РЕШЕНИЕ

 

125

гр. Пловдив, 14.01.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Административен съд – Пловдив, V състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

 

         при  секретаря Р.П., като разгледа докладваното от Председателя адм. д. № 2914 по описа на Административен съд – Пловдив за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателят “СБИ ГРУП” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ****  със седалище и адрес на управление: ***** , представлявано от управителя С. И., е ос­порил Реви­зионен акт /РА/ № 161200072/10.05.2012г., издаден от Д. С. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с Реше­ние № 938/30.07.2012 г. на Ди­ректора на Ди­рекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 471 453,88лв., с прилежащи лихви в общ размер на 165 111,57лв.

Недоволен от така издадения РА, потвърден от Ди­рек­тор Дирекция “ОУИ”, жалбоподателят счита, че актът е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, постановен в нару­шение изискванията на материалния и процесуален за­кон. Конкретни доводи са подробно изложени в жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния си представител адв. К., който моли съда изцяло да уважи жалбата и да отмени атакувания акт в обжалваната част, като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от процесуалния си представител юрк. П., счита същата за неоснователна, и моли съда да я отхвърли. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Пре­тендира присъж­дане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна Прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изразява конкретно становище по жалбата.

Пловдивският административен съд, V състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за установено следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1005272/21.12.2010 г. на компетентния за това орган по приходите – Начал­ник сектор “Ревизии” дирекция “Контрол“ при ТД на НАП – гр. Пловдив е възложено извършване на ревизия на жалбоподателя с обхват задължения за данък върху добавената стойност за периода от 18.06.2007 г. до 30.11.2010 г. със срок за приключване до два месеца, считано от датата на връчване /03.01.2011 г./. Със ЗВР №№ 1101168/07.03.2011 г., 1101616/01.04.2011 г., 1102135/03.05.2011 г. и 1103341/04.07.2011 г. на компетентния за това орган по приходите е удължен срокът на приключване на ревизионното производство до 03.09.2011 г. Преди изтичане срока на ревизията със Заповед № 1100326/25.07.2011 г. същата е спряна на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В последствие, със Заповед № 1200071-В/06.01.2012 г. ревизията е възобновена, като със ЗВР № 1200072/06.01.2012 г. е определен краен срок на ревизионното производство до 17.02.2012 г.  

Съгласно представената по делото Заповед № РД-09-1/04.01.2010 г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, на ор­гана по приходите, издал заповедите за възлагане на ревизията и заповед за определяне на компетентен ор­ган, са били делегирани правомощия по чл. 112, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

В срока по чл. 117, ал. 3 от ДОПК е съставен РД № 1200072/02.03.2012 г., против който не е подадено възражение. Със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1200072/06.03.2012 г. е определен орган по приходите, компетентен да издаде ревизионния акт – Д.С.– главен инспектор по приходите. В законоустановения срок е издаден процесният РА № 161200072/10.05.2012 г.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Директора на Дирекция “ Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, кой­то в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК постановил и решението си под № 938 от 30.07.2012 г., с което потвърдил същия в обжалваната част на допълнително начислен ДДС в общ размер на 471 453,88лв., ведно с прилежащи лихви в общ размер на 165 111,57лв.

При така установеното настоящата инстанция на съда намира, че жалбата до съда е процесуално допустима като подадена в предвидения за това срок и от лице имащо правен интерес от това.

На следващо място, при изложената фактическа обстановка, съдът счита, че процесният РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазени административно-процесуални правила за това.

От фактическа страна съдът приема за установено следното: Основната дейност на дружеството – жалбоподател през ревизираните данъчни периоди е търговия със стоки, захар, безалкохолни напитки, като основни клиенти са фирми, регистрирани в друга държава - членка на ЕС – Австрия.

В хода на ревизията органите по приходите са предприели редица процесуални действия по извършване на насрещни проверки на посочените в ЧМР превозвачи на стоките и по административна процедура за обмен на информация с формуляр SCAC 2004/а между компетентните органи на РБългария и Австрия относно ВОД до контрагентите на „СБИ груп” ЕООД в Австрия.

На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на следните превозвачи на жалбоподателя, свързани с процесните ВОД:

-„ПИМК” ООД - гр. Пловдив – при насрещната проверка е установено, че върху повечето издадени ЧМР е отразен само регистрационния номер на ремарке, не и регистрационния номер на съответния влекач. Към приложените фактури и пътни листове за съответния транспорт не е приложено свидетелство за регистрация на ремарке, което е посочено в съответната фактура и ЧМР за извършен транспорт. Посочените в кл. 3 на ЧМР разтоварен пункт се различава от посочения адрес на получаване на стоките, съглансо кл. 24. В представените командировъчни заповеди на шофьорите, управлявали МПС, не е посочено изрично, че съответният шофьор се командирова до гр. Виена, Република Австрия. Предвид констатираните непълноти и несъответствия в събраните доказателства, ревизиращият екип е направил извод за некредитиране на международните товарителници като доказателство за извършен транспорт на стоките от България до Австрия, съответно не е приел за осъществена декларирана вътреобщностна доставка на стоки. На основание разпоредбите на чл. 45, т. 2, б. ”а” от ППЗДДС и чл. 7, ал. 1 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС по фактурите, придружавани от ЧМР, в които е посочен като превозвач на стоките „ПИМК” ООД.

-„ТОНИ СК – Стоян Капитанов” ЕТ - гр. Пловдив – при насрещната проверка е констатирано, че не са представени ЧМР за осъществен превоз на стоки във връзка с деклариран ВОД от жалбоподателя „СБИ груп” ЕООД до негов контрагент в Република Австрия. Предвид непредставянето на изискуемите за това документи е направен извод, че не може да се установи по несъмнен начин извършването на транспорт, което е изискуемо условие, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.

-„СТИВИ 2007” ЕООД гр. Любимец – при насрещната проверка се констатира, че не са представени следните съпъстващи транспорта документи: свидетелства за регистрация на МПС - камиони и ремаркета, с които е декларирано да е извършен превоза; командировъчни заповеди за шофьорите, съответно отчети към тях; документи за плащане на винетни и други такси, във връзка с международния транспорт, както и показания на тахошайби за изминати километри. Предвид на това е направен извод за недоказаност на извършването на транспорт от Република България до Република Авствия, с оглед изискването на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.

В обжалвания ревизионен акт се съдържа и изричната констатация, че съгласно данните в представените от жалбоподателя ЧМР към съответните инвойси за ВОД през период 2009 г. и 2010 г. се установяват посочени в тях като превозвачи и други български дружества, които не са издавали фактури за извършен транспорт. Посочено, също така, че във всички ЧМР има разлика в данните в клетка „Разтоварен пункт” и клетка „Стоките получени – място”, като не е посочена причината за това разминаване.

С цел установяване реалността на декларирания ВОД са предприети действия за обмен на информация между Република България и Република Австрия. Проверени са контрагентите на „СБИ груп” ЕООД EASY CONNECTION KG с ДДС номер ATU 63370989 и IWONA INMANN KG с ДДС номер AUT 60998406, на които, съгласно издадените инвойс фактури, е доставена основно стока „захар”. При извършените проверки на чуждестранните дружества са констатирани следните факти и обстоятелства:

- относно EASY CONNECTION KG с идентификационен номер по ДДС ATU 63370989: Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 09.02.2010 г., т.е след данъчните периоди на деклариране на ВОД /от месец февруари до месец юли 2008 г./. Проверяващите органи в Република Австрия са констатирали, че след месец юли 2007 г., съответно юни 2011 г. дружеството и неговия управител са „неизвестни”, т.е. на територията на страната не се открива офис или място на стопанска дейност на дружеството, съответно адрес на управителя. Не са установени както декларирани вътреобщностни придобивания на стоки от страна на българския контрагент „СБИ груп” ЕООД, така и извършени разплащания по доставката. Не са открити документи, отнасящи се до действителното отчитане на стоките и тяхното приемане на съхранение/склад.

-относно IWONA INMANN KG с идентификационен номер по ДДС AUT 60998406: дружеството управлява малък обект за търговия на дребно с хранителни стоки, с единствен магазин в гр. Виена. Отговорната съдружничка на дружеството е била разпитана и е предоставила информация, че няма никакви извършени покупки на захар от български контрагент, но до идентификационният номер на дружеството е имало достъп лице на име И. Г.. Впоследствие тя не е била информирана дали и какви сделки са извършени от него, включително вътрешнообщностни придобивания за периода от месец март 2009 г. до месец октомври 2010 г. Нито покупките, нито продажбите и финансовите транзакции, извършени от И. Г., са регистрирани в счетоводството на IWONA INMANN KG. Подписът, който е положен в документите, не е изпълнен от нея.

Въз основа на всички събрани при ревизията доказателства ревизиращите органи по приходите са направили извод, че не се доказват декларираните като осъществени ВОД от „СБИ груп ЕООД към негови контрагенти в Република Австрия. Предвид на това няма основание за прилагане на нулева ставка за извършените продажби и в съответствие с разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е начислен допълнително ДДС в общ размер на 471 453,88лв.

Жалбоподателят „СБИ груп” ЕООД оспорва констатацията с мотив, че е представил всички необходими доказателства, които да удостоверяват фактическото напускане на стоките от територията на България и че не може да носи отговорност за  поведението на съответните превозвачи. Твърди се, че лицето стриктно е изпълнявало задълженията си за подаване на VIES декларации във връзка с всички извършени ВОД към двете австрийски дружества.

В решението си горестоящият административен орган е приел за некоректно позоваването от жалбоподателя на практика на Съда на Европейския съюз и по-точно на решение по дело С-409/04 Teleos и др. срещу Commissioners of Customs & Excise. Съдът се е произнесъл, че терминът „изпратен” в разпоредбите за ВОД на Шеста директива следва да се тълкува в смисъл, че вътреобщностното придобиване е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо, само когато правото на разпореждане със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата -членка на доставката. Доставчикът не може бъде задължен, без да е установено участието му в данъчна измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него ВОД не го довежда до участие в измама. В цитираното решение на СЕО са изложени подробни мотиви относно термина „изпратени”, като съдът е достигнал до решението, че отговорност и задължение на доставчика е да се убеди, че стоките са напуснали физически страната. В случая не може да се приеме, че „СБИ груп” ЕООД е предприело всички разумни мерки в рамките на своите възможности да се увери в добросъвестността на получателя и че неговото участие в измама не е изключено.

В хода на съдебното производство, в подкрепа на защитната си теза жалбоподателят отправя доказателствени искания за събиране на доказателства от трети неучастващи по делото лица – посочените в ЧМР български фирми – превозвачи на стоките до Република Австрия и ангажира съдебно – счетоводна експертиза.

От своя страна – ответникът по делото заявява изрично оспорване на съдържанието на 24 броя ЧМР, издадени от превозвача „ПИМК” ООД, 12 броя ЧМР, издадени от превозвача ЕТ „Тони СК – Стоян Капитанов” и 9 броя ЧМР, издадени от превочвача „Стиви 2007” ЕООД /съгласно молба на л. 933 по делото/. Иска се представянето в оригинал на оспорените международни товарителници.

Във връзка с доказателствените искания на страните по делото са постъпили и са приети следните писмени доказателства, в тяхната хронология: оригинали на товарителници, индивидуализирани в молба от пълномощника на жалбоподателя /л. 941 – 983/; от трети неучастващи по делото лица: ЕТ „Тони СК – Стоян Капитанов”, съгласно молба от 04.04.2013 г. и „ПИМК” ООД, съгласно молби от 16.04.2013 г. и от 03.06.2013 г. Постъпила е информация от  ТД на НАП – гр. Пловдив, /писмо вх. № 12186/06.06.2013 г./, съгласно която на ЕТ „Тони СК – Стоян Капитанов” са извършени две ревизионни производства през 2012 г., но при нито едно от тях не са представени ЧМР за извършен транспортна услуга на жалбоподателя „СБИ груп” ЕООД.

В съдебно заседание на 04.12.2013 г. е прието заключение по допуснатата ССчЕ, изготвено от вещото лице П.П., без направени възражения от страните по делото. След проверка на представените по делото доказателства и допълнителната такава в счетоводството на жалбоподателя вещото лице е направило извод, че „СБИ груп” ЕООД притежава фактура за доставка и транспортни документи, които са изискуемите от чл. 45 от ППЗДДС документи, установяващи извършен ВОД. В табличен вид са посочени издадените от жалбоподателя инвойс – фактури поотделно за двете австрийски дружества – получатели, както и превозвача по доставката и регистрационния номер на МПС /л. 1035 гръб – 1036/.

В разпита си по повод приемане на заключението вещото лице е уточнило, че не може да посочи към коя именно година /2008 г., 2009 г. или 2010 г./ жалбоподателят притежава изискуемите съгласно разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС документи, установяващи извършен ВОД. Не може да каже и дали регистрационните номера, посочени в ЧМР, издадени от „ПИМК” ООД са такива на автомобил или ремарке, доколкото се е позовавал само и единствено на данните в международните товарителници.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:  

 Съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. „а” от ППЗДДС в приложимата ре­дакция към 2008 г. и 2009 г. доставчикът следва да разполага с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице. Съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. „б” от ППЗДДС, в приложимата редакзия към 2010 г.  доставчикът следва да разполага с транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.

По делото са представени 24 броя товарителници, подписани от предс­та­ви­тели на изпращача, на превозвача и на получателя и съдържат печати на съответните търговци. Съгласно разпоредбата на чл. 9, т. 1 от Конвенцията за до­говора за международен автомобилен превоз на стоки, ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977г., публикуван в ДВ, бр. 61 от 1977г., в сила от 18.01.1978г., товарителницата удостоверява до доказване на против­но­то условията на договора и получаването на стоката от превозвача. В тази връзка, подписът и печатът на австрийските фирми – получатели в кл. 24 на ЧМР би следвало да удостоверява получаването на стоката. Същевременно обаче, истинността на международните товарителници, като частни документи, е изрично оспорена от процесуалния представител на ответника, с твърдението, че се касае за подписи, неположени от представители на дружествата – получатели. В подкрепа на оспорването са събраните при ревизията доказателства, а именно отговорите на компетентните органи по приходите в Република Австрия, съгласно които EASY CONNECTION KG с идентификационен номер по ДДС ATU 63370989 е липсващ търговец по смисъла на Регламент /ЕО/ № 1798/2003 г., а представляващият IWONA INMANN KG с идентификационен номер по ДДС AUT 60998406 прави изрично изявляние за неположен от нея подпис в ЧМР и неполучаване фактически на посочените в инвойс – фактурите стоки. В хода на съдебното обжалване са събрани допълнителни доказателства в тази насока – официален документ, изходящ от ТД на НАП – гр. Пловдив, съгласно който единият от превозвачите ЕТ „Тони СК – Стоян Капитанов” не е представил документи за извършен международен транспорт за сметка на „СБИ груп” ЕООД до Република Австрия. Налице е и декларативно изявление на представител на „ПИМК” ООД за липса на търговски взаимоотношения на представляваното от него дружество с жалбоподателя, но доколкото същите имат характер на писмени свидетелски показания, са недопустими като доказателство в настоящото съдебно производство.

Независимо от това обаче, от страна на жалбоподателя не са представени доказателства в подкрепа на защитната му теза за действително извършен транспорт на стоки от Република България до Република Австрия на посочените в ЧМР стоки именно от превозвачите, посочени в тях. В тази връзка, не следва да бъде кредитирано и заключението по приетата ССчЕ, тъй като от една страна се дава принципен отговор на поставения на вещото лице въпрос, без в заключението да се обсъждат неконкретните данни в ЧМР, констатирани от ревизиращите органи по приходите. Следва да бъде отбелязано, също така, че вещото лице не е посочило за коя от процесните ревизирани години – 2008 г., 2009 г. и 2010 г. е изпълнена хипотезата на правната норма на чл. 45, т. 2, б. „а” от ППЗДДС, а по отношение на 2010 г. е приложима хипотезата на правната норма на чл. 45, т. 2, б. „б” от ППЗДДС.

В разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. «а» от ППЗДДС за 2008 г. и 2009 г., съответно на чл. 45, т. 2, б. «б» от ППЗДДС за 2010 г. не се съдържа изискване за представяне от страна на превозвачите на съпъстващи документи /командировъчни заповеди, пътни листове, фактури за закупено гориво по маршрута и др. Подобни/, а само на транспортен до­кумент, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на другата дър­жава членка, в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице. Същевременно обаче, следва да се има предвид, че доказателстве­ната сила на международ­на­та товарителница, която е частен свидетелстващ документ, следва да се преценява с оглед оста­на­лите събрани по делото доказателства. Истинността на представените по делото 24 броя международни товарителници включва и преценка на тяхната вярност, а именно установяване предаването на стоките на превозвача, на физическото изнасяне на стоките и получаването на стоките от получателя. В тази връзка, следва да се има предвид следното: от страна на превозвача ЕТ „Тони СК – Стоян Капитанов” не са представени екземпляри от ЧМР, с които търговеца следва да разполага, в случай на действително извършен от него транспорт от Република България до Република Австрия. В международните товарителници с посочен в тях превозвач „ПИМК” ООД са посочени само и единствено регистрационни номера на ремаркета, като не са посочени регистрационните номера на основните МПС, към които са прикачени ремаркетата. Предвид на това, не може да се направи еднозначен извод за фактически извършен транспорт, доколкото не е доказано преминаването на границата на Република България от основно транспортно средство, към което е прикачено ремарке с посочен в ЧМР регистрационен номер. Дори да се приеме, че транспортът е извършен от МПС на превозвача „ПИМК” ООД не може да се приеме за несъмнено доказан фактът на получаване на стоките на територията на Република Австрия, доколкото е налице различие в пункта на разтоварване на стоките /в някои ЧМР е посочен гр. Братислава, който е столица на Словакия/ и мястото на получаване на стоките – гр. Виена, Австрия. Не на последно място, в хода на съдебното обжалване е извършено успешно насрещно доказване от страна на ответника, че положените от представители на дружествата – получатели подписи и печати са неистински, т.е. не изхождат от представляващите ги по закон лица. Това означава, че българското дружество – доставчик от формална страна разполага с транспортен документ /ЧМР/ за извършен международен транспорт, но предвид несъмнено доказания факт на неистинността на същия не може да се приеме, че е изпълнено условието на чл. 45, т. 2, б. „а” от ППЗДДС /за 2008 г. и 2009 г./ и на чл. 45, т. 2, б. „б” от ППЗДДС /за 2010 г./ за прилагане на нулева данъчна ставка за извършената продажба на стоки.

Този извод не се разколебава и от събраните доказателства, касаещи превозвача „Стиви 2007” ЕООД. Доколкото и по отношение на ЧМР, в които дружеството е посочено като превочвач, е проведено пълно насрещно доказване на неистинност, същите не могат да се приемат за доказателство за действително извършен международен транспорт на стоки от Република България до Република Австрия.

Предвид изложеното, жалбата против процесния ревизионен акт се явява неоснователна, съответно ревизионния акт е правилен и законосъобразен.

При този изход на делото и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание разпоредбата на чл. 161 от ДОПК на ответника по делото следва да бъде присъдена сумата в размер на 13 181,31лв. /тринадесет хиляди сто осемдесет и един лев и тридесет и една стотинки/, изчислена съобразно разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложеното и на основание чл. 160 от ДОПК Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “СБИ ГРУП” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ:******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, представлявано от управителя С.И.против Реви­зионен акт /РА/ № 161200072/10.05.2012г., издаден от Д. С. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора, потвърден с Реше­ние № 938/30.07.2012 г. на Ди­ректора на Ди­рекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 471 453,88лв., с прилежащи лихви в общ размер на 165 111,57лв.

ОСЪЖДА СБИ ГРУП” ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *****, със седалище и адрес на управление: ******, ет. 4, ап. 9, представлявано от управителя С. И. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 13 181,31лв. /тринадесет хиляди сто осемдесет и един лев и тридесет и една стотинки/, представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: