РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

27

 

 

     гр. Пловдив, 07.01. 2013 год.

 

 

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публичното съдебно заседание на седми декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА М.МИХАЙЛОВА административно дело № 2894 по описа за 2012 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.268 от ДОПК.

Образувано е по повод жалба на А.Г.Г., ЕГН **********,***, чрез адвокат Ч.Р.Х. ***, офис 205 против Решение № 248 от 06.08.2012г. на Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жал­бата му против разпореждане № 9222/2006/000002/17.07.2012г. на публичен из­пълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП – гр.Пловдив, постановено по изпълнително дело № 9222/2006г. по описа на същата дирекция.

 В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като се иска неговата отмяна от Съда. Поддържа се, че оспореното разпореждане е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.217, ал.2 от ДОПК, като не е налице писмено заявление на публичния взискател за присъединяване към вече образуваното изпълнително производство. Поддържа се също така, че публичния изпълнител е пристъпил към изпълнение, без да е изпратил и съобщение до длъжника по чл.221, ал.1 от ДОПК, с което да му бъде даден 7 - мо дневен срок за доброволно изпълнение. Заявява се и възражение за изтекла давност за погасяване на задължението. Наред с това, жалбоподателят възразява, че неправилно и незаконосъобразно е начислена лихва върху задължението, което се присъединява, доколкото в изпълнителния титул задължението не е лихвоносно.

       Ответникът по жалбата – Директорът на ТД на НАП - гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като се присъди и следващото се юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правни изводи, възприети от органите на приходната администрация при постановяване на оспорения административен акт.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, дванадесети състав, след като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните в настоящото производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното :

        Жалбата  е подадена в рамките на законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл.268, ал.1 от ДОПК от легитимирано лице, за което оспорения административен акт е неблагоприятен, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Видно от представените по делото доказателства, в Агенция за държавни вземания – Регионална дирекция  - гр.Пловдив /сега Териториална дирекция на НАП – гр.Пловдив, Дирекция ”Събиране”/, е образувано изпълнително дело № 9222/2006 година за принудително събиране на публични държавни вземания спрямо длъжника А.Г.Г..

Изпълнителните титули, по повод на които е образувано изпълнителното дело са три броя изпълнителни листове, за които на жалбоподателя е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221, ал.1 от ДОПК с изх. № 9222/2006/000001/08.02.2007г., връчено на длъжника на 13.02.2007г., с което същият е уведомен за образуваното изпълнително дело за принудително събиране на публични държавни вземания и му е даден срок за доброволно изпълнение.

От Окръжен съд – Пловдив, в качеството му на взискател на публични задължения, установени с изпълнителен лист от 23.01.2008г., издаден по Търговско дело № 463/2004г. по описа на Пловдивски окръжен съд, е  постъпило  искане, входирано на 25.02.2008г. в Агенция за държавни вземания – Регионална дирекция – гр.Пловдив /сега Териториална дирекция на НАП – гр.Пловдив, Дирекция ”Събиране”/,  за присъединяване към вече образуваното производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК срещу длъжника Алексадър Г.Г..

В отговор на отправеното искане е издадено разпореждане № 9222/2006/000002/17.07.2012г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.Пловдив, с което е прието, че представените доказателства обосновават наличието на изискуемо публично вземане на взискателя, поради ко­ето и е счетено, че са на лице основанията на чл.217 ал.2 от ДОПК и е допуснато присъединяване на публичния взискател в производството по изпълни­телно дело № 9222/2006г. по описа на ТД на НАП – гр.Пловдив, образувано спрямо длъжника А.Г.Г..

Така издаденото разпореждане е обжалвано на основание и в срока по чл.266, ал.1 от ДОПК от жалбоподателя пред Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, който е оставил жалбата без уважение с Решение № 248 от 06.08.2012г., постановено на основание чл.267, ал.1, т.5 от ДОПК. За да потвърди разпореждането на публичния изпълнител, Директорът на ТД на НАП – гр.Пловдив, е приел, че е налице валиден изпълнителен титул, като присъединяването е извършено в съответствие с процесуално - правните и материално - правните предпоставки за присъединяване по смисъла на чл.217 от ДОПК. Приел за неоснователно и възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, като в тази връзка е изложил съображения, че към датата на издаване на разпореждането за присъединяване, не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК давностен срок. 

 При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

         В случая, на първо място следва да се посочи, че релевантните за разрешаването на административноправния  въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентен административен орган, като оспорения административен акт, е постановен в хода на административно производство, осъществено по реда на чл.266 и сл. от ДОПК от компетентен орган, в изискуемата от закона форма. В случая процесния административен акт е не само валиден, но и законосъобразен. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на НАП са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесните.

        Впрочем, спор по тези обстоятелства и по установените факти, не се формира между страните по делото.

        Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират най-общо във въпроса за наличието на процесуално - правните и материално - правните предпоставки за присъединяване на публичен взискател към вече образувано изпълнително производство за събиране на публични държавни вземания.

        Разрешаването на конкретния административноправен спор по същество, налага,  да се съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.217 ал.1 ДОПК, в производ­ствата за събиране на публични вземания могат да се присъединяват публични взискатели към вече образувано изпълнително дело, както и кредитори, чието взе­мане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упраж­нили право на задържане. Съгласно ал. 2 от въпросния нормативен  текст, присъединяването се до­пуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределение­то на събраните суми. Публичните взискатели се присъединяват с писмено заявле­ние до публичния изпълнител, към което прилагат изпълнителното основание.

Разпоредбата на чл.217 ал.1 ДОПК, сама по себе си, представлява правното основание, даващо право на публичния взискател да иска присъединяване към ве­че образувано изпълнително дело срещу същия длъжник. В този случай, единственото релевантно обстоятелство, което следва да бъде преценявано от публичния изпълнител при раз­глеждане на искането за присъединяване, е дали е налице годен изпълнителен титул, при­ложен към заявлението за присъединяване по чл.217, ал.2 от ДОПК.

Настоящият случай е именно такъв, като е налице годен изпълнителен титул, обективиран в издадения изпълнителен лист от 23.01.2008г. по Търговско дело № 463/2004г. описа на Окръжен Съд – гр.Пловдив, приложен към заявлението за присъединяване на публичния взискател.

При това положение, съдът намира, че към датата на постановяване на разпореждането на публичния изпълнител и на решението на Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което същото е потвърдено, е на лице годно изпълнително основание по смисъла на чл.209, ал.1, т.6 от ДОПК, установяващо публично задължение, което подлежи на събиране от органите на НАП. Липсват доказателства да е извършено разпределение на суми по изпълнителното дело. Ето защо, и съдът намира, че в процесния случай  са налице предпоставките по чл.217,ал.2 от ДОПК за присъединяване на публичен взискател по образуваното вече изпълнително дело, и оплакванията на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни и не се споделят от състава на съда.

Неоснователно е в тази връзка оплакването на жалбоподателя, че  присъединяването е извършено без да е налице заявление до публичния изпълнител по смисъла на чл.217, ал.2 от ДОПК. Към административната преписка по делото /л.40 от делото/ е приобщено писмо от Окръжен съд – гр.Пловдив от 31.01.2008г., в качеството му на взискател на публично задължение, установено с изпълнителен лист от 23.01.2008г., издаден по Търговско дело № 463/2004г. по описа на Пловдивски окръжен съд, съгласно което, изпълнителният лист е изпратен на АДВ – РД – гр.Пловдив за изпълнение, в това число и за присъединяване към вече образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Няма никакво съмнение, че въпросното писмо по правното си естество съставлява писмено заявление на взискателя, отправено до публичния изпълнител по смисъла на чл.217, ал.2 от ДОПК, към което е приложено изпълнителното основание, а именно изпълнителният лист по Търговско дело № 463/2004г. на ПОС, поради което и присъединяването на взискателя към образуваното изпълнително дело, е извършено в съответствие с процесуално - правните изисквания, регламентирани в разпоредбата на чл.217, ал.2 от ДОПК, и оплакванията на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни.

Противно на твърденията на жалбоподателя, в случая публичния изпълнител е изпратил на длъжника Съобщение за доброволно изпълнение с изх.№ 9222/2006/000001/08.02.2007г., връчено му на 13.02.2007г., с което същият е уведомен за образуваното спрямо него изпълнително дело за принудително събиране на публични държавни вземания, като му е даден 7 - мо дневен срок за доброволно изпълнение. Въпросното съобщение е приобщено към приложената по делото административна преписка /л.15 от делото/ и от същото е видно, че то съдържа в необходимата пълнота информацията, визирана в разпоредбата на чл.221, ал.2 от ДОПК, а именно в съобщението е посочено изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело и взискателя, както и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Ето защо, не може да се приеме за основателно възражението на жалбоподателя, че в случая това законово изискване не е изпълнено.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за погасяване по давност на задължението по процесния изпълнителен лист, което е присъединено към образуваното изпълнително дело. В тази връзка, следва да се посочи, че давността за погасяване на публичните вземания е регламентирана в разпоредбата на чл.171 от ДОПК. Така, съгласно ал.1 от въпросната разпоредба - Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 - годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Абсолютната давност е предвидена в разпоредбата на ал.2 на чл.171 от ДОПК, като съгласно тази разпоредба -  С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. В конкретния случай, приложения по делото изпълнителен лист по търговско дело № 463/2004г. на ПОС  /л.14 от делото/, е издаден на 23.01.2008г., при което положение началният момент, от който започва да тече давностния срок, съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК е 01.01.2009г., като срокът изтича на 31.12.2013г. Следователно, както към датата на издаване на процесното разпореждане за присъединяване на публичния изпълнител, респ. на решението на Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, така и към датата на приключване на устните състезания по делото, не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК давностен срок за погасяване на задължението.

        По отношение на възражението на жалбоподателя за незаконосъобразно начисляване на лихви върху задължението, което се присъединява, следва да се посочи, че начисляването на лихви върху непогасените в законоустановения срок публични задължения, намира своето правно основание в разпоредбата на чл.175 от ДОПК. Така, съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Този закон е Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, където в чл.1 е изрично посочено, че неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва.

По изложените съображения, Съдът намира, че обжалваното решение на Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив и пот­върденото с него разпореждане на публичния изпълнител са законосъобразни, пос­та­новени в съответствие с процесуалните и материалноправните изисквания на за­кона, поради което подадената жалба се явява неоснователна и недоказана и ще след­ва да бъде отхвърлена.

           При посочения изход на спора, на основание чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК на Териториална дирекция гр.Пловдив на Национална агенция по приходите се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 150 лв., изчислено, съгласно чл. 8, във вр. с чл.7, ал.1, т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

 

 

 

     Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., ХІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.Г., ЕГН **********,***, чрез адвокат Ч.Р.Х. ***, офис 205  против Решение № 248 от 06.08.2012г. на Директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жал­бата му против разпореждане № 9222/2006/000002/17.07.2012г. на публичен из­пълнител в Дирекция “Събиране” при ТД на НАП – гр.Пловдив, постановено по изпълнително дело № 9222/2006г. по описа на същата дирекция, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

        ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН **********,*** да заплати на Териториална дирекция гр.Пловдив на Национална агенция по приходите, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, съставляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :