Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 46

 

Град Пловдив, 12.01.2015 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ, административно  дело № 2580 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на дружеството - жалбоподател „ЕЛИТСТРОЙ ООД“, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ***, представлявано от управителя Д. С. Т., против Ревизионен акт № 131106503/15.03.2012г., издаден от Н. Ч. - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Кърджали, В ЧАСТТА, потвърдена и изменена с Решение № 837 от 12.07.2012г. на Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – гр. Пловдив (с променено наименование дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – гр. Пловдив) относно: определени задължения ДДС в общ размер на 383 006,95лв., с прилежащи лихви в размер на 128 750,42лв.; задължителни осигурителни вноски за периода 2006г. - 2010г., както следва: за ДОО в размер на 35 099,67лв., с прилежащи лихви в размер на 29 465,76лв.; за ДЗПО – УПФ в размер на 3 558,53лв., с прилежащи лихви в размер на 2 882,80лв.; за фонд ГВРС в размер на 534,08лв., с прилежащи лихви в размер на 486,54лв. и за ЗО в размер на 9 500,72лв., с прилежащи лихви в размер на 3 947,03лв.; допълнително определен корпоративен данък за 2006г., 2007г. и 2008г., в общ размер на 43 983,94лв., с прилежащи лихви в размер на 21 983,94лв.; допълнително определен данък по чл. 38 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006г., съответно по чл. 42/49 от ЗДДФЛ за 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г. в общ размер на 10 636,05лв., с прилежащи лихви в размер на 4 239,20лв.

В жалбата се твърди, че издаденият акт е незаконосъобразен и  неоснователен. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя прави изрично изявление за поддържане на жалбата, с изключение на ЧАСТТА на ревизионния акт, в който е начислен допълнително ДДС в размер на 22 158,03лв., ведно с прилежащите лихви, за данъчен период м.09.2007г.

Ответният административен орган - Директор на дирекция “ОДОП” гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., излага становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да я отхвърли като неоснователна и да потвърди обжалвания ревизионен акт като правилен и законосъобразен. Моли съда да присъди в полза на Дирекция ”ОДОП” – Пловдив юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, десети състав след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част.

Така постановеният от Директора на Дирекция „ОУИ“ – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Ревизията на дружеството жалбоподател “Елитстрой” ООД – гр. Пазарджик е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1103238/29.06.2011г., издадена от А. Б. – главен инспектор по приходите Дирекция “Контрол” в ТД на НАП – гр. Пловдив, с обхват – установяване на корпоративен данък за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2010г.; данък по чл. 194, чл. 195, чл. 204 от ЗКПО за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2010г.; данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2006г. до 31.05.2011г.; данък по чл. 38 от ЗОДФЛ за периода 01.01.2006г. до 31.12.2006г., данък по чл. 42/49 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2010г., вноски за ДОО за наетите лица (извън осигурените на основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО) за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2010г., вноски за здравно осигуряване на наетите лица (извън осигурените на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЗО) за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2010г.; вноски за ДЗПО за професионален пенсионен фонд за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2010г., вноски за ДЗПО за УПФ за наетите лица (извън осигурените на основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО) за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2010г.; вноски за фонд ГВРС за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2010г. и данък по чл. 34, 35 и 36 от ЗКПО за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2006г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на настоящата ЗВР, като същата е редовно връчена на управителя на дружеството на 07.07.2011г. (разписка на л. 47 от делото).

С последващи ЗВР № 1105166 от 06.10.2011г., ЗВР № 1105876 от 04.11.2011г. и ЗВР № 1106503 от 06.12.2011г. срокът на ревизията е удължаван на три пъти и е определен краен срок до 07.01.2012г.

В законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад /РД/ № 1106503 от 23.01.2012г. (л. 325 и сл.). Против констатациите в него не е подадено възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК и в законоустановения срок е издаден процесният Ревизионен акт № 131106503 от 15.03.2012г. (л. 174 и сл.)

Цитираните актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди – Заповед № РД-09-1 от 04.01.2010г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив и Заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО) № К 1106503 от 30.01.2012г.

В жалбата се прави възражение незаконосъобразно продължаване срока на ревизионното производство извън нормативно регламентирания такъв в разпоредбата на чл. 114 от ДОПК, в редакцията й за 2011г. Според жалбоподателя максималният срок на ревизионното производство, съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ДОПК е 4 месеца, като удължаването му с два месеца е допустимо само за ревизионните производства, образувани след 01.01.2012г.

Съдът намира възражението за неоснователно, предвид следните аргументи: Ревизионното производство е възложено на 29.06.2011г., при действието на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, преди изменението им със ЗИДДОПК (обн., ДВ, бр. 99 от 16.12.2011г., в сила от 01.01.2012г.). Съгласно посочените разпоредби, срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчване на заповедта за възлагане. Ако срокът се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. В настоящия случай, срокът по чл. 114, ал. 1 от ДОПК започва да тече от 07.07.2011г. и изтича на 07.10.2011г., а срокът по чл. 114, ал. 2 от ДОПК започва да тече от 07.10.2011г. и изтича на 07.11.2011г. Преди изтичането му обаче, е констатирано, че ревизираното лице е извършвало вътреобщностни доставки през ревизирания период, предвид на което е поискано удължаване срока на ревизията на основание чл. 114, ал. 3 от ДОПК, т.е с още един месец и в последствие с още един месец. Това обстоятелство не е съобразено от жалбоподателя, като ревизията правилно е проведена в срока по чл. 114, ал. 3 от ДОПК, а именно в рамките на максимално законоворегламентирания срок от 6 месеца. Действително, считано от 01.01.2012г. е налице изменение на разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ДОПК, но доколкото срокът на ревизионното производство е удължен съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от ДОПК, възраженията в тази насока не следва да бъдат обсъждани.

Предмет на настоящото дело са следните данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски:

І. По ЗДДС – данъчни задължения за довнасяне в общ размер на 360 848,92лв., ведно с прилежащите лихви, доколкото с молби вх. № 19633 от 23.10.2012г. (л. 961 – 962) и 21051 от 09.11.2012г. (л. 972) се прави изрично изявление от пълномощника на жалбоподателя, че жалбата се оттегля/не се поддържа по отношение допълнително начисления ДДС в размер на 22 158,03лв., ведно с прилежащите лихви, за данъчен период м. 09.2007г.

Дължимите данъчни задължения по ЗДДС за довнасяне са определени в следствие непризнат данъчен кредит на „Елитстрой“ ЕООД в общ размер на 363 017,43лв. за данъчни периоди и по доставчици, както следва:

1.    В размер на 37 820,56лв. по фактури, издадени от „Атлас 3 Груп“ ООД през данъчен период м. 05.2006г., на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.)

Предмет на доставка по тези фактури са бетон, полагане на бетон и превоз, превоз, услуга по договор. Плащането по част от фактурите е извършено по банков път, а за останалите - в брой, за което са представени касови бележки от ЕКАФП за обект „Разносна търговия“. Фактурите са включени в дневника за продажби и справката - декларация по ЗДДС на доставчика за съответния данъчен период.

За този доставчик и ревизираното дружество е установено, че са свързани лица, тъй като представляващи и управляващи двете дружества са едни и същи лица. При извършена допълнителна проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че доставчикът разполага с наети по трудови договори лица на длъжност водачи на товарни и специализирани автомобили, шофьори на тежкотоварни автомобили, счетоводители, приложни специалисти.

На доставчика е връчено ИПДПОЗЛ, като в установения срок не са представени изисканите му документи, в т.ч. сключени договори за услуги от вида на процесните; за начисляването на данъка; за отчитането на приходи по фактурите; за предходни доставки на бетон или за производството на същия; за използваните във връзка с доставките активи; за обекта, от който е натоварен бетона; за обекта, на който е разтоварен и лицата, които са участвали при тези операции.

От страна  на жалбоподателя са представени само издадените му фактури, част от които придружени с касови бележки, но не и други съпътстващи фактурите документи и обяснения - актове или протоколи за извършени СМР, договори, пътни листове, товарителници, сертификати и други. Не са представени документи, свързани с фактури № 404/11.05.2006г. и № 405/16.05.2006г., които са с предмет на доставка услуги по договор, поради което не е установен и вида на тези услуги.

Предвид изложеното, органите по приходите са приели, че не е доказано извършването на доставки по смисъла на ЗДДС по издадените от „Атлас 3 Груп” ООД фактури и е налице обстоятелство, посочено в  чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), което представлява основание за отказване на правото на приспадане на данъчен кредит по тях.

2.    В размер на 48 872,10лв. по фактури, издадени от „Атлас 3 груп“ ООД за данъчни периоди мм. 07, 08 и 10.2007г., мм. 02 и 12.2008г., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Предмет на доставките са „бетон“ и „превоз“.

В отговор на връчено на доставчика ИПДПОЗЛ са представени копия на издадените фактури, амортизационен план за 2008г., главна книга на сметка 604 „Разходи за заплати“ и сметка 605 „Разходи за осигуровки“ за 2008г., декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2008г., главна книга на сметка 411 „Клиенти“ за периода от 31.12.2007г. до 31.08.2011г., аналитични салда по счетоводни сметки.

От изисканите документи не са представени сключени договори; документи за осчетоводяване на прихода по фактурите; документи за предходни доставки на стоката - бетон; данни за използваните активи за извършване на доставката и данни за лицата, извършили фактическите действия по нея; данни за обекта, от който е натоварен бетона и обекта, до който е транспортиран; документи, свързани с извършен превоз на същия.

При надлежно връчено ИПДПОЗЛ ревизираното лице също не е представило доказателства за получаването на бетона; за обекта, за предназначението и използването му; за лицата, участвали при доставката и полагането му, за извършения превоз.

Предвид изложеното, органите по приходите са направили извод, че събраните по време на ревизията документи не доказват, че доставчикът е разполагал с обекти, складове, персонал, със съответната стока (бетон), чиято собственост да прехвърли на жалбоподателя. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 48 872,10лв.

3. В размер на 19 613,79лв. по фактури, издадени от ЕТ „Д. Т.“ за данъчни периоди мм. 01 02, 04, 05, 06, 07, 08 и м.12.2008г., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Предмет на доставките са услуги с транспортна техника и строителна механизация, материали по опис, бетон.

На доставчика е извършена насрещна проверка, документирана с ПИНП № 16093011323805/13.09.2011г., в хода на която му е връчено ИПДПОЗЛ. В отговор на искането са представени копия на издадените фактури и писмени обяснения за начина на разплащане по тях.

При извършена допълнителна проверка в информационната база на НАП е установено, че фактурите са отразени в дневниците за продажби и справките - декларации по ЗДДС на едноличния търговец за съответните данъчни периоди.

С цел доказване реалността на доставките, от жалбоподателя също е изискано да представи сключени с доставчика договори, приемо -предавателни протоколи, пътни листове, товарителници, фактури за предходни доставки на материали. В отговор на искането не са представени съпътстващи доставката на стоки и услуги документи.

След анализ на събраните от страните по доставката доказателства ревизиращите органи по приходите са направили следните изводи:

- не се доказва, че доставчикът е разполагал с техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Не са представени документи за собственост на транспортна и строителна техника или за наета такава, с която да се извършват услуги от вида на фактурираните на ревизираното лице;

- не се установява количеството и вида на материалите, посочени в издадени на жалбоподателя фактури, както и предназначението на същите;

- не се доказва, че доставчикът е разполагал в наличност с материали (по вид и количество), чиято собственост да прехвърли на ревизираното лице;

- не се доказва транспортирането на материали ,за чия сметка е транспортът, както и фактът на получаването им от страна на жалбоподателя.

За доставчика и получателя по фактурите е установено, че са свързани лица, тъй като и ЕТ „Д. Т.” и „Елитстрой” ООД се представляват и управляват от едно и също лице.

Предвид липсата на представени доказателства за извършени реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9  от ЗДДС, органите по приходите са приели, че данъкът по процесните фактури е начислен неоснователно. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на получателя по доставките е отказан данъчен кредит в размер на 19 613,79лв.

4. В размер на 2 670лв. по фактура № 164/21.01.2008г. издадена от „И.Х.М. груп” ЕООД, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Предмет на доставката е СМР.

На доставчика е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК, като в указания в него срок не са представени изисканите документи и писмени обяснения.

С цел доказване реалността на доставката, от жалбоподателя също е изискано представянето на документи за извършено разплащане по доставката; за сключен договор; данни за обекта, за който са предназначени строителните работи; приемо - предавателни протоколи, съответно актове за приемане на извършените работи. Депозирани са писмени обяснения, съгласно които няма сключен в писмена форма договор и не са съставяни протоколи обр. 19 за приемане на извършените СМР. Не са представени други документи, освен издадените фактури. Декларира се, че разплащането по доставката е извършено в брой, за което е издадена касова бележка.

Ревизиращите органи по приходите са установили, че към фактурата е приложена касова бележка от ЕКАФП. Извършена е допълнителна проверка в информационната база на НАП, при която е констатирано, че доставчикът няма надлежно регистрирано фискално устройство.

Предвид изложеното, прието е, че не е налице доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и данъкът е начислен неправомерно. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в 2 670лв.

5.В размер на 4 000лв. по фактура № 744/28.03.2008г., издадена от „Трансгруп 2007” ЕООД, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Предмет на доставка е СМР.

На доставчика е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК, като в указания в него срок не са представени изисканите документи и писмени обяснения. При извършена допълнителна проверка в информационната база данни на НАП е констатирано, че издадената фактура е отразена в дневника за продажби и справката – декларация за съответния данъчен период, но не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2008г. Разплащането по доставката е извършено в брой, като към фактурата е прикрепена касова бележка от ЕКАФП. Към момента на издаване на фактурата доставчикът е разполагал с назначени по трудови правоотношения лица на длъжности, свързани със строителството. Същевременно, дружеството има задължения към бюджета в особено големи размери, включително за осигурителни вноски на осигурените лица.

Извършена е допълнителна проверка в информационната база на НАП, при която е констатирано, че доставчикът няма надлежно регистрирано фискално устройство.

С оглед доказване реалността на доставката, на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ, в отговор на което е представено само копие на издадената фактура. Депозирани са писмени обяснения, съгласно които няма сключен договор с този доставчик, не е издаден и протокол обр. 19 за приемане на извършените работи. Разплащането по доставките е извършено в брой.

Предвид изложеното, ревизиращите органи по приходите са направили извод, че не са представени доказателства за извършена доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, съответно данъкът е начислен неправомерно. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 000лв.

6. В размер на 26 510,13лв. по фактури, издадени от „Матистрой БГ“ ООД през данъчни периоди мм. 06, 07, 09 и 11.2009г., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Предмет на доставките са СМР.

На доставчика е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК, като в указания в него срок не са представени изисканите документи и писмени обяснения. При извършена допълнителна проверка в информационната база данни на НАП е констатирано, че издадените фактури, с изключение на тази от м. 11.2009г., са отразени в дневниците за продажби и справките – декларации за съответните данъчни периоди. Разплащането по доставките е извършено в брой, като към фактурите са прикрепени касови бележки от ЕКАФП. Към момента на издаване на фактурите доставчикът е разполагал с назначени по трудови правоотношения две лица на длъжности, свързани със строителството.

Извършена е допълнителна проверка в информационната база на НАП, при която е констатирано, че доставчикът няма надлежно регистрирано фискално устройство.

С оглед доказване реалността на доставката, на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ, в отговор на което са представени само копия на издадените фактури. Депозирани са писмени обяснения, съгласно които няма сключен договор с този доставчик, не е издаден и протокол обр. 19 за приемане на извършените работи. Разплащането по доставките е извършено в брой.

Предвид изложеното, ревизиращите органи по приходите са направили извод, че не са представени доказателства за извършена доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, съответно данъкът е начислен неправомерно. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 510,13лв.

7. В размер на 115 383,30лв. за периода от м.01.2009г. до м.12.2009г., на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, включително по фактури, издадени от „Атлас 3 груп“ ООД и ЕТ „Д. Т.“, по отношение на които не е признат данъчен кредит и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и с изключение на фактурите, издадени от „Матистрой БГ“ ООД, посочени в т. 6 от настоящото решение.

Органите по приходите са отказали правото на данъчен кредит, тъй като с нарочно искане са изискали от жалбоподателя да им представи цялата документация за периода, включително първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри, главна книга, Отчет за приходи и разходи, баланс. Тъй като са представени само фактурите, по които е претендирал право на данъчен кредит, без да представи другите поискани му документи, ревизиращият екип е препятстван при установяване факта дали за този период е водено редовно счетоводство, намерили ли са отражение издадените му фактури в счетоводството му, как е извършено разплащането по тях, какво е предназначението на закупените стоки и услуги. Направен е извод, че по тази причина не е доказано тези стоки и услуги да са свързани с икономическата дейност на дружеството и правото на приспадане на данъчен кредит е отказано.

8. В размер на 108 147,55лв. за периода от м.01.2010г. до м.05.2011г., на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС 

За този период жалбоподателят не е представил оригинали на всички фактури за покупки, отговарящи на изискванията на чл. 113 и чл. 114 от ЗДДС, оборотни ведомости, главна книга, касови документи, хронологичен опис на операциите и други.

Това означава, че за него не е изпълнено условието на чл.71, т.1 от ЗДДС - да притежава данъчен документ, за да упражни законосъобразно правото си на данъчен кредит и органите по приходите са му отказали това право.

ІІ. По ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ – данъчни задължения за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2010г. в общ размер на 10 636,05лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 4 239,20лв.

При ревизията е установено, че за 2006г. и 2007г. дружеството е начислявало и изплащало  възнаграждения по трудови правоотношения и по приравнените към тях правоотношения. Дължимите суми за данъци съответно в размер на 750,54лв. и в размер на 1 942,52лв. са намерили счетоводно отражение по дебита на сметка 454 „ДОД“ и по кредита на сметка 421 „Работници и служители“. Съобразно събраните по делото доказателства, трудовите възнаграждения са изплащани в брой, като са издавани РКО в края на всеки месец (таблици на л. 242 и 242 гръб). За невнесените в срок данъчни задължения са начислени съответните лихви в размер на 530,52лв. за 2006г. и 1 060,48лв. за 2007г.

За   2008г., 2009г. и 2010г.  са направени следните констатации:

На 30.08.2011г. на ревизиращият екип са предадени с приемо -предавателни протоколи разчетно - платежни ведомости за периода от 01.01.2009г. до 30.04.2009г. Не са представени ведомости за заплати за цялата 2008г., за периода от 01.05.2009г. до 31.12.2009г. и за цялата 2010г., счетоводни справки за начислените работни заплати, както и хронологични описи на счетоводните сметки, в това число – сметка 421 „Персонал“, сметка 501 „Каса“, сметка 604 „Разходи за заплати“, както и други документи, свързани с начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения за целия ревизиран период. За 2009г. и 2010г. не са представени и оборотни ведомости и главни книги на дружеството.

Съгласно депозираните писмени обяснения от управителя на „Елитстрой“ ООД, както и на лицата, работещи в дружеството по трудови правоотношения не са налице неизплатени трудови възнаграждения , като обичайно същите са изплащани на 15-то и/или 30-то число от месеца. Датите на изплащане на трудовите възнаграждения са декларирани от в подадените декларации - обр. 6, като за периода от 01.06.2009г. до 31.12.2009г. няма подадени декларации. В подкрепа на твърденията на работниците на дружеството, че заплатите са им изплащани „на ръка“ (т.е. в брой), без да се подписват на каквито и да било документи, не са представени РКО за изплатени заплати за 2008г., 2009г. и 2010г., за разлика от представените такива за 2006г. и 2007г.

Предвид непредставянето на счетоводни документи във връзка с начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения органите по приходите са направили извод, че за периодите от 01.01.2008г. до 31.12.2008г., от 01.05.2009г. до 31.12.2009г. и от 01.01.2010г. до  31.12.2010г. са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т.5 от ДОПК  - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Поради тези обстоятелства данъчната основа за облагане с пряк данък по чл. 42/49 от ЗДДФЛ за посочените по-горе периоди следва да бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Лицето е надлежно уведомено с уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК изх. № 5175 от 25.10.2011г., като едновременно с това е изискано от него попълване на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В отговор на връченото уведомление и ИПДПОЗЛ управителят на дружеството декларира, че не би могъл да попълни данните в декларациите, преди да му бъдат върнати оригиналите на счетоводната документация.

Ревизиращият екип е извършил анализ на всички относими  обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК (л. 244 гръб – л. 245) за установяване на изплатения доход на лицата работили в дружеството, върху който е дължим данък върху дохода, както и датите на изплащане на трудовите възнаграждения. Взети са предвид подадените от дружеството уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ, данните, декларирани с декларации обр. 1 и обр. 6, представените трудови досиета и писмените обяснения на лицата, депозирани в хода на извършените им насрещни проверки. В РА подробно са описани лицата по месеци, отработени дни и изплатен доход, за които ревизираното дружество не е подало данни с декларация обр. 1. Определените данъчни основи за облагане с данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за 2008г., част от 2009г. и 2010г. са посочени в табличен вид (на л. 245, л. 246 гръб, л. 247 и л. 247 гръб) по реда на чл. 122 от ДОПК са следните: за 2008г. в размер на 40 296,75лв., за 2009г. в размер на 22 611,38лв. и за 2010г. в размер на 5 912,10лв. Изчислен е дължим данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, както следва: за 2008г. в размер на 4 029,68лв., с прилежащи лихви в размер на 1 636,81лв., за 2009г. в размер на 2 261,12лв., с прилежащи лихви в размер на 561,64лв. и за 2010г. в размер на 591,20лв., с прилежащи лихви в размер на 120,55лв. За периода от 01.01.2009г. до 30.04.2009г. е начислен данък по чл. 42 от ЗДДФЛ от самото ревизирано лице в размер на 1 061лв., но тъй като не е своевременно разчетен с бюджета, същият е дължим, ведно с прилежащи лихви в размер на 329,20лв.

ІІІ. По КСО и ЗЗО – задължения за ДОО в общ размер на 35 099,67лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 29 465,76лв.; за ДЗПО – УПФ в общ размер на 3 558,53лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 2 882,80лв.; за фонд „ГВРС“ в общ размер на 534,08лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 486,54лв. и за ЗО в общ размер на 9 500,72лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 3 947,03лв.

В хода на ревизията, на основание чл. 37 ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени ИПДПОЗЛ, подробно описани, с които е изискано представянето на трудови договори, допълнителни споразумения и заповеди за прекратяване на трудовите договори, както и граждански договори (включително договори за управление и контрол), касаещи ревизирания период; счетоводни документи (първични и вторични) и счетоводни регистри (синтетични и аналитични), свързани с начисляването и изплащането на трудови възнаграждения, и с начисляването и внасянето на задължителни осигурителни вноски за ревизирания период, в т.ч.: касови документи, банкови документи, разплащателни ведомости и рекапитулациите към тях, счетоводни справки, счетоводни сметки, оборотни ведомости, главни книги и др. за ревизирания период; справки за начислените и изплатените възнаграждения на лицата, работещи по трудов договор, договор за управление и контрол, както и изплатените възнаграждения на работещите без трудово правоотношение в дружеството за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2010г., и за начислените и внесените задължителни осигурителни вноски.

В отговор на ИПДПОЗЛ управителят на дружеството е депозирал писмени обяснения, съгласно които трудовите възнаграждения се изплащат касово с РКО през различни периоди, но най-често на 15-то и 30-то число на месец, като аванс и заплата. За ревизирания период е имало неизплатени възнаграждения в определени моменти, но към дата на подаване на отговора по искането няма такива. Това обстоятелство е потвърдено и в отговорите на назначените във фирмата работници, до които са изпратени искания за представяне на документи и писмени обяснения на трети лица.

От управителя на дружеството са представени частично изисканите счетоводни документи на дружеството, подробно описани в т. ІІ от настоящото решение. Непредставените документи също са подробно описани в т. ІІ от решението. С оглед изложеното и установеното наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т.5 от ДОПК на ревизираното лице е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК с изх. № Рев-5175/ 25.10.2011г., с което е уведомено, че основата за определяне на задълженията за ЗОВ и вноските за фонд ГВРС за периодите, включени в обхвата на ревизията, ще бъде установена по реда на чл. 122 от ДОПК. На основание чл.17,ал. 1, т. 2 от ДОПК на дружеството е връчено уведомление с изх. № Рев-5177/25.10.2011г.

За периода от 01.01.2006г. до 31.12.2007г. и от 01.01.2009г. до 30.04.2009г. не са констатирани основания за определяне на осигурителният доход, върху който дружеството дължи ЗОВ и вноски за фонд ГВРС, съгласно специалния ред на чл. 122 от ДОПК.

В хода на ревизионното производство ревизиращите органи по приходите са установили, че полагания труд във фирмата е при условията на трета категория съгласно НКТП. Определена е дейността на дружеството - строителство на сгради и строителни съоръжения, с код по НКИД 4521. Сключените трудови договори са регистрирани съгласно изискванията на чл. 62, ал. 4 от КТ. С наетите във фирмата лица е договорено трудово възнаграждение, което надвишава минималния осигурителен доход по квалификационни групи професии за основната икономическа дейност на дружеството, съгласно вписванията в представените копия на трудови книжки.

В РА са посочени месеците, за които са подадени данни с декларации обр. 1 и обр. 6 с приемо - предавателни протоколи. След извършена съпоставка на подадените данни в информационната система на НАП с данните от представените разчетно - платежните ведомости /РПВ/ ревизиращият екип е установил и подробно описал по периоди, работни дни, осигурителен доход и имена лицата, за които не е подадена информация с декларация обр. 1. Датите на изплащане на трудовите възнаграждения са декларирани от дружеството с подадените в НАП декларации обр. 6 съгласно изискванията на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

За периодите, за  които са представени РПВ, при ревизията е установено, че „Елитстрой” ООД  е начислило дължимите вноски  за ДОО и фонд ТЗПБ съгласно изискванията на чл. 6, ал. 3 от КСО, чл. 8, т. 1 и чл. 17, ал. 1  от Закона за бюджета на ДОО за съответната година, за здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО и дължимите вноски съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗГВРСНР. Така начислените задължения  не са внесени в законоустановеният срок.

Ревизиращият екип е изготвил таблици, в които подробно е  описал дължимите от дружеството вноски по месеци, фондове и параграфи, групи осигурени лица, осигурителен доход, размер на дължимите вноски, внесените суми, както  и невнесените задължения, в нарушение на разпоредбите на  чл. 7, ал. 1, 2 и 3, и чл. 157 от КСО, чл. 40, ал. 1, т. 1, б. ”в” от ЗЗО и чл. 20, ал. 4 от ЗГВРС. Изчислени са дължимите лихви от датата, на която са дължими (датата на изплащане на заплатите) вноските до 15.03.2012г. (датата на издаване на РА).

При ревизията не са представени документи за отчетната 2008г., периода от 01.05. до 31.12.2009г. и за 2010г., което е обосновали определяне размера на задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК. Взети са предвид подадените от дружеството уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ, подадените данни в информационния масив на НАП с декларации обр. 1 и обр.6, трудови досиета на лицата, работили по трудови правоотношения, включително данни в представени от тях копия на трудови книжки. В РА подробно са описани лицата по месеци, отработени дни и осигурителен доход, за които ревизираното дружество не е подало данни с декларация обр.1. Ревизиращият екип е изготвил таблици, в които подробно е  описал дължимите от дружеството вноски по месеци, фондове и параграфи, групи осигурени лица, осигурителен доход, размерът на дължимите невнесени вноски в нарушение на разпоредбите на по чл. 7, ал. 1, 2 и 3, и чл. 157 от КСО, по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. ”в” от ЗЗО и по чл. 20, ал. 4 от ЗГВРС. Изчислени са лихви просрочие  от датата, на която са дължими (датата на изплащане на заплатите) вноските до 15.03.2012г. (датата на издаване на РА) на основание чл. 113 от КСО, чл. 107 от ЗЗО и чл. 21, ал.4 от ЗГВРС.

В решението си горестоящият административен орган е констатирал несъществени разлики в размера на дължимите лихви, като е намалил размерът им, както следва: лихви за дължими вноски за ДОО - от 29 466,70 лв. на 29 465,76 лв.; за дължими вноски за ДЗПО – УПФ – от 2 882,91 лв. на 2 882,80 лв.; за дължими вноски за фонд ГВРС – от 486,57 лв. на 486,54 лв. и за дължими вноски за ЗО - от 3 947,20 лв. на 3 947,03 лв. 

ІV. По ЗКПО – задължения за корпоративен данък за 2006г., 2007г. и 2008г. в общ размер на 43 204,44лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 21 983,94лв. (сумата на главницата в решението на горестоящия административен орган е посочена в размер на 43 983,94лв.)

Данъчните задължения са определени в следствие на следните констатации на органите по приходите:

1.За 2006г. - увеличение на финансовия резултат с разходи по фактури, издадени от „Атлас 3 Груп” ООД  в общ размер на 54 102,88лв. и  разходи в размер на 111265,33лв., осчетоводени по сметка 613 - незавършено  строителство на жилищна сграда, на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), във връзка с чл. 4, ал. 3 от ЗСч.

В т. І, т. 1 от настоящото решение е посочено, че на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 820,56лв. по фактури, издадени от „Атлас 3 Груп“ ООД. Предвид обстоятелството, че е направена констатация за липса на доставка на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) е направен извод и че осчетоводените разходи не са документално обосновани по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (отм.).

През същия отчетен период в отчета за приходи и разходи (ОПР) са отчетени разходи под формата на балансова стойност на продадените активи в размер на 237 000лв., в. т.ч. ДМА в размер на 124 000лв., материали в размер на 2 000лв. и разходи по сметка 613 „Разходи за придобиване на дълготрайни активи“ – незавършено строителство на жилищна сграда в размер на 111 265,33лв. За отнесените разходи от сметка 613 са извършени следните счетоводни записвания: дебит сметка 701 „Приходи от продажба на продукция“/кредит сметка 613 „Разходи за придобиване на дълготрайни активи“ – незавършено строителство на жилищна сграда.

В отговор на ИПДПОЗЛ ревизираното лице депозира писмени обяснения, съгласно които по тази счетоводна сметка са осчетоводени разходи за изразходени материали за построяването й. Не са използвани подизпълнители при строителството, както и не са съставени протоколи обр. 19, документиращи етапите на извършване на строителството.

Предвид непредставянето на изисканите документи – фактури, справки, искания за отпускането на материали, счетоводна отчетност във връзка с разходите по сметка “613”         както и писмени обяснения, органите по приходите са направили извод, че осчетоводените разходи не могат да бъдат обект на анализ относно това дали са свързани с икономическата дейност на дружеството.          

3.  За 2007г. и 2008г. - увеличение на финансовия резултат с разходи по фактури, издадени от „Атлас 3 Груп” ООД, “И.Х.М. груп” ЕООД,  ЕТ „Д. Т.” и „Трансгруп 07“ ООД  съответно в размер на 202 640лв. и 183 521,46 лв. на основание чл. 10 и чл. 22, т. 1 от ЗКПО и чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 4, ал. 3 от ЗСч

В т. І, тт. 2, 3, 4 и 5 от настоящото решение е посочено, че на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от посочените по-горе доставчици. Предвид обстоятелството, че е направена констатация за липса на доставка на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е направен извод и че осчетоводените разходи не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.

 За 2009г. и 2010г. допълнително определените данъчни задължения по ЗКПО, ведно с прилежащите лихви са отменени с решението на горестоящия административен орган.

В хода на съдебното обжалване, към доказателствения материал по делото са приобщени следните писмени доказателства: ревизионен акт № 2000901752 от 29.07.2009г., ведно с ревизионен доклад № 901752 от 28.05.2009г. за извършена ревизия на „И.Х.М. груп“ ЕООД (л. 984 – 1050); ревизионни актове №№ 804539 от 11.12.2008г., 2000905701 от 09.04.2010г. и 2001003126 от 17.06.2010г. за извършени ревизии на „Трансгруп 2007“ ЕООД (л.1052–1208); ревизионен акт № 900140 от 04.06.2009г. за извършена ревизия на „Атлас 3 Груп“ ООД (л. 1210 – 1218); ревизионен акт № 131105536 от 15.02.2012г. за извършена ревизия на Д. С. Т., като ЕТ „Д. Т.“ (л. 1219 – 1376).

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, без повдигнати възражения за необоснованост от страните по делото. След преглед на събраните по делото доказателства и проверка в счетоводството на жалбоподателя, вещото лице е дало следните отговори по поставените задачи: В счетоводството на жалбоподателя за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2008г. издадените от доставчиците фактури са осчетоводени като разходи за придобиване на доставяните стоки и услуги. За периода от 01.01.2009г. до 31.05.2011г. не са представени счетоводни документи, хронологични и синтетични записвания по счетоводните сметки, регистри и дневници, оборотни ведомости и главни книги, поради което не може да се установи осчетоводяването им и отразяването, съответно осчетоводяването на разходи за придобиване на стоки и услуги.

От страна на доставчиците не са представени счетоводни документи, за да се отговори на въпроса дали процесните фактури са осчетоводени по съответните счетоводни сметки. Покупните фактури на жалбоподателя за периода 2009г. и от 01.01.2010г. до 31.05.2011г. имат изискуемите реквизити съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗСч. Съгласно съществуващата счетоводна документация и регистри, от счетоводна гледна точка не е точно установим конкретния стоково – паричен поток по процесните фактури за проверяваните периоди, тъй като за периода, в който има надлежно осчетоводяване на фактури, доставените стоки и услуги не са достатъчно пълно и точно описани по видове, количество и направление за обект.

Вещото лице е констатирало математически правилни изчисления на данъчните основи и дължимите данъци по ЗДДС (отм.) и ЗДДС, ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, както и задълженията за задължителни осигурителни вноски. По отношение дължимия корпоративен данък е констатирано, че е посочен като обща сума в размер на 43 938,94лв. вместо 43204,44лв, или със 779,50лв. в повече.  

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

І. По отношение непризнатия данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и увеличенията на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и чл. 26, т. 2 от ЗКПО

В жалбата се правят възражения за допуснати от ревизиращите органи по приходите процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на техните констатации. Според жалбоподателя, правото на приспадане на данъчен кредит и осчетоводените разходи за закупуване на стоки и услуги следва да му бъдат признати, доколкото са използвани за облагаеми доставки, свързани с основната му икономическа дейност – строителство. Следва да намери приложение решение от 22.01.2009г. на Европейския съд по правата на човека по дело „Булвес“ АД срещу България.

Съдът намира възраженията за неоснователни, предвид следното: за 2006г. данъчният кредит не е признат на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), тъй като доставчикът не е представил изисканите му доказателства във връзка с доставката със специфичен предмет – бетон и съпъстваща услуга по превозването му. В хода на ревизията са изискани документи и писмени обяснения от самия жалбоподател, но такива не са представени, като е декларирано само и единствено обстоятелството, че закупеният бетон е вложен в строителството на сграда, без друга конкретизация. Единственото доказателство, което се представя при съдебното обжалване с цел опровергаване констатацията в ревизионния акт е ревизионен акт на доставчика с обхват данъчния период, в който на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит. Видно от констатациите в този ревизионен акт е, че от страна на „Атлас 3 груп“ ООД е деклариран резултат за периода м. 05.2006г. – ДДС за внасяне, който към момента на издаване на ревизионния акт не е внесен.

    Възникването на правото на данъчен кредит е обусловено от наличието на определени материални предпоставки, посочени в чл. 64 ал. 1 от ЗДДС /отм./, като при определени хипотези, очертани в нормата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС /отм./, независимо от наличието на тези кумулативни предпоставки, правото на данъчен кредит не възниква. Една от тези хипотези е тази по т. 4 на чл. 65, ал. 4 ЗДДС /отм./, в случаите, когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК.

              Настоящият случай е приет от ревизиращите органи именно за такъв, като прекият доставчик, не е представил в указания му срок релевантните за признаване правото на данъчен кредит доказателства, свързани с реалното осъществяване, счетоводната отчетност, както и за установяване на предходни доставчици, по отношение на процесните доставки, по която жалбоподателят е получател, в която връзка редовно му е било връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Такива доказателства не са представени и от жалбоподателя, който, като получател по доставката, следва да е наясно с нейните специфики и по-конкретно относно строителния обект, при изграждането на който е вложен бетонът, транспортното средство, с което е извършено транспортирането му и лицата, фактически извършили дейностите по полагането му.

                 Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя във връзка с  Решение от 22.01.2009г. на ЕСПЧ пети състав, по съдебно дело № 3991/03г., “Булвес” АД срещу България, доколкото процесният казус не разкрива сходства по основните факти, послужили като основание за постановяване на крайния акт по спора. В решението на ЕСПЧ се акцентира върху факта, че самият жалбоподател е изпълнил законовите си задължения, свързани със системата на ДДС, няма налична измама или дори и да е имало такава оспорващият не е знаел или не е имало начин да знае за нея. В случая не е бил поставян под съмнение въпроса дали е на лице реална доставка по смисъла на закона.  Напротив, в процесния случай се оспорва именно реалността на пряката доставка между жалбоподателя и неговите доставчици. Казано с други думи, даденото разрешение с Решение на Европейския съд по правата на човека, по съдебно дело „Булвес” АД срещу България, по никакъв начин не може да бъде съотнесено към настоящия казус, доколкото в случая се касае за липса на доставка, а не за неначисляване или късно начисляване на данъка от страна на съответния доставчик. След като изобщо не е осъществена доставка по смисъла на закона, не може да се приеме за законосъобразно нито начисляването на ДДС, нито ползването на данъчен кредит.

            Отделно от това, във връзка с възраженията на пълномощника на жалбоподателя, следва да се има в предвид и практиката на Съда на Европейските общности, който в редица свои решения, тълкувайки именно правото на Общността, приема категорично, че упражняването на правото на приспадане се ограничава само до данъка по облагаема с ДДС сделка /в този смисъл е постановено Решение по дело Genius, Решение на съда (трети състав) от 18 юни 2009 година по дело C-566/07 (Staatssecretaris van Financien срещу Stadeco BV, и др./. 

    Съдът намира за неопровергана и констатацията за документална необоснованост на извършения разход за 2006г. по фактурите, издадени от „Атлас 3 груп“ ООД, в следствие на което е извършено увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.).

   Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Фактът, че лицето разполага с първични счетоводни документи, не означава, че същите автоматически доказват отразените в тях обстоятелства. Като вид счетоводен документ, използван в случая да докаже изгодни за получателя по него факти, фактурата се ползва с доказателствена сила, доколкото отговаря на останалите събрани в хода на ревизионното производство документи, но такива в случая не са събрани и не са представени  от ревизираното лицето. Счетоводните документи са частни писмени документи и при оспорване на доказателствената им тежест, каквото в случая е налице от страна на органа по приходите, върху страната която ги е представила, пада тежестта за установяване на истинността им. Данъчно задълженото лице не е представило както на ревизиращия екип така и във фазата на административното производство доказателства за установяване на истинността на оспорените документи.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗСч., предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. За да е налице документална обоснованост на извършения от лицето разход следва предприятието да притежава първични счетоводни документи, които да съдържат посочените в чл. 7 от ЗСч. реквизити. В случая в дружеството са взети счетоводни операции и са осчетоводени разходи, без да са налице първични счетоводни документи с вярно попълнени реквизити за осчетоводените разходи.

 Аналогично, за останалите ревизирани периоди данъчният кредит не е признат поради нереалност на извършената доставка между жалбоподателя и неговите доставчици. Тази нереалност е дала основание за увеличението на финансовия резултат за 2007г. и 2008г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.

За опровергаване констатациите на органите по приходите при съдебното обжалване са представени като доказателство ревизионни актове, издадени на всеки един от доставчиците. При преглед на констатациите в тях се установи, че в обхвата на ревизираните данъчни задължения на Д. С. Т., като ЕТ „Д. Т.“ не са включени данъчни задължения по ЗДДС, а ревизионните производства на „ИХМ груп“ ЕООД и „Трансгруп 2007“ ЕООД са извършени по особения ред на чл. 122 от ДОПК, тъй като не са представени изисканите им първични документи и вторични регистри.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (Решения от 31 януари 2013 г. по дела №№ С-642/11 и С-643/11) член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка и само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка.

   По делото е прието заключение по допуснатата ССчЕ, без направени възражения от страните по делото. Вещото лице е потвърдило констатациите на органите по приходите за непредставяне на документи, от които да е видно осчетоводяването на фактурите, като е направило извод за неустановим конкретен стоково – паричен поток. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и даващо отговор на поставените задачи.

    В настоящия случай, правото на приспадане на данъчен кредит по  фактурите, издадени от преките доставчици, посочени в т. І, тт. 2 - 6 е отказано на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. При насрещните проверки, от страна на доставчиците са изискани доказателства във връзка с фактическото изпълнение на доставките, като такива доказателства са изискани и от самия жалбоподател. Извършени са допълнителни проверки в информационните масиви на НАП, при които е установено, че доставчиците не разполагат с трудов ресурс, за да извършат посочените във фактурите специфични видове строителни и монтажни работи, превоз, доставка на материали и бетон.

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, едно регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.  С тази законова разпоредба законодателят е регламентирал като основно условие за наличието на право на данъчен кредит фактът на реалност на доставката и възникване на данъчното събитие. ЗДДС регламентира изискване, според което това право е неразделно свързано с „получени стоки и услуги по облагаеми доставки”. Тълкуването на тази норма налага извода, че реалното извършване на облагаема доставка е задължително условие, абсолютна предпоставка  за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит. При липсата на тази предпоставка данъкът е начислен без основание или неправомерно, което съставлява хипотезата на чл.70, ал. 5 от ЗДДС.

Наличието на реална доставка следва да бъде доказано, независимо че от формална страна са изпълнени останалите изисквания на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС. Фактурата представлява частен свидетелстващ документ, поради което не се ползва с материална доказателствена сила. Затова, независимо че фактурите, по които е отказан данъчен кредит са издадени от посочените доставчици и че са изпълнени формалните изисквания за отразяването им в дневниците им за продажби и в справките-декларации, тези фактури не доказват, че удостоверените с тях доставки на стоки са действително осъществени и то от тези доставчици, т.е. че съдържанието на фактурите съответства на обективната действителност.

Съгласно разпоредбата на чл.  26, т.  2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. С оглед изложените по-горе в настоящото решение мотиви, по фактурите, издадени през 2007г. и 2008г. не са представени доказателства за реално изпълнение на договорените услуги. За целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите. Като е отчело в разходите за дейността стойността на  доставките, описани в процесните фактури, ревизираното лице неоснователно е намалило финансовия си резултат за ревизирания отчетен период.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗСч, предприятията осъществяват счетоводството си на основата на документалната обоснованост на стопанските операции. Този принцип изисква всяко записване в счетоводството на предприятието да се основава на редовни и автентични счетоводни документи. Документална обоснованост е документирането чрез съдържащи необходимите реквизити по ЗСч и отразяващи вярно и точно всяка стопанска операция документи (чл. 10, ал. 1 от ЗКПО). Предвид направените изводи от органите по приходите за нереалност на извършените доставки, отчетените разходи са в нарушение на счетоводното законодателство и на принципа „документална обоснованост” на стопанските операции. Наличието само на първични счетоводни документи, каквито са представените фактури, не е достатъчно основание за записвания по счетоводните сметки. Липсата на документи като носители на вторична информация, т.е. на други съпътстващи доставките документи са в обхвата на доказателствата за реално осъществяване на фактурираните доставки, а такива в случая липсват и по конкретно не са представени.

    Съдът констатира, че в решението на горестоящия административен орган е допусната грешка в пресмятането на общия размер на данъчните задължения за корпоративен данък за 2006г., 2007г. и 2008г. Видно от таблица 1 към ревизионния акт (л. 314 гръб)  са установени следните данъчни задължения за корпоративен данък: за 2006г. – 14 808,93лв., с прилежащи лихви – 9 287,94лв.; за 2007г. – 24 093лв., с прилежащи лихви – 11 326лв. и за 2008г. – 4 302,51лв., с прилежащи лихви – 1 369,10лв. Общият сбор на главниците на данъчните задължения възлиза на 43 204,44лв., а на лихвите – 21 983,04лв., т.е. в решението на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив е посочен общ размер на главниците със 779,50лв. в повече. Доколкото обаче, съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК предмет на обжалване е ревизионният акт, в частта му, потвърдена в проведено обжалване по административен ред, ревизионният акт следва да бъде потвърден, в частта му на задължения за корпоративен данък за 2006г., 2007г. и 2008г. в общ размер на 43 204,44лв., доколкото в решението на горестоящия административен орган са изложени съображения за законосъобразност, в тази му част. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 9 от ДОПК, във връзка с чл. 133, ал. 3 от същия кодекс, допуснатата грешка в решението може да бъде поправена от издателя му.

   ІІ. По отношение данъчните задължения по ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски, определени по реда на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК.

   В жалбата се прави изрично възражение за неналичие на основания по чл. 122, ал. 1, тт. 4 и 5 от ДОПК, без да се ангажират каквито и да било доказателства. Съдът намира, че възражението е неоснователно, доколкото и при съдебното обжалване не са представени ведомости за заплати за цялата 2008г., за периода от 01.05.2009г. до 31.12.2009г. и за цялата 2010г., счетоводни справки за начислените работни заплати, както и хронологични описи на счетоводните сметки, в това число – сметка 421 „Персонал“, сметка 501 „Каса“, сметка 604 „Разходи за заплати“, както и други документи, свързани с начисляването и изплащането на трудовите възнаграждения за целия ревизиран период. Това действие на жалбоподателя несъмнено представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, тт. 4 и 5 от ДОПК, доколкото са налице данни за лица, работили по трудови правоотношения в дружеството, част от които в последствие са поискали да се ползват от свои осигурителни права.

   В хода на ревизионното производство са установени задължения и за задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО, като е приложена нормата на чл. 124а от ДОПК. Нормата на чл.124а от ДОПК, в сила от 15.02.2011г., регламентира приложението на чл.122 – 124 от ДОПК при установяването на задължения за задължителни осигурителни вноски. Логическото и систематичното тълкуване на разпоредбата налага извод, че тя не определя възникването, съдържанието, изменение, погасяването или прекратяването на субективните права и задължения за осигурителни вноски, а оправомощава органът по приходите да определя и задължения за задължителни осигурителни вноски при провеждане на особеното ревизионно производство по чл. 122 и сл. от ДОПК. В качеството си на разпоредба, препращаща към процесуални правила, нормата на чл. 124а от ДОПК също е процесуалноправна, поради което от момента на влизането си в сила тя е приложима както към неприключилите към този момент ревизионни производства, така и към тези, образувани след влизането й в сила.

   Казано по друг начин, разпоредбата на чл. 124а от ДОПК дава възможност да бъдат установени задължения за задължителни осигурителни вноски в особеното производство по чл. 122 и сл. от ДОПК по отношение на данъчни периоди преди влизането й в сила, като единственото условие ревизионното производство за тези задължения да е било висящо или да е образувано след влизането й в сила на 15.02.2011г. В конкретния случай ревизия е образувана въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1103238 от 29.06.2011г., като в предмета на ревизията по смисъла на чл. 113, ал. 1, т. 5 от ДОПК са включени и установяване на вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ, фонд „ГВРС“ и ЗО за наети в дружеството лица за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2010г.

  По отношение на всички останали констатации в ревизионния акт и по отношение на тези за данък по чл. 38 от ЗОДФЛ (отм.), съответно чл. 42/49 от ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски се прави възражение за математическа неточност в изчисленията. В тази връзка, съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, което е потвърждава направените изчисления в ревизионния акт, с изключение на допуснатата сборна грешка в общия размер на главниците на корпоративния данък, описана в т. ІІ от настоящото решение.

 По отношение на констатациите на органите по приходите за непризнат данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и чл. 71, т. 1 от ЗДДС и в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат за 2006г. със сумата в размер на 111 265,33лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) в жалбата не се съдържат конкретни възражения и не се правят доказателствени искания, като в тази насока не са опровергани изводите на приходната администрация, които съдът намира за правилни и обосновани, с оглед установените факти.

 Неоснователна е жалбата в частта на извършеното на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО преобразуване на финансовия резултат за 2006г. със сумата от 111 265,33лв. За документалната обоснованост на така осчетоводените разходи, в обхвата на пълно насрещно доказване от дружеството-жалбоподател не бяха ангажирани доказателства, въпреки, че именно в тежест на жалбоподателя е да докаже документалната обоснованост на осчетоводени от него разходи, доколкото от същите, в рамките на процеса, тъй черпи изгодни за себе си правни последици - формиране на по-нисък финансов резултат, респективно размер на данъчни задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени изискванията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. При съдебното обжалване на ревизионния акт на жалбоподателя е указана доказателствената тежест за ангажиране на доказателства, но такива не са ангажирани.

По така изложените съображения Пловдивският административен съд, Десети състав, намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен и обоснован, а жалбата – неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

На основание  чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на ответника по делото – дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, за  осъществената юрисконсултска защита следва да се заплати сумата от 9 006,90лв. (девет хиляди и шест лева и деветдесет стотинки), определена съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към 01.04.2014г.

Ето защо, Съдът

                                           

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕЛИТСТРОЙ ООД“, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ***, представлявано от управителя Д. С. Т., против Ревизионен акт № 131106503/15.03.2012г., издаден от Н. Ч. - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Кърджали, В ЧАСТТА, потвърдена и изменена с Решение № 837 от 12.07.2012г. на Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – гр. Пловдив (с променено наименование дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – гр. Пловдив) относно: определени задължения ДДС в общ размер на 360 848,92лв., с прилежащи лихви в размер на 121 301,85лв.; задължителни осигурителни вноски за периода 2006г. - 2010г., както следва: за ДОО в размер на 35 099,67лв., с прилежащи лихви в размер на 29 465,76лв.; за ДЗПО – УПФ в размер на 3 558,53лв., с прилежащи лихви в размер на 2 882,80лв.; за фонд ГВРС в размер на 534,08лв., с прилежащи лихви в размер на 486,54лв. и за ЗО в размер на 9 500,72лв., с прилежащи лихви в размер на 3 947,03лв.; допълнително определен корпоративен данък за 2006г., 2007г. и 2008г., в общ размер на 43 204,44лв., с прилежащи лихви в размер на 21 983,94лв.; допълнително определен данък по чл. 38 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006г., съответно по чл. 42/49 от ЗДДФЛ за 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г. в общ размер на 10 636,05лв., с прилежащи лихви в размер на 4 239,20лв.

ОСЪЖДА „ЕЛИТСТРОЙ ООД“, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. ***, представлявано от управителя Д. С. Т. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 9 006,90лв. (девет хиляди и шест лева и деветдесет стотинки) за осъществената юрисконсултска защита.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: