РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …23

 

гр. Пловдив,  04.01.2013  год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ състав, в открито заседание на шести декември през две хиляди и дванадесета година в състав:  

       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

 

при секретаря Марина Чиракова., като разгледа докладваното от председателя  административно дело № 2908 по описа за 2012 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Елада ГМ”ЕООД, представлявано от Г.М.А.., със седалище и адрес за кореспонденция по чл.8 от ДОПК гр.*****, против Решение № 276/24.08.2012 г. на Териториалния директор на ТД на НАП-Пловдив по жалба за налагане на обезпечителни мерки.

Твърди се неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение с основен мотив, че от постановлението не става ясно по отношение на кой РА се налагат обезпечителните мерки. Сочи се, че в самото постановление са цитирани два РА, издадени през различни години, като за установено е прието едно изискуемо публично вземане в размер на 105 442,29 лева към 09.08.2012 г., представляващо главница и лихва. При това положение, оплакването на жалбоподателя е в насока на това, че не става ясно основанието, на което се налага обезпечителната мярка т.е.постановлението не съдържа задължителните реквизити на чл.196, ал.1, т.3 и т.6 от ДОПК, а именно фактически и правни основания за издаването му и вида на обезпечителната мярка.

Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно.

В СЗ жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Пловдив, чрез прокурор Павлов, взема становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваният акт да се потвърди като правилен и законосъобразен.

Пловдивският административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е обжалвано в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията административен орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният, от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

С процесното Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ РД-11-1395/09.08.2012 г., издадено от В.Г.К. – публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, на основание чл.195, алр.1 във връзка с чл.200 и във връзка с чл.230 от ДОПК, за обезпечаване на събирането на установено и изискуемо публично вземане в особено голям размер – 105 442.29 лева вкл.главница 76 813.78 лева и лихва 28 628.51 към 09.08.2012 г., установено с РА № 160801972/01.04.2009 г. и РА № 211002362/08.09.2010 г., е наложен запор върху вземане от трето лице – Дирекция „ОУИ”-гр.Пловдив.

С Решение по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки № 276/24.08.2012 г., Териториалният директор на ТД на НАП-Пловдив е потвърдил това постановление. За да постанови този резултат административният орган е приел, за неоснователни направените от жалбоподателя възражения. Приел е, че обжалваното постановление съдържа както фактическите, така и правните основания за издаването му. Приел е за законосъобразно налагането на процесните обезпечителни мерки с оглед преценката на компетентния публичен изпълнител, че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо пучлично вземане в особено голям размер – 105 442.29 лева вкл. главница 76 813.78 лева и лихва 28 628.51 лева, изчислена към 09.08.2012 г. по РА № 160801972/01.04.2009 г. и РА № 211002362/08.09.2010 г. Прието е, че в конкретния случай публичното вземане е установено по размер, ликвидно е и изискуемо, а обстоятелството, че размерът на публичното вземане е посочен в общ размер по два РА не променял така установеното положение за законосъобразност на обезпечителната мярка още повече, че във всеки един от РА е посочен точният размер на публичния дълг на задълженото лице.

Така направените констатации и изводи в Решението не се споделят от този състав на съда. За да бъде законосъобразно налагането на обезпечителна мярка, същата следва да е насочена към публично задължение, което е установено точно по своя размер и е станало ликвидно и изискуемо, което не е така в този случай.

Видно от ПНОМ, процесното обезпечение е наложено поради това, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по цитираните два броя РА. Постановлението е издадено на основание чл.195, ал.1 от ДОПК, съгласно който на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания. Съгласно разпоредбата на чл.197, ал.3 от ДОПК съдът отменя обезпечението, когато липсва изпълнително основание. Съгласно чл.208, ал.1, изр. първо от ДОПК, отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК. Съгласно чл. 225, ал.1, т.2 от ДОПК, производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител, когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред. Не се спори между страните, че РА № 160801972/01.04.2009 г. е отменен, съответно отмяната на ревизионния акт установяващ публичните задължения води до липса на изпълнително основание, в който случай императивната норма на чл.197, ал.3 от ДОПК изисква отмяна на обезпечителната мярка и не предвижда изключения.

Отмяната на този ревизионен акт означава, че ПНОМ вече не е свързано с годно изпълнително основание, съответно задълженията вече не са „установени и изискуеми” по смисъла на чл.195, ал.1 от ДОПК и е налице основанието по чл.197, ал.3 от ДОПК за отмяна на наложеното обезпечение. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.196, ал.7 от ДОПК, според която обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал.5. Липсата на изпълнително основание е абсолютно основание за отмяна на обезпечителната мярка по чл.197, ал.3 от ДОПК, но няма пречка да се предприемат действия по обезпечаване на вземането по другия РА.

По изложените съображения, съдът намира жалбата за основателна.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ  Решение по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки № 276/24.08.2012 г. на Териториалния директор на ТД на НАП-Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ РД-11-1395/09.08.2012 г., издадено от В.Г.К. – публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив.

ОТМЕНЯ изцяло Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ РД-11-1395/09.08.2012 г., издадено от В.Г.К. – публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

Председател: