Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 139

 

гр. Пловдив, 16.01.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ - ХІІІ състав в открито съдебно заседание осми март две хиляди и тринадесетата година, в състав:                    

                  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ПАСКОВ

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от Съдията адм. дело № 2883 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Н.Г.Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес ****, против Ревизионен акт (РА) № 261201751 от 29.05.2012г., издаден от С. П. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 1013 от 13.08.2012г. на Заместник директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” (Д ”ОУИ”) - гр. Пловдив, с който са определени допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ, (отм.) за 2005г. в размер на 2 137,23лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 607,50лв. и за 2006г. в размер на 3 534,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 187,38лв., както и задължения за задължителни осигурителни вноски: за 2005г. за ДОО в размер на 3 520,68лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 929,34лв., за ЗО в размер на 812,46лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 626,78лв. и за ДЗПО – УФ в размер на 406,23лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 568,77лв.; за 2006г. за ДОО в размер на 2 763,27лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 218,03лв., за ЗО в размер на 872,61лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 557,09лв. и за ДЗПО – УФ в размер на 581,74лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 677,48лв. Претендира се отмяна изцяло на обжалвания акт поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски. В жалбата се преповтарят възраженията, направени пред горестоящия административен орган относно неприемането на декларираните от Т. разполагаеми парични средства към 01.01.2005г. с източник спестявания от легална работа в Република Кипър през периода 2000г. – 2001г. и дарение от баща му Г. Г.. В подкрепа на твърдението, че баща му е разполагал със значителни парични средства от „продажба“ на отглеждани от него животни, са представени нотариално заверени декларации от различни лица, познаващи семейството. Правят се изрични възражения по отношение изтекъл преклузивен срок за възлагане на ревизията по чл. 109 от ДОПК и изтекла погасителна давност за определените задължения за осигурителни вноски за периода от 01.01.2005г. до 30.11.2005г. Иска се отмяна на обжалвания ревизионен акт и се претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Д., оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, при което положение се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1107014 от 27.12.2011г., издадена от В. А. - началник сектор „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, е възложена ревизия на жалбоподателя Н.Г.Т. по прилагането на ЗОДФЛ, (отм.) за периода 01.01.2005г. – 31.12.2006г. и е определен краен срок за завършване на ревизията – до 3 месеца, считано от датата на връчването й (11.01.2012г.). С последваща ЗВР № 1201751 от 04.04.2012г. е променен обхватът на ревизираните задължения, чрез включване на такива за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващите лица за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2006г. и срокът за приключване на ревизионното производство е продължен до 11.04.2012г. В срока по чл. 117, ал. 4 от ДОПК е изготвен Ревизионният доклад № 1201751 от 25.04.2012г., връчен на Т. на 08.05.2012г. Със Заповед № К 1201751 от 02.05.2012г. е определен компетентният орган, който да издаде ревизионния акт – С. П. – главен инспектор по приходите в офис Хасково при ТД на НАП – гр. Пловдив. Ревизионният акт № 261201751 от 29.05.2012г., предмет на настоящето производство, е връчен на ревизираното лице на 31.05.2012г.

По делото са приети заверени копия на Заповед № РД-09-1/04.01.2010г. и Заповед № РД-09-139/17.02.2010г. на Териториален директор на НАП – гр. Пловдив, съгласно които на определени органи по приходите са делегирани правомощията да издават заповеди за възлагане на ревизии, както и да определят компетентния орган по приходите, който да издава РА. Посоченото делегиране на правомощия съдът намира за надлежно направено, поради което процесният РА се явява издаден от компетентен орган, а производството за проведено при спазване на процесуалните правила. По делото са приложени Заповед № ЗЦУ/100/20.01.2010г. на Изпълнителния директор на НАП за делегиране на правомощия на заместник директора на дирекция „ОУИ“ – гр. Пловдив по чл. 152, ал. 2 от ДОПК при отсъствие на титуляра – директор на дирекция „ОУИ“ – гр. Пловдив и Заповед № 3505/27.07.2012г. на Изпълнителния директор на НАП.

        При ревизията е установено, че Н.Г.Т. е местно физическо лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДФЛ (отм.) и данъчно задължено лице по смисъла на чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от същия закон за облагаемият си доход, получен през данъчната година от източници в България и чужбина. На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на Т. са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения. Изискани са справки за всички видове източници на доходи, справка за вложени и получени парични средства, налични парични средства на 01.01.2005г. и документи за произход, място и начин на съхранение.

         След анализ на представените от лицето доказателства и допълнителна проверка в информационния масив на НАП е установено, че за ревизираният период Н.Т. не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005г. и 2006г. и е работил по трудово правоотношение в ЕТ „****” (собственост на лицето Р. М., съжителстващо с него на съпружески начала), считано от 23.01.2003г. Получените годишни доходи по трудовото правоотношение за 2005г. са в общ размер на 1 771.10лв., а за 2006г. – в общ размер на 1 976.09лв. За периода от 1999г. до 2006г. не са декларирани данни за изплатени суми по чл. 57 от ЗОДФЛ (отм.).

         С Протокол № 1203801 от 08.03.2012г. са присъединени  доказателства от данъчното досие на Росица Ангелова М., събрани по повод извършената й ревизия, приключила с издаването на РД № 1104022/28.11.2011г. и РА № 261104022/22.12.2011г., влязъл в сила към настоящия момент. Видно от събраните доказателства е, че с нотариален акт № 154 от 01.08.2007г. от Т. е извършена продажба на ½  идеална част от поземлен имот за сума в размер на 35 800лв., част от които  -7 200лв. получени в брой, а остатъкът - преведен по банкова сметка *** средства по банкови сметки са изискани банкови извлечения от три банкови сметки (в лева, щатски долари и евро) в „Прокредитбанк” ЕАД, от които е установено че има такова движение за ревизирания период, както следва: внесени през 2005г. 12 604.51лв.; внесени през 2006г. 27 178.81лв., изтеглени през 2006г. 9 442.20 лв. Паричните средства в щатски долари са изчислени по курс за деня, посочен в официалния сайт на БНБ. Н.Т. е декларирал вложени средства в съвместното домакинство с Р. М. в размер на 888.95лв. за 2005г. и в размер на 988.00лв. за 2006г.

         След направен анализ на събраните при ревизията доказателства и направена съпоставка на получените доходи и извършените разходи от жалбоподателя, органите по приходите са направили извод, че за ревизираните 2005г. и 2006г. са налице данни, че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. С получаваните парични средства по трудово правоотношение в размер, близък до минималната работна заплата, Т. е покривал част от разходите за издръжка на домакинството и същевременно е правил вноски по банковите си сметки. Предвид на това, е прието, че вноските в банковите сметка са направени със средства с неустановен произход и ревизията следва да се изърши по особения ред на чл. 122 от ДОПК. На основание чл. 124, ал. 1 и чл. 124а от ДОПК са връчени уведомление изх. № К6-59/29.03.2012г. и уведомление изх. № К6-74/05.04.2012г., с които жалбоподателят е уведомен, че е установено наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което данъчната основа за облагане с пряк данък и задълженията за задължителни осигурителни вноски ще бъдат определени по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК. Едновременно с посочените уведомления са връчени уведомления изх. № К6-59/29.03.2012г. и изх. № К6-74/05.04.2012г., както и ИПДПОЗЛ изх. № К8-2449/29.03.2012г., с което е изискано деклариране на притежаваното имущество на основание чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В отговор на връчените искания от страна на Т. са представени изисканите документи, в частност декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, както и са депозирани писмени обяснения.

         След анализ на всяко от относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, при  така установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК са определени данъчни основи за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и задължителни осигурителни вноски, както следва:

         За 2005г. не са представени доказателства за произхода на средствата за установеното превишение на направените разходи над получените доходи в размер от 14 558.49лв. Тъй като не е доказано доходите с неустановен източник са необлагаеми, е прието, че Н.Т. е извършвал трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО. На основание чл. 124а от ДОПК са установени  задължения за фонд ДОО, фонд ДЗПО–УПФ и за ЗО на жалбоподателя върху дохода с неустановен източник, ограничен до максималния размер на месечния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за 2005г.

         Общата годишна данъчна основа за 2005г. е определена в размер на 11 621.60лв. като сбор от 1 802.57лв. доходи от трудови правоотношения и 9 819.12лв. доходи, определени по реда на чл. 122 от ДОПК (14 558.49лв. – 4 739.37лв. за задължителни осигурителни вноски). Приспаднато е данъчно облекчение за едно дете и е определено годишно данъчно задължение в размер на 2 162.70лв. След приспадане на авансово удържания и внесен данък в размер на 25.47лв. се получава дължима сума за довнасяне в размер на 2 137.23лв.

         За 2006г. също не са представени доказателства за произхода на средствата за установеното превишение на направените разходи над получените доходи в размер 19 978.52лв. Тъй като не е доказано доходите с неустановен източник са необлагаеми, е прието, че Н.Т. е извършвал трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО. На основание чл. 124а от ДОПК са установени  задължения за фонд ДОО, фонд ДЗПО–УПФ и за ЗО на жалбоподателя върху дохода с неустановен източник, ограничен до максималния размер на месечния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за 2006г.

         Общата годишна данъчна основа за 2006г. е определена в размер на 17 736.90лв. като сбор от 1 976.09лв. доходи от трудови правоотношения и 15 760.90лв. доходи, определени по реда на чл. 122 от ДОПК (19 978.52лв. – 4 217.62лв. за задължителни осигурителни вноски). Приспаднато е данъчно облекчение за едно дете и е определено годишно данъчно задължение в размер на 3 534.40лв. и предвид неизвършено авансово плащане на дължимия данък е определена дължима сума за довнасяне в същия размер.

         С цел доказване на твърденията в жалбата, по делото е ангажирана съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице А.С.. В изпълнение на поставените задачи вещото лице е извършило преизчисления на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски, чрез включване на декларираната от жалбоподателя сума в размер на 20 000лв. като налични парични средства към 01.01.2005г.  В случай, че се приеме, че Т. е разполагал с посочената сума, след рекапитулация на входящия и изходящ паричен поток за 2005г. (л. 209 – 210 по делото) се получава остатък от парични средства в размер на 5 397,34лв. към 31.12.2005г. След като е налице превишение на доходите на лицето над извършените от него разходи за годината, определените с ревизионния акт данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 2 137,23лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 607,50лв. и задължения за задължителни осигурителни вноски – за ДОО в размер на 3 520,68лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 929,34лв., за ЗО в размер на 872,61лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 557,09лв. и да ДЗПО в размер на 406,23лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 568,77лв. са недължими. В случай, че към 01.01.2006г. Т. е разполагал с изчислената от вещото лице налична парична сума в размер на 5 397,34лв., след рекапитулацията на входящия и изходящ паричен поток (л. 210) е налице превишение на извършените разходи над получените доходи със сумата от 14 309,20лв. Данъчната основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 10 813,91лв. е определена, като доходите с неустановен източник са намалени със сумата от 765,60лв. за авансови вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО и в размер на 2 729,69лв. за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО за довнасяне. Върху тази данъчна основа дължимият данък е в размер на 1 959,34лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 223,87лв. Окончателният размер на осигурителния доход за 2006г., върху който се начисляват задължителни осигурителни вноски, е изчислен като разлика между получения размер на осигурителния доход, минималния размер на осигурителния доход и осигурителния доход от трудови правоотношения и възлиза на 9 412,74лв. (14 309,20лв. – 2 640лв. – 2 256,46лв.). Дължимите задължителни осигурителни вноски по основание и размер са посочени в таблица 3 от т. ІV от заключението (л. 213), а дължимите лихви са изчислени в приложения 1, 2 и 3 към заключението (л. 215). 

         Съдът намира приетото без възражения от страните заключение по ССЕ като изпълнено в съответствие на поставените на вещото лице задачи. По същество експертните изводи ще бъдат обсъдени в правната част на настоящото решение.

         С цел доказване наличието на парични средства при бащата на жалбоподателя, които са предоставени Т. като дарения през периоди, предхождащи ревизирания, по делото са депозирани показания на свидетелите К. Г. Г., З. А. З., С. С. С., Е. Д. С., З. А. З.., Д. Г. Г. и П. Г. П.. Съгласно показанията на посочените лица, които познават бащата на жалбоподателя, лицето Г. Т. много години е отглеждал животни във ферма в квартал „Черноконево“. На 06.05.2004г. (Гергьовден) част от свидетелите се събрали да празнуват имен ден в дома на Г. Т. и са присъствали, когато дал на сина си парична сума в размер на 10 000лв. На свидетелските е известно, че бащата е давал и друг път пари на децата си (жалбоподателят има починал брат) и по-точно споменават сумата от 10 000лв., дадена през есента на 2004г. Съгласно показанията на свидетеля П. същият е изкупувал многократно животни от Г. Т. и през годините му е платил парични суми от порядъка на 50 000 – 60 000лв. Съгласно показанията на свидетелите З. и П. след получаването на парите от баща си жалбоподателят Н.Т. „е взел под наем“ заведение в гр. ****, намиращо се в близост до градския пазар. Съгласно показанията на свидетелите З.а и П. Н.Т. е „ходил в чужбина“ с „жена си“. Свидетелите са наясно, че семейството е разполагало с пари, но никой от тях не е демонстрирал поведение, че „е имал пари“. 

         При така събраните по делото доказателства и изяснена фактическа обстановка настоящият състав на Административен съд Пловдив намира следното от правна страна:

1.                 По възражението за липса на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, обосноваващо провеждането на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК

         Направените възражения за липса на посочените основания се обосновават с констатациите от извършената ревизия на лицето, с което Т. живее на съпружески начала – Р. М.. Според него, в хода на ревизионното производство на М. е декларирано, че двамата с нея са работили легално в Република Кипър и са получавали легални доходи, като спестените парични средства са налични към 01.01.2005г.

         По направените възражения съдът намира следното: при извършените ревизии на Т. и М. органите по приходите са направили констатации, че Т. е внасял суми по банковите си сметки, съответно М. е финансирала дейността на ЕТ с парични средства от доходи, които са с неустановен източник. Изводите са изградени въз основа на установеното, че Т. е работил по трудови правоотношения в притежаваното от М. ЕТ и работната му заплата е била близка до минималната, а в годишните данъчни декларации за дейността на ЕТ е декларирана или загуба от дейността или печалба в минимални размери. Предвид неспорното обстоятелство, че     през ревизираните години жалбоподателят е извършвал разходи под формата на вноски в банковата си сметка е прието, че от лицето са реализирани доходи с неустановен произход. При извършената съпоставка на входящия и изходящ паричен поток е констатирано превишение на направените разходи над получените доходи/приходи, като не са представени доказателства за произхода на средствата. В тази връзка, правилен е изводът на органите по приходите, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК. В конкретният случай, на база установеното наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, ревизията е преминала към специфичния процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК за установяване размера на дължимите данъци. С влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, разпоредбите на чл. 122 – 124 от ДОПК се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски, поради което ревизиращият орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 124а от ДОПК и е установил размера на задълженията за фонд ДОО, фонд ДЗПО и за здравно осигуряване за периодите, в които е установено наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.

2.                 По възражението за неправилно определен размер на наличните парични средства за периода преди 01.01.2005г.

Органите по приходите са приели за недоказан източник на средства спестявания на лицето от работа в Република Кипър за периода 2000г. – 2001г. и дарения от баща му Г. Г. (починал през 2009г.). По отношение на спестяванията е прието, че не се сочи конкретен размер на същите, както и начина им на съхранение до 01.01.2005г., а по отношение на дарението – не са представени доказателства за заплащането на данък по ЗМДТ за извършеното дарение, както и възможността на дарителя да разполага с декларираната сума от 20 000лв.

В хода на административното обжалване на ревизионния акт са ангажирани доказателства само и единствено, че Т. е пребивавал извън територията на Република България за периода от 14.03.2000г. – 10.02.2001г. – служебна бележка рег. № 11655, екз. 1 от 22.05.2012г., издадена от Директора на ОД на МВР – гр. Хасково. В служебната бележка не се съдържа информация за дестинацията на пътническия полет със самолет, за да се приеме за вярно твърдението му, че е пребивавал легално в Република Кипър, съответно е работил. Нито в хода на ревизионното производство, нито при съдебното обжалване са ангажирани доказателства за евентуалната трудова заетост на жалбоподателя, нито за размера на евентуално получаваните доходи. Не се ангажират и доказателства за съхранението на паричните средства от „работата в чужбина“ до 01.01.2005г., като житейски логично е използването им за покриването на текущи разходи, предвид декларираните минимални размери на трудовото му възнаграждение в ЕТ „****“.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в разполагаемите парични средства към 01.01.2005г. следва да се включат дарения от баща му, понастоящем покойник, в общ размер на 20 000лв. В подкрепа на това твърдение в хода на съдебното обжалване са депозирани показания на свидетели, които излагат декларативни твърдения за „даряване“ на парични средства в общ размер на 20 000лв. от Г. Г. – през пролетта и есента на 2004г. Съдът съобрази, че макар показанията на всички свидетели да са еднопосочни в частта си на предоставяне на парична сума, същите преразказват твърдения на Г. по отношение размера на сумата. Същите не са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства, като се установява по несъмнен начин, че твърдяното дарение не е декларирано по реда на ЗМДТ. В тази връзка, Т. не е представил доказателства за подаването на декларация по чл. 49 от ЗМДТ, нито за заплащане на дължимия данък по чл. 47, ал. 1 от същия закон.

Дори да се приеме, че не са съставени документи за извършеното дарение, тъй като е между близки роднини, както и не е подадена декларация по ЗМДТ поради незнание на закона, не може по категоричен начин да се приеме, че паричните средства са налични към началото на ревизирания период. Действително, твърденията са за извършено дарение на две вноски през пролетта и есента на 2004г., но в показанията на свидетелите З. и П. „след получаването на парите от баща си жалбоподателят Н.Т. „е взел под наем“ заведение в гр. ****, намиращо се в близост до градския пазар“. Най-вероятно се касае за търговския обект „заведение за бързо обслужване – Автогара ****“, стопанисвано от ЕТ „****“, но показанията на свидетелите са изключително некоректни по отношение на този факт.

Неконкретни са и показанията на свидетелите по отношение източниците на доходи за бащата на Т., които да му позволяват да спести парични средства в значителни размери, които да дарява на двамата си сина (жалбоподателят има брат, починал понастоящем). Налице са декларативни твърдения на жалбоподателя и свидетелите, че дълги години са отглеждани животни (едър рогат добитък и прасета), като след продажбата им са „източник“ на значителни парични средства. Не се ангажират доказателства за осъществявана независима икономическа дейност, резултатите от която да са намерили отражение в годишни данъчни декларации, за да се направи обективна преценка за възможността на дарителя за генериране на паричен ресурс в значителни размери. В тази връзка, съдът намира, че не се доказва по несъмнен начин положителния факт на извършеното дарение от бащата Г. Г. на сина Н.Т., още повече, че осъществяването дейността по отглеждане на животни е съпроводено и с извършването на разходи.

Предвид на така изложеното, не следва да се кредитира заключението на приетата по делото ССЕ, доколкото изчисленията на вещото лице са основани на наличие на разполагаеми парични средства към 01.01.2005г. в размер на 20 000лв.

3.                 По възражението за задължения за задължителни осигурителни вноски, погасени по давност    

         По посоченото възражение, съдът намира следното: материално-правното съдържание на погасителната давност се изразява в определен срок, след изтичането на който възникват предвидените в закона последици. В тази връзка следва да се подчертае, че изтеклия давностен срок погасява правото на кредитора (в случая приходната администрация) да претендира това задължение, т.е. погасява се правото да събере дълга по принудителен ред, но не се заличава самото задължение.

           Въз основа на принципа, че нормите за сроковете, установени в нов закон, не се прилагат към започнали да текат вече заварени срокове, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от предвидения по новия закон,  за всяко задължение се прилага срокът, предвиден от действащия към възникването му закон. За установените задължения за ДОО на Н.Т. относимите към давността разпоредби за невнесените осигурителни вноски, за периода 01.01.2005г. - 31.12.2005г., са тези на разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО, съгласно която вземанията за невнесени осигурителни вноски и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок. Срокът започва да тече от момента, в който осигурителните вноски са станали изискуеми. За авансовите вноски за сметка на самоосигуряващите се лица това е 10-число на месеца, следващ този, за който се дължат (чл. 7, ал. 4 /предишна ал. 3-ДВ, бр.105 от 2006г./ от КСО). За вноските върху окончателният размер на осигурителния доход срокът е 30-дневен от датата на подаване на данъчната декларация за съответната година (чл. 2, ал. 3 /в редакцията й до 31.12.2006г./ от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица). В разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО и в тази на чл. 3, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски законодателят е установил, че окончателният размер на осигурителния доход за доходите, които подлежат на годишно данъчно облагане, се определя, като се приспадат доходите, върху които авансово са внесени осигурителни вноски, т.е. окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Тъй като жалбоподателят не е внасял авансовите вноски за ДОО за 2005г., то същите стават окончателна вноска, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО. В тази връзка, неправилно жалбоподателят твърди, че началният момент на давностния срок за задълженията за задължителни осигурителни вноски за периода от 01.01.2005г. до 30.11.2005г. започва да тече от 01.01.2006г.

Тъй като в ЗЗО липсват разпоредби как тече погасителната давност за здравноосигурителните вноски, предвид техния характер на държавни публични вземания по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ДПК (отм.), по отношение на тях са приложими субсидиарно общите разпоредби на ДПК. Погасяването настъпва с изтичането на предвидената погасителна давност действаща към процесния период.

От 01.01.2000г. относимите към давността разпоредби за здравноосигурителните вноски са тези на чл. 140 от ДПК, действащ до 31.12.2005 г., отменен с влизане в сила на ДОПК от 01.01.2006 г. - същите се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, здравноосигурителните вноски върху доходите от дейността се дължат от жалбоподателя в същите срокове и се определят по същият начин както осигурителните вноски за ДОО (по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО). За дължимите здравноосигурителни вноски за 2005г. от Н.Т., давностният срок започва да тече от 01.01.2007г. и  изтича на 01.01.2012г. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК с издаването на ЗВР № 1107014/27.12.2011г. давността е спряла, а на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК с издадаването на ревизионния акт давността е прекъсната, т.е. вноските за здравно осигуряване на жалбоподателя за 2005г. не са  погасени по давност. При извършване на ревизията задълженията за здравноосигурителни вноски за 2005г. са законосъобразно установени и подлежат на принудително изпълнение по чл.209 от ДОПК.

Задължението за внасяне на вноските за ДЗПО – универсален пенсионен фонд (УПФ)  възниква на основание разпоредбите на чл. 157 и чл. 158 от КСО, а срокът в който се дължими и начинът им на изчисляване съвпада с тези на задълженията за ДОО. По своя характер те също са държавни публични вземания по смисъла на чл.13, ал. 2, т. 1 от ДПК (отм.). Относимите към давността разпоредби за вноските за ДЗПО - УПФ са тези на чл.  140 от ДПК, действащ до 31.12.2005 г., отменен с влизане в сила на ДОПК от 01.01.2006 г. - същите се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. За дължимите от Н.Т. вноски за ДЗПО за 2005г., установени с процесния РА, давностният срок започва да тече от 01.01.2007г. и  изтича на 01.01.2012г. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК с издаването на ЗВР № 1107014/27.12.2011г. давността е спряла, а на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК с издаването на ревизионния акт давността е прекъсната. При извършване на ревизията задълженията за ДЗПО - УПФ за 2005г. са законосъобразно установени и подлежат на принудително изпълнение по чл. 209 от ДОПК.

4.                 По възражението за изтеклия срок по чл. 109 от ДОПК

                   Съдът намира същото за неоснователно, предвид следното: съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия и  приключва  с издаването на ревизионния акт. Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена.  Посочената разпоредба регламентира срок за образуване на ревизионно производство за установяване на задължения за данъци, който се явява преклузивен и чието изтичане препятства възможността за органите по приходите да установят тези задължения.

         Срокът започва да тече от началото на годината, следваща годината, през която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. По отношение на сроковете е приложимо правилото, че нормите за продължителността на срокове, установени в нов закон, не се прилагат към започнали да текат вече заварени срокове, с изключение на случаите когато за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от предвидения по новия закон. В настоящия случай, ревизионното производство е образувано с издаването на ЗВР № 1107014/27.12.2011г. Според изискването на чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) данъчно-задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14 от същия закон, до 15 април на следващата година. Следователно, за доходите, получени през 2005г., годишната данъчна декларация е следвало да бъде подадена до 15 април 2006 г. Срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК започва да тече на 01.01.2007 г. и изтича на 01.01.2012 г., т.е. изтича след датата на издаването на първата заповед за възлагане на ревизия (27.12.2011г.).  

         В хода на ревизионното производство на жалбоподателя са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК – наличие на несъответствие между получените доходи и имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице. Следователно, същото е реализирало допълнителни доходи през 2005г. и е следвало да ги декларира (с изключение на тези по трудово правоотношение), до 15 април 2006г. Въз основа на така определената обща данъчна основа за 2005г. с подаването на декларацията е следвало да бъде определен и размера на дължимите от лицето осигурителни вноски. Предвид на това, осигурителните вноски за 2005г. се определят по размер и са дължими едва след определянето на данъчната основа от доходи от всички източници за 2005г. при подаването на декларацията по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) до 15 април 2006г. Правилен е изводът на органите по приходите, че определените при ревизията задължения за осигурителни вноски е следвало да бъдат декларирани през 2006г. и срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК по отношение на тях започва да тече на 01.01.2007г. и изтича на 01.01.2012г. Първата заповед за възлагане на ревизия е издадена на 27.12.2011г., т.е. ревизионното производство е законосъобразно образувано, в срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК.                  

При този изход на делото, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 030,02лв. (хиляда и тридесет лева и две стотинки), изчислени съобразно разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес ****, против Ревизионен акт (РА) № 261201751 от 29.05.2012г., издаден от С. П. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 1013 от 13.08.2012г. на Заместник директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” (Д ”ОУИ”) - гр. Пловдив, с който са определени допълнително данък по чл. 35 от ЗОДФЛ, (отм.) за 2005г. в размер на 2 137,23лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 1 607,50лв. и за 2006г. в размер на 3 534,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 187,38лв., както и задължения за задължителни осигурителни вноски: за 2005г. за ДОО в размер на 3 520,68лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 929,34лв., за ЗО в размер на 812,46лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 626,78лв. и за ДЗПО – УФ в размер на 406,23лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 568,77лв.; за 2006г. за ДОО в размер на 2 763,27лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 218,03лв., за ЗО в размер на 872,61лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 557,09лв. и за ДЗПО – УФ в размер на 581,74лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 677,48лв.

ОСЪЖДА Н.Г.Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес **** да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 1 030,02лв. (хиляда и тридесет лева и две стотинки), равностойност на осъществената юрисконсултска защита.

Решението може да се обжалва чрез Административен съд - Пловдив пред Върховен административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщението че е изготвено.                       

                                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ :