Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер       191        Година  2013, 23.01          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 19.11.2012 година

 

в открито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                        

като разгледа док­лад­ваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2406 по описа за 2012 година и като обсъди :

 

       Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от Д.И.Т. *** срещу Решение №181/04.07.2012г. на Ръководи­теля на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата и срещу разпореж­дане №Ра-1286 от 27.04.2012г. на Ръководител “ПО” при РУ“СО” – Пловдив, с кое­то е постано­вено съби­ране от нея на сумата от 2 431,75 ле­ва главница за периода 17.09.2007г. – 31.10.2009г., а също така и лихви в размер на общо 1 315,18 лева към дата 27.04.2012г..

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава множество твърдения за неговата не­за­коносъобразност, поради което настояват за отмяната му. Претендира раз­нос­ки.

Ответникът по жалбата Директор РУ“СО” – Пловдив намира същата за неос­нователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

С оспореното решение Директорът на РУ“СО” – Плов­див е отхвърлил ка­то неоснователно обжалвано от страна на Т. разпореждане, издадено от Ръководител “ПО” при РУ“СО” – Пловдив, с което е постано­вено събиране от нея на сумата от 2 431,75 ле­ва главница за периода 17.09.2007г. – 31.10.2009г., а също така и лихви в размер на общо 1 315,18 лева към дата 27.04.2012г..

От представената като пълна административна пенсионна преписка се установява, че първоначално по заявление на Т. до РУ“СО” – Пловдив вх. № 70712/10.12.2007г. е постановено разпореждане от дата 13.08.2009г. на Ръко­водител “ПО”, с кое­то е отпусната на лицето пенсия за инвалидност пора­ди общо заболяване счи­тано от дата 17.09.2007г.

Не е спорно между страните, че поисканата пенсия е била с оглед извър­ше­на експертиза на работоспособността на Т. от ТЕЛК-Общи заболява­ния при МБАЛ “Пловдив”АД, която със свое решение от 01.11.2007г. /лист 44 от делото/ приела 55% инвалидност за срок от две години, т.е. до 01.11.2009г.

След входиране на документите, с които Т. поискала отпускане на инвалидна пенсия, ответното учреждение чрез Председателя на съответната Медицинска комисия в него, оспорило експертното решение на ТЕЛК със свое решение от 18.12.2007г./лист 43 от делото/ пред НЕЛК – София.

Последната образувала административно производство по обжалване ре­шението на ТЕЛК-Общи заболявания при МБАЛ “Пловдив”АД, за което уве­до­ми­ла страните, вкл. и РУ“СО” – Пловдив с писмо от 09.01.2008г./лист 48 от де­лото/.

Междувременно и поради оспорването по административен ред, компе­тент­ният пенсионен орган с разпореждане от 02.01.2008г./лист 47 от делото/ на основание чл.54 ал.1, т.5 АПК спрял пенсионното производство – до произнася­не на горестоящия административен орган по неговата жалба.

С изменение на КСО ДВ бр.41 от 2009г./в сила от 01.07.2009г./ била про­менена разпоредбата на чл.98 ал.7 КСО, според чиято нова редакция “Ако ре­ше­нието на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл.112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се изплаща пенсия за инвалидност в размер на со­циалната пенсия за старост.  В тези случаи пенсията се отпуска от датата на при­добиване на правото съгласно обжалваното експертно решение за трайно на­малена работоспособност/вид и степен на увреждане”.
При това положение на нещата и в изпълнение на изменената законова разпоредба с разпореждане от 12.08.2009г. на Ръководител “ПО”/лист 79 от де­лото/спряното пенсионно производство по заявлението на Т. от 10.12.07г. било възобновено, а с разпореждане на същия орган от 13.08.2009г./листове 77-78 от делото/ на заявителя била отпусната лична пенсия за инвалидност по­ра­ди общо заболяване/за трайно намалена работоспособност в границите от 50 до 70,99 на сто/ считано от 17.09.2007г. с посочен срок на инвалидност до 01.11.2009г. в минимален размер. 
С експертно решение от 15.10.2010г. НЕЛК – неврологични отменила ре­ше­нието на ТЕЛК-Общи заболявания и върнала преписката на Т. за ново произнасяне от долустоящия орган.
От своя страна ТЕЛК – Общи заболявания призовала лицето да се яви пред нея на дата 19.01.2011г./в отговора до ТП на НОИ с “решение” на лист 102 от делото се сочи друга дата на явяване – 29.01.2011г./, за което по делото се представи и известие за доставяне от 06.12.2010г. до Т., но поради не­явя­ване на посочената дата Комисията прекратила процедурата по осви­детелст­ване/така представен отговор на ТЕЛК под формата на “решение” на лист 145 от делото/.
Всичко това дало основание на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Плов­див с разпореждане по Протокол ПР-741 от 20.03.2012г./лист 103 от дело­то/ да отмени разпореждането си от 13.08.2009г. за отпускане на инвалидната пенсия на лицето и откаже отпускането и. Разпореждането не е било оспорено от Т..
Въз основа на него било издадено последващо разпореждане на пен­сион­ния орган от дата 27.04.2012г., с което той разпоредил възстановяването на посочените по – горе суми за главници и лихви, по което е било постановено и оспореното в това съдебно производство административно решение на ответ­ника.
Преди всичко следва да се посочи, че отпускането на въпросната пенсия на лицето по заявлението му от 10.12.2007г. е станало с разпореждане от 13.08.2009г. във връзка с прилагане на изменената новела на чл.98 ал.7 КСО, която е приложена точно от пенсионния орган. 
Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване възниква от датата на инвалидизиране при 50 и над 50 на сто трайно намалена работо­спосо­бност - чл.71, чл.72, чл.73 ал.1 и чл.74 ал.1 КСО и се отпуска за срока на инвалидността. Отмяната на ЕР №2990 от 01.11.2007г., с което за първи път е призната ТНР на Д.Т., не означава, че е отпаднало основанието за получаване на пенсията за инвалидност, отпусната и с разпореждането от 13.08.2009г., защото НЕЛК изрично е разпоредила ново освидетелстване на лицето. 
В този случай основанието за получаване на пенсията щеше да бъде от­паднало само при последващо ЕР, с което при новото освидетелстване ТЕЛК не приема пълна или частична загуба на работоспособността или определя ТНР под 50 на сто.
В казуса обаче и тъй като отпусната пенсия за инвалидност е била сроч­на съгласно чл.30 ал.1 НПОС/в самото разпореждане за отпускане е посочена крайна дата на инвалидността – 01.11.2009г./, то е следвало същият орган /независимо от висящото оспорване пред НЕЛК/ със свое разпореждане на ос­нование чл.96 ал.1,т.4 КСО да я прекрати считано от 01.11.2009г., което не е сто­рено от него.
По отношение на наложилото се ново освидетелстване след връщане на преписката пред ТЕЛК – Общи заболявания, то следва да се посочи, че неявя­ването на Д.Т. за ново освидетелстване е било предпоставка по чл.40 ал.1, т.3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на меди­цинските експертизи ТЕЛК да издаде решение само по документи без преглед на лицето. 
В процесния случай ТЕЛК е следвало да издаде ЕР, с което да определи 0 % ТНР, ако е считала, че в медицинското досие липсват убедителни доказа­телства за пълна или частична загуба на работоспособността.
Според чл.41 ал.3 от същия Правилник РКМЕ уведомява писмено съответното ТП на НОИ за неявилите се за преосвидетелстване пенсионери, редовно призовани с обратна разписка. 
В тези случаи длъжностното лице по чл.98 ал.1 КСО спира пенсията - чл.95 ал.1, т.2 КСО. Не я прекратява поради отпаднало основание за получава­не­то и/чл.96 ал.1, т.4 КСО/, освен когато срокът на инвалидността е изтекъл/т. е. времето на неработоспособността, определена от ТЕЛК или НЕЛК е изтекло/, но в този случай прекратяването на пенсията следва да бъде от датата, на коя­то срокът на инвалидизиране е изтекъл.
От друга страна следва да се отчете и обстоятелството, че НЕЛК е обра­зувала производство по оспореното пред него от Председателя на МК при ТП на НОИ – Пловдив по решението на ТЕЛК още в края на 2007г., като е уведо­мила страните в начало на 2008г./ с нарочно Уведомление по чл.26 ал.1 АПК – лист 48 от делото/, че ще се произнесе в предвидения съгласно чл.45 ПМЕР срок, т.е. три месеца от постъпване на медицинските документи при нея.
Решението си обаче НЕЛК постановява едва на 15.10.2010г. /или почти 2г. и 10 след образуване на производство пред нея, което надхвърля установе­ния срок 11 пъти/.
Досежно визираното в оспореното решение на ответника основание за събиране на търсената сума преди всичко следва да се посочи, че централен въпрос, предмет на преценка в оспорване на акта на пенсионния ръководител при обжалване разпореждане за възстановяване на неправилно изплатени суми е този, свър­зан с “добросъвестността” на лицето, което е получено тези пла­щания от раз­лич­ните фондове на ДОО.

Съгласно новелата на чл.114 ал.1 КСО недобросъвестно получените су­ми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получи­ли, заедно с лихва за просрочие.

Недобросъвестността не се предполага, а следва да бъде установена от административния орган, който се позовава на нея. Необходимо е да са налице дос­татъчно данни, че оспорващият, знаейки онова обстоятелство, което го пра­ви недобросъвестен, съвсем съзнателно е продължил да получава плащането по този вид пенсия.

Това е така, защото сочената разпоредба предвижда настъпването на раз­­лични правни последици в зависимост от това дали лицето, получило осигу­ри­телното плащане е добросъвестно. Изплатените суми подлежат на възстано­вя­ване само когато са получени от недобросъвестно лице.

В случая добро­съвест­ността следва да се възприема в смисъл, че лице­то получава сумите, счи­тайки, че същите му се следват, без да съзнава, че не е на­лице основание за изплащане на същите.

В конкретния случай не могат да бъдат възприети мотивите на админист­ративния орган, с оглед задължителната преценка, който той следва да форми­ра по чл.114 ал.2 КСО.

Предвид събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, обоснован се явява според този състав на съда извода, че не е до­казано недобросъвестно получаване на сумите от Д.Т., адресат на административния акт и жалбоподател в настоящото производство. 
Това е така и защото недобросъвестността предполага лицето, което е получило осигурителното плащане да е знаело или да е било длъжно да знае за съществуването, респективно за несъществуването, на определени факти от обективната действителност, които са пречка за получаване на съответното осигурително плащане. 
В случая е прието, че лицето е недобросъвестно, тъй като не се е явило за преглед пред ТЕЛК, след връщането на преписката за ново произнасяне, съг­ласно ЕР №0496/15.10.2010г. на НЕЛК.
В резултат на това и съобразно получен отговор на ТЕЛК-Общи заболя­ва­ния под формата на “експертно решение” е постановен акт за прекратяване на процедурата по ново освидетелстване на лицето, тъй като то не се е явило на преглед след НЕЛК, за което е редовно призовано с обратна разписка. 
Доколкото подобно “решение” на ТЕЛК е послужило като основание за обосноваване на извода за недобросъвестност на лицето и респективно – за издаване на разпореждането за възстановяване на сумата, то на първо място не се установя актът, с който ТЕЛК “прекратява” производството въобще да е бил връчен на лицето, за да може същата да се защити срещу него/респ. дори и да е допустимо в тази хипотеза неговото постановяване, то същият да се счи­та за стабилен такъв/. 
По делото се представи актът на ТЕЛК по отговора до ТП на НОИ – Плов­див/лист 102 от делото/, в който липсва разпоредителна част, прекратява­ща производството пред органа на медицинската експертиза на работоспо­собност­та, дори и да се приема, че е вярно отбелязването, направено върху не­го, че същият “влиза в сила” на 13.03.2012г.
Едва в отговора си до Съда ТЕЛК – Общи заболявания сочи, че процеду­рата по преосвидетелстване е прекратена, но както се посочи по – горе и съг­лас­но Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експер­ти­зи ТЕЛК е следвало при наличната фактическа обстановка  единствено да се произнесе по същество на преписката, а не и да я прекратява.
Освен всичко останало следва да се посочи, че неявяването на лицето за освидетелстване пред ТЕЛК чак през 2012г. във връзка с преценка на със­тоя­нието на това лице през 2007г., само по себе си не може да обуслови извод за недобросъвестност. 
При това положение обективно е налице неприключила процедура по ос­ви­детелстване на Д.Т., след като на първо място липсва надлежен акт на ТЕЛК, с който тя се произнася по същество на преписката, а дори и над­лежно постановен и съобщен акт за нейното прекратяване. 
Освен това, въпросът относно недобросъвестността следва да бъде пре­це­няван с оглед момента на подаване на заявлението и съответно – получава­не на осигурителните плащания, а не с оглед на последващо поведение на ли­цето, каквото е неявяването пред ТЕЛК няколко години след първоначалното освидетелстване и при положение, че срокът на инвалидизация е изтекъл още на 01.11.2009г./ дори решението на НЕЛК е постановено почти година след то­ва – 15.10.2010г./.
Важно е да се съобрази и че именно законова регламентация на чл.98 ал.7 КСО в приложимата редакция е спазена, като законодателно е отчетена хипотезата при оспорено решение на ТЕЛК пред НЕЛК, т.е. нормотворецът е съоб­разил при тази хипотеза – до произнасянето на вишестоящия орган, въз­можната отмяна на признатата инвалидност, да се получава пенсия макар и ме­сечно съизмерима с размера на социалната пенсия в страната.
В този смисъл до 01.11.2009г. не е било налице отмяна на решението на ТЕЛК от НЕЛК, лицето не е извършило никакви действия, които могат да го определят като недобросъвестно по смисъла на чл.114 ал.1 КСО, поради което и не може да му бъде вменявано поведение през 2012г. при положение, че за съответния орган по експертизата е било налице задължение да приключи с акт по същество висящото пред него производство.
Предвид това сумите са изплатени на основание разпореждането от 13.08.2009г., издадено на основание чл.98 ал.7 КСО, което не е било отменено.

Изложеното до тук обосновава и извода на настоящия състав за отмяна на оспореното решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, като неза­ко­носъобразно.

ТП на НОИ – Пловдив следва да бъде осъдено да заплати на Т. раз­носките за тази инстанция в размер на общо 320 лева, за което в законо­установения срок по делото се представи списък на разноските.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ Решение №181/04.07.2012г. на Ръководи­теля на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Д.И.Т. *** срещу разпореждане №Ра-1286 от 27.04.2012г. на Ръководител “ПО” при РУ“СО” – Пловдив, с което е постано­вено съби­ране от нея на сумата от 2 431,75 ле­ва главница за периода 17.09.2007г. – 31.10.2009г., а също така и лихви в размер на общо 1 315,18 лева към дата 27.04.2012г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул. “Лю­бен Каравелов”№7 да заплати на Д.И.Т. *** сумата от общо 320/триста и двадесет/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :