Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 208

 

гр. Пловдив, 28 януари 2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                              НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2650 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.15, ал.7 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (ППЗАДС).

            “Биовет” АД, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от адвокат В.П.- пълномощник, обжалва Решение №891 от 29.06.2012г. на началника на Митница Пловдив, с което на дружеството жалбоподател е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- началник на Митница Пловдив, представляван от юрисконсулт Валентина Василева- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Процесното решение (листи 28-30) е изпратено до дружеството жалбоподател като приложение към писмо с Изх.№ЗАДС-1567 от 02.07.2012г. (лист 27), получено от дружеството жалбоподател на 03.07.2012г., за което по делото е прието заверено копие на известие за доставяне /обратна разписка/ (лист 31). На 05.07.2012г. е подадена жалба против Решение №891 от 29.06.2012г. (листи 21-22), адресирана до директора на Агенция “Митници”. Като приложение към писмо с Рег.Индекс ЗАДС-1567 от 13.07.2012г. (листи 16-19) административната преписка е изпратена на горестоящия административен орган. С Решение №394 от 31.07.2012г. (листи 13-15) на заместник-директора на Агенция “Митници” жалбата на “Биовет” АД е отхвърлена, като по делото не са ангажирани доказателства за датата на съобщаване на последно посоченото решение на жалбоподателя. От своя страна, жалбата (листи 4-6) е подадена чрез Митница Пловдив на 14.08.2012г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

На 23.05.2012г. от “Биовет” АД до началника на Митница Пловдив е подадено Заявление с Вх.№ЗАДС-1567 (листи 41-43), представляващо Приложение №3 към чл.14, ал.1 от ППЗАДС, за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на енергиен продукт с код по комбинираната номенклатура (КН) 27112100 /природен газ/; предназначен за производство на пара с годишен обем от общо 40 480 хил. нормални кубични метри, от които 32 000 хил. предназначени за производство на пара за технологичния процес на предприятието и 8 480 хил. кубични метри, предназначени за директно сушене на продукти. В съответствие с изискванията на чл.14, ал.2 от ППЗАДС, към искането са приложени- удостоверение за актуално търговско състояние на акционерното дружество(листи 43-44),; декларация, че дружеството заявител не е в производство по несъстоятелност или ликвидация (лист 45); декларация, че представляващият акционерното дружество и негов изпълнителен директор А.Ж.И. не е бил член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, прекратено поради несъстоятелност, от което са останали неудовлетворени кредитори (лист 47); свидетелство за съдимост на А.Ж.И.(лист 46); удостоверение за липса на публични задължения към държавата (лист 48); нотариален акт от 28.04.2009г., с №76, том І, рег.№916, Н.дело №76/2009г. (листи 51-53), удостоверяващ правата на собственост върху обектите, в които ще се ползва енергийния продукт; списък на обичайните доставчици на природен газ /КН 27112100/ (лист 122), според който списък доставчик на природен газ е “Булгаргаз” ЕАД; план на производствената площадка на “Биовет” АД (листи 49-50); строителна и техническа документация (листи 54-121, 186-203), удостоверяваща изпълнението и въвеждането в експлоатация на сградите и съоръженията от предприятието на акционерното дружество, в съответствие с действащата нормативна уредба; счетоводна политика на “Биовет” АД (листи 123-174); описание на процеса на технологично потребление на пара в предприятието на жалбоподателя в град Пещера (листи 176-185). На 05.06.2012г. е извършена проверка от митнически служители на място в производствен обект на акционерното дружество, находящ се в ***. За резултатите от проверката е съставен Протокол с №926 от 05.06.2012г. (листи 32-34) за осъществяване на оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки. В отговор на направени в рамките на проверката предписания, като приложение към писмо с Вх.ЗАДС-1567 от 15.06.2012г. (листи 36-37) са представени удостоверение за регистрация по регистъра БУЛСТАТ (лист 39); справка за потребените количества природен газ за 20011г. и 2012г. (лист 38); както и справка за ползваната топлинна енергия от когенерация и други източници на топлинна енергия (лист 40).

Като приложение към служебна бележка с Рег.Индекс ЗАДС-1567 от 27.06.2012г. (лист 35) началникът на сектор “ЕП”, към отдел “Акцизи” изпраща проект на решение, по повод заявлението на акционерното дружество, след което е издадено процесното решение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, според чл.15, ал.5 от ППЗАДС, постановяването на отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител е правомощие на началника на митницата, по местонахождението на обекта, където ще се получават и използват енергийните продукти, и пред който началник е подадено съответното искане, поради което оспореният отказ се явява издаден от компетентен орган.

На следващо място, според чл.24, ал.2 от ЗАДС, се освобождават от облагане с акциз енергийни продукти, изчерпателно изброени в 6 точки, между които и енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление (чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС). Според легалното определение на чл.4, т.37 от ЗАДС, “енергиен продукт за отопление” по смисъла на закона е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. Според чл.13, ал.1, т.2, от ЗАДС, “енергийни продукти” са продуктите, включени във кодове по КН от 2701, 2702 и от 2704 до 2715 и след като процесният природен газ е с код по КН 27112100, то същият е енергиен продукт по смисъла на посочената норма.

Следователно, издаването на жалбоподателя на удостоверение за освободен от акциз краен потребител се обуславя от кумулативното отсъствие на посочените в чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС предпоставки- използването на природния газ за цели, различни от моторно гориво и използването на природния газ за цели, различни от отопление.

В случая, между страните липсва формиран спор относно обстоятелството, че природния газ не се използва като моторно гориво от дружеството жалбоподател, което обстоятелство се потвърждава и от събраните по делото доказателства. Според заключението на вещото лице П.Т. (листи 224-230) по назначената експертиза, прието неоспорено от страните, произвежданата в “Биовет” АД пара се използва за технологични дейности: осигуряване на стерилна среда във ферментаторите преди посев, осигуряване на стерилност във ферментаторите по време на ферментационния процес, както в процесите по обработка на културалната течност, сушенето и грануиране на продуктите. Целта на използване на произведената от природен газ пара в производството на площадката в гр. Пещера няма друга цел освен използването на технологична пара за енергийното обезпечаване на производствените съоръжения за производство на лекарствени средства.

Според заключението на вещото лице Р.Б. обаче (листи 239-252), също прието неоспорено от страните, “отоплението в работните помещения, видно от т.3, е различно във всеки един производствен корпус и се осъществява посредством топлообменник с пара, доставяна по паропроводната мрежа. Всеки един цех има изградено локално отопление, посочено в таблицата в т.3 (лист 241). Радиатори са монтирани единствено в офисите на помощния персонал. Отоплението за 1 час за помощните офиси е 3,18% от общо произведената пара, като месечното количество пара за отопление е 1,02% от общото количество произведена пара”. Пред съда вещото лице заявява (лист 257а), че “в производствените цехове няма отоплителни тела; в работните цехове има отоплителни тела; във всеки корпус има абонатна станция; основната част от парата се ползва за производствени нужди, една малка част отива за отопление на работните помещения; в производствения корпус, където е производството на лекарство, има помощни помещения и тези офиси към производствения корпус имот по един радиатор, който се захранва от абонатна станция, има отклонение от парата”.

Следователно, макар и в малки количества от общо потребяваното количество природен газ, жалбоподателят използва енергийния продукт природен газ за отопление. Посочената цел на ползване на енергийния продукт е в противоречие с установеното от нормата на чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС, поради което постановеният от страна на ответника отказ се явява постановен при правилно прилагане на материалния закон.

Освен това, оспореният индивидуален административен акт се явява постановен в съответствие с изискванията за форма на акта, предвид посочването в същия на фактическите и правни основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото оспорване.

Най-сетне, оспореният в настоящето производство акт се явява постановен и в съответствие с целта на закона, установяваща забрана за ползване от благоприятния режим на освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти, ако целите, за които се ползват тези продукти не са забранени от закона.

Ето защо, като издаден от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли. С оглед очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника се явява основателно и такова ще следва да му се присъди в минимален размер, определен по реда на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Поради изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Биовет” АД, със седалище и адрес на управление: *****, против Решение №891 от 29.06.2012г. на началника на Митница Пловдив, с което е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

ОСЪЖДА “Биовет” АД, със седалище и адрес на управление: *****, да заплати на Митница Пловдив сумата от 150,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:/п/.........................

/Н.Бекиров/

 

 

 

 

 

Вярно с оригинала.

 

Секретар:

 

 

 

НБ