Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 203

 

гр. Пловдив, 25 януари 2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесети ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                              НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2703 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.15, ал.7 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (ППЗАДС).

            “България-К” АД, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от адвокат Е.П.- пълномощник, обжалва Решение №896 от 29.06.2012г. на началника на Митница Пловдив, с което на дружеството жалбоподател е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- началник на Митница Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. На 05.12.2012г. по делото са представени “писмени бележки” от юрисконсулт Валентина Василева- пълномощник на ответника, в които се изразява становище за неоснователност на жалбата и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Процесното решение (листи 18-20) е изпратено до дружеството жалбоподател като приложение към писмо с Рег.Индекс ЗАДС-1603 от 02.07.2012г. (лист 17), получено от дружеството жалбоподател на 04.07.2012г., за което по делото е прието заверено копие на известие за доставяне /обратна разписка/ (лист 21). На 18.07.2012г. е подадена жалба против Решение №896 от 29.06.2012г. (листи 14-15), адресирана до директора на Агенция “Митници”. С Решение №415 от 13.08.2012г. (листи 9-11, 63-65, 67-69) на директора на Агенция “Митници” жалбата на “България-К” АД е отхвърлена, като по делото не са ангажирани доказателства за датата на съобщаване на последно посоченото решение на жалбоподателя. От своя страна, жалбата (листи 4-5) е подадена чрез Митница Пловдив на 16.08.2012г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

На 31.05.2012г. от “България-К” АД е подадено Заявление с ВХ.№ЗАДС-1603 (листи 30-31), представляващо Приложение №3 към чл.14, ал.1 от ППЗАДС, за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на енергиен продукт с код по комбинираната номенклатура (КН) 27112100; предназначен за производство на пара с годишен обем от 1369 хил. кубични метри, адресирано до началника на Митница Пловдив. Към искането са приложени- удостоверение за актуално търговско състояние на акционерното дружество(листи 32-33), удостоверение за регистрация по БУЛСТАТ (лист 34), декларация, че дружеството заявител не е обявено в несъстоятелност и не се намира в производство по обявяване в несъстоятелност (лист 35), декларация, че представляващият акционерното дружество Георги Христов Георгиев не е бил член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, прекратено поради несъстоятелност и не са останали неудовлетворени кредитори (лист 37), свидетелство за съдимост на Георги Христов Георгиев (лист 36), удостоверение за липса на публични задължения към държавата( лист 38), Акт за държавна собственост с №6184 от 13.03.1996г. (листи 41-44), удостоверяващ правата на собственост върху обекта, в който ще се ползва енергийния продукт; списък на обичайните доставчици на природен газ /КН 27112100/ (лист 50), според който списък доставчик на природен газ е “Ситигаз България” ЕАД, план на производствената площадка на “България-К” АД (листи 51-56). На 07.06.2012г. е извършена проверка от митнически служители на място в производствен обект на акционерното дружество, находящ се в ******. За резултатите от проверката е съставен Протокол с №941 от 07.06.2012г. (листи 24-26) за осъществяване на оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки. В рамките на проверката са представени писмо с Изх.№01-44-02-108 от 07.06.2012г. (лист 27), с което жалбоподателят допълва, че целите, за които ще се използва енергийният продукт ще са във връзка с чл.24, ал.2 т.4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), както и нарочна обосновка за технологично потребление на природна газ в производството на “България-К” АД (листи 28-29). Съставеният Протокол с №941 от 07.06.2012г. е получен като приложение към писмо с Вх.№ЗАДС-1603 от 11.06.2012г. (лист 23) от началника на отдел “Акцизи” в митница Пловдив. Като приложение към служебна бележка с Рег.Индекс ЗАДС-1603 от 25.06.2012г. (лист 22) началникът на отдел “Акцизи” изпраща проект на решение, по повод заявлението на акционерното дружество, след което е издадено процесното решение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Освен това, според чл.15, ал.5 от ППЗАДС, постановяването на отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител е правомощие на началника на митницата, по местонахождението на обекта, където ще се получават и използват енергийните продукти, и пред който началник е подадено съответното искане, поради което оспореният отказ се явява издаден от компетентен орган.

На следващо място, според чл.24, ал.2 от ЗАДС, се освобождават от облагане с акциз енергийни продукти, изчерпателно изброени в 6 точки, между които и енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление (чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС). Според легалното определение на чл.4, т.37 от ЗАДС, “енергиен продукт за отопление” по смисъла на закона е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. А според Комбинираната номенклатура (КН), природният газ с код по КН 27112100 попада в Глава 27 “Минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация; битумни материали; минерални восъци” на Раздел V Минерални продукти от КН.

В случая, от страна на ответника е прието, че с оглед систематичното място на природния газ в КН, същият е типичен енергиен продукт, притежаващ способност за производство на топлинна енергия, който ще се използва за производството на пара, необходима в технологичните и производствени процеси на акционерното дружество. Съответно, налице е хипотезата на чл.13, ал.5 от ППАЗДС, според която норма, когато енергиен продукт участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за битови и стопански нужди, непосредствено или чрез преносна среда, се счита, че този продукт е енергиен продукт за отопление, поради което спрямо този продукт не следва да се прилагат разпоредбите на чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС.

Както в рамките на производството пред административния орган обаче, така и в рамките на съдебното производство, посредством заключението на вещото лице Р.Б. (листи 100-101) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира изцяло, е установено, че природният газ, с код по КН 27112100 се използва в предприятието на “България-К” АД единствено за производство на пара, необходима за технологичните процеси на предприятието на жалбоподателя. Произведената пара не се използва за отопление на сградите от предприятието на акционерното дружество, а при необходимост от отопление се включват електрически калорифери. Респективно, между страните няма формиран спор относно обстоятелството, че природният газ не се използва за отопление от страна на дружеството жалбоподател.

Както бе посочено по-горе, нормата на чл.24, ал.2 т.4 от ЗАДС предвижда освобождаване от акциз на енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.

Според чл.13, ал.1, т.2, от ЗАДС, “енергийни продукти” са продуктите, включени във кодове по КН от 2701, 2702 и от 2704 до 2715 и след като процесният природен газ е с код по КН 27112100, то същият е енергиен продукт по смисъла на посочената норма.

Освен това, природният газ не се използва от жалбоподателя за моторно гориво, нито пък като гориво за отопление, поради което съдът намира, че е налице хипотезата на чл.24, ал.2, т.4 от ЗАДС и оспореният акт се явява издаден в нарушение на материалния закон. Нарушението на материалния закон обуславя незаконосъобразността на процесния отказ, поради което същият следва да бъде отменен, а преписката да се изпрати на компетентния административен орган, предвид естеството на въпроса, което не позволява разрешаването му по същество от съда.

Разбира се, буквалното прилагане на разпоредбата на чл.13, ал.5 от ППЗАДС, че когато енергиен продукт участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за битови и стопански нужди, непосредствено или чрез преносна среда, се счита, че този продукт е енергиен продукт за отопление, предпоставя извода за постановяване на отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Доколкото обаче, посочената норма се намира в ППЗАДС, а съгласно чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, то приложими за разрешаването на спора са разпоредбите на ЗАДС. От своя страна, според разпоредбите на ЗАДС, използваният от жалбоподателя природен газ е енергиен продукт, който следва да се освободи от облагане с акциз, а на жалбоподателя да бъде издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

С оглед очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя се явява основателно и такива следва да му се присъдят до размера, в който са направени. За разноските ще бъде осъдено юридическото лице, към чиято структура организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения административен акт, каквото се явява Агенция Митници.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №896 от 29.06.2012г. на началника на Митница Пловдив, с което на “България-К” АД, със седалище и адрес на управление: *****, е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

ИЗПРАЩА преписката на началника на Митница Пловдив за постановяване на акт, при съобразяване с изложените в настоящето решение съображения, които са задължителни.

ОПРЕДЕЛЯ срок за издаване на акта от 30 дни, считано от влизане в сила на настоящето решение.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на “България-К” АД, със седалище и адрес на управление: *****, сумата от 400,00 лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:/П/.........................

/Н.Бекиров/

 

 

Вярно с оригинала.

 

Секретар:

 

 

НБ