Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер  224 Година 2013, 30.01    град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

на 06.11.2012 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА а.х. дело номер 2711 по описа за 2012 година и като обсъди :

 

Жалбоподателят С.Н.К., ЕГН **********, с ЕТ”Кли­ма­тет – С.К.“, ЕИК по Булстат *********, с адрес за кореспон­ден­ция: ******, и адрес по чл.8 от ДОПК: ******, е ос­­­порил Ре­­ви­зи­онен акт /РА/ № 131200706/21.04.2012 г., из­да­ден от Б.Г.Ч. – главен инспектор по при­хо­дите в ТД на НАП – Плов­див, пот­вър­де­н с Ре­­ше­ние № 897/24.07.2012 г. на Ди­рек­тор Ди­рекция “ОУИ”–Пловдив при ЦУ на НАП, с който на оспорващия са установени за­дължения по ЗДДС за внасяне в резултат на отказано право на данъчен кре­дит в размер общо на 7 464,80 лева, по фактури с издател “Строй-Метал” ЕООД, “Тота Плюс”ЕООД и “Импулс БГ”ЕООД, и в резултат на неправилно из­да­­де­но Да­нъчно кредитно известие № 4/24.01.2007г. към фактура № 177 от 16. 10.2006г., вед­но с прилежащи лихви за забава в размер общо на 11 637.39 ле­ва.

В жалбата се твърди, че констатациите в РА са неправилни, тъй като да­нъч­ният орган е приел, че предходните доставчици не са открити на адресите им, нямали трудови договори, нямали декларирани обекти за извършване на търговска дейност, които обстоятелства са установени през 2012г., а продаж­би­те са извършени през 2007г. В този смисъл се сочи, че жалбоподателят няма как да въздейства на търговците, от които е закупувал материали, да поддър­жат адресите си, за да бъдат намерени от данъчните органи при извършваните насрещни проверки, и да представят изисканите от тях документи. Сочи се съ­що така, че неправилно е отказан ДДС и по кредитното известие, което е издал на ЕТ„З.М.“, тъй като същото е връчено лично на лицето и тя би след­вало да го е осчетоводила в своето счетоводство. Иска се отмяна на РА.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “ОУИ”–Пловдив при ЦУ на НАП (сега след законодателната промяна в сила от 01.01.2013г. с променено наименование на Директор Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”), чрез процесуалния си представител юриск. Г., счита същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й, по съоб­раже­ния­та, изложени в решението на директора. Пре­тен­ди­ра при­съж­дане на юрискон­су­л­т­ско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд– Първо отделение, трети състав, след ка­­то прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­вод­ст­во до­ка­­за­телства, намира за установено следното:

Със Заповед № 1105615/26.10.2011 г. (л.62) на компетентния за това ор­ган, било об­разувано ре­визионно производство, насочено към установя­ва­не на пу­­б­лич­ни за­дъл­жения на ос­порващия за данък върху добавената стойност за да­нъч­ни пе­­риоди 01.01.2006 г. - 31.12.2009 г., със срок за приключване на реви­зия­та три ме­се­ца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 07.11.2011 г. лично на търговеца.

В последствие със ЗВР № 1200706/07.02.2012 г. също на компетентния за то­ва орган, сро­кът на ревизията е продължен до 07.03.2012 г., в рамките на за­ко­но­уре­де­ния такъв в чл.114 от ДПОК, която заповед също е редовно връ­че­на на ревизи­ра­ния субект.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК бил съставен и ревизионен доклад от про­ве­ря­ващите органи по приходите № 1200706/21.03.2012 г. /л.70 и сл./.

В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е постъпило възраже­ние от проверя­ва­но­то лице против така съставения Ревизионен доклад с вх. № 12083/11.04.2012 г. (л.374). В същото не се сочат конкретни доводи,а се иска органите на приход­на­та администрация да извършат задълбочен анализ на събраните доказател­ст­ва и да установят данъчни задължения в по-нисък размер.

Със Заповед № К 1200706/26.03.2012 г. (л.372) Началник сектор „Реви­зии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Пловдив, опре­де­­лил съгласно чл.119 ал.2 ДОПК компетентния да издаде ревизионния акт ор­­ган, а именно един от ор­ганите по приходите,съставил ревизионния доклад – главен ин­­­с­пектор Бо­рис­лав Чапразов. Тук следва да се посочи, че съвместява­не­то на две­те ка­­чества /със­тавител на ревизионния доклад и на ревизионни акт/ не вли­яе вър­ху зако-но­съобразността на оспорвания административен акт.

Въз основа на същия ревизионен доклад, в срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, оп­ре­­деленият за това компетентен орган издал и процесния РА № 131200706 от 21.04.2012 г. /л.22 и сл/.

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК РА, е обжалван пред Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК постановил и реше­нието си под № 897/24.07.2012 г., с което потвърдил ревизи­он­ния акт в част­та му относно установените задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 7 464,80 лева, по фактури с издател “Строй-Метал”ЕООД, “Тота Плюс”ЕООД и “Импулс БГ”ЕООД, и в резултат на неправилно изда­де­но Да­нъчно кредитно известие № 4/24.01.2007г. към фактура № 177 от 16.10.2006г., вед­но с прилежащи лихви за забава в размер общо на 11 637,39 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 11 637.39 лв.

При така установеното настоящата инстанция на съда намира, че жал­ба­та до съда е процесуално допустима като подадена в предвидения за това срок и от ли­­це имащо правен интерес от това.

На следващо място, съдът счита и при изложената фактическа обста­нов­ка, че про­цесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в изис­куе-ма­­та се фо­­р­­­ма и при спазени административно-процесуални правила за това. Не се установи за процесните данъчни периоди да са издавани и влезли в сила АПВ.

Спори се относно приложението на материалния закон.

По същество се установява, че извършената на дружеството ревизия от­нос­но пра­вилното прилагане на ЗДДС /отм./, обхваща данъчен пе­ри­о­д от 01.01. 2006 г. до 31.01.2006 г. и относно правилното прилагане на ЗДДС, обхващаща да­нъчни периоди 01.01.2007 г. – 30.09.2009 г.

По ЗДДС /отм./

С процесния ревизионен акт на основание чл.65 ал.4 т.4 ЗДДС /отм./ и допълнително на основание чл.63 и чл.64 ал.1 т.3 във връзка с чл.6 и чл.24 от ЗДДС /отм./, поради констатирана лип­са на до­ставка, която да е облагае­ма, и в този смисъл и на данъчно събитие, за данъчен период месец Януари 2006г. не е приз­нато право на данъчен кредит в размер в размер 5 998,20 лева, по данъчна фактура фактура № 895 от 27.01.2006г., издадена от “Строй Метал”ЕООД – гр.С.

В хода на ревизията на основание чл.45 ал.1 ДОПК до ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Стара Загора е отправено Искане за извършване на насрещна проверка с изх. № 14167 от 05.12.2011г. на доставчика “Строй Метал”ЕООД, относно установя­ва­не на обстоятелства:издадена ли е процесната фактура на ЕТ“Климатет – С.К.”; включена ли е в дневника за продажби и СД за съответния данъчен период и начислен ли косвеният данък в съответствие с норма­тивните изисквания за това; какъв е начина на разплащане; извършено ли е транспортиране на стоките и за чия cметка и прочие относими обстоятелсва /л.103/. Резултатите от извършената насрещна проверка са обективирани с протокол № 24-01-1105615-14167/20.01.2012г. на ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Стара Загора. Съгласно констатациите в същия е изготвено Искане за представяне на документи и обяснения от задълженото лице /ИПДПОЗЛ/ с изх.№ 9063/14.12.2011г. Във връзка с връчването му са извършени две посещения на декларира­ния адрес за кореспонденция – гр.Севлиево, ул.”Иван Вазов”№9. Резул­татите от посещението на адреса са обективирани в протоколи № 1115103/14.12.2011г. и №1115400/22.12.2011г.,при които е констатирано, че на посочения адрес не е открит представител на дружеството или упълномощено лице за контакт. Прото­колите са съставени от орган по приходите при ТД на НАП-гр.Пловдив, ИРМ Стара Загора. На 23.12.2011г. от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Стара Загора, е изготвено и поставено на определеното за целта място в ТД на НАП –съоб­щение по чл.32 от ДОПК с изх.№ 9063/23.12.2011г. Съобщението е свале­но от таблото на 09.01.2012г., на която дата ИПДПО е връчено чрез прилагане към данъчното досие. Върху съобщението са отбелязани съответните дати на поставянето и свалянето му, в съответствие с изискването на чл.32, ал.7 от ДОПК.  В съответствие с изискването на чл.32 ал.5 от ДОПК съобщението е изпратено за връчване с обратна разписка, като писмото е върнато с отбелязване “непотърсен”, както е и публикувано в Интернет (съобразно направената служебна справка от съда в Публичния Бюлетин на съобщенията по чл.32 от ДОПК на страницата на НАП).

Кон­статирано е от органите по приходите, че в законоустановения срок, считано от връчване на искането по реда на чл.32 от ДОПК,  не са представени документи и обяснения, касаещи обстоятелствата по ИПДПОЗЛ № 9063/14.12.2011г., поради което не може да се предостави посочената в искането по чл.45 от ДОПК информация.

С цел установяване на релевантните по делото факти и обстоятелства на ревизирания субект също са връчени ИПДПОЗЛ, с второто от които е поискано представянето на доказателства за реалното осъществяване на процесната доставка. Такива извън копие на спорната фактура, не са депозирани.

Констатирано е и че нито доставчикът, нито едноличният търговец, са депозирали такива документи и в хода на осъществената спрямо последния проверка на факти и обстоятелства, предхождаща ревизионното производство.

След направена служебна справка в информационния масив на НАП е установено, че “Строй Метал”ЕООД за м.01.2006г. не е декларирал сключени трудови договори.

Предвид така установеното било прието от органа по приходите, че тъй като доставчикът не е наме­рен на посоче­ния от него адрес за кореспонденция, същият не е пред­с­тавил дока­за­телства за извършване на доставката – такива за наличие на сто­ките, за транс­портирането им, доказателства за матери­ална и кадрова обезпеченост и др.; за счетоводната отчетност във връзка с доста­вката; за разплащането на цената по нея; както и за опреде­ляне на предходни доставчици, като такива не са ангажирани и от самия ревизиран субект. Изложеното в своята съвкупност е моти­вирало ре­визиращия орган да приеме, че липсват доказателства за реално извър­шена дос­та­вка по смисъла на чл.6 ЗДДС /отм./, и в този смисъл за възникнало данъчно събитие по сми­съла на чл.24 ЗДДС /отм./, поради е направен изводът и че след като не е въз­никнало задълже­ние за начисляване на ДДС, то не може да възникне и право на данъчен кредит, като издаването на фактура, само по се­бе си не са основание за възникване на право на данъчен кре­дит по чл.63 и чл.64 ЗДДС/отм./.

Поради изложеното в неговата съвкупност на основание чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС /отм./ и отделно от това на ос­нование чл.64 ал.1 т.3 ЗДДС /отм./ във връзка с чл.6, и чл.24 ЗДДС /отм./ е прието, че следва да се окаже правото на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от “Строй Метал”ЕООД.

Тези констатации са потвърдени изцяло в хода на административното оспорване на РА, като допълнително ответникът е установил след извършена служебна проверка, че липсва цялостно плащане на дължимия ДДС по ДДС-cметка на доставчика, най-късно до края на данъчния период, през който правото е упражнено, като е извършено само частично плащане, поради което и не са на лице предпоставките за приложението на чл.65 ал.8 от ЗДДС /отм./, като отделно от това безспорно не е доказано и фактическото извършване на доставката.

Въпреки изричните указания за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, оспорващия в рамките на настоящото съдебно производство, не ангажира каквито и да е доказателства.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Адми­ни­ст­ративен съд – гр.Пловдив намира оспорвания ревизионен акт, с който на жал­бо­по­дателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесната фак­ту­ра, издадена от цитирания доставчик за законосъобразен, по­ради след­ните съображения :

Преди всичко следва да се посочи, че възникването на правото на данъ­чен кре­дит е обусловено от наличието на определени материални предпос­тав­ки, по­со­­чени в чл.64 ал.1 ЗДДС /отм./, като при определени хипотези, очертани в норма­та на чл.65 ал.4 ЗДДС/отм./, независимо от наличието на тези кумула­тив­ни пред­пос­­тавки, правото на данъчен кредит не възниква. Една от тези хи­по­тези е тази по т.4 на чл.65 ал.4 ЗДДС/отм./, в случаите, когато доставчикът не е представил до­ка­за­телства от значение за определянето на данъчните му за­дъл­жения в ука­зания му от орган по приходите срок, включително доказател­ст­ва за извършване на достав­ката, за счетоводната отчетност във връзка с дос­тав­­ката, за определяне на пред­ходните доставки, по които лицето е получател по отношение на достав­ката, кога­то за това е бил уведомен по реда на ДОПК.

Настоящият случай е приет от ревизиращите органи именно за такъв, ка­то прекият доставчик, не е представил в указания му срок, релевант­ните за при­знаване правото на данъчен кредит доказателства, свързани с реално­то осъ­ще­ст­­вяване, счетоводната отчетност, както и за установяване на предходни дос­тавчи­ци, по отношение на процесната доставка по която жалбоподателят е по­лучател, в която връзка редовно му е било връчено Иска­не за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице.

Съдът от своя страна счита, че при изложената по-горе фактическа об­с­тановка е спазена процедурата по чл.32 от ДОПК и ИПДПОЗЛ е редовно връ­че­но на задълженото лице, което от своя страна не ангажирало в срок изиска­ните му обяснения и доказателства.

В случая не може да намери приложение и нормата на чл.65 ал.8 от ЗДДС /отм./ при положение, че липсва цялостно плащане на дължимия ДДС по ДДС-cметка на “Строй Метал”ЕООД най-късно до края на данъчния период, през който едноличният търговец е упражнил правото си на данъчен кредит.

При това положение съдът намира, че правилно от страна на данъчните ор­гани е прието за доказано наличието на обстоятелствата по чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС /отм./, касателно този доставчик и на това правно основание са от­казали пра­во­то на данъчен кредите на жалбоподателя по процесната фактура, изда­де­на от него.

Отделно от това, за да се признае правото на данъчен кредит за получа­те­ля, следва да се установи дали е изпълнен фактическият със­тав на чл.63 от ЗДДС /отм./ и кумула­тивно предвидените предпоставки чл.64 ал.1 т.3  ЗДДС /отм./, за неговото възникване. Липсата на която и да е от тях, е основание да­нъч­ните органи да отка­жат приспа­дането.

Т.е. за да се породи правото на данъчен кредит, то следва да е налице облагаема доставка по смисъла на чл.6 ЗДДС /отм./ и в този смисъл да­нъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС /отм./. Като част от условията, за да се по­­роди правото на данъчен кредит за получателя по облагаемата доставка са и тези да­нъ­кът по последната да е начислен от регистрирано по ЗДДС лице /дос­тавчик/ по сми­съла на чл.55 ал.6 от ЗДДС /отм./, както и получателят да при­те­жава данъч­на фак­тура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изисква­ния­та на Закона за сче­то­водството и на този закон.

В тази връзка жалбоподате­лят е този, който носи доказателствената те­жест по общото правило на чл.154 ал.1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, като ли­це, пре­те­н­­ди­ращо право на данъчен кредит, да докаже по пътя на пълно нас­рещ­но доказва­не, че са налице законоустановните предпоставки по чл.63 и чл. 64 ал.1 от ЗДДС /отм./.

С тази доказателствена тежест същият не се справи в процеса, относно без­­с­­пор­ното установяване на реалността на пряката доставка от „Строй-Метал“ ЕООД.

На първо място,по делото освен копие на процесната фактура,не са пред­ставени как­вито и да било доказателства за прехвърляне правото на собст­ве­ност върху спор­ни­те стоки, описани като предмет на стопанската операция в спо­р­ния първичен сче­­то­воден документ.

Липсват и доказателства за транспорт, за да се приеме, че с предаването на пре­возвача са индивидуализирани родово определените вещи и с това е прех­вър­ле­но правото на собственост върху тях.

На следващо място по делото, при доказателствена тежест за жал­бо­пода­те­ля, последният не ангажира каквито и да било доказателства и за начис­ля­ването на данъка като задължение към бюджета от страна на доставчика.

Предвид гореизложеното обаче, при съвкупната преценка на всички доказа­телства по дело­то, съдът намира, че не се установи наличието на реална на дос­тавка по смисъла на чл.6 от ЗДДС /отм/, като фактура № 895/27.01.2006 г., издадена от „Строй-Метал“ ЕООД не обективира дей­ст­вително осъществени стопански опера­ции, и в този смисъл възникнало да­нъч­но събитие съгласно чл.25 от ЗДДС /отм./.

В тази насока следва да се приеме, че не се установи наличието на кумула­тивното изискване на чл.64 ал.1 ЗДДС/отм./ свързано с реалността на до­ставката.

В доказателствена тежест за жалбоподателя, който твърди положителен факт, е било да установи по безсъмнен начин, извършването на реална дос­тав­ка по смисъла на чл.6 от ЗДДС /отм./, като основна предпоставка за възникване пра­во на данъчен кредит по смисъла на чл.64 ал.1 ЗДДС /отм./. В случая такова до­казване не е проведено успешно в хода на съдебното обжалване.

Т.е. следва се изводът, че поради липсата на реална доставка по сми­съ­ла на чл.6 от ЗДДС/отм./, за жалбоподателя не е възникнало пра­­вото на данъ­чен кре­дит по доставката от страна на “Строй-Метал” ЕООД, и пра­вилно и зако­но­­съ­об­разно от страна на данъчната администрация е постановен от­каз да бъ­де приз­на­то това право. С оглед на изложеното в тази й част жалбата е не­ос­но­ва­телна.

По ЗДДС.

1. За данъчни периоди месец Февруари и месец Март 2007г. е отказано  право на данъчен кредит в размер общо на 1 211,20 лева, по фактура № 142 от 28.02.2007г. и фактура № 209 от 20.03.2007г., издадени от „Тотал Плюс“ЕООД, Бул­стат 131394761, с предмет: прекъсвачи, евро шина, осветително тяло, кон­так­­тори.

            По отношение на този доставчик е извършена насрещна проверка и е из­гот­вено ИПДПОЗЛ изх. № 1474-00672-1/19.12.2011 г., с което са изискани доку­мен­ти във връзка с проверката. По повод връчването са извършени две посе­ще­ния на адреса за кореспонденция, документирани с протоколи № 1158800 от 22.12.2011 г. и № 1159668/30.12.2011 г. При проверката е установено, че на по­со­чения адрес не е намерен представляващия или негов представител. Изгот­ве­но е съобщение по чл.32 от ДОПК № 1474-00672-2/03.01.2012 г., поставено на информационното табло в ТД на НАП. Съобщението е публикувано на стра­ни­цата на НАП в интернет и изпратено по пощата с обратна разписка и на елек­т­ронния адрес за кореспонденция. В 14-дневния срок не се е явил представля­ва­щият и на 18.01.2012 г. съобщението е свалено от таблото и е прието, че ис­ка­нето за представяне на документи и писмени обяснения е връчено на 18.01. 2012 г. Към момента на изготвяне на протокола не са представени никакви до­кументи по искането. Обратната разписка е върната с гриф „непознат“.

            При проверката не е представена хронология на сметки, от които да е вид­но счетоводното отразяване на същите. Не е представена хронология на с/ка 411 – Клиенти, от която е видно, че фактурите са отразени по сметките на клиентите, не е представена хронология на с/ка 4532 – ДДС по продажбите, от ко­ито е видно, че фактурите са отразени разчети по ЗДДС, не е представена хро­нология на сметки, отразяващи извършените разплащания за периода, не е представена хронология на с/ки от гр. 70 – Приходи от продажби, от която е вид­­но осчетоводяване на фактурите в приход, не е представена сборна обо-рот­на ведомост за всички сметки, не са представени други документи във връз­ка с връченото искане за представяне на документи. Не са представени дого-во­ри,информация за лицето, внесло сумите в касата на дружеството, касови от­­чети по ЕКАФП, ПКО, складови документи,транспортни документи, пътни лис­то­ве, регистрационен номер на превозното средство, документи, доказващи кад­ро­ва и техническа обезпеченост, описи, спецификации, приемо-предава­тел­ни про­токоли и др.

            При извършената проверка в информационния масив на ТД на НАП е ус-тановено, че фирмата има регистрирани трудови договори, които са прекратени на 29.01.2007 г., т.е. в периода на издаване на фактурата, няма доказателства за лица по трудово правоотношение. При извършената насрещна проверка не са представени документи относно кадровата обезпеченост, т.е. не може да се ус­танови, кои са лицата, участвали в доставките, кой и къде е извършил нато­вар­ването и разтоварването на предмета на доставката.

            При извършената проверка не са представени и доказателства относно на­личие на складова база или търговски обекти, от които се е осъществявала дей­ността, и по-конкретно, няма информация, къде са съхранявани стоките, от къде е натоварено, и лицата, които са участвали. При извършената насрещна проверка не са представени договори за наети обекти, т.е. няма доказателства относно местонахождението на осъществяване на дейността и местонахож­де­ние­то на реализираните стоки. При извършената насрещна проверка не са пре­д­ставени счетоводен амотризационен план или инвентарна книга, от които да е видно с какви ресурси разполага ЕООД „Тотал Плюс“ и дали те са свързани с дос­тавките към ЕТ „Климатет – С.К.“.

            Представляващият ЕООД „Тотал Плюс“ не е представил документи от­нос­­но транспорта на материалите и на работниците, участвали в монтажа на сто­­ките, т.е. не е представена информация относно произхода им.

            От страна на ревизираното лице са представени единствено копия на фак­тури.

            Предвид изложеното, органът по приходите определя, че фактурите, из­да­дени от ЕООД „Тотал Плюс“ не документират реално извършени стопански опе­рации, т.е. данъчни събития, че липсват доставки по смисъла на чл.6 ал.1 от ЗДДС. След като липсват осъществени облагаеми доставки, то данъкът по фак­турите е начислен неправомерно, и по същите не е налице и формиран да­нъчен кредит. Последното е следствие от нормата на чл.70 ал.5 от ЗДДС, която изрично регламентира, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

2. За данъчни периоди месец Юни и месец Август 2007г. е отказано  право на данъчен кредит в размер общо на 255 лева, по фактура № 233 от 11.06.2008г. и фактура № 490/18.08.2008г., издадени от „Импулс БГ“ ЕООД, Булстат ******, с предмет материали: СВТ, ШВПС, ШТРВС.

            При извършената насрещна проверка на това дружество е установено следното: “Импулс БГ“ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на да­нъ­чен орган от 29.03.2011 г. Изготвено е искане за представяне на документи и писмени обяснения от данъчнозадълженото лице № 1553-06-3377/07.12.2011 г., с което са изискани документи във връзка с проверката. По повод връчването са извършени две посещения на адреса за кореспонденция, документирани с протоколи № 1156782/07.12.2011 г. и № 1157938/15.11.2011 г. При проверката е ус­тановено, че на посочения адрес не е намерен представляващият или негов пред­ставител. Изготвено е съобщение по чл.32 от ДОПК № 1553-06-3449/16.12. 2011 г., поставено на информационното табло в ТД на НАП. Съобщението е пуб­­ликувано на страницата на НАП в интернет и е изпратено по пощата с об­рат­на разписка. В 14-дневния срок не се е явил представляващия и съобще­ние­то е свалено от таблото, а искането е прието за връчено на 03.01.2012г. Към момента на изготвяне на протокола не са представени никакви документи по ис­кането.

            Установено е също така, че фактура № 490/18.08.2008 г. не е включена в дневника за продажби за съответния данъчен период.

            Поради неявяване на представляващия или лице за контакт е прието, че не може да се установи притежаването на ДМА, няма представени документи за назначен персонал по трудов договор, т.е. няма доказателства относно това, дали дружеството разполага с ресурсна и кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Не е представена счетоводна отчетност, от която да е видно, че фактурите са отразени в отчетните регистри на дружеството.

            При проверката не е представена хронология на сметки, от които да е вид­но счетоводното отразяване на същите. Не е представена хронология на с/ка 411 – Клиенти, от която е видно, че фактурите са отразени по сметките на клиентите, не е представена хронология на с/ка 4532 – ДДС по продажбите, от които е видно, че фактурите са отразени разчети по ЗДДС, не е представена хро­нология на сметки, отразяващи извършените разплащания за периода, не е пред­ставена хронология на с/ки от гр. 70 – Приходи от продажби, от която е вид­но осчетоводяване на фактурите в приход, не е представена сборна обо­рот­на ведомост за всички сметки, не са представени други документи във връзка с връченото искане за представяне на документи. Не са представени договори, ин­формация за лицето, внесло сумите в касата на дружеството, касови отчети по ЕКАФП, ПКО, складови документи, транспортни документи, пътни листове, ре­гистрационен номер на превозното средттво, документи, доказващи кадрова и техническа обезпеченост, описи, спецификации, приемо-предавателни прото­ко­ли и др.

            При извършената проверка в информационния масив на ТД на НАП е установено, че фирмата има регистрирани трудови договори. При извършената насрещна проверка не са представени документи относно кадровата обезпе­че­ност, т.е. не може да се установи, кои са лицата, участвали в доставките, кой и къ­де е извършил натоварването и разтоварването на предмета на доставката. Ор­ганите по приходите са приели, че фактът, че има регистрирани договори на ли­ца през периода на издаване на фактурите към ЕТ „КЛиматет – С.К.“, не обвързва лицата с конкретната доставка към ревизираната фир­ма.

            При извършената проверка не са представени и доказателства относно наличие на складова база или търговски обекти, от които се е осъществявала дейността, и по-конкретно, няма информация, къде са съхранявани стоките, от къде е натоварено, и лицата, които са участвали. При извършената насрещна проверка не са представени договори за наети обекти, т.е. няма доказателства относно местонахождението на осъществяване на дейността и местонахожде­ние­то на реализираните стоки. При извършената насрещна проверка не са пре­д­ставени счетоводен амотризационен план или инвентарна книга, от които да е вид­но, с какви ресурси разполага „Импулс БГ“ЕООД и дали те са свързани с дос­тавките към ЕТ „Климатет – С.К.“.

            Представляващият „Импулс БГ“ЕООД не е представил документи от­нос­но транспорта на материалите и на работниците, участвали в монтажа на сто­ки­те, т.е. не е представена информация относно произхода им.

            При анализа на събраните в хода на данъчната ревизия данни и доку­менти, и извършената насрещна проверка на това дружество, е установено, че същите не доказват реално осъществените с ЕТ „Климатет - С.К.“ доставки.

            От страна на ревизираното лице са представени единствено копия на фактури.

            За да потвърди РА и в тези му части, решаващият орган, за всички цити­ра­ни доставчици органът по приходите е фор­ми­рал извод, че при съ­б­раните в хо­да на ревизионното производство доказа­тел­ст­ва, не е налице реал­но извър­ше­на доставка между ревизираното дружество и все­ки един от тях на сто­ки­те, посочени във фактурите, поради което следва, че няма въз­никнало данъч­но съ­битие по смисъла на чл.25 от ЗДДС във връзка с чл.6 ал.1 от същия закон, т.е. данъкът по спорните първични счетоводни документи, е начислен без осно­ва­ние, съ­ответно за ревизираното дру­жество не е на лице правото на прис­па­да­не на данъ­чен кре­дит, съгласно чл.70 ал.5 от ЗДДС, и същото му е отказано на то­ва осно­ва­ние.

3. В хода на ревизията е установено, че между ЕТ „Климатет – С.К.“ и ЕТ „З.М.“ – гр. Д. е сключен договор № 26/09.10. 2006 г., съгласно който ревизираното лице приема като изпълнител, да изгради обо­рудване на една стерилизираща камера  от металоконструкция и котелно с котел. Стойността на изработката и монтажа на оборудването е 59 800 лв. без ДДС. Договорено е, ЕТ „З.М.“ да заплати 80% от общата сума или 47 840 лв. – авансово. След изработката и доставката на оборудването – да изплати останалите 20% -11 960 лв. Констатирано е, че във връзка с договора, от страна на възложителя са преведени следните суми: - на 16.10.2006 г. 47 840 лв., за която ревизираното лице е издало фактура № 177/16.10.2006 г. на стойност 47 840 лв. и ДДС 9 568 лв. или общо за 57 408 лв.; на 23.10.2006 г. – 2 200 лв. и на 31.01.2007 г. – 5 744 лв. Общо направените плащания са за 55 784 лв. За последните два превода няма данни за издадени фактури. От страна на ревизираното лице е издадена още една фактура с № 5 от 24.01.2007 г. на стойност 10 000 лв. и ДДС – 200 лв. с предмет „доставка на оборудване за сушилня“.

Установено е, че ЕТ „Климатет – С.К.“ е издал кредитно известие №4/24.01.2007 г. към фактура № 177/16.10.2006 г. на стойност 47 840 лв. и ДДС 9 568 лв. Констатирано е, че ЕТ „Златка Минчева“ не е отразила из­даденото кредитно известие в отчетен регистър по ДДС – в намаление на из­вършените покупки за м.01.2007 г.

            При извършена насрещна проверка на ЕТ „З.М.“ е уста­но­ве­но, че търговецът е получател и е отразил в дневниците за покупки фактури № 177/16.10.2006 г. и № 5/24.01.2007 г., издадени от ЕТ „Климатет – С.К.“. При насрещната проверка е представен аналитичен регистър на с/ка 401 до м.09.2009 г., от който е установено, че са осчетоводени задължения към ЕТ „Климатет – С.К., както следва: - по фактура № 177 – 1 624 лв., и по фактура № 5 – 12 000 лв. Съгласно дадени писмени обяснения, акти­вът по сключения договор между двамата търговци, е заприходен. За целите на из­вършваната ревизия на ЕТ „З.М.“, е възложена експертиза на про­цесната сушилня, при която е установено, че същата отговаря на описа­ни­е­то на сключения договор с ЕТ„Климатет – С.К.“. От страна на ЕТ„З.М.“ е дадено обяснения, че няма основания за разваляне на сдел­ката по договор и за издаване на кредитни известия, няма получени парич­ни преводи за възстановяване на суми по договора, не са договаряни нови ус­ло­вия.

            От страна на ревизираното лице са дадени други обяснения и са пред­ста­вени други доказателства, а именно: твърди се, че поради производствени затруднения, сключеният договор № 26/09.10.2006 г., не бил изпълнен, поради ко­ето с възложителя се договорили, същият да бъде прекратен и да бъде изда­де­но кредитно известие към фактура № 177. Договорката била, впоследствие да бъдат подписани нови договори, с които да се уредят взаимоотношенията по по­вод платените суми. Тези уговорки били скрепени с анекс от 22.01.2007 г., във връзка с който било издадено кредитното известие. Последното било из­п­ра­тено по пощата на възложителя и той потвърдил, че го е получил. На 22.01. 2007 г. бил сключен нов договор с ЕТ „З. М.“, като с него била уго­во­ре­на цена за материалите на сушилнята в размер на 10 000 лв. без ДДС, съг­ласно новата оферта. Съгласно писмените обяснения на ревизираното лице и към момента на ревизионното производство, клиентът не му е платил около 30 000 лв., дължими суми във връзка с извършената работа. По първата изда­де­на фактура, ЕТ „З.М.“ дължал още ДДС, а по втората – цялата су­ма от 12 000 лв., за която търговецът бил внесъл ДДС – не била разплатена.

            Предвид гореустановените факти и данни, органът по приходите е приел, че процесните машини по сключения договор от 2006 г. са били изработени и дос­тавени на ЕТ „З.М.“, предвид което ревизираното лице не е има­ло основание за издаване на кредитно известие.Поради това същото не е приз­на­то и е увеличен размерът на ДДС за извършените продажби за м.01.2007 г. с 9 568 лева.

            За да потвърди РА и в тази му част, решаващият орган е приел, че съг­лас­но чл.115 ал.1 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъ­жен да издаде известие към фактурата.

            Съгласно ал.2, известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал.1

            В случая, ревизираното лице е счело, като основание за издаване на кредитно известие развалянето на сключения договор № 26/09.10.2006 г. За цел­та представя като доказателства: анекс от 22.01.2007 г. и нов договор от 22. 01.2007 г., сключени с ЕТ „З. М.“. От страна на последния обаче, не се потвърждава наличие на нови договорености. От представените от ревизи­ра­ното лице нов договор и анекс, с който де факто е извършено анулиране на склю­чения договор от 2006 г., е установено, че по тях са налице вписани текс­то­ве на ръка, зачертавани са текстове, липсва печат на ЕТ „З.М.“, пред­вид което е приел, че не може да се счете, че представеният нов договор и по-конкретно анекс,въз основа на който е предприето издаването на кредитното известие, представляват действително постигнати нови споразумения между двете лица. Установено е, че на самия анекс, в текстовата част, на ръка, е до­бавена т.1 със съдържание: „ Клим издава кредитно известие“. Решаващият ор­ган е установил, че самите обяснения на жалбоподателя са противоречиви – пър­во се твърди, че не са изпълнени договореностите, след което се посочва, че ЕТ „З.М.“ дължи още 30 000 лв. за извършената работа. При­ход­ният орган е приел, че в случай, че сключеният договор действително не е бил из­пълнен и ревизираното лице е изработило процесната сушилня за сумата общо от 12 000 лв., то е следвало авансово предадената сума от 47 840 лв. да ъбде върната. Такова връщане обаче не е налице, напротив, от изложените фак­ти е установено, че процесният предмет на договора е изпълнена, машина­та е доставена,но не е извършено разплащане на цялата договорена сума. Съг­ласно договореното, общата сума по договор е 71 760 лева, платени са 55 784 лева. Остатъкът за плащане по договор е 15 976 лв., но според разчетите на ЕТ „З.М.“ неразплатената сума по сключения договор – за сумата от 2 352 лв., не е издадена фактура. Прието е, че след като в случая се касае до из­да­ване на кредитно известие в размер на сумата по фактура № 177 – за пре­ве­дения аванс плюс допълнително начислен върху тази сума ДДС – 9 568 лв., то пра­вилно е прието от органите по приходите, че не е налице основание за изда­ва­нето му, тъй като няма връщане на сумата на ЕТ „З.М.“, както и не могат са се приемат за достоверни доказателствата за разваляне на достав­ка­та.    

            В хода на съдебното оспорване с оглед изричните указания към оспор­ва­щия не бяха ангажирани нови доказателства.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Ад­ми­­ни­ст­ративен съд – гр.Пловдив намира оспорвания ревизионен акт и в частта му по ЗДДС за законосъобразен, по­ради след­ните съображения :

Относно отказаното право на данъчен кредит.

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от ус­ловията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпостав­ки­те за въз­ник­­ване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за това, на­лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, и ед­ва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, рег­ла­ментирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

По делото всъщност се установява от събраните доказателства при ре­ви­­зи­я­­та, че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с при­те­­жа­ва­не­то на данъчен документ /фактура/ от страна на съответния пряк дос­тав­чик, кой­то е из­дал същите.

Всъщност основната спорна предпоставка за възникване правото на прис­­­па­­да­не на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния случай е нали­чи­е­­то на осъ­­­ще­стве­на облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС на сто­ки, съглас­но описанието на същите в първичните счетоводни докумен­ти, изда­де­ни от всеки един от доставчиците – „Тотал Плюс“ ЕООД и „Импулс БГ“ ЕООД към ЕТ “Климатет – С.К.”.

В случая, съдът не приема за доказано именно прехвърлянето на собст­ве­ността върху стоките от визираните тук двама доставчика спрямо еднолич­ния търговец, кое­то състав­ля­ва дос­тавка на стока по смисъла на това понятие, вло­жено в нор­­мата на чл.6 ал.1 ЗДДС в сила от 01.01.2007г.

Според този състав на съда от доказателствата по делото, преценени по­от­дел­­но и в тяхната съвкупност, се достига до извода, че се ка­сае единст­ве­но и само до документално офор­мяне при липса на ре­ал­но осъ­ще­ствена от тези имен­но ли­ца доставки на стоки.

Такъв извод не може да се направи от наличието на самите пър­вич­ни сче­­то­водни документи, без ангажирането на каквито и да е други доказателства – както за фактическото осъществяване на доставките, включително за разпла­ща­нето на цената (доказателства за последното безспорно има при оспорва­щия), и не на последно място без такива за последващата им реализация, респ. влагането им в икономическата дейност на оспорващия или тяхното наличие.

Притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реал­ност на отразените в същите стопански операции. При оспорване на фактурите относ­но отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от пра­ва­та по те­зи документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански опе­рации дей­­­ствително са осъществени. Недоказана реална доставка, макар и докумен­тал­но оформена в счетоводството,не поражда права за данъчно задъл­женото лице, как­то по отношение на косвени, така и по отношение на преките да­нъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на пре­ки данъци изисква, преди всичко, доказателства за реал-ност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

Тук отново важи общото пра­ви­ло на чл.154 ал.1 ГПК, във връзка с §2 от ДР ДОПК, като лице, претендиращо право на данъчен кредит, след­ва да дока­же по пътя на пълното доказване, че са на­ли­це законо­ус­тановените пред­­по­ста­в­ки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на пра­во­то на да­нъчен кре­­дит. Като лице, черпещо и бла­го­п­ри­ятни за себе си последици от пред­ставе­ни­те в хода на ревизията документи, именно жалбоподателят и пред ревизи­ра­щите ор­­гани е следвало по несъмнен на­чин да установи, че отношенията са та­ки­­ва, как­ви­то са се твърдяли от него.

Поради всички изложени съображения, се налага изводът, че процес­ните фа­­к­тури, издадени от “Тотал Плюс”ЕООД и “Импулс БГ”ЕООД не удостове­ря­ва осъ­­ще­ст­ве­на спрямо ЕТ“Климатет – С.К.” облагаема доставка по сми­съла на чл.6 ал.1 от ЗДДС в сила от 01.01. 2007г. и възникнало данъчно съ­битие по сми­съла на чл.25 ЗДДС, поради което и следва да се приеме, че по тях е на­числен неп­­ра­во­­ме­рно данък, и на основание чл.70 ал. 5 от ЗДДС след­ва да се от­каже пра­во­то на да­нъ­чен кредит за получа­те­ля по тях.

В случая е не може да намери приложение и разрешението дадено в ре­ше­­нието по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Прак­тиката на СЕС не ос­вобождава данъчно задълженото лице от изискванията по ЗДДС да ус­танови наличие на предпоставките за признаване правото на приспадане на да­нъ­чен кредит, първата от които е осъществяване на доставката на стока в слу­чая.

Изрично в Решение от 06 Декември 2012г. постановено по дело № С – 285/11, образувано по запитване на български съд, Съдът на Европейския Съ­юз се про­изнесе, в смисъл че “за да се установи обаче, че на основание на тези дос­тавки на стоки е налице правото на приспа­да­не, ..., е необходимо да се про­­вери дали пос­ледните са били реално осъществени и дали съответните сто­ки са били използвани .... за извършването на облагаеми сдел­ки” /т.31/.

По отношение на начина по който следва да бъде проведено това доказ­ва­не в същото това решение е припомнено, “че в рамките на производството, об­ра­зу­вано на основание член 267 ДФЕС, Съдът няма компетентност да прове­ря­ва,ни­то пък да преценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по глав­но­то производство. Следователно запитващата юрисдикция е задължена в съ­от­вет­ст­вие с правилата за доказване, установени в националното право, да из­върши гло­бална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи дали .... може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C‑273/11, все още непубликувано в Сборника, точка 53)” /т.32/.

Като краен резултат е обобщено че единствено и само в случаите, в ко­и­то при така сторената преценка се установи, че доставките са реално осъ­ще­ст­ве­ни и в последствие същите за използвани за целите на извършвани от само­то данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на прис-па­дане не би мог­ло да му бъде отказано.

Т.е. във всички случаи Съдът на Европейския Съюз е категоричен, че за приз­наване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е уста­­но­­вено осъ­ществяване на фактурираната доставка – в случая на услуга.

С това до­каз­ване стра­ната не се е справила. Т.е. не може да се приеме, че се касае до действия на дос­тав­чика, за които получателят трябва да отгова­ря, или че администрация е прехвърли върху данъчни субект собствените са за­­дъл­жения по осъществяване на контрола. Ако процесните доставки са из­вър­шени реално и въобще облигационните отношения между ревизирания субект и съответно него­вите доставчици са се развили по начина,по който се твърди, то са­мият получа­тел следва да притежават до­ка­зателства за самото изпълне­ние. На­ли­чието само на фак­тури не може да бъ­­де до­ка­зателство за реалното из­пълнение на достав­ки­те – а такива документи, които категорично следва да са на разположение на оспорващия, а лицето не ги представя.

Действително както нееднократно СЕС в своите решения подчертава, прин­ципът на данъчния неутралитет изисква освобождаване от ДДС да се пре­дос­тави, ако материалноправните изисквания са изпълнени, дори и ако данъч­но задъл­же­ните лица са пропуснали някои формални изисквания. Същият този съд обаче при­ема и че това не е така само ако нарушаването на тези формал­ни изисквания въз­­­­препятства доказването по си­гурен начин на изпълнението на материално­прав­­­­ните изисквания, и/или самото данъчно задължено лице участ­ва или според обек­тив­ни факти се установи, че е било длъжно да знае, че уча­ст­ва в данъчна измама. Всъщ­ност в последната хипотеза Съдът приема, че ли­це­то няма основание да се позовава на принципа на данъчния неутралитет.

Следователно от получателя по дадена доставка е оправдано да се иска да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които разумно могат да бъдат изи­с­квани от него, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не води до участието му в данъчна измама.

Т.е. ако лицето, въпреки че е действало добросъвестно и е взело всички мер­­­ки, които разумно могат да бъдат изисквани от него, не може да предостави дру­­ги писмени доказателства, за това че е придобил правото да се разпорежда ка­то собственик с дадена стока, респ. че е получател на определена услуга, из­вън притежаваната от него фактура и данни за счетоводното й отразяване, то пра­вото му на данъчен кредит не може да бъде отказано, като в тези случаи ка­зус следва да намери своето разрешение съобраз­но цитираното по-горе Реше­ние по съеди­не­ни дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС.

Процесния случай обаче каза се не такъв – лицето не се установи да е по­­ло­жило каквито и да е усилия, а и не стори това и в хода на процеса, да се снаб­ди дори с доказателства за фактите от предмета на доказване в процеса, по­ради което вследствие имен­но на неговото по­ве­дение не може да се уста­но­ви изпъл­не­­нието на ма­териалноправните изи­ск­вания на закона за възникването на пра­во­то на данъчен кредит, поради което и търговецът не може да се ползва от цитира­на­та съ­деб­на практика.

Предвид изложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно с про­цес­­ния РА на оспорващия е отказано правото на данъчен кредит по спор­ни­те фак­ту­ри, издадени от “Тотал Плюс”ЕООД и “Импулс БГ”ЕООД, в резултат на кое­то са опре­де­ле­ни и процесните фискални задължения, вед­но с прилежа­ща­та им лих­ва за за­ба­ва, с тази част на РА.

Относно издаденото кредитно известие.

Конкретни доводи в жалбата в тази насока не се сочат, но с оглед ис­кането за отмяна на РА в неговата цялост, настоящият състав следва да се про­изнесе и в тази част. В този смисъл съдът намира, че жалбата в посочената част е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл.115 ал.1 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, дос­тав­чикът е длъжен да издаде известие към фактурата, като съгласно чл.115 ал. 4 т.2 от ЗДДС известието задължително съдържа и основанието за издаването му. Основание като реквизит на издаденото кредитно известие е посочено: „I-ви аванс 80% по дог. 26/09.10.2006 г. – ан. Ф-ра №177/16.10.2006 г.“.

В конкретния случая, безспорно се установи, че процесната фактура № 177/16.01.2006 г. е издадена въз основа на сключения на 09.10.2006 г. между ЕТ „З.М.“ и ЕТ „Климатет – С.К.“ договор; до края на 2006 г. има три плащания от страна на възложителя ЕТ „З.М.“; има изпълнение на задълженията на страните – съответно изработка на сушилнята, която според експертиза, назначена по повод ревизия на ЕТ „З,М.“, отговаря на описанието в договора; налице е прехвърляне на собствеността върху вещта и заплащане на цената авансово в размер на 47 840 лв., следо­ва­телно има осъществени реални доставки; не се установи връщане на авансово пла­тените суми на възложителя, т.е. липсва основание за издаване на кредит­но известие към издадената фактура.

Такива основания не са доказват и в хода на съдебното производство.

Обстоятелството, че плащането на цената по договора е на по-късен етап от договореното, само по себе си говори за забавено изпълнение, но не и за неизпълнение на задължение и за разваляне на договора.

По фактура № 177/16.10.2006 г. и № 5/24.01.2007 г., издадени от ЕТ „Кли­ма­тет – С.К.“, следва да се посочи, че от страна на възложителя ЕТ „З.М.“ същите са отразени в дневници за покупки, задълженията са осчетоводени към изпълнителя, както и че активът е заприходен.

Наред с това следва да се отдели внимание и на писмените обяснение на страните по договора, а именно:

В обясненията на З.М. вх. № 25 265-3/21.12.2011 г. (л.172) се сочи, че фирмата няма да може да извършва дейността си по термична обра­бот­ка на палети, ако стерилизиращата камера не отговаря на изискванията; че няма основание за разваляне на договора и издаване на кредитно известие; как­то и получени обратно преводи за върнати суми по сделката.

Същевременно, в писмените обяснения на С.К. вх. № 1403#1/07.03.2012 г. (л.197-гръб), се сочи, че: „Камерата е изготвена, монти­ра­на и пусната в експлоатация“.

Т.е. настоящият състав намира, че поръчката по договора е изработена, стойността за изработката й, макар и частично е платена, същата не е върната, по­ради липса на основание, липсва и разваляне на договора.

Т.е. не са били на лице основанията на чл.115 от ЗДДС за издаване на данъчно кре­дитно известие – такива не се доказаха в хода и на процеса, по­ра­ди което и в тази си част жалбата е неоснователна.

При посочения изход на спора, на основание чл.161 от ДОПК жалбо­по­да­те­­лят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в раз­мер на дължимото се юрисконсултско възнаграждение от 1 023,40 (хиляда двадесет и три лева и четиридесет стотинки) лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отд., ІІІ състав :

 

 

Р Е Ш И

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.К., ЕГН **********, с ЕТ“Климатет – С.К.“, ЕИК по Булстат *********, с адрес за ко­рес­­понденция: *******, и адрес по чл.8 от ДОПК: *****, против Ре­­ви­зи­онен акт № 131200706/21.04.2012г., из­да­ден от Б.Г.Ч. – главен инспектор по при­хо­дите в ТД на НАП – Плов­див, пот­вър­де­н с Ре­­ше­ние № 897/24.07.2012 г. на Ди­рек­тор Ди­рек­ция “ОУИ”–Пловдив при ЦУ на НАП, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА С.Н.К., ЕГН **********, с ЕТ Климатет – С.К.“, ЕИК по Булстат *********, с адрес за кореспонденция: *****, и адрес по чл.8 от ДОПК: ******, да запла­ти на Ди­ре­к­ция “Обжалване и управление на изпълне­ни­е­то” – гр.Плов­див, при ЦУ на НАП – гр.София, сумата от 1 023.40 (хиляда двадесет и три лева и четиридесет стотинки) ле­ва, разнос­ки по де­ло­то.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

 

Вярно с оригинала,

 

Секретар:

 

Т.К.