РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 


РЕШЕНИЕ

 

  113

 

гр. Пловдив, 14 януари,  2014 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесетата година, в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

 

            при  секретаря Р.П., като разгледа докладваното от Председателя адм. д. № 2554/2012г. по описа на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 156 и следващите от ДОПК.

            Образувано е по повод жалба на "НЕМС 2000" ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.А., против Ревизионен акт № 16251100478/27.04.2012г., издаден от Д.Н. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 858/16.07.2012г. на Директора на  Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" – гр. Пловдив /понастоящем Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив/ при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 57 657,86лв. и прилежащите лихви в размер на 13 100,48лв. за данъчен период м. 01.2010г.

Недоволен от така издадения РА, жалбоподателят счита, че актът е незаконосъобразен, постановен при необосновано и неправилно обсъдени факти, и при съществени нарушения на  материално-правните норми. Според твърденията в жалбата, не е начислен неправомерно ДДС от доставчика, тъй като сделките с предмет различни количества арматурно желязо и ламарина са реално извършени. Доказателство за това е извършеното разплащане по доставката, документирано с издадени от регистрирани фискални устройства фискални бонове. Фактът на ненамиране на доставчиците на адресите за кореспонденция не може да се приравни на неизвършване на доставката, доколкото е налице последваща реализация на стоките, като същите са вложени в строителството на производствено хале. Противоречивите доказателства, събрани в хода на ревизията по отношение на произхода на стоката, извършените съхранение и транспорт на същата, както и факта на оспорване на последващата реализация на стоката не могат да обосноват неизпълнение на изискванията на чл. 68 и сл. от ЗДДС. Претендира се прилагане на актуалната практика на СЕС и по-точно Решение от 12 юни 2012г. по обединени дела С-80/11 и С-142/11. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

 Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОДОП ”– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. К., счита същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Пре­тендира присъж­дане следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема конкретно становище по жалбата.

Пловдивският административен съд, V състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за установено следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция “ ОУИ” Пловдив  при ЦУ на НАП по настоящем   / Директор на Дирекция Обжалване и Данъчно осигурителна практика“  Пловдив  при ЦУ на НАП /   резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следните аргументи:

Ревизионното производство е започнало с издаване на заповед  за възлагане на ревизия № 1100478/28.11.2011г./л.150/, издадена от А.К. – н-к отдел “Контрол” дирекция „СДО“ при ТД на НАП – Пловдив , с които е възложено извършването на ревизия на жалбоподателя по данък върху добавена стойност за периода 01.01.2010г.-31.01.2010г., Срокът на извършване на ревизията е до 3 месеца, считано от датата на връчване на ЗВР (07.12.2011г.).

Въз основа на така издадената заповед ревизиращия екип е извършил ревизия за резултатите  от която в законоустановения срок е съставен РД № 1100478/21.03.2012г. /л.41–53/.

Със  Заповед № K1100478/26.03.2012г., /л.38-39/ на компетентния за това орган К.Б. –  началник сектор „Селекция и координация“ Дирекция “СДО” при ТД на НАП – Пловдив  е определил съгласно чл.119 ал.2 ДОПК /в действащата към онзи момент редакция/ компетентния да издаде ревизионния акт орган, а именно един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад – Д.Н. – главен инспектор по приходите. Въз основа на същия ревизионен доклад, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, определения за това компетентен орган издал и процесния ревизионен акт /л. 29-32 /, като в срока по чл. 152 ал. 1 ДОПК срещу същия е подадена жалба / л. 22-28 / до Директора на дирекция „ОУИ“ – гр.  Пловдив, въз основа на която  е издадено и решение №858 от 16.07.2012г.  /л.17 -20 / , с което е потвърден процесния РА в обжалваната част непризнат данъчен кредит в общ размер на 57 657,86лв. и лихви в общ размер на 13 100,48лв.

С оглед доказване делегиране правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК по делото /л.3-4/ е представена Заповед № РД - 09-1  / 04. 01. 2010 г.,   от която е видно, че цитираните по горе ЗВР и ЗОКО са издадени от надлежно упълномощени за това органи по приходите.

Въз основа на събраните по делото доказателства, настоящият състав на Административен съд Пловдив, V състав намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1.                  За данъчен период м.01.2010г. не е признат данъчен кредит в общ размер на 46 323,46лв. по 10 броя фактури, подробно описани, издадени от „Ри Сан 7732” ЕООД. Предмет на доставките е арматурно желязо общо 11 413,369 тона франко клиента на адрес гр. Пловдив, Голямоконарско шосе, склад НЕМС.

Извършена е насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № 1625-1100478-1/08.02.2012г., при която е констатирано, че издадените фактури са включени в дневника за продажби и справката – декларация за съответния данъчен период. След периода на издаване на фактурите дружеството е дерегистрирано по инициатива на орган по приходите, считано от 17.09.2010г. Изготвено е ИПДПОЗЛ изх. № 10-74-003/05.01.2012г., връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания в Искането срок не са представени изисканите документи и писмени обяснения.

Извършена е допълнителна проверка в информационния масив на НАП, при която се констатирани следните факти и обстоятелства: дружеството не е подало данни за осигурени лица, назначени по трудови правоотношения, както и справка за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2010г. Не е деклариран обект за извършване на дейността и не е подадена годишна данъчна декларация за резултатите от икономическата дейност за 2010г.  Налице е регистрация на фискално устройство с индивидуализиращите данни, посочени върху фискалните бонове от ЕКАФП, придружаващи фактурите. След проследяване на предходните доставки е констатирано, че предходни доставчици са гръцкото дружество Giadomiki и българското дружество „Вра де 851“ ЕООД, като за първото е установено, че не е деклариран извършен ВОД към българско дружество, а второто не е закупувало стоки от вида на процесните.

С цел установяване реалността на доставката от страна на получателя по доставката „Немс 2000“ ЕООД са изискани документи и писмени обяснения. В отговор на искането са представени сключен договор между двете дружества от 21.12.2009г., заверени копия на процесните фактури, стокови разписки и приемо – предавателни протоколи. Депозирани са писмен обяснения, съгласно които сделката е сключена след проведен разговор по телефона от управителя на дружеството „Немс 2000“ ЕООД. Доставчикът е избран по критериите количество, цена и транспорт за сметка на доставчика до складовата база на дружеството на „Голямоконарско шосе“. Доставките са придружавани от фактура с фискален бон и приемо – предавателен протокол и са приемани от управителя на дружеството – получател. Закупуваните материали са постъпвали директно в склада на дружеството, като служител в склада ги е заприхождавал със стокови разписки. Строителните материали са били предназначени за изграждането на производствено хале за производство на сурови алуминиеви профили, като за влагането им в строителството е съставен протокол за вложения материал.

След анализ на събраните доказателства ревизиращите органи по приходите са констатирали, че не се установява произхода на процесните количества стоки, транспортирането им от доставчика до производствената база на жалбоподателя, както и не са представени допълнителни съпътстващи доставката документи. Не може да се приеме за несъмнено доказан фактът на предаване на стоките – родово определени вещи, тъй като приемо – предавателните протоколи, представени при повторната ревизия, не са представени при първоначалната ревизия, предвид на което и не може да се приеме за достоверна по смисъла на чл. 181 от ГПК датата им на съставяне.

Предвид липсата на материален, кадрови и технически потенциал на доставчика за извършване на доставката с предмет родово определени вещи в значителни количества органите по приходите са направили извод за липса на извършени реални доставки на стоки. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 46 323,46лв.

2.                  За данъчен период м.01.2010г. не е признат данъчен кредит в общ размер на 11 334,40лв. по 2 броя фактури, издадени от „Совен 1859” ЕООД. Предмет на доставките е ГВ ламарина на рулони – общо 49,28 тона.

Извършена е насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № 1625-1100478-2/09.02.2012г., при която е констатирано, че издадените фактури са включени в дневника за продажби и справката – декларация за съответния данъчен период. След периода на издаване на фактурите дружеството е дерегистрирано по инициатива на орган по приходите, считано от 05.05.2010г. Изготвено е ИПДПОЗЛ изх. № 10-74-002/06.01.2012г., връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания в Искането срок не са представени изисканите документи и писмени обяснения.

Извършена е допълнителна проверка в информационния масив на НАП, при която се констатирани следните факти и обстоятелства: дружеството не е подало данни за осигурени лица, назначени по трудови правоотношения, както и справка за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2010г. Не е деклариран обект за извършване на дейността, но е налице регистрация на фискално устройство с индивидуализиращите данни, посочени върху фискалните бонове от ЕКАФП, придружаващи фактурите. След проследяване на предходните доставки е констатирано, че предходни доставчици са гръцкото дружество Giadomiki и българското дружество „Вра де 851“ ЕООД, като за първото е установено, че не е деклариран извършен ВОД към българско дружество, а второто не е закупувало стоки от вида на процесните.

С цел установяване реалността на доставката от страна на получателя по доставката „Немс 2000“ ЕООД са изискани документи и писмени обяснения. В отговор на искането са представени сключен договор между двете дружества от 21.12.2009г., заверени копия на процесните фактури, стокови разписки и приемо – предавателни протоколи. Депозирани са писмен обяснения, съгласно които сделката е сключена след проведен разговор по телефона от управителя на дружеството „Немс 2000“ ЕООД. Доставчикът е избран по критериите количество, цена и транспорт за сметка на доставчика до складовата база на дружеството на „Голямоконарско шосе“. Доставките са придружавани от фактура с фискален бон и приемо – предавателен протокол и са приемани от управителя на дружеството – получател. Закупуваните материали са постъпвали директно в склада на дружеството, като служител в склада ги е заприхождавал със стокови разписки. Строителните материали са били предназначени за изграждането на производствено хале за производство на сурови алуминиеви профили, като за влагането им в строителството е съставен протокол за вложения материал.

След анализ на събраните доказателства ревизиращите органи по приходите са констатирали, че не се установява произхода на процесните количества стоки, транспортирането им от доставчика до производствената база на жалбоподателя, както и не са представени допълнителни съпътстващи доставката документи. Не може да се приеме за несъмнено доказан фактът на предаване на стоките – родово определени вещи, тъй като приемо – предавателните протоколи, представени при повторната ревизия, не са представени при първоначалната ревизия, предвид на което и не може да се приеме за достоверна по смисъла на чл. 181 от ГПК датата им на съставяне.

Предвид липсата на материален, кадрови и технически потенциал на доставчика за извършване на доставката с предмет родово определени вещи в значителни количества органите по приходите са направили извод за липса на извършени реални доставки на стоки. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 11 334,40лв.

Горестоящият административен орган е приел, че поради липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост при доставчиците за изпълнение по договорите, ревизиращият орган правилно е констатирал, че по фактурите на „Ри Сан 7732” ЕООД и на „Совен 1859” ЕООД не са извършени реални облагаеми доставки на стоки с посочения в процесните фактури предмет. Договорът е частен документ и притежава само формална доказателствена сила. Показва, че страните по него са сключили съглашение за нещо, но без допълнителни доказателства не може да се приеме, че договорът е изпълнен. Извършването на доставки е положителен факт от обективната действителност, от възникването на който възникват и определени права за данъчния субект. В този смисъл, в тежест на ревизираното лице е да докаже факта на физическото отделяне на стоката в отделна опаковка, склад, транспортно средство или под друг начин, еднозначно сочещ за коя стока рискът се носи от купувача. В конкретния случай, отделянето на стоките чрез тяхното транспортиране и предаването им от преките доставчици на получателя по доставката следва да бъде извършно със съответните транспортни документи – товарителници, пътни листове, технически спецификации и др. Доказателства в тази насока не са представени при ревизионното производство, с изключение на стоковите разписки за заприхождаване на стоки от вида на фактурираните в склада на дружеството – жалбоподател и приемо – предавателни протоколи с недостоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК.

Правото на данъчен кредит е свързано с понятието „доставка” по смисъла на ЗДДС и взаимоотношенията между две регистрирани лица - доставчик и получател. Правото на приспадане на данъчен кредит се обуславя не единствено от наличието на фактури, а зависи и от това, дали доставчикът е извършил посочените в издадените от него фактури доставки на услуги. Тъй като по своята правна същност това право представлява сложен фактически състав, то и правните последици по него могат за възникнат, само ако са изпълнени всички образуващи го елементи. Една доставка на услуга е облагаема, само ако между доставчика и получателя съществува правно взаимоотношение, в рамките на което се разменят реципрочни престации, като получената услуга представлява ефективна престация за изплатеното възнаграждение.

В съдебното производство процесуалния представител на жалбоподателя е поискал да бъде назначена  съдебно счетоводна  експертиза със задачи, подробно описани в молба вх. № 884/15.01.2013г. (л. 170 – 171). Поискано е и събирането на писмени доказателства: ревизионната преписка по издаване на предходния РА № 16251100080/24.08.2011г., отменен с Решение № 1118/18.11.2011г. на Директора на дирекция „ОУИ“ – гр. Пловдив; ревизионни актове за извършени ревизии на доставчиците „Ри Сан 7732“ ЕООД и „Совен 1859“ ЕООД по ЗДДС с обхват данъчен период м.01.2010г. и данни за влизането им в сила (молба на л. 164).     По делото са приети освен посочените по-горе писмени доказателства (л. 173 – 344) заверени копия на РД № 1006434/04.02.2011г. за извършена ревизия на „Ри Сан 7732“ ЕООД и РД № 1001233/14.07.2010г. за извършена ревизия на „Совен 1859“ ЕООД (л. 352 – 412).

В съдебно заседание на 09.10.2013г. съдът е приел заключението  на вещото лице по допуснатата ССЕ, неоспорена от страните по делото.

Вещото лице е заявило по ССЕ, че оспорените с ревизионния акт фактури са свързани с икономическата дейност на „Немс 200“ ЕООД. Разплащането по тях е извършено в брой, като към тях са прикрепени фискални бонове. Данъкът по процесните фактури, издадени от преките доставчици „Ри Сан 7732“ ЕООД и „Совен 1859“ ЕООД е отразен като задължение към бюджета в подадените от тях дневници за продажби и справки – декларации за съответните данъчни периоди. Стоките са заприходени в счетоводството на жалбоподателя въз основа на процесните фактури и приемо – предавателни протоколи, като взетите счетоводни операции са подробно описани в констативно съобразителната част от заключението. Налице са издадени съпъстващи доставката документи – приемо – предавателни протоколи и стокови разписки. Основанието за извършването на доставките са сключени през месец декември 2009г. договори между доставчиците и жалбоподателя. Доставките по фактурите, издадени от доставчиците, са използвани за последващи облагаеми доставки от жалбоподателя, подробно описани в констативно – съобразителната част на заключението. От жалбоподателя са осчетоводени приходи, свързани с извършените разходи по доставките. Същите не са оспорени от органите по приходите в обжалвания ревизионен акт. За процесния период счетоводството на жалбоподателя „Немс 2000“ ЕООД е водено редовно. Начисленият от „Ри Сан 7732“ ЕООД и „Совен 1859“ ЕООД данък по процесните фактури не е сторниран при извършените данъчни ревизии на дружествата и е приет за дължим към бюджета.

По делото са приобщени представени от процесуалния представител на жалбоподателя писмени доказателства, по които е работило вещото лице по ССЕ и които не са налични по делото (л. 2138 – 2156).

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стока. Наличието на действително осъществе­на доставка е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. От направения кратък нормативен анализ следва, че наличието на дейст­вително осъществена доставка е предпоставка за възникване на право­то на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъ­де направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация.

От събраните в хода на ревизията доказателства, че от страна на доставчиците и получателите по доставката, част от стоковата верига по която се явява и жалбоподателят, се установява, че са издадени фактури, същите са включени в отчетните регистри по ЗДДС, ДДС е надлежно осчетоводен и са налице счетоводни записвания по отношение заприхождаването и изписването на стоката. Тези факти са потвърдени и в заключението по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, която Съдът кредитира като компетентно изготвено и даващо отговор на поставените задачи.

Съгласно нормата на чл. 171, ал. 4 от АПК във връзка с § 2 от ДОПК в тежест на жалбоподателя е да докаже реалността на доставките по спорните фактури. Реалността на фактурираните доставки представлява положителен факт – еле­мент от фактически състав, от изпълнението на който за жалбоподателя възникват благоприятни правни последици – право на приспадане на данъчен кредит. Резул­татът от непредставянето на доказателства относно определен факт с правно зна­че­ние се състои в правото и задължението на съда е да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито правопораждащ фактически състав е недоказан.

            В настоящия случай, фактурираните доставки на стоки, по които е отказано право на данъчен кре­дит, касаят доставка на арматурно желязо и ламарина, родово определени вещи в значително количество.

            При това положение, за доказване на реалността на доставките е необходи­мо ангажирането на доказателства относно складирането и транспортирането на стоките, в т.ч. доказателства, че доставчикът разполага със съответните транспортни средства и персонал за осъществяване на доставката. В настоящия случай, по делото не се събраха никакви доказателства, че преките дос­тавчици на жалбоподателя разполагат с материална база за съхранение на сравнително големите количества строителни материали.

            В хода на ревизионното производство е проследена цялата стокова верига от предходни доставки. При анализа на представените документи за произхода на стоката е констатирано, че в началото на стоковата верига „стои“ гръцка фирма, по отношение на която е констатирано, че не е декларирала извършен ВОД на стоки към български дружества. Междинно звено в стоковата верига е дружество, по отношение на което се констатира да е закупило стоките от специализирани магазини („Баумакс“, „Метро Кеш енд Кери“), но и от други доставчици („Галакси Пропърти груп“ ООД и „Билд Инвест“ ЕАД). Предвид установеното от органите по приходите обстоятелство, че вторите две дружества не са закупували, съответно продавали стоки от вида на процесните, не може по несъмнен начин доставката на цялото количество стоки да се приеме за такава с установен произход. Обстоятелството на неустановения произход на стоката не може само по себе си да обоснове извод за липса на реална доставка на стоката, доколкото липсата на доказателства за произхода на стоката, предмет на доставката, не могат да се приравнят на изпълнение на доставката въобще. Основен критерий за преценка налице ли е изпълнение на определена доставка е нейният предмет и в случай, че се касае за стока (в настоящия случай, родово определена вещ в голямо количество) следва да бъдат ангажирани доказателства за наличието й при доставчика, възможността й за съхранение при доставчика и получателя, както и за транспортирането й между „базите“ за съхранение на доставчика и получателя. В процесния случай, органите по приходите са констатирали че индивидуализирането на стоките е извършено само въз основа на приемо – предавателни протоколи с недостоверна дата, по смисъла на чл. 181 от ГПК. Въз основа на събраните доказателства е направен краен извод за неналичие на стоките при доставчиците към момента на фактурирането им към получателя, съответно недоказването на транспорта й между тях. Фактът на използването на част от закупените материали за строителството на производствено хале, т.е. за използването на стоките за последващи облагаеми доставки, не може да се обвърже по несъмнен начин с доставките от посочените преки доставчици, доколкото се касае за родово определени вещи по смисъла на чл. 24 от ЗЗД.

            Този извод на органите по приходите не се променя и от представения по делото ревизионни актове на преките доставчици „Ри Сан 7732“ ЕООД и „Совен 1859“ ЕООД. Съгласно актуалната съдебна практика на Съда на Европейския съюз и по-точно Решения от 31.01.2013г. по дело С-642/11 и С-643/11 „Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на данъка върху добавената стойност следва да се тълкува в смисъл, че ДДС се дължи от начислилото го във фактура лице, независимо от наличието на облагаема сделка. Само от факта, че е в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност не може да се направи извод, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка“. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че ревизионните производства на доставчиците са извършени по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като същите не са представили изисканите им първични и вторични счетоводни документи – обстоятелство по чл. 122, ал. 1 т. 4 от ДОПК.

С оглед на това, Съдът намира, че органите по приходите законосъобразно са от­казали на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС  да признаят право на данъчен кредит в общ размер на 57 657,86лв. по спорните фактури, издадени от „Ри Сан 7732“ ЕООД и „Совен 1859“ ЕООД за данъчен период м.01.2010г.

  При този изход на делото, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника по делото следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7 и чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото възлиза на 1 860,17лв. (хиляда осемстотин и шестдесет лева и седемнадесет стотинки).  

Ето защо и на основание чл. 160 , ал. 1 от ДОПК Пловдивски административен съд, V –и  състав:

Р      Е      Ш      И :

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на "НЕМС 2000" ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.А., против Ревизионен акт № 16251100478/27.04.2012г., издаден от Д.Н. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 858/16.07.2012г. на Директора на  Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" – гр. Пловдив /понастоящем Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив/ при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 57 657,86лв. и прилежащите лихви в размер на 13 100,48лв. за данъчен период м. 01.2010г.

 ОСЪЖДА "НЕМС 2000" ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.А. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр. Пловдив сумата в размер на 1 860,17лв. (хиляда осемстотин и шестдесет лева и седемнадесет стотинки), представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

                                                                

                                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :