РЕШЕНИЕ

 

№ 156

 

гр. Пловдив, 28 януари 2015 год.

 

                                                                       

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IІ състав, в открито заседание на  двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година,  в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ      

                                                     

при секретар П.С. като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2772 по описа за 2012 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на „Вивенсистрейд ” ООД, с БУЛСТАТ  160065701, ****, против РА № 161201139/09.05.2012г., издаден от  Ф. К. Т. на длъжност  главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Пловдив, пот­вър­де­н изцяло с Ре­­ше­ние № 985/ 07.08.2012 г. на Ди­рек­тора на Дирекция “ОУИ” /сега “ОДОП”/ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП.  В жалбата се твърди, че РА е незаконосъобразен и необоснован, постановен в противоречие с материалния данъчен закон и при съществени нарушения на процесуални правила, което довело до неправилно начисляване на ДДС и отказан ДК, ведно със съответни лихви. В СЗ процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.

Ответникът по жалбата чрез процесуален представител счита съ­щата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й. Пре­тен­ди­ра при­­съж­дане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пловдив, в настоящия състав, след ка­­то прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производст­во до­ка­­за­телства, намира за установено следното:

Ревизията по ЗДДС обхваща данъчните периоди от 07.04.2010г. до 19.05.2010г. и от 01.09.2010г. до 31.12.2010г.

І. В хода на ревизията е установено, че лицето е регистрирано по ЗДДС на 20.05.2010г. по избор на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС. За периода 06.04.2010г.- 30.04.2010г. то е осъществило вътреобщностни придобивания на стоки от: 1. Инканто груп от Италия с  VIN №. IТ04366050724 по три броя фактури: № 10.03926/14.04.2010г. на стойност 14 705,79 евро /28 762,03лв./; № 10.04389/26.04.2010г. на стойност 44 506,29 евро /87 046,74лв./; № 10.04391/26.04.2010г. на стойност      197,50 евро /326,28лв./; Общо :59 409,58 евро /116 195,04лв./; 2. Пикс- Италия с VIN №. IТ04929390724 - по фактура № 249/26.04.2010г. на стойност 1 654,51 евро /3 235,94лв./. Данъчното събитие за всички придобивания настъпило на датата на издаване на фактурите.  Прието е, че с фактура № 10.03926/14.04.2010г. на стойност 14 705,79 евро /28 762,03лв./, издадена от  Инканто груп от Италия с  VIN №. IТ04366050724, стойността на вътреобщностното придобиване за календарната 2010 г. надхвърля 20 000лв. и дружеството следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС на основание чл.99, ал.1 и ал.3 от закона до 06.04.2010г. - в 7-дневен срок преди общата облагаема стойност на получените вътреобщностни придобивания да надвиши посочената по-горе стойност, а след регистрацията си то следвало да начислява ДДС за извършените ВОП, тъй като се явява лице-платец на данъка по глава Осма от ЗДДС. Тъй като това не било сторено, данъкът е начислен от ревизиращия екип, като същият е в размер 23 886,20 лв. върху данъчна основа 119 430,98лв.

За периода от 01.05.2010г. до 19.05.2010г., през който период за дружеството е съществувало задължение за регистрация на основание чл.99 от ЗДДС, но то не било регистрирано и не начислявало ДДС, е осъществено вътреобщностно придобиване на стоки по фактура № 10.05491/14.05.2010г. на стойност 18 610,91евро /36 399,78лв./ , издадена от  Инканто груп от Италия с  VIN №. IТ04366050724 и по фактура № 322/11.05.2010г. на стойност 38,40евро /75,10лв./, издадена от Пикс- Италия с VIN №. IТ04929390724. Данъкът по тези фактури станал изискуем на датата на издаването им. Тъй като от страна на ревизираното дружество не било извършено начисляване на ДДС за извършените през периода 07.04.2010г. до 19.05.2010г. вътреобщностни придобивания, на основание чл.102, ал.3, т.1 и ал.4 от ЗДДС в хода на ревизията данъкът е начислен от ревизиращият екип, като същият е в размер на 7 294,98 лв. върху данъчна основа 36 474,88лв.

По отношение направените констатации и начисленият ДДС следва да се има предвид разпоредбата на чл. 73а ЗДДС, приета във връзка с необходимостта от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви и решенията на Съда на Европейската общност (СЕО). В настоящата хипотеза лицето има право на данъчен кредит, тъй като няма данни, нито пък твърдения за укрита сделка и данните за това са налични в счетоводството на дружеството. За тези обстоятелства по делото са налице писмени доказателства, като същите се подкрепят допълнително и от изводите на съдебно- счетоводната експертиза, която е установила, че доставките не са укрити и данни за тях са налични в счетоводството на дружеството- жалбоподател. В неоспореното заключение и допълнителното такова вещото лице подробно проследява съпътстващите фактурите документи,  счетоводните записвания, документите за транспорт, сочи че счетоводството на дружеството е редовно водено, както и че са налице множество документи във връзка с извършените ВОП. Впрочем затова, че такива действително са били извършени няма спор между страните, доколкото приходната администрация никъде не твърди подобно нещо. Спорът между страните  е във връзка с начисления ДДС по фактурите, документиращи извършените ВОП.

С влизането в сила на ЗИД на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.), въвеждащ разпоредбите на Директива 2007/74/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г. относно освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни (OB, L 346/6 от 29 декември 2007 г.), и предвид решение на СЕО от 08.05.2008 г. по обединени дела С-94 и С-95 от 2007 г., тълкуващо приложението на чл. 18, § 1, б. "г" и чл. 22 от Шеста директива 77/388, следва изводът, че когато регистрираното лице не е приложило принципа на обратното начисляване на ДДС по получена от него доставка на стока или услуга и впоследствие приходната администрация начисли този данък и го вмени като задължение на лицето, тя не може същевременно да не му признае правото на данъчен кредит. В случая е безспорно, че доставката не е била укрита и за нея е имало данни в счетоводството, но ревизираното лице не е спазило изискванията на закона за съответните данъчни периоди. При това положение безспорно настоящият случай попада в хипотезата на чл. 73а ЗДДС и следва, че макар лицето да не е изпълнило формалните изисквания на закона, то има правото на данъчен кредит за процесните доставки, тъй като данъкът е изискуем от него като получател и доставката не е била укрита в счетоводството му.  С издадения ревизионен акт данъкът е начислен и на основание чл.73а ЗДДС жалбата следва да бъде уважена. Тъй като начисляването на данъка и признаването на правото на приспадане на данъчния кредит в същия размер са за едни и същ и данъчни периоди, при режим на самоначисляване резултатът за всеки период следва да е нула, поради което начисляването на ДДС с РА без признаване на правото на данъчен кредит нарушава принципите на данъчен неутралитет и пропорционалност. В хода на ревизията не е поискано от дружеството да направи волеизявление дали желае да упражни правото си на данъчен кредит.  Подходено е формално, като този формалистичен подход е довел практически до непризнаване на данъчен кредит, въпреки наличието на основанията за това. Поради изложеното  жалбата в тази и част е основателна, включително и по отношение начислените съответни лихви.

ІІ.За м.09.2010г. дружеството  е декларирало  износ на стойност 14 658, 95 лв., за който е издадена фактура №28/ 30.09.2010 г. за 17 броя мебели /дневни/, описани в 17 позиции с получател SPAG E NEBEL AG-Sweiserland  с ДДС номер CH2312780, за което не е начислен ДДС. При преглед на представената в хода на ревизията митническа декларация било установено, че същата е без заверка от Агенция „Митници”, а транспортният документ /ЧМР/ е без номер, дата и данни за превозвач, както и попълнени данни за получател на стоките. Прието е за неустановено извършено транспортиране на същите и плащане по фактурата.  Сочи се, че във фактурата като описание на сделката е отразено вътреобщностна доставка /ВОД/, но при проверка е установено, че за получателя на стоките няма данни да е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка. Предвид на това е прието, че представените документи не доказват, че стоките са напуснали територията на България по направление към трета страна, тъй като не са изпълнени изискванията на чл.37, ал.1 от ЗДДС и чл.21, ал.1, т.1 и т.3 от ППЗДДС за доказване доставките към трета страна по чл.28 от ЗДДС. За място на изпълнение на доставката е приета България и след като не бил доказан извършен износ или вътреобщностна доставка и тъй като доставката била облагаема, на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС е начислен данък в размер на 2 931,79 лв. по фактура №28/30.09.2010 г.

В неоспореното заключение по назначената СТЕ вещото лице сочи че в счетоводството не се съхраняват съпътстващи документи, няма данни за извършен транспорт, а също така че до момента на изготвяне на експертизата  няма извършено плащане по фактура №28/ 30.09.2010 г. на стойност 14 658, 95 лв. В хода на ревизионното производство, както и при административното обжалване жалбодателят не е представил доказателства във връзка с начисления данък по цитираната фактура, чрез които да обори възприетото от администрацията, че не е доказан извършен износ или вътреобщностна доставка, съответно че същата доставка е облагаема.  В хода на съдебното производство на жалбодателя изрично е указана доказателствената тежест.  По арг. от чл.170, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК, в тежест на жалбоподателя е да установи, че отразената във фактурата доставка представлява ВОД, тъй като от този факт той черпи изгодни за себе си правни последици, а именно нулева ставка по ДДС. Липсата на доказателства за последното налага да се приемат за законосъобразни направените изводи,  че    представените документи не доказват, че стоките са напуснали територията на България по направление към трета страна, съответно че място на изпълнение на доставката е България, поради което и законосъобразно е  начислен данък в размер на 2 931, 79лв. по фактура №28/30.09.2010 г.

ІІІ. За м.10.2010г. е установено, че в дневника за продажби е включено дебитно известие № 31/14.10.2010г., на обща стойност 45 962,01лв. към Инканто груп от Италия с  VINIТ04366050724. Като основание са сделката е посочен чл.115, ал.3 от ЗДДС и „разлика в цените на материалите за произведени дивани за Инканто за продукция по фактури до 06.08.2010г.”. За посочените по-горе номера на фактури, издадени на италианския клиент, в ревизионно производство, приключило с РА № 161106004/13.03.2012 г. е установено, че  ревизираното дружество не разполага с документи, доказващи  извършени вътреобщностни доставки на стоки и не следва да прилага нулева ставка на ДДС. За същите е прието, че са доставки с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които се дължи ДДС, начислен в хода на ревизията. Предвид констатираното в предходното ревизионно производство, ревизиращият екип е приел, че  издаденото дебитно известие № 31/14.10.2010г, е част от доставките, разглеждани в предходното ревизионно производство, за които е начислен ДДС, поради което и по това дебитно известие се дължи ДДС в размер на 9 192, 40лв. върху данъчна основа 45 962,01лв.

С Решение № 6179/ 09.05.2014 г. по адм.д. № 10723/ 2013 г. по описа на ВАС е оставено в сила Решение № 1441/ 25.06.2013 г. по адм.д. № 2544/ 2012 г. по описа на АС – Пловдив, с което е отменен изцяло Ревизионен акт № 161106004/23.03.2012 г., издаден от  главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Пловдив, с който на „Вивенсистрейд ” ООД, със седалище и адрес на управление: ****, ЕИК 160065701, представлявано от управителя Станислав Гришев Сираков са начислени допълнително ДДС в размер на 121 243,33 лв. и лихви в размер на 18 490,30 лв. Предвид на това за извършените ВОД ставката по ДДС е нулева, и поради което за издаденото дебитно известие, което е за същите доставки, за които неправомерно е бил начислен ДДС,  също не се дължи ДДС в размер на 9 192,40лв. Поради изложеното  жалбата в тази и част е основателна, включително и по отношение начислените съответни лихви.

ІV. За м.09.2010г. в хода на ревизията е отказан данъчен кредит в размер на 657, 20 лв. по фактура № 411/ 09.09.2010 г., издадена от „Европа комерс” ЕООД с ЕИК 115527326 с предмет на доставка осветителни тела. За доставчика е установено, че не е отразил издадената фактура в дневника за продажби за съответния данъчен период. При проверка на дневниците за  продажби на доставчика е установено, че в дневника за м.12.2010 г. той е отразил кредитни известия към всички издадени фактури за доставки, без да е посочил основание за издаването им. КИ № 3087/ 01.12.2010 г. е със стойност, която отговаря на стойността по фактура № 411/09.09.2010г. За това кредитно известие е установено, че не е отразено от жалбоподателя в изготвен от него дневник за покупки. Изтъква се, че по преписката са налице данни, че считано от 14.12.2010 г. доставчикът е с прекратена регистрация по ЗДДС по инициатива на орган по приходите. Във връзка с изготвено в хода на разглежданото ревизионно производство ИПДПОЗЛ, не са били представени поисканите документи за изясняване извършването на доставка по процесната фактура - за прехвърлянето на собствеността върху стоките, за транспортирането им, за плащането па фактурата. Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.

В хода на ревизионното производство, както и при административното обжалване жалбодателят не е представил доказателства, чрез които да обори тези констатации.  В хода на съдебното производство на жалбодателя изрично е указана доказателствената тежест.  По арг. от чл.170, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК, в тежест на жалбоподателя е да установи, че са налице условията за признаване правото на данъчен кредит, тъй като претендира да черпи изгодни за себе си правни последици. Липсата на доказателства за налага да се приемат за законосъобразни направените изводи,  че    фактурата не документира извършена доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и на ревизираното дружество правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по нея на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.

V. За м.10.2010г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 404,48лв. по фактура № 750/22.10.2010г., издадена от „Интергруп 7” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ 175177834 и с предмет на доставка плат. Не е представен документ за извършено плащане по фактурата. За фактурата е установено, че е включена в дневника за продажби за съответния данъчен период, но доставчикът, след връчено му по реда на чл.32 от ДОПК ИПДПОЗЛ не е представил доказателства за извършена доставка на стоки по нея. За него е установено, че за периода в който е издадена фактурата е разполагал с три лица, назначени по трудови договори на длъжност шофьор на такси, но в информационните масиви на НАП не се съдържат данни за изплатени възнаграждения на тези лица. Сочи се, че жалбоподателят също не е представил документи, които да доказват прехвърляне на правото на собственост върху стоки, транспортирането на същите и плащане по фактурата. Прието е, че тя не документира извършена доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит по нея на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС. В хода на ревизията нито от страна на доставчиците, нито от страна на ревизираното лице е доказано да е налице прехвърляне на правото на собственост върху стоки, транспортиране на същите от доставчиците до получателя, предаването им и плащането по фактурите. Прието е, че са налице само издадени фактури, което не е достатъчно условие, за да бъде признато правото на данъчен кредит, предвид липсата на установена извършена доставка по тях. В хода на административното обжалване жалбодателят не е представил доказателства, чрез които да обори тези констатации.  В хода на съдебното производство на жалбодателя изрично е указана доказателствената тежест. По арг. от чл.170, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК, в тежест на жалбоподателя е да установи, че са налице условията за признаване правото на данъчен кредит, тъй като претендира да черпи изгодни за себе си правни последици. Липсата на доказателства за налага да се приемат за законосъобразни направените изводи,  че    фактурата не документира извършена доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и на ревизираното дружество правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по нея на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.

VІ. За м.09.2010г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 357,92лв. на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС по два броя фактури, издадени от „Радио СОТ” ООД с ЕИК 112028994 с предмет на доставка услуги по охрана, тъй като е установено, че до 01.10.2010 г. дружеството „Вивенсистрейд” ЕООД не разполага със собствен или нает обект за извършване на дейността си, а същата е извършвана в помещение, наето от дружеството „Европа комерс” ЕООД, с което ревизираното лице има сключен договор за изработка на мебели. След тази дата е нает обект за извършване на производствената дейност. Прието е, че получените услуги, документирани с фактурите, издадени от „Радио СОТ” ООД не са свързани с дейността на жалбоподателя, предвид липсата на собствени или стопанисвани от него обекти, в които да се осъществява тя.

В хода на ревизионното производство, както и при административното обжалване жалбодателят не е представил доказателства, чрез които да обори тези констатации.  В хода на съдебното производство на жалбодателя изрично е указана доказателствената тежест.  По арг. от чл.170, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК, в тежест на жалбоподателя е да установи, че са налице условията за признаване правото на данъчен кредит, тъй като претендира да черпи изгодни за себе си правни последици. Липсата на доказателства за налага да се приемат за законосъобразни направените изводи,  че    фактурата не документира извършена доставка по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС и на ревизираното дружество правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по нея на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС.

Предвид изложеното жалбата е частично основателна и следва да бъде отменен РА № 161201139/09.05.2012г., издаден от  Ф. К. Т. на длъжност  главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Пловдив, пот­вър­де­н изцяло с Ре­­ше­ние № 985/ 07.08.2012 г. на Ди­рек­тора на Дирекция “ОУИ” /сега “ОДОП”/ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, както следва: 1. в частта, с която е начислен ДДС в размер на 23 886,20 лв. за период 07.04.2010 г. – 30.04.2010 г., ведно със съответни прилежащи лихви; 2. в частта, с която е начислен ДДС в размер на 7 294,98 лв., за период 01.05.2010 г. – 19.05.2010 г., ведно със съответни прилежащи лихви; 3. в частта, с която е начислен ДДС в размер на 9 192, 40 лв. за период 10/2010 г., по дебитно известие № 31/14.10.2010г., на обща стойност 45 962,01лв., ведно със съответни прилежащи лихви.        В останалата част жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При посочения изход на спора и заявената в жалбата претенция за присъждане на разноски по делото, на ответника следва да бъдат присъдени такива по компенсация в размер на 84, 21 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Съдът

 

Р      Е      Ш      И :

 

 

ОТМЕНЯ РА № 161201139/09.05.2012г., издаден от  Ф. К. Т. на длъжност  главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Пловдив, пот­вър­де­н изцяло с Ре­­ше­ние № 985/ 07.08.2012 г. на Ди­рек­тора на Дирекция “ОУИ” /сега “ОДОП”/ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, както следва: 1. в частта, с която е начислен ДДС в размер на 23 886,20 лв. за период 07.04.2010 г. – 30.04.2010 г., ведно със съответни прилежащи лихви; 2. в частта, с която е начислен ДДС в размер на 7 294,98 лв., за период 01.05.2010 г. – 19.05.2010 г., ведно със съответни прилежащи лихви; 3. в частта, с която е начислен ДДС в размер на 9 192, 40 лв. за период 10/2010 г., по дебитно известие № 31/14.10.2010г., на обща стойност 45 962,01лв., ведно със съответни прилежащи лихви.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.

ОСЪЖДА „Вивенсистрейд ” ООД, с БУЛСТАТ  160065701, ****, да заплати на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП  разноски по компенсация в размер на 84, 21 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: