Р Е Ш Е Н И Е № 34

гр. Пловдив,   07.01.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ІІ състав в публично съдебно заседание на шести декември две хиляди и дванадесета година, в състав:                    

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ              

                  

при секретаря П.С., като разгледа административно дело № 2830 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на С. Н. Ц., ЕГН: **********, с ЕТ „Х. – С. Ц.“, с постоянен адрес ****, против Ревизионен акт (РА) № 241106421 от 03.04.2012г., издаден от И. К. – старши инспектор по приходите в Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 995 от 09.08.2012г. на Заместник директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” (Д”ОУИ”) - гр. Пловдив, с който са определени допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006г. в размер на 1 550,35лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 935,61лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 23 686,47лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 10 835,06лв. Претендира се прогласяване на нищожност на обжалвания ревизионен акт за данъчен период 2007г. и отменянето му като незаконосъобразен за данъчен период 2006г. В жалбата се преповтарят възраженията, направени пред горестоящия административен орган, като се акцентира на следните обстоятелства: Процесното ревизионно производство се явява повторно такова, във връзка с отменително Решение № 741 от 03.08.2011г. на Заместник директора на Дирекция „ОУИ“ – гр. Пловдив, като при първоначалното ревизионно производство не са определени допълнителни данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. Против констатациите в първоначално издадения РА № 161101057 от 17.05.2011г. не е подадена жалба (предмет на обжалване са само и единствено допълнително определените данъчни задължения за 2006г. и 2009г.), което означава, че посоченият ревизионен акт е влязъл в законна сила в тази си част и повторното ревизионно производство следва да бъде проведено при условията на чл. 133 и сл. от ДОПК. Това означава, че повторното ревизионно производство следва да бъде възложено от компетентния за това орган по приходите, съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК, а това е Териториалният директор на ТД на НАП – гр. Пловдив. В настоящия случай, повторната ревизия е възложена в условията на чл. 155, ал. 4 от ДОПК от Началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, т.е. от некомпетентен орган, което обстоятелство, съгласно константната съдебна практика на ВАС по подобни случаи, е достатъчно основание ревизионният акт, издаден в условията на това производство, да бъде прогласен за нищожен. Като допълнителен аргумент в подкрепа на защитната теза се посочва, че тъй като с първоначално издадения ревизионен акт не се установяват данъчни задължения за 2007г., не е налице предмет на обжалване, тъй като констатациите в един ревизионен акт, в следствие на които не се определят допълнителни данъчни задължения, не подлежат на самостоятелно обжалване. По отношение на твърдяната незаконосъобразност на РА, в частта му за данъчните задължения за 2006г., се твърди, че същата произтича от неправилно определеното нулево начално салдо към 01.01.2006г., тъй като към 31.12.2005г. С. Ц. е осъществявал икономическа дейност чрез ЕТ „Х. – С. Ц.“ и „Вет Медикъл“ ЕООД, която е източник на доходи, включително и на такива за физическото лице. Конкретни подробни възражения се излагат и по отношение методиката на формиране на входящия и изходящ паричен поток за 2006г., като се твърди, че Ц. съжителства в едно домакинство с лицето Р. И., независимо, че не са сключили граждански брак. Подходът на органите по приходите и на горестоящия административен орган в тази връзка е крайно формален и разделя приходите и разходите поотделно на лицата, основавайки се на разпоредбата на чл. 19 от СК (отм.) и игнорирайки разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ДОПК. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощника на жалбоподателя адв. П.. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Л., оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли. Съображения по съществото на спора са изложени в депозирани писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящия процес, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Настоящото ревизионно производство се явява повторно такова, след като по жалба вх. № 70-00-7777 от 31.05.2011г., подадена от ЕТ „Х. – С. Ц.“ е постановено Решение № 741 от 03.08.2011г. на Заместник директора на дирекция „ОУИ“ – гр. Пловдив и е отменен първоначално издаденият РА № 161101057 от 17.05.2011г. относно констатациите за 2006г., 2007г., 2008г. и 2009г., допълнително определените данъци по ЗОДФЛ (отм.) за 2006г. в размер на 7 656,50лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 3 963,56лв., по ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 323,87лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 81,66лв. и допълнително определените задължения по ЗДДС за данъчен период м.08.2010г., ведно с прилежащите лихви.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с № 1104053 от 11.08.2011г., издадена от Калоян Лазов - началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, е възложена ревизия на жалбоподателя С. Н. Ц. с ЕТ „Х. – С. Ц.“ по прилагането на ЗОДФЛ (отм.) за периода 01.01.2006г. – 31.12.2006г., на ЗДДФЛ за периода 01.01.2007г. – 31.12.2009г. и на ЗДДС за периода 01.08.2010г. – 31.08.2010г. и е определен краен срок за завършване на ревизията – до 3 месеца, считано от датата на връчване на ЗВР. Заповедта е връчена на ревизираното лице на 30.08.2011г. С последваща ЗВР № 1106421 от 30.11.2011г., издадена от С. Ш. - началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, срокът за приключване на ревизионното производство е продължен до 30.12.2011г. В срока по чл. 117, ал. 4 от ДОПК е изготвен Ревизионният доклад № 1106421 от 13.01.2012г., връчен на С. Ц. на 06.03.2012г. Със Заповед № К 1106421 от 18.01.2012г. е определен компетентният орган, който да издаде ревизионния акт –И. К. – старши инспектор по приходите. Ревизионният акт № 241106421 от 03.04.2012г., предмет на настоящето производство, е връчен на ревизираното лице по електронен път на 30.05.2012г.

По делото е прието заверено копие на Заповед № РД-09-1/04.01.2010г. на Териториален директор на НАП – гр. Пловдив, съгласно които на определени органи по приходите са делегирани правомощията да издават заповеди за възлагане на ревизии, както и да определят компетентния орган по приходите, който да издава РА. По делото са приети и заверени копия на Заповеди №№ А 2957.2 от 26.07.2011г., с които е разрешен платен годишен отпуск на С. Ш. и е определен за заместник друг орган по приходите – К. Л.. Посоченото делегиране на правомощия, както и заместването на един орган по приходите от друг съдът намира за надлежно направени, поради което процесният РА се явява издаден от компетентен орган.

По делото са приети и Заповед № ЗЦУ/100/20.01.2010г. и 3505/27.07.2012г. на Изпълнителния директор на НАП, с които е разрешен платен годишен отпуск на Васко Апостолов – Директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – гр. Пловдив за периода от 06.08.2012г. до 31.08.2012г. и Заместник директорът Г. А. е оправомощен да изпълнява правомощията на Директор на дирекция „ОУИ“ – гр. Пловдив, включително и правомощията по чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Посоченото делегиране на правомощия на горестоящия административен орган, както и заместването на титуляра при отсъствието му съдът намира за надлежно направени, поради което и потвърдителното решение на горестоящия административен орган е издадено от компетентно лице.

В хода на ревизионното производство е констатирано от органите по приходите, че С. Н. Ц., чрез ЕТ „Х. – С. Ц.“,  е осъществявал икономическа дейност като ветеринарен лекар и продажба на дребно на стоки в търговски обекти „ветеринарна клиника в **** и „ветеринарна амбулатория „П.“ в ****. През ревизираните периоди Ц. е женен за Д. Г. П. (до постановяване на Решение № 92 от 05.06.2009г. на Старозагорския районен съд), но съжителства на съпружески начала с лицето Р. И. И., с която имат общо дете Е. Ц.. За периодите от 2005г. до 2009г. са подавани годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.), съответно чл. 50 от ЗДДФЛ, в които са декларирани следните финансови резултати от дейността като ЕТ „Х. – С. Ц.“: за 2005г. отрицателен финансов резултат (загуба) в размер на 38 641,08лв.; за 2006г. отрицателен финансов резултат (загуба) в размер на 36 797,11лв.; за 2007г. положителен финансов резултат (печалба) в размер на 2 057,60лв.; за 2008г. положителен финансов резултат (печалба) в размер на 29 075,66лв. и за 2009г. положителен финансов резултат (печалба) в размер на 356,50лв., но не са декларирани облагаеми доходи. Като източници на доходи през годините са декларирани банкови кредити от „ОББ“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Алфабанк“ АД, заеми от 9 броя физически лица (И. А., Д. Б., К. Ч., П. М., Е. П., П. М., А. Д. и Р. И.) и възстановени средства от притежаваните от него дружества.

Същевременно, през ревизирания период 2006г. – 2009г. са констатирани извършени множество извършени разходи от страна на С. Ц.: за закупуване на автомобили; за внасяне на парични средства по банкови сметки; за внасяне на парични средства в касата на ЕТ „Х. – С. Ц.“; за вноски в притежаваните от него дружества „Вет Медикъл“ ООД „Абилити Груп“ ООД, за пътувания в чужбина и за издръжка на непълнолетно дете.

След анализ на събраните при ревизията доказателства, включително и на доходите, реализирани от лицето от различни източници за периоди преди ревизираните, органите по приходите са констатирали, че С. Ц. не е разполагал с декларирани и обложени с данъци доходи, които да са достатъчни да покрият извършените от него разходи. Предвид на това и на обстоятелството, че не са представени част от изисканите от ревизиращия екип документи, е направен извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.т. 2 и 7 от ДОПК. С. Ц. е уведомен, че  данъчната основа за облагане с пряк данък (по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ) ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, посредством връчено му уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В отговор на уведомлението и на ИПДПОЗЛ, са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2006г., 2007г., 2008г. и 2009г. Съгласно тези декларации и депозираните писмени обяснения, като източници на доходи са посочени доходи от възстановени средства, по трудови правоотношения, от банкови кредити, от продажба на дружествени дялове и от свободна професия, упражнявана от лицето, с което живее на съпружески начала.

Във връзка с определяне размера на началното парично салдо към 01.01.2006г. е прието, че през 2005г. е предоставена временна помощ на „Вет Медикъл“ ООД и ЕТ „Х. – С. Ц.“ в общ размер на 237 800лв., като доказаните доходи през годината са в размер на 87 781,32лв. При определяне размера на доходите е съобразено, че към 31.12.2004г. лицето разполага с парични средства в размер на 76 000лв., остатък от сумата в размер на 155 000лв., предоставена от баба му Г. К. през 2001г. Предвид на това е прието, че към 01.01.2006г. Ц. не разполага с налични парични средства.

Извършен е анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. от ДОПК, въз основа на който е прието наличие на превишение на разходите над доходите, както следва за 2006г. в размер на 13 640,71лв., за 2007г. в размер на 105 883лв. и към 31.01.2008г. в размер на 359,58лв. При определяне на входящия паричен поток за 2006г. и 2007г. е прието, че част от лицата, декларирани като заемодатели за 2006г. не притежават необходимия паричен ресурс за предоставяне в заем на твърдяните парични средства. В следствие на извършени при предходното ревизионно производство насрещни проверки на лицата, протоколите от които са надлежно присъединени в хода на настоящото ревизионно производство, е направен извод, че К. Ч., Д. Б., А. Д. и И. Т. не представят доказателства за наличие на източници на доходи, от които да се генерира паричен ресурс, от който на посочените дати в началото на 2006г. да се предоставят заемни средства на С. Ц.. Не са признати като доход парични средства в размер на 100 000лв. от родителите му, тъй като не са представени документи дали се касае за безвъзмездно предоставени суми или за заемни средства, съответно дали дарителите/заемодателите разполагат със сумата към момента на твърдяното й предоставяне. Не са признати като доход парични средства в размер на 100 000лв., получени от М. С. по предварителен договор за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Вет Медикъл“ ЕООД, тъй като не са представени доказателства за извършеното плащане (в брой или по банков път) и в последствие не е налице сключване и вписване на окончателен договор за продажбата на същите дружествени дялове.

В следствие на приетите за доказани доходи и извършените разходи е извършена помесечна рекапитулация на входящия и изходящ паричен поток на С. Ц. за 2006г., 2007г., 2008г. и 2009г. За 2006г. е констатиран недостиг на парични средства за месец декември 2006г. в размер на 13 640,71лв. През 2007г. е налице недостиг на парични средства помесечно, както следва: за месец януари 633,25лв., за месец февруари 603,25лв., за месец март 623,25лв., за месец април 628,25лв., за месец май 1 117,25лв., за месец юни 633,25лв., за месец юли 758,25лв., за месец август 758,25лв., за месец септември 738,25лв., за месец октомври 758,25лв. и за месец декември 98 631,50лв. или в годишен размер на 105 883лв. За 2008г. е налице недостиг на парични средства само за месец януари в размер на 359,58лв., като са установени налични парични средства към 31.12.2008г. в размер на 43 236,62лв. За 2009г. не е констатиран недостиг на парични средства, като са установени налични парични средства към 31.12.2009г. в размер на 5 821,48лв.

Данъчните основи за облагане с пряк данък са определени, както следва: за 2006г. от доходите с неизяснен произход в размер на 13 640,71лв. е приспадната обща сума в размер на 4 530,93лв. за задължителни осигурителни вноски (ДОО в размер на 3 137,36лв., ДЗПО в размер на 545,63лв. и ЗО в размер на 847,94лв.). Дължимите осигурителни вноски за доходите с неизяснен произход са начислени върху доход, не по-голям от максималния годишен размер на осигурителния доход – 16 800лв. Върху така определената данъчна основа в размер на 9 109,78лв. дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) възлиза на 1 550,35лв., който е дължим ведно с прилежащи лихви в размер на 935,61лв. За 2007г. от доходите с неизяснен произход в размер на 105 883лв. е приспадната сума в размер на 4 311,53лв. за задължителни осигурителни вноски (ДОО в размер на 2 661,91лв., ДЗПО в размер на 749,83лв. и ЗО в размер на 899,79лв.). Дължимите осигурителни вноски за доходи с неизяснен произход са начислени върху доход, не по-голям от максималния годишен размер на осигурителния доход – 16 800лв. Върху така определената данъчна основа в размер на 101 571,47лв. дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ възлиза на 23 693,15лв., който е дължим ведно с прилежащите лихви в размер на 10 835,06лв. При определяне на данъчните основи за облагане е съобразено, че не се формира данъчна основа за доходите, реализирани от ЕТ „Х. – С. Ц.“, тъй като през посочените отчетни периоди е деклариран отрицателен финансов резултат от дейността (загуба).

         С цел доказване на твърденията в жалбата, по делото е ангажирана съдебно – счетоводна експертиза, по която заключението е изготвено от вещото лице М.Ш.. В заключението са дадени следните отговори на поставените въпроси:

         -въпрос № 1, б. А – При определяне на паричното салдо на С. Ц. към месец октомври 2006г. е допусната техническа грешка, като вместо посочената в ревизионния доклад сума в размер на 72 086,79лв. сумата след рекапитулация възлиза на 74 086,79лв.;

         -въпрос № 1, б. Б – След извършване на преизчисление на паричния поток на С. Ц. чрез включване в него на доходите на Р. И., лице с което съжителства на съпружески начала, се получава недостиг на парични средства за „домакинството“ в размер на 10 575,71лв. В случай на разделяне на недостига на парични средства поравно за лицата, съжителстващи в домакинството, се получава недостиг на парични средства за С. Ц. в размер на 5 287,76лв.;

         -въпрос № 2, б. А – При използване на методиката за изчисление в ревизионния доклад и след приспадане на разходите за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 1 744,99лв. от половината от недостига на парични средства в размер на 5 287,76лв., вещото лице е изчислило нова данъчна основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006г. в размер на 3 542,87лв. Дължимият данък върху тази данъчна основа възлиза на 287,44лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 173,47лв.;

         -въпрос № 2, б. Б - При използване на методиката за изчисление в ревизионния доклад и след приспадане на разходите за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 3 489,98лв. от недостига на парични средства в размер на 10 575,71лв., вещото лице е изчислило нова данъчна основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006г. в размер на 7 085,73лв. Дължимият данък върху тази данъчна основа възлиза на 1 066,86лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 643,85лв.

В разпита си по повод приемане на заключението в съдебно заседание на 06.12.2012г. вещото лице е уточнило, че при включването във входящия паричен поток на Ц. за 2006г. на заемни средства от П. М. в размер на 15 000лв. се е ръководило само от клаузите в договора и не е съобразило писмените обяснения на лицето. По отношение включването във входящия паричен поток на сумата в размер на 2 400лв. доход на лицето Р. И., съжителстващо на съпружески начала със С. Ц., вещото лице не е компетентно по въпросите на съпружеската имуществена общност, така, както е регламентирана в Семейния кодекс, поради което в заключението са разработени два варианта на определяне на данъчна основа и на размер на данъка.

Съдът намира представеното заключение като изпълнено в съответствие на поставените задачи, като по същество същото ще бъдат обсъдено в правната част на настоящото решение.

         При така събраните по делото доказателства и изяснена фактическа обстановка настоящият състав на Административен съд Пловдив намира следното от правна страна:

         На първо място, съдът намира направеното възражение от страна на жалбоподателя за нищожност на обжалвания ревизионен акт по отношение данъчните задължения за 2007г. за неоснователно. По делото са приети като доказателство първоначалната жалба вх. № 70-00-7777 от 31.05.2011г. против първоначално издадения ревизионен акт № 161101057 от 17.05.2011г. и преписката по издаване на посочения ревизионен акт. Видно табличната част на ревизионния акт, в хода на първоначалното ревизионно производство са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006г., по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. и по ЗДДС за данъчен период м.08.2010г. Данъчните задължения за 2006г. и 2009г. са определени след анализ на входящия и изходящ паричен поток на С. Ц. за всички данъчни периоди, включени в обхвата на ревизионното производство, като във входящия поток не са включени определени декларирани от лицето в декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК парични средства. При преглед на възраженията в жалбата, независимо от посоченото искане в нейния петитум, съдът констатира, че се прави изрично възражение за неправилно изчислен входящ паричен поток за 2007г., като по същество възраженията се концентрират около непризната за доход сума в размер на 100 000лв. с източник капаро по предварителен договор за продажба на дружествен дял от дружеството „Вет Медикъл“ ЕООД на М. С.. Според жалбоподателя неправилно тази сума не е включена във входящия паричен поток, тъй като е налице разписка за получаване на сумата от 20.02.2007г. и предварителен договор за продажба на дружествени дялове.

         Съдът констатира, също така, че подобно възражение се съдържа и в жалбата против ревизионния акт, издаден в хода на процесното ревизионно производство. В тази връзка, настоящият състав намира, че правилно и законосъобразно горестоящият административен орган е отменил първоначално издаденият РА № 161101057 от 17.05.2011г. както в частта му по отношение допълнително определените данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2006г., по ЗДДФЛ за 2009г., по ЗДДС за данъчен период м.08.2010г. и в частта на констатациите за 2006г., 2007г., 2008г. и 2009г. Неправилни са и възраженията, че мотивите (констатациите) в един ревизионен акт не подлежат на самостоятелно обжалване, доколкото същите не водят до определяне на допълнителни данъчни задължения. Такова твърдение не държи сметка на спецификата на ревизионните производства по особения ред на чл. 122 от ДОПК и по-точно на тези, в рамките на които се определят данъчни задължения на физически лица при констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. За да бъде определен размерът на несъответствието на притежаваното имущество на лицето с декларираните му доходи с известен случай следва да бъде формиран т.нар. поток от парични средства (входящ и изходящ), който може да бъде положителна величина (входящите парични средства са в по-голям размер от изходящите) и отрицателна величина (извършени са разходи, но не са посочени източници на доходи). Този начин на формиране на паричен поток (рекапитулация) се извършва година за година, тъй като е възможен остатък от парични средства за предходна година, който автоматично да се „прехвърли“ като начално салдо от парични средства за следващата година. Предвид на това, не може един обжалван ревизионен акт, в който за част от ревизираните периоди е налице недостиг на парични средства, а за останалата част – положителна величина между декларираните доходи и извършените разходи, да бъде разглеждан при обжалването му само в частта му, в която е налице недостиг на парични средства. Резултатът от всеки един от ревизираните периоди (независимо от констатациите за излишък или недостиг на парични средства) рефлектира автоматично върху следващия ревизиран период и дори е възможно при ревизия да се констатират малък излишък от парични средства за предходен период, който да не е достатъчен да „покрие“ по-голям недостиг на парични средства в следващ период.

На следващо място, по съществото на спора, съдът намира за неоснователни останалите възражения по материалната незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт, а именно: невключването в паричния поток на доходите на Р. И., съжителстваща със С. Ц. на съпружески начала и невключването в паричния поток на доходите сумата в общ размер на 200 000лв. с източник „средства, предоставени от родителите – 100 000лв.“ и „капаро по предварителен договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „Вет Медикът“ ЕООД – 100 000лв.“.

По отношение на паричните средства на Р. И., съдът намира, че органите по приходите правилно са приложили разпоредбата на чл. 19 от СК (отм.) и са формирали парични салдо само на Слави Цонев, тъй като двамата с И. съжителстват съвместно на съпружески начала, без да са сключили граждански брак. От житейска гледна точка може да е оправдано двамата да бъдат разглеждани като съвместно домакинство, още повече, че имат и общо дете, но от правна гледна точка законът свързва настъпването на определени юридически факти с наличието на сключен граждански брак, какъвто в случая не е налице. Нещо повече, по делото е приложено заверено копие от решение на Старозагорския районен съд от 05.06.2009г., с което се прекратява сключения граждански брак между С. Ц. и друго лице – Д. П.. В тази връзка, на по-силно основание в този случай би могъл да се формира паричен поток на С. Ц. и съпругата му Д. П. за ревизираните периоди 2006г., 2007г., 2008г. и до средата на 2009г., макар по делото да се съдържат декларативни твърдения, че тези лица живеят отделно от 2004г. Предвид на това, правилно при ревизията от входящия паричен поток за 2006г. е изключена сумата в размер на 2 400лв. деклариран доход то Р. И., като е прието, че се касае за неголяма сума, която да покрива нейната издръжка за живот.

Съдът намира за правилни и изводите на органите по приходите за невключване във входящия паричен поток на С. Ц. на паричните суми в размер на 100 000лв. капаро по предварителен договор за продажба на дружествени дялове от капитала на „Вет Медикъл“ ЕООД и парични средства, предоставени от родителите му в размер на 100 000лв. В хода на ревизионното производство по същество е направено възражение за недостоверност на датата на частен документ (предварителен договор и разписка от 20.02.2007г.) по смисъла на чл. 181 от ГПК. В хода на настоящото съдебно производство не са ангажирани доказателства, които да опровергаят извода на органите по приходите за това, че договорът и разписката са съставени само и единствено с цел да обслужат защитната теза на жалбоподателя за наличие на значителен паричен ресурс в началото на 2007г. Съдът намира, че изводът на органите по приходите е обоснован и кореспондиращ със събраните по делото доказателства, доколкото до приключване на ревизионното производство не са предприети действия за сключване на окончателен договор за продажба на дружествени дялове от дружество „Вет Медикъл“ ЕООД, съответно вписване на настъпилата промяна в Търговския регистър.

По отношение на паричните средства, предоставени през 2007г. от родителите на С. Ц. съдът изцяло възприема изводите на органите по приходите по отношение неяснотата дали сумата е предоставена безвъзмездно или под формата на заем, съответно разполагат ли дарителите/заемодателите с посочената сума.

По отношение констатацията в заключението на вещото лице за допусната „сборна“ грешка във входящия паричен поток на С. Ц. към месец октомври 2006г. съдът извърши съответните преизчисления и констатира, че действително е налице такава грешка и крайното парично салдо към 31.10.2006г. е в размер на 74 086,79лв. Това рефлектира върху рекапитулациите съответно към 30.11.2006г. и 31.12.2006г., като за месец ноември 2006г. е налице положително салдо в размер на 72 985,54лв., съответно недостиг за месец декември в размер на 11 640,71лв.

При така направените изводи от съда, съобразно доказателствата, събрани в хода на процеса, данъчната основа за 2006г. следва да се преизчисли както следва:

Налични средства в началото на периода – 0лв.

Получени доходи до 30.11.2006г. 72 985,54лв., извършени разходи през месец декември 2006г. в размер на 84 626,25лв. или превишение на разходите над доходите в размер на 11 640,71лв. При използване на методиката в ревизионния доклад от тази сума следва да бъдат приспаднати 3 866,61лв. за задължителни осигурителни вноски и се получава данъчна основа за облагане в размер на 7 774,10лв. Данъкът по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) върху тази данъчна основа възлиза на 1 229,78лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 742,15лв. Обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен за разликата над посочените суми до пълния размер на данъчните задължения от данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 1 550,35лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 935,61лв., а в останалата част жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски /същите са в общ размер на ДТ в размер на 50лв., възнаграждение за заключение на вещо лице в размер на 150лв. и адвокатски хонорар в размер на 1 270лв. без ДДС/, като съобразно уважената част от жалбата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 78,33лв. (седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки).

На основание чл. 161 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 1 150,71лв. (хиляда сто и петдесет лева и седемдесет и една стотинки), съобразно отхвърлената част от жалбата.

По изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК, Съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт (РА) № 241106421 от 03.04.2012г., издаден от И. К. – старши инспектор по приходите в Териториална дирекция на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 995 от 09.08.2012г. на Заместник директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” (Д”ОУИ”) - гр. Пловдив, с който са определени допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006г. в размер на 1 550,35лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 935,61лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 23 686,47лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 10 835,06лв., като НАМАЛЯВА данъчните задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006г. на 1 229,78лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 742,15лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр. Пловдив да заплати на С. Н. Ц., ЕГН: **********, с ЕТ „Х. – С. Ц.“, с постоянен адрес **** сумата в размер на 78,33лв. (седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки) разноски по делото, съобразно уважената част от жалбата.

ОСЪЖДА С. Н. Ц., ЕГН: **********, с ЕТ „Х. – С. Ц.“, с постоянен адрес **** да заплати на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - гр. Пловдив сумата в размер на 1 150,71лв. (хиляда сто и петдесет лева и седемдесет и една стотинки) юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението може да се обжалва чрез Административен съд - Пловдив пред Върховен административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщението че е изготвено.                       

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ :