РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№ 25

 

гр. Пловдив,  4 януари  2013 год.

                                                                       

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение,  ХІ с., в открито заседание на  шести декември през две хиляди и дванадесета година,  в състав:

Председател:  Милена Несторова - Дичева

                  

при секретаря М.Ч. и участието на прокурора …,  като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 2890 по описа за 2012 г., и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК във връзка с чл.24 б от ЗАДС.

Образувано е по жалба на „Кричимфрукт“ООД със седалище и адрес на управление гр.Кричим, обл.Пловдив, Промишлена зона, Офис администрация на Фабрика за плодови концентрати, с управител Г.С.П., срещу Решение № 890/29.06.2012 г. на Началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 414/10.08.2012 г. на Директора на Агенция Митници.

Твърди се неправилност на оспорения ИАА като постановен в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на административно-производствените правила, както и при несъответствие с целта на закона. Конкретният изложен довод е, че, противно на приетото от митническата администрация при постановяването на процесния отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, дружеството-жалбоподател използва природния газ само и единствено за производствена дейност – част от технологичния процес на производство на хранителни продукти, в което е специализирано дружеството, а именно плодови концентрати и мармалад.

По изложените подробно в жалбата аргументи се иска оспореното решение да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за издаване на исканото удостоверение за освободен от акциз краен потребител на „Кричимфрукт“ООД. Претендират се и разноските по делото. В СЗ жалбата се поддържа.

Ответникът по делото – Началникът на Митница Пловдив, не се явява, не се представлява, съответно не се и взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните  по делото доказателства /административната преписка и приетата съдебна експертиза/  и наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок  и от лице, имащо право на жалба, след проведено обжалване по административен ред, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на процесното оспорване е Решение № 890/29.06.2012 г. на Началника на Митница Пловдив, с което е отказано издаването на удостоверение за свободен от акциз краен потребител на „Кричимфрукт“ООД.

Самото административно производство е започнало по искане на управителя на дружеството-жалбоподател за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, депозирано по реда на чл.14 от ППЗАДС, придружено с изискуемите се документи съгласно приложение №3 от Правилника.

Предмет на дейност на дружеството е производство на плодови концентрати от вишни и ябълки и мармалад от ябълки.

В изпълнение на разпоредбите на чл.15, ал.1 от ППЗАДС е извършена проверка в производствената база на „Кричимфрукт“ ООД от митнически служители от отдел“Акцизи“ при ТМУ Пловдив, обективирана в Протокол № 924 от 05.06.2012 г.   Видно от резултатите от тази проверка, дружеството ползва природен газ /газообразно състояние с код по КН 27112100/, доставян от газоразпределителното дружество „Ситигаз България“ЕАД, като получените количества енергиен продукт се отчитат от доставчика с разходомер, позициониран на територията на обекта в газоразпределителен пункт. Чрез магистрални стоманени тръбопроводи /подземни/ на територията на завода  газта се подава към котелно помещение с котел, в който посредством реверсивна газова горелка, отделяща топлина, водата в котела се нагрява до агрегатно състояние „пара“.

Производствената пара, чрез съответните съоръжения по главния парен тръбопровод се насочва към потребителите на пара, към вакуум изпарителна инсталация – по парапреносни тръби, пара със съответната температура постъпва към инсталацията за отдаване на топлина, като се поддържа съответния температурен режим. В инсталацията се извършва стерилизирането и концентрирането на произвеждания ябълков и вишнев концентрат и концентрирането на ябълков мармалад.

В резултат на резултатите от осъществената проверка, митническите органи са приели, че предназначението на използвания енергиен  продукт – природен газ е производството на топлинна енергия под формата на пара. Изведен е извода, че произведената топлинна енергия не попада в приложното поле на чл.24, ал.2 от ЗАДС, съгласно който енергийните продукти се освобождават от облагане с акциз при условие, че същите се използвани за целите, изброени в ал.2 на същия член, вкл. различни от моторно гориво или гориво за отопление. Прието е, че горецитираното гориво представлява енергиен продукт за отопление по смисъла на чл.4, т.37 от ЗАДС.

Тези изводи не се споделят от състава на съда. Напротив по безспорен начин се установява дори само от описателната част на Протокол № 924 от 05.06.2012 г., обективиращ резултатите от митническата проверка в производствената база на жалбоподателя, че произведената в резултат на ползването на процесния природен газ пара попада във вакуум изпарителна инсталация, в която инсталация се извършва стерилизирането и концентрирането на произвежданите от жалбоподателя продукти – т.е. природния газ се ползва за производството на пара, явяваща се част от технологичния процес за производството на ябълков и вишнев концентрат и концентрирането на ябълков мармалад. Този извод се потвърждава и от заключението на ВЛ, което като компетентно дадено и неоспорено от страните се възприема напълно и от съда. В заключението си ВЛ изрично е  констатирало, в резултат на извършена проверка в „Кричимфрукт“ООД, че природният газ се използва в технологичния процес за производството на ябълков и вишнев концентрат и концентрирането на ябълков мармалад. Посочено е, че природният газ е енергиен източник за получаването на пара. В конкретния случай основен консуматор на получената пара е вакуумизпарителната инсталация, посредством която се осъществява пастьоризацията и концентрацията на плодовите сокове, а другият консуматор са вакуум-апарите, три на брой, за производството на ябълковия мармалад. ВЛ изрично установява, че в предприятието няма изградена система за улавяне на излишната топлинна енергия и нейното отвеждане към други консуматори. ВЛ, след направена проверка на място, преглед на документацията и проследяване на технологичния процес на производството, е дало категорично заключение, че получената топлинна енергия се използва само и единствено в технологичния процес и не се използва за отопление на административни и битови помещения или като гориво за транспортни средства.

При така  установеното, се налага извода, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, използван за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, поради което на жалбоподателя неправилно е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. По безспорен начин по делото  се установи, че в конкретния случай природния газ се използва единствено и само в технологичния процес за производството на ябълков и вишнев концентрат и концентрирането на ябълков мармалад. Природния газ се използва само в този производствен процес и в предприятието няма изградена система за улавяне на излишната топлинна енергия и нейното отвеждане към други консуматори.

 В чл. 24, ал. 2 ЗАДС са посочени целите за освобождаване  от акциз, като в т. 4 е посочена цел "използване за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление". В чл. 4, т. 37 ЗАДС е дадено легално определение на понятието "енергиен продукт за отопление" - енергиен продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. Предвид заключението на вещото лице, се налага извода, че дружеството използва енергийния продукт единствено за производствените процеси, което е специфично потребление, различно от гориво за отопление. Административният орган неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС, тъй като в случая е установено, че макар и при ползването на енергийният продукт да участва в процес, свързан с отделянето на топлина, то същата обаче не се използва за битови и стопански нужди.

Със заключението на вещото лице несъмнено е доказано, че горивото е ползвано като енергиен източник в производствения процес при добива на  ябълков и вишнев концентрат и концентрирането на ябълков мармалад, а не за отопление. От това, че при изгарянето на горивото се отделя топлина, не следва непременно, че то се ползва за отопление. Неоснователно е посочването в мотивите на решението  на чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС. Тази разпоредба следва да се тълкува в съответствие с чл. 24, ал. 2 и чл. 4, т. 37 от ЗАДС, които възприемат като определящ критерий целите, за които се използва енергийният продукт. За да се приеме, че даден вид гориво е енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, е необходимо отделяната топлина при използването му да се употребява в основната й функция. В конкретния случай от доказателствата по делото безспорно е установено, че целта, с която е използван процесният енергийният продукт, е производството на  ябълков и вишнев концентрат и концентрирането на ябълков мармалад, а не отопление. Предвид посоченото, единственият възможен извод е, че  неправилно административният орган е отказал издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на жалбоподателя.

         При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените и своевременно претендирани от него разноски, които се констатираха да са в размер на 650 лева /50 лева ДТ, 150 лева депозит ВЛ, 450 лева адвокатски хонорар/.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 890/29.06.2012 г. на Началник Митница – Пловдив.

ВРЪЩА делото като административна преписка за произнасяне на Началник Митница Пловдив съобразно дадените задължителни указания в мотивната част на това решение.

ОСЪЖДА Митница Пловдив да заплати на „Кричимфрукт“ООД със седалище и адрес на управление гр.Кричим, обл.Пловдив, Промишлена зона, Офис администрация на Фабрика за плодови концентрати, с управител Г.С.П. направените по делото разноски в размер на 650 лева /шестстотин и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: