Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 11

Гр.  Пловдив,03.01.2014 год.

 

            В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Административен съд-Пловдив, ІХ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                        Председател: Велизар Русинов

 

при секретаря Миглена Найденова и с участието на прокурор Борис Мендев, като разгледа докладваното от съдията  а.х. дело № 2777 по описа за 2012 година и като об­съди:

         Жалбоподателят “Мултикомерс 97” ЕООД, с Булстат ****, с ад­рес за кореспонденция: ***, представлявано от управите­ля Г.З.Х., е ос­порил Реви­зионен акт /РА/ № 161201010/31.05.2012 г., издаден от М. Г.Д. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Стара Загора, потвърден с Реше­ние № 923/27.07.2012 г. на Ди­ректор ди­рекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, понастоящем дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, в частта за допълнително начислен ДДС 2 379 340.51 лв. (за декларираните от ревизираното лице тристранни доставки и ВОД), както и в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 162 270.53 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 513 832.66 лв.

Недоволен от така издадения РА, частично потвърден от ди­рек­тор дирекция “ОУИ”, жал­­боподателят счита, че същият е необоснован и незаконосъобразен. Твърди, че констатациите в РА, отнасящи се до задълженията по ЗДДС за посочените данъчни периоди са неверни, недоказани или подкрепени с неотносими доказателства, поради което изобщо не представляват годни фактически констатации по смисъла на ДОПК. Сочи се, че РА е изцяло незаконосъобразен, тъй като е съставен в противоречие с разпоредби на ЗДДС и ППЗДДС, ( в действащата редакция), в противоречие с Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС, в противоречие на Решения на СЕО, както и в противоречие с практиката на ВАС по същите правни въпроси. Според жалбоподателя, недоказани са твърденията, че не са налице тристранни операции, тъй като органите на приходната администрация не са извършили задълбочена, а само повърхностна проверка на чуждите контрагенти. На второ място се твърди, че жалбоподателят  разполага с всички документи, изисквани от чл.89 ал.2 от ППЗДДС за удостоверяване на тристранна операция., но органите на данъчната администрация са ги игнорирали при издаване на РА, като се твърди също така, че за първи път потвържденията на процесните сделки се коментират едва в решението на директора на дирекция „ОУИ“ В този смисъл се сочи практика на ВАС. По отношение непризнатото право на данъчен кредит, жалбоподателят твърди, че не би могло да е налице изискуемост на ДДС само по причина на обстоятелството, че данък, посочен от регистрирано лице в протокол по чл.117 от ЗДДС, без да е налице данъчно събитие, за което се дължи данък, тъй като няма правна норма, която да определя подобна възможност на ДДС след изменението на чл.85 от ЗДДС )с ДВ, бр.106 от 2008 г.). На следващо място се сочи, че неправилно е определен допълнителен ДДС за ВОД на стоки, осъществени от „Мултикомерс 97“ ЕООД, при положение, че дружеството разполага и е представило в хода на ревизията всички изисквани от ППЗДДС доказателства, удостоверяващи наличието на ВОД. 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощниците си адв. Райчинов, които поддържа жалбата, като подробни доводи излага в представената писмена защита, като претендира разноски по делото.   

Ответникът по жалбата – директор дирекция “ ОУИ ”– Пловдив при ЦУ на НАП, понастоящем дирекция „ОДОП“, представляван от процесуалния си представител юриск. Атанасов, счита съ­ща­­та за неоснователна, и моли съда да я отхвърли, по подробни съображения, из­ложени в де­позираната по делото писмена защита. Пре­тендира присъж­дане на юрис­кон­сул­т­с­ко възнаграждение.Оспорва размера на адвокатсия хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя като прекомерен.

Представителят на Окръжна прокуратура –Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата.

Пловдивският административен съд, ІХ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за ус­та­новено следното:

Жалбата е допустима ,по същество е неоснователна.

Началото на ревизията е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1103486/11.07.2011 г. (л.565) на компетентния за това орган – начал­ник сектор “Ревизии”, дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив, като е възложено извърш­ва­не на ревизия на жалбоподателя с обхват задължения за данък върху добавена­та стойност за периода: 01.02.2009 г. - 31.12.2010 г., със срок за приключване до 3 месеца, считано от датата на  връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на 21.07.2011 г.

Със ЗВР № 1105541/21.10.2011 г. (л.561), ЗВР № 1106228/21.11.2011 г.,  ЗВР № 1200371/20.01.2012 г., ЗВР № 120037 и ЗВР № 1201010/21.02.2012 г. (л.546) съответно е продължен срокът на ревизионното производство до 20.03.2012 г., като заповедите са връчени по електронен път на ревизираното дружество. 

Съгласно представената по делото Заповед № РД-09-1/04.01.2010 г. (л.34) на ор­гана, издал заповедите за възлагане на ревизията и заповед за определяне на компетентен ор­ган, са били делегирани правомощия по чл.112 ал.1 и чл.119 ал.2 от ДОПК.

В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК е съставен РД № 1201010/03.04.2012 г. (л.358 и следв.). По така съставения РД е постъпило възражение вх. № 15335/17.05.2012 г. След определяне на компетентния орган със Заповед № К 1201010 от 09.04.2012 г. (л.292), определеният за това ор­ган е издал и про­цесния Ревизионен акт № 1612010/31.05.2012 г. (л.118 и следв.)

В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионният акт, бил обжалван пред директора на Дирекция “ ОУИ ” – Пловдив при ЦУ на НАП, кой­то в срока по чл.155 ал.1 ДОПК пос­тановил и решението си под № 923 от 27.07.2012 г., с което потвърдил частично същия в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 2 379 340.51 лв. (за декларираните от ревизираното лице тристранни доставки и вОД), както и в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 162 270.53 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 513 832.66 лв.

При така установеното, настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима като подадена в предвидения за това срок /при лип­са на представени доказателства за редовното връчване на оспорващия на Ре­ше­нието на Директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив/ и от лице имащо правен ин­те­рес от това.

На следващо място, при изложената фактическа обстановка, съдът счита, че процесният РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спа­зе­ни административно-процесуални правила за това.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

І. През ревизирания период „Мултикомерс“ ЕООД е декларирало осъществени вътреобщностни доставки /част от тристранна операция/ към 32 фирми, регистрирани в други държави-членки.

С цел изследване статута на чуждестранните търговци към момента на осъществяване на сделките между тях  и „Мултикомерс“ ЕООД, с оглед основание на ревизираното лице да начисли 0% ДДС във връзка с тези доставки, са отправени запитвания до съответните данъчни администрации и са направени проверки в системата за валидност на ДДС номерата на тези търговци. Установени са следните факти:

1.     S.G. TRADING – IT 01674180763 - НЕВАЛИДЕН

2.     ELEX COMMERCIO – VIN PT511175124 - НЕВАЛИДЕН

3.     DIGITAL- VIN IT06195780637- НЕВАЛИДЕН

4.     R-IMPEKS S.SR.O- VIN SK2022409400 - НЕВАЛИДЕН                          

5.     ONE SHOT INTERNATIONAL - VIN FR88450898770 – НЕВАЛИДЕН. С Протокол №

1202548/15.02.12 г. е присъединен формуляр SCAC 2004 E FR BG 201000624 R от Франция за липсващ търговец, в който е предоставен отговор на запитване към Франция относно ONE SHOT INTERNATIONAL. В документа е посочено, че към 24.06.2010 г., френското дружество не е подало нито една справка-декларация по ЗДДС, нито пък има внесен данък  от фирмата, и не са декларирани никакакви придобивания от България – „Мултикомерс-97“ ЕООД.

6.     ERO ELEKTRONIC   - VIN BE 0476163694 - НЕВАЛИДЕН

7.     OY IMPEX TRADE COMPANY LTD-VIN F I 9558418 НЕВАЛИДЕН. Получен е SCAC,

формуляр E BG FI 201090619 03011 и е установено, че се извършва ревизия на дружеството. Закупената стока винаги се доставя в Полша /летище Варшава/. От своя страна дружеството е препродавало мобилните телефони на германско дружество.

8.     DEM TRIPLE LIMITED- VIN CY102311200 - НЕВАЛИДЕН    

9.     TELEPARTI DISTRIBUTION IN-DE 196993648 - НЕВАЛИДЕН    

10. AGMARI SP Z.O.O.-PL 9211825475 - НЕВАЛИДЕН    

11. HОТ ФОН  - VIN DE 230998668  - НЕВАЛИДЕН    

12. SIA I.E. SERVISS– LV 40003889396 - НЕВАЛИДЕН

13. NORDICA HANDELS GMBH- VIN DE 254476484  -НЕВАЛИДЕН

14. HAUTE TECHNOLOGIE PERFORMANCE-VIN FR 31513567735 - НЕВАЛИДЕН    

15. AVW WERNICKE UND SAHM GMBH - VIN DE230954296  - НЕВАЛИДЕН     

16. TRADING COMPANI DISTRIB. S.R.L - VIN IT06804931001-НЕВАЛИДЕН. С Протокол №

1202548/15.02.12 е присъединен формуляр SCAC 2004, с референтен номер E­_BG_IT_20110516_007483_25527_R, в който е предоставен отговор на запитване от наша страна към италианската данъчна администрация относно TRADING COMPANI DISTRIB. S.R.L - VIN IT06804931001-, придобиващ в тристранна операция, в която „МУЛТИКОМЕРС 97” ЕООД е посредник. В отговора е записано, че местните данъчни служители на италианската данъчна администрация са посетили адреса на регистрация на италианския търговец и са открили, че данъчно задълженото лице е неоткриваемо. След като италианските проверяващи лица са отишли на мястото, са попаднали на затворени врати. Предвид времето, по което са били там, служителите са решили да изчакат наоколо до идването на лицето, което има ключове, за да му зададат въпроси за дружеството. След като обектът е бил отворен, г-жа Bruschi Alessia е обяснила, че преди въпросните помещения са били заемани от чужденка, че тя е била на път да ги отдаде под наем, за да бъде открит в бъдеще фризьорски салон. Заявила е, че получава кореспонденция на предишния обитател. Изпълнителите на протокола са решили да отидат при лицето, което според отправените запитвания до Данъчния регистър очевидно съхранява счетоводните книги и чието седалище е на адрес: Via delle Montagne Rocciose 58, zona E.U.R. След като са посетили този адрес и са поискали информация, относно TRADING COMPANI DISTRIB. S.R.L - VIN IT06804931001, лицето, което е било на посочения адрес е заявило, че никога не е чувал за TRADING COMPANI DISTRIB. S.R.L - VIN IT06804931001.

С Протокол № 1208565/31.05.12 г. е присъединен Доклад относно административно

сътрудничество с ДЧ, въз основа на Регламент 904/2010., съгласно който: - TRADING COMPANI DISTRIB. S.R.L се намира в гр. Рим, Piazza degli Ontani n.5, и се представлява от г-жа Denny Altagracia ARAUJO, родена в Доминиканската Република на 27.09.1979 г., омъжена е за г-н Mario MELFI, предишен представляващ на компанията, сектор “Търговия на едро с електроуреди и електроника”.  Г-жа Araujo е заявила, че никога не е управлявала компанията, защото това е правел нейният съпруг, че знае за някакви вътреобщностни сделки, но не разполага с никакви документи. Компанията е ревизирана от GdiF през 2010 г. във връзка с вътреобщностните й транзакции. Не са били открити финансови документи или счетоводни книги, не са били открити стоки, а само няколко фактури за придобивания. Компанията не е изпълнявала фискалните си задължения и не е подавала обобщени декларации: - тя е компания укриваща данъци. От система VIES са видни вътреобщностни придобивания от AT, BG, DE, LU, MT, NL, SK, PT (2009 -2010) на обща стойност приблизително 28 млн. евро, които изобщо не са декларирани. Според проверяващите тази компания отговаря на типичните критерии за “липсващ търговец”. Упоменатите по-горе представляващи са били докладвани на Прокуратурата във връзка с чл.8 от Закон 74/2000 (издаване на фактури за несъществуващи транзакции). Според база данни, ревизията от GdiF все още продължава.”

17. MC SERVICES   S.R.L - VIN IT04349641219 - НЕВАЛИДЕН

18. GSM TRADING S.R.L – IT03688770712 - НЕВАЛИДЕН. С Протокол № 1208565/31.05.12 г. е

присъединен Доклад относно административно сътрудничество с ДЧ, въз основа на Регламент 904/2010 г., съгласно който: „Тази компания се намира на Via Trento nr. 35, Cerignola (FG) и се представлява от г-н Gerardo CATENA, роден на *** г. в Bari. Основната й дейност е “търговия на едро с компютри и софтуер”. Започнала е дейност на 28.10.2009 г. Компанията е била в ревизия до 06.05.2011 г. от GdiF за периода 01.01.2011 – 10.30.2011 във връзка с вътреобщностно ДДС. Ревизията е продължила в други 4 италиански компания: ALFACOM SRL – IT05479270729; PHANTOM 2000 SNC – IT03095710715; COMUNICAZIONI DIGITALI SRL – IT03182730717 и DIGITAL SRL – IT06195780637. Според проверяващите тези компании са издавали фактури за несъществуващи транзакции с GSM TRADING SRL. GSM TRADING Srl е използвала фалшиви фактури с данъчна основа 809.950,85€ и е укрила 161.990,17€ ДДС. Едно лице е вкарано в затвора, а 4 други са под домашен арест. От 22 компании са иззети документи (превантивни изземвания са сравнения). TELEPART DISCOUNT DISTRIBUTION GMBH е сред доставчиците на GSM TRADING SRL. ….Ревизията от GdiF все още не е приключила.”

19. TRANSILVANIA PHONE– VIN RO 21851964 - НЕВАЛИДЕН

20. NEW TRADING S.R.L – IT 01417920558  - НЕВАЛИДЕН

21. GSA   S.R.L – IT 10036691003  - НЕВАЛИДЕН          

22. ELETTRICA DI MICHELE  S.R.L. – IT 03772531004 - НЕВАЛИДЕН

23. PB TECH S.R.L-IT 10764341003, НЕВАЛИДЕН    

24. GRAMAL SPAKENBURG B.V – NL 803585111B01 –НЕВАЛИДЕН. С Протокол №

1202548/15.02.12 г. е присъединен формуляр SCAC 2004, с референтен номер E_BG_NL_20110513_007513_VUWB17458_R, в който е предоставен отговор на запитване от наша страна към холандската   данъчна администрация относно GRAMAL SPAKENBURG B.V  – NL 803585111B01 – НЕВАЛИДЕН, придобиващ в тристранна операция, в която „МУЛТИКОМЕРС 97” ЕООД е посредник. В отговора е записано, че дружеството е „липсващ търговец, ДДС номерът му е официално прекратен от 30.06.10 г., че подозрението за измама е оправдано, GRAMAL SPAKENBURG B.V NL 803585111B01 е липсващ търговец и участва във верижни измами”.

25. ONE LIFE INTERNATIONAL S.R.L.- IT 01398550291 - НЕВАЛИДЕН         

26. PB TECH S.R.L-IT 10764341003 - НЕВАЛИДЕН         

27. ELETTRA SRL – IT 10937001005 – НЕВАЛИДЕН. Протокол № 1202548/15.02.12 г. е

присъединен формуляр SCAC 2004 , в който е предоставен отговор на запитване от наша страна към италианската данъчна администрация относно ELETTRA SRL – IT 10937001005, придобиващ в тристранна операция, в които „МУЛТИКОМЕРС 97” ЕООД    е посредник. В отговора е записано, че местните данъчни служители на италианската данъчна администрация са посетили адреса на регистрация на италианския търговец и са открили, че той не съществува. Така на 29.11.10 г. ДДС номерът на компанията е бил принудително дерегистриран. Въпреки това, в Стопанската камара, същия номер е все още валиден. В следствие на това, местните ревизори са се свързали с Търговската камара, за да се уверят, че ДДС номер ще бъде дерегистриран и от Търговския регистър. Италианската данъчна администрация е отправила предупреждение към българските данъчни власти /имайки предвид, че италианската компания е несъществуваща/ да внимават за други местни компании, които имат бизнес взаимоотношения с италианския търговец.

С Протокол № 1208565/31.05.12 г. е присъединен Доклад относно административно

сътрудничество с ДЧ, въз основа на Регламент 904/2010 г., съгласно който: ELETTRA SRL – IT 10937001005 „ се намира в гр. Рим, Via Giovanni Treccani nr. 37 и се представлява от г-н Ezio DI MICHELE. Основната й дейност е “търговия на едро с осветителни тела” и е в процедура по ликвидация от 18.12.2006 г. Ликвидатор е г-н Ezio DI MICHELE, роден във гр. Fiamignano (RM) на 16.03.1930 г. Според нашата база данни, компанията се ревизира от Приходната Агенция. Система VIES показва вътреобщностни доставки от други ДЧ за периода 2010 – 2011 в размер на 80 млн. евро, които никога не са били декларирани от италианската компания. Европейските доставчици са от AT, BG, DE, LU, MT, NL, RO, SK, CZ, CY и FR.”

С формуляр SCAC2004 с реф. E_IT_BG_20110818_008282_2011/135688/1376/CAR_R  италианската данъчна администрация ни предоставя отговор на наше запитване относно  ELETTRA SRL Италия с VIN IT10937001005 /придобиващ в тристранни операции, в които Мултикомерс 97” ЕООД е посредник. В отговора е записано, че местните данъчни служители на италианската данъчна администрация са посетили адреса на регистрация на италианския търговец и са открили, че той не съществува. Така на 29.11.2010 г. ДДС номерът на компанията е бил принудително дерегистриран .

28. CB LITE S.R.L – IT 10982911009 - НЕВАЛИДЕН       

29. CLIMAL TECHNOLOGIE S.R.L - IT04769971005 – НЕВАЛИДЕН. С Протокол №

1202548/15.02.12 г. е присъединен формуляр SCAC 2004, в който е предоставен отговор на запитване от наша страна към италианската данъчна администрация относно CLIMAL TECHNOLOGIE S.R.L. - IT 04769971005, придобиващ в тристранна операция, в които „Мултикомерс  97” ЕООД  е посредник. В отговора е записано, че местните данъчни служители на италианската данъчна администрация са посетили адреса на регистрация на италианския търговец и са открили, че на този адрес няма помещения на компанията. Изпратена е призовка на закония представител, но той не се явява. Дружеството не е изрядно и няма разрешение за вътреобщностни сделки.

30. UNIT FIVE S.R.L – IT 06326341218 - НЕВАЛИДЕН       

31. GSM SRL – IT 03577230612 - НЕВАЛИДЕН       

32. S.T. SRL – IT 04407281213 - НЕВАЛИДЕН       

Органите по приходите са посочили, че съгласно чл.15 от ЗДДС, тристранна операция е

доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:

1. Регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);

2. Стоките се транспортират директно от А до В;

3. Посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;

4. Придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.

         Според органите на приходната администрация, в конкретния случай „Мултикомерс 97“ ЕООД е декларирало сделки като посредник в тристранни операции, в които посочените 32 чуждестранни фирми са придобиващи, а прехвърлители са други чуждестранни фирми, подробно изброявани в ревизионния доклад, регистрирани за целите на ДДС в други държави-членки. Европейските контрагенти издават фактури на „Мултикомерс 97“ ЕООД с 0% начислен ДДС, а то от своя страна издава фактура на посочените 32 фирми - придобиващи  с 0% начислен ДДС  във връзка с тристранните операции, а стоката се транспортира директно от доставчиците до придобиващите.

Посредникът  „Мултикомерс“ ЕООД е регистриран за целите на ДДС в България. Органът по приходи е констатирал, че 32 фирми – придобиващи са липсващ търговец“, не са с валидни ДДС номера и не са декларирали ВОП, следователно, не са изпълнени условията на чл.15 от ЗДДС. Съответно не са налице условията на чл.82 ал.3 от ЗДДС, който определя, че данъкът е изискуем от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл.15.

         Предвид това е прието, по аргумент на противното на текста на чл.13 ал.4 т.6 от ЗДДС е прието, че за „Мултикомерс 97 “ ЕООД е налице ВОП. Това вътреобщностно придобиване във връзка с чл.62 ал.2 от ЗДДС и съгласно реда на тази разпоредба следва да се третира като такова с място на изпълнение на територията на България и съответно да се обложи тук.

         Прието е също така, че според общото правило мястото на вътреобщностно придобиване на стоки е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. Съгласно чл.62 ал.2 от ЗДДС, в случаите, когато стоките са превозени до друга територия, място на изпълнение на ВОП е страната, издала идентификационния номер за целите на ДДС на получателя по ВОП, освен когато придобиващият разполага с доказателства, че стоките са обложени на територията на страната на фактическо получаване, като при наличие на тези обстоятелства ЗДДС предвижда корекционен  механизъм.     

         Така органите на приходната администрация са формирали извода, че „Мултикомерс 97“ ЕООД е в качеството на придобиващ по осъществено вътреобщностно придобиване на стоки от прехвърлителите, регистрирани за целите на ДДС в други държави-членки.

         Предвид изложеното, в хода на ревизията е констатирано, че „Мултикомерс 97“ ЕООД е следвало да издаде протоколи по реда на чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС за извършените придобивания, с които да начисли данък и да ги включи в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди във връзка с гореописаните доставки.

         Относно правото на приспадане на данъчен кредит за така обложените ВОП органите на данъчната администрация са приели за установено следното:

         В решение на Съда на ЕО по съединени дела С-536/08 и 539/08 „Facet” правото на приспадане на данъчен кредит за осъществено вътреобщностно придобиване /ВОП/ на стоки, предназначени за последваща вътреобщностна доставка /ВОД/ е поставено в зависимост от условието, дали стоките са обложени в държавата членка на крайно потребление, получател по ВОД, без това да противоречи на основните принципи на системата на облагане с ДДС или да ограничава правото на приспадане, което се упражнява веднага за целия данък, с който са обложени получените доставки. С мотивите в решението се прави релация с общия режим на приспадане на ДДС, според който правото на приспадане зависи от това дали получените услуги и стоки, включително в рамките на вътреобщностни придобивания, се използват за нуждите на облагаеми доставки от лицето.

         В тази хипотеза органите по приходите са приели, че следва да бъде изследвано дали стоките са обложени в страната членка на крайно потребление и съответно въз основа на така извършената проверка да се извърши преценка дали е налице основното условие, за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит – стоката да се използва за облагаеми доставки.

За целта, както бе посочено по-горе в настоящото решение, ревизиращият екип е извършил проверки, и е установил, че придобиващите 32 фирми не са начислили ДДС за придобиването.

         Имайки предвид горното, органите по приходите правилно са формирали извод, че не е налице едно от основните условия, за да се признае кредит по осъществените от ревизираното лице на територията на България ВОП, а именно стоките да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки и следователно не е налице право на приспадане на данък върху добавената стойност по декларираните ВОП, като лицето обаче ще остане задължено с данък върху добавената стойност по декларирането от него ВОП, доколкото се явява лице платец на данък.

         В жалбата до решаващия орган жалбоподателят твърди, че част от ДДС номерата са били валидни към датата на сделките, поради което оспорва констатацията за облагане на придобиването по тристранните операции.

         Ответникът в настоящото производство правилно е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като основанието за облагане в РА е не само, защото са невалидни ДДС номерата на придобиващите фирми, а и защото ревизираното лице-жалбоподател в настоящото производство не е представило потвърждения за доставките, каквото е императивното изискване на чл.9 ал.2 от ППЗДДС.

В решението е посочено, че облагането на тристранните операции се осъществява по следния начин: - Прехвърлителят извършва вътреобщностна доставка /ВОД/ към посредника, която доставка е облагаема с нулева ставка.

Посредникът извършва вътреобшностно придобиване /ВОП/ в държавата членка В /там където стоките пристигат, в случая Италия/. Съгласно чл.62 ал.5 от ЗДДС мястото на изпълнение на ВОП няма да е на територията на страната, а ще е на територията на Италия /там където стоките пристигат/, ако са налице следните условия: - българският посредник придобива стоките под идентификационния си номер по чл.94 ал.2; - българският посредник осъществява последваща доставка на стоките до фирмата-придобиващ в тристранната операция; - българският посредник издава фактура за доставката до придобиващия, отговаряща на изискванията на чл.114 от ЗДДС, в която посочва, че е посредник в тристранна операция  и че данъкът по доставката се дължи от фирмата-придобиващ. В тези случаи, съгласно чл.114 ал.3 от ЗДДС, във фактурата като основание за неначисляване на данъка се посочва „чл.28с(Е)( 3)77/388/ЕЕС”; - българският посредник декларира доставката до фирмите-придобиващ във VIES –декларацията за съответния данъчен период.

         Ако изброените условия са налице, то мястото на изпълнение ще е на територията на придобиващия и българският посредник се освобождава от облагане  на ВОП.

Впоследствие посредникът извършва последваща доставка на стоките до придобиващия, като тази доставка е с място на изпълнение в държавата членка В /където стоките пристигат/ съгласно чл.17 ал.3 от ЗДДС, но посредникът е освободен от задължение да начисли данък, тъй като данъкът ще се дължи от придобиващия. По този начин данъчната тежест /данъчните приходи/ се прехвърлят в държавата членка на крайното потребление.

В този смисъл решаващият орган е приел, за да е налице тристранна операция, следва да са изпълнени кумулативно посочените условия. Този режим на облагане не се прилага, когато участва лице, което не е регистрирано за целите на ДДС.

Документите, с които трябва да разполага посредникът в тристранната операция за доказване, че мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е в държавата членка на пристигане на стоките /обстоятелствата по чл.62 ал.5 от закона/, са посочени в чл.9 ал.2 от ППЗДДС и доказателствената тежест за тях в случая е на данъчно задълженото лице.

Посочено е също така, че в сила през  ревизирания период, необходимите за това документи са: 1.Фактура, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в която е посочен идентификационния номер по ДДС по чл.94 ал.2 от закона на посредника; 2.Фактура по чл.79 ал.2 т.1, издадена от посредника в тристранна операция, в която е посочен ДДС номерът на придобиващия в тристранна операция, издаден от държава членка, където стоките пристигат.

В издадените от ревизираното лице към 32-та чуждестранни контрагенти фактури, подробно описани в ревизиронния доклад, е записан ДДС номера на съответната фирма – придобиващ. За този номер е установено, че е невалиден. 3. VIES декларация за съответния данъчен период, в която е декларирана доставката, във връзка с която, е издадена фактурата по т.2. 4. Писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени.

При преглед на документите, представени от ревизираното лице в хода на ревизионното производство, е установено, че условието, посочено в т.4 на чл.9 ал.2 от ППЗДДС не е изпълнено.Като доказателство за потвърждение, че твърдяните стоките са получени от страна на придобиващия в тристранната операция, са представени писма, които, видно от тяхното съдържание, са изготвени от жалбоподателя Мултикомерс 97 ЕООД. Върху същите не е положен печат на ревизираното лице и не носят подпис на представител на фирмата. Не са приложени доказателства, удостоверяващи по какъв начин писмата са изпратени до придобиващите. Като потвърждение за получаване на стоките, върху така изготвения от страна на „Мултикомерс 97 ЕООД текст на писмата, е положен печат с изписано на латиница наименование на чуждестранните търговци. Наличен е и нечетлив подпис, за който няма данни от кое лице и в какво негово качество е положен. Не са представени доказателства за наличие на представителна власт на подписалия се. Няма данни по какъв начин така оформеният „отговор” е достигнал до българския търговец.

В случая може да бъде направен единствения правилен извод, че потвърждение по смисъла на чл.9 ал.2 т.4 от ППЗДДС не е налице, тъй като изобщо липсва волеизявление от страна на придобиващия. Според органите по приходите, наличието на печат с наименованието на чуждестварнното дружество - придобиващ и подпис от неидентифицирано лице върху изготвен от ревизираното лице текст, не може да бъде прието за валидно волеизявление, доказващо целените обстоятелства, още повече, че с представянето на тези документи жалбоподателят цели ползване на благоприятни за него последици.

 Съгласно разпоредбата на чл.180 от ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. В случай, че не може да бъде установена по категоричен начин автентичността на документа, той губи своята формална доказателствена сила. Представените „потвърждения” не притежават и материална доказателствена сила, тъй като, както беше посочено по-горе, с представянето им жалбоподателят цели удостоверяване на изгодни за себе си факти. Частният свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. От изложеното органите на приходната администрация са приели, че наличните по преписката „потвърждения” не могат да бъдат ценени като годно доказателство за наличието на изрично волеизявление от страна на придобиващия в тристранната операция за получаване на стоките.

Посочено е, че за да докаже обстоятелството, че стоката действително е получена, изискумото писмено потвърждение следва да изхожда от придобиващия и по безспорен начин да свидетелства за факта на получаване на конкретните стоки, което изискване, не е изпълнено.

Според данъчната администрация горните изводи се подкрепят и от установената практика на Съда на Европейските общности във връзка с отправени до същия преюдициални запитвания по аналогични казуси /напр. по д. № С-285/09; по обединени дела № C-439/04 И C-440/04/. Посочено е, че в решенията си Съдът приема, че във връзка с установения в Общностното право режим на вътреобщностните доставки, при условията, предвидени от Държавите-членки за гарантиране на правилното и ясно прилагане на разпоредбите за освобождаване от данък, както и за предотвратяване на всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба, Държавите-членки определят като вътреобщностна доставка и освобождават от данък доставката на стоки, изпратени или транспортирани от или за сметка на продавача или получателя на доставката извън територията на държава членка, но в рамките на Общността, която доставка се извършва за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това качество в държава членка, която не е държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките.

По-нататък се посочва, че според Съда, освобождаването от облагане на вътреобщностната доставка става приложимо, само, когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката, и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и, че вследствие на това изпращане или транспортиране стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката.

Посочено е още ,че тъй като след премахването на граничния контрол между държавите-членки за данъчната администрация е трудно да провери дали стоките физически са напуснали територията на дадената  държава членка, в правомощията на държавите-членки е да определят условията, при които вътреобщностните доставки, в това число и тези, които са част от тристранни операции, са освободени от ДДС, за да гарантират правилното и ясно прилагане на режима на освобождаване от задължението за начисляване на данък, както и да предотвратят всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба.

В тази връзка Съдът приема, че в тежест на доставчика на стоките /в случая – на посредника в тристранната операция/ е да докаже, че са изпълнени условията, предвидени в разпоредбите на Общностното право и съответното национално законодателство, за да се гарантира правилното и ясно прилагане на съответните разпоредби за освобождаване от задължението за начисляване и да се предотврати всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба. Поради това проверката от страна на националните данъчни органи се извършва главно въз основа на предоставените от данъчнозадължените лица доказателства и от техните декларации.

Пояснено е, че в изпълнение на горните изисквания, от страна на българското законодателство са предвидени и изискванията на чл.9 ал.2 от ППЗДДС, които в случая не са спазени, като според органите по приходите, това е достатъчно основание за непризнаване на процесните сделки като част от тристранна операция с всички произтичащи от това последици за ревизираното лице от гледна точка на данъчното облагане.

Сочи се също така, че същественото значение, което законодателят е придал на писменото потвърждение по чл.9 ал.1 т.4 от ППЗДДС се потвърждава от измененията в тази разпоредба, поместени в Държавен вестник, бр. 10 от 2011 г., в сила от 01.02.2011 г. и Държавен вестник, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г. Съгласно промените, писменото потвърждение от придобиващия в тристранната операция следва задължително да съдържа: дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга - номер на товарителница.

Според приходната администрация, горните изменения са приети с оглед необходимостта от доказване по безспорен начин факта на доставката и в този смисъл гарантиране правилното и ясно прилагане на разпоредбите за освобождаване от задължението на посредника за начисляване на ДДС в рамките на тристранни операции и предотвратяване всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба, каквато е повелята на общата система на ДДС в рамките на Общността.

Посочено е, че в цитираната по-горе практика на Съда на Европейските общности се приема, че при особени случаи, при които има основателни причини да се предполага, че в държавата членка по местоназначение може да не бъде платен ДДС за вътреобщностното придобиване, което съответства на посочената доставка, държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките, по принцип е длъжна да не допуска освобождаване в полза на доставчика на стоките и да го задължи впоследствие да внесе данъка, за да се избегне опасността сделката да остане изцяло необложена.

Предвид изложеното, органите по приходите са приели, че събраните доказателства показват, че за издадените фактури не са налице условията за третиране на операцията като тристранна, от което  следва, че е приложима разпоредбата на чл.62 ал.2 от ЗДДС. Тези изводи са изцяло възприети от решаващия орган, който е посочил още, че в случая се счита, че вътреобщностното придобиване е с място на изпълнение на територията на страната и данъкът става изискуем за посредника /ревизираното лице/.

Съгласно общото правило за място на изпълнение на ВОП на стоки, мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. Независимо от това, мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките е регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната /чл.62 ал.2 от ЗДДС/.

В случаите, когато при придобиване на стоки  от лица, регистрирани за целите на ДДС в други държави членки българското дружество е предоставило на контрагентите си своя идентификационен номер  по ЗДДС, за същото възниква задължение да начисли ДДС за ВОП с място на изпълнение на територията на страната, на основание чл.62 ал.2 от ЗДДС, освен ако не докаже, че ВОП е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. За удостоверяване на обстоятелството, че ВОП е обложено в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, придобиващият  по чл.62 ал.2 от закона следва да разполага  с документ, издаден от компетентната администрация на държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. В този смисъл органите по приходите са приели, че такива доказателства, по преписката няма данни, като посочват, че  данъкът за ВОП по чл.62 ал.2 от закона се начислява с протокол по чл.117 ал.2 от същия закон. Когато дружеството, осъществило ВОП, се снабди с документа по чл.9 ал.1 от ППЗДДС, коригира начисления по чл.62 ал.2 от ЗДДС данък по реда на чл.10 ал.1 и 2 от ППЗДДС.

Предвид гореизложеното е формиран правилен  извод от ответника, че ревизираното лице е следвало да документира вътреобщностно придобиване, като издаде протоколи по реда на чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС и начисли ДДС за ВОП. Общият размер на начисления ДДС по тази констатация е 2 321 894,76 лв.

         Тези изводи изцяло са възприети от решаващия орган, който е потвърдил РА в тази му част, като е приел жалбата за неоснователна и от настоящия състав.

         ІІ. През м.12.2009 г., м.07 и м.11.2010 г. „Мултикомерс 97” ЕООД е декларирало осъществени ВОД на мобилни телефони към ONE SHOT INTERNATIONAL - FR88450898770, ELETTRICA DI MICHELE  S.R.L. – IT03772531004, PB TECH  S.R.L – IT10764341003 и CLIMAL TECHNOLOGIE S.R.L - IT04769971005.

За получателите по декларираните ВОД са установени факти, подробно описани в т.І от настоящото решение, от които е видно, че дружествата са с невалидни ДДС номера или са «липсващ търговец» и не се разчитат за целите на ДДС в съответните държави-членки. Освен това, в хода на  ревизията е установено, че „Мултикомерс 97” ЕООД не разполага с документите, които се изискват по чл.45 от ППЗДДС, за доказване на ВОД.Органите по приходите са посочили, че на основание чл.7 ал.1 от ЗДДС вътреобщностната доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В случая е установено, че получателят не е регистрирано по ДДС лице в друга държава-членка към настъпване на данъчното събитие на доставките, поради което правилно е прието, че същите не отговарят на чл.7 от ЗДДС и за тях следва да се начисли 20% данък.В хода на ревизията не са събрани доказателства, че стоката по фактурите е напуснала територията на Република България. Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е достигнал до правилно заключение, че ревизираното лице не е представило документи, с които да удостовери осъществен ВОД и неправилно дружеството е приложило нулева ставка на данъка. Допълнително начисленият ДДС е в размер на 104245,75 лв.

         За м.10 и м.12.2010 г. не е признат данъчен кредит в размер на 162270,53 лв. по протоколи за декларирани от ревизираното лице ВОП на мобилни телефони. След като е издало протоколи за ВОП, ревизираното лице е продало телефоните на на  ELETTRICA DI MICHELE  S.R.L. – IT03772531004 и на CLIMAL TECHNOLOGIE S.R.L - IT04769971005 и е декларирало доставките като тристранни операции.Посочено е, че в случая, неправомерно са издадени протоколи за ВОП, факт, който се потвърждава и от жалбоподателя, тъй като по документи е осъществена тристранна операция, при която посредникът „Мултикомерс 97” ЕООД не е следвало да издава протоколи. В жалбата се твърди, че по неправилно издадените протоколи не следва само да се отказва данъчния кредит, а следва да се намали данъка и от продажбите.В този смисъл решаващият орган правилно  е посочил, че в случая са приложими два подхода:

Първият подход е, да се начисли ДДС за ВОП, тъй като не се доказва тристранна операция към ELETTRICA DI MICHELE  S.R.L. – IT03772531004 и CLIMAL TECHNOLOGIE S.R.L - IT04769971005 /както е направено по доставките, описани в т.І от настоящото решение/. В този случай размерът на начисления ДДС ще е 20 % от стойността на покупката /ВОП/ на телефоните.Вторият подход, който е приложен в РА, е да не се признае ДК по протоколите за ВОП без да се сторнира данъкът за продажбите по същите тези протоколи. Тъй като самото ревизирано лице е начислило данък за ВОП, вместо ревизиращият орган да го сторнира и отново да го начислява, просто само е отказал данъчния кредит. В резултат на това допълнителното данъчно задължение е същото като при първия подход. Основанията и мотивите също са идентични като тези, описани в т.І от решението.

         В хода на съдебното производство към делото са приобщени писмени доказателства, представени от жалбоподателя с молба вх. № 3570/15.02.2013 г. под опис.

В съдебно заседание на 28.02.2013 г. е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът не кредитира , с оглед събраните по делото доказателства в това число и документи събрани в хода на ревизията от ответника по реда на официалния обмен на информация за данъчни цели,които не бяха опровергани от жалбоподателя в хода на настоящото производство.                                                                              При така установеното от фактическа страна настоящият състав на съда формира следните правни изводи:По отношение допълнително начисления ДДС за осъществени тристранни доставки и ВОД.Разпоредбата на чл.15 от ЗДДС,указва,че тристранна операция е доставкатана стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в триразлични държави членки А, Б и В, за които са налице едновременноследните условия:регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);2стоките се транспортират директно от А до В;3посредникът не е регистриран за целите на ДДС вдържавите членки А и В;4придобиващият начислява ДДС като получател подоставката.В  случая „Мултикомерс 97" ЕООД е декларирало сделки като посредник в тристранни операции, в които посочените 32 чуждестранни фирми са придобиващи, а прехвърлителиса други чуждестранни фирми, подробно изброявани в ревизионниядоклад, регистрирани за целите на ДДС в други държави-членки. Европейските контрагенти издават фактури на „Мултикомерс" ЕООД с 0% начислен ДДС, а то от своя страна издава фактура на посочените 32 фирми -придобиващи с 0% начислен ДДС във връзка с тристраннитеоперации, а стоката се транспортира директно от доставчиците допридобиващите.Посредникът „Мултикомерс" ЕООД е регистриран зацелите на ДДС в България. Органът по приходи е констатирал, че 32 фирми - придобиващи са „липсващ търговец", не са с валидни ДДСномера и не са декларирали ВОП, следователно, не са изпълнениусловията на чл.15 от ЗДДС. Съответно не са налице условията начл.82, ал.З от ЗДДС, който определя, че данъкът е изискуем отпридобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл.15.Предвид горното, по аргумент на противното на текста начл.13, ал.4, т.6 от ЗДДС е прието, че за „Мултикомерс" ЕООД е налице ВОП. Това вътреобщностно придобиване във връзка с чл.62, ал.2 от ЗДДС и съгласно реда на тази разпоредба следва да се третира като такова с място на изпълнение на територията на България и съответно да се обложи  в България .Общото правило предвижда мястото на вътреобщностно придобиване на стоки е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. Съгласно чл. 62 ал. 2 от ЗДДС, в случаите когато стоките са превозенидо друга територия, място на изпълнение на ВОП е страната, издала идентификационния номер за целите на ДДС на получателя по ВОП, освен когато придобиващият разполага с доказателства, че стоките са обложени на територията на страната на фактическо получаване, като при наличие на тези обстоятелства ЗДДС предвижда корекционен механизъм. „Мултикомерс" ЕООД е в качеството напридобиващ по осъществено вътреобщностно придобиване на стоки от прехвърлителите, регистрирани за целите на ДДС в други държави-членки.В хода на ревизията е констатирано, че „Мултикомерс" ЕООД е следвало да издаде протоколи по реда начл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС за извършените придобивания, с които да начисли данък и да ги включи в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди във връзка с гореописаните доставки.Съгласно Решение на Съда на ЕО по съединени дела С-536/08 и539/08 „Расе1" правото на приспадане на данъчен кредит заосъществено вътреобщностно придобиване /ВОП/ на стоки, предназначени за последваща вътреобщностна доставка /ВОД/ е поставено в зависимост от условието, дали стоките са обложени в държавата членка на крайно потребление, получател по ВОД, без това да противоречи на основните принципи на системата на облагане сДДС или да ограничава правото на приспадане, което се упражнява веднага за целия данък, с който са обложени получените доставки. С мотивите в решението се прави релация с общия режим на приспадане на ДДС, според който правото на приспадане зависи от това дали получените услуги и стоки, включително в рамките на вътреобщностни придобивания, се използват за нуждите на облагаеми доставки от лицето.При тази хипотеза следва да бъде изследвано дали стоките саобложени в страната членка на крайно потребление и съответно въз основа на така извършената проверка да се извърши преценка дали е налице основното условие, за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит - стоката да се използва за облагаеми доставки.Ревизиращият екип е извършил  необходимите проверки и е установил, че придобиващите 32 фирми не са начислили ДДС за придобиването.Предвид горното,правилно е прието от ответника,че не е налице едно от основнитеусловия, за да се признае кредит по осъществените от ревизираното лице-жалбоподател на територията на Република България ВОП - а именно стоките да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки и следователно не е налице право на приспадане на данък върху добавената стойност по декларираните ВОП, като лицето обаче ще остане задължено с данък върху добавената стойност по декларираното от него ВОП, доколкото се явява лице платец на данък.Жалбоподателят твърди, че част от ДДС номерата са били валидни към датата на сделките, поради което оспорва констатацията
за облагане на придобиването по тристранните операции.Правилно ответникът е приел ,че жалбата е неоснователна, тъй като основанието за облагане в РА е не само защото са невалидни ДДС номерата на придобиващите фирми, а и защото ревизираното лице не е преддставило потвърждения  за доставките, каквото е изискването на чл.9, ал.2 от ППЗДДС.Облагането на тристранните операции се осъществява по следния начин:прехвърлителят извършва вътреобщностна доставка /ВОД/към посредника, която доставка е облагаема с нулева ставка.Посредникът извършва вътреобшностно придобиване/ВОП/ в държавата членка В /там където стоките пристигат, в случая Италия/. Съгласно чл.62, ал.5 от ЗДДС мястото на изпълнение на ВОП няма да е на територията на страната, а ще е на територията на Италия/там където стоките пристигат/, ако са налице следните условия:българският    посредник    придобива    стоките    под идентификационния си номер по чл.94, ал.2;българският посредник осъществява последваща доставкана стоките до фирмата-придобиващ в тристранната операция;българският посредник издава фактура за доставката до придобиващия, отговаряща на изискванията на чл.114 от ЗДДС, в коятопосочва, че е посредник в тристранна операция и че данъкът по доставката се дължи от фирмата-придобиващ. В тези случаи, съгласно чл.114, ал.З от ЗДДС, във фактурата като основание за неначисляване на данъка се посочва „чл.28с(Е)( 3)77/388/ЕЕС".българският посредник декларира доставката до фирмите-придобиващ във У1Е8 -декларацията за съответния данъчен период.Ако изброените условия са налице, то мястото наизпълнение ще е на територията на придобиващия и българскиятпосредник се освобождава от облагане на ВОП.Впоследствие посредникът извършва последваща доставкана стоките до придобиващия, като тази доставка е с място наизпълнение в държавата членка В /където стоките пристигат/ съгласно чл.17, ал.З от ЗДДС, но посредникът е освободен от задължение даначисли данък, тъй като данъкът ще се дължи от придобиващия. По този начин данъчната тежест /данъчните приходи/ се прехвърлят в държавата членка на крайното потребление.За да е налице тристранна операция, следва да са изпълнени кумулативно посочените условия. Този режим на облагане не се прилага, когато участва лице, което не е регистрирано за целите на ДДС.Документите, с които трябва да разполага посредникът в тристранната операция за доказване, че мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е в държавата членка на пристигане на стоките /обстоятелствата по чл.62, ал.5 от закона/, са посочени в чл.9, ал.2 от ППЗДДС и доказателствената тежест за тях в случая е на данъчно задълженото лице в случая жалбоподателя в настоящото производство.През ревизирания период, необходимите за товадокументи са:1. фактура, издадена от прехвърлителя в тристраннатаоперация, в която е посочен идентификационния номер по ДДС по чл.94, ал.2 от ЗДДС на посредника.2.фактура по чл.79, ал.2, т.1, издадена от посредника в тристранна операция, в която е посочен ДДС номера на придобиващия в тристранна операция, издаден от държава членка, където стоките пристигат. В издадените от ревизираното лице към 32-та чуждестранни контрагенти фактури, подробно описани в ревизиронния доклад, е записан ДДС номера на съответната фирма — придобиващ. За този номер е установено, че е невалиден и това установяване не беше опровергано в хода на настоящото производство от жалбоподателя;У1Е8 декларация за съответния данъчен период, в която едекларирана доставката, във връзка с която е издадена фактурата пот.2.;писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени.От документите, представени от ревизираното лице жалбоподател в хода на ревизионното производство се установява, че условието, посочено в т. 4 на чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС не е изпълнено.Изводи се подкрепят от настоящия състав  и от установената практика наСъда на Европейските общности/ЕО/ във връзка с отправени до същия преюдициални запитвания по аналогични казуси  по д. № С-285/09; по обединени дела № С-439/04 И С-440/04/. В Решенията си Съдът на ЕО приема, че във връзка с установения в Общностното право режим на вътреобщностните доставки, при условията, предвидени от Държавите-членки за гарантиране на правилното и ясно прилагане на разпоредбите за освобождаване от данък, както и за предотвратяване на всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба, Държавите-членки определят като вътреобщностна доставка и освобождават от данък доставката на стоки, изпратени или транспортирани от или за сметка на продавача или получателя надоставката извън територията на държава членка, но в рамките на Общността, която доставка се извършва за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това качество в държава членка, която не е държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките.Поради обстоятелството ,че след премахването на граничния контрол между държавите- членки за данъчната администрация е трудно да провери дали стоките физически са напуснали територията на дадената държава членка, в правомощията на държавите-членки е да определят условията, при които вътреобщностните доставки, в това число и тези, които са част от тристранни операции, са освободени от ДДС, за да гарантират правилното и ясно прилагане на режима на освобождаване от задължението за начисляване на данък, както и да предотвратят всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба.Съдът по описаните по горе дела приема, че в тежест на доставчика на стоките / в случая - на посредника в тристранната операция/ е да докаже, че са изпълнени условията, предвидени в разпоредбите на Общностното право и съответното национално законодателство, за да се гарантира правилното и ясно прилагане на съответните разпоредби за освобождаване от задължението за начисляване и да се предотврати  всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба. Поради това проверката от страна на националните данъчни органи се извършва главно въз основа на предоставените от данъчнозадължените лица доказателства и от техните декларации.В изпълнение на тези  изисквания, от страна на българското законодателство са предвидени и изискванията на чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС, които в случая не са спазени. Това правилно е прието от ответника ,че е достатъчно основание за непризнаване на процесиите сделки като част от тристранна операция с всички произтичащи от това последици за ревизираното лице в случая жалбоподателя от гледна точка на данъчното облагане.Данъкът за ВОП по чл.62, ал.2 от закона се начислява с протокол по чл.117, ал.2 от същия закон. Когато дружеството, осъществило ВОП, се снабди с документа по чл.9, ал.1 от ППЗДДС, коригира начисления по чл.62, ал.2 от ЗДДС данък по реда на чл.10, ал.1 и 2 от ППЗДДС.Предвид горното настоящия състав приема за  законосъобразна констатацията на органа по приходите, че ревизираното лице-жалбоподател е следвало да документира вътреобщностно придобиване, като издаде  протоколи по реда на чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС и начисли ДДС за ВОП. Общият размер на начисления ДДС по тази констатация е 2321894,76лв.                                    През м.12.2009г., м.07 и м.11.2010г. „Мултикомерс 97"ЕООД е декларирало осъществени ВОД на мобилни телефони към
- ONE SHOT INTERNATIONAL - VIN FR88450898770, ELETTRICA DI MICHELE  S.R.L. – IT 03772531004, PB TECH S.R.L-IT10764341003 и CLIMAL TECHNOLOGIE S.R.L - IT04769971005.За получателите по декларираните ВОД са установени факти, подробно описани по горе и в процесното решение, от които евидно, че дружествата са с невалидни ДДС номера или са «липсващ търговец» и не се разчитат за целите на ДДС в съответните държави-членки. Освен това, в хода на ревизията е установено, че „Мултикомерс 97" ЕООД не разполага с документите, които се изискват по чл.45 от ППЗДДС, за доказване на ВОД.По време на ревизията не са събрани доказателства, че стоката по фактурите е напуснала територията на Република България. Въз основа на събраните доказателства ревизиращият орган е направил обосновано заключение, че ревизираното лице не е представило документи, с които да удостовери осъществен ВОД и неправилно дружеството е приложило нулева ставка на данъка. Допълнително начисленият ДДС е в размер на 104245,75 лв.                         III. За м.10 и м.12.2010г. не е признат данъчен кредит в размер на 162270,53 лв. по протоколи за декларирани от ревизираното лице ВОП на мобилни телефони. След като е издало протоколи за ВОП, ревизираното лице е продало телефоните на ELETTRICA DI MICHELE  S.R.L. – IT 03772531004 и CLIMAL TECHNOLOGIE S.R.L - IT04769971005.и е декларирало доставките като тристранни операции.В случая, както се твърди и в жалбата, неправомерно са издадени протоколи за ВОП, тъй като по документи е осъществена тристранна операция, при която посредникът „Мултикомерс 97" ЕООД не е следвало да издава протоколи по съображенията  идентични  с тези, описани по горе.                                               Предвид гореизложеното следва  жалбата като неоснователна против РА №161201010/31.05.12г. в частта за допълнително начислен ДДС2379340,51 лв. /за декларираните от жалбоподателя тристранни доставки и ВОД/, както и в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 162270,53 лв., ведно с прилежщите лихви в размер на 513832,66 лв. да бъде отхвърлена.С оглед изхода на производството на ответника следава да бъдат присъдени  разноски в размер на 61558,87/шестдесет и една хиляди петстотин петдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/ представляващи юрисконсултско възнаграждение.

    Мотивиран  от горното , Съдът

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Мултикомерс 97” ЕООД, с Булстат ****, с адрес за кореспонденция: ***, представлявано от управителя Г.З.Х. против  Реви­зионен акт /РА/ №161201010/31.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Стара Загора, потвърден с Решение № 923/27.07.2012 г. на Директор дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, понастоящем Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, в частта за допълнително начислен ДДС 2 379 340.51 лв. (за декларираните от ревизираното лице тристранни доставки и ВОД), както и в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 162 270.53 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 513 832.66 лв.

Осъжда “Мултикомерс 97” ЕООД, с Булстат ****, с адрес за кореспонденция: ***, да заплати на Дирекция “ОУИ” – Пловдив при ЦУ на НАП, понастоящем Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“– Пловдив, сумата от 61558,87/шестдесет и една хиляди петстотин петдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/, представляващи юрисконсултско възнаграждение, разноски по делото.Препис от акта да бъде изпратен на страните.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съ­об­щението до страните за постановяването му.

 

                                  

 

                                                          Съдия: