РЕШЕНИЕ № 14

гр. Пловдив, 04.01.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, ІІ-ри състав, в открито заседание на четвърти декември,  2012 г.  в състав:

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

при секретар П.С. като разгледа административно дело № 2640 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ДАНИ С“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя Р. К. М., против Ревизионен акт /РА/ № 131200909 от 27.04.2012г., издаден от Й. Т. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ИРМ Стара Загора, в частта, потвърдена с Решение № 899 от 24.07.2012г. на Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – гр. Пловдив, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 8 954,81лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 2 483,04лв., допълнително определен корпоративен данък за довнасяне за 2008г. в размер на 269,18лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 88,92лв. и за 2009г. в размер на 232,50лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 49,86лв.

В жалбата се твърди, че неправилно не е признат данъчен кредит и е увеличен финансовият резултат на дружеството със сумите на разходите за лизинговите вноски и за закупуваното гориво на собствените на дружеството леки автомобили марки Фолксваген Кади и Мазда. Според жалбоподателя, законът не забранява на фирмите да закупуват и използват във връзка с икономическата си дейност леки автомобили, съответно да извършват разходи във връзка с експлоатацията им. По отношение на отказания данъчен кредит по фактурата с издател ЕТ „Д. Д. – А. Д.“ се твърди, че превозът е фактически извършен от доставчика и заплатен в брой от получателя.

Ответният административен орган, чрез процесуален  представител оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Пловдив намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като с оспорения ревизионен акт се създават нови публични задължения за нея. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил частично, в обжалваната част. По делото не са представени доказателства за датата на връчване на решението на горестоящия административен орган на дружеството /същото е изпратено по електронен път на 25.07.2012г. и по пощата на 31.07.2012г./. Жалбата е изпратена от дружеството по пощата на 08.08.2012г. /видно от пощенския плик на л. 9/ и предвид липсата на данни кога е получено решението, същата се явява подадена в срок и допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество тя е частично основателна поради следните съображения:

Ревизията е започнала със заповед за възлагане на ревизия № 1106082 от 14.11.2011 г., изменена със Заповед за възлагане на ревизия № 1200909 от 16.02.2012 г., издадени от началник сектор „Ревизии” в Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр. Пловдив, упълномощен със Заповед № РД-09-1 от 04.01.2010 г. на Териториалния директор на ТД на НАП – гр. Пловдив. Ревизията обхваща установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2008 г. до 31.01.2012 г., корпоративен данък за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2009 г., данък по чл. 42 - 49 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2009 г., данък по чл. 195, 204 от ЗКПО за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2009 г. и задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО-ППФ, ДЗПО-УПФ, фонд „ГВРС“ за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2009 г. В законоустановения срок е изготвен ревизионен доклад № 1200909 от 30.03.2012 г., връчен на управителя на ревизираното лице на 02.04.2012 г. В законоустановения срок против ревизионния доклад е подадено възражение вх. № 12338 от 17.04.2012 г. по описа на офис Стара Загора при ТД на НАП – гр. Пловдив. Със заповед за определяне на компетентен орган № К 1200909 от 02.04.2012 г. на Началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив е определен компетентния орган по издаване на ревизионен акт. Определеният за компетентен орган да издаде ревизионния акт орган по приходите е намерил възраженията за неоснователни и в законоустановения срок е издал оспорения ревизионен акт № 131200909 от 27.04.2012 г., потвърден частично в обжалваната част с Решение № 899 от 24.07.2012 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” Пловдив. Ревизионният акт, в частта потвърдена с решението на горестоящия административен орган, е обжалван частично по съдебен ред, в частта на непризнатия данъчен кредит и допълнително определените задължения за довнасяне за корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г.

1.По отношение непризнат данъчен кредит в общ размер на 7 954,81лв., ведно с прилежащите лихви и непризнати за данъчни цели разходи за 2008 г. и 2009 г., съответно в размер на 2 691,80лв. и 2 324,99лв.

В хода на ревизионното производство дружеството – жалбоподател е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит и е осчетоводило разходи във връзка със закупено гориво и заплащане на лизингови вноски за леки автомобили „Фолксваген Кади“ /фургон/ с регистрационен номер РА 5303 АТ и „Мазда 5 GT“ /комби/ с регистрационен номер РВ 7539 ВМ, по фактури с издатели „Лукойл България“ ЕООД,„ОМВ България“ ООД и „И Еф Джи Ауто лизинг“ ЕООД.

До „И Еф Джи Ауто лизинг“ ЕООД е изпратено ИПДПОТЛ изх. № 1946 от 13.02.2012 г. във връзка със заплащане на лизинговите вноски за автомобил „Мазда 5 GT“ /комби/ с регистрационен номер РВ 7539 ВМ. С придружително писмо вх. № ВхК 1946#1 от 24.02.2012 г. са представени изисканите документи и е потвърдено сключването на договор за лизинг и заплащането във връзка с него на лизингови вноски, съгласно погасителен план.

Предвид предмета на икономическа дейност на ревизираното дружество – търговия с месо и местни продукти в търговски обект /магазин/ в ****, от същото са изискани документи и писмени обяснения във връзка с използването на посочените по-горе леки автомобили за икономическата му дейност. В отговор на ИПДПОЗЛ изх. № 2239 от 17.02.2012 г., с придружително писмо вх. № ВхК 2239#1 от 13.03.2012 г. са представени заверени копия процесните фактури с издатели „Лукойл България“ ЕООД,„ОМВ България“ ООД и „И Еф Джи Ауто лизинг“ ЕООД, по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, 30 броя пътни листове за двата леки автомобила – 22 броя за лек автомобил „Фолксваген Кади“ и 8 броя за лек автомобил „Мазда 5 GT“ и фактура за продажба на първия лек автомобил от 09.02.2012 г. Депозирано е писмено обяснение, съгласно което до 31.01.2012 г. фирмата е стопанисвала търговски обект в ****. Стоките във връзка с извършваната търговска дейност са закупувани от производители и доставчици от област Пазарджик и от други региони на страната. Доставките са извършвани с транспорт на фирмата, с леки автомобили  „Фолксваген Кади“ и „Мазда 5 GT“, като за извършваните „курсове“ са съставяни пътни листове. Във връзка с извършваните доставки са извършвани разходи за бензин и дизелово гориво.

След анализ на представените първични и вторични документи и пътните листове за посочените по-горе леки автомобили, ревизиращите органи по приходите са направили следните констатации: във фабрично напечатаната бланка на пътния лист се съдържа текст „наредба № 33 на Министерство на транспорта (3.11.1999г., изм. ДВ, бр. 13 – 2011г.)“; пътните листове са изготвяне сборно помесечно, без посочване на дати на извършване на транспорта и начален и краен километраж. В представените листове не са попълнени и редица реквизити като цел на пътуването, конкретен номер на фактурата, въз основа на която разходваното гориво е изписано на разход, лицето, което фактически е извършило транспорта, евентуално командироването му до населено място извън гр. Пазарджик. След анализ на основната икономическа дейност на дружеството (продажба на месо и местни продукти в търговски обект „магазин“) и фактът, че във всеки един от пътните листове като извършил превоза е посочена управителката Р. М., органите по приходите са направили извод, че отразените данни за пътувания до гр. Пловдив, Пещера, с. Мало Конаре, гр. Съединение, гр. Варна, с. Малък Чардак, гр. Кърджали и КК „Слънчев бряг“ не могат да се обвържат с осъществяваната от дружеството икономическа дейност. Предвид на това и с оглед обстоятелството органите по приходите са приели, че за единия от леките автомобили – марка Мазда са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и по силата на тази разпоредба не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Тъй като са налице и осчетоводени разходи по дебита на сметка 601 „Разходи за материали“, свързани с експлоатацията на лекия автомобил, предвид констатацията за несвързаността им с икономическата дейност на дружеството, е прието, че са осчетоводени неправомерно и на основание разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО не са признати за данъчни цели сумите съответно в размер на 2 691,80лв. за 2008 г. и 2 324,99лв. за 2009 г.

В жалбата се оспорват фактическите констатации на ревизиращите органи, като се твърди, че законът не забранява на фирмите да притежават леки автомобили, които да използват в хода на икономическата си дейност. В хода на съдебното обжалване не се ангажират допълнителни доказателства.

При така установеното от фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: По отношение на представените писмените доказателства (пътни листове) е констатирано, че е използвана фабрична бланка от 2011 г., докато с химикал е са попълнени данни, че се касае за извършен транспорт през 2008 г. и 2009 г., което само по себе си оборва достоверността на датата  на тези документи, а наред с това в представените пътни листове не са попълнени редица реквизити, посочени примерно по-горе в настоящото решение, като основната непълнота се състои в непосочване на превозвания товар.

По отношение на процесните фактури предмет закупено гориво и заплатени лизингови вноски, по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, съответно е осчетоводен текущ разход, съдът намира възраженията за неоснователни, предвид следното: не са спорни между страните обстоятелствата на придобиване на автомобила марка Мазда, модел 5 GT по договор за лизинг, сключен междуИ Еф Джи Ауто лизинг“ ЕООД (лизингодател) и „Дани С“ ООД (лизингополучател) със срок на действие 48 месеца; налице е и счетоводно записване по дебита на сметка 205 „Транспортни средства“ към 01.01.2008 г. със сумата в размер на 80 466,09лв., от което може да се направи извод за завеждане на посочения автомобил като ДМА в дружеството. Същевременно обаче, в Решение от 18.02.2012 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-118/11 се постановява, че подлежат на преценка и други обстоятелства, различни от счетоводното отразяване на придобитата стока, в случая автомобил. Съгласно т.58 от решението въпросът дали данъчно-задълженото лице е придобило стоката в това си качество, се свързва с това, дали стоката е използвана за икономическата му дейност. Този въпрос е фактически и следва да се преценява с оглед данните по делото, в това число от значение е естеството на стоката и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност.

В т. 57 от същото решение е прието, че придобиването на стоката от данъчно-задълженото лице, в това му качество, е определящо за правото му на данъчен кредит, като обхвата на първоначалното приспадане, на което лицето има право, се определя от използването на стоката или намерението за нейното използване. Следователно, ако лицето е с намерението за използването на стоката както за икономическата си дейност, така и за свои лични цели, то следва да я заприходи в съответната материална сметка не с цялата й стойност, а частично, т.е. частта, която е съответна на използването за икономическата му дейност, респективно ще има право да ползва данъчния кредит за ДДС, платен върху тази част. Ако при придобиването на стоката е заявено намерение само и единствено за обслужване на икономическата дейност, но впоследствие с нея се извършват услуги за задоволяване на лични потребности на управителя на дружеството или на трети лица, ще следва да се начисли ДДС за последващите сделки, свързани с тази доставка, която не са свързани с икономическата дейност.

В настоящия случай, стоката е придобита през 2007 г. и заприходена с цялата си покупна стойност. Единствените доказателства за намерението й да се ползва за икономическата дейност са осчетоводените разходи за гориво и пътните листове за ежемесечно движение на автомобила. По-горе в настоящото решение се констатираха редица противоречиви данни и непълноти в представените от жалбоподателя доказателства, което обстоятелство, наред с посочените в пътните листове данни за водача, който във всички случаи е управителят на дружеството, навеждат на извод, че със закупения автомобил са задоволявани лични потребности на неговото семейство. Видно от представените пътни листове е, че в никой от тях не е посочен видът на превозвания товар, както и че са посочени обобщени месечни данни за изминати километри от и до населени места, без допълнителни доказателства в каква връзка са извършени (за получаване на стока от доставчик или за доставка на стока до клиент). Предвид на това, съдът намира ревизионният акт е законосъобразен в частта му, в която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „И Еф Джи Ауто лизинг“ ООД, „Лукойл България“ ЕООД и„ОМВ България“ ООД, подробно описани по данъчни периоди в обжалвания ревизионен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗДДС правилото на чл. 70, ал. 1, т. 4 не се прилага, когато превозните средства се използват за транспортни  и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на МПС, включително при последваща продажба. В случая, не са налице посочените изключения, тъй като по делото не е спорно, че основната икономическа дейност на жалбоподателя не е нито една от изрично посочените.

Ревизионният акт е законосъобразен в частта му, в която е преобразуван декларирания от дружеството счетоводен финансов резултат за 2008 г. и 2009 г. на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО. По делото не е спорно, че от ревизираното лице са осчетоводявани разходи за закупуване на гориво и лизингови вноски, които касаят процесния автомобил. Доколкото в настоящото решение е прието, че лекият автомобил Мазда 5 GT не се използва за икономическата дейност на лицето, правилно и законосъобразно за данъчни цели не са признати осчетоводени разходи в размер съответно в размер на 2 691,80лв. за 2008 г. и 2 324,99лв. за 2009 г., на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО.

2.По отношение непризнат данъчен кредит в размер на 1 000 лв., ведно с прилежащите лихви за данъчен период м.10.2008 г.

В хода на ревизионното производство е констатирано, че за данъчен период м.10.2008 г. жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит в размер на 1 000 лв. по фактура № 1480 от 14.10.2008 г. с издател ЕТ „Д. Д. – А. Д.”с предмет на доставката „извършен транспорт в страната – 1 бр”. Извършена е насрещна проверка на доставчика, като в отговор на ИПДПОЗЛ изх. № 1307 от 31.01.2012 г. са представени в заверени копия процесната фактура, лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари, талони на притежаваните МПС и счетоводни документи, касаещи осчетоводяването на издадената фактура и разплащането по доставката.

След анализ на представените доказателства от доставчика органите по приходите са констатирали, че не са представени следните доказателства: контролна лента от ЕКАФП за извършеното плащане в брой; договор или друг документ, въз основа на който е издадена процесната фактура; документи за вида и количеството на превозвания товар и начална и крайна дестинация на транспорта.

За доказване реалността на доставката с предмет услуга, от жалбоподателя, като получател по нея, също са изискани документи, във връзка с превозвания товар и други съпътстващи доставката документи. Представено е само и единствено заверено копие на процесната фактура и е потвърдено, че разплащането по доставката е извършено в брой.

При така установеното, органите по приходите са приели, че предвид извършваната от жалбоподателя икономическа дейност по продажба на месо и местни продукти е необходимо транспортът да бъде осъществен с хладилни камиони, с каквито ЕТ „Д. Д. – А. Д.“ не разполага. Не са представени доказателства за началната и крайната дестинация на транспорта, както и за лицето, фактически осъществило превоза и връзката му с едноличния търговец.

Предвид на това е прието, че доставчикът не разполага с техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставката и на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗДДС на получателя по нея „Дани С“ ООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 000лв.

Възраженията в жалбата се състоят в обстоятелството, че на доставчика на услугата е извършена насрещна проверка, при която е установено, че едноличният търговец разполага с лиценз за извършване на международен автомобилен транспорт на товари и със собствени МПС, с които да извършва транспортни услуги. След като и двете страни по доставката потвърждават факта на извършването й и на разплащането по нея, не може въз основа на непредставяне на доказателства като вид на превозвания товар и дестинация на превоза да не се признава право на приспадане на данъчен кредит за получателя.

Независимо, че в хода на съдебното обжалване не са събрани допълнителни доказателства, съдът намира възраженията за основателни. Изпълнението на една фактурирана услуга следва да бъде преценявано с оглед нейното естество, от което следва и доказване на положителните факти, че доставчикът разполага със съответните ресурси за изпълнението й. В настоящия случай, предметът на доставката е „транспортна услуга”, при което, за да е налице фактическо неизпълнение на същата, следва доставчикът да не притежава транспортни средства и съответно водачи, които да ги управляват. В хода на ревизионното производство е извършена насрещна проверка на доставчика, при която е констатирано, че е налице осчетоводяване на прихода и на начисления ДДС по доставката, потвърдено е извършеното разплащане в брой и положителният факт, че същият разполага с транспортни средства, с които да я осъществи. Неподкрепени са твърденията на органите по приходите, че същият не разполага с персонал за осъществяване на дейността си, доколкото в представената от него оборотна ведомост за процесния период м.10.2008 г. са налице счетоводни записвания по сметки 421 „Персонал“, 604 „Разходи за заплати“ и 605 „Разходи за социални осигуровки и надбавки“. Що се касае за непредставянето на документи за договорни отношения между страните, вид на превозвания товар и дестинация на транспорта, съдът намира, че естеството на услугата, предоставяна на получателя е такова, че е необходимо доставчикът да докаже наличие на кадрова и техническа обезпеченост за извършването й, каквито доказателства са събрани в хода на ревизионното производство. Дали извършената транспортна услуга е свързана с икономическата дейност на жалбоподателя „Дани С“ ЕООД е въпрос, който би подлежал на разглеждане в настоящото дело, в случай, че данъчният кредит не е признат на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (каквато констатация е описана в т. 1 от настоящото решение). След като данъчният кредит не е признат на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, съдът намира, че са събрани доказателства за положителния факт на извършване на доставката, която е изпълнена от доставчика ЕТ „Д. Д. – А. Д.“ с притежавани от него МПС и от назначени във фирмата лица.

Предвид на това, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен в тази му част и следва да бъде отменен.

При този изход на делото, на страните по делото се дължат направените от тях разноски. За жалбоподателя същите се констатираха в размер на 50 лв. държавна такса. Съобразно уважената част от жалбата следва да бъде присъдена сумата в размер на 5,74лв. (пет лева и седемдесет и четири стотинки).

На основание чл. 161 от ДОПК на ответника по делото се дължи юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата, което изчислено съгласно чл. 7 и чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 663,84лв. (шестстотин шестдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки).

Затова и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК Административен съд Пловдив, ІІ състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №131200909 от 27.04.2012г., издаден от Й. Т. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ИРМ Стара Загора, В ЧАСТТА, в която на „ДАНИ С“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: 112605773, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя Р. М. не е признат данъчен кредит за данъчен период месец 10.2008 г. в размер на 1 000лв., ведно с прилежащите лихви.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „ДАНИ С“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: 112605773, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя Р. М. сумата 5,74лв. (пет лева и седемдесет и четири стотинки) разноски по делото, съобразно уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА „ДАНИ С“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: 112605773, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя Р. М. да заплати на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” - гр. Пловдив 663,84лв. (шестстотин шестдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки) юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

 

                                      

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: