Описание: Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 


Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

 

Град Пловдив, 21 януари 2013 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретар С.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2685 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.      

Образувано е по жалба на Г.И.Б., действаща лично и със съгласието на майка си Т.Б.К., против заповед № ДК-19-Пд-20 от 20.07.2012 г. на началника на РО НСК Пловдив при РДНСК ЮЦР, с която на основание чл.178, ал.5 ЗУТ е забранен достъпа и ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж: “Надстройка на двуетажна съществуваща сграда”, намиращ се в УПИ VІ-551, кв.186, по плана на Втора градска част, гр.Пловдив, с административен адрес: ул.”Цоко Каблешков” № 1-1а, собственост на Г.И.Б..

Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради неспазване на материалния закон и съществени процесуални нарушения, издадена е въз основа на незаконосъобразен констативен акт. Проверката е извършена без участието на собствениците и пряко заинтересованите лица. Проверяващите не са имали достъп до строежа, не са добили преки впечатления за действителното състояние на сградите в имота и дали се ползват. Твърди се, че сградата – предмет на акта и останалите постройки са съществуващи, неправилно е определена категорията им, т.нар. надстройка не е самостоятелен обект и не представлява етаж, няма доказателства за промяна на покривните линии и котите на билото и на корниза. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените съдебни разноски.

Административният орган чрез процесуалния си представител моли да се отхвърли жалбата и да се остави в сила заповедта като законосъобразна и правилна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив в настоящият си състав намира, че жалбата е подадена от лице, адресат на оспорената заповед и собственик на процесния имот, чиито права и законни интереси пряко се засягат от нея, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, доколкото в административната преписка липсват данни как и кога е извършено съобщаването, и срещу заповед, която подлежи на съдебен контрол съгласно нормата на чл.215, ал.1 ЗУТ, поради което жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че строежът, чието ползване е спряно с оспорената заповед, се намира в жилищна сграда в УПИ VІ-551, кв.186 по плана на Втора градска част, град Пловдив, с административен адрес: ул.”Цоко Каблешков” № 1-1а, собственост на жалбоподателката Г.И.Б. (нотариален акт № 20, том 29, дело № 4552/2011 г. на Службата по вписванията Пловдив и нотариален акт № 22, том 29, дело № 4554/2011 г. на Службата по вписванията Пловдив).

По сигнали на собственици на съседния имот – УПИ ХІХ-546 – зам.-началникът на ДНСК София (писмо с изх.№ ПД-512-02-120 от 08.05.2012 г.) е наредил да бъде извършена проверка на процесния строеж по документи и на място. Проверката е извършена на 29.06.2012 г., за което е съставен констативен протокол № 103 от същата дата. Констатирано е, че над съществуваща двуетажна сграда е изградена надстройка с приблизителни размери: дължина – 9,25 м, ширина – 8 м и височина – 1,50 м; изградена е двускатна дървена покривна конструкция, покрита с битомни керемиди; от три страни са монтирани 8 броя стъклопакети; строежът е в напълно завършен вид; монтирани са улуци; изпълнена е топлоизолация; променени са покривните линии – кота било и кота корниз. На проверяващите не са представени документи за въвеждане в експлоатация. Констатирано е, че строежът се ползва за живеене без да е въведен в експлоатация, без строителни документи, без разрешение за строеж, с което е нарушена нормата на чл.178, ал.1 ЗУТ. Констативният акт е подписан от длъжностните лица, участвали при проверката, и от свидетели. Тъй като съставеният констативен акт е официален документ, той се ползва с материална доказателствена сила и е задължителен за съда, поради което възражението на жалбоподателката, че същият не отразява вярно действителното състояние на строежа, е неоснователно и недоказано. В подкрепа на твърдението не бяха ангажирани никакви годни доказателства, които да установят неговата достоверност. Въз основа на констативен протокол № 103 от 29.06.2012 г. е издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство не са представени доказателства, че процесният строеж е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл.177 ЗУТ, който в случая е органът, издал разрешението за строеж, когато се касае за строеж от четвърта и пета категория (чл.177, ал.3 ЗУТ). Не са ангажирани никакви доказателства относно законното извършване на процесното строителство.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неуведомяването й за извършената проверка. Вярно е, че в административната преписка липсват данни за такова съобщаване, но е вярно също, че на майката на жалбоподателката лично е бил връчен препис от констативен акт № 103 от 29.06.2012 г. и срещу този констативен акт своевременно е било подадено възражение. Т.е., допуснатото нарушение на административно-производствените правила не може да бъде квалифицирано като съществено, защото не е довело до ограничаване или нарушаване на правата на жалбоподателката, която е имала възможност както в процедурата по обжалване на констативния акт, така и в настоящото съдебно производство да представи всички документи, които притежава, относно извършения строеж и въвеждането му в експлоатация, но което тя не е направила. Не е представено удостоверение от главния архитект на район „Централен” при Община Пловдив за въвеждане на процесния строеж в експлоатация, което е единственото относимо и годно доказателство за установяване на спазването на изискването на чл.178, ал.1 ЗУТ. Нарушението би било съществено, ако жалбоподателката беше лишена от възможността да представи притежаваните от нея доказателства за законно извършено строителство и за въвеждане в експлоатация на строежа по установения ред, в който случай съдът би могъл да направи извод, че административният орган не е изяснил фактите от значение за разрешаване на административноправния спор. Очевидно настоящият случай не е такъв, поради което и възражението за незаконосъобразност на оспорената заповед на това основание е неоснователно.

Съдът намира за неоснователно и второто възражение на жалбоподателката за липса на строеж, тъй като надстройката не била самостоятелен обект, а за извършваните строително-ремонтни работи не било необходимо да се одобряват проекти и да се издава разрешение за строеж по аргумент от чл.151 ЗУТ. Съгласно § 5, т.38 от ДР на ЗУТ „строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. В случая се касае за надземна надстройка, която попада в приложното поле на цитираното легално понятие за строеж, т.е., представлява строеж. Дали тази надстройка е самостоятелен обект е без правно значение, тъй като правният режим на въвеждане в експлоатация, съответно на забрана на достъпа и ползването касае всички строежи или части от строежи, включително настоящия.

Напълно неоснователно и некореспондиращо със закона е твърдението, че за процесните строително-ремонтни работи не е необходимо издаването на разрешение за строеж. Съгласно нормата на чл.151, ал.1, т.4 ЗУТ, на която се основава възражението на жалбоподателката, не се изисква разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации. В случая обаче не може да се говори за текущ ремонт, тъй като са извършени строително-ремонтни дейности, с които е променена покривната конструкция и е извършено ново строителство. Не се касае и само до подмяна на покривни материали, за да попада случая под хипотезата на чл.151, ал.1, т.2 ЗУТ. При всички случаи се налага извод, че извършените строително-ремонтни работи представляват основен ремонт и нов строеж, за които задължително следва да е било издадено разрешение за строеж, а използването на сградата след завършване на строителството следва да започне след въвеждането й в експлоатация по надлежния ред, както изисква това нормата на чл.178, ал.1 ЗУТ.

Ето защо съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна – издадена е от компетентен орган, надлежно упълномощен въз основа на заповед № РД-13-230 от 02.07.2012 г. на началника на ДНСК, във формата на мотивирана заповед, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон и в съответствие с целта на закона да не се допуска ползване на строежи, невъведени в експлоатация по установения ред. С оглед установеното жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния представител на административния орган на основание чл.143, ал.4 АПК да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на РО НСК Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, представляващо минималното възнаграждение за един адвокат по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Б., ЕГН **********,***, действаща лично и със съгласието на майка си Т.Б.К., ЕГН **********, против заповед № ДК-19-Пд-20 от 20.07.2012 г. на началника на РО НСК Пловдив при РДНСК ЮЦР, с която на основание чл.178, ал.5 ЗУТ е забранен достъпа и ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж: “Надстройка на двуетажна съществуваща сграда”, намиращ се в УПИ VІ-551, кв.186, по плана на Втора градска част, гр.Пловдив, с административен адрес: ул.”Цоко Каблешков” № 1-1а, собственост на Г.И.Б..

ОСЪЖДА Г.И.Б., ЕГН **********,***, действаща лично и със съгласието на майка си Т.Б.К., ЕГН **********, да заплати на Регионален отдел „Национален строителен контрол” Пловдив към РДНСК Южен централен район сумата 150 (сто и петдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                               Административен съдия: