Р Е Ш Е Н И Е

№ 35

гр. Пловдив,  09 януари, 2015  година

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение,  V-ти състав,  в открито заседание на единадесети ноември, през две хиляди и четиринадесета  година,  в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТОИЛ БОТЕВ                                                            

  при секретаря В. Е., като разгледа докладваното от съдията  административно  дело №2684  по описа за 2012 г.,   за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Жалбоподателите – З.  Д.П., Д.З.П. и С.З.Б.,***  обжалват скица № К 05476/03.10.2011г. с ВИЗА  от 05.10.2011г., издадена от гл. Архитект на Община Хисаря, /за имот 223147 в землището на гр.Хисаря, собственост на “ Д. – 97 “ ЕООД/, като се твърди  че въпросната скица е административен акт, който е незаконосъобразен и който грубо накърнява правата им, в качеството им на собственици на непосредствено съседния от север имот. Молят да бъде отменена  обжалваната Скица – виза като незаконосъобразна, както и да им бъдат присъдени направените разноски  по делото.

Ответникът  - главен архитект на община Хисар,  се представлява от главен архитект З., който изразява становище /л.241/ за неоснователност на жалбата.

Заинтересована страна – Д. 97-ЕООД, чрез адв. К.  в приложеното становище / л. 233/ счита жалбата за неоснователна и претендира съдебни разноски.

Съдът с оглед приложените по делото доказателства, включително и постановеното в определение № 9471/ 25,06,2013г. , по ад. № 5633/2013г. на ВАС  приема, че жалбата е подадена от лица с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Съдът намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, доколкото овластени от закона да издават актове от вида на обжалвания са главните архитекти на съответната община, но при неправилно приложение на материалния закон.

Съдът със свое определение от 12.05.2013г. е оставил без разглеждане жалбата на З.  Д.П., Д.З.П. и С.З.Б.  против скица № К 05476/03.10.2011г. с ВИЗА  от 05.10.2011г., издадена от гл. Архитект на Община Хисар и прекратил съдебното производство , като е приел че жалбоподателите не са сред лицата имащи правен интерес от обжалването на процесния акт. ВАС, второ отделение с определение № 9471/ 25,06,2013г. , по ад. № 5633/2013г. е отменил горното определение, като е приел че жалбоподателите имат правен интерес за обжалването на процесната  скица № К 05476/03.10.2011г. с ВИЗА  от 05.10.2011г., издадена от гл. Архитект на Община Хисар и е върнал делото на същия състав за продължаване на съдебното производство.

Първия жалбоподател З.  Д.П. е починал на 28,02,2013г. / л.139/ поради което и на основание молба  от процесуалния представител адв. М. съдът го е заличил като жалбоподател и делото е продължило чрез неговите наследници, а именно другите двама жалбоподатели Д.З.П. и С.З.Б.. 

Съдът установи, че процесната скица / л.22/ е издадена на заинтересованата страна – Д. 97-ЕООД, въз основа на заявление с което се иска  да се издаде виза за проектиране на строеж „ промяна на предназначение на съществуваща сграда на мандра“ в ПИ № 147, по плана на гр. Хисар.

С процесната  / л.10/  скица № К 05476/03.10.2011г. с ВИЗА  от 05.10.2011г., издадена от гл. Архитект на Община Хисар  „ На осн. чл. 140 от ЗУТ е разрешено проучване и проектиране на промяна на предназначението на съществуваща сграда-склад в сграда за преработка  и производство  на млечни произведения, като е отразено още  че площадката следва да се съгласува  с РИОСВ и РИОКОЗ.“

По искане на жалбоподателите съдът е задължил и главния архитект е представил цялата админ. преписка в т. ч. и удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект № 21/29.10.2012г.  По делото са приложени / л.40-102/ предварителен генерален план за промяна на предназначените на земеделска земя на имот 147 от масив 223 в землището на гр. Хисар с ЕКАТТЕ 77270, окомплектовано  с всички съпътстващи документи в оригинал, Скица с виза за проектиране на едноетажна сграда за склад за авточасти от 01.03.2002 година, строително разрешение № 23/28.08.2002г.  Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 26-00-348/19.11.2003г. , скица – извлечение на поземлен имот № 143 и № 147 – извън регулацията по КРП на гр. Хисар одобрен със заповед № 516/25.02.1971 г. и Геодезичен план  за ПИ № 223147 по КВС землище на гр. Хисаря – оригинал.

Съдът е приел /л.109/ заключение от вещото лице арх. А.Т.   по допуснатата съдебно - техническа експертиза, което е оспорено от адв. М. и е поискана тройна СТЕ. Арх. Т. е заявила , че е не е проверявала  в регистъра в Общината кои са предишните собственици на имота, тъй като този имот е временно стопанисван от общината /с характер на ВСО/ .

Допусната е тройна СТЕ  по която експертите следва да  установят какви са границите на имота на „ Д. – 97” ЕООД, обжалваната скица – виза в настоящото дело, по кой план е изградена и да се изчертае комплексна скица, ако се установи отклонение. Да се проследят градоустройствените показатели, непосредствено след промяната през 2002 година за складова дейност и градоустройствените показатели за настоящите, за производствената дейност, като се отговори дали те са съобразени с максимално допустимите нормативно определени отстояния.

Експертите са дали отговор на въпросите, както следва :  Относно предназначението  на УПИ на Заинтересованата страна “ Д. 97” първоначалното  отреждане е било складова база за авточасти, но в последствие е променена на производствена и складова дейност, като предназначението  е променено с нова скица.  Сградата на Заинтересованата страна “ Д. 97 е изпълнена съобразно одобрения проект. 

Адв. М. е поискала  допълнителна задача към вещите  лица, а именно : да  бъде изследвано как е издадена визата с предвиждане за  производствена  дейност при изменение на действащия ПУП.  От техническа  гледна  точка допустимо ли е смяната на предназначението с процесната скица виза,  която се обжалва,  има ли преписка в Общината по този въпрос и т.н.

 Заинтересованата страна “Д. 97” също е поискало /л.151/   допълнителна задача  към експертите,  след като се извърши  геодезическо заснемане на границата между имота на  заинтересованата страна “Д. 97” и този на жалбоподателите и  се определи точното й местоположение и местоположението на кирпичения навес по действащия към 2002г. и към  настоящия момент план.

Съдът е приел по делото / л.185/ допълнителната  СТЕ от чиято заключителна част се установява следното: Двата имота са съседни. Има действащ ПУП по отношение промяната на  предназначението на земеделска земя в складова база , има одобрен ген. План със заповед № РД-06-30/ 18,02,2002г. / л.59/, като няма данни тая заповед да е обжалвана. В застроителния план на гр. Хисар, за тая част няма зониране. Процесният цех е за производствена зона , а съседните имоти са за  ниско жилищно застрояване , като  жилищната сграда в имота на жалбоподателите е на отстояние от около 35 метра от цеха.

Горното заключение е прието от страните неоспорено , поради което същото ще бъде кредитирано от съда , съобразно другите събрани по делото доказателства и приложението на материалния закон.

От представеното по делото  решение / л.221/ на ПРС / не влязло в сила/ по гр. дело № 4628/2012г. съдът установи , че от 2012г. между страните е налице имуществен спор по чл. 108 и 109 от ЗС , касаещ заградена площ от около 25 кв.метра, находяща се между двата имота.

Съдът решавайки делото по същество  и обсъждайки приложените по делото писмени доказателства , установи следното:

 Със заповед № РД-06-30/ 18,02,2002г. / л.59/ е одобрен план за изменение на ПУП-ПРЗ за урегулиран поземлен имот - парцел 147 в масив 223 по плана за земеразделяне на гр. Хисар, област Пловдивска  с предназначение " За складова база за авточасти"., За процесния обект е  издадена Скица с виза от 01.03.2002 г. от Главният архитект при Община Хисар / л.41/ , Разрешение за строеж № 23 /28.08.2002 г на обект "Складова база за авточасти със ЗП-314,40 кв. м в имот 223147 по ПВС гр.-Хисар / л.42/. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 26-00-348/19.11.2003 г. за горния склад. Със скица № К05476 / 03.10.2011 г с виза  е разрешено проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ за промяна на предназначението на съществуваща сграда - склад в сграда за преработка и производство на млечни произведения от Главният архитект при Община Хисар /л. 46/, като по същата е издадено и Разрешение за строеж № 7 / 29.02.2012г. на основание чл. 148 ал. 1 ,ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ за обект: "Вътрешно преустройство за промяна на предназначението на склад за авточасти в сграда за преработка и производство на млечни произведения в ПИ № 223147 , местност “баненска кория“-2 , землище -гр. Хисар, като за издаденото Разрешение за строеж е направено обявление, съгласно чл. 149 ал. 1 от ЗУТ. На оригинала на разрешението за строеж е записано" Разрешението влиза в сила от 21.03.2012 г". и текста е заверен от Главният архитект при Община Хисар, а проектната документация на обекта е съгласувана от ОДБХ , гр. Пловдив със Становище № 1935/23.01.2012 г.,  а с удостоверение № 21 /29.10.2012 г. обектът е въведен в експлоатация /л. 108/. Налице е и  Удостоверение за регистрация на обект за производство на храни № 2206/10.12.2012 г. от ОДБХ гр. Пловдив.

Съдът обсъди и приложеното / л.203/  писмо от РИОСВ- с което се установява, че инвестиционното предложение “Преустройство на склад за авточасти в цех за преработка на прясно и кисело мляко” в гр. Хисар, в местността „Баненска кория-02“ не попада в обхвата на Приложение № 1 и № 2 на ЗООС и не подлежи на оценка въздействието върху околната среда или преценяване необходимостта от ОВОС.

Съдът обсъждайки материалния закон и предмета на спора в настоящото съдебно производство счита, че законодателят е предвидил в чл. 134, ал.6 (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) възможността, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по чл. 140.

По смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ е от значение предназначението на конкретния имот по плана, а не предназначението на територията по ОУП /в тази насока Определение № 9923 от 22.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8694/2009 г., II о./.

В случая предмет на спора е законосъобразността на  скица № К 05476/03.10.2011г. с ВИЗА  от 05.10.2011г., издадена от гл. Архитект на Община Хисар с която „ На осн. чл. 140 от ЗУТ е разрешено проучване и проектиране на промяна на предназначението на съществуваща сграда-склад в сграда за преработка  и производство  на млечни произведения“.

С приложената на л. 62 заповед № РД-06-30/ 18.02.2002г. на Кмета на Община Хисар е одобрен план за изменение на ПУП – ПЗР за УПИ-парцел № 147 в масив 223 по плана за земеразделяне на землището на гр. Хисаря , обл. Пловдивска. С предв. Ген. План / л.99/ за промяна предназначението на земеделска земя са посочени  застроителните линии на склада, като е посочено отстояние от 3метра от съседния имот / на жалбоподателите/.

На л. 41 е приложена скица на имота от 2002г. , на л.42 е приложено РС № 23/ 28,08,2002г., а на л. 43 е приложено удостоверение за въвеждане в експлоатация  от 19.11.2003г. на процесния склад за авточасти.

Видно от прил. На л. 90 обяснителна записка към част „Архитектурна“ на „Предварителен генерален план“ се установява че склада за авточасти следва да бъде построен на 3метра от северната регулационна  линия /имотна граница/ от имота на жалбоподателите.

Съдът констатира, че до момента няма обжалвани  документи от посочените по- горе., т.е. налице е построен склад, а впоследствие е извършено преустройство с  отклонение от проекта , като не е спазено три метровото отстояние от имота на жалбоподателите.  Видно от тройната СТЕ мандрата е построена на около 0.68м от кирпичената сграда на жалбоподателите. Това РС и проекта по него са влезли в сила и същите не са обжалвани.

В случая  е налице отклонение от  одобрените инвест. Проекти от 2002г,  като новия строеж / преустройството/  е изпълнен въз основа , но без да се спазват параметрите на издаденото разрешение за строеж /РС/ от 2002г. и като е построена мандра отстояща на около 0.68м. от имота на жалбоподателите, следва да се приема че е налице незаконен строеж.

Характеристиката и предназначението на визата за проектиране я определят като индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 214, ал. 1 ЗУТ. Тъй като не е сред изрично изброените актове по чл. 216, ал. 1 ЗУТ, които подлежат на оспорване по специалния ред пред органите на ДНСК, обжалването й е пряко пред съда /чл. 215, ал. 1 ЗУТ/. Визата за проектиране отразява параметрите на допустимото застрояване в конкретния поземлен имот - чл. 140, ал. 2 ЗУТ, предпоставка е за издаване на инвестиционни проекти и разрешение за строеж - чл. 144, ал. 1, т. 2 ЗУТ и за учредяване на право на строеж - чл. 180 ЗУТ.  В случаите по чл. 140, ал. 3 ЗУТ издаването на виза за проектиране е задължително /чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50 , 51, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6 ЗУТ/. В случаите на чл. 58 , 59 и чл. 140, ал. 4 ЗУТ визата за проектиране изцяло замества плана, когато такъв не е одобрен.

В случая предмет на обжалване е  законосъобразността на  скица № К 05476/03.10.2011г. с ВИЗА  от 05.10.2011г., издадена от гл. Архитект на Община Хисар с която „ На осн. чл. 140 от ЗУТ е разрешено проучване и проектиране на промяна на предназначението на съществуваща сграда-склад в сграда за преработка  и производство  на млечни произведения“.

С исканото преустройство се цели смяната предназначението  на една сграда от склад в мандра, т.е. от промишлена в промишлена сграда. В тая връзка следва да се  посочи, че е необходимо нотариално заверено съгласие от жалбоподателите  за издаване на скица с виза за проектиране, тъй като в случая освен  промяна на предназначението на сградата, е налице пристрояване извън разрешените строителни параметри / РС от 2002г./ и построяване на мандрата  на 0.68 м. от имотната граница между двата имота, вместо на разрешеното отстояние от 3.00метра.

Съгласно чл.134, ал.6 ЗУТ когато при прилагане на действащите подробни устройствени планове се променя само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в това число при пристрояване или надстрояване на съществуващите сгради без да се променят начина и характера на застрояването, не е необходимо да се изменят тези планове, като конкретното застрояване се определя с виза по чл.140, както и не е обходимо съгласие на съседите. Както по-горе се каза в случая не е налице само надстрояване в стари граници , а  излизане извън границите на РС от 2002г. и построяване на сграда на 0.68м от северната имотна граница на имота  / от кирпичения навес в имот 143 – вж. л.190/  на жалбоподателите.

Прави впечатление  завидната бързина с която  е издадена оспорената скица № К 05476/03.10.2011г. с ВИЗА  от 05.10.2011г. Видно от приложеното заявление в админ.преписка / л.21/  визата за проектиране е поискана на 05.10.2011г. и е издадена същия ден. Съобразно чл. 140 от ЗУТ същата се издава в 14 дневен срок, като в предвидения срок  главния архитект е длъжен да обсъди наличните планове , РС и факти , както и да посети имота на место.  Гл. архитект е следвало да се запознае             с цялата административна преписка , включително и със скицата  от 01.03.2002г., с разрешителното за строеж № 23 / 28.08.2002г., както и с титула за собственост на заявителя.  Ако  горното архитекта го беше изпълнил и беше обсъдил наличните доказателства в преписката , то би установил , че заявителят притежава имот по нотариален акт  с  площ от 0.369дка,  а по скица  и РС е разрешен строеж на склад със ЗП от 314.40кв. метра. С процесната скица виза не е  взето предвид  предвидените в ген. План / л.96/  технически данни, разположението на имотната граница между имотите, както и триметровото отстояние на склада-мандрата от имота на жалбоподателите.

Ако горното беше извършено от гл.архитект , то не следваше да се разреши пристрояване и надстрояване, извън триметровото отстояние до имота на жалбоподателите и извън разрешената по РС № 23 / 28.08.2002г. ЗП от 314.40кв. метра. Неправилното приложение на материалния закон налага уважаването на жалбата и отмяната на оспорената  скица № К 05476/03.10.2011г. с ВИЗА  от 05.10.2011г. издадена от гл. Архитект на Община Хисаря, /за имот 223147 в землището на гр.Хисаря, собственост на “ Д. – 97 “ ЕООД/,

С оглед очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателите се явява основателно / л.16,225/, поради което такива следва да им се присъдят в размер на 1185/ хиляда сто осемдесет и пет/ лева,  а предвид разпоредбата на чл.215, ал.7 от ЗУТ, настоящето решение е окончателно.

Водим от горното  съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ  по жалба на Д.З.П.,*** и С.З.Б., жив . в гр. ***   скица № К 05476/03.10.2011г. с ВИЗА  от 05.10.2011г., издадена от гл. Архитект на Община Хисаря, /за имот 223147 в землището на гр.Хисаря, собственост на “ Д. – 97 “ ЕООД/.

ОСЪЖДА “Д. – 97 “ ЕООД с БУЛСТАТ ***, представлявано от управителя Р. Т. Д. с ЕГН ********** да заплати общо на Д.З.П.,*** и С.З.Б., жив. в гр. ***  съдебни разноски в размер на  1185/ хиляда сто осемдесет и пет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Административен  съдия:.........................