е извършена и служебна справка по данни от СУП, данъч­ния регистър и подадени уведомления по чл.62 от КТ, на посочените предходни дос­тав­чици, които действия са обективирани в Протокол № 1200196 от 09.02.2012г., със­та­­вен от ревизиращия екип /л.255-256/. От същия се установява, че “Витол”ЕООД е ре­­гистрирано по ЗДДС на 06.11.2008г. и е дерегистрирано по инициатива на органите по приходите на 05.10.2009г., на същия търговец е извършвана и ревизия по ЗДДС за данъчни периоди 01.03.2009г. – 31.10.2009г., за което е съставен и РА № 2000907859 от 20.08.2010г., като и след датата на дерегистрацията за подадена СД за м.11 и м.12 на 2009г., не са установени лица, назначени на трудов договор; съответно е конс­та­ти­­рано, че “Денил и Ко”ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 25.06.2009г. и е дерегист­ри­рано по инициатива на органите по приходите на 19.02.2010г., няма назначени ли­ца на трудов договор, извършена е ревизия по ЗДДС приключила със съставянето на РА № 2001000749 от 13.08.2010г.; за м.12.2009г. и м.02.2010г. са подавани нулеви СД и не са отразени фактури за продажби от месец Декември 2009г. до датата на дере­ги­­ст­рацията.

В Протокол № 1200299 от 05.03.2012г. /л.281 и л.289 от делото/, съставен от ревизиращия екип, също са обективирани действията им по проверка и анализ на по­с­тъпилия междувременно по преписката РА, съставен на “Денил и Ко”ЕООД, които се све­ждат до това, че ревизията е с обхват ЗДДС и е за периода 25.06.2009г. – 31.12.-2009г. и Корпоративен данък за 2009г., установено е, че за м.12.2009г. не са деклари­ра­ни облагаеми доставки и начислен данък, поради което не е било на лице основа­ние за корекция на декларираните данни; не са установени и декларирани доставки, по които лицето да е получател; дружеството няма нает персонал и обекти от които да осъществява дейност, като офиси или складове.

Отделно от така предприетите действия на ревизирано лице също е връчено ИПДПОЗЛ /л.62 и сл./, в отговор на което от “Томика Метал”АД са входирани писмени доказателства по опис /л.64 и сл./ и Декларация от представляващия търговеца. Кон­к­ретно депозирани са процесните фактури, с доказателства за разплащането тях–съ­­от­ветно фискални бонове при плащане в брой, респ. – банкови извлечения при пла­ща­не по банков път, както и стокови разписки, данните от които кореспондират с те­зи по фактурите, като върху всяка една от фактурите и стоковите разписки е нали­чен под­пис на представляващия “Полис Хард 2008”ЕООД и печат на този търговец; Справ­ка за МПС на “Томика Метал”АД; Справка за стоковия поток за материалите с доставчик “Полис Хард 2008”ЕООД и клиент “Томика Метал”АД, съдържаща данни за ви­да на стоката, количеството и цената, покупната фактура, искане за изписване на ма­териали и клиент, на който е продадена готовата продукция, в която са вложени съ­­ответните материали; пътни листове с попълнени данни за дата, МПС, шофьор, де­с­тинация, изминати километри, данни за товара (вид и количество); Свидетелство за регистрация на МПС, с което е осъществен транспортът.

Отделно от това на 05.03.2012г. в ТД на НАП от оспорващия са входирани и допълнителни писмени доказателства по опис – Копие от договор за наем на “Полис Хард 2008”ЕООД; копия от приемо-предавателни протоколи, двустранно подписани, съобразно данните от които “Полис Хард 2008”ЕООД предава, а “Томика Метал”АД приема, подробно описаните в същите стоки на посочени дати – общо 20 броя; копие от хронологични регистри, от платежно разплащателни ведомости /ПРВ/, от фиш за заплати; от ведомост за договор за управление и контрол, както и от Свидетелство за регистрация на фискално устройство (от последното е видно, че предходно комен­ти­ра­­ните фискални бонове са издадени именно от регистрираното на “Полис Хард 2008”ЕООД фискално устройство, бел.моя, което не е и спорно в процеса), всички те касателно прекия доставчик “Полис Хард 2008”ЕООД.

            С Протокол № 120027 от 15.02.2012г. орган по приходите, част от ревизиращия екип, е обективирал своите действа във връзка с проверка на подадените Уведом­ле­ния по чл.62 от КТ по булстат на “Томика Метал”АД и по ЕГН на физическите лица, по­­сочени като осъществили превоза, съобразно данните от приложените пътни лис­то­ве, като е констатирано, че В.В. е назначен на длъжност “организатор на тран­­спорта”, а П.П. – съответно като “снабдител доставчик” в “Томика Ме­тал”АД, към момента на издаването на Пътните листове и товарителниците /л.271 и л.273/.

            Съответно съобразно данните от цитирания по-горе Протокол № 1200299 от 05.03.2012г. на ревизиращия екип, след направена служебна справка в Търговския ре­ги­стър е установено, че дружеството, фигуриращо като наемодател в депозирания по преписката Договор за наем от 01.08.2008г. съобразно който на “Полис Хард 2008” ЕООД се предоставя ползването на хале № 3, в Гара Яна – Промишлена Зона, бившо РМЗ, срещу заплащането на наемна цена от 500 лева + ДДС месечно, а именно “Еко­промет В”ЕООД е основано на 01.02.2010г., както и е установено, че същото не притежава имот находящ се в гара Яна, Промишлена зона, бивше РМЗ, хале № 3 /л. 281/.

            Въз основа на така събраните писмени доказателства, дадени обяснения и на­п­­ра­вени служебни справки, всички те подробно описани в констатациите на РД, вклю­­чително и данните за стоковия поток при последващата реализация на продук­ция­та, в чието производство са вложени спорните стоки, ревизиращият екип е обоб­щил, че пре­кият доставчикът не е представил доказателства за стопанисването на скла­­дови и търговски площи в Гара Яна, откъдето по данните от пътните листове “То­мика Ме­тал”АД е товарила ламарината и винкелите, съответно при посещението на ад­ре­са в гр.София, където по данните от фискалните бонове би следвало да е из­вър­шено раз­п­лащането в брой, не е открит нито офис, нито представляващ “Полис Хард 2008” ЕООД; от данните от влезлите в сила РА, съставени на прекия и на пред­ход­ните дос­тав­чици, е видно че всеки един от тях не е представил изисканите му до­ку­менти в хо­да на ревизията, не развива каквато и да е реална търговска дейност, а “Денил и Ко” ЕООД дори не е декларирал осъществени доставки през данъчен пери­од м.12.2009г., а “Витол”ЕООД е дерегистриран считано от 05.10.2009г., съответно да­нъкът по фак­ту­рите, издадени след тази дата е начислен неправомерно; ревизията на прекия дос­тавчик е проведена по реда на чл.122 от ДОПК, при което е прието, че същият не осъ­ществява реално доставки спрямо своите клиенти, но начисленият от него данък е дължим на основание чл.85 от ЗДДС, респ. че липсват реално осъщест­ве­ни достав­ки по които същият да е получател,което е довело до отказ от правото на данъчен кре­дит по всички декларирани такива, вкл. и по фактурите за предходни дос­тав­ки.  

Като краен извод е прието, че отразените в спорните фактури стопански опера­ции по прехвърляне на собствеността върху стоки (ламарина и винкел) не са реално осъ­ществени, поради липсата на съответните документи, а и липсва установено мяс­то от където стоките да са предадени от продавача на купувача, както и тяхното на­ли­­чие у продавача.

Консеквентно на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС, е отказано правото на прис­па­да­не на данъчен кре­дит в размер общо на 51 037 лева по коментираните 7 броя фак­ту­ри, издадени от “Полис Хард 2008”ЕООД.

При оспорването на РА в тази му част по административен ред горестоящият административен орган е приел, че “предмет на спора е дали ревизираното лице е по­­­лу­чило процесните количества и видове стоки от “Полис Хард 2008”ЕООД”, тъй ка­то “дори да се приемат (пътните листове, бел.моя) като години доказателства за пре­воз на метали, от тези пътни листове може да се заключи, че от посоченото място са то­ва­рени стоки, но тези документи не се обвързват с “Полис Хард 2008”ЕООД и не до­­казват, че се отнасят за отразените стоки във фактурите, издадени от това дру­же­ст­­во, нито че то се явява доставчик на натоварените стоки от Гара Яна. По по­до­бен на­чин – поради липсата на доказателства за стопанисван обект в Гара Яна от “По­лис Хард 2008”ЕООД, поради липсата на данни в приемо-предавателните прото­ко­ли, къ­де точно са предадени стоките и къде точно са откарани същите, е прието че и прие­мо-предавателните протоколи не могат да служат като доказателства за прех­вър­ля­не на собствеността. Изложеното в съвкупност с факта, че не е доказано от­къ­де точ­но “Полис Хард 2008”ЕООД е придобило стоките е дало основание на ответ­ни­ка да пот­върди констатацията в РА, че липсват доказателства за реално осъщест­ве­на до­с­тав­ка по смисъла на чл.6 от ЗДДС.

Изводите на органите по приходите за липсата на доказателства за осъщест­ве­ни доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС съдът намира за изцяло необосновани и неп­равилни, поради следното.

На първо място константна и последователна е съдебната практика, че за да се признае правото на данъчен кредит на получателя по дадена облагаема доставка, е необходимо доказване прехвърлянето правото на собствеността върху стоките, респ. извършването на услугата, по самата нея, като това право не е обвързано по ка­къвто и да е начин от редовността на която и да е предходна доставка.

В унисон с това разбиране съдебната практика нееднократно е постано­вя­ва­ла и че установяването на произхода на стоките, също не е предпоставка за приз­на­ва­нето на правото на данъчен кредит. Самият факт че не е доказан такъв, не означа­ва автоматично, че стоката липсва и не може да е предмет на разпоредителна сдел­ка.

Или в обобщение следва да се приеме, че развитите съображения от орга­ни­те по приходите, че посочените от “Полис Хард 2008”ЕООД предходни доставчици не са осъществили, респ. дори и декларирали, облагаеми доставки спрямо него, не е и не може да бъде само по себе си основание за отказ от правото на данъчен кредит за “Томика Ме­тал” АД, с мотива че липсва реално осъществена облагаема доставка спря­­мо него от прекия му доставчик.

Всъщност за да се признае на получателя по облагаема доставка материал­но­то пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено ня­кое от усло­ви­ята,посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за въз­­­­­никване пра­вото на данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за това на­ли­це ли е об­лагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и ед­ва след това да се про­ве­ря­ва изпълнението на съответните предпоставки, рег­ла­ментирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС.

По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ре­визията, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с при­те­жаването на данъчен документ /фактури/ от страна посочения пряк доставчик, кой­то е издал съответните първични счетоводни документи, отразили са ги в дневника за про­­дажби и справката-декларация за съответния данъчен период и са начислили да­нъ­ка по смисъла на чл.86 ЗДДС.

Единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е наличието на осъ­ществена облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС на стоките по факту­рите и то от прекия доставчик към жалбоподателя. 

Изводите на ревизиращите за липса на облагаема доставка, дори и спрямо мо­ти­вите на ответника, всъщност са обосновани с липсата на доказателства за обект от който “Полис Хард 2008”ЕООД да осъществява своята дейност, със съставения РА на този доставчик, както и тези на посочените от него предходни доставчици, въз ос­но­ва на което се приема, че нито представените още в хода на пър­­вата ревизия до­ка­зателства – фактури, складови разписки, приемо-предавателни протоколи, пътни лис­тове, фискални бонове за извършено разплащане в брой и то из­дадени от регист­ри­раното на доставчика фискално устройство, както доказател­ст­ва­­та за извършено пла­щане по банков път, не можели да установят прех­вър­ляне соб­­ствеността върху стоките от прекия доставчик на жалбоподателя.

Според легалното определение на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока, като според легалното определение на чл.9 ал.1 от ЗДДС дос­тавка по смисъла на закона е извършването на услуга, а според чл.25 ал.1 от за­кона, да­нъч­но събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно за­дължени по този закон лица, вътре­общностното придобиване, както и вносът на сто­ки по чл.16. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното съ­битие в об­щия слу­чай, възниква на датата, на която собствеността върху сто­ката е прех­вър­лена или услуга­та е извършена.

От направения кратък нормативен анализ следва, че наличието на дейст­ви­тел­но осъществена доставка е предпоставка за възникване на право­то на данъчен кре­дит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъ­де направена преценка да­ли ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декла­ри­рал в подадената справка-декларация.

Отделно от това от съществено значение е и до­казване, използването на пред­ме­та на тази доставка в икономическата дейност на “Томика Метал”АД за послед­ва­ща облагаема доставка.

Именно в този смисъл в Решение от 06 Декември 2012г. постановено по дело № С – 285/11, Съдът на Европейския Съюз се произнесе че “за да се установи обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспа­да­не, ..., е не­об­ходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съот­вет­ните стоки са били използвани .... за извършването на облагаеми сдел­ки” /т.31/.

По отношение на начина по който следва да бъде проведено това доказ­ва­не в съ­щото това решение е припомнено, “че в рамките на производството, обра­зу­вано на ос­нование член 267 ДФЕС, Съдът няма компетентност да проверява, ни­то пък да пре­ценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по глав­но­то производст­во. Следователно запитващата юрисдикция е задължена в съот­вет­ст­вие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши гло­бална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи дали .... може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на сто­ки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C‑ 273/11, все още непубликувано в Сборника, точка 53)” /т.32/.

Като краен резултат е обобщено че единствено и само в случаите, в които при та­ка сторената преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в пос­лед­ствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно задъл­же­но лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано.

Съгласно нормата на чл. 171, ал. 4 от АПК във връзка с § 2 от ДОПК в тежест на жалбоподателя е да докаже реалността на доставките по спорните фактури. Ре­ал­ността на фактурираните доставки представлява положителен факт – еле­мент от фак­тическия състав, от изпълнението на който за жалбоподателя възникват благо­п­ри­ятни правни последици – право на приспадане на данъчен кредит.

Тук следва да се има в предвид и това, че данъчното законодателство не пред­вижда някакви специални правила, по които следва да бъде проведено това до­каз­ване, в случаи като процесния, различни от установените такива в областта на граж­данското съдопроиз­вод­ство в отношенията между стопанските субекти, нито пос­тавя допълнителни изиск­ва­ния по повод доказване изпълнението на задължения на страните по една по съ­ще­ството си облигационна връзка.

Или иначе казано в доказателствена тежест на оспорващия е да установи на­ли­чието и обхвата на облигационното правоотношение между нето и неговия съ­кон­т­рагент, както и изпълнението на задълженията на всяка една от страните по то­ва правоотношение.

В случая се касае за т.нар. “търговска продажба” за действителността на коя­то не е необходимо съставянето на писмен договор.

От страна на оспорващия и другия търговец още в хода на самата ревизия са пред­ставени достатъчно писмени доказателства и обяснения, които преценени в своя­та съвпукност обосновават изводът на този състав на съда, че от една страна меж­ду търговците е налице твърдяната облигационна връзка, и от друга – че всеки един от тях е изпълнил корелативните си задължения по нея. Т.е. “Полис Хард 2008” АД е доставил стоките, предмет на договора за покупко-продажба, а “Томика Метал” АД е изплатил цената по договора /така приложените фискални бонове, банкови из­в­ле­чения и заключението на вещото лице/.

            В настоящия случай, фактурираните доставки на стоки, по които е отказано пра­во на данъчен кре­дит, касаят доставка на различни видове ламарина и винкел, т.е. родово определена вещ в зна­­­чително количество.

            При това положение, за доказване прехвърляне правото на собствеността вър­ху същите е необходи­мо в конкретния случай ангажирането на доказателства от­носно тяхната индивиду­а­ли­зация – приемо – предавателни протоколи или други ана­ло­гични документи/нап­ри­мер транспортни такива/, доказващи точните количества на доставяните стоки, които да кореспондират с данните от самите първични счетовод­ни документи, които също съдържат достатъчно подробна информация за индивиду­а­ли­зираните белези на доставяните стоки.

Такива съ­път­ства­щи документи са налични по делото, нещо повече предста­ве­ни са още в хода на първата ревизия.

С тях според този състав на съда е установено прехвърляне правото на соб­ст­веност върху стоката от прекия доставчик “Полис Хард 2008”ЕООД на жалбо­пода­теля, което съставлява дос­тавка на стока по смисъла на това понятие, вложено и в нор­мата на чл.6 ал.1 ЗДДС в сила от 01.01.2007г.

Събраха се множество доказа­телства, като складови разписки, приемо – пре­да­вателни протоколи, транспортни документи – редовно съставени пътни листове, до­казателст­ва за заприхождаването на с­токите при жалбоподате­ля, както и за пос­лед­ващото им вла­гане в дейността на последния.

Тези данни са изключително подробно описани в приетото по делото заключе­ние на вещото ли­це по допуснатата ССчЕ, което е категорично в своите експертни из­води, че всички стоки по спорните фак­ту­ри са заприходени в склада на “Томика Метал”АД и са осчетоводени по дебита на cметка 301 – 1 “материали”, дебита на cме­т­ка 4531 “ДДС за покупките” срещу кредитиране на cметка 400 “доставчици”; че в счетоводството на оспорващия към фактурите са налични всички съпътстващи дос­тав­ките документи /описани по-горе в това изложение като част от администра­тив­на­та преписка, както и изключително подробно анализирани в констативно-съобрази­тел­ната част на заключението по ССчЕ, което не налага тяхното приповтаряне, бел. моя/; осъществено е разплащане по всяка една от фактурите по описания в заклю­чението начин /доказателствата са налични и по делото, бел.моя/; всички материали са вложени в дейността на “Томика Метал”АД, включително и в производството на го­то­ва продукция, която е и продадена, съответно реализиран е приход в размер общо на 664 28,14 лева и е начислен ДДС в размер общо на 127 231,58 лева, които про­даж­би участват в месечните кредитни обороти на счетоводна cметка 700 – 1 “прихо­ди от продажба на готова продукция”, както и в отчета за приходите и разходите на “То­мика Метал”АД за 2010г.

Съдът кредитира заключението в тази му част, при положение че от една стра­на документите по които е работило вещото лице са налични по делото, а направе­ният експертен извод за проследяване влагането на материалите в съответното про­из­водство е сторен на база редовно воденото счетоводството, което на практика поз­воля това – в този смисъл са и изводите на самия ревизиращ екип в РД – т.1.1 и т.1.2. Изпол­з­ва­ни­ят подход при изписването на материалните запаси в счетоводството на “Томика Метал”АД, водено съобразно изискванията на МСС, включително и тези на МСС 2 “Материални запаси”, е този на “първа входяща – първа изходяща”, който е и при­ложен правилно, според вещото лице. Именно този метод позволява категорич­но­то проследяване движеното на материалните запаси и направата на извода, че имен­но доставеното от този доставчик количество е вложено в направата на цитираната от вещото лице готова продукция.

На следващо място вещото лице е проследило отразяването в счетоводството на “Томика Метал”АД и на осъществения транспорт при превозването на процесните стоки, като е категорично че разходите във връзка с транспорта са осчетоводени при оспорващия, който транспорт е за cметка на ревизирания субект и е осъществен със собствено нему МПС и от наети по трудов говор при него лица (което по делото също е категорично установено и не е спорно между страните).

Съобразно доказателствата по делото вещото лице е установило и че “Полис Хард 2008”ЕООД е осчетоводил процесните доставки по следния начин: дебитиран е cметка 411 “Клиенти” срещу кредитиране на смтека 702 “приходи от продажба на сто­ки” и на cметка 4532 “начислен ДДС на продажбите”, което е дало основание за фор­миране на експертен извод, че както приходът, така и дължимият ДДС, е отразен при доставчика.

Всичко това преценено в своята съвкупност налагат из­вод за наличието на как­то на твърдяната облигационна връзка между двамата търговци по повод доставката на спорните стоки, така и за осъществено прехвър­ляне на собствеността върху съ­щи­те, а оттам и за осъщест­вена облагаема доставка на стоката, пред­мет на процес­ни­те фак­тури от достав­чика “Полис Хард 2008”ЕООД на жалбоподателя „Томика Ме­тал”АД.

За да достигне до този извод съдът отчита обстоятелството, че в случая се ка­сае за родово определени вещи, като съгласно чл.24 ал.2 от ЗЗД собствеността вър­ху същите се прехвърля с определянето на същите по съгласие на страните, а при лип­са на такова, когато бъдат предадени. В процесния случай са налични двустранно подписани при­е­мо-предавателени протокол, складови разписки, разписани от достав-чи­ка, и транспортни документи съгласно, който стоките са би­ли предадени на купува­ча на посочените в тях дати, които като данни за количества, вид на стоката, дати на превоза, кореспондират с тези на със­тавените фактури, поради което и именно на те­зи дати, съобразно посоченото по-горе пра­вило на чл.24 ал.2 ЗЗД е прехвърлена и собствеността върху същите. С посоче­ните приемо-предавателни протоколи, както и с предаването им на превозвача, на практика се е стигнало до индиви­дуали­зиране на родово определените вещи, тяхното отделяне, с постигане на съг­ласие за което съг­ласно чл.24 ал.2 предл. първо от ЗЗД се е прехвърлила и соб­стве­ността върху тях.

В този смисъл и съдът намира, че изводите на ревизиращите органи за липса на реално осъществени доставки на стоки, поради всъщност липсата на доказа­тел­ст­ва за това, че “Полис Хард 2008”ЕООД стопанисва обект в Гара Яна (тук както пра­вилно се изтъква от органите по приходите явно антидатиран е Договора за наема от 01.08.2009г., при положение че към този момент Наемодателят не фигурира в прав­ния мир), и поради данните от съставените на него и на посочените предходни дос­тав­чици РА, които следва да се посочи по никакъв начин не обвързват нито ос­пор­ващия, нито съдът при изграждането на неговите изводи касателно предмета на кон­к­ретното дело, са не­о­босновани и неправилни.

Тези факти сами по себе си не могат да доведат до различен от направения вече извод.

Или иначе казано на лице са всички предвидени в областта на гражданското пра­во, доколкото се касае за облигационни отношения между търговци, доказател­ст­ва въз основа на които да се направи извод, че стоката е доставена от продавача и предадена на купувача, който от своя страна е заплатил цената по договора – т.е. на лице е реално изпълнение на договорните отношения помежду им.

Извършеното реално разплащане между “Томика Метал”АД и не­го­вия пряк дос­­тавчик в лицето на “Полис Хард 2008”ЕООД е на значителни по размер су­ми (включително данъчната основа и дължимия ДДС), кое­то би било лишено от всякаква икономическа и житейска логика, ако пос­лед­­ният тър­го­вец не е изпълнил задълже­ния­та по повод доставката на спорните стоки.

Отделно от това от ангажираните по делото писмени доказателства, конста­та­циите в самия РД и РА, и заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна ек­с­пертиза /всички те коментирани по-горе в това изложение/ се следва изводът и за надлежното доказване в процеса на последващото влагане на предмета на спор­ните доставки в последващи облагаеми доставки от данъчно-задълженото ли­це.

Като обобщение може да се приеме за доказано, че са изпъл­не­ни всички мате­ри­ал­ноп­равни предпоставки за възникването и надлежното уп­ражняване на правото на данъчен кредит по всяка една от процесните доставки.  

За да достигне до този извод съдът и като съобрази относимата прак­ти­ка­та на Съда на Европейския Съюз.

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл.220 ал.1 ДЕО Съдът на Европейския Съюз оси­гу­ря­ва спа­зването на законността при тълкуването и при­­ла­га­не­то на учредител­ния акт и на актовете на институциите на Общността, ка­то съглас­но чл.234 ДЕО може да се про­из­нася и преюдициално, давайки т.н. “пре­юдициално зак­люче­ние”.

Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на пре­цедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова ре­ше­ние по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съди­лища тряб­ва да го при­е­мат като задъл­жи­тел­но по отношение на идентични въпро­си, които въз­никват пред тях, и от таза гледна точ­ка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били пред­мет на разглеждане.

Тук съдът констатира, че с Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Съдът на европейския съюз при идентична фактическа обста­нов­ка на настоящата – и в частта относно доставката на сто­ки, се е произнесъл категорично, че

1. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълку­ват в смисъл, че не допускат на­ционална практика, съгласно която данъчният ор­ган отказва да признае на да­нъч­нозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дъл­жи­мия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите дос­тав­чици са извършили на­ру­шения, без да доказва, въз основа на обективни дан­ни, че въпросното да­нъч­но­за­дължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сдел­ката, с която обос­но­ва­ва правото си на приспадане, е част от данъчна изма­ма, извършена от посочения из­дател на фактурата или от друг стопански субект на­горе по веригата на дос­тав­ки” и

2. “Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съг­ласно която данъчният орган отказва да приз­нае право на приспадане, поради то­ва че данъчнозадълженото лице не се е уве­ри­ло, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упраж­ня­ване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със сто­ките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил за­дълженията си за деклариране и за вна­сяне на ДДС, или поради това че въпрос­но­то данъчнозадължено лице не при­те­жава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са из­пъл­нени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни ус­ловия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евен­ту­ал­ни нарушения или измама от страна на въп­рос­ния издател”.

За да достигне до тези изводи Съдът на Европейския съюз за пореден път е подчертал категорично, че съобразно постоянната съдебна практика правота на при­с­падане на ДДС е основен принцип на въведената от законодателството на съ­юза обща система на ДДС, същото е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано и се упражнява принципно незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки; цели да освободи изцяло данъчния субект от тежестта на дължимия и платен ДДС в разтикана ця­ла­та му икономическа дейност, по който начин всъщност се гарантира неутралитета на ДДС, както и че въп­ро­сът дали дължимият ДДС за предходна или последваща про­дажба на отделни сто­ки/респ. за извършени услуги е бил внесен изцяло или в не в държавния бюджет е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по по­лу­чените доставки ДДС.

Тук следва действително да се посочи, че същата тази съдебната инстан­ция е постановила и че “борбата срещу да­нъч­ните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/ 112 (вж. по-конкретно Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точка 71, Ре­шение от 7 декември 2010 г. по дело R, C‑285/09, все още непубликувано в Сбо­р­ника, точка 36 и Решение от 27 октомври 2011 г. по дело Tanoarch, C‑504/10, все още непубликувано в Сборника, точка 50)”, че “правните субекти не мо­гат с из­мамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съю­за (вж. по-конкретно Решение от 3 март 2005 г. по дело Fini H, C‑32/03, Recueil, стр. I‑1599, точка 32, Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точ­ка 68 и Ре­шение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 54) и че пред­вид на тези имен­но съображения “националните административни и съдебни ор­га­ни следва да отка­жат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обек­тив­ни данни се уста­но­ви, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. в този сми­съл Решение по дело Fini H, посочено по-горе, точки 33 и 34, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 55 и Решение от 29 март 2012 г. по дело Véleclair, C‑414/10, все още непубликувано в Сборника, точка 32).”.

От друга страна съдът е бил категоричен, че при положение, че сделката по коя­то е отказано правото на данъчен кредит обективно е осъществена /така стоки са налични, използвани са в икономическата дейност на лицето, на­лич­на е фактура, съ­ща­та съдържа данните, изисквани от Директира 2006/112/, по­ра­ди което  “са изпъл­не­ни предвидените в тази директива процесуални и матери­ал­ноправни условия за въз­никването и упражняването на правото на приспадане”, как­то и че не се установя­ва данъчно задълженото лице да е извършил неправомер­ни действия, като напри­мер представяне на неверни декларации или изгот­вя­не на нередовни фактури, на да­нъч­нозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от точки 56—61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обек­тив­ни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е полу­чи­ло стоките и услугите, основание за право­то на приспадане, е знаело или е тряб­ва­ло да знае, че въпросната сделка е част от да­­нъчна измама, извършена от дос­тав­чика или друг стопански субект нагоре по ве­ри­гата.

Категорично също така и прието, че режимът на правото на приспадане, пред­ви­ден в посочената директива, не “допуска данъчнозадължено лице — което не е зна­е­ло и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от достав­чи­ка данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъч­но­за­дълженото лице е свързана с измама с ДДС — да бъде санкцио­ни­ра­но, като не му бъ­де признато право на приспадане (вж. в този смисъл Решение по дело Optigen и др., посочено по-горе, точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-го-ре, точки 45, 46 и 60)”, както и че “установяването на ре­жим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на дър­жав­ното съкровище (вж. в този сми-съл Решение от 11 май 2006 г. по дело Federation of Technological Industries и др., C‑384/04, Recueil, стр. I‑4191, точка 32 и Решение от 21 февруари 2008 г. по дело Netto Supermarkt, C‑271/06, Сборник, стр. I‑771, точка 23).”.

Като краен мотив изрично е формирано, че при положение, че “отказът да се признае право на приспадане в съответствие с точка 45 от настоящото реше­ние, е изключение от основния принцип,какъвто се явява правото на приспадане,данъч­ни­ят орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна изма­ма, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на дос­тав­ки.”

Такива обективни обстоятелства в настоящия процес по никакъв начин не бяха доказани от органите на данъчната администрация – стопанските субект нямат ни­как­ва правна възможност да изискват от доставчиците си, респ. клиентите си, да им пре­д­ставят доказателства за това какви обекти притежават, дали се разчитат редовно с бюд­жета, откъде е доставена стоката и прочие обстоятелства, проверявани от орга­ни­те по приходите, още по-малко разполагат с правото на достъп до данъчно-оси­гу­ри­телната информация, част от данъчното досие на субектите.

Отделно от това в същия този акт Съда на Европейския съюз изрично е от­бе­лязал и че данъчната администрация “не може по принцип да изисква от данъч­но­задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от ед­на страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с кои­то се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено ли­це, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги дос­тави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се уве­ри, че достав­чи­ци­те нагоре по веригата не са извършили нарушения или изма­ма, или, от друга стра­на, да притежава документи в това отношение”, доколкото имен­но “данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необ­хо­димите проверки по отноше­ние на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъч­но­за­дължено лице”, като именно “държа­ви­те членки следва да проверят декларациите на данъчнозадължените лица, отчети­те на същите и другите относими документи (вж. Решение от 17 юли 2008г. по дело Ко­мисия/Италия, C‑132/06, Сборник, стр.  I‑5457, точка 37 и Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jóźwiak, Orłowski, C‑188/09, Сборник, стр. I‑7639, точка 21)” и че “като на­лага на данъчнозадължените лица изброените в точ­ка  61 от настоящото реше­ние изиск­ва­ния — при чието неизпълнение може да бъ­де отказано право на прис­па­дане, — данъчната администрация прехвърля, в разрез с посочените разпоред­би, собст­ве­ните си контролни задължения върху данъчноза­дъл­­жените лица”.

Т.е. следва се извода, че в конкретната хипотеза не само, че данъчната ад­ми­нистрация не е доказала каквото и да е участие в данъчна измама от реви­зи­рания субект, не само че не установи наличието на обективни данни от които да се направи извод, че лицето е знаело или е било длъжно да знае за извърш­ва­не­то на такава от някой от преките му доставчици или от предходни такива, а и пос­ред­­ством конкрет­на­та практика, която всъщност изисква “Томика Метал”АД да доказва т.нар. “кадрова, тех­ническа и материална обезпеченост”, за да му признае правото на данъчен кре­дит всъщност е прехвърлила вър­ху данъчния субект собствените си задължения за кон­трол върху данъчно-задъл­жените лица, при които положение съобразно цитира­ната задължителна практика на Съда на Европейския съюз е недопустимо да се отка­же правото на данъчен кредит, което по същество е сторено с процесния РА.

Поради всички изложени съображения се налага изводът, че процесните фак­­тури, издадени от “Полис Хард 2008”ЕООД удостоверяват осъществена облага­е­­ма дос­­та­вка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС в сила от 01.01.2007г., надлежно докумен­ти­ра­на с първични счетоводни до­ку­менти, и осчетоводена на база същите, по ко­я­то е на­числен правомерно данък, и която фор­мира данъчен кредит за приспадане по сми­съ­ла на чл.68 ал.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС.

С оглед на това, Съдът намира, че органите по приходите незаконосъобразно са от­казали на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС  да признаят право на данъчен кредит в общ размер 51 037 лева по 7 броя фактури, издадени от “Полис Хард 2008”ЕООД, с предмет на доставките различни видове ламарина и винкел, и същото право следва да бъде приз­нато на оспорващия.

Основателността на жалбата в тази й част, води до извод за незаконо­съоб­раз­ността на РА и в частта му относно акцесорното задължение за заплащане на лихви за забава.

При посочения изход на спора, на основание чл.161, ал.1, пр.1 от ДОПК, Дирек­ция “ОУИ” - Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направе­ни­те по делото раз­носки /вкл. и заплатено адвокатско възнаграждание в размер на 2 000 лева, съг­лас­но Договор за правна защита и двустранно подписана Разписка към не­го за изплащане на сумата, л.408 и 409/, в размер общо на 2 300 лева, съобразно представените доказателства и Списък на разноските по чл.80 от ГПК на л.415 от делото.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –   ІІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 16251200045 от 09.04.2012г., из­даден от Н.И.П. – старши инс­пек­­тор по прихо­ди­те в ТД на НАП – Пловдив, пот­вър­­де­н с Ре­ше­ние № 753 от 27.06.2012г. на Ди­рек­тора на Дирекция “Обжалване и уп­рав­ле­ние на изпълнението” гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с който на “Томика Метал”АД, със се­далище и адрес на управление ******, ЕИК ******, представлявано от изпълни­тел­ния директор М.Ц., за данъчен пе­риод месец Декември 2009г. са определени публични задължения за данък доба­ве­на стойност за вна­ся­не, в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 51 037 лева по 7 броя фактури, издадени от “Полис Хард 2008”ЕООД, ведно със съответните лих­ви за забава, като НЕ­ЗА­КОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и управ­­­ление на изпълнението” – гр.Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на “Томика Метал”АД, със седалище и адрес на управ­ле­ние *****, ЕИК ******, представлявано от из­пъл­­ни­тел­ния директор М.Ц., сумата от 2 300 (две хиляди и триста) лева, раз­­­носки по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съ­общението до страните за постановяването му.

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /п/

 

 

 

 

 

 

Вярно с оригинала,

Секретар:

 

Т.К.