РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3

 

гр.Пловдив,  02 . 01 . 2012г.

 

Административен съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година в състав :

                                                                                                   Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Гергана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2726/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл.40 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация.

Д.Н.М.,***, обжалва фактически отказ за предоставяне на информация, постановен с Решение № 12 П3607 /3/ от 29.06.2012г., на Секретаря на Община Пловдив, във вр. със заявление № 12 П3607 /1/ от 06.06.2012г. на М., с което е поискано предоставяне на информация относно масовия градски транспорт на гр.Пловдив.

Жалбоподателят твърди, че на 06.06.2012г. е подал заявление за достъп до информация по реда на Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, с което поискал да му бъде предоставен достъп до обществена информация, която е в пряка връзка с проблемите на масовия градски транспорт. Посочил е, че в края на 14 дн. срок за предоставяне на отговор е получил съобщение за удължен срок с 10 дни.

В отговор на заявлението, на лицето е предоставен пълен достъп до част от исканата информация и същевременно му е обявено за изисканата информация по точки 1 до 7 от заявлението, че няма обществен характер и е отказан достъп до същата.

Оспорващото лице се позовава на гарантираното право по см. на чл.41 ал.1 от Конституцията на РБ и решение на КС № 7/1996г. по к.д.№ 1 от 1996г., респ. на приетия през 2000г. ЗДОИ. Счита на основание чл.2 ал.1 ЗДОИ, че всяка информация, създавана или съхранявана от органите на държавна власт по презумпция дава възможност на гражданите да си съставят мнение за дейността на тези органи. В тази насока се твърди, че административните органи не разполагат с възможност да преценят и решават коя информация е от значение за съставяне на мнение и коя не.

Поддържа се, че в решението не са посочени аргументи или доказателства за това, че исканата информация и поставените въпроси в заявлението противоречат на смисъла на чл.2 ЗДОИ. В този ред на възражения е посочено, че отказът да бъде предоставена информация по т.1 до т.7 е немотивиран.

Наред с това, оспорващото лице намира отговорите по т.8 и т.9 от заявлението за непълни и разминаващи се с конкретния аспект на поисканата информация. В този смисъл тези отговори не дават възможност за съставяне на мнение – до каква степен са или ще бъдат решени съществуващите проблеми – предмет на исканата обществена информация и не е възможно да бъде получена точна представа за работата на кмета като задължено по закона лице.

Жалбоподателят е поискал отмяна на решението, тъй като фактически му е отказан достъп до обществена информация, от която би могъл да си състави мнение за дейността на кмета като задължено по закона лице, като съдът задължи този административен орган да издаде ново решение съобразно закона. Жалбата е поддържана в посочения обхват на оспорване и в съдебно заседание от 05.12.2012г.

Ответникът Секретар на Община Пловдив /орган-издател/ чрез процесуален представител оспорва жалбата. Поддържа законосъобразност на административния акт и е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че поисканата информация в т.1 до 7 от заявлението не представлява обществена информация и в тази вр. зам.кмета на Община Пловдив отговорил на въпросите по тези точки, по друг ред – с писмо изх.№ 12 П3607/5/ от 20.07.2012г. Тоест, не е отговорено по реда на ЗДОИ, а като отговор по запитване на гражданин. По отношение на информацията, дадена в решението като отговор на въпросите по т.8 и т.9, представителят на ответника счита, че е даден пълен достъп до информацията.

В съдебното производство по делото не е участвал представител на Окръжна Прокуратура – Пловдив.

Жалбата е допустима за разглеждане по основателност поради подаването й от адресат на неблагоприятен акт и при установена предпоставка за прилагане нормата на чл.140 ал.1 АПК – удължен срок за оспорване, поради липса на указание в решението пред кой орган и в какъв срок може да бъде подадена жалба /л.31, л.59, л.3/. Благоприятната за оспорващите лица разпоредба на чл.140 АПК изисква в административния акт да бъде посочено едновременно пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба /Определение № 5114 / 2012г., ВАС/.

Според чл. 140, ал. 1 от АПК /наименован "Удължаване сроковете за обжалване при нередовно съобщаване"/ когато в административният акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Липсата на такива указания, както и тяхната непълнота, са предпоставката за удължаване на срока за оспорване по чл. 140 ал. 1 от АПК /Определение № 9339/2012г., ВАС; други /.

Приложената по делото административна преписка съдържа : заявлението на Д.М. от 06.06.2012г.; писмо от Секретаря на Община Пловдив до Зам.Кмет на Община Пловдив “Обществен ред и транспорт”, в което е указано да се изготви поисканата информация, която да бъде предоставена на секретаря в срок до 18.06.2012г., л.35; уведомление до заявителя от Секретаря на Община Пловдив за удължаване срокът по чл.28 ал.1 ЗДОИ с 10 дни /чл.30 ал.1 от закона/; отговор от Зам. Кмет “Обществен ред и транспорт” до М. във вр. със заявлението от 06.06.2012г. и до Секретаря на Община Пловдив от 20.07.2012г., л.38 и сл.; Отговор от М. във вр. с писменото уведомление – отговор от зам.Кмета на Общината; Заповед от 11.08.2011г. за утвърждаване на вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена информация, Утвърдени от Кмета на Община Пловдив с приложения /образци в процедурата/.

  Прието по делото е Отворено писмо на жалбоподателя до Министъра на финансите на РБ, до Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, до Министъра на околната среда и водите, до Кмета на Община Пловдив /л.61 и сл./.

В обстоятелствената част на заявлението си, Д.М. е цитирал писмото до посочените министри от 24.02.2012г., като е счел, че поставените проблеми са с висока обществена значимост и касаят целесъобразно изразходване на средства от бюджета на държавата и общината, както и такива от социален и екологичен характер. Поради липса на отговор от Кмета на Община Пловдив на предходното писмо от 24.02.2012г., което е изпратено и до министрите, е отправено заявление по реда на ЗДОИ, в което са поставени следните искания : 1. Предоставяне на анализ /ако има изготвен/ за отчетен спад на брой превозени пътници и едновременно с това – съществено увеличаване пробега на масовия градски транспорт /МГТ/ и на разходите му. Искането е основано на брой превозени пътници и данни за пробега на МГТ през 2001г. и 2009г., респ. 2007г. и 2009г. във вр. увеличение цената на преференциалните карти за градския транспорт. 2. Дали е възложено и на кого да анализира и оцени от името на Община Пловдив направените в предходното писмо от 24.02.2012г. изводи и предложения; 3. Предоставяне на  писмено становище по направените от М. изводи и предложения във вр. с предходното писмо. 4. Информация за причините, по които писмото му е оставено без разглеждане над ти месеца – в случай, че не е възложено на компетентен орган да разгледа и оцени предложенията на лицето; 5. Информация за причината за приетия начин на решаване на проблемите на МГТ – единствено с превозвачите и без гражданите на Пловдив. 6. Информация за това дали кметът на Община Пловдив е готов да отмени решението за повишаване цената на преференциалните карти от 01.07.2012г.; 7. Информация за причините, поради които променените маршрути /от 01.11.2011г./ на няколко линии на МГТ не е отразена на табелите по спирките. 8. Информация за това  - дали съществува решение на общинското ръководство на Пловдив за поставяне на разписание по спирките на МГТ за движение на превозните средства; 9. Информация за това  - дали е прието решение на общинското ръководство за промяна в конструкцията на заслоните на спирките на МТГ /заслоните са нефункционални и пейките неизползваеми/.

Подаденото заявление за достъп до обществена информация е във вр. с предходно писмо на М. до цитираните органи и до Кмета на Община Пловдив, което не бе приложено в преписката /л.61 и сл./, но прието по делото. Жалбоподателят е анализирал състоянието на МГТ по данни от ОП ОКТ Пловдив и е отправил предложения за корекция на изплатените субсидии на МГТ, като е съпоставял количеството на предлагания МГТ с осъществяван транспорт от “маршрутки”, в повечето случаи дублиращ трасетата на МГТ. Направени са конкретни предложения за постигане рентабилност на масовия градски транспорт.

За яснота следва да бъде добавено, че Наредба № 3 от 4.04.2005г. за условията и реда за предоставяне на средства за субсидиране на превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони изисква механизмът да отчита равнището на следните показатели – подлежащ на субсидиране пробег, респективно приведен пробег на база пътниковместимост; реализирана загуба на км. пробег; равнище на превозната цена; експлоатационни условия; други приети от ОбС показатели, включително за качество на транспортното обслужване и екологично въздействие върху околната среда. Рентабилен транспорт като термин се свързва с доходност и възвръщаемост на вложения труд или капитал.

При тези данни съдът, съобрази : Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти - чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ.

1. Компетентност на органа – издател : Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл. 3 ал. 1 и ал. 2 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани "органите". Кметът на община е орган на изпълнителната власт, поради което е задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ. Искането е отправено до него, а исканата информация касае дейността на ръководената от него териториално-административна единица.

Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него /Решение № 7515 от 2012г., ВАС, Пето О.; /.

В тази насока са Утвърдените от Кмета на Община Пловдив вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена информация в изпълнение изискванията на ЗДОИ, съгласно заповед № 11 ОА 2008/11.08.2011г. , в които на основание чл.28 ал.2 ЗДОИ – Кметът на Общината изрично /Раздел Втори “Упълномощени лица”, чл.8/ е предоставил правомощие на Секретаря на Община Пловдив да взема решения за предоставяне на достъп до обществена информация. Съставът приема за редовно осъществена възможността за изрично определеното длъжностно лице по см. на чл.28 ал.2 от ЗДОИ.  При това положение и във вр. с вменените задължения на секретаря на Община Пловдив по силата на тези правила, и в част – процедура за вземане на решения по чл.28 ал.2 ЗДОИ, оспореното решение е издадено от компетентен орган.

Спазването на правилата за компетентност на административния орган издател на индивидуалния административен акт е изискване за неговата законосъобразност, предвид чл. 146 т. 1 от АПК. Компетентността се придобива по няколко начина: 1. конкретно, директно и изчерпателно определяне на материална компетентност - чрез конкретна нормативна разпоредба, с която се създава административния орган или с устройствения акт на ведомството, в което се намира и действа органа, 2. следва от функциите на административния орган, които са му възложени с нормативен акт очертаващ рамката, в която органът има право да извършва определена административна дейност, 3. чрез делегиране от друг административен орган, 4. чрез посочване на по-горестоящ административен орган, който да определи компетентен долустоящ или 5. при преобразуване.

Предоставена от нормативен акт компетентност не може да се преотстъпва, освен по изключение, изрично предвидено в нормативен акт, каквото в случая е налице.

 2. Срок на издаване на решението : Сроковете по чл. 57 от АПК, аналогична разпоредба на чл. 28 ал. 1 от ЗДОИ са инструктивни, а не преклузивни, поради което пропускането им не прекратява правомощието на административния орган да издаде съответния административен акт /така Определение № 11802 от 2012г., ВАС, Пето О./.

В случая по заявлението е образувано административно производство, в хода на което органът е уведомил заявителя в съответствие с чл.30 ал.1 ЗДОИ – за удължаване на срокът в рамките на допустимия предел от 10 дни. Уведомлението е получено лично /л.37/, потвърдено и от жалбоподателя.

3. Процедурата за предоставяне на достъп до обществена информация е уредена в Глава трета от ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 24 и следващите от закона, достъпът се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. Административният орган, до който е адресирано искането, е длъжен да се произнесе с мотивирано решение в 14-дневен срок от заявлението, с което да предостави или да откаже предоставянето на достъп до исканата обществена информация и да уведоми писмено заявителя за своето решение /чл. 28 от ЗДОИ/.

Подаденото заявление е съобразено с разпоредбата, регламентираща формата и начина за отправяне на искане за достъп до обществена информация, отговаря на изискванията и съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в чл. 25 от ЗДОИ - трите имена на заявителя, описание на исканата информация, адреса за кореспонденция със заявителя. Кметът на Община Пловдив е бил сезиран с редовно от външна страна искане за предоставяне на достъп до информация. Същото е разгледано от определеното длъжностно лице по см. на чл.28 ал.2 ЗДОИ.

4. Задълженият субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне /арг. от изричните разпоредби на чл. 28 ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация/. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ.

Не наименованието на акта, а съдържанието и последиците му са относими при преценка за законосъобразност. Писмената форма за валидност е съобразена.

С оглед възражение в жалбата, следва да се има предвид, че непосочването или погрешното посочване на правни основания не е отменително основание, тъй като съдът не е обвързан от правната преценка на органа /Коментар на АПК, изд.Сиела-2006г./. От значение е дали установените факти водят до постановеният правен резултат и дали административното производство е проведено по установени в закон правила – гарантиращи правата на страните.

5. За характера на поисканата информация /документи, писмени отговори / - на хартиен носител : Обществената информация, която се създава, събира и съхранява от държавните органи е два вида: официална и служебна. Официална е информацията, която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи при осъществяване на техните правомощия /чл. 10 ЗДОИ/. Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации /чл. 11 от ЗДОИ/. Само ако молителят посочи вида на исканата информация, като я опише в смисъла даден й от законодателя възниква задължение за предоставянето й.

Целта, с която се реализират нормативно определените правомощия от органите на местно самоуправление е съществен елемент от дейността им, поради което тя е необходима за съставянето на собствено мнение от искащите обществена информация. "Обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.

5.1. В случая търсената информация в частта й по т.2, т.3, т.4 от заявлението е свързана с отговори на поставени в предходно писмо въпроси /от 24.02.2012г./. Тъй като това писмо е представено по делото, налице е възможност за съпоставка на поставените в същото предложения и дефиницията за обществена информация по ЗДОИ. Констатира се, че в заявлението за достъп до обществена информация на практика са поискани отговори по предложенията на лицето – в частта по т.2, 3 и 4.

В тази вр. се отбелязва, че съдържанието на писмото до министри на РБ и до Кмета на Общината покрива хипотеза на сигнал или предложение, при което следва да се прилага установеният ред за разглеждане, с оглед целта на производството по реда на Глава осма-АПК. Съгласно чл.107 АПК : По реда на тази глава се разглеждат предложенията и сигналите, подадени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции. Предложения могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на органите по ал. 1 или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи. Предложенията и сигналите са едно от средствата за контрол и за подобряване на дейността на администрацията. Възможността да се подават сигнали и предложения не е обвързана с наличието на личен и пряк правен интерес. Това е така с оглед интереса на обществото - администрацията да действа бързо, законосъобразно и предвидимо. Предмет на сигнали и предложения може да бъде, съгласно чл. 107 ал. 4 АПК, както злоупотребата с власт, корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество, така и други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия и бездействия на административните органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси и права и законни интереси на други лица. Последното не означава, че посочени в сигнал или предложение обстоятелства следва да се приравняват на поставени искания за достъп до обществена информация и в тази вр. – да бъдат изисквани отговори по реда на  ЗДОИ.

Предложения могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на органите по ал. 1 или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи. Решенията, които се приемат по дадено предложение или сигнал не подлежат на съдебно обжалване.

При поставени предложения за подобряване дейността на Община Пловдив в сферата на масовия градски транспорт, жалбоподателят е изискал отговори под форма на предоставяне на обществена информация. Следователно, редовното от външна страна заявление в частта му по т.2, т.3 , и т.4 правилно е квалифицирано на искане за предоставяне на информация, която не е обществена по см. на ЗДОИ.

В реда на изложеното, не е налице фактически отказ от предоставяне на информация по ЗДОИ за посочените точки от заявлението. Отказът е съобразен с обяснителната записка към Препоръка /2002/2 на Комитета на министрите към държавите-членки относно достъпа до обществена информация в § ІІІ, т. 15 -императивно е посочено, че правото на достъп до официални документи се ограничава до съществуващите документи. Държавните органи нямат задължение да създават нови документи, за да удовлетворят заявления за достъп /в тази насока Решение №12896/2012г., ВАС /.

В тази част със заявлението се иска създаването на нови документ, с характер на отговор /2. Дали е възложено и на кого да анализира и оцени от името на Община Пловдив направените в предходното писмо от 24.02.2012г. изводи и предложения; 3. Предоставяне на  писмено становище по направените от М. изводи и предложения във вр. с предходното писмо. 4. Информация за причините, по които писмото му е оставено без разглеждане над ти месеца – в случай, че не е възложено на компетентен орган да разгледа и оцени предложенията на лицето/.

Изводът е относим и за т.6, поставена във вр. с отговор по т.5 - поставеният от заявителя въпрос не представлява искане за достъп до обществена информация по смисъла на чл. 2 ал.1 от ЗДОИ, а изисква формиране на лично мнение и преценка /6. Информация за това дали кметът на Община Пловдив е готов да отмени решението за повишаване цената на преференциалните карти от 01.07.2012г./, в какъвто смисъл е Решение № 12956/18.10.2012г., ВАС.

Жалбоподателят може да подаде заявление по ЗДОИ до ОбС – Пловдив за тази част от поставените въпроси в заявлението до Кмета на Общината.

5.2.  По отношение на т.1 от заявлението : за поставеният въпрос относно увеличението цената на преференциалните карти в МГТ, разгледан самостоятелно, а и във вр. с предложенията за оптимизирането му, съдържащи се в писмото от 24.02.2012г., следва да се отбележи, че е изискан анализ на причините за спада на броя на превозените пътници и същевременно с това – същественото увеличаване на пробега на масовия градски транспорт, а с това – увеличение и на разходите му. Заявителят ясно е посочил, че ако има такъв анализ, иска да му бъде изпратен с цел – запознаване с дейността на общинската администрация в общественозначимите отношения от финансов, социален и екологичен аспект /предвид доводите в предложението от 24.02.2012г./.

Като се има предвид, че поисканият анализ е форма на обществена информация по дефиницията на чл.2 ал.1 и ал.2 от закона и не е съдържа лични данни съгл. забраната по чл.2 ал.3 ЗДОИ, отказът за предоставяне на информация по т.1 не е мотивиран. Тук се отбелязва, че писменият отговор на зам.Кмета от 20.07.2012г., по заявлението за достъп до обществена информация от 06.06.2012г. – е след дата на издаване на оспореното решение от една страна, а от друга във вр. с довода на ответника по същество – ЗДОИ е разписал еднозначно редът на предоставяне на обществена информация.

Писменото уведомление не е предмет на спора, макар както бе посочено, от значение е съдържанието, а не формата на акта. Не е предвидено за част от заявлението отговорът да бъде под форма на уведомление от орган, за който не са представени доказателства за изричното му определяне на длъжностно лице по см. на чл.28 ал.2 ЗДОИ. Поради тези причини, писменото уведомление от зам.Кмета на Община Пловдив не се разглежда като спорен акт /който би бил обявен за нищожен поради липса на изрично определяне на длъжностното лице по реда на чл.28 ал.2 ЗДОИ /.

В отговора на Зам.Кмета се съдържат данни по поставения в т.1 от заявлението въпрос, които е следвало да бъдат част от решението по ЗДОИ. Тоест, след като е налице анализ по поставените от заявителя въпроси, с обществен характер на информацията, следва да му бъде предоставен по установения в ЗДОИ ред.  Налице е информация и по отношение на т.7, т.8 и т.9.

При съобразяване, че информацията е поискана на хартиен носител и липса на идентичност между отговора на зам.кмета  и обжалваното решение, следва, че решението в частта по т.7 и т.9 не е пълно.

В частта на заявлението по т.5 поисканата информация е обществена, доколкото масовия градски транспорт не е едностранна дейност – пътникопотока е потребител на транспорта и фактор при определяне интензивността на дадена маршрутна линия. 

6. Както бе посочено, налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Обжалваното решение не е наименовано като отказ по т.1 до т.7 от заявлението, а е вписана квалификация на органа за характера на поисканата информация.

 Благоприятстващ административен акт изключва правен интерес от оспорване, но в случая с “предоставям пълен достъп на исканата обществена информация, като удовлетворявам искането на Д.М.”, с уведомяване за характера на поискана информация по т.1 до т.7 вкл., на практика е постановен отказ.

Конкретни правни основания не са посочени в оспореното решение, извън общите разпоредби на чл.3 ал.1 и чл.28 ал.2 ЗДОИ. Мълчалив отказ в производството по ЗДОИ е недопустим /арг от разпоредбите на чл. 37 – 39/, но решението съдържа частично данни за поисканата информация, като част от същата не е определяема като обществена. Тоест, по същество отказът в частта по т.2, 3 и 4 от заявлението е законосъобразен по посочените съображения за характера на писмото от 24.02.2012г. и последиците му във вр. със ЗДОИ.

7.  В частта по т.1 ,5, 7 поисканата информация има обществен характер и административният орган дължи произнасяне по реда на ЗДОИ, а не с писмен отговор на зам.кмета, в чийто ресор са поставените въпроси и искания. В тази част решението следва да бъде отменено и върнато за произнасяне от компетентния орган по предвидения в ЗДОИ ред, с мотивирано решение и съобразяване на възможност за удовлетворяване на искането за предоставяне на информацията на хартиен носител.

В частта по т.9 посоченото в решението действително не съответства с поисканата информация в заявлението, която е обществена по см. на закона.

В частта по т.8 решението е законосъобразно, поради съответствие на изисканата информация със съдържанието на административния акт. От приложената преписка и при липса на доказателствени искания, може да се приеме, че предоставената информация не е непълна и е наличната съхранявана при органа.  В тази част хартиен носител на целия проект не е удачната форма на предоставяне на информация, поради което еднозначно е посочена възможност за информиране посредством електронният сайт, на който в реално време е осигурен достъп да информация за движението на автобуси от градски транспорт по картата на гр.Пловдив.

8. Предвид условието на чл.2 ал.2 във вр. с §1 т.1 ДР ЗДОИ във вр с чл.26, чл.27 ЗДОИ – от предоставяне на информация по т.1, т.5, т.7, т.8 и т.9 действително би могло да се състави собствено за заявителя мнение относно дейността на кмета на общината и община Пловдив. Поставените искания за информация са общественозначими и пряко касаят жителите на гр.Пловдив.

Според съдържанието на заявлението по чл. 25 от ЗДОИ търсената от заявителя информация не се отнася до специална процедура - напр. по друг закон, която приключва с акт на конкретен орган, поради което не следва да се квалифицира като служебна информация, създадена по повод дейността на едно държавно учреждение.

По правило достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13 ал. 2 от ЗДОИ, предвиждаща възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение, а също и когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи и предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях. В случая поисканите отговори и информация не попадат в обхвата на посоченото ограничение.

Ограничението по см. на чл.13 ал.2 ЗДОИ е относимо към т.6 от заявлението, но решението не съдържа това основание от закона. Информацията по тази точка препраща към т.5, но сама по себе си, изисканата информация дори да бе представена, не попада в дефиницията на обществена – би била  мнение или становище.

Всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, когато поисканата информация се създава или съхранява от него /чл.3 ал.1 ЗДОИ/. Административнопроизводствените действия, които органът извършва по реда на АПК с цел постановяване на административен акт /индивидуален или общ/ не представляват информация, която да е свързана с основната дейност на общината, поради което информацията по т.6  не може да даде възможност на гражданите са си създадат мнение за дейността на Кмета .

В конкретиката на фактите информацията по т.6 от заявлението /дали кметът е готов да отмени решение за повишаване на цената на преференциалните карти от 01.07.2012г./ не разкрива признак общественост на информацията.

Разпоредбите на чл. 37 - 39 от ЗДОИ императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ и реда за неговото съобщаване на заявителя. При произнасянето си административният орган следва да съобрази съхранява ли се при него исканата информация, както и характера на същата, с оглед на което да постанови изричен писмен акт, с който да предостави или да откаже предоставянето на достъп до същата.

Изложените данни водят до извод за частична основателност на жалбата. Оспорващото лице не е заявило искане за присъждане на разноски.

 В случая интересът не е материален, за да бъде приложена Наредба № 1/2004г. и присъдените разноски /юрисконсултско възнаграждение/ са съответни на отхвърлената част от жалбата /в тази насока Определение № 1253 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1018/2012 г., Второ О./.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И :

 

Отменя Решение № 12 П3607 /3/ от 29.06.2012г. на Секретаря на Община Пловдив, в частта по т.1, т.5, т.7 и т.9 от заявлението на Д.М. с № 12 П3607 /1/ от 06.06.2012г. и връща преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебния акт.

Отхвърля жалбата в частта на Решение № 12 П3607 /3/ от 29.06.2012г. на Секретаря на Община Пловдив, по заявлението № 12 П3607 /1/ от 06.06.2012г.  - с последици на отказ по заявената за предоставяне информация по т.2, т.3, т.4, т.6 от заявлението и в частта по т.8.

Осъжда Д.Н.М.,*** да заплати на Община Пловдив сума от 80 лв. – съдебни разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му.

 

 

Административен съдия :