РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

   

 

           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       

           № 178

 

 

              гр. Пловдив, 21.01.2013 год.

 

 

              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесетата година в състав :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 2847 по описа за 2012 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

          Производството е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.32 от Закона за администрацията /ЗА/, и чл.45, ал.4, във връзка с чл.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.      

         Образувано е по повод оспорване на Областен управител на Област с административен център – гр.Пловдив, обективирано в Заповед № АК – 02-6 от 03.09.2012г., на решение № 159, прието с протокол № 12 от 27.07.2012г. на Общински съвет – Раковски, В ЧАСТТА МУ, касаеща определяне на нова начална продажна тръжна цена, намалена с 20 % за ПИ № 046055; ПИ № 045025 и ПИ № 045090, които са били обявени за продажба чрез публичен търг, съгласно решение № 84, прието с  протокол № 6 от 27.02.2012г. на Общински съвет – Раковски. 

          Недоволен от така приетото решение на органа на местно самоуправление, оспорващият счита същото за незаконосъобразно и настоява за отмяната му в оспорената част, по отношение на определената нова начална продажна тръжна цена за ПИ № 046055; ПИ № 045025 и ПИ № 045090. Претендира се и присъждане на възнаграждение за осъществената  юрисконсултска защита.  

Ответникът по жалбата – Общински съвет – Раковски е на становище за неоснователност на оспорването, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правни изводи, възприети от органа на местното самоуправление при постановяване на оспорения административен акт.

        Административен съд – Пловдив, ІІ отделение, ХII състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на оспорването, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид становищата на страните, прие за установено следното :

          Във връзка с допустимостта на съдебния контрол, упражнен от страна на областния управител по отношение на решението на общинския съвет, съдът намира за нужно да посочи следното :

          Съгласно разпоредбата на чл.32, ал. 2 ЗА, областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на ЗМСМА, а според чл.45, ал. 4 ЗМСМА, областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго. Той може да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги оспорва пред съответния административен съд. Цитираните законови разпоредби регламентират правомощие на областния управител да оспорва пред съответния административен съд всички актове на общинския съвет, когато прецени, че те са незаконосъобразни, без оглед вида на акта, за разлика, например, от чл. 45, ал. 2 ЗМСМА, в който са визирани само административните актове. В този смисъл са задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. по тълк. д. № 20/2007 г. на ВАС, съгласно което е прието, че областния управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез обжалването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 2 ЗМСМА, във връзка с чл. 32, ал. 2 ЗА, включително и на тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА.

По своето предметно съдържание, оспореното решение на общинския съвет представлява именно такъв акт по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, поради което възможността за оспорването му по реда на чл. 45 ЗМСМА, е изрично предвидена в нормата чл. 8, ал. 11 ЗОбС, съгласно действащата в момента редакция на същата /ДВ, бр. 45/2008 г./, поради което и същото, без всякакво съмнение и спор между страните, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, осъществяван от страна на областния управител. 

Предвид гореизложеното Съдът намира, че оспорването е процесуално ДОПУСТИМО, като предявено срещу акт на общинския съвет по смисъла на чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност от страна на областния управител, като същото е осъществено в изпълнение на правомощието му по чл.32, ал.2 от Закона за администрацията/ЗА/.

       Разгледано по същество, оспорването е НЕОСНОВАТЕЛНО.

        С оспореното решение    159 на Общински съвет - Раковски, прието на заседание по протокол № 12 от 27.07.2012г., на основание чл.21, ал.1, т.8 и чл.85, ал.3 от НРПУРОИ Общинския съвет е определил нова начална продажна тръжна цена, намалена с 20 % на следните имоти : ПИ № 040574, м.”Кадънката”, с предназначение Нива, с площ от 12 800 кв.м., и начална тръжна цена 9 728, 00 лв.; ПИ № 046055, м.”Кайнак тарла”, с предназначение Нива, с площ 16 600 кв.м, и с начална тръжна цена 12 616, 00 лв.; ПИ № 045025,  м.”Кара гьол”, с предназначение Нива, с площ 6 200 кв.м., и с начална тръжна цена 4 712, 00 лв.; ПИ № 045090, м.”Кара гьол”, с предназначение нива, с площ 6000 кв.м, и с начална тръжна цена 4 560, 00 лв. които са били обявени за продажба чрез публичен търг, съгласно решение № 84, прието с протокол № 6 от 27.02.2012г. на Общински съвет – Раковски. 

       В мотивите за приемане на решението на общинския съвет е посочено, че в изпълнение на решение № 84, взето с протокол № 6 от 27.07.20102г. на Общински съвет – Раковски и Заповеди № ДИ – 18 от 26.03.2012г. и ДИ – 30 от 11.05.2012г. на Кмета на Община Раковски били проведени търгове с явно наддаване за продажба на въпросните имоти – ЧОС с начална тръжна цена, както следва :  ПИ № 040574, м.”Кадънката”, с предназначение Нива, с площ от 12 800 кв.м., и начална тръжна цена 12 160, 00 лв.; ПИ № 046055, м.”Кайнак тарла”, с предназначение Нива, с площ 16 600 кв.м, и с начална тръжна цена 15 770, 00 лв.; ПИ № 045025, м.”Кара гьол”, с предназначение Нива, с площ 6 200 кв.м., и с начална тръжна цена 5 890, 00  лв.; ПИ № 045090, м.”Кара гьол”, с предназначение нива, с площ 6000 кв.м, и с начална тръжна цена 5 700, 00 лв.

      Въпросното решение № 84, взето с протокол № 6 от 27.07.20102г. на Общински съвет – Раковски  е приложено по преписката и от същото е видно, че  с него на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл.35, ал.1 и чл.41, ал.2 от ЗОС, и във вр. с чл.46, ал.1 от НРПУРОИ е дадено съгласие да бъдат продадени чрез търг с явно наддаване недвижими имоти – ЧОС на територията на гр.Раковски и с.Стряма, община Раковски и с това решение е определена начална тръжна цена на имотите, в т. ч и за процесните имоти, както следва : ПИ № 040574, м.”Кадънката”, с предназначение Нива, с площ от 12 800 кв.м., и начална тръжна цена 12 160, 00 лв.; ПИ № 046055, м.”Кайнак тарла”, с предназначение Нива, с площ 16 600 кв.м, и с начална тръжна цена 15 770, 00 лв.; ПИ № 045025, м.”Кара гьол”, с предназначение Нива, с площ 6 200 кв.м., и с начална тръжна цена 5 890, 00  лв.; ПИ № 045090, м.”Кара гьол”, с предназначение нива, с площ 6000 кв.м,, и с начална тръжна цена 5 700, 00 лв. По преписката са приложени още и Заповеди № ДИ – 18 от 26.03.2012г. и ДИ – 30 от 11.05.2012г. на Кмета на Община Раковски, с които е наредено да се проведе публичен търг с явно и тайно наддаване за продажба на недвижими имоти – ЧОС, подробно индивидуализирани в същите.

      Оспореното решение № 159, от заседание на Общински съвет – Раковски по протокол № 12 от 27.07.2012г. е прието с поименно гласуване, с необходимия кворум и мнозинство, като от общия брой от 21 общински съветници са гласували 20 общински съветници, от които 20 са гласували “за” приетото решение.   

      Решение № 159, по протокол № 12 от 27.07.2012г. е прието въз основа на изготвено предложение, адресирано до Общински съвет Раковски, с вх.№  61 – 02 - 117 от 19.07.2012г. от И. М. А. - Кмет на община – Раковски относно обявяване на нова начална тръжна цена на имоти - ЧОС, находящи се в землището на гр.Раковски, Област Пловдив, на основание чл.85, ал.3 от НРПУРОИ на ОбС Раковски, включени за продажба чрез публично оповестен търг.  

         От приложените доказателства към административната преписка се установява още, че на основание чл.45, ал.4 от ЗМСМА областния управител е  оспорил решение 159,  прието по протокол  № 12 от 27.07.2012г. пред Общинския съвет и е върнал същото за ново обсъждане от съвета, в частта му  касаеща определяне на нова намалена с 20 % начална продажна тръжна цена за ПИ № 046055; ПИ № 045025 и ПИ № 045090, които са били обявени за продажба чрез публичен търг, съгласно решение № 84, взето по протокол № 6 от 27.02.2012г. на Общински съвет – Раковски, съгласно писмо с изх.№ АК – 01-38 #2 от 13.08.2012г., получено в Общински съвет – Раковски на 15.08.2012г., видно от приложената по делото обратна разписка /л.22 от делото/. Общинският  съвет не е преразгледал това решение, и не се е произнесъл в срока, регламентиран в разпоредбата на чл.45, ал.7 от ЗМСМА, предвид на което и на основание и в срока по чл.45, ал.8 от ЗМСМА решението е оспорено в посочената част пред Административен съд – гр.Пловдив.

       При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд – гр.Пловдив, намира следното от правна страна :

       Оспореното решение на Общинския съвет, е постановено от компетентен колективен орган – Общински съвет – Раковски, предвид изричните правомощия, очертани в нормата на чл.8 от ЗОС. В посочените хипотези е предвидено именно общинския съвет да взема решения относно управлението и разпореждането спрямо обектите на общинска собственост. Отделно от това, именно този орган е оторизиран и от друго законово правило на по - общия нормативен акт – чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА. Предвид на това, оспореното решение се явява акт на законово оправомощен орган, който се е произнесъл изцяло в рамките на законовоустановените му правомощия. Оспореният в настоящото производство акт на общинския съвет е приет в предвидената от закона форма,  при наличен кворум и с необходимото мнозинство от положителни гласове, изцяло в съответствие с процедурните изисквания на чл.27, ал.4 и 5 от ЗМСМА,  тъй като се касае до акт по смисъла на чл.21, т.8 от ЗМСМА, изискващ същия да бъде  приет с гласовете на повече от половината от общия брой съветници, които са гласували и поименно, отразено в протокола, както е в настоящия случай.

         Впрочем, спор по тези обстоятелства и по установените факти не се формира между страните по делото. Спорът е от правен характер, като е свързан с тълкуването и прилагането на приложимите за случая разпоредби на чл.41, ал.2 от ЗОС и чл.85, ал.3 от НРПУРОИ, приета на основание чл.8, ал.2 от ЗОС от Общински съвет – Раковски. Породен е от становището на Областния управител, че в случая Общинския съвет неправилно е тълкувал и приложил въпросните нормативни разпоредби, като прилагайки разпоредбата на подзаконовия нормативен акт – чл.85, ал.3 от НРПУРОИ, Общинския съвет е дерогирал императивната законова норма на чл.41, ал.2 от ЗОС, в резултат от което е постановил неправилен и незаконосъобразен акт в оспорената част.    

           Това становище на областния управител е неправилно. В случая оспореното решение на общинския съвет е прието в съответствие с приложимата за случая материалноправна разпоредба на чл.41, ал.2 от Закона за общинската собственост. В последващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията в тази насока.

        Каза се вече, че с решение № 159 на Общинския съвет, прието по протокол № 12 от 27.07.2012г., в оспорената му част, на основание чл.21, ал.1,т.8 от ЗМСМА и чл.85,ал.3 от НРПУРОИ, е определена нова намалена с 20 % начална продажна тръжна цена за ПИ № 046055; ПИ № 045025 и ПИ № 045090, които са били обявени за продажба чрез публичен търг, съгласно решение № 84, взето по протокол № 6 от 27.02.2012г. на Общински съвет – Раковски. Видно от самото решение на Общинския съвет, и предложението на кмета, въз основа на което то е прието, поради повторно проведен търг на 30.05.2012г. за въпросните  имоти, както и липсата на проявен интерес от участници, се е наложило да бъде намалена началната тръжна цена на имотите с 20 %, а именно :  за ПИ № 040574, м.”Кадънката”, с предназначение Нива, с площ от 12 800 кв.м.,  начална тръжна цена 9 728, 00 лв.; ПИ № 040655, м.”Кайнак тарла”, с предназначение Нива, с площ 16 600 кв.м,  начална тръжна цена 12 616, 00 лв.; ПИ № 045025, м.”Кара гьол”, с предназначение Нива, с площ 6 200 кв.м.,  начална тръжна цена 4 712, 00 лв.; ПИ № 045090, м.” Кара гьол”, с предназначение нива, с площ 6000 кв.м,,  начална тръжна цена 4 560, 00 лв.

 Основният аргумент на оспорващия за незаконосъобразност на решението на Общинския съвет в оспорената му част, се свежда до това, че  решението, е прието в противоречие с императивната норма на чл.41, ал.2 от ЗОС, като разпоредбата на чл.85, ал.3 от НРПУРОИ, която е посочена като основание за приемането му, е разпоредба от подзаконов нормативен акт, която противоречи на законовата разпоредба, и неправилно е приложена в процесния случай.

      Във връзка с разрешаването на административноправния спор, и с оглед възраженията на оспорващия, в случая на първо място следва да се съобрази разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗОС. Така, съгласно въпросната нормативна разпоредба, разпоредителните сделки с имоти или с вещни права върху имоти - общинска собственост, се извършват по пазарни цени, но не по-ниски от данъчните им оценки. Пазарните цени на имотите и на вещните права се определят от общинския съвет въз основа на пазарни оценки, изготвени от оценители, определени по реда на чл. 22, ал. 3, освен ако в закон е предвидено друго. Началните цени при провеждане на търгове или конкурси за разпореждане с имоти или с вещни права върху имоти - общинска собственост, не могат да бъдат по-ниски от цените, определени от общинския съвет.

      Нормата на закона е ясна категорична и небудеща съмнение – разпоредителните  сделки с имоти или с вещни права върху имоти - общинска собственост, се извършват по пазарни цени, определени от общинския съвет въз основа на пазарни оценки от оценители, по реда на чл.22, ал.3 от ЗОС, които пазарни оценки не могат да бъда по - ниски от данъчните им оценки. Или, казано с други думи, единственото законово ограничение досежно цената при разпоредителни сделки с имоти или с вещни права върху имоти - общинска собственост,  въведено от законодателя е тя да не бъде по- ниска от данъчната оценка на имота.

      В този смисъл са неоснователни е и не се споделят от съда доводите на оспорващия, в смисъл, че долната граница, под която общинският съвет не може да слезе в разпоредителните си сделки, е пазарната оценка на оценителя, изготвена по реда на чл.22, ал.3 от ЗОС. В случая и както вече бе казано, Общинския съвет, при приемане на оспореното решение, се е позовал на действащата  към момента разпоредба на чл. 85 ал. 3 от НРПУРОИ и е  намалил пазарната оценка на имотите с 20 %,  предвид нестаналите 2 поредни търга по първоначално определената цена. В случая, видно от приложените Удостоверения за данъчна оценка на процесните недвижими имоти, дори и след процесното намаление с 20 % на пазарната цена, определената нова начална тръжна цена многократно надвишава данъчната оценка на имотите, предмет на продажба.

       В случая, с оглед правилното разрешаване на текущия административноправен спор, ще следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. чл.85, ал.3 от  Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество/ НРПУРОИ/, приета на основание чл.8, ал.2 от ЗОС от Общински съвет – Раковски, публикувана, вкл. и в актуалния и текст към момента на приемане на оспореното решение, на интернет – страницата на Община Раковски. Така, съгласно посочената разпоредба - Когато Общинският съвет е одобрил цената на недвижим имот, с който се разпорежда, след повторно провеждане на търг или конкурс за този имот поради неявяване на участници, общинският съвет може да намали цената с до 20%, но така, че тя да не бъде по-малка от данъчната оценка за имота. Това решение може да бъде взето още с решението за разпоредителната сделка. Касае се за разрешение, дадено в подзаконов нормативен акт, което обаче в никаква степен не противоречи на законовата норма/чл.41, ал.2 от ЗОС/, напротив същото доразвива и допълва законовата норма, в смисъла който е вложен в нея. В случая няма никакъв спор и съмнение между страните, че Общинския съвет е приел текста на НРПУРОИ именно в изпълнение на правомощието си, регламентирано в чл. 8, ал. 2 от ЗОС, която норма определя, че управлението и разпореждането с имоти общинска собственост, се извършва от общинския съвет, при спазване на законовите разпоредби. Въпросният подзаконов нормативен акт - НРПУРОИ, в пълния му текст, вкл. разпоредбата на чл. 85 ал. 3, е действащ нормативен акт, за който не се твърди и не се установява да е бил оспорен по съответния ред,  като  решението на Общинския съвет за приемането на Наредбата е влязло в законна сила. В този смисъл Наредбата се явява действителен и валиден подзаконовнормативен акт, който, каза се не дерогира императивни разпоредби от публичен ред, регламентирани в нормативния акт от по-висока степен, в твърдяния от оспорващия аспект. Оплакванията на оспорващия в обратния смисъл са неоснователни и не се споделят от състава на съда.

      В случая следва да се посочи и това, че към датата на приемане на оспореното решение на Общинския съвет, по отношение на процесните имоти е била  изготвена изискуемата по чл. 41, ал.2 от ЗОбС пазарна оценка, по реда на чл.22, ал.3 от ЗОС от лицензиран оценител, която е била актуална. Няма спор, че приетата с оспореното решение на Общинския съвет, нова начална продажна тръжна цена, намалена с 20 %, на основание чл. 85 ал. 3 от НРПУРОИ е по - ниска от определената от оценителя пазарна оценка, което обаче, каза се е законово допустимо, като дори и  след  обсъжданото намаление на цената, определената нова начална тръжна цена, е по-висока от данъчната оценка на имотите, с което е спазена и материалноправната разпоредба на чл. 41 ал. 2 от ЗОбС.

       Все в обсъжданата насока, и във връзка с доводите на оспорващия, в случая следва да се посочи още и това, че съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, общинският съвет  приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество,  като няма никакъв спор и съмнение между страните, че  имотите и вещите общинска собственост, се управляват в интерес на населението на Общината, съобразно разпоредбите на Закона за общинска собственост и с грижата на добър стопанин, като в този смисъл е изричната разпоредба на чл.11 от ЗОС. Тъкмо поради тази причина, законодателят в разпоредбите на ЗОС е поставил законовите рамки по отношение на управлението и разпореждането с имоти или с вещни права върху имоти – частна собственост, като е обвързал дискреционната власт на органа на местното самоуправление в тази му дейност, определяйки долна граница, под която общинския съвет не може да слезе при разпоредителните си  сделки– а именно данъчната оценка на имота.  В този смисъл, не може да се възприеме за основателна  тезата, поддържана от оспорващия, за противоречие на оспореното решение с целта, визирана в нормата на чл. 11 от ЗОС. В случая, предвид нестаналите продажби на два последователно проведени търга по първоначално определените цени,  очевидно разрешението, дадено с оспореното решение на Общинския съвет, е в интерес на населението на Общината. В тази насока следва да се посочи, че Общинският съвет е този, който осъществява политиката в областта на управлението и разпореждането с недвижими имоти – общинска собственост, и който разполага с дискреционната власт в тази насока,  ограничена единствено от законовите норми и интересите на териториалната общност. И след като законодателят не е определил изрично други законови рамки на упражняване на оперативната самостоятелност на общинския съвет освен интереса на населението и условието продажните цени на имотите, да не бъдат определяни  под данъчната им оценка, то не биха могли да се възприемат като основателни доводите, поддържани от оспорващия, за незаконосъобразност на извършената корекция на цената на процесните недвижими имоти, на основание разпоредбата на чл.85, ал.3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество/ НРПУРОИ/ на Общински съвет – Раковски.

      Изложеното по горе е съобразено в необходимата пълнота от страна на общинския съвет при приемане на решението в оспорената му част, като съдът намира, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалноправните и материалноправните законови изисквания, и в съответствие с целта на закона, поради което оспорването  ще следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

С оглед посочения изход на спора, на основание чл.143, ал.3 и 4 от АПК ответника – Общински съвет – Раковски, принципно има право да му бъдат присъдени сторените разноски по производството, в т.ч и възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, каквото искане е направено в становището на председателя на Общинския съвет/л.107 - л.110 от делото/, но тъй като ответния Общински съвет не е представляван по делото от юрисконсулт, то на ответника не следва да се присъжда претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

                                                   Р   Е   Ш   И   :  

 

          ОТХВЪРЛЯ оспорването на Областен управител на Област с административен център – гр.Пловдив, обективирано в Заповед № АК – 02-6 от 03.09.2012г., на решение № 159, прието с протокол № 12 от 27.07.2012г. на Общински съвет – Раковски, В ЧАСТТА МУ, касаеща определяне на нова начална продажна тръжна цена, намалена с 20 % за ПИ № 046055; ПИ № 045025 и ПИ № 045090, които са били обявени за продажба чрез публичен търг, съгласно решение № 84, прието с протокол № 6 от 27.02.2012г. на Общински съвет – Раковски. 

        

         РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаване на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :