Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 137

 

Град Пловдив, 17.01.2013 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при участието на секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдията, административно  дело № 2564 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.156 и сл. от ДОПК.

Делото е образувано по жалбата на “ПФБ Пресо Фондал - България” ЕООД, със седалище и адрес на управление: село В.,  област  П., с ЕИК ***, против Ревизионен акт /РА/ № 16251200110/31.05.2012 година, в неблагоприятната за дружеството част потвърдена с Решение № 871 от 17.07.2012 г. на Директор  дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП Пловдив.

 С оспорения акт на дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 9294,03 лева, по 10 броя фактури /л.162 и сл./, за периода от 01.10.2010 г. до 31.05.2011г., издадени от “Уникредит лизинг”АД за продажба по договор за лизинг на автомобил – BMW Х6.

 В жалбата се твърди, че издадения акт е незаконосъобразен и необоснован, постановен в противоречие с материалния и процесуалния данъчен закон.

 В съдебното заседание – дружеството - жалбоподател не се представлява.

 Ответният административен орган - Директор на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП гр.Пловдив, чрез юрк.С. оспорва жалбата.

Административен съд – Пловдив, десети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил.  Така постановеният от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната допустимост, а разгледана по същество  е основателна по следните съображения:

 Ревизията на “ПФБ Пресо Фондал - България” ЕООД е надлежно възложена със Заповед за възлагане на ревизия, издадена от компетентен орган.

   В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен ревизионен доклад /РД/ от прове­ряващите органи по приходите с № 1200110/11.05.2012 г.(л.44). В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е постъпило възраже­ние от проверяваното лице против така съставения РД.

  Въз основа на същия ревизионен доклад, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, определеният за това компетентен орган е издал и процесния РА № 16251200110/31.05.2012 година (л.29).

  Относно правомощията по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК по делото е представена Заповед № РД-09-1/04.01.2010 г. на ТД на НАП гр. Пловдив и Заповед №РД-09-139 от 17.02.2010 г. , ведно с приложения /л. 3 и сл./.

Ревизиращите изпратили  ИПДПОЗЛ с изх.№РД-50-1620 от 19.03.2012 г. до получателя на доставките, с което са изискали Договора за финансов лизинг на пътно превозно средство № 91781 от 14.10.2010 г., регистрационен талон и подробна спецификация на закупения автомобил. Документите били представени, ведно с пътни листове за използването на този автомобил, от които се установявало, че регионът на движение на автомобила е между градовете Лече, Босисио, Болоня, Милано, Бреша, Монца, Нюрнберг, Баар, Любляна и Будапеща.

 От представените документи пред ревизиращия екип било видно, че процесното МПС е с „3+1” места, сертификат с посочена категория “N1”, издаден от производителя BMW AG.

Извършен бил и оглед на автомобила, документиран с протокол № 1200435/04.04.2012г., при който се констатирано, че в автомобила има постоянно монтирани 4 броя седалки, снабдени със защитно приспособление – предпазен колан. В предната част на автомобила има 2 броя седалки, в задната част – 2 броя седалки. В задната част на двете странични стени на автомобила има прозорци. Автомобилът е с 5 врати – по 2 на страничните врати и една в задната част. Всички врати са с прозорци и се отварят стандартно. В купето на автомобила липсва постоянна преграда между предните и задните седалки. В купето на автомобила – до предните и задните седалки има мокет, вентилация на предните и на задните седалки, вътрешно осветление, пепелници.

 Данъчният кредит е отказан на основание чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС, съгласно който правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато  е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил.

 За да постанови оспореното решение, решаващия орган анализирал  определението в пар.1, т.18 от ДР на ЗДДС, според което „лек автомобил” е автомобилът, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава пет. Не е лек автомобил автомобилът, предназначен за превоз на товари или лек автомобил, който има вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне на броя на местата за сядане по изречение първо, се вземат предвид само местата, монтирани от производителя.

Решаващият орган констатирал, че законодателят борави с понятията: „автомобил, предназначен за превоз на товари” и автомобил „с вградено допълнително оборудване”, които не са дефинирани в ЗДДС и по тези съображения  тяхното действително съдържание следва да се извлича по пътя на тълкуването и като се имат предвид принципите, посочени в чл.46 ал.2 от ЗНА.

 В случая намерил за безспорно, че въпросният автомобил няма вградено допълнително оборудване за целите на дейността на дружеството. Следователно възниква необходимостта да се установи дали по отношение на въпросния автомобил е налице другата хипотеза по §1, т.18 от ДР на ЗДДС, т.е. дали превозното средство притежава характеристиките на автомобил, предназначен за превоз на товари.

Ревизиращия екип и решаващия орган са съпоставили посочените конструктивни особености и характеристики, наличието на които у даден автомобил показват, че той е предназначен за транспорт на стоки, а не на хора, с тези на спорния автомобил  „BMW X6 хDrive35d”, подробно описани в лизинговия договор на нов автомобил и намерили, че автомобилът, придобит от „ПФБ ПРЕСО ФОНДАЛ – БЪЛГАРИЯ” ЕООД, не притежава характеристиките на товарен автомобил, дадени в позиция “8704” от Комбинираната номенклатура на ЕС, а напротив отговаря на условията, предвидени за леките автомобили в позиция “8703” и това било така, защото при преглед на основното оборудване на автомобила не би могло да се каже, че в него липсват елементи на комфорт, а точно обратното, налице са завършеност на интериора, който е аналогичен на присъстващите в кабините на пътническите автомобили аксесоари.

В хода на ревизията, при определяне типа на автомобила е била приложена комбинираната номенклатура на стоките, използвана за митнически цели, като е изведен извод, че въпросният автомобил за целите на тарифното класиране и по комбинираната номенклатура на ЕС отговаря на класиране към позиция 8703 - лек автомобил. 

В сертификат издаден от производителя е посочено, че автомобилът е категория “N1”, а съгласно чл. 149 от Закона за движението по пътищата, според класификацията на нормата е предназначен за превоз на товари с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т.

При тази фактическа установеност съдът направи своите правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС, с ДДС се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. Данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчният кредит се дефинира като сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Според разпоредбата на чл. 69, ал.1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъка за стоките или услугите, които доставчикът е доставил или предстои да достави, възниква само когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.

При така очертаната правна уредба, може да се обоснове извод, че целта на системата за облагане с ДДС е данъците върху вложените средства на стоки или услуги, използвани от облагаемото лице за облагаемите му сделки да могат да се приспадат. Правото на приспадане на данъка е пряко свързано с неговото събиране, като целта е да се избегне двойното данъчно облагане. Независимо от това обаче, когато стоките или услугите, придобити от данъчнозадължено лице се използват за целите на сделки, които са освободени, или не попадат под обхвата на ДДС, или функционално по никакъв начин - пряко или косвено не са свързани със стопанската дейност на лицето, правото на приспадане на данъка не възниква.

Ограниченията при възникването на правото на приспадане на данъчен кредит са изрично изброени в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.

В конкретния случай,  се спори, че след като процесния автомобил има 3 плюс 1 места, въпреки, че има сертификат “N1” от производителя, представлява "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ЗДДС, поради което по отношение на същия са приложими ограниченията по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС.

Този отказ на приходната администрация относно  претендирано право на данъчен кредит, не се обсновава с хипотезата на чл.70, ал.1, т.2 , когато в тежест на данъчно-задълженото лице би било да докаже, че активът е придобит за нуждите на икономическата му дейност, т. е. ще се използва за извършване на облагаеми доставки.

 Не се спори, че транспортното средство е закупено във връзка с транспортирането на алуминиеви изделия.

 За пълнота на изложението следва де се посочи, че понятието "икономическа дейност" е дефинирано в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и се определя като всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него, т. е. има се предвид стопанската дейност на съответното предприятие. При дадената дефиниция за икономическа дейност, ограничението на правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС ще е налице, когато стоките и услугите се придобиват за извършване на стопанска дейност, различна от икономическата дейност на конкретното данъчно задължено лице. Въведеното ограничение е пряко свързано с принципа на облагане с ДДС и характера на данъка. По дефиниция, ДДС е общ данък върху потреблението, чиято тежест изцяло се носи от крайния потребител. До стадия на крайния потребител данъчнозадължените лица, които участват в процеса на производство и разпределение, превеждат на данъчната администрация начисления на клиентите си ДДС, като се приспада платения ДДС на техните доставчици. При положение, че данъчнозадълженото лице придобива стоки и услуги за облагаеми доставки, а не като краен потребител, му се предоставя право да приспада ДДС, с който се облага придобиването на стоките и услугите. ДДС се характеризира със своя неутралитет на всички стадии на производството и разпределението, като по силата на принципа на неутралитет, лицето понася тежестта на данъка само, когато той се отнася за стоки или услуги, които по никакъв начин не обслужват икономическата му дейност, тоест нито пряко, нито косвено се отнасят към извършваните от лицето облагаеми доставки.

 В тази връзка, целта на ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е да се предотврати ползването от страна на данъчно задълженото лице на привилегии спрямо обикновените потребители.

 Само за яснота, следва да се посочи, че под "дейност, различна от икономическата дейност на лицето", следва да се разбира, икономическа дейност различна от тази формираща оборота му, а не всяка нестопанска дейност, тъй като тази хипотеза излиза извън приложното поле на ЗДДС и въпросът за приспадане на начисления по доставката данък изобщо не стои.

 В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се обосновава извод автомобилът да е придобит за нуждите на икономическата дейност на жалбоподателя.

          Досежно оспорването от страна на приходната администрация, че процесният автомобил не е товарен съдът намира следното. 

         N1” е категория превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3.5 т. Основното изискване за сертификат “N1” за автомобили с общо тегло до 3.5 тона е полезният товар да бъде над 2 пъти по-голям от теглото на допустимия брой пътници.

 Изтъкнатото от органите по приходите, че автомобилът е лек, поради приложимостта на тарифното класиране използвано от Агенция Митници е неотносимо в случая. Комбинираната номенклатура в ЕО и утвърдените с нея кодове за тарифно класиране на преминаващи през митниците на страните – членки стоки се използва за митнически цели, когато се осъществява въвеждане на стоки на територията на страна-членка.

Предвид установеното, че автомобилът се използва в извършването на облагаеми доставки, свързани с икономическата дейност на жалбоподателя и че същият по силата на сертификат, издаден от производителя и талон за регистрация в МВР е товарен, не са налице основанията на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, досежно отказа за правото на приспадане на данъчен кредит за закупен автомобил - „BMW X6 хDrive35d”.

Налице са законовите предпоставки за приспадане на данъчен кредит по повод придобиването на горепосочения автомобил, тъй като същият не представлява "лек автомобил" по смисъла на §1, т. 18 от ДР на ЗДДС  и следователно не е налице хипотезата на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС, както неправилно е приел органа по приходите.

        Представено е свидетелство за регистрация /л.117 по делото/ на автомобила,  издадено на 15.10.2010 г. от КАТ. В това свидетелство, което е официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, е удостоверено, че се касае до товарен  автомобил, с дата на първата регистрация – 15.10.2010 година,  категоризиран в категория “N1”. Така установеният факт е според нормативната уредба дадена в чл. 149 от Закона за движение по пътищата, където е определена класификацията на автомобилите на леки и товарни и са посочени различните категории.

         Освен това следва да се съобрази, че автомобилът отговаря на изискванията на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства ,  а с оглед нормата на § 2. т. 4. е получил и "Регистрация", ведно с останалите му характеристики, като товарен автомобил, а това е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на регистрационен номер.

Предвид казаното в заключение се достига до извода, че ревизионният акт е необоснован и незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

 Воден от изложеното по-горе, този състав на Административен съд   Пловдив намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а при липсата на искане за присъждане на разноски, не се дължи произнасяне в тази насока.

 Ето защо на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 16251200110/31.05.2012 година, в неблагоприятната за “ПФБ Пресо Фондал - България” ЕООД  част потвърдена с Решение № 871 от 17.07.2012 г. на Директор  дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП Пловдив, по 10 броя фактури, издадени от “Уникредит лизинг”АД, за периода от 01.10.2010 г. до 31.05.2011г.

         Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

 

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: