РЕШЕНИЕ

 

 

№ 283

 

гр. Пловдив,29.01.2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен Съд-Пловдив,ІХ състав, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                                    Председател: Велизар Русинов

 

при секретаря Веселинка Елкина, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2838 по описа за 2012 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.15 ал.7 от Правилника за приложение на Закона за акцизите и данъчните складове /ППЗАДС/.

Образувано е по жалба на “Пресков“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от председателя на Съвета на директорите А.С.А., против Решение № 910/04.07.2012 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 412/09.08.2012 г. на заместник директора на Агенция “Митници”.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна, съответно началника на Митница Пловдив да бъде задължена  искането на дружеството за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител да бъде уважено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явяван и не изпраща представител. От процесуалния представител на жалбоподателя е постъпила е молба вх. № 24567/15.12.2012 г., в която си поддържа жалбата и се излагат подробни доводи за отмяна на издаденото решение. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалбата – началника на Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Василева, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена по мотиви, изложени в представените писмени бележки. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

            Жалбата е подадена в рамките на установения за това процесуален срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима.

            Началото на административното производство е сложено с искане за издаване на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител, депозирано по реда на чл. 14 ППЗАДС, подадено от “Пресков” АД, ведно с изискуеми документи, съгласно приложение № 3 от правилника, отправено до началника на митницата по местонахождение на обекта – “Производствен ковашки-пресов цех, Направление термичен участък – Термична инсталация за нормализация и закалка“  в гр. Стара Загора, кв. “Индустриален”.

В хода на извършената в тази връзка проверка е установено, че предмет на дейност на дружеството е производство на ковашко-пресови заготовки.

Търговското наименование и код по КН на енергийните продукти, които ще се използват са природен газ, с код по КН 27112100 от доставчик “Овергаз-изток” АД, гр. Бургас.

Извършена е проверка в производствената база на предприятието на “Пресков“ АД, от митнически служители от отдел “Акцизи” при ТМУ Пловдив, резултатите от която са обективирани в Протокол № 995 от 14.06.2012  г.

В Решение № 910/04.07.2012 г. началникът на Митница Пловдив коментира извършена в производствената база на предприятието на „Пресков“ АД от служителите на отдел „Акцизи“, обективирана в Протокол № 962/12.06.2012 г. Същият обаче липсва към административната преписка, независимо от обстоятелството, че процесуалният представител на началник Митница – Пловдив, в с.з. на 22.12.2012 г. е посочил, че е представена цялата административна преписка.

Междувременно, в Решение № 412/09.08.2012 г. заместник директорът на А „Митници“ при ЦМУ – София коментира резултатите от проверка на обекта от служители на отдел „Акцизи“ при Митница – Пловдив в Протокол № 941/07.06.2012 г., който също не се намира в кориците на административната преписка.

Посочените два протокола не са представени и в хода на съдебното производство.

Настоящият състав на съда констатира, че по преписката се намира Протокол единствено Протокол № 995/14.06.2012 г. (като в него фигурира още един номер – 1427/15.06.2012 г.). Проверката по този протокол е установила, че в обект „Производствен ковашки-пресов цех“, находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Индустриален“, собственост на „Пресков“ АД, „…има разположени 5 бр. пещи, всяка от които разполага с газова горелка, работеща с природен газ. Горелката се използва за директно нагряване на въздуха в пещите до постигане на температури в диапазон 700о С до 1000о С, с цел подобряване на въглеродната структура на ковашко-пресови заготовки и последващо закаляване на същите. Природният газ се доставя от „Овергаз-изток“ АД, гр. Бургас. Постъпващият природен газ в обекта ще се използва само за производствени нужди. Материалната отчетност на природния газ се води съгласно изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти, като движението на същия се отчита синтетично през счетоводна сметка 601/1-18.“. Протоколът е връчен на лицето Е.Т.А. – счетоводител, и присъствала на проверката, която е подписала протокола без възражения.

Във връзка с процесния протокол прокуристът на дружеството е депозирал писмо вх. № ЗАДС – 1617/20.07.2012 г. до началника на митница – Пловдив, в което възразява   , че  неправилно е отбелязано в него, че се извършва само нагряване на въздух, като е посочено, че газовите горелки нагряват единствено вътрешното пространство на камерните пещи, което е херметически затворено, и по никакъв начин няма пренос на горещ въздух от вътрешността на пещите, който може да се използва за каквито и да било други нужди. 

Независимо от соченото възражение, е издадено Решение № 910/04.07.2012 г. на заместник началника на митница Пловдив, с което е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на „Пресков“ АД, което независимо от доводите, изложени от дружеството в жалба вх. № ЗАДС -1617/24.07.2012 г. до директора на Агенция „Митници“, същото е потвърдено с Решение № 412/09.08.2012 г. на заместник директора на Агенция „Митници“. Именно Решение № 910/04.07.2012 г. е предмет на настоящото оспорване.

По административната преписка са представени Искане № ЗАДС – 1617/01.06.2012 г., ведно с приложения – уведомително писмо от „Овергаз изток“ АД – гр. Бургас относно краен срок за заявяване на доставки на природен газ за календарната 2012 г.; 2 бр. спецификации; характеристика на монтираните агрегати и инсталации, които работят с природен газ; удостоверения от ТР на АВ - изх. № 20120521104604/21.05.2012 г. и изх. № 20120521104909/21.05.2012 г.; копие на карта за идентификация на „Пресков“ АД; 4 бр. свидетелства за съдимост; 4 бр. декларации по чл.13 ал.7 т.2 б. „б“ от Правилник за прилагане на ЗАДС; удостоверение № 20160201200142604/21.05.2012 г. за наличие или липса на задължения; 4 бр. скици; Акт № 180 за държавна частна собственост от 08.09.1999 г.; скица на поземлен имот № 2894/22.03.2012 г. с идентификатор 68850.523.4001; удостоверение № Уве – 260 от 19.10.2011 г. на общ. Стара Загора; Разрешение за строеж № РС – И 587/17.09.2011 г.; становище изх. ОИ – 4-687/19.102.011 г. на „Овергаз изток“ АД – Стара Загора.; списък на доставчиците на природен газ на „Пресков“ АД; техническо описание на доставената линия (в превод и в оригинал).   

В хода на съдебното производство, в с. з. на 22.10.2012 г. е представена и Заповед № О – 1131/25.06.2012 г., с която Б.Т.Т. – заместник началник на Митница – Пловдив е упълномощен да замества началника на Митница – Пловдив за периода 02.07.2012 г. – 06.07.2012 г.

След анализ на представените към искането документи свързани с производствения цикъл и технологичните процеси, е констатирано, че предназначението на използвания енергиен продукт – природен газ с код по КН 27111100 е производство на топлинна енергия под формата на горещ въздух. Според решаващият административен орган произведената топлинна енергия не попада в приложното поле на чл.24 ал.2 от ЗАДС, съгласно който енергийните продукти се освобождават от облагане с акциз при условие, че същите са използвани за целите, изброени в ал.2 на същия член, вкл. цели различни от моторно гориво или гориво за отопление. Според началника на Митница Пловдив горецитираното гориво представлява енергиен продукт за отопление по смисъла на чл.4 т.37 от ЗАДС, т.е. е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция.

 Посочено е още, че така описаният енергиен продукт е включен в приложното поле на раздел V на комбинираната номенклатура – “минерални горива, минерални масла и продукти от тяхната дестилация, битуминозни материали, минерални восъци”. От систематичното му място в митническата тарифа е формиран извод, че природният газ е типичен енергиен продукт, притежаващ способност за производство на топлинна енергия. Според административния орган: - „От представената в искането фактическа обосновка е видно, че целите, за които ще се използва природния газ е производство на горещ въздух, необходима в гореописаните технологични процеси, т.е. енергийният продукт консеквентно попада в хипотезата на чл.13 ал.5 ППЗАДС“.

При тези данни началникът на Митница Пловдив, на основание чл.15 ал.5 от ППЗАДС, е издал процесния отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на „Пресков“ АД.

Каза се, този резултат е обжалван от дружеството пред горестоящия в йерархията на митническата администрация орган, който с Решение № 412/09.08.2012  г. го е потвърдил изцяло.

В материалите по делото липсва подробно описание на технологичните процеси – в Решение № 910/04.07.2012 г. на началник Митница Пловдив, Решение № 412/09.08.2012 г. на заместник директора на Агенция Митници липсва описание на технологичния процескато в първото решение е посочено само, че: „…по вътрешен газопровод природният газ се подава към автоматична линия от камерни пещи с горелки за термична обработка, подобряване и нормализация на метални горещо-ковални издерия“, а във второто, че в обекта има 5 бр. пещи, разполагащи с газова горелка, работеща с природен газ, която  горелка „… се използва за директно нагряване на въздуха в пещите до достигане на температури …“. 

В съдебно заседание на 20.12.2012 г. е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза.

Вещото лице, след преглед на приложените по делото писмени доказателства и извършен оглед на място на производствения обект на жалбоподателя, е дало следното заключение: - Газта на „Пресков“ АД се доставя от „Овергаз изток“ АД – Стара Загора, като на североизточната имотна граница на предприятието има газорегулаторен и измервателен пункт (ГРИП), в който става отчитане на цялото потребено количество газ. Вещото лице е посочило, че предприятието има няколко сгради, които са се отоплявали преди с парно от собствена парова централа. В сградите има стара тръбна разводка, като в административната сграда и канцелариите на цеха отоплението е било чрез тръбни и чугунени радиатори, а в цеха – чрез въздухо-отоплителни апарати. В момента на паровата централа не съществува, котлите са демонтирани и в помещението е монтирана инсталация за прахово боядисване. При огледа, вещото лице не е установило наличие на никакъв котел, още по-малко на такъв, работещ с природен газ. Въздухо-отоплителните апарати са частично демонтирани, а от останалите – голяма част са със свалени ел. двигатели. В заключението е посочено, че цехът не се отоплява, а канцелариите се отопляват с климатици и ел. печки.; няма пито едно помещение, нито една част от сграда или цяла сграда, която да се отоплява с парна инсталация, работеща на газ или друг енергиен източник. Много подробно вещото лице е описало ползването на природния газ з производствената дейност на предприятието, а именно: - природният газ в предприятието се използва само с производствена цел в: - в термичен участък -  целта на газта е да осигури необходимите температури за нагряване на обработваните детайли с цел подобряване на структурата на стоманата и на характеристиките й. Посочено е от вещото лице, че нагряването е в 2 бр. пещи за аустенитизация и нормализация до 1000о С и в 3 бр. пещи за отгряване от 150 до 700о  С при продължителност на целия термичен цикъл 3-5 часа. Според вещото лице, природната газ се използва само по време на технологичния процес между зарежданията на пещите горелките не работят, и се нагряват само в камерите на пещите, като вратите на пещите по време на работа се затварят почти херметично; - в ковашки участък – вещото лице е констатирало, че заготовките за коване и пресоване се нагряват с използването на електронагряване – индукционно., а природният газ се използва като гориво за подгряване в началото на работата (на смяната) на щампите, след което скарата с дюзите се сваля и по време на работа повече не се използва. Посочено е, че нагряването е до 300 – 350о С; - в бивша парова централа – вещото лице е констатирало, че: - в момента паровата централа не съществува, котлите са демонтирани и в помещението е монтирана инсталация за прахово боядисване; енергоизточник за производството е природен газ; инсталацията не работи. Посочено е също така, че паровата инсталация от бившата парова централа до ковашкия корпус се използва за пренос на вода за технологични нужди.   

Крайният извод на вещото лице е, че „Пресков“ АД няма нито едно помещение, нито част от сграда или цяла сграда, която да се отоплява с парно, използващо природен газ.

            В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че констатациите на органите на проходна администрация не са основани на конкретно установени факти и обстоятелства, а направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. Действително, следва да се констатира, че в хода на развилото се производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган.  Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Това обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В последващото изложение, ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

С оглед разрешаването на текущия административно-правен спор, необходимо тук, на първо място, е да се посочи следното:

В спорното съдебно производство, двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Как се разпределя доказателствената тежест при това положение между данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение:

Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 от ДОПК, независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

Как изложеното до тук се съотнася с конкретиката на настоящия казус?

Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса – при положение, че процесният енергиен продукти се използва от “Пресков” ООД за технологични нужди – производство на ковашки-пресови заготовки, детайли и изделия, произвеждани от дружеството, и в този производствен процес се получава горещ въздух, следва ли да се приеме, че посоченият енергиен продукт се използва от дружеството като топлинна енергия.

В изчерпателно изброени в чл.24 ал.1 и ал.2 от ЗАДС хипотези, са регламентирани случаите, при които енергийните продукти се освобождават от облагане с акциз. Относимата към настоящия административноправен спор хипотеза е регламентирана в чл.24 ал.2 т.4 от същия закон. Касае се за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, използван за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, което се прилага само за освободени от акциз крайни потребители (чл.24 ал.3 от ЗАДС, в приложимата редакция, сега чл.24а ал.1 от закона). В конкретния случай следва да се има предвид и разпоредбата на чл.4 т.37 от ЗАДС, която легално дефинира понятието „Енергиен продукт за отопление" като продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция.

Редът за освобождаване и за издаване на удостоверение на крайните потребители се определя с правилника за прилагане на закона съгласно ал.4 на чл. 24 ЗАДС, в приложимата към подаване на искането редакция, сега отменена. Този ред е регламентиран в Раздел ІІІ на ППЗАДС. За издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител се подава искане по образец до началника на митницата по местонахождението на обекта, където ще се получават и използват енергийните продукти съгласно чл.14 ал.1 от ППЗАДС, което трябва да съдържа данните по ал.2 от същия член. В случая не е спорно, че всички тези изисквания са спазени от страна на жалбоподателя.

За изясняване на спора от фактическа страна, в частност дали процесният енергиен продукт се използва от дружеството жалбоподател за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, по делото е назначена съдебно-техническа експертиза. Както беше посочено по-горе, заключението по същата е прието без заявени резерви от страните. В резултат от извършената проверка във фабриката на “Пресков” АД, находяща се в гр. Стара Загора, основавайки се на съображенията и доводите в раздел “Констативно-съобразителна част”, вещото лице е дало заключение, че „Пресков“ АД използва консумирания от него природен газ само за технологични нужди - за получаване на горещ въздух в 5 броя пещи, снабдени с газова горелка, с цел подобряване на въглеродната структура на ковашо-пресови заготовки и последващо закаляване на същите. Съображенията на експерта, за да достигне до този извод са възпроизведени подробно по-горе в настоящо решение.

Съдът намери заключението на вещото лице за компетентно и обосновано изготвено. Обстоятелството, че природният газ се трансформира в топлинна енергия (горещ въздух), която от своя страна, се използва за енергийно обезпечаване на производството на ковашко-пресови заготовки, произвеждани от „Пресков” АД, е установено и от самата митническа администрация, видно от мотивите на решението на началника на Митница Пловдив.

Съдебно-техническата експертиза дава ясен отговор на въпроса, свързан с предназначението на отделяната топлина при казания производствен процес, а именно, че за обезпечаване на технологичните процеси в предприятието е абсолютно необходимо да се повишава температурата на процесните 5 пещи, с което се осъществяват различни процеси – заготовка и последващо закаляване на ковашко-пресовите заготовки. В конкретното производство, осъществявано в „Пресков“ АД, е предприел технологична модернизация на производството чрез внедряване на: - Термична инсталация за закаляване и нормализация, хидравличен чук 125 килоджаула, охладителна система за ковашко-пресов и термичен цех и промишлена газова инсталация, при която природният газ се използва като гориво на устройства с дюзи, които подгряват ковашкия чук преди работа.

Нещо повече, експертът изрично уточнява, че не е установил отклонения за отопление и други нужди. Констатациите на вещото лице са в съответствие с Техническото описание на доставената линия – тип – автоматична линия с камерни пещи за термична обработка, подобряване и нормализация на метални горещи ковани изделия, представена от дружеството още в хода на развилото се пред началника на Митница Пловдив административно производство.

Казано с други думи, основната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на енергийния продукт – природен газ, е получаването на горещ въздух, чрез който се обезпечава енергийно производството на жалбоподателя, а не отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция за отопление. Неизбежното отделяне на топлина при използването на енергийни продукти в определен производствен процес не може да квалифицира същите във всички случаи като "енергиен продукт за отопление” по смисъла на чл.4 т.37 от ЗАДС, още повече, че производството обичайно е непрекъснат процес, т.е. извършва се през цялата година, включително и през летния сезон, както в случая е и с процесното производство.

Следва да се добави, че въпросът за използването на природния газ с код по КН 27112100 от дружеството за получаване на горещ въздух, чрез който се обезпечава енергийно производството на жалбоподателя, предполага наличие на определени познания в областта на производството на ковани изделия (термична обработка, подобряване и нормализация на метални горещо-ковани изделия), каквито знания митническата администрация явно не притежава, поради което е подходила към проблема, без да вникне в неговата същност, тъй като не е назначила експертиза за установяване на горните обстоятелства. Освен, че подходът на администрацията е твърде повърхностен, ответният административен орган дори не е подкрепил констатациите си със събраните в хода на извършената проверка доказателства и доказателствени средства (ако изобщо такива са събрани, както се твърди в оспореното решение) по арг. на чл.170 ал.1 АПК. Касае е се за Протокол № 995 от 14.06.2012 г., който, както вече бе казано, освен, че сочи, че: „… горелката се използва за директно нагряване на въздуха в пещите до постигане на температури …“, не установява нищо друго; като наред с това се посочи, че по делото не са представени два протокола още, а именно: - № 962/12.06.2012 г. и № 941/07.06.2012 г., независимо, че се твърди от страна на ответника, че е представена цялата административна преписка. Ето защо, по отношение на констатациите, които се твърди, че са обективирани в тях, следва да намери приложение разпоредбата на чл.161 ГПК във връзка с чл.144 АПК. Цитираният законов текст гласи, че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. При това положение, след като ответният административен орган, е създал пречка за приобщаване към доказателствения материал по делото на коментираните протоколи и с оглед приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, без заявени резерви от страните, настоящият съдебен състав приема за доказано, че процесният енергиен продукт се използва за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.

Ето защо, крайният извод на съда е, че по отношение на процесният енергиен продукт, използван от жалбоподателя за термична обработка, подобряване и нормализация на метални горещо ковани изделия, е налице е хипотезата на чл.24 ал.2 т.4 от ЗАДС.

Изложените до тук фактически и правни съображения обосновават извод за изпълнение от страна на “Пресков” АД на изискванията за издавена на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Дружеството е подало искане по чл.14 ал.1 от ППЗАДС, което съдържа данните по ал.2 от същия член. Представени са всички изискани документи в хода на извършената по реда на чл.15 ал.1 от правилника проверка, при която не са констатирани нередовности, видно от съдържанието на решението на началника на Митница Пловдив, възпроизведено в потвърждаващото го решение на директора на Агенция Митници. Енергийният продукт, използвани от жалбоподателя за термична обработка, подобряване и нормализация на метални горещо ковани изделия, се използва за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, т.е. налице е хипотезата на чл.24 ал.2 т.4 от ЗАДС, даваща основание за освобождаване на енергийния продукт от облагане с акциз.

При това положение, за жалбоподателя са били налице всички законови изисквания за уважаване на искането му за издавена на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

Изложеното до тук налага извода, че жалбата е основателна. Това има като крайна последица, незаконосъобразност на постановения от органите на митническата администрация резултат към датата на издаване на оспорения административен акт. Той ще следва да бъде отменен, а преписката върната на началника на Митница Пловдив за предприемане на необходимите действия по искането на жалбоподателя за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, при съблюдаване на указанията по приложение на закона, дадени в настоящото решение. На административния орган ще следва да бъде определен 30-дневен срок за издаване на административния акт.

            При посочения изход на спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя се следва присъждане на сторените разноски в производството. Те се констатираха в размер на 490 лв., представляващи заплатената държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.

            Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.160 ал.3 от ДОПК и чл.174 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, Пловдивският административен съд, IX състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

Отменя Решение № 910/04.07.2012 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 412/09.08.2012 г. на заместник директора на Агенция “Митници”, с което на “Пресков“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от председателя на Съвета на директорите А.С.А., е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

Връща административната преписката на началника на Митница Пловдив, за издаване на законосъобразен административен акт по искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител вх. № ЗАДС - 1617/01.06.2012 г., на “Пресков“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от председателя на Съвета на директорите Антон Стоянов Андронов, при съблюдаване на указанията по приложение на закона дадени в настоящото решение.

Определя 30-дневен срок за издаване на административния акт, считано от съобщаването.

Осъжда Митница Пловдив да заплати на “Пресков“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от председателя на Съвета на директорите А.С.А., сумата от 490 лв., представляваща сторените от последното разноски по производството за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

                                          Съдия: